- Страни: Жалбоподател: С. А. С.-Х. (гражданин) срещу Административен орган: Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ.
- Предмет на спора: Оспорване на Експертно решение (ЕР) № 93505 от 20.10.2024г. на НЕЛК, в частта на определената дата на инвалидизиране. Жалбоподателят иска определяне на нова дата на инвалидизиране по чл. 71, т. 1 от НМЕ.
- Ключови моменти:
- **Твърдения на жалбоподателя:** Решението на НЕЛК е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на чл. 71, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Счита, че са налице всички материалноправни предпоставки за нова дата на инвалидизиране – работещо лице с ТНР, определен по-висок процент ТНР (от 50% на 56%) поради влошаване на здравословното състояние (нови три придружаващи заболявания), което не позволява да работи при същите условия на труд, към които се е приспособило (нови противопоказни условия на труд).
- **Становище на НЕЛК:** Жалбата е неоснователна. Въпреки по-високия процент ТНР, не са налице всички предпоставки по чл. 71, т. 1 от НМЕ, тъй като новото състояние не е ограничило възможността на лицето да работи при същите условия на труд, към които се е приспособило.
- **Мотиви на съда:** Съдът установява, че за прилагането на чл. 71, т. 1 от НМЕ са необходими кумулативно две предпоставки: 1) определен по-висок процент ТНР поради влошаване на здравословното състояние и 2) това влошаване не позволява на лицето да продължи да работи при същите условия на труд, към които се е приспособило. Съдът приема, че първата предпоставка е налице (по-висок процент ТНР и нови заболявания), но не и втората. Лицето е продължило да работи като управител, условията на труд са същите, към които се е приспособило, а новите противопоказни условия на труд са съобразени с тези условия. Фактът на добавяне на нови заболявания сам по себе си не обосновава нова дата на инвалидизиране без наличието на втората предпоставка.
- Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ оспорването на С. А. С.-Х. против ЕР № 93505 от 20.10.2024г. на НЕЛК в обжалваната част. Осъжда жалбоподателката да заплати на НЕЛК разноски за юрисконсулт в размер на 102,26 евро.
РЕШЕНИЕ № 645 Стара Загора , 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Съдия : КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20257240701137 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от АПК, вр. с чл.112, ал.4Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето и образувано по жалба от С. А. С.-Х. от [населено място] против ЕР № 93505 от зас. № 150, проведено на 20.10.2024г. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, в частта на определената дата на инвалидизиране. Твърди, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материален закон. Оспорва като неправилен изводът на органа, че в случая не намира приложение чл.71 от НМЕ, като твърди, че са налице всички материално правни предпоставки за прилагане на този текст – същата е работещо лице с ТНР, с определена с ЕР на органите на медицинската експертиза ТНР от 50%, считано от 29.09.2022г., първа дата на инвалидизиране, извършено преосвидетелстване с ЕР от 01.07.2025г. от ТЕЛК при МБАЛ Монтана, обжалвано пред НЕЛК, който с ЕР № 93505 определя по-висок процент на ТНР от 50 на 56 процента, който е определен поради влошаване на здравословното състояние на лицето – установяване на нови три придружаващи заболявания, които се наслагват към основното такова „неинсулинозависим захарен диабет“, като тези три нови заболявания не позволяват на лицето да работи при същите условия на труд, към които се е приспособило, тъй като са й определени нови противопоказни условия на труд – запрашена среда, променлив климат, нощен труд. След получаване на ЕР на ТЕЛК при МАБЛ Монтана, оспорващата сочи, че го е представила на СТМ, която дава становище, че поради ново възникнало заболяване, лицето е в обективна невъзможност да спазва определените й с ЕР противопоказни условия на труд /особено в частта “запрашена среда“/ и са й дадени препоръки. Счита, че в случая органът действа в условия на обвързана компетенция и щом са налице материално правните предпоставки, същият дължи произнасяне в смисъла на законово предвидения правен резултат, какъвто е случаят с хипотезата на чл.71, т.1 от НМЕ – установените предпоставки от разпоредбата водят до предвидения в нея резултат – определяне на нова дата на инвалидизиране. Иска отмяна на ЕР на НЕЛК в обжалваната му част и връщане на преписката на органа за ново произнасяне с указание за определяне на нова дата на инвалидизиране в хипотезата на чл.71, т.1 от НМЕ. Претендира и разноските направени от нея.
