Глава втора
(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.)
ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО
Раздел I
(Нов - ДВ, бр. 58 от 2019 г.)
Прием и условия за провеждане на обучение за придобиване на специалност от лица с професионална квалификация по медицинска професия от професионални направления „Медицина", „Фармация" и „Здравни грижи" и лица с висше немедицинско образование
Чл. 11. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2015 г.; изм., бр. 58 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2020 г.) (1) Обучението за придобиване на специалност, при която основно се извършват лечебна и/или диагностична дейност или непосредствено се предоставят здравни грижи на пациенти, наричана за краткост „клинична специалност", се осъществява въз основа на едно от следните основания:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2020 г.) сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за обучение по съответната специалност на длъжност за специализант, посочена в чл. 17, ал. 1; договорът е със срок до изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план, но не по-късно от срока по чл. 12, ал. 3;
2. договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от Кодекса на труда, сключен между база за обучение и неин служител с придобита вече друга специалност в системата на здравеопазването;
3. заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 92, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
(2) Структурата, в която е назначен специализантът по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда или в която се обучава въз основа на договор по чл. 234 от Кодекса на труда или заповед по чл. 11, ал. 1, т. 3, трябва да осъществява дейности по специалността, по която той се обучава.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г.) В договора и заповедта по ал. 1 се посочва задължението на ръководителя на базата за обучение да осигури присъствието на специализанта в друго лечебно заведение или в национален център по проблемите на общественото здраве при спазване на изискванията на чл. 15, ал. 2 за частите от учебната програма, които базата за обучение не може да проведе, и за предвиденото в учебната програма теоретично обучение. В тези случаи специализантите по чл. 11, ал. 1, т. 1 ползват платен служебен отпуск по чл. 161, ал. 1 от Кодекса на труда.
(4) Обучението за придобиване на клинична специалност от чужденци, които не са граждани на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, и не са с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, или с предоставено право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут и които не са чужденци от българска народност, се провежда въз основа на сключен договор за обучение между висшето училище, базата за практическо обучение и специализанта при спазване на изискванията на чл. 15, ал. 2.
(5) Обучението за придобиване на специалност, при която по време на обучението не се извършва лечебна и/или диагностична дейност и не се предоставят непосредствено здравни грижи на пациенти като основна дейност, наричана за краткост „неклинична специалност", се осъществява въз основа на заповед на ректора на висшето училище.
(6) Обучението за придобиване на военномедицинска специалност се осъществява въз основа на заповед на началника на Военномедицинската академия.
Чл. 12. (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2015 г.; изм., бр. 58 от 2019 г.; изм., бр. 54 от 2020 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2020 г.) Обучението за придобиване на клинична специалност започва от датата на постъпване на специализанта на работа в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 или датата, посочена в договора или заповедта по чл. 11, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 11, ал. 4 или 5 или чл. 13, ал. 3, а обучението за придобиване на неклинична специалност започва от датата, посочена в заповедта на ректора на висшето училище.
(2) Обучението за придобиване на военномедицинска специалност започва от датата, посочена в заповедта на началника на Военномедицинската академия.
(3) Обучението за придобиване на специалност приключва с успешно полагане на държавния изпит за специалност в срок не по-дълъг от 5 години след изтичане на срока, определен в приложение № 1 за съответната специалност.
(4) След изтичане на срока по ал. 3 обучението за придобиване на специалност се прекратява по реда на чл. 25.
Чл. 13. (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2016 г.; изм., бр. 58 от 2019 г.; доп., бр. 54 от 2020 г.; изм., бр. 79 от 2021 г.) (1) Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, държавните психиатрични болници и други лечебни заведения, които нямат одобрение от министъра на здравеопазването за обучение по съответната специалност, могат да сключват договори с бази за обучение по чл. 5, ал. 2 за обучение по клинични специалности на свои служители.
(2) Висшите училища могат да сключват договори с бази за обучение по чл. 5, ал. 2 за обучение по клинични специалности на свои служители.
