Решение № 95/19.07.2010 АД 159/2010 АС Видин

РЕШЕНИЕ № 95/19.07.2010 АД 159/2010 АС Видин

"⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "

"⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "Съдът намира, че поканата е незаконосъобразна и като постановена в нарушение на чл.146,т.2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК." Решение № 95 от 19.07.2010г. , Административен съд-Видин, ІV адм."

"Съдът намира, че поканата е незаконосъобразна и като постановена в нарушение на чл.146,т.2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК." Решение № 95 от 19.07.2010г. ,..."

"⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "Съдът намира, че поканата е незаконосъобразна и като постановена в нарушение на чл.146,т.2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК." Решение № 95 от 19.07.2010г. , Административен съд-Видин, ІV адм."

"Съдът намира, че поканата е незаконосъобразна и като постановена в нарушение на чл.146,т.2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК." Решение № 95 от 19.07.2010г. , Административен съд-Видин, ІV адм. с-в, а.д. № 159/2010г.

Мотиви:

Делото е По делото във връзка с изясняване на съществото на спора между страните са приети всичките 255 броя амбулаторни листа, описани в медицинския протокола и в протокола за неоснователно получени суми, представени от жалбоподателя , и 252 бр. медицински направления във връзка с издадените амбулаторни листа, представени от ответника по делото .

Видно от представените амбулаторни листа в нито един от тях не е отразено изрично съгласие на пациента за диспансеризация, липсва и изрично отбелязване на предложение за диспансеризация от лекаря-специалист, а във два от амбулаторните листа е отбелязан изричен отказ за диспансеризация-амбулаторен лист №3059 за пациента Йорданка Ванкова Йонкова и амбулаторен лист № 4146 за пациента Лозанка Павлова Младенова. Три от АЛ са за извършени вторични консултативни прегледи-АЛ № 9309,№8165 и №8256, а не първични. От представените по делото медицински направления е видно, че пациентите са изпратени с медицинско направление, в което е отбелязано тип 1 и тип 2 за консултация и лечение , в няколко случая тип 4 с отбелязване за консултация и съвместно лечение и в 2 случая тип 3- избор на специалист, извършващ диспансерно наблюдение-медицинско направление №484 за пациента Йорданка Ванкова Йонкова и медицинско направление № 4024 за пациента Лозанка Павлова Младенова.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт , и в 14-дневния срок за оспорване на издадената от Директора на РЗОК-Видин Покана за възстановяване на неоснователно получени суми . Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт , тъй като с поканата се засягат права на жалбоподателя и се създават задължения за него. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Поканата за възстановяване на неоснователно получени суми е издадена от компетентен орган- Директора на РЗОК-Видин с оглед предоставената му компетентност по чл.233 от НРД 2006г. при спазване на административнопроизводствените правила за издаването и по чл.234 НРД 2006г.-след съставяне на медицински протокол и протокол за неоснователно получени суми, връчени на жалбоподателя /В този смисъл отменително решение № 7719/10.06.2010г. на ВАС /. Същата обаче е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.132,ал.2 от НРД 2006г. лечебните заведения за СИМП провеждат диспансеризацията на ЗЗОЛ по Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от специалист съгласно приложение № 9, но задължително здравноосигуреното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие, документирано в амбулаторния лист. Следователно необходимо условие за диспансеризацията на ЗЗОЛ е неговото изрично съгласие. НРД категорично е поставил като изискване изричното съгласие на пациента, обективирано в амбулаторния лист. Видно от представените амбулаторни листа в нито един от тях няма заявено изрично съгласие за диспансеризация. В медицинските протоколи и в поканата за възстановяване на неоснователно получените суми административният орган е приел, че са налице неоснователно получени суми с оглед липсата в амбулаторните листа на предложение на специалиста и изричен отказ на пациента за диспансеризация, но такова изисква в НРД няма. Напротив, същият е поставил категорично като изискване за диспансеризация изричното съгласие на пациента. Изискването за изрично съгласие, поставено в НРД, по никакъв начин не може да се приеме за равнозначно на изискване за обективиран изричен отказ, така като е приел административният орган . Съдът не възприема така изложеното от административния орган , като и не приема за основателен довода, че след като по отношение на ЗЗОЛ е диагностицирано заболяване от посочените в приложение № 9 към Наредба № 39 от 16.11.2004г., с която се регламентират правилата за диспансеризацията, то СИМП е длъжен да диспансеризира ЗЗОЛ независимо от наличието или липса на съгласие, тъй като следва да намери приложение наредбата като подзаконов нормативен акт с по-голяма юридическа сила от НРД 2006г. Между Наредба № 39 и НРД 2006г. няма противоречие в правната регламентация. Наредбата урежда условията и реда за провеждане на самата диспансеризация като метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания/§.1,т.2 от ДР на ЗЗ/ и списъка на заболяванията, които подлежат на диспансеризация, но условие за диспансеризация е освен наличието на заболяване от посочените в приложение №9 и изричното съгласие на ЗЗОЛ. Обратното би противоречало на чл. 52, ал. 4 от Конституцията на Република България. И доколкото в НРД 2006г. е предвидено това съгласие да се изразява чрез изрично изразено такова, обективирано в амбулаторния лист, то не би могло да се презюмира наличието на съгласие в случаите, когато липсва обективиран отказ, тъй като презумпция може да бъде установена само с изрична правна норма или договор между страните. Освен това във всички приложени по делото амбулаторни листове ЗЗОЛ са декларирали, че са информирани за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати, поради което с оглед тези неоспорени писмени доказателства, се установява, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.88,ал.1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ да информира пациентите за необходимите медицински дейности, вкл. за възможността за диспансеризация и необходимостта от извършване на минимално необходимите медицински дейности по приложение №9. Всички извършени от жалбоподателя прегледи са в резултат на насочени с „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение” /бланка МЗ-НЗОК № 3/ ЗЗОЛ от други ОПЛ или СИМП, като само две от направленията са за диспансерно наблюдение, но и в двата случая ЗЗОЛ са декларирали, че не са съгласни да бъдат на диспансерен учет поради невъзможността им да спазват наредбата.

С оглед гореизложеното съдът намира, че сумите, изплатени на жалбоподателя за първични консултативни прегледи не са получени неоснователно от същия, тъй като извършените прегледи са именно консултативни, а не диспансерни, тъй като са извършени на лица, които са насочени към жалбоподателя за консултация, не са диспансерни прегледи на лица, диспансеризирани от жалбоподателя като СИМП, лицата не са заявили изрично желание да бъдат диспансеризирани от жалбоподателя . Предвид горното съдът намира , че поканата е постановена в нарушение на материалния закон-при неправилно приложение на разпоредбата на чл.132,ал.2 НРД 2006г-основание за отмяна по чл.146,т.4Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК.

Съдът намира, че поканата е незаконосъобразна и като постановена в нарушение на чл.146,т.2Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК. Същата е постановена при непълнота на мотивите, което обаче в случая е съществено нарушение на изискването за форма на административния акт , тъй като ограничава правата на жалбоподателя . Медицинския протокол и протокола за неоснователно получени суми са за отчетени първични медицински прегледи по 255 бр. амбулаторни листа-пълно и подробно индивидуализирани. Поканата е за възстановяване на неоснователно получени суми за извършени първични консултативни прегледи по 220 амбулаторни листа, т.е административният орган е приел, че по 30 амбулаторни листа не се дължи възстановяване. Същевременно жалбоподателят е възразил против включването на всички амбулаторни листа, като е групирал същите като такива , насочени от ОПЛ , от друг СИМП, за извършени вторични прегледи, каквито се установи, че действително са включени от контролните органи като първични и т.н., но кои точно 30 бр. и по какви съображения административният орган ги е изключил от поканата, не е посочил, поради което не може да се установи за кои 220 АЛ от отчетените 255 прегледа е приел, че е следвало да бъдат заплатени като диспансерни, а не като първични консултативни. Предвид на това съдът намира, че горното също е основание за отмяна на поканата, тъй като същата е постановена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на ясни и пълни мотиви противно на разпоредбата на чл.59,т.4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК.

Доколкото обаче поканата е изцяло незаконосъобразна по изложените в нея и съпътстващите издаването и документи мотиви, не се налага връщането на преписката за ново произнасяне. С оглед на гореизложеното поканата за възстановяване на неоснователно получените суми като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

На основание чл.143,ал.1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК във вр. с чл.226,ал.3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Покана №79/13.08.2009г. на Директора на РЗОК-Видин , с която Б.И.А., в качеството му на ЕТ”АСМП-ИП-Кардиология-д-р Б.А.”*** , е поканен да възстанови неправомерно получена сума в общ размер на 1231 лв, изплатена в периода м.02.2008г.-м.11.2008г., ведно със законната лихва от датата на получаването на съответните суми, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА .

ОСЪЖДА РЗОК-Видин да заплати на Б.И.А. в качеството му на ЕТ”АСМП-ИП-Кардиология-д-р Б.А.”*** , разноски по делото в размер на 1250/хиляда двеста и петдесет/ лв, от които 50 лв заплатена Д.Т по делото, 200 лв възнаграждение за защита по АД № 225/2009г. по описа на АС-Видин и 1000 лв възнаграждение за защита по АД №16232/2010г. по описа на ВАС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.