Решение №4380 АД № 785/2008 ВАС

Решение № 4380 по адм. д. № 785/2008 ВАС. Оспорване на Заповед по ЗДвП Оспорване на Заповед по ЗДвП Оспорване на Заповед по ЗДвП

Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68, ал. 1Чл. 68. ⚖️ Практика (17) (3) Уведомяването по чл. 66 се прави по същото време, когато се прави уведомяването и за българските граждани. То може да се направи пряко чрез всички подходящи средства, при условие че разпоредбите или практиката на връзките между двете държави го позволяват, или чрез съответните власти на съседната държава. (4) Спогодбите за представителство, сключени между двете страни, се прилагат при представляването на заинтересованите лица - граждани на съседната държава. (5) Заинтересованите лица от съседната държава могат да направят своите предложения и възражения пряко, по правилата на този раздел, или чрез властите на съседната държава. (6) Административният орган може да осигури информацията по ал. 2 за заинтересованите лица от съседната държава на български език. Предложенията и възраженията могат да бъдат предоставяни и на чужд език. (7) Заинтересованите лица от съседната държава се уведомяват за издаването на административния акт по реда на ал. 3. (8) Възможностите за правна защита на заинтересованите лица от съседната държава и на българските граждани са едни и същи. Обсъждане на предложенията и възраженията и издаване на акта от Закона за защита от дискриминацията /ЗЗДиск/.

Подадена е жалба от министъра на здравеопазването срещу решение № 102/10.12.2007 година, по преписка № 157/2007 година на Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/, в ЧАСТТА му, с която е установено, че министъра на здравеопазването не е издал до момента Наредба за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическа годност за водачите от различните категории, и с бездействието си е осъществил дискриминация - "неблагоприятно третиране" по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителната разпоредба на ЗЗДиск, както и е дал задължително предписание на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от закона, на министъра на здравеопазването да издаде посочената Наредба, като в 10-дневен срок уведоми Комисията за предприетите действия. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост на решението, както и за неговата незаконосъобразност, като се иска отмяната му.

Ответник: Комисия за защита от дискриминацията, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.

Заинтересовани страни: сдружение "Център за независим живот", чрез пълномощника си адв. Кашъмов оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорения административен акт.

Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Мотиви:

Производството пред административния орган е образувано по сигнал на сдружение "Център за независим живот" до КЗД с вх. № 12-20-1731/10.09.2007 година, за незаконна дискриминация от Министерство на транспорта и Министерство на образованието по отношение на хората с увреждания, изразяваща се в тяхното бездействие за установяване на медицински критерии за правоспособност за управление на моторни превозни средства.

Въз основа на сигнала е образувана административна преписка от КЗД с разпореждане № 368/13.09.2007 година на председателя на Комисията.

С постановеното решение в оспорената му част, КЗД е приела, че относно изискванията за физическа годност на водачите на МПС е приет нов текст 152а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, съгласно който министърът на здравеопазването определя физическата годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическата годност на водачите за различните категории, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията. С § 81 от ПЗР на ЗДвП е определен 6 месечен срок от влизане в сила на закона да бъдат издадени наредбите, предвидени по него, като този срок е започнал да тече от 26.04.2002 година. До момента на сезиране и произнасяне на КЗД цитираната наредба не е била издадена. С оглед на това Комисията е счела, че бездействието на министъра на здравеопазването, който не е издал предвидената наредба в определения от закона срок, представлява "неблагоприятно третиране" на широк кръг от граждани и осъществяване на дискриминация по отношение на тях. КЗД е издала оспореното решение, с което е констатирала наличие на пряка дискриминация спрямо хората с увреждания и са дадени задължителни предписания на министъра на здравеопазването да издаде Наредба за изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност на водачите от различните категории.

В хода на съдебното производство, процесуалният представител на жалбоподателя е представил писмени доказателства: писмо от 06.02.2008 година на зам. министъра на здравеопазването до КЗД и заповед № РД-09-20/28.01.2008 година на министъра на здравеопазването, с което той е уведомил КЗД, че съгласно даденото от нея предписание е създадена работна група във връзка с чл. 152а, ал. 1 от ЗДвП. Становището на жалбоподателя по отношение на представените доказателства е, че е започнала процедура по издаване на съответната Наредба.

При така обсъдените писмени доказателства по делото, настоящият състав прави следните ПРАВНИ изводи:

Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. (2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. (3) Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Такава законова делегация е предвидена с разпоредбата на чл. 152а, ал. 1 от ЗДвП /обнародван в ДВ, бр. 43/2002 година/, съгласно която "министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на транспорта с наредба определя изискванията за физическата годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории". Разпоредбата е в сила от 26.04.2002 година и до настоящия момент такава наредба не е приета.

За да е налице дискриминация, изразяваща се в "неблагоприятно третиране", която според § 1, т. 7 от Допълнителната разпоредба на ЗЗДиск е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси, в случая следва да бъде налице дискриминационно поведение спрямо хората с увреждания, което да произтича от издаден нормативен акт - наредба. Липсата на подзаконов акт по прилагането на чл. 152а, ал. 1 от ЗДвП не засяга нито пряко, нито непряко законни права или интереси на гражданите, тъй като се прилага пряко законовата разпоредба. Дори да не е издадена наредба по прилагането на закона или отделен текст от него, административният орган не може да откаже издаването на документ за правоспособност на лицата, които имат право да получат такъв, ако отговарят на законовите изисквания. Тези изисквания са уредени в Глава четвърта от ЗДвП - Правоспособност на водачите на пътни превозни средства - чл. 150 и следващите. Налице е и действаща Наредба № 31/26.07.1999 година за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Следователно, при наличието на нормативна уредба за изискванията, реда и условията, при които водачите на МПС могат да придобият правоспособност, неиздаването на Наредба по чл. 152а, ал. 1 от ЗДвП не е създало предпоставки за "неблагоприятно третиране" на гражданите по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДиск. Дискриминация би имало само в случай, когато лицето е поискало по съответния ред издаване на документ за правоспособност и му е било отказано поради липса на нормативно предвиждане, какъвто случай не е налице.

На второ място, за санкциониране бездействието на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт /в случая да бъде издаден подзаконов нормативен акт/ е изрично регламентирано в чл. 257, ал. 1Чл. 257. ⚖️ Практика (2) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Дял четвърти. ТЪЛКУВАТЕЛНИ АКТОВЕ Глава шестнадесета. ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ И ТЪЛКУВАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ (ОТМ. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г.) Тълкувателни решения от АПК. Такова бездействие може да бъде оспорено безсрочно, като се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Оспорването на бездействие следва да бъде извършено пред компетентния съд , а не пред административен орган, какъвто е Комисията за защита от дискриминация. По изложените по-горе съображения КЗД е постановила незаконосъобразен административен акт, като в противоречие с материалноправните разпоредби е приела наличие на дискриминация, осъществена от жалбоподателя, поради което решението на КЗД в оспорената му част следва да бъде отменено.

Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани от настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК, Върховният административен съд, пето отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение 102/10.12.2007 година на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 157/2007 година в ЧАСТТА, в която е установено, че министъра на здравеопазването не е издал до момента Наредба за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическа годност за водачите от различните категории, и с бездействието си е осъществил дискриминация - "неблагоприятно третиране" по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителната разпоредба на ЗЗДиск, както и е дадено задължително предписание на основание чл. 76, ал. 1 т. 1 от закона на министъра на здравеопазването да издаде посочената Наредба, като в 10-дневен срок уведоми Комисията за предприетите действия.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.