Решение № 3287/18.06.2012 АД № 2049/2012 АССГ

Решение № 3287/18.06.2012 АД № 2049/2012 АССГ Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед

Решение № 3287 от 18.06.2012г., Административен съд - София-град, I-во отд, 21 състав, адм. дело № 2049/2012г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Жалбоподател: Образувано е по жалба с вх. № 4892 от 28.02.2012 г. по описа на Административен съд София – град, подадена от Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването” (Сдружение/то) срещу мълчалив отказ на главния секретар на Министерство на здравеопазването (МЗ), за предоставяне на обществената информация по т. 4 от заявление с вх. № 93-00-40 от 22.07.2011 г., както и срещу последвалият частичен изричен отказ за предоставяне на информацията със Заповед № 28-249 от 12.08.2011 г.

Оспорващото Сдружение твърди, че е подало в МЗ заявление с вх. № 93-00-40 от 22.07.2011 г. до министъра на здравеопазването за достъп до обществена информация във връзка с финансирането (приходи и разходи), размер на активи и пасиви и приемо-предавателен протокол за създадения и впоследствие закрит Център „Фонд за трансплантация”. На заявлението не е било отговорено, поради което мълчаливият отказ на министъра е обжалван с жалба вх. № 13103/09.08.2011 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС).

В съдебното заседание, С. се представлява от адв. Х. Д. от С. адвокатска колегия (САК), редовно упълномощена, която поддържа жалбата. По същество и в съответствие с указанията на ВАС по прилагане на закона, дадени с Определение № 2747/24.02.2012 г. по адм.д. № 11352/2011 г. и нейни уточняващи молби от 19.03.2012 г. и от 05.04.2012 г., моли отмяна на мълчаливия отказ на главния секретар да се произнесе по т. 4 от заявлението му и частичен изричен отказ за предоставяне на информацията със Заповед № 28-249 от 12.08.2011 г. Претендира за разноски.

Ответник: – главният секретар на МЗ, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. Б. И., който изразява становище за неоснователност на предявеното оспорване. В подадения писмен отговор твърди, че оспорващото Сдружение няма правен интерес от оспорването предвид издадената от главния секретар на МЗ Заповед № РД-28-249//12.08.2011 г. с която се предоставя частичен достъп до исканата информация – тази, посочена в т. 1, 2 и 3 от заявлението.

С. градска прокуратура, редовно призована, не изпраща представител за участие в производството и не дава заключение по предявеното оспорване.

Мотиви: По допустимостта на жалбата: Жалбата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и като подадена в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, във вр. с чл. 40, ал. 1Чл. 40. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При решаване на въпроса относно разноските се взема предвид наличието на данни за злоупотреба с право. (2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване. Компетентност на съда по обжалваните решения ЗДОИ, е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

Административен съд София - град, Първо отделение, 21-ви състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С. е подало в МЗ заявление с вх. № 93-00-40/22.07.2011 г. до министъра на здравеопазването, за достъп до обществена информация във връзка с финансирането (приходи и разходи), размер на активи и пасиви и приемо-предавателен протокол на комисията по чл. 2 от ПМС № 121/2011 г., за създадения и впоследствие закрит Център „Фонд за трансплантация”, формулирана в четири точки. На заявлението не е отговорено в срока по чл. 28, ал. 1Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ (л. 30). Така формираният мълчалив отказ на министъра е обжалван с жалба вх. № 13103/09.08.2011 г. по описа на ВАС, препратена по компетентност на настоящия съд. Междувременно, главният секретар на МЗ, действащ при условията на законова делегация съгласно чл. 28, ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ и на основание т. 11 от Заповед на министъра на здравеопазването (МЗ) № РД-15-1214/12.05.2010 г., е издал своя Заповед № РД-28-249/12.08.2011 г., с която е разрешил предоставянето на исканата в т. 1 - т. 3 от заявлението информация и е отказал предоставянето на тази по т. 4 от него, а именно – копие от приемо-предавателния протокол на комисията по чл. 2 от ПМС № 121/2011 г. За периода 01.08.2011 г. – 26.08.2011 г. главният секретар Ц. е била замествана от З. В., съгласно Заповед на министъра на здравеопазването РД-15 №1467 от 12.07.2011 г. (л. 27 – 29).

По жалба на С. вх. № 13103/09.08.2012 г., постъпила във ВАС против мълчалив отказ на министъра на здравеопазването, е образувано адм.д. № 11352/2011 г. по описа на ВАС. С Определение № 2747/24.02.2012 г. по делото е прието, че предвид доказателствата за делегиране на правомощия по ЗДОИ на главния секретар, автор на формирания мълчалив отказ или на изричния такъв, компетентен да разгледа делото е Административен съд София – град (АССГ). ВАС е прекратил производството пред себе си и го е изпратил на компетентния съд - АССГ.

При така установеното от фактическа страна Административен съд София – град, Първо отделение, 21-ви състав, направи следните правни изводи: Оспореният мълчалив отказ е издаден в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменен. Съгласно чл. 28, ал. 2Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп, във вр. с ал. 1 ЗДОИ, законодателят е възложил на задължения субект по чл. 3Чл. 3. ⚖️ Практика (31) (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите". (2) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г.) Задължени субекти за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване ЗДОИ в най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни от постъпването на заявлението за достъп до обществена информация, да го разгледа, да вземе решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведоми писмено заявителя за своето решение. Мълчаливият отказ за предоставяне на достъп до информация е недопустим. Органът е длъжен в указания от закона срок да разгледа заявлението за достъп, като предостави исканата информация или мотивирано да откаже нейното предоставяне. В случая заявлението на С. е постъпило в МЗ на 22.07.2011 г. Задълженият субект (министърът) или служителят на когото са делегирани правата и задълженията по този закон (главният секретар), респективно заместващото го лице, са били длъжни най-късно в 14-дневен срок (т.е. до 05.08.2011 г. - петък, работен ден) да издадат акт, с който да предоставят или мотивирано да откажат предоставянето на информация. В случая това не е направено, поради което е допуснато нарушение на материалния закон – чл. 28Чл. 28. ⚖️ Практика (20) (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. (2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Уточняване на заявлението за достъп ЗДОИ. Посочената липса на произнасяне води до незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Същият следва да се отмени и делото се върне на органа за ново произнасяне при спазване задължителните указания, дадени от съда по тълкуването и прилагането на закона. Последващото произнасяне на главния секретар, заместван от В., със Заповед № РД-28-249/12.08.2011 г., с която е разрешил предоставянето на исканата в т. 1- т. 3 от заявлението информация и е отказал предоставянето на тази по т. 4 от него не води на извод за липса на формиран мълчалив отказ, както твърди процесуалния представител на ответника. Тази заповед е издадена след изтичането на срока, предоставен му от закона за произнасяне и съгласно чл. 58, ал. 3Чл. 58. ⚖️ Практика (5) (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. (2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. (3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. (4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони. Форма на индивидуалния административен акт АПК и чл. 172, ал. 3Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението АПК, когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният такъв, който е последвал преди решението за отмяна.

Основателен се явява и доводът за незаконосъобразност на изричния отказ на главния секретар да предостави исканата обществена информация, изложен от жалбоподателя в молбата-уточнение от 05.04.2012 г. Видно от текста на негова Заповед № РД-28-249/12.08.2011 г., той е отказал да предостави копие от приемо-предавателния протокол на комисията по чл. 2 от ПМС № 121/2011 г. поради това, че последният представлява служебна информация по смисъла на чл. 11Чл. 11. ⚖️ Практика (7) Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Глава втора. ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ Раздел I. Достъп до официална и служебна обществена информация Достъп до официална обществена информация ЗДОИ, свързана е с оперативна подготовка на актовете на административните органи и няма самостоятелно значение. Тези основания според него, са такива по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1Чл. 13. ⚖️ Практика (14) (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация ЗДОИ, поради което е отказал искания достъп до информация в тази му част. Според настоящия съдебен състав, изричният отказ е постановен от компетентен административен орган, но без да са налице сочените в него фактически и правни основания. Общият принцип по отношение на служебната информация, прогласен в чл. 13, ал. 1Чл. 13. ⚖️ Практика (14) (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация ЗДОИ е, че достъпът до нея е свободен. За да се ограничи той, е необходимо да са налице условията на чл. 13, ал. 2Чл. 13. ⚖️ Практика (14) (1) Достъпът до служебна обществена информация е свободен. (2) Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя: 1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. (4) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2008 г.) Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Задължения за предоставяне на обществена информация ЗДОИ, за което в случая не са представени доказателства по делото. Твърдението, че съдържащата се в приемо-предавателния протокол информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на административните органи и няма самостоятелно значение е само декларирано, без да е подкрепено с доказателства. В заповедта дори не е посочено с оперативната подготовка за издаването на кои (или какви по вид) актове ще има значение въпросния протокол. Липсват доказателства и във връзка с твърдението за липса на самостоятелно значение на същия. Логиката сочи, че тези неподкрепени с конкретност и доказателства доводи са неоснователни. Един приемо-предавателен протокол е акт, който не може да послужи за подготовката на какъвто и да било друг акт, не може да бъде надграждан и безспорно има самостоятелно значение. Освен това, данните съдържащи се в него отговарят изцяло на определението за „обществена информация” по смисъла на чл. 2, ал. 1Чл. 2. ⚖️ Практика (13) (1) Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. (2) Информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. (4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г. (*)) Информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид. (5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) Този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Повторно използване на информация от обществения сектор ЗДОИ, тъй като той „дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти” – в случая на Център „Фонд трансплантация”. Сравнявайки описаното там имущество, може да се направят изводи за дейността на фонда и конкретно - за какво са разходвани постъпилите в него приходи от държавни субсидии и дарения.

С оглед горното, жалбата на С. се явява основателна. Следва да се отмени мълчаливия отказ на главния секретар и последвалия изричен такъв, обективиран в Заповед № РД-28-249/12.08.2011 г., да предостави достъп до обществена информация по т. 4 от Заявление вх. № 93-00-40/22.07.2011 г. на С. и да се върне делото на същия орган за произнасяне в посочената му част при съобразяване с мотивите на съда относно тълкуването и прилагането на закона.

По делото е направено искане от жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски. С оглед изложените изводи на АССГ, то се явява основателно. Същото следва да се уважи до размер на 430,00 лева, от които 400,00 лева за адвокатски хонорар и 30,00 лева – внесена държавна такса за образуване на делото, каквато сума следва да се осъди МЗ да възстанови на жалбоподателя.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването”, регистрирано по ф.д. № 14322 по описа на Софийски градски съд за 2007 г., мълчалив отказ на главния секретар на министерство на здравеопазването и последвал го изричен такъв, обективиран в негова Заповед № РД-28-249 от 12.08.2011 г., да предостави достъп до обществена информация по т. 4 от Заявление вх. № 93-00-40/22.07.2011 г. на Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването”.

ВРЪЩА делото на главния секретар на министерство на здравеопазването за произнасяне по т. 4 от Заявление вх. № 93-00-40/22.07.2011 г. на Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването”.

ОСЪЖДА главния секретар да възстанови от бюджета на Министерство на здравеопазването на Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването” със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. „А”, ап. 3, сума в размер на 430,00 (четиристотин и тридесет) лева - направени от него разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението и получаване на препис от него от страните.