Решение № 1207 по възз. гр. д. № 20253100501802/2025 г. на Окръжен съд Варна

РЕШЕНИЕ № 1207 гр. Варна , 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА , I СЪСТАВ ТО , в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Мария К. Терзийска Членове : Диана К. Стоянова Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20253100501802 по описа за 2025 година за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА “ ООД , ЕИК 103002253, гр. Варна , срещу

Решение № 2245/16.06.2025 г. , постановено по гр. д. № 3737/2024 г. на ВРС , 40 с - в , с което въззивникът е осъден да изпълни реално задълженията си по Договор от 22.05.2023 год. за изпълнение на строително - монтажни работи , представляващи връзка на водопроводно отклонение към съществуващ уличен водопровод и направа на водомерен възел и съгласно съгласуван инвестиционен проект по част В и К. Според жалбоподателя решението е неправилно , поради нарушен материален закон и допуснати пропуски при прилагане на съдопроизводствените правила. Същото е и необосновано. Счита , че

съдът недопустимо се е намесил в облигационното правоотношение между страните , осъждайки ответника да изпълни СМР , които са извън предмета на договора от 22.05.2023 г. , а именно изграждане на водопроводно отклонение за поземлен имот с идент. № 37099.501.286 по КККР. Съгласно процесния договор ,

ответникът се е задължил да направи единствено връзка към съществуващ уличен водопровод , водомерен възел и завършване на монтажна част , които са отразени в КСС към договора. Същият не е поемал ангажимент да изгради самото сградно водопроводно отклонение. Освен това счита , че е налице и законова пречка за изграждането му , доколкото титуляр на 1 съответното разрешително за строеж е единствено ищецът. В тази връзка , изразява несъгласие с извода на съда , че направата на водопроводното отклонение не може да бъде вменено в тежест на потребителя – ищец. Същевременно посочва , че е изпълнил всички необходими подготвителни действия , които предхождат изпълнението на неговото задължение по договора от 22.05.2023 г. , което се изразява единствено в изграждане на връзката между съществуващия уличен водопровод и водопроводното отклонение към имота , когато то бъде изградено , a в настоящия случай не е. На следващо място счита , че

съдът е нарушил разпоредбата на чл. 154, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4, предл. последно ЗУТ , осъждайки го да изгради въпросното отклонение без монтиране на пожарен хидрант – изискване , което е предвидено в инвестиционния проект част „ ВиК “. Накрая посочва , че

съдът не е разграничил СМР по изграждане на водопроводно отклонение и СМР по изпълнение на връзка между съществуващ уличен водопровод и съществуващо водопроводно отклонение. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира разноски и за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК въззиваемата страна И. Д. И. , чрез адв. Д. Д. депозира отговор на

въззивната жалба , в който излага становище за нейната неоснователност. Счита , че задължение на ответника е не само да присъедини потребителя към водопреносната система , а и да изгради въпросното водопроводно отклонение , вкл. уличния пожарен хидрант , изграждането на които съоръжения не може да се вменят в негова тежест. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство. В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи и по същество на спора.

Съдът , след като прецени , че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба , подадена от лице , легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните , приема за установено следното от фактическа и правна страна : В исковата молба И. И. твърди , че е собственик на имот , находящ се в с. Кичево , обл. Варна с идентификатор № 30799.501.286, за присъединяването на който към ВиК мрежата е сезирал надлежно ответника „ Водоснабдяване и канализация Варна “ ООД. За целта , на 31.08.2021 г. е подписан предварителен договор за присъединяване , а на 22.05.2023 г. втори договор за изпълнение на СМР , за които е заплатил сума от 1285.26 лева с ДДС по издадена от насрещната страна , фактура. След посещение на служители на ВиК дружеството , е заявен отказ от изпълнение на СМР , поради неизграден противопожарен хидрант на уличното платно , извън границите на имота на ищеца. Последвалите опити да се уточнят позициите в посока изпълнение на задълженията по договора от страна на ответника , останали неуспешни като ищецът бил уведомен и с писмо , получено на 18.08.2023 г. , че

ответникът отказва изпълнение на СМР. На 17.10.2023 г.

