Производството е по реда на чл. 124 и следващи от Закона за съдебната власт (ЗСВ) . Тълкувателно дело № 4/2022 г. е образувано по разпореждане от 26.07.2022 г. на председателя на Върховния административен съд по депозирано негово искане относно приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд по следния въпрос: „Имат ли юридическите лица с нестопанска цел, регистрирали се в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като организации на и за хора с увреждания по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, в правно-организационна форма на фондация за осъществяване на дейност в частна полза, правен интерес от оспорване на подзаконови нормативни актове, засягащи хората с увреждания, които не членуват в същите организации и с които организациите нямат сключен договор за социалната услуга „застъпничество“?“.
По поставения правен въпрос е налице противоречива съдебна практика, формирана в определения на Върховния административен съд, досежно допустимостта на съдебното производство по оспорване от страна на Фондация „Гринберг“, гр. Пловдив, на подзаконови нормативни актове, издадени от общинските съвети и отнасящи се до хора с увреждания. В съдебната практика по поставения за тълкуване въпрос са формирани две противоположни становища.
Според първото становище оспорването на съответните подзаконови нормативни актове е допустимо. Основният мотив за това е разпоредбата на чл. 186Чл. 186. ⚖️ Практика (7) (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта. Безсрочност на оспорването АПК във връзка с чл. 12, ал. 1Чл. 12. ⚖️ Практика (16) (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Органите осигуряват достъп до подробна информация за възможността да се подават искания, предложения, жалби и сигнали в електронна форма на интернет страницата си и на видно място в съответната сграда. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс. Последователност и предвидимост от Конституцията на Република България, даваща право да оспорват подзаконови нормативни актове на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или ще бъдат засегнати от него и за които той поражда задължения.
Приема се, че това разбиране съответства на приетото в Тълкувателно решение № 2 от 12 февруари 2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, че съсловните/браншовите организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.
Тази теза се застъпва и в постъпилите по тълкувателното дело писмени становища на съдиите от Административен съд
- Русе, на преподавателя към катедра „Публичноправни науки“ в „Правно-историческия факултет“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“, гр. Благоевград, проф. Добринка Чанкова, на омбудсмана на Република България проф. д-р Диана Ковачева, на председателя на Висшия адвокатски съвет и на заместника на главния прокурор при Върховната административна прокуратура.
Според второто становище оспорването на съответните подзаконови нормативни актове е недопустимо поради неизпълнение на изискването на чл. 186Чл. 186. ⚖️ Практика (7) (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта. Безсрочност на оспорването от АПК за установяване на пряк и личен интерес от оспорване. Това становище се поддържа от Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Административен съд
– Видин, Административен съд
– Габрово, Административен съд
- Варна, Административен съд
- Разград, Административен съд
– Търговище, Административен съд
– Ямбол, Административен съд
– Силистра и Административен съд
– Перник.
Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд намира за правилно второто становище. Мотивите за това са следните: Обосноваването на конкретен извод относно поставения за тълкуване въпрос за наличието на правен интерес изисква изследване и анализ на относимите разпоредби на Закона за лицата и семейството (ЗЛС), Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и Закона за социалните услуги (ЗСУ) във връзка с разпоредбите на чл. 186, ал. 1Чл. 186. ⚖️ Практика (7) (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта. Безсрочност на оспорването от АПК и § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на АПК.
Както в Закона за лицата и семейството, така и в ЗЮЛНЦ не се дава легална дефиниция на фондацията. Понятието за фондация може да се изведе по пътя на тълкуване разпоредбите на раздел втори, глава втора от ЗЮЛНЦ, дефинирайки я като вид юридическо лице с нестопанска цел, което няма членски състав, към момента на учредяването си притежава имущество, необходимо за постигане на нестопанската си цел, има определена организация с органи или органи на управление и се учредява с едностранен учредителен акт приживе или по случай на смърт.
