Производството е по реда на Раздел X от Глава четвърта на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Делото е образувано по искане на министъра на културата на основание чл. 125, предложение осмо и чл. 126, т. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1, предложение първо, т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) до Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд (ВАС) за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Какъв по характер административен акт са заповедите по чл. 94р от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) за утвърждаване на тарифи на организациите за колективно управление на авторски и сродни на тях права?“ Според вносителя прилагането на разпоредбите на чл. 40е, ал. 11 (отм.) и чл. 94р, ал. 9 ЗАПСП показва наличие на противоречива практика на Административен съд София-град (АССГ) и на ВАС досежно вида на административния акт, който представлява заповедта на министъра на културата за утвърждаване на тарифа по заявление на организациите за колективно управление на права.
Вносителят сочи, че в периода от приемането на ЗАПСП през 1993 г. до 2011 г. уредбата на колективното управление на права се е съдържала в чл. 40 от закона. През 2011 г. текстът е изменен и са създадени чл. 40 - 40з ЗАПСП. С чл. 40е ЗАПСП е въведено изискване размерите на възнагражденията, прилагани от организациите за колективно управление на права, да се утвърждават от министъра на културата.
През 2018 г., с цел транспониране на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (Директива 2014/26/ЕС), чл. 40 – 40з ЗАПСП са отменени, а уредбата относно колективното управление на права e регламентирана с разпоредбите на чл. 94 - 94щ ЗАПСП.
Правилата относно утвърждаване на тарифите на организациите за колективно управление на права (ОКУП) са предмет на чл. 94р от същия закон. Съгласно посочената разпоредба, възнагражденията по договорите, сключвани от ОКУП с ползватели, се определят по тарифи, утвърдени от министъра на културата. В закона са установени няколко процедури за утвърждаване на тарифи, регламентиращи възнагражденията на носителите на права.
Процедурите приключват със заповед на министъра на културата за утвърждаване на съответната тарифа или отказ за утвърждаването й. При тази правна регламентация, според вносителя, в практиката са оформени две становища. Според първото становище, заповедта за утвърждаване на размери на възнагражденията, по реда на действащата към момента на произнасянето на съдебните състави разпоредба на чл. 40е, ал. 11 (отм.) ЗАПСП, е индивидуален административен акт.
Мотивите за това са, че тарифата се предлага от субект, различен от административния орган и се отнася само до един адресат
- организацията, която представя тарифата за утвърждаване. Именно права на организацията се установяват в акта
- правото да се събират възнаграждения в утвърдените размери. Последните не могат да бъдат прилагани от друг правен субект. Фактът, че адресатът на акта ще прилага възнагражденията по одобрената тарифа спрямо неопределен брой лица не означава, че именно тези лица са адресати на заповедта.
Правоотношението се развива между административния орган и ОКУП
- заявител, а утвърдените размери на възнагражденията ще се прилагат в правоотношенията между ОКУП и ползвателите по силата на сключен помежду им договор, а не въз основа на заповедта за утвърждаване. Заповедта прави законосъобразен размера на възнаграждението, предмет на договора между ОКУП и ползвателя, но няма за предмет правоотношения между органа и ползвателите.
В този смисъл са посочени следните съдебни решения: Решение № 8873 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. дело № 13772/2014 г.; Решение № 1950 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. дело № 4299/2015 г. и Решение № 5004 от 18.07.2014 г. на АССГ по адм. дело № 346/2014 г. Вносителят излага, че според второто становище, тарифата, утвърдена по реда на чл. 94р, ал. 9 ЗАПСП, е подзаконов нормативен акт, тъй като чрез нея се установяват правилата, включително и размерът на дължимото възнаграждение от ползвателите на съответните права, т.е. тя създава права и задължения.
Тези правила не са с еднократно, а с многократно правно действие
- възнаграждението е дължимо не еднократно, а при всяко осъществяване на фактическия състав, установен в разпоредбите на тарифата (и на закона). Фактът, че те се отнасят до предварително определени чрез правна норма лица
- ползватели на съответното право, не води до друг извод, защото самото задължение за заплащане на възнаграждение е функция на този правен статус на лицата.
В този смисъл са посочени следните съдебни актове: Решение № 821 от 01.02.2022 г. на ВАС по адм. дело № 5043/2021 г.; Определение № 4029 от 19.05.2022 г. на АССГ по адм. дело № 4534/2022 г. и Решение № 7337 от 02.12.2022 г. на АССГ по адм. дело № 4721/2022 г. В искането е изложено, че противоречивата практика се отнася до административни актове, издадени по реда на чл. 94р, ал. 9, респективно чл. 40е, ал. 11 (отм.) ЗАПСП.
Административните актове за утвърждаване на тарифи, издадени при обвързана компетентност по реда на чл. 94р, ал. 3 и 7, респективно чл. 40е, ал. 8 и 10 ЗАПСП (отм.)
- въз основа на споразумение с представителна организация на ползватели или по решение на назначената комисия, би следвало да са с идентичен характер. Предвид посоченото, вносителят е счел, че са налице предпоставките по чл. 124, ал. 1, предл. първо, т. 5 ЗСВ за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по посочения по-горе въпрос.
Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд намира, че искането за приемане на тълкувателно решение следва да бъде отклонено поради следните съображения: При задълбочен анализ на съдържанието на сочените от вносителя актове се установява, че не е налице твърдяната от него противоречива съдебна практика. Авторското и сродните на него права са конституционно установени, както е и конституционно установено задължението на държавата да ги закриля
– чл. 54, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Те включват и имущественото право на възнаграждение за всеки вид ползване
– чл. 19 ЗАПСП. Способ за упражняване на това право е колективното управление на авторските и сродните им права
– чл. 94, ал. 1 ЗАПСП, осъществявано чрез нарочни субекти
– чл. 94а, ал. 1 ЗАПСП. По силата на изрична законова разпоредба възнаграждението, което ползвателите на обектите на закрила дължат на организациите за колективно управление на права, е определено в тарифа, утвърдена от държавен орган
– министъра на културата или оправомощен от него заместник
- министър (чл. 94р ЗАПСП).
Следователно като сезира министъра на културата с искане да утвърди тарифа за възнагражденията на носителите на права, организацията за колективно управление на права цели осъществяване на едно свое, установено в закона, право
– правото да събира възнаграждение за ползването на обектите, предмет на авторските и сродните им права. Утвърдената тарифа се явява установен от държавата елемент на договора между организацията и ползвателя, в т.ч. и с представителна организация на ползватели по смисъла на чл. 94р, ал. 2 ЗАПСП.
Наличието на този договор гарантира имущественото право на носителите на авторските и сродните им права. В сочените от вносителя като противоречиви съдебни актове са изложени съображения относно характера на два различни административни акта
– първият е заповедта на министъра на културата за утвърждаване на тарифа, а вторият е самата утвърдена със заповедта тарифа. В една част от съдебната практика изрично е посочено, че заповедта на министъра на културата за утвърждаване на тарифа е индивидуален административен акт.
В друга част от съдебната практика е прието, че тарифата, утвърдена по реда на чл. 94р, ал. 9 ЗАПСП, е подзаконов нормативен акт. Във всички цитирани от вносителя съдебни актове съставите на АССГ са се произнасяли по жалби срещу заповедта на министъра на културата (или оправомощен от него заместник-министър) за утвърждаване на тарифа. Пред ВАС е извършвана проверка на правилността на решенията на АССГ, постановени по оспорване на заповедта на административния орган, а не на тарифата.
Посоченото е в съответствие със законодателното разрешение намерило израз в разпоредбата на чл. 94р, ал. 15 ЗАПСП. В нея изрично е регламентирано, че именно заповедта за утвърждаване на тарифа (както и за отказ за утвърждаване на тарифа, за изменение или допълнение на тарифа и за прекратяване на процедурата), подлежи на оспорване по реда на АПК. В сочената от вносителя съдебна практика е прието, че заповедта, с която се одобрява тарифата, е индивидуален административен акт, тъй като тя се издава по искане на един субект, той е адресат на акта и чрез нея реализира свои законови права.
Тогава, когато органът одобри тарифа, съдържанието на индивидуалния административен акт е акт за определяне от държавен орган на цена на ползване на авторско и сродно на него право, което принадлежи на частен субект. В мотивите на част от посочените от вносителя съдебни решения, съдът е посочил, че самата тарифа има нормативен характер. Това обаче не води до извод, че е налице различно становище на съда относно характера на заповедта за утвърждаване на тарифа.
Фактът, че в мотивите на посочените решения е изразено становище и относно характера на тарифата, не е изместило предмета на спора, който е бил преценка именно на законосъобразността на заповедта за утвърждаването й. Двете тези
– че заповедта на министъра на културата е индивидуален административен акт, а одобрената с нея тарифа
– подзаконов нормативен акт, не са противоречиви и взаимно изключващи се и не дават основание да се приеме, че е формирана противоречива съдебна практика.
Действително, в част от практиката си АССГ е приемал, че жалбата срещу заповед на министъра на културата за утвърждаване на тарифа не е индивидуален административен акт, но постановените от този съд актове не са окончателни и като подлежащи на обжалване пред ВАС не могат да формират извод за противоречива съдебна практика. Изложеното води до извод за липса на противоречие в практиката на ВАС относно въпроса какъв по характер административен акт е заповедта на министъра на културата за утвърждаване на тарифа.
Във всички сочени от вносителя актове на ВАС е прието, че заповедите на министъра на културата за утвърждаване на тарифи по заявления на организациите за колективно управление на авторски и сродни на тях права имат характер на индивидуални административни актове. Липсата на установена противоречива практика на ВАС по поставения въпрос е основание Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд да приеме, че не са налице предпоставките по чл. 124, ал. 1, т. 5 ЗСВ за приемане на тълкувателно решение.
Това обосновава недопустимост на искането и то следва да бъде отклонено. По изложените съображения Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд
РЕШИ:
ОТКЛОНЯВА искането на министъра на културата за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Какъв по характер административен акт са заповедите по чл. 94р от Закона за авторското право и сродните му права за утвърждаване на тарифи на организациите за колективно управление на авторски и сродни на тях права?“
Източник: ВАС (Е-Портал)