(3) Отношенията между лечебното заведение по ал. 1, което няма одобрение от министъра на здравеопазването за обучение, или висшето училище по ал. 2 и служителя му, който ще се обучава по клинична специалност, се уреждат по реда на чл. 234 от Кодекса на труда.
(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г.) Специализантите по ал. 1 и 2 се включват в работния график на базата за обучение и имат същите задължения като специализантите, назначени по реда на чл. 11.
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г.) За провеждането на обучението по реда на ал. 1 и 2 не се дължи такса на базите за обучение.
(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г.; изм., бр. 79 от 2021 г.) За времето на обучението си за придобиване на специалност специализантите, обучаващи се на места, финансирани от държавата по чл. 47, ал. 2, т. 1, буква „б", ползват платен служебен отпуск по чл. 161, ал. 1 от Кодекса на труда.
Чл. 14. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2015 г.; изм., бр. 58 от 2019 г.; доп., бр. 54 от 2020 г.; изм., бр. 79 от 2021 г.; изм. изцяло, бр. 51 от 2023 г.; изм., бр. 65 от 2024 г.) (1) В 7-дневен срок от сключването на договора или издаването на заповедта по чл. 11, ал. 1 или 4 или чл. 13, ал. 3 базата за обучение изпраща във висшето училище, с което има сключен договор, уведомление за приетия специализант, в което се посочва дали той е приет на място, финансирано от държавата. Към уведомлението се прилагат копия на следните документи:
1. документ, удостоверяващ имената, единния граждански номер или личен или друг идентификационен номер на чужденеца и гражданството на специализанта;
2. диплома за придобитата от специализанта професионална квалификация в Република България или документ, удостоверяващ правото на специализанта да упражнява съответната професия, когато професионалната квалификация е придобита в друга държава;
3. договора, съответно заповедта по чл. 11, ал. 1 или 4 или чл. 13;
4. удостоверение за членство на специализанта в съответната съсловна организация;
5. удостоверение за владеене на български език и професионалната терминология на български език, издадено по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето в случаите по чл. 19, ал. 1 и 2;
6. протокола от проведения конкурс по чл. 17, ал. 3;
7. заповедта на министъра на здравеопазването за одобрение на лечебното заведение за обучение на специализанти по съответната специалност.
(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 висшето училище проверява дали подадените документи са в съответствие с изискванията на тази наредба. В случай че са спазени изискванията на наредбата, висшето училище регистрира специализанта и издава книжка за специализация.
(3) Висшето училище изпраща книжката за специализация на базата за обучение в 7-дневен срок от издаването є.
(4) В случай че са установени несъответствия на подадените документи с изискванията на наредбата, висшето училище писмено уведомява базата за обучение и определя срок за отстраняването им.
(5) В 7-дневен срок от отстраняване на несъответствията по ал. 4 висшето училище регистрира специализанта и издава книжка за специализация.
(6) В случай че несъответствията по ал. 4 не са отстранени в определения срок, висшето училище не регистрира специализанта, за което уведомява базата за обучение.
(7) Когато специализантът се обучава по неклинична специалност, висшето училище, издало заповедта за провеждане на обучението, регистрира специализанта и издава книжката за специализация.
(8) Военномедицинската академия регистрира специализанта, обучаващ се по военномедицинска специалност, и издава книжката за специализация по военномедицинските специалности.
(9) Ако бъде установено, че специализант е регистриран в несъответствие с изискванията на наредбата, в 14-дневен срок от установяването висшето училище или Военномедицинската академия отстраняват несъответствията или заличават регистрацията на специализанта.
Чл. 15. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2015 г.; изм., бр. 58 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2021 г.) (1) Теоретичното обучение се провежда в редовна форма, а ако е предвидено в учебната програма, може да се провежда и дистанционно.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2021 г.) Практическото обучение по клиничните специалности се провежда на пълно работно време съобразно характера на дейностите по съответната специалност. Обучението се осъществява чрез личното участие на специализанта в дейностите, извършвани в базата за обучение, като той носи отговорност за извършваната от него дейност в съответствие с действащите медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. При самостоятелно изпълнение на дейности, включени в учебната програма, специализантът се вписва в медицинската документация като изпълнител.