Тя е некорпоративно персонифицирано образувание със собствено имущество, вътрешна организация и цели. Фондацията представлява обединение не на лица, а на имуществени ценности, признато за юридическо лице и служещо на цел, определена от учредителя в учредителния акт. Целта трябва да бъде изрична, изчерпателна, нестопанска, позволена. Фондацията възниква, за да организира използването на имущество с определен социален ефект, и се състои от собственост, предоставена за определена цел.
Според вида на целите си фондациите могат да бъдат с публични или с частни цели. Законът за юридическите лица с нестопанска цел задължава фондациите да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Целта на законодателя за въвеждането на това групиране е да диференцира техния правен режим. Това групиране взема за критерий интереса, чието удовлетворяване се преследва чрез извършваната дейност.
Фондациите, които са определени за извършване на общественополезна дейност, изразходват имуществото си единствено за посочените в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ цели. Фондациите, които се самоопределят за дейност в частна полза, могат да осъществяват дейността си за облагоприятстване на лица, определени от учредителите свободно, необвързано с целите по чл. 38, ал. 1 от ЗЮЛНЦ. Това не изключва възможността фондациите, самоопределили се за дейност в частна полза, да изразходват средствата си и за целите по чл. 38, ал. 1 от ЗЮЛНЦ.
В тази насока следва да се обсъдят и да се отговори на следните два въпроса:
1. Съответства ли регистрираната в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (РЮЛНЦ) организационна форма
- Фондация за осъществяване на дейност в частна полза, цели и дейност, на изискванията и законовите критерии, поставени в § 1, т. 12 от ЗХУ, така щото фондацията, извън самоопределянето си като такава, да бъде определяна от съда като организация за хора с увреждания, за да може да се позовава на Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. на Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС и да се ползва от мотивите към същото?
2.
Кои организации по смисъла на чл. 186, ал. 1Чл. 186. ⚖️ Практика (7) (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта. Безсрочност на оспорването от АПК имат право да оспорват подзаконови нормативни актове, засягащи хора с увреждания
- всички организации
- фондации в правно-организационната форма на фондации за осъществяване на дейност в частна полза по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на АПК, или само организациите по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗХУ
- организации за хора с увреждания, създадени да предоставят услуги на и за хора с увреждания и които поемат застъпническа роля от името на хора с увреждания?.
В тази връзка § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания дава легална дефиниция на понятието „организации за хора с увреждания”, като сочи, че това са организации, създадени да предоставят услуги на и за хора с увреждания и които поемат застъпническа роля от името на хората с увреждания. Организациите за хора с увреждания се създават единствено за да предоставят услуги на хора с увреждания и да изпълняват застъпническа роля, от което следва, че за да се определят като организации по смисъла на § 1, т. 12 , юридическите лица с нестопанска цел трябва да изпълняват тези два законови критерия.
Що е „услуга на и за хора с увреждания”, е понятие, което не е законово определено в ЗХУ, но в чл. 5Чл. 5. (1) Областите на подкрепа за хората с увреждания са: 1. здравеопазване; 2. образование; 3. заетост; 4. жилищно осигуряване; 5. достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради; 6. транспорт; 7. култура; 8. спорт; 9. личен живот; 10. обществен и политически живот; 11. правосъдие; 12. други области. (2) Средствата за оказване на подкрепа за хората с увреждания с цел социално приобщаване включват: 1. медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация; 2. образование и професионално обучение; 3. услуги, подпомагащи трудовата реализация; 4. достъпност и разумни улеснения; 5. социални услуги; 6. финансова подкрепа; 7. достъпна информация; 8. достъп до правосъдие и правна защита; 9. осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост; 10. лична помощ; 11. универсален дизайн; 12. други средства. от ЗХУ се определят „областите на подкрепа” за хората с увреждания и към тях се отнасят „услуги, подпомагащи трудовата реализация“
- т. 3, и „социалните услуги”
- т. 5. „Социална услуга” е понятие, определено в Закона за социалните услуги. Там също така е дефинирано и понятието „застъпничество”, дейността по което е част от регистрирания предмет на фондацията.