Ответникът - НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. дава становище, че в случая не са налице всички предпоставки за прилагане хипотезата на чл.71, т.1 от НМЕ, макар на преосвидетелстваното лице да е определен по висок процент ТНР, то не е ограничило възможността да работи при същите условия на труд, към които се е приспособила, поради което и този правен текст не е приложен от органа по медицинската експертиза. Иска се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. В случая на уважаване на жалбата се прави искане да не се присъжда прекомерно възнаграждение за адвокат. Заинтересованата страна – Втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ „АД, [населено място], не представя становище. Заинтересованата страна – АИППДП „С.“ ЕООД, не дава становище. Заинтересованата страна – ТП на НОИ Стара Загора, не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - РД “Социално подпомагане“, [населено място] не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна – Агенция за хората с увреждания, не взема становище по жалбата.
Съдът от фактическа страна приема за установено следното: С ЕР № 92145 от заседание 184 от 29.09.2022г. на ТЕЛК Първи състав при МБАЛ Стара Загора и след извършено освидетелстване на С. С.-Х., работеща като зъболекар в АИППДП „Рино Дент д-р , е определен 50 % ТНР, с дата на инвалидизиране – 29.09.2022г. и срок на определения процент ТНР две години до 01.09.2024г., с водеща диагноза „не инсулинозависим захарен диабет“ и определени противопоказни условия на труд – психофизическо пренапрежение, работа с токсични вещества. От ТЕЛК Първи състав при МБАЛ Стара Загора поради изтичане срока на предното ЕР от 2022г., е извършено преосвидетелстване на жалбоподателката, за което е издадено ЕР № 93913 от заседание 143 от 25.07.2024г., определящо 50% ТНР, с дата на инвалидизиране – 29.09.2022г. за срок от три години – до 07.07.2027г. и при същите определени противопоказни условия на труд. От С. С. – Х. е подадена до ТЕЛК молба, с наведени твърдения, че след ЕР от 25.07.2024г. е диагноцистирана с нови заболявания, които й създават затруднения да продължи за работи в запрашена среда, към която се приспособила. Поискано е на осн. чл.71 от НМЕ определяне на по-висок процент ТНР и нова дата на инвалидизиране. От ИППМП д-р М. Р. ЕООД е издадено медицинско направление за ТЕЛК от 24.04.2025г. в което са посочени три придружаващи заболявания – астма с преобладаваш алергичен компонент, миопатия, други алергични ринити. Част от МЕД на Стефанова са издадени амбулаторни листи за извършени прегледи в периода м. 01-05/2025г. Със заявление – декларация /вх. № 242025042781183 от 27.04.2025г./, подадено до ТЕЛК С. С.- Х. е поискано извършване на преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние, по което е издадено ЕР № 90587 от заседание 48 от 24.06.2025г. на втори състав на ТЕЛК при МБАЛ [населено място], определящ 56% ТНР за срок от две години – до 01.06.2027г. и дата на инвалидизиране – 29.09.2022г., водеща диагноза – не инсулинозависим захарен диабет и придружаващи заболявания – миопатия, други алергични ринити, астма с преобладаващ алергичен компонент. С това ЕР са определени следните противопоказни условия на труд – запрашена среда, променлив микроклимат, ТФТ и нощен труд и с отбелязване, че лицето може да работи като управител при спазване на противопоказните условия по т.14 от решението. Това ЕР е отменено с ЕР №90603 от заседание 50 от 01.07.2025г. в частта на срока на инвалидизация, който е определен на три години до 01.06.2028г. От С. С.- Х. е подадена жалба до НЕЛК против ЕР №90603 от заседание 50 от 01.07.2025г. в частта на определената дата на инвалидизация, с искане за определяне на нова такава в условията на чл.71, т.1 от НМЕ. С ЕР №93505 от заседание 150 от 20.10.2025г. на НЕЛК специализиран състав, с което ЕР издадено от ТЕЛК при МБАЛ [населено място] в частта на датата на инвалидизиране е потвърдено. ЕР на НЕЛК е получено от жалбоподателката по пощата на 31.10.2025г., жалбата до съда е подадена на 12.11.2025г., поради което е допустима. Разгледана по същество,
Съдът я намира за неоснователна. Решението е валиден административен акт, като издаден в указаната писмена форма и от определения в ЗЗдр. орган на медицинската експертиза. Спорният въпрос, който повдига жалбоподателката, е правен – налице ли са в случая предпоставки за определяне на нова дата на инвалидизиране на жалбоподателката на осн. чл.71, т.1 от НМЕ, тъй като след извършеното й преосвидетелстване /преди изтичане срока на предходното ЕР/, поради установени нови придружаващи заболявания на същата е определен по – висок процент ТНР и допълнителни въведени противопоказни условия на труд след преосвидетелстването, към които тя не се е приспособила. Съгласно чл.61 от НМЕ, експертизата на ТНР включва определяне на 1. степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек; 2. потребността от чужда помощ и срока; 3. срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност; 4. началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране); 5. причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност, гражданска инвалидност; 6. причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност; 7. противопоказаните условия на труд; 8. трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване; 9. характера на заболяването – професионален или общ. Спор относно правилността на определена с първото ЕР начална дата на инвалидизиране – 29.09.2022 година не се повдига, която дата е определена в хипотезата на чл.70, ал.5 от НМЕ. Според жалбоподателката по отношение на компонента начална дата на ТНР в случая има проявление на факти, които предпоставят приложение на чл.71 от НМЕ, които според нея се свеждат до следните- извършено преосвидетелства, при което й е определен по-висок процент ТНР, поради влошеното й здравословно състояние, изразяващо се в добавяне към водещата диагноза на нови придружаващи заболявания, които нови заболявания не и позволяват да работи при същите условия на труд, към които се е приспособила, тъй като са и определени нови противопоказни условия на труд – запрашена среда, променлив микроклимат и нощен труд. Видно от приложената в МЕД документация, относно трудова заетост на жалбоподателката е посочено: работи – управител, поради което тази нейна трудова заетост следва да е съобразена с определените с ЕР противопоказни условия на труд, които при първоначалната и експертиза са психофиз. пренапрежение и работа с токсични вещества, а след преосвидетелстването й през 2025г. те вече са запрашена среда, променлив микроклимат, ТНТ и нощен труд. Именно в чл.71 от НМЕ законодателят установява хипотезите, при които органите на медицинската експертиза определят нова дата на инвалидизиране, като безспорно т.2-3 от текста не са приложими. Спорът е дали са установени предпоставки, за да се приложи т.1 от текста от компетентния орган. Въпросната законова разпоредба на чл.71, т.1 установява, че нова дата на инвалидизиране се определя, на работещите лица с трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили. В случая жалбоподателката е работещо лице /управител/, на която след извършено преосвидетелстване през 2025г. е определен по –висок процент на ТНР, добавени са нови /придружаващи/ заболявания и са определени противопоказни условия на труд. Фактът обаче на определен при това преосвидетелстване по-висок процент на ТНР /първата предпоставка/ сам по себе си не предпоставя определяне на нова дата на инвалидизиране. Нужно е проявлението и на втората предпоставка – невъзможност на лицето да работи поради влошеното си здравословно състояние към същите условия на труд, към които се е приспособило. В случая обаче условията на труд са същите /няма промяна в изпълняваната работа –управител/, лицето се е приспособило към тези условия на труд, поради което и органите на медицинската експертиза, съобразявайки тези условия на труд, с ЕР определя в т.14 от него противопоказните условия. Т.е., макар с ЕР за преосвидетелстването на лицето, да са определени нови противопоказни условия на труд, то те са съобразени с условията на труд на освидетелстваното лице, към които се е приспособило то. Следва да се посочи, че факта на добавяне при преосвидетелстването на нови /придружаващи/ заболявания сам по себе си не обосновава определяне на нова дата на инвалидизиране. Същественото в случая е, че при извършеното преосвидетелсване на жалбопадателката, макар и да й е определен по-висок процент ТНР, не е установена втората предпоставка, при която следва да бъде определена нова дата на инвалидизиране. Ето защо, правилно НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК при МБАЛ [населено място] в обжалваната част – датата на инвалидизация, тъй като не са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за определяне на нова дата на инвалидизация на осн. чл.71, т.1 от НМЕ. По разноските – такива са поискани от ответната страна, като
съдът на осн. чл.24 от НЗПП приема, че следва да определи разноски за юрисконсулт в размер на 102,26 евро /равностойността на 200 лв./. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С. А. С.-Х. от [населено място] против ЕР № 93505 от зас. № 150, проведено на 20.10.2024г. на НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, в частта на определената дата на инвалидизиране. ОСЪЖДА С. А. С.-Х. от [населено място], [ЕГН] да заплати на НЕЛК – София разноски за юрисконсулт в размер на 102,26 /сто и две и 0,26/ евро. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в срок 14 дни от съобщаването му на страните. Препис от решението да се връчи на страните в производството. Съдия :
Източник: Оригинален файл (Ключова дума: лекар)