(3) Трудовото възнаграждение на специализанта, получавано за извършваната от него дейност, не може да бъде по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2020 г.; изм., бр. 79 от 2021 г.) За времето, за което Министерството на здравеопазването предоставя средствата по чл. 42б, месечното трудово възнаграждение на специализантите, приети на места, финансирани от държавата по клинични специалности, не може да бъде по-малко от 2,5 минимални работни заплати за страната.
(5) Практическото обучение по неклиничните специалности се извършва съобразно утвърдената учебна програма.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г.) Колоквиумите, предвидени в учебната програма, се провеждат пред комисия, определена със заповед на ректора на висшето училище, регистрирало специализанта, или на определено от него длъжностно лице, която се състои от най-малко двама членове. Базите за обучение подават предложения за свои представители, които да бъдат включени в комисията, по ред и при условия, определени от висшето училище.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) (1) Обучението за придобиване на специалността „Обща медицина" е повече с практическа, отколкото с теоретична насоченост. То се провежда съобразно учебната програма за срок от три години, от които теоретично обучение - не повече от 8 месеца, и практическо обучение - не по-малко от 28 месеца.
(2) В продължителността на практическото обучение по ал. 1 се включват най-малко 6 месеца обучение в лечебно заведение за болнична помощ, получило одобрение от министъра на здравеопазването за обучение, и най-малко 6 месеца - в амбулатория за първична медицинска помощ, получила одобрение от министъра на здравеопазването за обучение по „Обща медицина".
(3) Теоретичното обучение по ал. 1 може да се провежда в редовна или дистанционна форма. Висшите училища организират провеждането на дистанционната форма на обучение въз основа на учебна документация, разработена в съответствие с учебната програма за специалност „Обща медицина" и с Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища, приета с Постановление № 292 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 99 от 2004 г.).
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2015 г.; изм., бр. 58 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 51 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 13 от 2025 г.) (1) Базите за обучение обявяват целогодишно, включително на интернет страниците си, свободните длъжности за специализанти, които могат да бъдат: „лекар, специализант по …", „фармацевт, специализант по …", „медицинска сестра, специализант по …", „акушерка, специализант по …", „фелдшер, специализант по …", „рехабилитатор, специализант по …", „инспектор по обществено здраве, специализант по …". За останалите медицински специалисти и за лицата с немедицинско образование се обявява подходяща за тях длъжност за специализант.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2020 г.; изм., бр. 79 от 2021 г.) Едновременно с публикуване на обявата по ал. 1 базите за обучение уведомяват по електронен път и съответната регионална здравна инспекция за обявените от тях свободни длъжности за специализанти. Регионалната здравна инспекция публикува на интернет страницата си постъпилата информация за свободни длъжности за специализанти.
(3) Заемането на длъжностите по ал. 1 се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда с изключение на длъжностите за специализанти по „Обща медицина", за които може да не се провежда конкурс.
(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г.) При провеждането на конкурса по ал. 3 се вземат предвид:
1. средният успех от следването и от държавните изпити;
2. оценките по учебните дисциплини, съответстващи, включващи или най-близки до специалността, за която се кандидатства;
3. резултатът от проверка на познанията на кандидата по специалността, за която кандидатства;
4. другите умения и компетенции, необходими за заемането на длъжността (социални, организационни, компютърни, езикови и др.).
(5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2023 г.) За класиране на кандидатите базите за обучение формират бал от всеки един от компонентите, посочени в ал. 4, като преценяват индивидуалната му тежест. Правилата за балообразуването и за класирането на кандидатите се публикуват в обявата за конкурса по ал. 3.
(6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2023 г.) Протоколът от проведения конкурс по ал. 3 се публикува на интернет страницата на базата за обучение.
(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 54 от 2020 г.; предишна ал. 5, бр. 51 от 2023 г.) Времето, през което медицинските и немедицинските специалисти работят по клинична специалност в база за обучение на основание, различно от посоченото в чл. 11, ал. 1, не се зачита за обучение за придобиване на специалност.
(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 54 от 2020 г.; предишна ал. 6, бр. 51 от 2023 г.) В едномесечен срок от прекратяване на договора по чл. 11, ал. 1, т. 1 със специализанта поради изтичане на срока на договора ръководителят на базата за обучение писмено уведомява за това висшето училище.
(9) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2021 г.; предишна ал. 7, бр. 51 от 2023 г.; изм., бр. 13 от 2025 г.) Регионалните здравни инспекции изпращат всяка година до 20 февруари в Националния център по обществено здраве и анализи информация за броя на обявените от базите за обучение в съответната област свободни длъжности за специализанти през предходната календарна година. Информацията се предоставя по образец, утвърден от Националния център по обществено здраве и анализи.
(10) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2025 г.) Националният център по обществено здраве и анализи обобщава постъпилата информация по ал. 9 и я предоставя в Министерството на здравеопазването в срок до 20 април.
Чл. 18. (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2015 г.; изм., бр. 58 от 2019 г.; изм., бр. 79 от 2021 г.) (1) Приемът на специализанти по неклинични специалности се извършва след проведен конкурс по документи по ред, определен от висшето училище.
(2) Местата за специализанти по ал. 1 се определят най-малко веднъж годишно от ректора на висшето училище или от определено от него длъжностно лице.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2021 г.) Предложения за места по ал. 2 до висшето училище, с което имат сключен договор за обучение на специализанти, подават и националните центрове по проблемите на общественото здраве, които извършват обучение по съответната специалност.
(4) Редът и сроковете за подаване на предложенията по ал. 3 се определят от висшите училища.
(5) Висшите училища обявяват на интернет страниците си определените от тях места за специализанти по неклинични специалности.
(6) Приемът на специализанти по военномедицински специалности се извършва след проведен конкурс по документи по ред, определен от Военномедицинската академия.
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2021 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 79 от 2021 г.) Медицинските специалисти - граждани на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобили професионалната си квалификация по медицинска професия в държава, различна от Република България, могат да започнат обучение за придобиване на специалност след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации и успешно премината проверка на познанията по български език по реда на чл. 89, ал. 2 на Закона за признаване на професионални квалификации.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2021 г.) Чужденците, придобили професионална квалификация по медицинска професия, извън тези по ал. 1 могат да кандидатстват за обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването при следните условия:
1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето;
2. имат призната професионална квалификация по медицинска професия по реда на Закона за признаване на професионални квалификации в случаите по чл. 186, ал. 3, т. 2 от Закона за здравето, или
3. успешно са положили изпит в случаите по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква „а" от Закона за здравето.
(3) Лицата, придобили професионална квалификация по немедицинска професия в чужбина, могат да кандидатстват за обучение за придобиване на специалност след признаване на висшето им образование по реда на Закона за висшето образование.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2021 г.) Владеенето на български език до степен, гарантираща възможността на гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобили професионалната си квалификация по медицинска професия в Република България, да се обучават за придобиване на специалност на български език, се установява при условия и ред, определени от висшето училище, а по военномедицинските специалности - от Военномедицинската академия.
(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2021 г.) По реда на ал. 4 се установява владеенето на български език и от лицата по ал. 3, както и от лицата, придобили професионална квалификация по немедицинска професия в Република България на език, различен от българския.
Чл. 20. (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2015 г.; изм., бр. 58 от 2019 г.; доп., бр. 54 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2021 г.; изм., бр. 51 от 2023 г.) (1) Ръководителят на базата за обучение определя за ръководител на специализанта лице с призната съответна специалност и трудов стаж по нея не по-малко от 5 години.
(2) Ръководителят на специализанта:
1. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2021 г.) изработва индивидуален учебен план в срок до един месец от сключването на договора по чл. 11, ал. 1 или 4 или чл. 13, ал. 3 или от издаването на заповедта за провеждане на обучението, който включва продължителността и периодите за провеждане на задължителното теоретично и практическо обучение, приемащата база за обучение, в която трябва да се проведе практическото обучение по модул и раздел, който базата за обучение не може да проведе, както и списък със задължителните умения и компетентности, които специализантът следва да придобие по време на обучението си; индивидуалният учебен план се утвърждава от ръководителя на базата за обучение;
2. може да участва в провеждането на колоквиумите;
3. контролира и съдейства за изпълнението на изискваните по учебната програма практически дейности (изследвания, операции, манипулации и др.);
4. оценява напредъка на специализанта в края на всяка година от обучението на специализанта и отбелязва задължителните умения и компетентности, които специализантът е овладял до момента;
5. изготвя атестат за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план;
6. може да присъства на държавния изпит на специализанта.