Социалните услуги (чл. 3 от ЗСУ) се определят като дейности за подкрепа на лицата за: 1. превенция и/или преодоляване на социалното изключване; 2. реализиране на права; 3. подобряване качеството на живот. Основните дейности са посочени в чл. 15 и те са: 1. информиране и консултиране; 2. застъпничество и посредничество; 3. общностна работа; 4. терапия и рехабилитация; 5. обучение за придобиване на умения; 6. подкрепа за придобиване на трудови умения; 7. дневна грижа; 8. резидентна грижа; 9. осигуряване на подслон; 10. асистентска подкрепа.
Следователно областите на подкрепа на хората с увреждания са посочени в чл. 5Чл. 5. (1) Областите на подкрепа за хората с увреждания са: 1. здравеопазване; 2. образование; 3. заетост; 4. жилищно осигуряване; 5. достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради; 6. транспорт; 7. култура; 8. спорт; 9. личен живот; 10. обществен и политически живот; 11. правосъдие; 12. други области. (2) Средствата за оказване на подкрепа за хората с увреждания с цел социално приобщаване включват: 1. медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация; 2. образование и професионално обучение; 3. услуги, подпомагащи трудовата реализация; 4. достъпност и разумни улеснения; 5. социални услуги; 6. финансова подкрепа; 7. достъпна информация; 8. достъп до правосъдие и правна защита; 9. осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост; 10. лична помощ; 11. универсален дизайн; 12. други средства. от ЗХУ, а конкретните дейности на подкрепа са посочени в чл. 3Чл. 3. Законът гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия живот, като се прилагат индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. и чл. 15 от ЗСУ и се определят като дейности за предоставяне на социални услуги. В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗСУ е посочено, че по смисъла на закона "застъпничество" по чл. 15, т. 2 е дейност за подкрепа на лицето да защити и да отстоява своите права и потребности в рамките на налични правни и административни процедури.
От дефиницията на това понятие следва, че дейността „застъпничество” не може да се упражнява за защита на други права освен тези на адресатите на социални услуги, което в контекста на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗХУ означава, че застъпничеството на хората с увреждания е единствено „дейност за подкрепа на лицето да защити и да отстоява своите права и потребности в рамките на налични правни и административни процедури“ и не може да бъде упражнявано за подкрепа на права, принадлежащи на друго лице, освен на хората с увреждания.
Разпоредбата не предвижда възможност за участие на застъпника в съдебен процес. Ролята на застъпника се свежда само до подкрепа на лицето самó да защити и отстоява своите права. Защитата на лице с увреждания при упражняването на правата му пред съд следва да се осъществи чрез процесуален представител по пълномощие или посредством института на правната помощ. В раздел пети от Закона за хората с увреждания е уреден достъпът до правосъдие и правна защита на хората с увреждания.
