Решение №18/05.01.2009 АД № 7884/2008 ВАС

РЕШЕНИЕ №18/05.01.2009 АД № 7884/2008 ВАС Оспорване на Писмена покана по ЗЗО Оспорване на Писмена покана по ЗЗО Оспорване на Писмена покана по ЗЗО Решение №18 от 05.01.2009
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАС - Шесто отделение по адм. дело № 7884/2008.

Производство по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Жалбоподател: директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – гр. Разград, който е подал касационна жалба срещу решение № 35 от 12.05.2008 г. по адм. дело № 47/2008 г. на Административен съд – гр. Разград.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административен орган: директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – гр. Разград, издал Писмена покана № РД-07-34 от 24.03.2007 г. на основание чл. 234, ал. 2 и чл. 233, ал. 1 НРД 2006.

Административен акт: Писмена покана № РД-07-34 от 24.03.2007 г., разпореждаща МБАЛ "Св. Иван Рилски" – Разград да възстанови неоснователно получени суми в общ размер 25122 лв. и лихва в размер 1900,23 лв. по клинични пътеки, подробно описани във финансов протокол № РД-13-416 от 21.11.2007 г. и протокол за неоснователно получени суми № РД-13-417 от същата дата 21.11.2007 г.

Заинтересовани страни: МБАЛ "Св. Иван Рилски", гр. Разград.

Мотиви:

Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е по тълкуването на т. 214.3 и т. 334.2.Б от Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... и 4 ЗЗО, издадено от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (УС на НЗОК) на основание § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване (ПЗР на ЗЗО).

Според тези разпоредби НЗОК заплаща на изпълнител на болнична помощ за всеки отделен случай по клинична пътека (КП), когато са извършени основни диагностични и терапевтични процедури, заложени в нея, и е спазен задължителният минимален болничен престой, посочен в нея.

Следва да бъде даден отговор на спорния по делото въпрос – когато по една клинична пътека са извършени основни диагностични и терапевтични процедури, заложени в нея, но минималният болничен престой не е спазен, защото хоспитализираният пациент, респ. негов родител, настойник или попечител, е упражнил правото си по чл. 90, ал. 1Чл. 90. ⚖️ Практика (5) (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. (3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. от Закона за здравето (ЗЗ) да откаже продължаването на започнатата медицинска дейност, НЗОК дължи ли плащане по тази пътека или щом тя не е завършена по смисъла на т. 334.2.Б от Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК плащане не се дължи и ако НЗОК е платила по такава пътека изпълнителят на болнична помощ дължи връщане на сумите като неоснователно получени по смисъла на чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006).

Въз основа на решение № 18 от 27.12.2007 г. на арбитражната комисия касационният жалбоподател е приел, че условие за плащане по КП е тя да е завършена по смисъла на т. 334.2.Б от Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК, а обстоятелството, че изпълнителят на болничната помощ няма вина за неспазения минимален болничен престой по тази КП, е ирелевантно. Затова с писмена покана № РД-07-34 от 24.03.2007 г. на основание чл. 234, ал. 2 и чл. 233, ал. 1 НРД 2006 е разпоредил МБАЛ "Св. Иван Рилски" – Разград да възстанови неоснователно получени суми в общ размер 25122 лв. и лихва в размер 1900,23 лв. по клинични пътеки, подробно описани във финансов протокол № РД-13-416 от 21.11.2007 г. и протокол за неоснователно получени суми № РД-13-417 от същата дата 21.11.2007 г.

Сезиран с жалба от МБАЛ "Св. Иван Рилски", Административен съд – Разград с посоченото по-горе решение е отменил писмената покана, издадена от касационния жалбоподател.

