- Страни: Ищец: Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе срещу Ответник: Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) – София
- Правно основание: Договор за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки; чл. 79, ал. 1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД); чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (4) Разрешение за внос на радиоактивни източници на йонизиращи лъчения се издава, ако: 1. лицето, за което са предназначени, има необходимата лицензия или разрешение, които му дават право да ги използва и/или да ги съхранява; 2. е осигурено превозването им от лице, което има лицензия или разрешение за превоз по този закон." 8. В чл. 60: а) в ал. 2 думите "и/или националните консултанти по лъчева терапия, нуклеарна медицина и рентгенология" се заличават; б) създава се ал. 3: "(3) Служебното съгласуване по ал. 2 се извършва със задължение, че източниците на йонизиращи лъчения могат да бъдат използвани за медицински цели." 9. Член 61 се отменя. 10. В чл. 62 след думата "Лицензиантът" се добавя "или титулярят на разрешение". 8. В чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г.; бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) след думите "аграрни науки" се добавя "националните центрове по проблемите на общественото здраве". 9. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 42, изречение второ думата "санитарни" се заменя с "хигиенно-епидемиологични". 2. В чл. 47, ал. 2 думите "публичните здравни заведения" се заменят с "лечебните заведения за болнична помощ". 3. В чл. 48, ал. 1, т. 7 думата "санитарни" се заменя с "хигиенно-епидемиологични". 4. В чл. 151, т. 1, буква "е" думите "публични здравни заведения" се заменят с "лечебните заведения за болнична помощ". 10. Навсякъде в Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г.) думите "здравно заведение", "здравното заведение" и "специализирани здравни заведения" се заменят съответно с "лечебно заведение", "лечебното заведение" и "лечебни заведения". 11. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 71, ал. 1, буква "а" думите "здравно заведение" се заменят с "лечебно заведение". 2. В чл. 85, ал. 2 думата "санитарните" се заменя със "здравните". 12. В чл. 40, ал. 1 от Закона... от Закона за здравето (ЗЗО); чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД.
- Предмет: Иск за заплащане на стойността от 25 518 лв. за извършена и незаплатена медицинска помощ по клинични пътеки (т.нар. надлимитна дейност) за периода 01.02.2018 г. – 30.11.2018 г., както и иск за законна лихва за забава.
- Решение: Апелативният съд **потвърждава** решението на първоинстанционния съд, с което НЗОК – София е осъдена да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе сумата от 25 518 лв. за извършена и незаплатена медицинска помощ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане. Съдът **отменя** решението на първоинстанционния съд в частта за присъдената законна лихва за забава за периода до 30.06.2021 г. над 510.36 лв. и **отхвърля** предявения иск за разликата от 510.36 лв. до 7 913.37 лв. за същия период, като неоснователен. НЗОК – София е **осъдена** да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе сумата от 1465.13 лв. разноски по делото, а Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе е **осъдена** да заплати на НЗОК – София сумата от 148.06 лв. държавна такса и 120 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решение №161/16.11.2022 ТД №198/2022 АпС В.Търново
Производството е по депозирана въззивна жалба от НЗОК – София срещу Решение № 50/ 02.05.2022 г. по Т.д. № 188/ 2021 г. по описа на ОС – Русе, с което е осъдена да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе сумата 25 518 лв., представляваща стойността на извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ на ЗОЛ по клинични пътеки за периода 01.02.2018 г. – 30.11.2018 г. и сумата 7 913.37 лв. – законната лихва върху от падежа на всяко месечно вземане до датата на завеждане на исковата молба 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25 518 лв., считано от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане.
