- Страни: Жалбоподател: А. А. Ч. (гражданин); Административен орган: Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания.
- Предмет на спора: Обжалване на Експертно решение № 91779 от зас. 106/18.06.2025 г., издадено от специализиран състав на НЕЛК, относно определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) от 72%. Съединен е иск за обезщетение в размер на 10 000 лева (5112.92 евро) за претърпени вреди.
- Ключови моменти:
- **Процедурни нарушения:** Съдът не констатира съществени административнопроизводствени нарушения.
- **Противоречие с материалния закон:** Жалбоподателят твърди неправилна оценка на водещата диагноза (рецидивиращо депресивно разстройство - 60% ТНР, вместо 80% с пожизнен срок и чужда помощ), както и на придружаващи заболявания (хипертония, увреждане на междупрешленните дискове), искане за пожизнен срок на инвалидност, необходимост от чужда помощ и неправилно определена начална дата на инвалидизиране (септември 2024 г., вместо септември 2021 г., предвид подадено заявление в Швейцария).
- **Оценка на съда:**
- Съдът намира, че оценката на ТНР от 72% е правилно определена по Методиката, като са приложени коректните отправни точки от НМЕ за водещата диагноза (60%) и придружаващите заболявания (10% за хипертония, 50% за гръбначни увреждания).
- Отхвърля доводите за по-висок процент ТНР за депресивно разстройство и хипертония, като не намира данни за по-тежки увреждания, които да обосноват по-високите проценти.
- Отхвърля довода за пожизнен срок на инвалидност, тъй като наличието на множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, налага определяне на срочен срок съгласно чл. 69, ал. 5 от НМЕ (3 години).
- Отхвърля доводите за неправилна начална дата на инвалидизиране, тъй като релевантните обстоятелства и диагностицирането на всички три заболявания, обуславящи ТНР, са установени през септември 2024 г., а не през 2021 г.
- Отхвърля искането за чужда помощ, тъй като ТНР е 72%, което не покрива изискуемите прагове (над 90% или 80% за психични заболявания при специфични условия, които не са налице).
- Съдът приема, че НЕЛК правилно не е включила в оценката редица други заболявания, които или не са диагностицирани като хронични (астма, щитовидна жлеза, зрение), или не водят до допълнителен процент ТНР по НМЕ (епизодична мигрена, нарцистично личностно разстройство, ADHD, тъй като НМЕ предвижда процент за него само за лица до 16 г.).
- Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Ч. против Експертно решение № 91779 от зас. 106/18.06.2025 г. на НЕЛК. Производството по предявения иск за обезщетение в размер на 5112.92 евро е ПРЕКРАТЕНО, тъй като е недопустим на основание чл. 207, ал. 2Чл. 207. (1) Когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт. (2) Производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява. (3) При прекратяване на производството може да се постигне и споразумение за размера на обезщетението. Глава дванадесета. КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО Предмет на касационно оспорване от АПК (поради неоснователност на основната жалба).
РЕШЕНИЕ № 1299 Бургас , 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Съдия : АТАНАСКА АТАНАСОВА При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20257040701405 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 112, ал.1, т.4Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето (ЗЗ), вр. чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на А. А. Ч. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. 2, ет. 5, ап. 14, против Експертно решение № 91779 от зас. 106/18.06.2025 г., издадено от специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания. С оспорването е съединен иск за сумата от 10 000 лева (5112.92 евро), представляваща обезщетение за претърпени финансови, здравословни и психически вреди, произтичащи от „небрежност и системно игнориране на медицинската документация от ТЕЛК/НЕЛК“. С жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното експертно решение, поради противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че определената с ЕР степен на трайна неработоспособност не е съобразена с обективното състояние на жалбоподателя и нуждата на последния от чужда помощ, както и че при определяне на началната дата не е взето предвид подаденото в Швейцария заявление за инвалидност от 07.09.2021 г. Твърди се, че
жалбоподателят страда от множество заболявания, които обуславят 100% нетрудоспособност. По същество се иска
съдът да отмени експертното решение и да „постанови директно ново административно решение“, с което да определи трайна неработоспособност най-малко 91% пожизнено, считано от 07.09.2021 г.; да признае правото на жалбоподателя на постоянен придружител; да включи в оценката всички нови хронични заболявания, диагностицирани през 2025 г.- астма, мигрена, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, като вземе предвид старите актове- минали и настоящи, както и „бъдещи изследвания, актуални и все още недокументирани влошени състояния на щитовидната жлеза и зрението“. В съдебното заседание
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. С писмена молба пълномощникът на същия излага становище по съществото на спора и прави доказателствени искания. Счита, че рецидивиращото депресивно разстройство е оценено неправилно по част II, р. 3, т. 2.1 от Приложение № 1, като с оглед тежестта му, квалификацията е следвало да бъде по част II, р. 3, т. 2.2 от Приложение № 1 - 80 % (при частична загуба на базисни социални умения и на ключови умения за намиране и извършване на всякаква професионална работа), с пожизнен срок, с чужда помощ. Наред с това счита, че заболяването артериална хипертония е оценена неправилно с 10 % ТНР по част IV, р. 6, т. 1 от Приложение № 1, вместо по т. 2 - с 20 %. По отношение на заболяването увреждане на междупрешленните дискове сочи, че е съобразено с Приложение № 1, но е следвало да се квалифицира като дефинитивно състояние при пожизнен срок. Отбелязва, че НЕЛК не е взела предвид други заболявания, за които са налице данни от МЕД- чернодробна стеатоза, нарцистично личностно разстройство, соматоформно болково разстройство, бронхиална астма, тежка мигрена.
Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка, ведно със становище за неоснователност на жалбата, в което сочи, че: ЕР е издадено в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 103, ал. 4Чл. 103. ⚖️ Практика (5) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. (2) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. (3) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Освидетелстването на лицето за възможността за явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт се извършва от ЛКК, от центровете за спешна медицинска помощ, от ТЕЛК и от НЕЛК. Освидетелстването се удостоверява с експертно решение - "Медицинско удостоверение", по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и от министъра на правосъдието. (4) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. (5) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) Експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на специалист по детски болести. (6) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Срокът за извършване на експертизата е три месеца от подаване на заявлението-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза или три месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК. от Закона за здравето и чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. от Наредбата за медицинската експертиза, спазено е изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава, съгласно чл. 18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, а решението е подписано от председателя на състава и всички негови членове. Наред с това сочи, че ЕР е издадено след обстоен и задълбочен преглед на приложената в МЕД медицинска документация, като специализираният състав на НЕЛК е описал и обсъдил медицинските документи, въз основа на които е отменил ЕР на ТЕЛК № 90063/09.10.2024 г. по оценката и е потвърдил по останалите поводи. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от жалбоподателя. Заинтересованите страни ТЕЛК ІІ с-в при Университетска първа МБАЛ- София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ- Бургас, РД „СП“- Бургас не изпращат представители, редовно уведомени. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество,
съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят А. А. Ч. е освидетелстван с експертно решение № 90063 от зас. 195/09.10.2024 г. на ТЕЛК II при У. П. МБАЛ- София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД, с водеща диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод- умерено тежък. С експертното решение е определена на същия ТНР 60% за срок от три години (до 01.10.2027 г.), обусловена от следните заболявания: 1) общо заболяване- рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод- умерено тежък; 2) придружаващи забовявания- увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; есенциална (първична) хипертония. Решението е взето по документи, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Определена е дата на инвалидизиране- 16.09.2024 г. Видно от
мотивите на решението, за установеното рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод- умерено тежък са определени 50% по част втора, раздел ІV, т. 2; за увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели ЕМГ данни за предно-коренчева увреда S1 двустранно, състояние след спондилохистезия L2- S1 са определени 40% по част седма, т. 15.3; за артериална хипертония І ст.- сърдечна форма, без ЕхоКГ обективни нарушения на прилежащ орган- 10% по част четвърта, раздел VІ, т. 1. По жалба на Ч. против решението на ТЕЛК е издадено обжалваното Експертно решение № 91779 от зас. 106/18.06.2025 г. на специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания. С него е отменено ЕР на ТЕЛК по оценката и е издадено ново, като решението е потвърдено по останалите поводи. Определен е 72% ТНР без чужда помощ, за срок от три години- до 01.10.2027 г., с водеща диагноза: рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод- умерено тежък. В
мотивите на решението е посочено, че оценката на работоспособността е определена въз основа на данните за следните заболявания: рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод- умерено тежък; есенциална (първична) хипертония; увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Решението е постановено по документи на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Направени са следните констатации: 1) По отправна точка „Психични болести“ - рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод- умерено тежък е определена 60% степен на увреждане по т. 2.1, раздел ІІІ, част втора от НМЕ. Прието е от НЕЛК, че се касае за Рецидивиращо депресивно разстройство с няколкогодишна давност, хронифицирало, наложило няколкократно хоспитализиране в психиатричен стационар, последен депресивен епизод- умерено тежък, преживян през м.