Вашите права

Никой пациент не може да бъде лекуван против волята му, освен в някои изрично описани в Закона за здравето случаи - при психични и заразни заболявания, когато нелечението на пациента представлява опасност за други хора.

Правото на информирано съгласие означава, че преди да започне лечението, болният не само трябва да даде съгласие за него, но да го даде след като е информиран по достъпен и разбираме за него начин.

Законът за здравето регламентира правото на пациента по всяко време на лечебния процес, да се откаже от продължаването му и да напусне лечебното заведение.  Изключение от този принцип се прави само в два случая, изрично описани в закона - когато има психично заболяване и болният е настанен за принудително решение с решение на съда и когато страда от заболяване, чието нелечение може да доведе до увреждане (заразяване) на други лица.

Взаимоотношенията в сферата на здравеопазването са изградени върху деликатен баланс на доверие, професионализъм и споделена отговорност. През последните години обаче българската съдебна практика бележи устойчив ръст на делата, свързани с т.нар. "лекарска грешка" или медицински деликт. Като процесуалист с дългогодишен опит в тази сложна материя, намирам за необходимо да внеса яснота относно правните основания за ангажиране на гражданската отговорност на лекаря и лечебното заведение, но и, което е от съществено значение, да очертая механизмите за нейното намаляване или изключване.
I. Основания за възникване на гражданска отговорност

Може ли лекарят или друг служител в лечебно заведение да разпространява информация за пациенти, която му е станала известна по повод лечението им? Може ли общественият интерес да надделее над защита на личните данни на пациента?

В чл. 28б, ал. 1 от Закона за здравето е регламентирано правото на пациента на пълен достъп до информацията, касаеща здравословното му състояние. Това право не е обвързано с приключване на лечението или преустановяване на престоя в болничното заведение. Съдебната практика приема, че възможността за ежедневно получаване на информация в устна форма не дерогира задължението за предоставяне на копие от медицинската документация.

Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълни задълженията си, записани в закон или подзаконов нормативен акт.

Пред Административния съд може да се оспорват индивидуални и общи административни актове, общи административни актове, подзаконови нормативни актове или отказът на административния орган да издаде такива.
Тези дела се водят пред съответния административен съд, пред който се подава жалба, срещу действие или бездействие на административен орган.

Няма спор и до сега, че пациентът има право да получи копие на всички медицински документи свързани с неговото лечение. Споровете възникваха заради това, че много болници поставиха такса за такава услуга, която в някои случаи достигаше абсурдни размери, например 10 лева на страница.

Обикновено искането на копие на документацията е свързано с недоволство от медицинското обслужване и желанието на пациентите да потърсят правата си по съдебен ред. Някои болниците използваха таксата, като бариера срещу такива искания и формален повод да не предоставят документите.