Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за оказване и заплащане на медицинска помощ на чужденци в случаите, когато те не се ползват с правото на достъпна медицинска помощ като българските граждани.
Чл. 2. По реда на тази наредба се оказва медицинска помощ и на чужденци, изпратени на лечение съгласно договори в областта на здравеопазването, страна по които е Република България.
Чл. 3. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) Наредбата се прилага за чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно или преминават транзитно през страната.
(2) Тази наредба се прилага и в случаите, когато на лицата по ал. 1 е продължен срокът за краткосрочно пребиваване.
(3)(Отм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.).
Чл. 4.(Изм., изцяло - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) (1) Наредбата не се прилага за чужденци или за лица без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България.
(2) Наредбата не се прилага и за лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или предоставено право на убежище.
(3) Наредбата не се прилага за чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерски съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (ДВ, бр. 48 от 1993 г.) и Постановление № 228 на Министерски съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (ДВ, бр. 42 от 1997 г.).
(4) Наредбата не се прилага и за лица, които пребивават в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание (обн., ОВ, L 149 от 1971 г. Специално българско издание от 2007 г.: гл. 05, т. 01, стр. 26 - 73) и Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (обн., ОВ, L 74 от 1972 г. Специално българско издание от 2007 г.: гл. 05, т. 01, стр. 74 - 155).
Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на Закона за здравното осигуряване, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Медицинската помощ, оказана на лицата по ал. 1 от лечебни заведения, се заплаща по цени, определени от съответните лечебни заведения.
Чл. 6.(Отм. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.).
Чл. 7. Лицата по чл. 3 заплащат стойността на предоставените им медицински услуги, които са свързани със:
1. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
2. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
3. извършване на имунизации и реимунизации.
Чл. 8. Допълнително поисканите услуги извън оказваната медицинска помощ, както и разходите за престой в лечебното заведение на допуснатите придружители на чужденци се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения.
Чл. 9. (Изм., изцяло - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) (1) Медицинската помощ на чужденци от страни, с които Република България има сключени спогодби или договори за сътрудничество в областта на здравеопазването, се оказва по реда на тези спогодби.
(2) Министерството на здравеопазването обявява на интернет страницата си списък на действащите международни актове за сътрудничество в областта на здравеопазването между Република България и други страни.
Чл. 10. (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, когато влизат в Република България или преминават транзитно през нея, трябва да притежават медицинска застраховка или здравна осигуровка.
Чл. 11.(Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) (1) Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и другите постоянни представителства на чуждите страни у нас и акредитираните към Министерството на външните работи на Република България постоянни представители и експерти на международни организации, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби и договори.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2010 г.) В случаите, когато няма сключени спогодби и договори или в тях не се уреждат условията за получаване на медицинска помощ, лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение.