Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и финансирането му.
(2) С наредбата се определя и номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването съгласно приложение № 1.
Чл. 2. Обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се състои в усвояване на теоретични знания и практически умения по специалност, която обхваща обособен раздел на медицинската наука и практика и завършва с държавен изпит.
Чл. 3. (1) Специалност в системата на здравеопазването се придобива след изпълнение на учебната програма и успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването.
(2) Обучението за придобиване на специалност и държавният изпит се провеждат на български език.
(3) Не може да се провежда едновременно обучение за придобиване на повече от една специалност.
Чл. 4. (1) Специалност по реда на тази наредба могат да придобиват правоспособни медицински специалисти с висше образование по специалностите от професионални направления „Медицина", „Дентална медицина", „Фармация" и „Здравни грижи".
(2) Специалност по реда на тази наредба могат да придобиват и немедицински специалисти с висше образование, ако има определена специалност за тях в номенклатурата на специалностите.
Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) (1) Теоретичното обучение се провежда от:
1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование;
2. национални центрове по проблемите на общественото здраве, получили акредитация по съответната специалност по реда на Закона за висшето образование;
3. Военномедицинската академия по военномедицинските специалности.
(2) Практическото обучение се провежда в следните институции, наричани за краткост „бази за обучение":
1. заведенията по ал. 1;
2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за извършване на дейности по чл. 90, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които имат възможност за изпълнение на учебната програма за специалността или на съответните раздели или модули от нея.
Чл. 6. Висшите училища организират, регистрират, провеждат и контролират теоретичното обучение за придобиване на специалност, базите за обучение - практическото обучение за придобиване на специалност, а Военномедицинската академия - обучението по военномедицинските специалности.
Чл. 7. Министърът на здравеопазването планира, координира и контролира дейностите по провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Чл. 8. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2015 г.; изм., бр. 58 от 2019 г.; изм., бр. 54 от 2020 г.; изм. изцяло, бр. 51 от 2023 г.; изм. изцяло, бр. 65 от 2024 г.) (1) Висшите училища и Военномедицинската академия предоставят в Министерството на здравеопазването два пъти в годината - в срок до 10 юни и до 10 декември, както и при поискване, информация за броя на регистрираните от тях специализанти по специалности.
(2) Висшите училища и Военномедицинската академия поддържат информация за регистрираните от тях специализанти, която включва:
1. имената по документ за самоличност на специализанта, гражданство и единен граждански номер/личен или друг идентификационен номер на чужденеца от документа за самоличност, вида на пребиваване на чужденеца в страната и дали е с предоставено право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут, или чужденец от българска народност/български произход;
2. наименование на специалността, по която се обучава специализантът;
3. мястото, на което е приет специализантът съобразно чл. 11, 13 или 22а, и дали то е финансирано от държавата;
4. институцията, в която се провежда теоретичното обучение и базата за обучение, а в случаите, когато базата за обучение е лечебно заведение - номера и датата на заповедта за одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на специализанти по съответната специалност, валидна към датата на започване на обучението за придобиване на специалност от специализанта, и актуалните последващи заповеди, и срока на одобрението;
5. начална и крайна дата на обучение;
6. придобитата от специализанта специалност от висшето образование, образователно-квалификационна степен и професионална квалификация, серия, номер (фабричен или електронен), регистрационен номер и дата на издаване на дипломата за висше образование, висшето училище, издало дипломата, и държава;
7. в случаите, в които е приложимо - данни за удостоверението за признаване на професионална квалификация, документа за признато висше образование, удостоверението за владеене на български език и професионалната терминология на български език от чужденците за упражняване на медицинска професия в Република България, за проведена проверка на познанията по български език на медицинските специалисти, граждани на държави - членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобили професионалната си квалификация по медицинска професия в Република България;
8. промяна в данните и обстоятелствата по провеждане на обучението за придобиване на специалност (прекъсване на обучението, продължаване на обучението, прекратяване на обучението, признаване на част от обучението, преминаване на място, финансирано от държавата, промяна на базата за обучение, промяна в имената на специализанта, придобита друга специалност и др.);
9. сесията и годината на допускане до държавния изпит. (3) При поискване висшите училища и Военномедицинската академия предоставят в Министерството на здравеопазването информацията по ал. 2.
