Решение № 7762/26.06.2015 АД № 748/2015 ВАС

РЕШЕНИЕ № 7762/26.06.2015 АД № 748/2015 ВАС Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед Решение № 7762 от 26.06.2015 , ВАС - Шесто отделение, адм. дело № 748/2015.

Производство по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. АПК.

Административен орган (Касатор):

акт и връщане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне не започва ново административното производство, в което следва да бъдат изследвани всички основания, включително и нововъзникналите факти във връзка с издаването на административния акт.

Сам по себе си факта на отмяната на административния акт и връщането на преписката на административния орган не води до загуба на дискрецията на органа да произнесе акт по свое усмотрение.

Посочва, че административният съд не е извършил проверка на оспорения акт с оглед изискванията на чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК по всички основания на чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК, въз основа на представените от страните доказателства. Игнорирал е необосновано заключенията на водещите медицински специалисти в Република България, които без да отричат достойнствата на приложения по отношение на Виктор Попов медицински метод на лечение в Германия, са дали становище, че използвания в България метод е по-ефективен и с по-добри резултати по отношение на рецидивите на заболяването.

Касаторът отбелязва, че ако съдът е счел, че органът е лишен от правото си на оперативна преценка за решаване на въпроса е следвало да приложи чл. 173, ал.1Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение АПК и сам да издаде искания акт. Фактът, че той е върнал преписката за ново произнасяне от органа сочи, че и административният съд е признал оперативната самостоятелност на Комисията за лечение в чужбина и заместник – министъра на здравеопазването, както и специалните необходими за произнасянето им познания и правото им да преценяват всички доказателства – съществуващите и събрани допълнително.

Заместник –министърът на здравеопазването, чрез юрисконсулт Любомирова посочва, че преценката на първоинстанционния съд за наличието на кумулативните предпоставки по чл. 1, ал.2, т.2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл."82, ал.1, т.8 от Закона за здравето (Наредбата) не представлява по същество указание по тълкуването и прилагането на закона и не следва да бъде съобразявано. Позовава се на необсъдени нови обстоятелства във връзка с непредставяне на медицинската документация по случая от клиниката в гр. Хановер, Германия, неподписаното от пациента заявление за лечение в чужбина и нарушение на чл.4, ал.4 от Наредба № 12 / 2011 г., поради проведено от пациента лечение без предварително разрешение.

Ответник по касационната жалба: Виктор Ромилов Попов, от гр. София, чрез адв. Силвия Русанова изразява становище за неоснователност на същата.

Посочва, че влязлото в сила съдебно решение по първоначално издадената заповед № РД – 22-21 / 18.02.2013 г. , с което същата е отменена е задължително за заместник – министъра на здравеопазването и той е трябвало да изпълни дадените от съда задължителни указания по приложението на материалния закон.

Издавайки повторно и в противоречие със съдебния акт на нов отказ , административният орган е допуснал нарушение на нормата на чл. 177, ал.2Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда АПК, което съставлява основание за прогласяване нищожността на акта.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура:

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Приема за правилен извода на съда, че повторно постановеният с обжалваната заповед на заместник – министър на здравеопазването отказ за разрешаване на финансиране на лечение в чужбина е нищожен, предвид хипотезата на чл. 177, ал.2Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда АПК, обусловена от влязло в сила съдебно решение за отмяна на предходен отказ на административния орган за отпускането на средства за процесното лечение и връщане на преписката за ново произнасяне по спорното материално правоотношение.

В конкретния случая е несъмнено, че процесната заповед противоречи на съдебното решение, след като при издаването й не са спазени дадените указания относно тълкуването и прилагането на закона, а отново е постановен отказ , който не се базира на нови правопораждащи или правопогасяващи факти.

Като такива не могат да се считат изложените в акта на административния орган, повторени и в касационната жалба, защото не променят обстоятелствата, установени при проведеното вече административно производство относно материалното право за отпускане на финансиране.

Независимо, че мотивите на влязлото в сила съдебно решение да не се ползват формално със сила на пресъдено нещо, административният орган е бил и е длъжен да тълкува релевантните факти и приложи относимия материален закон съобразно дадените от съда указания, съдържащи се в диспозитива и препращащи към мотивите, в които е развил обстойни съображения за наличие на всички предпоставки по чл. 1, ал.2, т.2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл."82, ал.1, т.8 от Закона за здравето , за удовлетворяване на молбата.

Това означава, посочва представителят на прокуратурата, че обективните предели на съдебното решение обхващат целия предмет на делото и съобразно характера му на държавен правосъден акт, едностранно и властнически регулира поведението на адресатите.

Мотиви:

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, в срока по чл. 211, ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК е неоснователна.

С решение № 6523 / 03.11.2014 г. по адм. дело № 8278 / 2014 г. Административен съд София – град е обявил нищожността на заповед № РД – 20 – 118 / 05.08.2014 г. на заместник – министъра на здравеопазването. Върнал е преписката на административния орган за издаване на индивидуален административен акт в 14-дневен срок, съобразен с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски.