За да постанови този резултат административният съд е приел, че спорният по делото въпрос не е уреден с подзаконовия нормативен административен акт Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК за разлика от НРД 2006, чийто чл. 197, ал. 1 е уреждал точно тази хипотеза, поради което следва по аналогия да бъде приложено правилото на т. 216 от Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК, което урежда подобен случай – неспазен минимален болничен престой не по вина на изпълнителя на болнична помощ (неспазен минимален болничен престой поради смърт на пациента).

А според това правило, при смъртни случаи, настъпили по време на болничния престой, на изпълнителя се заплаща, ако са изпълнени условията по т. 214.1, 214.2. и 214.5. - съответната КП е включена в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя на БП и същата е извършена от посочените в договора специалисти, лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права (освен ако се касае за изключението, посоченото в т. 214.2.) и извършената дейност по КП е отчетена при установените условия и ред. В случая тези условия били налице, поради което сумата от 25122 лв. не е неоснователно получена, а представлява дължимо плащане за реално осъществени от болницата диагностични и терапевтични процедури по описаните във финансовия протокол КП.

В изложените към това решение мотиви е направено обосновано и задълбочено тълкуване по смисъла и по правилата на чл. 46, ал. 2Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. (2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. (3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. от Закона за нормативните актове, което се споделя напълно от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение.

Административните органи упражняват правомощията си справедливо – чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност АПК. Когато хоспитализиран пациент упражни правото си по чл. 90, ал. 1Чл. 90. ⚖️ Практика (5) (1) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. (2) Отказът по ал. 1 се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. (3) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа по ал. 1, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел. (4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) В случаите, когато е налице отказ по ал. 1 и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът може да оттегли отказа си по ал. 2 по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес. ЗЗ и откаже продължаването на започнатата медицинска дейност, изпълнителят на болнична помощ няма правната възможност да го задържи против волята му до изтичането на определения в съответната КП минимален болничен престой. До напускането на този пациент все пак са извършени някакви медицински дейности – за да бъде хоспитализиран е било установено наличие на индикации за хоспитализиране, а това означава, че поне основните диагностични процедури, заложени в съответната КП, са били изпълнени. Изпълнението им е свързано с разход на труд, средства и материали. Очевидно отказът за плащане ще причини щета на болницата. Пациентът не може да бъде задължен да заплати престоя си в болницата и стойността на изпълнените медицински дейности, защото липсва законово основание за това. Обаче липсва и правна норма – законова или подзаконова – по силата на която направените разходи по такъв пациент да останат за сметка на болницата.

Направеното от касационния жалбоподател тълкуване на т. 214.3 и т. 334.2.Б от Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК е разширително и поради това недопустимо – тежести и задължения могат да бъдат установявани само с изрична правна норма, а не и чрез разширително тълкуване на друга. Затова настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя напълно изразеното от Разградския административен съд становище, че е препоръчително НЗОК по силата на предоставените й административни правомощия да разреши този въпрос изрично.

С касационната жалба се прави довод, че в описаните в писмената покана случаи изпълнителят на болнична помощ първо не е спазил минималния болничен престой и второ не е изпълнил всички свои задължения – не е извършил контролни изследвания, доказващи, че пациентът е бил излекуван и изписан с подобрение. Неспазването на минималния болничен престой означавало, че пациентът не е ползвал пълноценно услугите на лекарите – специалисти. Този довод е неоснователен. В процесния случай е налице само първото – не е спазен минималния болничен престой. Второто е последица на първото и е вярно фактически, но е правно ирелевантно, защото не е включено в определението по т. 334.2.Б от Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК. Във всяка КП са посочени диагностични и терапевтични процедури, които трябва да бъдат направени, за да се счита тя за завършена. Нито във финансовия протокол, нито в протокола за неоснователно получени суми се съдържат констатации за КП, по които задължителните диагностични и терапевтични процедури не са били направени.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

РЕШЕНИЕ:

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 12.05.2008 г. по адм. дело № 47/2008 г. на Административен съд – гр. Разград.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Александър Еленков секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илияна Дойчева /п/ Тодор Тодоров А.Е.