Ищец: НЗОК – София
Жалбоподателят счита решението за постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, като съдът не извършил преценка и анализ на доказателствата, не ставало ясно какви са фактическите му констатации, а правните му изводи били неразбираеми, фрагментарни, без логическа последователност и вътрешно противоречиви. Съдът цитирал правни норми, които тълкувал в противоречие с техния смисъл и волята на законодателя и без да е ясно, какви изводи формира въз основа на същите, неуместно и извън контекста боравил с практиката на КС и с понятия, които имали легална законова дефиниция. Той необосновано изцяло игнорирал приложимите към спора разпоредби на Националните рамкови договори между НЗОК и БЛС за медицинските дейности през 2017 г. и 2018 г. финансовите рамки на НРД, обемите за дейностите по КП на национално ниво, закупувани от НЗОК, методиките за остойностяването и закупуването им. Неправилно приел, че процесните договори са наложени от НЗОК без възможност лечебното заведение да влияе върху съдържанието им, защото по силата на закона типовите договори били утвърждавани едва след съгласуването им с УС на БЛС. Поддържа, че всички договорни клаузи са в синхрон с действащата нормативна база и въведените ограничения не лишават здравноосигурените лица от право на медицинска помощ, а целят спазването на очертаната от ЗБНЗОК финансова рамка за извършване заплащането на медицински дейности от НЗОК, като излага подробни съображения защо е въведен лимит на заплащания обем от здравни дейности. Заема становище, че надлимитната дейност е извън предмета на договорите, поради което в полза на Болницата не се е породило вземане за нейната цена, основано на договорите и предявеният иск по чл.79 ал.1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД бил изцяло неоснователен. Неправилно и необосновано било решението и в частта за присъдената лихва за забава. В договорите липсвал уговорен падеж за заплащане на надлимитна дейност, каквато въобще те забранявали да бъде отчитана. Уговореният в чл.45 срок за заплащане на осъществената медицинска дейност бил приложим само към отчетена в рамките на отчетния период дейност, какъвто не бил настоящият случай. Даденото от съда разрешение било в противоречие и със съдебната практика, на която жалбоподателят се позовава. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждането на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответник: Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе
В срока по чл.263 ал.1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК насрещната страна е подала отговор, в който оспорва жалбата. Заема становище, че постановеното от ОС – Русе решение е правилно, законосъобразно и обосновано при ясни мотиви на съда, обусловили крайните му изводи. Приетото от съда кореспондирало с установената съдебна практика, която Болницата неизчерпателно посочва. Исковата претенция била основателна предвид доказване реалното извършване на надлимитната дейност, включена в преметния обхват на договорите, отчитането й чрез ежедневните електронни отчети и незаплащането й от НЗОК. Правилен бил изводът на ОС – Русе и досежно иска за заплащане на обезщетение за забава, като двете съдебни решения за различен момент на изпадане в забава, на което се позовавала НЗОК, били изключение от съдебната практика по сходни казуси, при това едното не било влязло в сила. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Мотиви:
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното: Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изложена от него изчерпателно и разбираемо и кореспондира със събрания доказателствен материал, при което оплакването на жалбоподателя, че фактическите констатации, въз основа на които съдът е изградил правните си изводи, са неясни, е неоснователно. Релевантни за спора факти са следните: За исковия период м.02.2018 г. – м.11.2018 г. между Специализирана болница за активно лечение по кардиология Медика Кор ЕАД Русе /наричана за краткост Болницата/ и НЗОК е имало сключени и са действали два договора с предмет оказване на медицинска помощ по клинични пътеки на ЗОЛ и на определена категория здравно неосигурени лица – съответно от 23.05.2017 г. и от 28.05.2018 г., в сила от 01.04.2018 г., като правата и задълженията на страните са подробно разписани в договора. По силата на договорите, които имат идентично съдържание, Болницата като изпълнител се е задължила да оказва на здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица по §2 и на лицата по § 8, респ. § 9 от ЗБНЗОК за 2017 г./ 2018 г. болнична медицинска помощ по изчерпателно изброени клинични пътеки, без да изисква заплащане или доплащане от лицата за дейността – предмет на договорите, освен в изрично посочени хипотези; да разполага по всяко време на действие на договора с медицински специалисти с квалификация, необходима за изпълнение на договора; да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност; да спазва правата на здравноосигурените лица и на пациента, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ, и да осигурява условия, гарантиращи тези права; да предоставя изискваната от НЗОК отчетна документация в договорените срокове. НЗОК като възложител се е задължил да закупува дейностите по клиничните пътеки в рамките на определени месечни стойности, които се определят от нея по реда на чл.36 - чл.34 и се отразяват в част Б на Приложение 2, да следи за спазване на правата на здравноосигурените лица и пациентите от страна на изпълнителя, както и да заплаща извършената и отчетена болнична помощ по договорените клинични пътеки до 30-то число на месеца, следващ отчетния, освен когато е предвиден друг срок – чл.45 от договора от 2017 г. и до 25-то число на месеца, следващ отчетния, освен когато е предвиден друг срок – чл.46 от договора от 2018 г. В чл.4 ал.2 е предвидена дължимост от възложителя на законна лихва при забава в плащането. Съгласно чл.31 от договора изпълнителят е длъжен да отчита ежедневно по електронен път оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, като не се заплащат дейности, които не са отразени