- Страни: "Цибалаб" ЕООД (касационен жалбоподател) срещу Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) (непряко, като адресат на първоначално наложената санкция от КЗК, чиято отмяна се оспорва). Решението е обжалване на решение на тричленен състав на ВАС, което е отменило акт на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
- Предмет на спора: Касационно оспорване на Решение № 4272 от 30.04.2002 г. на тричленен състав на ВАС, с което е отменено Решение № 114/30.10.2001 г. на Комисията за защита на конкуренцията за налагане на имуществена санкция на НЗОК.
- Ключови моменти:
- **Нарушение на принципа на диспозитивното начало:** Комисията за защита на конкуренцията е превишила правомощията си, като е установила нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК, без да е била сезирана с молба за него и е извършила "служебно изследване", излизайки извън рамките на молбата (в нарушение на чл. 42 от ЗЗК).
- **Противоречие в мотивите на КЗК:** След като КЗК е приела в мотивите си, че молбата по чл. 18, т. 2 и т. 3 от ЗЗК следва да се отклони и че цените са едни и същи, не е следвало да прилага и чл. 18, т. 1 от ЗЗК.
- **Процесуално нарушение:** КЗК не е постановила изричен отхвърлителен диспозитив относно част от оплакванията, които е приела, че трябва да отклони.
- Решение: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4272 от 30.04.2002 г. на тричленния състав на ВАС, с което е отменено като незаконосъобразно Решение № 114/30.10.2001 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
РЕШЕНИЕ № 1644/24.02.2003 АД № 6496/2002 ВАС Оспорване на Административен акт Оспорване на Административен акт Оспорване на Административен акт Решение № 1644 от 24.02.2003, Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, по адм. дело № 6496/2002.
Производството е образувано по реда на чл. 23, изр. 2 от ЗВАС, по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ на Жалбоподател: "Цибалаб" ЕООД, гр. София срещу Решение № 4272 от 30.04.2002 г. по адм. д. № 10893/2001 г. на V отделение на ВАС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и процесуално е допустима за разглеждане.
С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е отменил като незаконосъобразно Решение № 114/30.10.2001 г. на Комисията за защита на конкуренцията, по пр. № 38/2001 г. на КЗК.
Комисията е била сезирана с молба на "Цибалаб" ЕООД срещу действия на Административен орган: НЗОК.
Разглеждайки молбата, комисията приела в мотивите си, /на стр. 17/ че молбата за оплаквания досежно неправомерно и дискриминационно разпределение на максималните обеми на жалбоподателя за 2001 г. определени от НЗОК, се дължи на появата на много нови изпълнители, на медицинска доболнична помощ, какъвто е и жалбоподателя. Това оплакване по чл. 18, т. 2 и т. 3 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ следва да бъде отклонено, а по отношение на цените, които НЗОК заплаща на другите изпълнители, че те са едни и същи за еднаквите изследвания във всички други сключени договори с други изпълнители.
Въпреки това, КЗК приел, че е налице нарушение по т. 1 на чл. 18 от ЗЗК и наложил имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на НЗОК.
Това наказание е наложено и на второ основание - по т. 5 на чл. 18 от ЗЗК, тъй като НЗОК едностранно е прекратил договора си с жалбоподателя, с това като монополист го е отстранил от пазара и потребителите са били лишени от услугите му.
С обжалваното решение, тричленният състав на ВАС приел, че по т. 5 на чл. 18 от ЗЗК, Комисията не е била сезирана с молбата на жалбоподателя, а тя е установила това в хода на преписката и недопустимо е извършила "Служебно изследване" и налагане на наказание.
А след като Комисията е приела, че молбата по т. 2 и т. 3 следва да се отклони и след като е приела, че всички сключени с Касата индивидуални договори са с едни и същи цени, то не е следвало да се прилага и т. 1 на същия текст.
Освен това, тричленният състав на ВАС е констатирал, че в решението си КЗК не е постановил и диспозитив, досежно приетото от него, че молбата по т. 2 и т. 3 на чл. 18 от ЗЗК следва да се отклони, т.е. отхвърлителен диспозитив.
В настоящата касационна жалба се навежда като отменително основание незаконосъобразност на обжалваното решение.
Счита, че не е налице забрана в Закона за защита на конкуренцията, Комисията да се произнася само и единствено по посочените в молбата основания и с това не е превишила своите компетенции.
Касационната жалба е неоснователна.
Вярно е, че съобразно текста на чл. 36 от ЗЗК, молбата, с която се сезира Комисията, следва да се съдържа конкретни оплаквания и няма изрично изискване за квалифициране на нарушението по съответен от закона текст.
Комисията обаче не може да излезе извън рамките на молбата и затова има изричен текст в закона - чл. 42, който гласи "документация и информация, получена от комисията в процеса на проучването, може да се използва от нея само за целите на това проучване".
По друг начин е уреден случая, при които Комисията може да се самосезира и по нейно решение да се образува преписка по чл. 36, ал. 1, т. 3 от ЗЗК.
Приетото в този смисъл в обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Правилно е и констатираното от тричленния състав на ВАС, че в решението си КЗК не е постановил отхвърлителен диспозитив по чл. 18, т. 2 и т. 3 от закона, след като в мотивите си приел, че молбата по тези текстове следва да се отклони.
Този пропуск фактически е поправен с отмяна на решението на КЗК, като незаконосъобразно от тричленния състав.
С оглед изложеното, обжалваното решение като законосъобразно и обосновано, следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4272 от 30.04.2002 г. по адм. д. № 10893/2001 г. на V отделение на ВАС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Свързани документи: Решение №"114 по пр. 38/2001 КЗК Решение №"4272 по а.д. 10893/2001 ВАС