ответникът уведомил по имейл ищеца , че ще изпълни ВиК връзката , но на практика това не е сторено. Претендира , по подробно развити аргументи , че поведението на ответника е в нарушение на закона и договора и отправя искане до съда за осъждането му да изпълни реално задълженията си. Основателността на иска е оспорена в депозирания отговор по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК.

Ответникът твърди , че не е отказвал да изпълни връзката между уличния водопровод и водопроводното отклонение към имота на ищеца , за което е 2 издадена и нарочна Заповед № ЗД -186/23.05.2023 г. от Управителя на дружеството. Настоява , че претенцията на ищеца е

ответникът да изпълни СМР в нарушение на инвестиционния проект по част „ ВиК “, т.е. без да бъде монтиран пожарен хидрант и в отклонение от параметрите на договора. Счита , че искът следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС е валидно и допустимо , поради което и

съдът е ограничен при преценка законосъобразността на акта от доводите , развити в жалбата. Фактологията е установена правилно и в съответствие с доказателствата по делото , поради което и се възпроизвежда накратко. Според изходни данни за изготвяне на инвестиционен проект за сградни ВиК отклонения , издадено от ответника на 08.10.2020 г. , дружеството е уведомило инвеститора ( ищец ) за възможността за присъединяване на имота към съществуващия уличен водопровод , след проектиране и изграждане на сградно водопроводно отклонение ( СВО ), което следва да се съобрази с приложимите нормативни актове ( описани в изходните данни ) като проектът следва да се представи за съгласуване във „ ВиК – Варна “ ООД. На 31.08.2021 г. страните са встъпили в правоотношение по предварителен договор за присъединяване към водопроводната и канализационна система на собствен на ищеца обект , находящ се в с. Кичево , обл. Варна с идентификатор по КККР № 30799.501.286. В т. 2 е уговорено , че присъединяването ще се изпълни съгласно одобрения инвестиционен проект на клиента ( ищец ), който според т. 3 има право да поиска ВиК дружеството да изпълни инвестиционния проект , т.е. СМР по присъединяването , срещу заплащане. В тази връзка , на 22.05.2023 г. , между страните е сключен и договор за СМР , според съдържанието на чл. 1.1. от който , собственикът на имота е възложил на дружеството да изпълни СМР , а именно връзка на водопроводно отклонение към съществуващ уличен водопровод и направа на водомерен възел. Според чл. 1.2., при необходимост от допълнителни СМР , които не са посочени в офертата на изпълнител , окончателният обем на действително изпълнените СМР ще бъде посочен в нарочен акт при приемането им. Със Заповед № ЗД -186/23.05.2023 г. Управителят на ВиК дружеството е определил и конкретно лице за технически ръководител на обект : „ връзка за водопроводно отклонение “. В представения на л. 20 от първоинстанционното дело документ , именован „ Информация относнно график за изпълнение на СМР “ като видове СМР са посочени : връзка към съществуващ водопровод , направа на водомерен възел и завършване на монтажни работи. По уговорената цена и нейното заплащане страните не повдигат спор. Не е спорно и , че ВиК дружеството не е изпълнило ангажиментите по договора , което се установява от неоспорената кореспонденция между страните. Аргументите , изтъкнати от ВиК оператора са , че ищецът следва да изпълни задълженията си по чл. 5.4. от договора като към ел.писмо от 09.10.2023 г. е приложено и копие на сключения със строителя договор , като частта , касаеща изкопни работи за СВО за съответния обект е в анекс 1. Според заключението по СТЕ , изготвено в производството пред ВРС , кредитирано от настоящия състав като обективно и компетентно дадено , включително и устните обяснения на експерта във въззивната инстанция , при допуснатото непосредствено изслушване се установява , че водомерната шахта 3 в имота е изградена на 2 м. от външната ограда , комплектована е с необходимите фитинги и водомерно измервателно устройство , извършени са и изкопни работи в имота на ищеца , недовършен е изкопа за скачване на СВО към уличния водопровод , извън границите на имота. Спорът се свежда до това чие е задължението за изграждане на СВО , доколкото според ответната страна , не е нейно съгласно уговорените параметри в сключения договор за СМР , тъй като е упоменато единствено изграждане на връзка на СВО , а не самото отклонение. Разрешението се извлича от относимите нормативни разпоредби на ЗУТ и Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи , издадена от МРРБ. Съгласно чл. 64 ал. 3 от ЗУТ , проводите и съоръженията на техническата инфраструктура , част от които са и линейните инженерни мрежи на водоснабдяването и канализацията , включително пожарни хидранти , съгласно §5 т. 31 от ЗУТ , се изграждат , поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата , общините или съответните експлоатационни дружества , освен ако в специален закон е предвидено друго , каквото в конкретния случай не е предвидено. За сравнение , за сметка на възложителя са дейности , свързани с измение положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура при ново строителство ( чл. 64 ал. 5 от ЗУТ ). Аналогично , според чл. 7 ал. 3 на упоменатата Наредба , водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите . В задълженията на потребителя , посочени в ал. 4 на цитираната напоредба , такова за изграждане на СВО отсъства. Според чл. 9 б от Наредбата , такси за административно - технически услуги , които предоставят операторите се събират в хипотезите по чл. 13 ал. 5 и чл. 14 б ал. 3 от същия нормативен акт , които не са относими към изграждане на СВО. А когато е предвидено задължение , относимо към ВиК съоръженията , което следва да се изпълни за сметка на потребителя , това изрично е упоменато в Наредбата ( напр. чл. 15 ал. 2). В контекста на изложеното , изграждането на СВО , включително финансовото му обезпечаване , е в тежест на ВиК предприятието. Не случайно , именно в тази връзка и договорът между страните за СМР , в съответствие с нормативните постановки , посочени по - горе , не съдържа описание на СМР - та , които не подлежат на договаряне между страните и заплащане от потребителя. Няма как връзката към СВО да бъде изградена без самото отклонение , поради корелативна свързаност. Затова и текстът на чл. 3 от Предварителния договор от 31.08.2021 г. , съгласно който разходите по изграждането на елементи на техническата инфраструктура се възлагат на бъдещия абонат е в противоречие с нормативни разпоредби , анализирани по - горе и не следва да се прилага , респективно и след като ищецът е изпълнил задълженията си по чл. 4 от Наредбата като потребител и е заплатил допълнителните СМР по договора от 22.05.2023 г. , то и

