Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 3517
  • Дата на решението: 2015-03-30
  • Година нa делото: 2014
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Медицинска експертиза
  • Според вида на акта: Сключване/изменение/прекратяване
  • Приложим закон: ЗЗ
  • Основания за оспорване: Липса на компетентност
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: Михаил Славов Димитров срещу Заместник-министър на здравеопазването
  • Предмет на спора: Оспорване на Заповед № РД-20-110 / 24.06.2013 г., с която е отказано заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването на извършена в чужбина медицинска процедура.
  • Ключови моменти: Административният орган и първоинстанционният съд правилно са установили въз основа на съдебно-медицинска експертиза, че необходимата лечебна процедура (отстраняване на силиконово масло) е отделна, рутинна операция и може да бъде извършена в Република България. Това не покрива условието по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г., че методът не е приложим в страната. Касационните основания за необоснованост и съществени процесуални нарушения са намерени за неоснователни.
  • Решение: Върховният административен съд ОСТАВЯ В СИЛА решението на Административен съд София – град, с което е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Михаил Славов Димитров срещу заповедта на Заместник-министъра на здравеопазването.

РЕШЕНИЕ № 3517/30.03.2015 АД № 12288/2014 ВАС Оспорване на Заповед по КП № 140 Оспорване на Заповед по КП № 140 Оспорване на Заповед по КП № 140 Решение № 3517 от 30.03.2015г , Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, по адм. дело № 12288/2014.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Жалбоподател: Михаил Славов Димитров от гр. Варна против решение № 4846 от 14.07.2014 г. по адм. дело № 508 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-20-110 / 24.06.2013 г. на заместник – министър на здравеопазването .

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК.

Ответникът: заместник министърът за здравеопазването е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Мотиви: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София–град е заповед № РД-20-110 / 24.06.2013 г. на заместник – министър на здравеопазването, с която на Михаил Славов Димитров от гр. Варна е отказано заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването на извършена в чужбина процедура, свързана с отстраняване на силиконово масло, поставено при проведено лечение, включващо и облъчване с гама-нож, в гр. Есен, Германия.

С постановеното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като обосновано е приел, че не е съществувала пречка лечебната процедура да се извърши в лечебно заведение в България.

Изводите на съда се основават на заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, съгласно което изваждането на силиконовото масло е отделна операция с код 14.6 "Отстраняване на хирургически имплантиран материал от заден очен сегмент (КП 140).

Силиконовото масло се евакуира (изважда) след хирургично лечение, при което то е имплантирано (поставено).

Хирургичното лечение на патологичните състояния на задния очен сегмент, към които спада и меланомът на хориоидеата, включва в себе си няколко (поне две) отделни хирургични интервенции или "операции". Те са отделни, тъй като не се извършват в едно и също време, а и повторната или следващата операция не винаги е задължителна.

Изваждането на силиконовото масло е определено като "отделна, независима лечебна процедура", която може да се извърши в страната.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилност на съдебното решение.

Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето българските граждани имат право на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването.

Условията и редът за заплащане със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването на лечение в чужбина за заболявания на български граждани на възраст над 18 години са регламентирани в Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето, издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето, обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2012 г.

На основание чл. 1, ал. 2, т. 2Чл. 1. ⚖️ Практика (30) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. по установения в нея ред се заплаща лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1 (трансплантации), чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика.

При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 195Чл. 195. ⚖️ Практика (2) (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. (2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото. Отстраняване на вещо лице от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо субсидиарно по силата на чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК, първоинстанционният административен съд законосъобразно е допуснал съдебно-медицинска експертиза, която е дала заключение относно необходимия метод за лечение и възможността за прилагането му в страната.

Установено е, че имплантацията на силиконовото масло и отстраняването му са две отделни оперативни интервенции, които се извършват в различни периоди от време в зависимост от преценката на лекуващия лекар.

Двете оперативни процедури са с отделни кодове в приетата Международна класификация на болестите, а в страната се отчитат по клинична пътека № 140.

Процедурата по махане на силиконовото масло се финансира от Националната здравноосигурителна каса и е рутинна практика, която може да бъде извършена във всяка очна клиника в България.

Времето за изваждане на силиконовото масло се определя по медицински показания, като в епикризите от Очната клиника в Германия в случая не е упоменато точно колко време след втората имплантация силиконът следва да се отстрани.

Гореустановените обстоятелства са пряко относими към записа на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г.

Неоснователно е възражението на касатора за ирелевантност, субективизъм, противоречивост, липса на каквато и да е адекватност, обективност, целесъобразност и законосъобразност в действията на административния орган и в даденото от вещото лице заключение.

Неоспореното заключение е дадено от лекар специалист по очни болести и жалбоподателят не е ангажирал доказателства, за да обори твърдяния факт, че конкретната лечебна процедура се извършва в България.

Както е посочено и в обжалваното съдебно решение, право на пациента е да избере мястото на лечение и екипа, който да го извърши, но направените разходи за проведеното лечение в чужбина подлежат на възстановяване само при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г.

В случая не е изпълнено условието необходимият за конкретния пациент метод да не е приложим в Република България.

Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен, Административен съд София – град е постановил правилно решение.

Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4846 от 14.07.2014 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 508 по описа за 2014г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Свързани документи: Решение №"4846 по а.д. 508/14 АССГ