Раздел III
Методика за определяне нивото на заплащане на договаряните лекарства
Чл. 20. За определяне нивото на заплащане и стойността на всеки конкретен лекарствен продукт, която Националната здравноосигурителна каса заплаща, се изчислява референтна стойност за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование и лекарствена форма.
Чл. 21. (1) Референтната стойност на лекарствата, включени в лекарствената листа-спецификация, се определя, както следва:
1. лекарствените продукти, за които са подадени предложения, спадащи към едно и също международно непатентно наименование, се групират по лекарствена форма;
2. въз основа на подадените ценови предложения се изчислява стойността на единица лекарствено вещество за всяка лекарствена форма;
3. от всички подадени предложения се определя най-ниската стойност на единица лекарствено вещество за лекарствени форми.
(2) Получената стойност по ал. 1, т. 3 е референтна за всички лекарствени продукти, спадащи към едно и също международно непатентно наименование и с една и съща лекарствена форма.
(3) За лекарствени продукти, спадащи към едно и също международно непатентно наименование, предлагани в лекарствени форми с различен начин на прилагане и/или с различна продължителност на действие, и/или с различни цени за единица лекарствено вещество, се приравняват стойностите на средномесечен терапевтичен курс спрямо референтната стойност.
(4) За лекарствени продукти, съдържащи повече от едно лекарствено вещество, референтната стойност се образува въз основа на най-ниските стойности за единиците съставни лекарствени вещества, съдържащи се в лекарствените продукти с едно лекарствено вещество. В случай че такива липсват, референтната стойност се образува само въз основа на нивото на заплащане за съответната категория.
Чл. 22. (1) Стойността, която Националната здравноосигурителна каса заплаща за всеки лекарствен продукт, се определя в левове, като референтната стойност на единица лекарствено вещество се умножава по количеството лекарствено вещество, съдържащо се в него.
(2) Стойността, която Националната здравноосигурителна каса заплаща за всеки лекарствен продукт, не може да превишава максималната стойност за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование и лекарствена форма.
Чл. 23. Когато лекарствените продукти са от категория I, Националната здравноосигурителна каса заплаща само лекарствените продукти, за които е предложена най-ниска цена за единица лекарствено вещество в рамките на съответната химико-терапевтична група или най-ниската стойност на месечен курс лечение, като условието се отразява в лекарствената листа-спецификация.
Чл. 24. (1) За всички инсулинови продукти се договаря цена, която отговаря на едно от следните условия:
1. предложената цена за единица лекарствено вещество не е по-висока от цената по последното договаряне;
2. предложената цена за единица лекарствено вещество на аналогични лекарствени продукти, които не са договаряни от Националната здравноосигурителна каса на предходното договаряне, не е по-висока от цената по т. 1;
3. предложената цена за лекарствени продукти, които са без аналог и които не са договаряни от Националната здравноосигурителна каса на предходното договаряне, не е по-висока от най-ниската стойност, покривана от обществен здравен фонд в посочените в чл. 4, т. 2 страни.
(2) В предложената цена по ал. 1 се включва и предоставянето задължително на здравноосигурените лица на инжектиращи устройства и игли, необходими за прилагане на инсулина, в количества, посочени в лекарствената листа-спецификация. Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно стойността на инсулиновите лекарствени продукти.
Чл. 25. При изчисляване на цените на лекарствените продукти и съпоставянето им с цените на други държави се използва курс по фиксинга на Българската народна банка за съответната валута към датата на обявяване на договарянето в "Държавен вестник".