септември 2024 г. Констатирано е, че се касае се за [възраст] мъж с установено рецидивиращо депресивно разстройство. От медицинска документация, представена в превод от немски език, е установено, че заболяването е с няколкогодишна давност, няколкократно хоспитализиран, предимно в дневно отделение. Отбелязано е, че последният документ, приложен в МЕД- амбулаторен лист от 09.09.2024 г. е издаден от д-р М. М., психиатър, с основна диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод- умерено тежък“ и придружаващи заболявания- персистиращо соматоформно болестно разстройство и други специфични разстройства на личността. Въз основа на данните от амбулаторния лист е прието, че от преди три седмици освидетелстваният отново се чувства отчаян, смята, че е тежко соматично болен, поискал е да сложи край на живота си, не се хранел, не контактувал с околните, отслабнал с 10 кг. От около седмица разстроил съня си. По отношение на обективното състояние е посочено от НЕЛК, че освидетелстваният е контактен, ориентиран всестранно, мисловен процес- забавен, споделя мисли за безперспективност и суицидни мисли, емоционално- дистимен, на моменти с повишена тревожност, волево- хипобуличен, памет и интелект- болестно ангажирани. Формиран е извод, че установеното заболяване, в съчетание с придружаващите Соматоформно болково разстройство и специфично разстройство на личността, затруднява умерено социалната адаптация на същия. 2) по отправна точка „ Заболявания на сърдечно-съдовата система“ е определена 10% степен на увреждане за установеното заболяване „Есенциална (първична) хипертония“- по част четвърта, раздел VІ, т. 1 от НМЕ- артериална хипертония от І стадий без обективни белези на органни промени. В
мотивите на решението е посочено, че са установени епизоди на покачване на артериалното налягане при стресови ситуации и паник атаки. Описани са резултатите от ЕКГ- синусов ритъм хоризонтален тип, ел позиция без реполаризационни промени, ЕХОКГ-ФИ- 73 % интактен клапен апарат, съхранена кинетика, запазени систолна и диастолна функция, без хемодинамични нарушения, при съхранена функция на лявата камера (ЛК), артериална хипертония (АХ) без хемодинамични нарушения при съхранена функция на ЛК, без сърдечна недостатъчност (СН 0). 3) по отправна точка „ Нервни болести “ е определена 50% степен на увреждане за установеното заболяване „Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Изводите на НЕЛК по тази отправна точка са
мотивирани с данните от амбулаторен преглед, извършен от невролог на 09.09.2024 г., според които се касае за трикратно опериран болен- лумбални дискови хернии. Установени са данни за лумбален вертебрален и радикулерен синдром, данни за предно и заднокоренчева увреда S1 двустранно. От проведено изследване с ЯМР на 14.03.2024 г. са установени данни за дискова херния Л5-Ес1 с компресия на Ес1 коренче в дясно. Установена е дегенерация на фасетните стави, по-изразена вдясно, с малка киста вдясно; белези след ресеквестректомия на ниво Л5-Ес1, без спинална стеноза. В
мотивите на решението е посочено, че трикратно е извършвана микрохирургична ресеквестеректомия- на 04.01.2023 г., на 07.01.2024 г. и на 21.01.2024 г., поради рецидив на дискова херния. Въз основа на горните констатации и изводи е определен краен процент трайно намалена работоспособност- 72%. В решението е отбелязано, че чужда помощ се обсъжда само при оценка над 90%, а за психичните заболявания- 80 и повече %. Прието е, че датата на инвалидизиране е определена правилно
с решението на ТЕЛК, съгласно чл. 70, ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ. В медицинското досие на жалбоподателя Ч. е приложен амбулаторен лист за преглед, извършен на 09.09.2024 г. от д-р Е. К.- специалист по „Нервни болести“ (на л. 137). В амбулаторния лист е отразена основна диагноза „увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. В графата „обективно състояние“ е посочено: без промяна, вертебрално-лумбалгичен синдром- паравертебрална ригидност, разтежни симптоми- десен крак, двустранна ахилова арефлексия, коленна изорефлексия, психологична лабилност. В медицинското досие на жалбоподателя е наличен и амбулаторен лист от проведен на 11.09.2024 г . преглед от д-р И. И.- кардиолог (на л. 143), по основна диагноза: есенциална (първична) хипертония, с констатации: везикуларно дишане двустранно, ритмична сърдечна дейност, запазени тонове, без шумове, крайници без отоци по подбедриците. От приложените в МЕД медицински документи за извършени прегледи и проведено лечение в Швейцария и в Германия се установява, че заболяванията рецидивиращо депресивно разстройство, средна тежест, и дискова протрузия са диагностицирани при прегледи, извършени на 17.08.2021 г. и 23.08.2021 г. В съставените медицински документи са направени следните констатации: „Няма значителна фасетна артроза. Нормално представяне на атланто-окципиталната и атланто-аксиалната става. Нормално представяне на миелона. Нормална ширина на вътрешните и външните ликворни пространства. Няма ликворообръщение нарушения. Нормално представяне на краниоцервикалния преход. Нормално представяне на мозъчния ствол, малкия мозък, таламусите, хипоталамуса и базалните ядра. В супратенториалната бяла материя се наблюдават малки, петнисти глиози в ляво фронтално, лезия в ляво латерално на ретрогеникуларната зрителна радиация, етиологично неспецифично възпалително/микроваскуларно генезис. Нормално представяне на кортикалните структури, включително хипокампите и амигдалите. Няма нарушения в дифузията, патологични магнитни нарушения или нарушения на кръвно-ликворната бариера. Нормално представяне на менингите, няма повърхностна сидероза. Във вътречерепната MR-ангиография се наблюдава нормален поток на артериите, няма стеноза, няма аневризма. Нормален венозен синус поток, както и повърхностни и дълбоки вени. Нормални интраорбитални структури, села и параселарни структури. При извършен на 24.01.2024 г. преглед са направени констатации за леко нарушение на концентрацията и липса на нарушения при разбирането и запаметяването; формални мисловни нарушения: средно забавено мислене; афективни нарушения: тежка степен на афективна бедност; средна степен на депресия; моторни и психомоторни нарушения: леко намален подем; други нарушения: средна степен на социално отдръпване; няма агресивност; Средна степен на суицидални мисли. На 04.07.2024 г. , е извършен преглед на жалбоподателя в Suva Компензационен център, Щ. И.. Поставени са диагнози: „Рецидивиращ депресивен епизод, в момента умерен“ и „Посттравматично стресово разстройство“. В съставения за резултатите от прегледа медицински документ е посочено, че пациентът е буден, със съзнание и ориентация по време, място и личност. В контакта е приятелски настроен, но леко резервиран. Не са открити груби нарушения на вниманието или концентрацията по време на разговора. Вербалното му изразяване е леко забавено и малко тромаво, с тенденция към руменисценция. Няма признаци на обсесии или налудности, изискващи допълнително изясняване. Не са открити признаци на халюцинации или нарушения на възприятието. Емоционалното му състояние е леко сковано, с умерена депресивна и леко тревожна или дисфорична симптоматика. В документа е отбелязано също, че пациентът изразява ясни перспективи за бъдещето. Психомоторното му състояние е леко забавено. На 25.03.2024 г . и 21.02.2025 г. са проведени изследвания от д-р мед. Х.-Й. Р., главен лекар по анестезия и интензивна медицина в болници „Шафхаузен“, при което са направени следните констатации за състоянието на жалбоподателя: 1) Лумбо-радикуларен болков синдром L5/S1 вдясно, в резултат на инцидент, настъпил на 01.10.2023 (спортна травма), дискова херния, рецидивиращ дисков пролапс (07.01.2024, 08.01.2024). Извършени са микрохирургични секвестректомии при рецидив и Рецидивиращ дисков пролапс LWK5/SWK1 вдясно- 21.01.2024; 2) рецидивиращо депресивно разстройство, текущо: средно до тежък депресивен епизод (01/2024); 3) след липосукция 2021 г., 11/2023: Кортизонова инжекционна терапия в оперативния белег по естетични причини; 4) диария, началото на 10/2023, понастоящем преминала; 5) чернодробна стеатоза (омазнен черен дроб), диагноза 07.11.2023, диференциална диагноза - медикаментозно обусловена. В медицинския документ е описано състоянието на пациента, както следва: няма генерализирано костномозъчно отоци; нормална височина на прешлените; няма тумори и образувания; отделни нива Th 12 - L2: нормални за възрастта, L2/3: лека вентрална спондилоза, фокална ерозивна остеохондроза, лека дискова протрузия - иначе без отклонения; L3-L5: без отклонения; L5/S1: Състояние след микрохирургична фенестрация вдясно с многократни секвестеректомии, леки белези след операции; в момента- широка протрузия на диска с фокално хернииране на nucleus pulposus вдясно, парамедиално; умерена стеноза на рецесуса с контакт до корена S1, но без компресия; левият рецесус- без отклонения; форамините са с нормална ширина; сакроилиачната артикулация е запазена; няма компресия на структурите вляво. В приложения към жалбата доклад при изписване от 21.03.2025 г. на д-р мед. Б. К., главен лекар в Психиатричен център Брайтенау, Клиника по психиатрия и психотерапия, е посочено, че пациентът е с добре поддържан вид. В контакт- приятелски, открит и общителен. Речта е обичайна по сила и модулация. Буден и в ясно съзнание. Напълно ориентиран във всички качества. Дългосрочната и краткосрочната памет, концентрацията - без отклонения, както субективно, така и обективно. Възприятието- не е нарушено. Абстрактното мислене - запазено (тест за поговорка). Формалното мислене - подредено, темп на мислене - нормален. Няма халюцинации, нарушения на мисловното съдържание, нарушения на аз-а. Няма страхове или натрапливости. Настроението - субективно и обективно умерено понижено. Мотивацията и интересът - умерено намалени. Психомоторика - без особености. Без суицидни мисли или намерения. Има болестна критичност и сътрудничество с лечението. В доклада е посочено, че се констатират психични и поведенчески разстройства, поради употреба на опиоиди: синдром на зависимост; други специфични личностни разстройства- нарцистично; рецидивиращо депресивно разстройство, настоящ тежък епизод без психотични симптоми; нарушение на вниманието; лумбо-радикуларен болков синдром; дискова херния; чернодробна стеатоза и дихателна инфекция, диагностицирана на 20.03.2025 г. (предполага се вирусна). През периода от 10.04.2025 до 23.04.2025 г.
жалбоподателят е лекуван в клиника в Цюрих от дихателна инфекция- прогресиращи, дифузни левостранни засенчвания с позитивен бронхопневмограм. Двустранни плеврални изливи. Изписан е в стабилно общо състояние. На 14 май 2025 г . е извършен преглед от д-р мед. У. М., специалист по обща медицина (Германия), при който е установено затруднение във „вдигането и носенето“ от една страна поради използване на помощни средства за ходене, а от друга страна- е противопоказано поради риска от допълнително влошаване на гръбначните увреждания. В съставения при прегледа медицински документ е отбелязано, че се очакват и нарушения в концентрацията поради хроничната болка, ADHD и депресията. Отбелязано е също, че необходимите централно действащи медикаменти водят до забавена реакция и по-висок риск от инциденти. На 19.06.2025 г. е извършен преглед на жалбоподателя в Център за поведенческа неврология и невропсихология- Цюрих. Въз основа на установените обективни данни е прието, че не е налице нарцистично личностно разстройство към момента, въпреки че такава диагноза е вписана преди години, без пациентът да разбере причините за това. Констатирано е, че пациентът понастоящем работи като самонает в областта на правните консултации. Прието е, че психическите и физическите страдания обуславят значително намалена трудоспособност. В съставения медицински документ е отразено, че пациентът е добре поддържан, напълно ориентиран по време, място, ситуация, личност. Още от началото е уморен и малко забавен (евентуално медикаментозно или психически обусловено). Ходи с леко затруднен ход (заради болков синдром). В разговора няма индикации за смущения в паметта, няма конфабулации. Много е информиран за здравословното си състояние. Данните съобщава коректно, с добра откровеност. Емоционалната му реактивност е леко ограничена; основното настроение варира между нормално и депресивно, успява да се раздвижи емоционално в течение на изследването. Формалното мислене е запазено, реалността - също. Установява добър контакт, комуникацията е адекватна. В хода на тестовете се наблюдава лека разсейваемост, добра издръжливост въпреки болките, колебания в концентрацията, забавено схващане. При преглед на 09.07.2025 г., фрау д-р У. М., Цюрих, са поставени неврологични диагнози, както следва: епизодична мигрена без аура; епизодични клъстерни главоболия; състояние след тройна лумбална дискова операция; известен синдром на неспокойните крака; рецидивираща депресия; ADHS (синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност); хроничен болков синдром. Уговорено водене на дневник за главоболие (цифрово, чрез приложение). Чрез образна диагностика са изключени вторични причини за главоболие. На 16.12.2025 г. е извършен преглед от д-р мед. Ш. Т.. В съставения медицински документ са описани клинични находки, както следва: невропсихологично (ориентировъчно): буден, бързо реагиращ, ориентиран във всички аспекти; подредено мислене и хронологичен разказ при анамнезата; няма дизартрия, няма афазия, няма главоболие или менингизъм; ЧМН: зеници тесни, изокорични, няма двойно виждане; периферна дигитална проверка на зрителното поле без отклонения; окуломоторика и зенична реакция нормални; възприемане на докосване на лицето без ограничения; нормален тонус на моторика, координация и рефлекси; нормална стойка и походка, с леко затруднение поради болков синдром; ориентирани сетива без отклонения. От извършено изследване с ЯМР на главата е установено следното: нормален обем на мозъка; няма посттравматични изменения; малко петна в FLAIR във влакнестата мозъчна субстанция в лявата фронтална област, медиално от предната островна кора вляво и латерално от задния рог вляво, съответстват на протеинозни Virchow-Robin пространства (вариант на структура), няма демиелинизация. При тези фактически данни