в ежедневните отчети и не са приети от информационната система в договорените срокове. Ежедневните отчети се обработват в информационната система на НЗОК и в срок до 7-мия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК уведомява изпълнителя с месечно известие по елентронен път за отхвърлената от заплащане дейност и основанието за това. В т.7 на чл.31 ал.12 е посочена като основание за отхвърляне на плащането хипотезата на чл.38 от договора – извършена надлимитна дейност. Съгласно чл.38 от договора от 2018 г. изпълнителят отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, в рамките или под равнището на месечната стойност за съответните дейности. В чл.38 ал.7 е посочено, че изпълнителят не може да предявява за закупуване от възложителя дейности и медицински изделия, отхвърлени за заплащане поради надвишаване на стойностите за съответните месеци. Аналогично в чл.37 от договора от 2017 г. след изменението му с ДС № 3/ 04.07.2017 г е предвидено, че изпълнителят не може да отчита с финансово- отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената в Приложение 2, и отчетените такива се посочват като отхвърлени в месечното известие. Не се спори между страните и това е установено от приетите по делото писмени доказателства, анализирани в приетата съдебно-медицинска експертиза, и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че за исковия период от 01.02.2018 г. до 30.11.2018 г. Болницата е предоставила медицинска помощ на 21 бр. здравноосигурени лица по различни клинични пътеки; че извършените дейности по клинични пътеки са отразени надлежно в медицинската документация – проверените от вещото лице истории на заболяването на пациентите, както и са въведени в персонализираната информационна система на НЗОК; че извършената дейност е на обща стойност 25 518 лв., с която стойност са надвишени утвърдените по Приложение № 2 стойности за съответните месеци; че за надлимитните дейности не са издавани фактури, но стойността им е включена в отчета на приходите и разходите на лечебното заведение като приход от продажба на услуги; че НЗОК не е заплатило стойността на така констатираната надлимитна дейност. Видно от писмо на управителя на Болницата изх. № 69/ 16.04.2021 г., получено от НЗОК на 20.04.2021 г., Касата е поканена да заплати стойността на надлимитната дейност, ведно с обезщетение за забавено плащане за всеки един от процесните месеци. При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1Чл. 79. ⚖️ Практика (68) Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. ЗЗД вр. чл.59Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... ЗЗО и чл.86 ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Спорът пред въззивната инстанция не е относно наличието на валидно облигационно правоотношение, основано на процесните договори за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки, извършването от ищеца през исковите месеци на дейност, включена в предметния обхват на двата договора, надлежното отчитане на тази дейност и стойността на същата, а е само по правния въпрос за дължимостта на плащане за дейност, която макар и да попада в предметния обхват на договорите е на стойност, надвишаваща договорените месечни стойности съгласно Приложение 2, т.е. тя е извън определения от възложителя лимит за съответния период. Организирането на дейността по предоставяне на медицински услуги и заплащането им е регламентирано от ЗЗО, Националните рамкови договори, сключвани ежегодно между НЗОК и БЛС, ЗБНЗОК за съответните години и Правилата за условията и реда за чл.4 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК, Методиките за остойностяване на дейностите в болничната медицинска помощ и за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, приети с Постановление № 57/ 16.03.2015 г. Специалният закон ЗЗО възлага провеждането на държавната политика в сферата на здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения на НЗОК. Това е юридическото лице, което участва в договорни правоотношения с лечебни заведения – изпълнители на БМП, като съгласно чл.2 ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (52) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. (2) Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон. ЗЗО закупува от тях регламентиран с наредба на министъра на здравеопазването на основание чл.45 ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... ЗЗО пакет от медицински дейности, гарантиран от бюджета на НЗОK. Съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗЗО този пакет представлява определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Видно от легалната дефиниция, целта на закупуването на пакета е гарантиране на всички здравноосигурени лица достъпността до включените в него здравни дейности, в съответствие с прокламираното в чл.52 ал.1 КРБ право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, и с основните принципи на здравното осигуряване. Тези принципи са визирани в чл.5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса ЗЗО и сред тях в т.5 е равнопоставеното третиране на здравноосигурените лица при идентични условия. Обслужването на конкретния публичен интерес обуславя функциите на НЗОК, на която законодателят е предоставил съответните правомощия и икономически механизми за осигуряване на необходимия финансов ресурс за реалното осъществяване на правата на здравноосигурените лица – да планира собствен бюджет. Бюджетът на НЗОК трябва да гарантира пакета от здравни дейности като ангжимент на държавата към здравноосигурените лица, а не обратното – пакетът да бъде ограничен от бюджета. Финансовата рамка на бюджета е заложена в чл.22 – чл.32Чл. 32. ⚖️ Практика (8) (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., нов - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Националната здравноосигурителна каса осъществява събирането, обработката и контрола на отчетите на изпълнителите на болнична медицинска помощ за дейностите, предмет на Националния рамков договор. Раздел IV. Осигурени лица. Права и задължения ЗЗО и се доразвива със ЗБНЗОК за съответната година. Бюджетът на НЗОК, както бюджетът