Решение № 15 по адм. д. № 601/2025 г. на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ № 11120 Варна , 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Съдия : ИВЕЛИН БОРИСОВ При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20257050700601 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 112, ал. 1, т. 4Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето /ЗЗдр/. Образувано е по жалба на В. И. Д., [ЕГН], против Експертно решение /ЕР/ № 90265 от зас.№018/31.01.2025г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 93142/181 от 20.09.2023г., в частта с която на Д. е отказано да му бъде призната военна инвалидност.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено при нарушение на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че следва да се вземе предвид датата на регистрация на заболяването от Военноморска болница Варна, съгласно експертното решение N 1 от 23.02.1999г, което е регистрирано по време на пребиваване в казармата. Подчертава, че е освидетелстван от 5 казармени преднаборни лекарски комисии, както е по закон, които потвърждават, че е бил здрав и годен за военна служба, т.е. не е заболял като дете. Отправя искане за отмяна на атакувания административен акт в оспорената част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне и признаване на военна инвалидност. В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло – лично и чрез представител по пълномощие, като се моли за отмяна на ЕР на НЕЛК в оспорената част, и за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. В депозирани писмени бележки се излагат подробни възражения срещу заключението на приетата СПЕ. Ответната страна – Специализиран състав на НЕЛК по НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. В депозирано писмено становище очертава предпоставките за признаване на пенсия за военна инвалидност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за размера на претендираното адвокатско такова. Заинтересованите страни – ТП на НОИ – Варна, РЗОК – Варна, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, Агенция за хора с увреждания – София, ТЕЛК към МБАЛ „“ АД, не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Съгласно приложено по делото Удостоверение от щаба на поделение 38520 – Балчик /л.5 МЕД/,

жалбоподателят Д. е бил на редовна военна служба в поделението от 07.10.1998г. до 16.03.1999г., или всичко прослужени 5 месеца и 11 дни. От приложена Епикриза № 6049, издадена от Военномедицинска академия - София /л.9 МЕД/ се установява, че Д. е постъпил на 30.12.1998г. и е бил изписан на 02.02.1999г. с окончателна диагноза „Личностово разстройство от смесен тип – от емоционално волевия и шизоиден тих в декомпенсация“. Съгласно установената анамнеза, Д. е роден от първа, нормално протекла бременност със серклаж и синя асфикция; отгледан от бабите си поради заболяването на майка си – шизофренна психоза, пенсионер по болест; от пролетта на 1998г. станал постоянно напрегнат, неспокоен, раздразнителен, притеснявал се да не е болен. Представя се на ВМК за освидетелстване. Съгласно Експертно решение № 1/23.02.1999г. на общоболничната военномедицинска комисия, на Д. е поставена диагноза „личностово разстройство смесен тип с чести декомпенсации“ - заболял на детска възраст; по причинната връзка между заболяването и службата /т.18/ комисията приема, че е налице общо заболяване.

С Решение на Централната военномедицинска комисия, взето с Протокол № 54/09.03.1999г. се утвърждава решението на общоболничната военномедицинска комисия. В резултат на взетите решения, Д. бил изпратен на ТЕЛК за гражданска инвалидност. С ЕР № 1185 от 092/ 01.07.1999г. на ТЕЛК Спец. Псих. Варна /л.12 МЕД/ на Д. била поставена диагноза „разстройство на личността“ /психопатия от кръга на емоционално – волево неустойчивите. Невротична декомпенсация. Страхово – хипохондричен синдром./ В т.16 било отбелязано, че състоянието няма причинна връзка с военна инвалидност. През 2007г. на Д. е поставена и неврологична диагноза – множествена склероза. При проследяване на приложените в МЕД на Д. решения на ТЕЛК, се установява, че на лицето са определени различни групи неработоспособност, които са във връзка с психиатричната диагноза, а след поставяне на неврологичната диагноза „множествена склероза“, тя става водещата диагноза в решенията на ТЕЛК: С Експертно решение ТЕЛК № 1169/22.03.2022год. /л.219 МЕД/ на Д. е определена 85% трайно намалена работоспособност, за срок от 3 години; при установените общи заболявания „множествена склероза“ и „емоционално нестабилна личност“ като водеща диагноза е определена множествената склероза. Без да обжалва горепосоченото ЕР,