За да постанови този резултат, административният съд е приел, че органът е пререшил спора относно съществуването на правото на финансиране на лечението, незачитайки задължителната сила на влязло в сила съдебно решение. Посочил е, че силата на пресъдено нещо по уваженото право на отмяна на отказа преклудира всички евентуални основания да се откаже издаването на позитивен административен акт, независимо дали са били изрично обсъдени от администрацията или съда при предшестващи производства. Значение би имало само настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок. Отбелязал е, че такъв факт не е настъпил, което обосновава наличието на хипотезата на чл. 177, ал.2 във връзка с чл. 173, ал.2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение АПК – основание за обявяване нищожност на акта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № 95 – 00 – 90 / 11.05.2012 г. по описа на Министерството на здравеопазването Виктор Ромилов Попов е поискал финансиране на хирургично лечение с интраоперативен високо-полеви ЯМР – контрол, по основна диагноза „Олигодендроглиома в лява фронтална област”. Приложил е оферта описание на метода на лечение, провеждан от проф. д-р на медицинските науки М.Самии в Международен институт по неврология, гр. Хановер, Германия. Операцията е била извършена на 24.05.2012 г.. Заявлението е било разгледано на извънредно заседание на Комисията за лечение в чужбина на 14.02.2013 г., след изискани становища на двама външни експерти. Помощният орган по Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл."82, ал.1, т.8 от Закона за здравето е приел, че практикуваното хирургично лечение в България – хирургична ексцизия с будна краниотомия и електрофизиологичен контрол е достатъчно ефективно и надеждно.

Със заповед № РД – 22-21 / 18.02.2013 г. директор на Дирекция „Медицински дейности” при Министерството на здравеопазването по силата на делегирани му правомощия от министъра на здравеопазването е издал отказ за заплащане на лечение в чужбина.

С решение № 483 / 28.01.2014 г. по адм. дело № 3531 / 2013 г. Административен съд София – град е отменил издадената заповед и е върнал административната преписка на административния орган със задължителни указания по прилагането на материалния закон. Съдът е изследвал всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал.2, т.2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал.1, т.8 от Закона задравето и е установил, че исканият от Попов метод на лечение е необходим за него, не е приложим в България, прилага се в чужбина и е с доказана ефективност в световната практика, позовавайки се и кредитирайки с доверие приета по делото съдебно-медицинска експертиза.

С решение № 7141 / 27.05.2014 г. по адм. дело № 3924 / 2014 г. Върховният административен съд, шесто отделение е оставил в сила първоинстанционното съдебно решение.

Със заповед № РД – 20 – 118 / 05.08.2014 г. заместник – министърът на здравеопазването е постановил повторен отказ за заплащане на Виктор Ромилов Попов от бюджета на министерството за хирургично лечение на мозъчен тумор в Международен институт по неврология, гр. Хановер, Германия. Органът е мотивирал административния си акт с неполучаването на отговор от немската клиника, където е проведено лечението, непредставяне от Попов на цялостна медицинска документация относно лечението, липсата на волеизявление за провеждане на процедурата поради неподписване на заявлението, с което е инициирано административното производство и неявяване на лицето на преглед пред определения от заместник – министъра на здравеопазването консилиум. Заповедта възпроизвежда и съдържанието на отговорите на членовете на консилиума по предварително поставени въпроси, от които е изведено заключението за възможността в страната да бъде осъществено оперативно лечение като рутинна практика чрез използването на будна краниотомия, като очакваният резултат според органа е равностоен на избрания от Попов и приложен подход в Германия – интраоперативна МРТ.

Неоснователни са доводите на касатора, че след връщането на преписката му за ново произнасяне административното производство следва да започне отначало и е необходимо да бъдат изследвани всички основания, включително и нововъзникналите факти във връзка с издаването на административния акт. Както правилно е отбелязал първостепенният съд значение би имало само настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който може да преодолее установения от съда материалноправен порок. Относими по предмета на спора нови правопораждащи или правопогасяващи факти не са осъществени и обосновано административният съд е констатирал наличие на предпоставките по чл. 177, ал.2Чл. 177. ⚖️ Практика (8) (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. (2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. (3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Споразумение пред съда АПК, детерминиращи нищожност на издадения повторен отказ.

Съгласно визираната разпоредба актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Повторно издаденият акт, включително отказ, със същото съдържание като отменения, не поражда правни последици. Еднакво е съдържанието, когато са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. Нищожен е и актът, издаден в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Неоснователни са доводите на касатора, че независимо от факта на отмяната на административния акт и връщането на преписката за ново произнасяне това не води до загуба на неговата дискреция да произнесе акт по свое усмотрение. Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела и в частност в настоящия случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда.

Ирелевантни за настоящия спор са всички повторно обсъждани обстоятелства, по които съдебните инстанции са се произнесли при разглеждането на първия отказ. Обосновано първостепенният съд е приел, че нямат характер на правопроменящи факти обстоятелствата, свързани с непредставена медицинска документация от Международен институт по неврология, гр. Хановер, Германия, неявяване на преглед на пациента във връзка с конституиран консилиум, новите обсъждания за възможен метод за лечение в България две години след като оперативната интервенция е била реализирана.

С действията си след влизане в сила на отменителното решение административният орган е пререшил спора относно съществуването на правото на финансиране на лечението, незачитайки постановените съдебни решения. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло съображенията на Административен съд София – град, изложени в мотивите на неговото решение и като валидно, допустимо и правилно същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, Върховният административен съд намира заявеното от ответника по касационната жалба искане за разноски за основателно. Съобразявайки представените доказателства в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 05.05.2015 г. и списък за разноските), определя същите в размер на 1000,00 лева и ги поставя в тежест на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6523/03.11.2014 г. по адм. дело № 8278/2014 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването да заплати на Виктор Ромилов Попов, от гр. София сумата от 1000,00 (хиляда) лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Свързани документи: Решение № 6523 по а.д. 8278/14 АССГ Решение № 483 по а.д. 3531/13 АССГ Решение № 7141 по а.д. 3924/14 ВАС