Производството е по чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт. Образувано е по искане на главния прокурор до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за издаване на тълкувателно решение по въпроса: Какви са правомощията на първоинстанционния административен съд относно допустимостта и редовността на подадените чрез него касационни и частни жалби и протести при администрирането им и може ли той да ги връща на страните или да ги оставя без разглеждане?
В направеното искане на главния прокурор се излагат доводи, че е налице противоречива съдебна практика. Част от съдебните състави на ВАС приемат, че първоинстанционният съд не е компетентен да връща на страните или оставя без разглеждане постъпилите частни и касационни жалби и протести, поради което са постановени определения, обезсилващи или отменящи актовете на първоинстанционния съд, с които е върната жалбата или оставена без разглеждане поради неотстраняване на нередовностите ѝ в указания срок.
В друга част от определенията е обсъждано разпореждането за оставяне на жалбата без движение и дали са били налице или не основания за оставянето ѝ без разглеждане / връщането ѝ/ от първоинстанционния съд, като съдебните състави имплицитно са приели, че първата инстанция има правомощия по чл. 216Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разглеждане на делото от Административнопроцесуалния кодекс, без да излагат нарочни мотиви. Към второто становище се е присъединил представителят на Върховната административна прокуратура.
В подкрепа на изложеното от първата група съдебни състави са становищата на Висшия адвокатски съвет, на катедрата по Административноправни науки на Юридическия факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски” и на заместник-министъра на правосъдието. Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Противоречивата съдебна практика е свързана с различното тълкуване и прилагане на нормата на чл. 216Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разглеждане на делото от Административнопроцесуалния кодекс, отнасяща се до касационните жалби и касационните протести, в която е посочено, че жалбата или протестът се оставя без движение, когато не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението или не отговаря на изискванията на чл. 212Чл. 212. ⚖️ Практика (3) (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) името и точния адрес на жалбоподателя, а ако е физическо лице - и неговия единен граждански номер, името и точния адрес на законния представител или пълномощник, ако има такива, съответно името и длъжността на прокурора, а в случаите по чл. 18а, ал. 5 - и електронен адрес; 3. означение на обжалваното решение; 4. точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста. (2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност - удостоверение за юридическа правоспособност. (3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Жалбата не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи. Приложения и 213 от Административнопроцесуалния кодекс, като на оспорващия се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.
В тези случаи се прилага чл. 158Чл. 158. ⚖️ Практика (5) Покана за доброволно изпълнение от Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 158Чл. 158. ⚖️ Практика (5) Покана за доброволно изпълнение от Административнопроцесуалния кодекс е регламентирано оставянето без разглеждане на жалбата от съдията и прекратяване на производството от съда при неотстраняване на недостатъците на първоинстанционната жалба, когато такова производство е образувано. Нормата на чл. 216Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разглеждане на делото от Административнопроцесуалния кодекс е приложима и за производствата по частни жалби и частни протести на основание разпоредбата на чл. 236Чл. 236. ⚖️ Практика (9) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5. Глава четиринадесета. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ Раздел I. Отмяна по искане на страна по делото Предмет на отмяна от Административнопроцесуалния кодекс, според която доколкото няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство.
В разпоредбата на чл. 216Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разглеждане на делото от Административнопроцесуалния кодекс не е посочено изрично кой съд оставя жалбата или протеста без движение и кой съд прекратява производството. За да се определи компетентният съд по този законов текст, следва нормата да се тълкува систематично
- тя се намира в глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс, озаглавена „Касационно производство”. В тази глава се съдържат норми, свързани с касационното производство, в които изрично е посочен компетентният съд
– чл. 217, чл. 218, от чл. 220 до чл. 225 включително и чл. 227, и това е Върховният административен съд.
Има две норми, свързани с правомощия на съд в тази глава, свързани с касационните жалби и протести, в които няма изрично посочване на компетентния съд
– а именно чл. 215 и чл. 216Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разглеждане на делото от Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 215Чл. 215. ⚖️ Практика (4) Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато: 1. са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство; 2. решението или обжалваната му част не съществува; 3. са подадени след срока по чл. 211; 4. са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване; 5. бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях с писмено заявление. Оставяне на жалбата и протеста без движение от Административнопроцесуалния кодекс урежда други хипотези на оставяне на жалбата и протеста без разглеждане и прекратяване на образуваното касационно производство.