Съгласно чл. 65, ал. 1Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Всеки човек с увреждане, който изпитва сериозни затруднения да упражнява самостоятелно правата си при извършване на конкретни правни действия, има право на подкрепено вземане на решение, което се определя по реда на закон, чрез предоставяне на мерки за подкрепа. (2) Подкрепеното вземане на решение е съчетание на социални интервенции, които целят подкрепа за вземане на решения, които имат правни последици и водят до конкретни резултати за човека с увреждане. (3) Сериозни затруднения са случаите, в които човекът с увреждане: 1. не разбира информацията, на която се основава решението за извършване на конкретното правно действие; 2. не оценява характера и последиците на възможните решения за конкретното правно действие; 3. не може да направи връзка на информацията по т. 1 и оценката по т. 2 в процеса на вземане на конкретно решение. (4) Не се смята за сериозно затруднение невъзможността на човека да изразява самостоятелно желанията и предпочитанията си чрез обичайно приетите средства за комуникация, ако той използва подходящи за неговото състояние начини и средства, включително невербални форми на комуникация, визуално представяне и други. от ЗХУ всеки човек с увреждане, който изпитва сериозни затруднения да упражнява самостоятелно правата си при извършване на конкретни правни действия, има право на подкрепено вземане на решение, което се определя по реда на закон, чрез предоставяне на мерки за подкрепа. Съгласно чл. 65, ал. 3Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Всеки човек с увреждане, който изпитва сериозни затруднения да упражнява самостоятелно правата си при извършване на конкретни правни действия, има право на подкрепено вземане на решение, което се определя по реда на закон, чрез предоставяне на мерки за подкрепа. (2) Подкрепеното вземане на решение е съчетание на социални интервенции, които целят подкрепа за вземане на решения, които имат правни последици и водят до конкретни резултати за човека с увреждане. (3) Сериозни затруднения са случаите, в които човекът с увреждане: 1. не разбира информацията, на която се основава решението за извършване на конкретното правно действие; 2. не оценява характера и последиците на възможните решения за конкретното правно действие; 3. не може да направи връзка на информацията по т. 1 и оценката по т. 2 в процеса на вземане на конкретно решение. (4) Не се смята за сериозно затруднение невъзможността на човека да изразява самостоятелно желанията и предпочитанията си чрез обичайно приетите средства за комуникация, ако той използва подходящи за неговото състояние начини и средства, включително невербални форми на комуникация, визуално представяне и други. от ЗХУ „сериозни затруднения“ са случаите, в които човекът с увреждане: 1. не разбира информацията, на която се основава решението за извършване на конкретното правно действие; 2. не оценява характера и последиците на възможните решения за конкретното правно действие; 3. не може да направи връзка на информацията по т. 1 и оценката по т. 2 в процеса на вземане на конкретно решение.
В чл. 65, ал. 4Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Всеки човек с увреждане, който изпитва сериозни затруднения да упражнява самостоятелно правата си при извършване на конкретни правни действия, има право на подкрепено вземане на решение, което се определя по реда на закон, чрез предоставяне на мерки за подкрепа. (2) Подкрепеното вземане на решение е съчетание на социални интервенции, които целят подкрепа за вземане на решения, които имат правни последици и водят до конкретни резултати за човека с увреждане. (3) Сериозни затруднения са случаите, в които човекът с увреждане: 1. не разбира информацията, на която се основава решението за извършване на конкретното правно действие; 2. не оценява характера и последиците на възможните решения за конкретното правно действие; 3. не може да направи връзка на информацията по т. 1 и оценката по т. 2 в процеса на вземане на конкретно решение. (4) Не се смята за сериозно затруднение невъзможността на човека да изразява самостоятелно желанията и предпочитанията си чрез обичайно приетите средства за комуникация, ако той използва подходящи за неговото състояние начини и средства, включително невербални форми на комуникация, визуално представяне и други. от ЗХУ е посочено, че не се смята за сериозно затруднение невъзможността на човека да изразява самостоятелно желанията и предпочитанията си чрез обичайно приетите средства за комуникация, ако той използва подходящи за неговото състояние начини и средства, включително невербални форми на комуникация, визуално представяне и други. В глава пета от ЗХУ са посочени критериите за национална представителност на организациите на и за хора с увреждания, на които същите трябва да отговарят.
Разпоредбите на чл. 92, ал. 1Чл. 92. (1) Организациите на и за хората с увреждания, които искат да бъдат признати за национално представителни, трябва да отговарят на следните общи критерии за национална представителност: 1. да са вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност; 2. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания; 3. да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната. (2) Освен на общите критерии по ал. 1 кандидатите за национално представителни организации трябва да отговарят и на следните специфични критерии: 1. организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 70 на сто да са хора с трайни увреждания, и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност; организациите на сляпо-глухите хора трябва да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, а организациите на малките хора - не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие; 2. организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания и подкрепящ персонал съгласно чл. 48, ал. 1; 3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) организациите за хора с увреждания, предоставящи специализирани социални услуги за хора с увреждания, да осигуряват услуги на не по-малко от 4 500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 служители, специализирани в предоставянето на подкрепа за хора с увреждания; 4. родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации. (3) Когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, с изключение на организациите по ал. 2, т. 1, изречение второ, т. 2 и 4 и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване наличието на критериите за представителнос... от ЗХУ определят общите критерии, които са: 1. да са вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност; 2. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания; 3. да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната.
В разпоредбите на чл. 92, ал. 2, т. 3Чл. 92. (1) Организациите на и за хората с увреждания, които искат да бъдат признати за национално представителни, трябва да отговарят на следните общи критерии за национална представителност: 1. да са вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност; 2. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания; 3. да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната. (2) Освен на общите критерии по ал. 1 кандидатите за национално представителни организации трябва да отговарят и на следните специфични критерии: 1. организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 70 на сто да са хора с трайни увреждания, и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност; организациите на сляпо-глухите хора трябва да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, а организациите на малките хора - не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие; 2. организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания и подкрепящ персонал съгласно чл. 48, ал. 1; 3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) организациите за хора с увреждания, предоставящи специализирани социални услуги за хора с увреждания, да осигуряват услуги на не по-малко от 4 500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 служители, специализирани в предоставянето на подкрепа за хора с увреждания; 4. родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации. (3) Когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, с изключение на организациите по ал. 2, т. 1, изречение второ, т. 2 и 4 и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване наличието на критериите за представителнос... от ЗХУ са посочени специфичните критерии, на които следва да отговарят организациите за хората с увреждания, които искат да имат национална представителност. Тези критерии са: организациите за хора с увреждания, предоставящи специализирани социални услуги за хора с увреждания, да осигуряват услуги на не по-малко от 4500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 служители, специализирани в предоставянето на подкрепа за хора с увреждания.
Условията и редът за признаване на национална представителност, както и контролът за спазването на критериите, се определят с правилник, приет от Министерския съвет (чл. 92, ал. 5Чл. 92. (1) Организациите на и за хората с увреждания, които искат да бъдат признати за национално представителни, трябва да отговарят на следните общи критерии за национална представителност: 1. да са вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност; 2. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания; 3. да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната. (2) Освен на общите критерии по ал. 1 кандидатите за национално представителни организации трябва да отговарят и на следните специфични критерии: 1. организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 70 на сто да са хора с трайни увреждания, и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност; организациите на сляпо-глухите хора трябва да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, а организациите на малките хора - не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие; 2. организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания и подкрепящ персонал съгласно чл. 48, ал. 1; 3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) организациите за хора с увреждания, предоставящи специализирани социални услуги за хора с увреждания, да осигуряват услуги на не по-малко от 4 500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 служители, специализирани в предоставянето на подкрепа за хора с увреждания; 4. родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации. (3) Когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, с изключение на организациите по ал. 2, т. 1, изречение второ, т. 2 и 4 и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване наличието на критериите за представителнос... от ЗХУ). Съобразявайки цитираната по-горе нормативна уредба, се налага изводът, че законодателят, с оглед гарантиране интересите на хората с увреждания, е предвидил специални правни норми, които да обезпечат защитата на тези хора, включително чрез застъпничество и посредничество.