на всеки орган в системата на държавната администрация, е лимитиран в рамките на определена крайна сума и правилното му планиране и правилното управление, разпределение и контрол за целесъобразното разходване на средствата несъмнено би следвало да обезпечи заплащането на регламентирания пакет от медицински дейности. Именно защото се касае до разпределение на лимитиран бюджет, утвърждаването на лимит на годишна стойност за извършени от изпълнителите на БМП здравни дейности не противоречи на Конституцията и на принципите, на които е изградената системата на здравно осигуряване и предоставяне на медицинска помощ. Това е и причината в индивидуалните договори с отделните изпълнители на БМП да бъдат определени предварително обемът и стойността на предоставяните дейности. С оглед спецификата на предмета на договора обаче определените обеми и стойности могат да имат само прогнозен характер, защото е възможно както да не бъдат достигнати, така и да бъдат надхвърлени, без изпълнителите на помощта да могат да влияят на това. Поради прогнозния характер на определените в Приложение № 2 месечни стойности за здравна дейност в нормативната уредба са регламентирани механизми за корекция на предварително заложените стойности. Възможността за коригиране на стойностите е логична последица от предварителното разпределение на бюджетните средства на НЗОК на базата на анализи и прогнози без възможност да бъдат предвидени както броят на лицата, които ще потърсят медицинска помощ от съответния изпълнител, така и конкретната по вид и като обем дейност, която ще им бъде предоставена в рамките на един месец, тримесечие, година. И в Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1 и 2 от ЗБНЗОК за 2018 г. и в тези от 2017 г., приети по делегация от чл.4 ал.3 от ЗБНЗОК, е предвидена възможност за корекция на месечните стойности в съответствие с параметрите на национално ниво на изпълнението на здравноосигурителните плащания. Корекциите са от компетенциите на НС на НЗОК, който има право и задължение ежемесечно и на тримесечие да наблюдава, анализира и контролира изпълнението. В бюджета на Касата е предвиден и задължителен резерв, предназначен за непредвидени и неотложни разходи, който съгласно чл.26 ал.2Чл. 26. ⚖️ Практика (38) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Резервът на НЗОК по чл. 25 се определя в размер на сумата от: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравноосигурителни вноски от други бюджети; 2. други приходи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. (3) (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) ЗЗО служи за плащане на разходите при значителни отклонения от равномерното разходване на определените бюджетни средства. Изложеното сочи, че не съществува законодателна пречка да бъде заплатена доказано извършена медицинска помощ в обхвата на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... ЗЗО, която е на стойност, надвишаваща определената месечна такава за конкретния изпълнител на БМП. Съгласно чл.51Чл. 51. ⚖️ Практика (12) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД, както и разходите за клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия не се закупува от НЗОК. ЗЗО само медицинската помощ извън обхвата на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (429) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за предпазване от заболявания; 2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински и дентални дейности за ранно откриване на заболявания; 3. извънболнична и болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация; 5. неотложна медицинска помощ; 6. медицински грижи при бременност, раждане и майчинство; 7. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) аборти по медицински показания и при бременност от изнасилване; 9. (изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентална помощ; 10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински грижи при лечение в дома; 11. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната; 12. (нова - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ; 13. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицинска експертиза на трудоспособността; 14. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) транспортни услуги по медицински показания. 15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г. [*]) медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни за... ЗЗО и договореното в НРД не се закупува от НЗОК. В настоящия казус не се спори, че извършената от ищеца дейност, чието заплащане се претендира, е в предметния обхват на договора, т.е. е от предвидения пакет. След като НЗОК носи отговорността да планира своя бюджет и да осъществи целесъобразното му разходване за целите, за които е предвиден, като гарантира на здравноосигурените лица достъп до своевременно и качествено здравеопазване по пакета от медицински дейности, които те да получат от избрания от тях изпълнител на медицинска помощ, недопустимо е управленски решения във връзка с бюджета на Касата да рефлектират върху правната сфера на изправна по договорното правоотношение страна – изпълнителя на БМП. За последния не съществува правна възможност да откаже предоставянето на медицинска помощ на здравноосигурените лица в рамките на пакета от здравни дейности, гарантиран от самостоятелния бюджет на НЗОК, на каквото й да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределения му лимитиран бюджет, защото на здравноосигуреното лице е признато от закона правото на свободен достъп до медицинска помощ чрез пакета от здравни дейности и на свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК, от цялата територия на страната – чл.4 ал.1Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО, чл.35 ал.1 т.1 и т.2Чл. 35. ⚖️ Практика (106) (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите; 7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност; 8. (нова - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания: 1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност; 2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори; 3. отказан достъп до медицинска документация; 4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание. ЗЗО, чл.2 ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (52) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. (2) Набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон, се осъществява от Националната агенция за приходите. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с този закон. и чл.4 ал.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, издадена от МС по законова делегация от чл.83 ал.3Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Чужденците, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут и право на убежище, се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 при условията и по реда за българските граждани. (1а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Чужденците с предоставена временна закрила имат право на медицинска помощ и медицински услуги по чл. 81 и 82 при условията и по реда за българските граждани с изключение на медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване. (2) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Редът за достъп до медицинска помощ на лицата по ал. 1 и 1а се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г. и бр. 89 от 2004 г.) и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г. и бр. 101 от 2002 г.), се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 при условията и по реда за българските граждани. (4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, с изключение за чужденците, които попадат в кръга на задължително здравно осигурените по чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, на министъра на външните работи и на министъра на правосъдието. (5) Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходи... от Закона за здравето, като съгласно чл.4 ал.2Чл. 4. ⚖️ Практика (65) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14. (1) Механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му по чл. 45, ал. 31 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се приемат до един месец от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник" и влизат в сила от 1 януари 2026 г. (2) Механизмът и методиката за прилагането му по ал. 1 съдържат и следните критерии за определяне на конкретните суми, подлежащи на възстановяване от всеки притежател на разрешение за употреба или от негов упълномощен представител на лекарствени продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване: 1. ръст на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител за 2026 г. спрямо предходната година, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки, и 2. дял на разходите на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване на съответния притежател на разрешение за употреба или негов упълномощен представител от общите разходи на НЗОК за лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, изчислен след приспадане на всички договорени по реда на Закона за здравното осигуряване отстъпки. (3) Договорите по чл. 45, ал. 22 и 33 от Закона за здравното осигуряване за 2026 г. се сключват, а сключените до обнародването на този закон в "Държавен вестник" договори се допълват относно прилагането на механизма и методиката по ал. 1 спрямо лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване до един месец от деня на обнародването на механизма и методиката по ал. 1 в "Държавен вестник". (4) Лекарствените продукти по чл. 45, ал. 32, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, за които не са сключени договори или допълнителни споразумения в срока по ал. 3, не се заплащат от НЗОК. За тези лекарствени продукти за периода на заплащането им от НЗОК през 2026 г. се дължат на НЗОК отстъпките, договорени при провеждане на задължителното централизирано договаряне на отстъпки за 2026 г., и се прилагат действащите през периода до обнародването на този закон в "Държавен вестник" механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, и методиката за прилагането му. (5) Притежателите на ... ЗЗО правото на избор на изпълнител не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания. Самата НЗОК не може да допусне отказ на изпълнителя по отношение на здравноосигурено лице, защото тя е гарант за спазване на правата на здравноосигурените лица и съответно е длъжна да упражнява контрол в тази насока. В съответствие със закона в процесните договори не е предвидена възможност при изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности, а напротив, то се е задължило да осигурява договорената болнична медицинска помощ непрекъснато 24 часа, без да може да изисква заплащане или доплащане от здравно осигуреното лице за дейност в предметния обхват на договора. Отказът да бъде предоставена на здравноосигурено лице необходимата му медицинска помощ би съставлявал виновно неизпълнение на поетите с договора задължения и основание за търсене на отговорност. По така изложените съображения и предвид обстоятелството, че Болницата се явява изправна страна по правоотношението – по делото е доказано реалното извършване за процесните месеци на твърдяната надлимитна дейност по клинични пътеки в предметния обхват на договора, в полза на здравноосигурени лица, при спазване на изискванията на чл.25 ал.1 от договорите и при надлежно й отразяване в изпратените по електронен път в информационната система на НЗОК ежедневни отчети, липсва основание да бъде отречено правото й да получи насрещната престация – цената на извършените дейности. Заплащането на предоставената медицинска помощ е в съответствие с принципите на добросъвестност при изпълнение на насрещните задължения по сключените договори и недопускане на неоснователно обогатяване. Размерът на вземането на Болницата е доказан и съответства на заявената искова претенция след изменението й – 25 518 лв. Като е достигнал до същия правен извод за основателност на предявения иск първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което в тази му част следва да бъде потвърдено. Исковата сума е дължима и със законната лихва от датата на предявяване на иска 01.07.2021 г. до окончателното изплащане. Такава лихва е присъдена от ОС – Русе.