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.; изм. изцяло, бр. 51 от 2023 г.; доп., бр. 13 от 2025 г.) (1) Обучението за придобиване на специалност се провежда за определения в номенклатурата на специалностите срок и съгласно рамкова учебна програма за всяка специалност, утвърдена от министъра на здравеопазването.
(2) Рамковите учебни програми се разработват от определените от министъра на здравеопазването изпитни комисии за държавен изпит за съответната специалност. Министърът на здравеопазването определя председател на изпитна комисия, който да координира и организира дейността, да съгласува рамковата учебна програма с висшите училища и да я предложи на министъра на здравеопазването за утвърждаване.
(3) Рамковите учебни програми съдържат:
1. дефиниция на специалността и професионална квалификация на лицата, които имат право да се обучават по нея;
2. продължителност на обучението съгласно срока, определен в номенклатурата на специалностите;
3. учебен план, съдържащ наименование на задължителните модули и раздели от теоретичното и практическото обучение и тяхната продължителност, и при необходимост минимален задължителен брой практически дейности (изследвания, манипулации, операции и др.);
4. задължителните колоквиуми;
5. знанията, уменията и компетентностите, които специализантът следва да придобие;
6. конспект за държавен изпит за специалност.
(4) Министерството на здравеопазването публикува на интернет страницата си утвърдените рамкови учебни програми и ги изпраща на висшите училища.
(5) При необходимост рамковите учебни програми за придобиване на специалност се актуализират в съответствие с развитието на медицинската наука и практика по реда на ал. 2.
(6) Въз основа на утвърдените рамкови учебни програми ректорите на висшите училища утвърждават учебни програми за всяка специалност, по която извършват обучение, и ги публикуват на интернет страниците си. При необходимост ректорите актуализират утвърдените от тях учебни програми.
(6а) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2025 г.) Учебните програми, утвърдени от ректорите на висшите училища, съдържат включеното в рамковите учебни програми по ал. 3 и тематичен обхват и/или съдържание на задължителните модули и раздели от теоретичното и практическото обучение, определени в рамковите учебни програми. Учебните програми могат да включват и:
1. разработени субмодули и субраздели на определените в утвърдените рамкови учебни програми модули и раздели от теоретичното и практическото обучение;
2. минимален задължителен брой практически дейности (изследвания, манипулации, операции и др.) в случаите, когато в утвърдените рамкови учебни програми не се съдържа такъв брой;
3. минимален задължителен брой практически дейности (изследвания, манипулации, операции и др.), който е по-висок от посочения в утвърдените рамкови учебни програми.
(7) Актуализираните рамкови учебни програми и учебните програми, утвърдени от ректорите на висшите училища, се прилагат по отношение на започналите обучение за придобиване на специалност след утвърждаването им.
(8) Рамковите учебни програми за военномедицинските специалности се разработват от Военномедицинската академия, съгласуват се с министъра на отбраната и се предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването. Въз основа на утвърдените рамкови учебни програми Военномедицинската академия утвърждава учебни програми по военномедицинските специалности.
Чл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2023 г.; изм., бр. 65 от 2024 г.) (1) Висшите училища и Военномедицинската академия могат да признават части (раздели или модули), които са включени в учебната програма по съответната специалност само от предходно проведено обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в Република България или в чужбина.
(2) Признаването на части от учебната програма по ал. 1 от предходно проведено обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в Република България се осъществява със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия при условия и по ред, определени от висшите училища и Военномедицинската академия, а от предходно проведено обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в чужбина - със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия по реда на чл. 23.
(3) В случаите, когато се признава обучение от предходно придобита друга специалност в системата на здравеопазването, признаването на части от учебната програма по ал. 2 може да обхваща не повече от половината от продължителността на обучението по специалността, по която се обучава специализантът и по която се извършва признаването.
(4) Ако бъде установено, че признаване на преминато обучение не е извършено в съответствие с изискванията на тази наредба, висшето училище или Военномедицинската академия отстраняват несъответствията в 14-дневен срок от установяването.