Изрично в раздел пети от ЗХУ е посочено, че се урежда „достъпът до правосъдие и правна защита на хората с увреждания“, което включва и възможността за атакуване на подзаконови нормативни актове. Първата група от тези норми е свързана с това кои организации имат права да представляват хората с увреждания и на какви условия следва да отговарят тези организации. Изводът е, че това са организациите по чл. 92Чл. 92. (1) Организациите на и за хората с увреждания, които искат да бъдат признати за национално представителни, трябва да отговарят на следните общи критерии за национална представителност: 1. да са вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност; 2. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания; 3. да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната. (2) Освен на общите критерии по ал. 1 кандидатите за национално представителни организации трябва да отговарят и на следните специфични критерии: 1. организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 70 на сто да са хора с трайни увреждания, и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност; организациите на сляпо-глухите хора трябва да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, а организациите на малките хора - не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие; 2. организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания и подкрепящ персонал съгласно чл. 48, ал. 1; 3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) организациите за хора с увреждания, предоставящи специализирани социални услуги за хора с увреждания, да осигуряват услуги на не по-малко от 4 500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 служители, специализирани в предоставянето на подкрепа за хора с увреждания; 4. родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации. (3) Когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, с изключение на организациите по ал. 2, т. 1, изречение второ, т. 2 и 4 и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване наличието на критериите за представителнос... от ЗХУ, които отговарят на посочените общи и специфични критерии.
Втората група от тези норми уточнява по какъв начин се осигурява тази защита
- чрез застъпничество и посредничество. Самият ЗХУ не дава дефиниция на "застъпничество" и "застъпническа роля" и същевременно препраща към уредба в друг закон
– ЗСУ. С оглед на цитираните по-горе специални разпоредби от ЗХУ и ЗСУ, в хипотезата на чл. 186, ал. 1Чл. 186. ⚖️ Практика (7) (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта. Безсрочност на оспорването от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат организациите, които са учредени съобразно специалните разпоредби от ЗХУ и ЗСУ.
Касае се за строго специфична и отговорна дейност във връзка със защитата на правата на хората с увреждания. Тези специални разпоредби във връзка с изискванията към организациите за хората с увреждания дават необходимите гаранции, че правата на тези хора пълноценно ще бъдат защитени. Интересът от оспорване не би могъл да произтича единствено от съдържанието на вписаните цели на фондацията в учредителния акт, тъй като е недопустимо правото на жалба срещу подзаконов нормативен акт да възникне въз основа на поставена от частен субект цел за граждански контрол и без наличие на пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата и законните интереси на засегнатите лица.
Приемането на обратната теза би довело до превръщане на обжалването от контрол за законосъобразност върху подзаконовия нормативен акт в надзор за законност
– функция, която, съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 186, ал. 2 и чл. 16Чл. 16. ⚖️ Практика (19) (4) (Обявена за противоконституционна с РКС № 5 от 2019 г. - ДВ, бр. 36 от 2019 г.) Когато делото се разглежда в закрито заседание, решението се постановява в срок не по-дълъг от 6 месеца от образуването му. В случай на нередовности на касационната жалба срокът за произнасяне тече от отстраняване на нередовностите. При разглеждане на делото в закрито заседание прокурорът дава заключение в двумесечен срок от образуването му или в срок, определен от съда. (5) При отлагане на делото следващото заседание се насрочва в срок до два месеца, като редовно призованите страни сами следят за датата на следващото открито съдебно заседание. Съдът е длъжен да оповести датата на следващото открито съдебно заседание в 14-дневен срок в Интернет страницата си. (6 ) Сроковете спират да текат през съдебната ваканция и дните, обявени за официални празници, освен когато този кодекс или специален закон предвижда по-кратки срокове. Предмет на касационната проверка от АПК , е предоставена на Прокуратурата, а не на гражданите и юридическите лица (вж. Решение № 5/17.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г. на Конституционния съд).