Относно приложението на чл. 215Чл. 215. ⚖️ Практика (4) Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато: 1. са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство; 2. решението или обжалваната му част не съществува; 3. са подадени след срока по чл. 211; 4. са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване; 5. бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях с писмено заявление. Оставяне на жалбата и протеста без движение от Административнопроцесуалния кодекс няма спор, че се прилага при образувано касационно производство, от касационния съд. Чл. 216Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разглеждане на делото от Административнопроцесуалния кодекс следва чл. 215Чл. 215. ⚖️ Практика (4) Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато: 1. са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство; 2. решението или обжалваната му част не съществува; 3. са подадени след срока по чл. 211; 4. са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване; 5. бъдат оттеглени или бъде извършен отказ от тях с писмено заявление. Оставяне на жалбата и протеста без движение и доколкото в него изрично не е упоменато друго, при систематичното тълкуване следва да се приеме, че същото правомощие при наличие на други основания се упражнява от същия съд
– касационния съд, доколкото в предходната разпоредба се говори за вече образувано касационно производство.
Препращането към чл. 158Чл. 158. ⚖️ Практика (5) Покана за доброволно изпълнение от Административнопроцесуалния кодекс също сочи, че законодателят е имал предвид образувано вече касационно производство, което следва да бъде прекратено. Съдът, в чието правомощие е да разгледа жалбата и протеста по същество, преценява и тяхната допустимост. Това правомощие не е възложено на първоинстанционния съд, чиито актове са предмет на жалбата или протеста, респективно на частната жалба или частния протест.
Същият подход законодателят е възприел и при първоинстанционното съдебно производство по Административнопроцесуалния кодекс
– а именно първоинстанционният съд, който е компетентен да разгледа жалбата или протеста срещу административния акт, при констатирана нередовност оставя жалбата или протеста без движение, а при неотстраняването ѝ в срок
– ги оставя без разглеждане и прекратява производството по делото / чл. 158Чл. 158. ⚖️ Практика (5) Покана за доброволно изпълнение от Административнопроцесуалния кодекс/.
Тези правомощия не са възложени на административния орган, чиито актове се оспорват пред първоинстанционния административен съд. При систематичното тълкуване на нормите на Административнопроцесуалния кодекс се стига до извода на кого е правомощието по чл. 216Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разглеждане на делото от Административнопроцесуалния кодекс
– а именно на касационната инстанция. Предвид разпоредбата на чл. 236Чл. 236. ⚖️ Практика (9) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство, с изключение на чл. 227а, ал. 1, 3, 4 и 5. Глава четиринадесета. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ Раздел I. Отмяна по искане на страна по делото Предмет на отмяна от Административнопроцесуалния кодекс в производството по частна жалба или частен протест правомощието по чл. 216Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разглеждане на делото от Административнопроцесуалния кодекс също се упражнява от съда, компетентен да разгледа частната жалба и частния протест по същество.
Няма основание за субсидиарно прилагане на чл. 285
- чл. 287Чл. 287. ⚖️ Практика (6) (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и от Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като не е налице неуреден въпрос в Административнопроцесуалния кодекс . За сравнение в чл. 285Чл. 285. ⚖️ Практика (23) (1) Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. (2) Давността не се прилага служебно. Раздел III. Изпълнение срещу граждани и организации Изпълнение на заместими задължения, чл. 286 и чл. 287Чл. 287. ⚖️ Практика (6) (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и от Гражданския процесуален кодекс изрично са уредени правомощията на въззивния съд по отношение на касационната жалба, като изрично е посочено, че въззивният съд преди да изпрати книжата на Върховния касационен съд, тоест преди да има образувано касационно производство, проверява редовността на касационните жалби, дава срок на страните за отстраняване на нередовностите и ги връща в случай на неотстраняване.
Историческото тълкуване на чл. 216Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разглеждане на делото от Административнопроцесуалния кодекс подкрепя направения извод. Разпоредбата е с цитираното съдържание от датата на обнародването в „Държавен вестник”, брой 30 от 11.04.2006 г., и е в сила от 01.03.2007 г. по силата на параграф 142 от преходните и заключителните му разпоредби
- преди обнародването на сега действащия Граждански процесуален кодекс в „Държавен вестник”, брой 59 от 20.07.2007 г., и влизането му в сила в тази му част от 01.03.2008 г. В отменения Граждански процесуален кодекс, действащ към момента на приемането, обнародването и влизането в сила на Административнопроцесуалния кодекс, съществуваше норма с друго съдържание.
Видно от чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (7) Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Привличане на трето лицев, ал. 5 вр.ал. 4 вр.ал. 3 б,.”б” от Гражданския процесуален кодекс /отм./ беше изрично уредено връщане на касационната жалба и от председател или съдия от Върховния касационен съд. Следователно към момента на приемането на Административнопроцесуалния кодекс законодателят не би могъл да регламентира правомощие на първоинстанционния административен съд да връща касационни жалби и касационни протести чрез евентуално субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс /отм./.
По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 4Чл. 124. ⚖️ Практика (1482) (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска и чл. 125 от Закона за съдебната власт Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд
РЕШИ:
Първоинстанционният административен съд няма правомощия да връща или оставя без разглеждане касационната или частната жалба и протести на прокурора срещу актове на първоинстанционния административен съд.
Източник: ВАС (Е-Портал)