7. (нова - ДВ, бр. 79 от 2021 г.) актуализира при необходимост индивидуалния учебен план на специализанта.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2021 г.) Лицата по ал. 2 могат да бъдат ръководители на не повече от трима специализанти по клинични специалности. За специалност „Обща медицина" ограничението се прилага до завършване на предвиденото в учебната програма практическо обучение на специализантите в базата за обучение по „Обща медицина".
(4) Ръководителят на базата за обучение изпраща във висшето училище, регистрирало специализанта, копие на индивидуалния учебен план по ал. 2, т. 1 в 7-дневен срок от утвърждаването му.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г.; изм., бр. 51 от 2023 г.) Висшето училище проверява дали индивидуалният учебен план по ал. 4 е в съответствие с утвърдената от ректора учебна програма по съответната специалност и в 1-месечен срок уведомява писмено за това базата за обучение. В случай че се установят несъответствия, висшето училище в 1-месечен срок уведомява писмено базата за обучение и определя срок за отстраняването им.
(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г.) Всяка промяна в индивидуалния учебен план се съгласува с висшето училище, регистрирало специализанта.
Чл. 21. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2015 г.; изм., бр. 58 от 2019 г.; изм., бр. 54 от 2020 г.; доп., бр. 51 от 2023 г.) (1) Практическото обучение по модули и раздели, които не могат да се провеждат в базата за обучение, се провежда в други лечебни заведения или национални центрове по проблемите на общественото здраве - бази за обучение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2020 г.) Условията и редът за провеждане на практическото обучение на специализантите за времето, за което се обучават в друго лечебно заведение или национален център по проблемите на общественото здраве, се определят в договор между базата за обучение на специализанта и приемащото лечебно заведение или национален център.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2023 г.) Приемащото лечебно заведение или национален център по проблемите на общественото здраве издава на специализанта удостоверение за всеки преминат модул или раздел от учебната програма. За издаване на удостоверението не се дължи такса. Копие от удостоверението се изпраща в базата за обучение на специализанта в 7-дневен срок от издаването му.
(4) Част от практическото обучение може да се провежда и в чужбина със съгласието на ръководителя на базата за обучение. Признаването на проведеното в чужбина обучение се извършва по реда на чл. 23.
(5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2023 г.) Длъжностно лице по чл. 8, ал. 3 въвежда в регистъра данните по чл. 8, ал. 2, т. 13 за всеки преминат модул или раздел от учебната програма в приемащо лечебно заведение или национален център и прикача удостоверението по ал. 3 в 14-дневен срок от получаването му.
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.; изм., бр. 79 от 2021 г.; доп., бр. 51 от 2023 г.) (1) Висшите училища и националните центрове по проблемите на общественото здраве обявяват на интернет страниците си план-график за провеждане на включеното в учебните програми теоретично обучение по различните специалности и определените от тях такси за участие.
(2) Ако висшето училище, в което е регистриран специализантът, не може да проведе част или цялото теоретично обучение, то се провежда в друго избрано от специализанта висше училище.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2023 г.) Висшето училище по ал. 2, което е провело обучението, и националните центрове по проблемите на общественото здраве издават удостоверение за всяка премината от специализанта част от теоретичното обучение. За издаване на удостоверението не се дължи такса.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2021 г.) Ако специализантът по ал. 2 е приет на място по чл. 47, ал. 2, висшето училище, регистрирало специализанта, издава документ, удостоверяващ това обстоятелство. Специализантът е длъжен да представи документа във висшето училище, в което ще проведе теоретичното обучение, което не може да бъде проведено във висшето училище, в което е регистриран.