Глава втора
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) Медицински прегледи, изследвания и лечение на чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно или преминават транзитно през страната, се извършват във всички лечебни заведения.
(2) Имунизациите и реимунизациите на лицата по ал. 1 се извършват от имунизационните кабинети на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
(3) Медицинските дейности, свързани с осъществяването на граничен здравен контрол и извършвани в районите на граничните контролно-пропускателни пунктове, се изпълняват от специализираните звена (екипи) на съответната РИОКОЗ.
Чл. 13. (1) Лечебните заведения определят начина и сроковете на заплащане на медицинската помощ.
(2) Лечебните заведения са длъжни да поставят на общодостъпни места в сградата на лечебното заведение информация относно:
1. цената на медицинските услуги;
2. случаите, когато лицата заплащат медицинска помощ;
3. начина и срока на заплащане на медицинската помощ.
Чл. 14. (1) Лекарят, приел чужденец по реда на тази наредба, е длъжен да му разясни информацията по чл. 13, ал. 2, както и да го уведоми за медицинската помощ, която ще му бъде оказана, и за периода на лечение.
(2) При постъпване в лечебното заведение за болнична помощ се изготвя предварителна сметка за стойността на лечението.
(3) Окончателната сметка за оказаната медицинска помощ се изготвя след приключване на лечението. В този случай се издава фактура за цялата стойност на лечението в три екземпляра - за болния, за касата и за счетоводството на лечебното заведение за болнична помощ.
Чл. 15. (1) Извънболничните медицински услуги се извършват след предварителното им заплащане в касата на лечебното заведение, РИОКОЗ и НЦЗПБ, за което се издава фактура в три екземпляра - за болния, за касата и за счетоводството на лечебното заведение.
(2) Номерът на фактурата по ал. 1 се записва в съответните амбулаторни книги.
Чл. 16. Не се заплащат лекарствата, консумативите и манипулациите, когато са приложени по повод на настъпили усложнения по вина на лечебното заведение.
Чл. 17. Лечебните заведения, в които се провежда болнично лечение на лицата по чл. 3, изпращат до съответната служба за административен контрол на чужденците допълнителна адресна карта за чужденци в срок 24 часа от постъпването им в лечебното заведение.
Чл. 18. (1) При изписване от лечебно заведение за болнична помощ на чужденец, който заплаща лечението си по реда на тази наредба, или след оказване на извънболнична медицинска помощ на такова лице се издава медицинско свидетелство, което съдържа:
1. изходящ номер и дата на издаване;
2. имената на лицето, възраст, от коя страна е, постоянен адрес и адрес на пребиваване в Република България;
3. дата на постъпване, дата на изписване, обективното състояние, резултатите от направените параклинични изследвания, диагноза и проведено лечение;
4. името на лекуващия или извършилия прегледа лекар.
(2) Медицинското свидетелство се подписва от ръководителя на лечебното заведение, началника на отделението и от лекуващия или извършилия прегледа лекар, като се вписват имената им и се подпечатва с печата на заведението. Медицинските свидетелства се подписват от лекарите по реда на извършените прегледи.
Чл. 19. (1) Медицинското свидетелство се издава на български език, написано на машина на бланка на лечебното заведение - на цял лист формат А4, като името и адресът на лечебното заведение се написват в горния край на документа.
(2) Медицинското свидетелство и фактурите по чл. 14, ал. 3 и чл. 15, ал. 1 се заверяват в Министерството на здравеопазването по искане на чужденеца.
Чл. 20. Ежегодно до 30 януари регионалните центрове по здравеопазване изпращат обобщено сведение за броя на лекуваните чужденци на територията на съответните райони по страни в Националния център по здравна информация.
Чл. 21. Рентгенографиите и описанието им се предават на чужденците, заплатили лечението си, срещу подпис, като копие от описанието се съхранява в лечебното заведение.
Чл. 22. (1) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статус.
(2) Чужденците, които не притежават медицинска застраховка, заплащат стойността на оказаната им спешна медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение.
(3) За оказана спешна медицинска помощ на чужденците по чл. 5, ал. 1 в лечебните заведения, с изключение на центровете за спешна медицинска помощ, ръководителят на лечебното заведение незабавно уведомява застрахователната организация, която е извършила застраховането на чужденеца или извършва посредническа дейност за такъв вид плащания. В уведомлението се посочват името на лицето, диагнозата, тежестта на заболяването и стойността на лечението в левове.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на тази наредба "допълнително поискани услуги" са подобрени битови условия и обслужване, които са извън оказаната медицинска помощ и са свързани с престоя на пациента в лечебното заведение, като самостоятелна стая, телефон, телевизор, меню за хранене по избор и др.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на правосъдието.
§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) Наредбата се издава на основание чл. 83, ал. 4 от Закона за здравето и отменя Наредбата за лечение на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 37 от 1997 г.; доп., бр. 83 от 1998 г.; изм., бр. 49 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 53 от 2001 г., бр. 64 от 2004 г.).
Обн., ДВ, бр. 57 от 12.07.2005 г. Изм. и доп., ДВ, бр. 31 от 23.04.2010 г.