съдът намира от правна страна следното: Оспореното експертно решение е издадено в предвидената от закона форма, от материално компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл. 112, ал. 1, т. 3 от З акона за здравето. При извършената служебна проверка
съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спазени са производствените правила, установени с чл. 45 и сл. от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Съставът на НЕЛК е определен съобразно поставената водеща диагноза (чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕЛКМЕ). В оспореното решение са обсъдени данните от приложената медицинска документация, съдържаща се в досието на освидетелстваното лице, съобразно изискването на чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ, и е формиран обоснован извод относно процента на увреждане. Съгласно нормата на чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1, а според ал. 3 при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Съгласно т. ІІІ от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания. Експертизата на вида и степента на увреждане включва определянето на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност- чл. 61, ал. 2, т. 3 от НМЕ. В зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, този срок може да бъде от една до три години, според нормата на чл. 69, ал. 1 от НМЕ. При дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността (ал. 4), а при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определя съгласно ал. 1 (ал.5). В разглеждания случай, в съответствие със съдържащите се в
мотивите на експертното решение констатации относно установеното водещо увреждане, неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оспореното решение е определена на жалбоподателя 60 % трайно намалена работоспособност, като е приложена отправна точка по част ІІ „Психични Болести“, раздел ІІІ „Дълготраещи психози, с най-малко 6-месечна продължителност, психози от кръга на шизофренните или афективни (ендогенни) психози“, т. 2.1- умерени затруднения при социалната адаптация. Отправната точка е приложима при съхранени базисни социални умения за оцеляване в обществото- грижи за себе си, възпитано поведение и добър външен вид, при ограничени ключови умения за справяне с определен тип работа- според образованието, [жк], професионалната подготовка), като
съдът счита, че тези условия са налице по отношение на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за прилагане на т. 2.2, част II, р. ІІІ от Приложение № 1. По делото няма данни за обусловени от установеното психично заболяване значителни затруднения при социалната адаптация- частична загуба на базисни социални умения и на ключови умения за намиране и извършване на всякаква професионална работа. Видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства- медицински документи (от 21.03.2025 г. на Психиатричен център Брайтенау, Клиника по психиатрия и психотерапия, от 19.06.2025 г. на Център за поведенческа неврология и невропсихология- Цюрих, от 16.12.2025 г. на д-р мед. Ш. Т.), същият работи като самонает в областта на правните консултации, установява добър контакт, комуникацията е адекватна, с добре поддържан вид е, в ясно съзнание, напълно ориентиран във всички аспекти, няма нарушения на мисловното съдържание. Според настоящия съдебен състав тези данни по недвусмислен начин сочат съхранени базисни социални умения у жалбоподателя и изключват хипотезата на т. 2.2 от част II, р. ІІІ. По отношение на установеното съпътстващо увреждане „Есенциална (първична) хипертония“ е приложена отправна точка по част четвърта, раздел VІ, т. 1 от НМЕ- артериална хипертония от І стадий без обективни белези на органни промени. Видно от приложения в медицинското досие амбулаторен лист (на л. 143), при извършения на 11.09.2024 г. преглед на жалбоподателя са направени следните констатации: везикуларно дишане двустранно, ритмична сърдечна дейност, запазени тонове, без шумове, крайници без отоци по подбедриците. От извършените изследвания са установени запазени параметри на сърдечните кухини и сегментна кинетика на ЛК (лява камера), запазена систолна и диастолна функция на ЛК в покой, интактни (неповредени, незасегнати) клапи, без патологични трансклапни градиенти, без данни за БАХ (белодробна артериална хипертония). По делото няма данни за настъпили органни промени, няма и такива твърдения, поради което