жалбоподателят подал молба до НЕЛК вх.№ Ев-5211/16.05.2022г., в която поставил въпроси за военната му инвалидност и отправил молба „да му бъде даден процент военна инвалидност“. Молбата била препратена по компетентност до Директора на РЗИ – Варна, който с писмо изх.№ 04-178-1/31.05.2022г. разяснил на жалбоподателя реда за освидетелстване от ТЕЛК за определяне на военна инвалидност. Във връзка с искането да му бъде призната военна инвалидност, от страна на Д. било подадено Заявление – декларация вх.№ 032022122260143/22.12.2022г. за преосвидетелстване по повод други поводи, предвидени в нормативни актове. Било издадено ЕР № 93142/20.09.2023г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. “ ЕАД /л.262 МЕД/, с което на жалбоподателя бил определени 85% ТНР, пожизнено, с водеща диагноза „множествена склероза“ и придружаващи заболявания „емоционално нестабилна личност“. В

мотивите на решението било прието, че няма причинно – следствена връзка за установяване на военна инвалидност, не се определя военна инвалидност. Срещу горецитираното ЕР на ТЕЛК Д. подал жалба вх.№ 97-00-1085/19.10.2023г. до Директора на РЗИ – Варна и жалба вх.№ 019554/09.11.2023г. до НЕЛК. С Експертно решение /ЕР/ № 90663 от зас.№061/27.05.2024г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, обжалваното ЕР на ТЕЛК било отменено и върнато за ново освидетелстване, с препоръка да се уточни актуалното състояние на лицето по отношение на неврологичните страдания в университетска болница. По отношение на психичния статус на лицето, НЕЛК приел, че се касае за личностово разстройство – емоционално нестабилна личност /F60.3/ с чести декомпенсации. Касае са за общо заболяване. Няма убедителни документални данни за рецидивиращо депресивно разстройство. Д. обжалвал ЕР № 90663 от зас.№061/27.05.2024г. на специализиран състав на НЕЛК, във връзка с което било образувано адм. дело № 1627/2024г. на Адм. съд – Варна. С молба с.д.№ 11730/23.08.2024г. по цитираното дело административният орган оттеглил оспорения административен акт, поради което производството било прекратено. След оттеглянето на ЕР № 90663 от зас.№061/27.05.2024г. било издадено ЕР № 90265 от зас.№018/31.01.2025г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, обжалвано в настоящото производство в частта на отказаната военна инвалидност. С ЕР на НЕЛК било потвърдено ЕР на ТЕЛК № 93142/181 от 20.09.2023г., като в

мотивите си по отношение на психичното състояние на Д. съставът приел, че се касае за личностово разстройство – емоционално нестабилна личност /F60.3/ с чести декомпенсации. Касае са за общо заболяване. Позовал се е на приложеното в МЕД решение на ЦВМК № 54/09.03.1999г., потвърждаващо ЕР № 1/23.02.1999г. на ОВМК – Варна, в което е отразено, че заболяването е от детска възраст /общо заболяване/. Няма убедителни документални данни за рецидивиращо депресивно разстройство. По искане на жалбоподателя по делото била назначена съдебно - психиатрична експертиза /СПЕ/. От изготвеното и прието заключение на същата се установява, че етиологията на Емоционалното личностното разстройство не може да е във връзка с постъпването в казармата. Но постъпването в нова среда с нейните строги норми и изисквания и излизането от обичайната среда, в която Д. е живял до този момент, лесно отключва дисхармонично поведение и невъзможност за вграждане. Личностовото разстройство на Д. го поставя в състояние на нарушена социална пластичност. Той е с изразена регидност и застойност по отношение на разрешаване на личните си проблеми. Сгъстяването на новите обстоятелства в ежедневието за Д. и новите събития са причината за неговото поведение, което има за основа “наказване” и ”санкциониране” на тези, които той приема за опоненти. Вещото лице посочва, че подробното проследяване на МЕД документация и анамнезата за живота на Д. преди влизането в казармата дава основание за обсъждане на дг. - Несоциализирано разстройство в поведението-МКБ F91.1, която диагноза се поставя в детска и юношеска възраст/тогава той не е консултиран със специалист психиатър/, а при влизане в младежка възраст може да се обсъжда „Личностово разстройство”, така че описаните проблеми в живота на Д. предхождат влизането му в казармата. В заключение експертът подчертава, че двете заболявания на Д. - психично разстройство и неврологично заболяване, нямат етиологична връзка и причинно следствена връзка с постъпването му в казармата. По делото са събрани гласни доказателства – в качеството на свидетел е разпитана – майка на жалбоподателя Т. Д..