ответникът следва да изпълни договора , включително изграждането на СВО. Становището на експерта , обективирано в приетото по делото заключение е именно в горния смисъл , поради което и се цени изцяло от съда. 4 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ Що се касае до пожарния хидрант , за това съоръжение важи гореизложеното – задължение за изграждането му има ответното дружество. Друг е въпросът относно съвместимостта му със СВО с оглед параметрите на водоподаване в процесното селищно образувание , отделно неизграждането му не е пречка за присъединяване на потребителя към водопреносната и канализационна мрежа за предоставяне на комплексно ВиК обслужване. В контекста на изложеното , решението на първата инстанция не страда от визираните в жалбата пороци и ще бъде потвърдено в цялост като

съдът препраща и към

мотивите му , на осн. чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК. По разноските : На въззивната страна такива не се следват , от въззиваемата се претендират за възнаграждение на вещо лице и адвокатска защита. С оглед правния характер на спора и разрешаването му в едно съдебно заседание , намира , че възнаграждението следва да се редуцира до размер от 5 00 лева , съответно на обема оказана защита във въззивното производство ( едно съдебно заседание , без събиране на нови доказателства ), до който размер възражението за прекомерност е основателно. Водим от горното ,

съдът

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло

Решение № 2245/16.06.2025 г. на ВРС , по гр.д. № 20243110103737.

ОСЪЖДА „ Водоснабдяване и канализация Варна “ ООД , ЕИК 103002253, гр. Варна да заплати на И. Д. И. , ЕГН **********, гр. Варна сумата от 5 40 ( петстотин и четиридесет ) лева разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение , на осн. чл. 78 ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване , по аргумент на чл. 280, ал. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК. 5

Източник: Оригинален документ (Ключова дума: рзи)