съдът приема, че законосъобразно е приложена т. 1 и е определена за заболяването ТНР- 10 %. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за прилагане на т. 2, доколкото в тази хипотеза е необходимо да е налице поне един от следните белези за органно ангажиране: левокамерна хипертрофия; микроалбуминурия 30- 300 mg/24 ч. и/или серумен креатинин (мъже – 115 – 133 µmol/l (1,3 – 1,5 mg/dl), (жени – 107 – 124 µmol/l (1,2 – 1,4 mg/dl); доказани атеросклеротични плаки на каротидните артерии, аортата, илиачна и феморална артерия; при умерена степен АХ (II степен), със стойности на систолното артериално налягане 160 – 179 mm Hg и/или стойности на диастолното артериално налягане 100 – 109 mm Hg; при тежка степен АХ (III степен), със стойности на систолното артериално налягане, по-високи или равни на 180 mm Hg, и/или стойности на диастолното артериално налягане, по-високи или равни на 110 mm Hg. Както се посочи, такива данни не са налице по отношение на жалбоподателя, поради което и няма основание за прилагане на т. 2 от част четвърта, раздел VІ. За заболяването „Увреждане на междупрешлените дискове в поясен и други отдели с радикулопатия“ е определена 50% степен на увреждане по част седма, т. 15.4 от НМЕ- „за неколкократно оперирани, без повлияване, с усложнения и остатъчен траен двигателен дефицит- 50 %“. Изводите на НЕЛК по тази отправна точка са основани на данните от амбулаторен преглед, извършен от невролог на 09.09.2024 г.- лумбален вертебрален и радикулерен синдром, данни за предно и заднокоренчева увреда S1 двустранно, дискова херния Л5-Ес1 с компресия на Ес1 коренче в дясно, дегенерация на фасетните стави, по-изразена вдясно, с малка киста вдясно. Констатирани са белези след ресеквестректомия на ниво Л5-Ес1, без спинална стеноза. В
мотивите на решението е посочено, че трикратно е извършвана микрохирургична ресеквестеректомия- на 04.01.2023 г., на 07.01.2024 г. и на 21.01.2024 г., поради рецидив на дискова херния. Няма данни за извършени други интервенции след м.януари 2024 г.
Жалбоподателят счита, че оценката на увреждането е определена в съответствие с НМЕ, но състоянието следва да се квалифицира като дефинитивно и да се определи пожизнен срок на инвалидност. Според настоящия съдебен състав тези доводи са неоснователни. По делото не са приложени доказателства, които да сочат, че състоянието на жалбоподателя е дефинитивно (окончателно, без прогресия, но и необратимо), а доколкото е възможно развитие на заболяването и промяна на обусловения от него функционален дефицит, не е налице хипотезата на чл. 69, ал. 4 от НМЕ. На следващо място
жалбоподателят Ч. счита, че при определяне на оценката следва да бъдат взети предвид „всички нови хронични заболявания, диагностицирани през 2025 г.- астма, мигрена, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност“, въз основа на „старите актове- минали и настоящи, както и бъдещи изследвания, актуални и все още недокументирани влошени състояния на щитовидната жлеза и зрението“. Тези доводи също са неоснователни. По делото няма каквито и да било данни
жалбоподателят да е диагностициран като болен от „астма“ и със заболявания на щитовидната жлеза и зрението. Такива констатации не се съдържат в приложените медицински документи. От данните по делото е видно, че през м.април 2025 г. същият е лекуван от дихателна инфекция- „прогресиращи, дифузни левостранни засенчвания с позитивен бронхопневмограм. Двустранни плеврални изливи“, но е изписан в стабилно общо състояние и няма данни за развито хронично заболяване по раздел ІV от глава шеста- „Бронхиална астма“. Не са налице и предпоставките за прилагане на отправна точка т. 10 част седма „Нервни болести“, доколкото няма данни за „комплицирана мигрена с чести пристъпи, тежко вторично главоболие с чести пристъпи, тежки невралгии на ЧМН (при документиране на пристъпите)“. Видно от приложения по делото медицински документ от 09.07.2025 г., съставен от д-р У. М., Цюрих, при прегледа на жалбоподателя е констатирана епизодична мигрена без аура (обикновена мигрена), епизодични клъстерни главоболия, които не представляват основание за определяне на допълнителен процент ТНР. Що се отнася до искането за определяне на допълнителен процент за „хиперактивност“, следва да се отбележи, че такъв е предвиден само в част втора, раздел ІХ, 1.2.2 от Приложение 1 на НМЕ, която касае психични отклонения на лица до 16 години, а тази предпоставка не е налице по отношение на жалбоподателя. Наличието на нарцистично личностно разстройство е отречено от лекуващия лекар в Център за поведенческа неврология и невропсихология- Цюрих (медицински документ от 19.06.2025 г.), а и не е предвидено в Приложение 1 на НМЕ като заболяване, обуславящо функционален дефицит. Общата оценка на трайно намалената работоспособност е определена съгласно т. ІІІ от Методиката за прилагане на отправните точки, като към най-високия процент по отправната точка на водещото увреждане- 60 на сто са прибавени 12%, равняващи се на 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания (50%+10%).