При така установената фактическа обстановка,

съдът достига до следните правни изводи: Оспореното ЕР на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 14.02.2025г., видно от приложената обратна разписка, а жалбата до съда е подадена по пощата, чрез административния орган, на 28.02.2025г., видно от пощенското клеймо на плика /л.13 дело/. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – адресат на оспорения индивидуален административен акт, в предвидените от закона форма и срок и пред надлежния съд, поради което е допустима . Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореното Експертно решение /ЕР/ № 90265 от зас.№018/31.01.2025г. е постановено от компетентен орган съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от ЗЗдр и чл. 43, т. 1Чл. 43. ⚖️ Практика (3) (1) Условията и редът за вземане на проби и провеждане на лабораторни изследвания, анализи и експертизи, необходими за целите на държавния здравен контрол, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лабораторните изследвания за нуждите на държавния здравен контрол са за сметка на регионалните здравни инспекции. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите на повторни лабораторни изследвания при оспорване на резултатите от лабораторните анализи и експертиза лабораторните изследвания са за сметка на лицето, което извършва оспорването, ако резултатът от първоначалните изследвания се потвърди. от ПУОРОМЕРКМЕ – специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, в състав – председател и двама членове. С това е изпълнено изискването на чл. 18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, от които единият е председател на състава. Съставът е със съответен профил, съобразен с водещата диагноза, съгл. чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Видно от съдържанието на ЕР на НЕЛК, с оглед възраженията на жалбоподателя срещу оспореното решение на ТЕЛК, налице са проведени консултации и обсъждане с НЕЛК по психични, вътрешни и ССЗ, които са вписани в ЕР, съгласно чл.49, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Административният акт е издаден в регламентираната в чл. 49, ал. 1, изречение първо от ПУОРОМЕРКМЕ форма –

мотивирано експертно решение, и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението на НЕЛК е прието след анализ на представената медицинска документация по реда на чл.50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Националната експертна лекарска комисия се произнася само въз основа на медицинската и друга документация. НЕЛК се произнася само относно правилното приложение на относимите правни норми, а установяването на фактите, относно здравословното състояние на лицата, е в правомощията само на органите на медицинската експертиза (ТЕЛК). Наред с това, НЕЛК се произнася по обжалваното ЕР на ТЕЛК, само в частите му, в които е обжалвано и няма задължение за служебно произнасяне, което именно е съобразено в

мотивите на обжалваното ЕР на НЕЛК. Предвид горното,

съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които са ограничили правата на жалбоподателя, и които да обосноват незаконосъобразност на оспореното експертно решение на това основание. Такива не се релевират и от самия жалбоподател, който излага доводи единствено за материална незаконосъобразност на акта. Такава настоящият състав също не установява, като намира, че оспореното ЕР на НЕЛК е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. В случая спорен между страните по делото е въпросът относно наличието на причинна връзка между отслужената от Д. редовна военна служба и настоящото му психично състояние или наличието на т. нар. военна инвалидност /липсват твърдения за каузалност между военната служба и установената през 2007г. неврологична диагноза – множествена склероза, макар и такава също да е отречена от изготвената СПЕ/. Именно очертаният спор предопределя и въпроса дали административният орган е приложил правилно материалния закон. Твърдението на жалбоподателя за наличието на такава причинна връзка, същият следва да докаже с допустимите доказателствени средства. Доколкото преценката за здравословното му състояние изисква наличието на специални знания в областта на медицината, и в частност на психиатрията, каквито