Налага се изводът, че организациите, които имат право да обжалват такива актове, следва да отговарят на изискванията на чл. 92Чл. 92. (1) Организациите на и за хората с увреждания, които искат да бъдат признати за национално представителни, трябва да отговарят на следните общи критерии за национална представителност: 1. да са вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност; 2. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания; 3. да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната. (2) Освен на общите критерии по ал. 1 кандидатите за национално представителни организации трябва да отговарят и на следните специфични критерии: 1. организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 70 на сто да са хора с трайни увреждания, и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност; организациите на сляпо-глухите хора трябва да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, а организациите на малките хора - не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие; 2. организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания и подкрепящ персонал съгласно чл. 48, ал. 1; 3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) организациите за хора с увреждания, предоставящи специализирани социални услуги за хора с увреждания, да осигуряват услуги на не по-малко от 4 500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 служители, специализирани в предоставянето на подкрепа за хора с увреждания; 4. родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации. (3) Когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, с изключение на организациите по ал. 2, т. 1, изречение второ, т. 2 и 4 и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване наличието на критериите за представителнос... от ЗХУ
- да са вписани по реда на ЗЮЛНЗЦ като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност, да имат най-малко петгодишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания, да имат членове в не по-малко от двадесет и пет на сто от общините в страната.
Фондациите, регистрирани в частна полза, не покриват тези изисквания, т. е. те не отговарят на императивно установените критерии от законодателя в ЗХУ и ЗСУ, необходими за защита на правата на гражданите от тази социална група. Същите не са национално представителни организации по смисъла на чл. 92Чл. 92. (1) Организациите на и за хората с увреждания, които искат да бъдат признати за национално представителни, трябва да отговарят на следните общи критерии за национална представителност: 1. да са вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица в обществена полза или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност; 2. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания; 3. да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната. (2) Освен на общите критерии по ал. 1 кандидатите за национално представителни организации трябва да отговарят и на следните специфични критерии: 1. организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 70 на сто да са хора с трайни увреждания, и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност; организациите на сляпо-глухите хора трябва да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, а организациите на малките хора - не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие; 2. организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания и подкрепящ персонал съгласно чл. 48, ал. 1; 3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) организациите за хора с увреждания, предоставящи специализирани социални услуги за хора с увреждания, да осигуряват услуги на не по-малко от 4 500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 служители, специализирани в предоставянето на подкрепа за хора с увреждания; 4. родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации. (3) Когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, с изключение на организациите по ал. 2, т. 1, изречение второ, т. 2 и 4 и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване наличието на критериите за представителнос... от ЗХУ, нямат правно-организационна форма на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза и нямат членски състав.
Поради това фондациите, регистрирани в частна полза, не могат да участват в държавната политика и същите не разполагат с правен интерес да обжалват подзаконови нормативни актове, касаещи хора с увреждания. Интересът за обжалване за фондацията в частна полза не би могъл да се извлече и от съдържанието на Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС.
Същото касае съсловните/браншовите организации и юридическите лица с нестопанска цел, образувани в резултат на сдружаване на физически или юридически лица с цел представителство и защита на общи интереси на членовете. В това решение изрично е прието, че „сдруженията на юридически или физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон, имат качеството на „организация” по смисъла на АПК съгласно даденото определение от допълнителната разпоредба на § 1, т.
2.
Те могат да оспорват подзаконови нормативни актове в случаите, когато с тях се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Правният интерес на съсловните/браншовите организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им.
Фондацията, регистрирана в частна полза, няма членска маса, респективно няма общи права, свободи или законни интереси на членуващите лица, които да бъдат засегнати от подзаконов нормативен акт и да обуславят наличието на правен интерес за воденето на производството по обжалване на подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания. Поради това същите нямат пряк, личен и непосредствен правен интерес от обжалване на подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания, в хипотезата на чл. 186, ал. 1Чл. 186. ⚖️ Практика (7) (1) Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта. Безсрочност на оспорването от АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 5Чл. 124. ⚖️ Практика (21) (1) Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства. (2) Решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Изпълнение от Закона за съдебната власт Общото събрание на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд
РЕШИ:
Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирали се в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като организации на и за хора с увреждания по смисъла на §1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за хората с увреждания, в правно-организационна форма на фондация за осъществяване на дейност в частна полза, нямат правен интерес от оспорване на подзаконови нормативни актове, засягащи хората с увреждания, които не членуват в същите организации и с които организациите нямат сключен договор за социалната услуга „застъпничество“.
Източник: ВАС (Е-Портал)