По акцесорния иск за обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главниците на помесечно дължимите суми за исковия период: Съдът в настоящия му състав намира за основателни оплакванията въз въззивната жалба за неприложимост на клаузата на чл.4 ал.2 от договорите към заплащането на надлимитната дейност. Договореният между страните срок по чл.45 от договора от 2017 г. и по чл.46 от договора от 2018 г. касае заплащането само на отчетената дейност, която е в рамките на определената месечна стойност. След като договорът изобщо не предвижда заплащането на извършените дейности на стойност, надвишаваща месечния лимит, няма как да е уговорен и падеж на непоето задължение. С оглед липсата на договорен срок за изпълнение, възложителят не е изпаднал в забава от сочения от изпълнителя момент и лихва се дължи по общите правила на чл.84 ал.2Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД – след покана. В случая такава е отправена на 20.04.2021 г. Използвайки компютърна програма за изчисляване на законна лихва, ВТАС установи, че върху за периода от 20.04.2021 г. до 30.06.2021 г. главницата от 25 518 лв. е дължима лихва в размер на 510.36 лв. На Болницата следва да бъде присъден този размер, а исковата й претенция за мораторна лихва над 510.36 лв. до присъдената сума 7 913.37 лв. – за времето от датата на „падежа“ до 30.06.2021 г. – се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения решението на ОС – Русе в частта за присъдената лихва за забава върху главниците на вземанията за стойността на оказаната, но незаплатена болнична помощ, за разликата над 510.36 лв. до присъдената сума 7 913.37 лв. е неправилно и следва да бъде отменено.
По разноските: При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса за въззивното производство съразмерно на уважената част от жалбата му – сумата 148.06 лв. Следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, което съдът, при съобразяване отхвърлената част от иска, определя за двете инстанции на 120 лв. На ищеца – ответник пред ВТАС – са дължими разноски за първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от иска му – сумата 3 321.43 лв., като решението на първоинастанционния съд в частта за разноските следва да бъде отменено за присъдените разноски над този размер до сумата 4 266.11 лв. За въззивното производство на Болницата следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба – сумата 1465.13 лв.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 50/ 02.05.2022 г. по Т.д. № 188/ 2021 г. по описа на ОС – Русе в частта, с която НЗОК – София е осъдена да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе законна лихва за забава върху помесечните стойности на извършената в периода м.02. – м.11.2018 г. медицинска помощ за разликата над 510.36 лв. /петстотин и десет лв. и 36 ст./ до претендирания размер 7 913.37 лв. – за времето от датата на падежа до 30.06.2021 г., както и в частта з а присъдените в полза на Болницата разноски за първоинстанционното производство над 3 321.43 лв. /три хиляди триста двадесет и един лв. и 43 ст./ до сумата 4 266.11 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе против НЗОК – София иск за присъждане на законна лихва за забава върху стойностите на извършена в периода м.02. – м.11.2018 г. медицинска помощ за разликата над 510.36 лв. до претендирания размер 7 913.37 лв. – за времето от датата на падежа до 30.06.2021 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе да заплати на НЗОК – София сумата 148.06 лв. /сто четиридесет и шест лв. и 06 ст./ - направени разноски за заплатена държавна такса за въззивното производство съразмерно на уважената част от жалбата и сумата 120 /сто и двадесет/ лв. - юрисконсултско възнаграждение за производствата пред РОС и ВТАС.
ОСЪЖДА НЗОК – София да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе сумата 1465.13 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и пет лв. и 13 ст./ – направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав: Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Членове: ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000198 по описа за 2022 година