съдът не притежава, своите изводи за основателност на оспорването същият се опита да обоснове с ангажиране на гласни доказателства чрез разпит на неговата майка и със заключението на назначена по делото съдебно-психиатрична експертиза. Именно посоченото заключение на приетата експертиза се кредитира изцяло от настоящия състав като компетентно, обективно, безпристрастно дадено, и изцяло кореспондиращо със събраните по делото доказателства, и в частност множеството документи от МЕД на лицето, включително от периода на полагане на военна служба. Експертизата стъпва, както на подробната чисто медицинска документация, така и на документите, съдържащи подробна анамнеза на жалбоподателя за периода от най – ранна детска възраст. Видно от експертизата и от подробните и обосновани доводи на вещото лице при нейното изслушване, е, че психичното разстройство на Д. и неврологичното му заболяване нямат етиологична връзка и причинно - следствена връзка с постъпването му в казармата. Съгласно чл.73, ал.1, т.3 от НМЕ, териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка при определяне на военна инвалидност въз основа на решение на ведомствената медицинска комисия или документ от командването на военната част, на която лицето е съдействало, или съдебно решение. С Експертно решение № 1/23.02.1999г. на общоболничната военномедицинска комисия, на Д. е поставена диагноза „личностово разстройство смесен тип с чести декомпенсации“ - заболял на детска възраст; по причинната връзка между заболяването и службата /т.18/ комисията приема, че е налице общо заболяване. Цитираното ЕР е утвърдено

с Решение на Централната военномедицинска комисия, взето с Протокол № 54/09.03.1999г. Т.е., в случая липсват изискуемите законови предпоставки за признаване на твърдяната от Д. военна инвалидност. По отношение на приетите гласни доказателства,

съдът намира, че показанията на майката на жалбоподателя са неконкретни, уклончиви и крайно неинформативни за действителното състояние на Д. преди и след влизане в казармата, независимо от множеството зададени уточняващи въпроси от съдебния състав. По тези съображения същите не могат да бъдат кредитирани, а и те по същество не установяват факти, обосноваващи твърдяната причинно - следствена връзка между военната служба и психичното състояние на Д.. В обобщение, от приетите по делото писмени доказателства и от заключението на СМЕ се установява с категоричност, че специализираният състав на НЕЛК правилно е определил, че диагностицираното при Д. „личностово разстройство – емоционално нестабилна личност“ е общо заболяване, проявило се още в детска възраст, като липсва причинно – следствена връзка с военната служба. Последната представлява стресова среда и фактор, който предизвиква проявление на състоянието на Д.. Същото, обаче, има своята етиология в детска възраст, в която Д. не е бил консултиран със съответен специалист. Обжалваното ЕР на НЕЛК е постановено и в съответствие с целта на закона, която в случая е правилното установяване на съпътстващата диагноза, нейната етиология и степента на трайно намалена работоспособност на жалбоподателя по реда на ПУОРОМЕРКМЕ и Наредбата за медицинската експертиза. Предвид изложеното,

съдът намира издаденото ЕР на НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба - за неоснователна и подлежаща на отхвърляне. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което е основателно предвид благоприятния за него резултат от оспорването. На основание чл.143, ал.3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда чл.37Чл. 37. ⚖️ Практика (236) (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. (2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. Зачитане на тайната на страните и на другите участници в производството (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) ЗПП, вр. чл.24 НЗПП в размер на 200 /двеста/ лева.

Воден от гореизложеното,

Административен съд – Варна, IX състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В. И. Д., [ЕГН], против Експертно решение /ЕР/ № 90265 от зас.№018/31.01.2025г. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 93142/181 от 20.09.2023г., в частта с която на Д. е отказано да му бъде призната военна инвалидност. ОСЪЖДА В. И. Д., [ЕГН] да заплати на Националната експертна лекарска комисия – гр. София сума в размер на 200 /двеста/ лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния

административен съд на Република България. Съдия :

Източник: Оригинален файл (Ключова дума: мз)