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя досежно определения с обжалваното решение срок на инвалидност. Съгласно нормата на чл. 69, ал. 1 от НМЕ срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. В ал. 4 на чл. 69 е предвидено изключение от горното правило- при дефинитивни състояния се определя пожизнен срок на инвалидността. По отношение на жалбоподателя обаче са установени множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни- в хипотезата на отправна точка 2.1, раздел ІІІ, част втора от НМЕ срокът на инвалидността е пожизнен, но по отношение на останалите две заболявания- „Есенциална (първична) хипертония“ и „Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ посоченото изискване не е налице. Поради това, на основание чл. 69, ал. 5 от НМЕ срокът на инвалидността е определен съгласно чл. 69, ал. 1 от НМЕ. Въз основа на предвидените с нормата критерии е прието от експертната комисия, че е налице основание за определяне на максималния срок от 3 години, поради което
съдът приема, че направеното с жалбата оплакване е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 61, ал. 1, т. 4 от НМЕ експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на началната дата на ТНР (дата на инвалидизиране). Датата на инвалидизирането се определя по реда на чл. 70 от НМЕ, като в случая е приложима ал. 4, съгласно която когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не работи, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Ирелевантна е датата на подаване на заявлението-декларация и с оглед на това доводите на жалбоподателя за неправилно определяне на началната дата, поради депозирано на 07.09.2021 г. заявление пред швейцарските власти, са неоснователни. Оценката на работоспособността на последния е извършена по документи, приложени в МЕД, като изводите на лекарската комисия са основани върху данни от амбулаторни прегледи, извършени през м.септември 2024 г. Доколкото именно с тях са установени релевантните обстоятелства, датата на инвалидизиране е определена законосъобразно. Следва да се посочи, че от приложените по делото медицински документи, издадени в Швейцария и в Германия, не се установява трите заболявания, обуславящи ТНР, да са диагностицирани към посочената в жалбата дата- 07.09.2021 г. При прегледи, извършени на 17.08.2021 г. и 23.08.2021 г., са установени депресивно разстройство и дискова протрузия, но към този момент не е налице една от предпоставките за прилагане на отправна точка т. 15.4 от НМЕ- „ неколкократно оперирани , без повлияване, с усложнения и остатъчен траен двигателен дефицит“, а и не са налице достатъчно данни за причинения от дисковата протрузия неврологичен дефицит към този момент, с оглед определяне на оценката по т. 15.1, респ. по т. 15.2 от Приложение № 1 на НМЕ. Едва през 2024 г. са извършени микрохирургични интервенции на жалбоподателя, а заболяването есенциална (първична) хипертония е диагностицирано за първи път през м.септември 2024 г., когато е и определената начална дата на инвалидността. Предвид определената оценка на ТНР- 72 %, въпросът за необходимост от чужда помощ не следва да се обсъжда. На основание чл. 68 от НМЕ ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по потребността от чужда помощ при степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто. Според ал. 3 на чл. 68 НМЕ при лицата с психични заболявания чужда помощ може да се определи и при степен на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 80 на сто и над 80 на сто в зависимост от естеството на заболяването и в зависимост от загубата на базисни социални и ключови умения, водещи до невъзможност за съществуване без контрол, а съгласно ал. 6 ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по необходимостта от чужда помощ при степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) 80 на сто, когато едно или повече съпътстващи заболявания обуславят над 50 на сто трайно намалена работоспособност (степен на увреждане). В случая тези предпоставки не са налице. Ето защо
съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата, предявеният иск за обезщетение в размер на 10000 лева (5112.92 евро), се явява недопустим на основание чл. 207, ал. 2Чл. 207. (1) Когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт. (2) Производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява. (3) При прекратяване на производството може да се постигне и споразумение за размера на обезщетението. Глава дванадесета. КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО Предмет на касационно оспорване от АПК. Ето защо производството в тази част следва да се прекрати.
Мотивиран от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Ч. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. 2, ет. 5, ап. 14, против Експертно решение № 91779 от зас. 106/18.06.2025 г., издадено от специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от А. А. Ч. с [ЕГН] иск за сумата от 5112.92 евро (пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и две), представляваща обезщетение за претърпени финансови, здравословни и психически вреди, произтичащи от „небрежност и системно игнориране на медицинската документация от ТЕЛК/НЕЛК“. Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението. Съдия :
Източник: Оригинален файл (Ключова дума: мбал)
