Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 Тълк. Д № 2/2014 ОСГК ВКС и ВАС

Тълкувателното дело е образувано на основание чл. 125 ЗСВ с разпореждане от 27.06.2014 г. на председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, допълнено с разпореждане от 25.11.2014 г., за постановяване на съвместно тълкувателно постановление по следните въпроси, свързани с установена противоречива практика на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, а именно: На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от:

1.

Незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания. Подлежат ли на обезщетяване направените в тези производства разноски?

2. Незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт.

3. Транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините.

4. Нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането.

5.

Незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители в производствата по глава седемнадесета на АПК.

6. Недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност, както и от други имуществени спорове извън глава шеста от Закона за държавния служител.

7. Незаконосъобразни откази, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър.

8.

Незаконосъобразни актове, действия и бездействия на затворническата администрация при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража.

9. Кой съд е компетентен да се произнесе по подадена жалба срещу откази за издаване на скици за земеделски имоти ?

10. Кой съд е компетентен да се произнесе по подадена жалба срещу актове по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ.

11.

Кой съд е компетентен да се произнесе по жалба срещу заповед на кмета на общината за изземване на земи от общинския поземлен фонд по чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ? Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд, за да се произнесе по така поставените въпроси, съобрази следното:

1. На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания.

Подлежат ли на обезщетяване направените в тези производства разноски? Според първото становище, исковете за вреди от отменени незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия по административно наказване, включително и такива за присъждане на разноските в процеса по обжалване, са с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и компетентен да ги разгледа е административният съд.

Основен критерий за квалификацията на исковете по чл. 1 ЗОДОВ е не видът на акта, определян според критериите, посочени в Административнопроцесуалния кодекс, а видът на дейността по административно наказване, която независимо от правораздавателния й характер, е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред чрез упражняване на властнически метод.

Второто становище застъпва тезата, че компетентен да разгледа делото е гражданският съд и редът за реализиране на отговорността за вреди от отменените наказателни постановления е този по чл. 49, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и следващите от Закона за задълженията и договорите. Наказателното постановление не представлява административен акт по смисъла на АПК, а налагането на административното наказание не е резултат от типична административна дейност.

Това е правораздавателна дейност на администрацията и с нея административнонаказващият орган решава правен спор за това има ли извършено нарушение, виновно ли е извършено то, кой е неговият извършител и налага предвидената в закона санкция, като реализира държавната наказателна репресия. Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд приема за правилно първото становище.

Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5Чл. 128. ⚖️ Практика (14) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) установяване неистинността на административни актове по този кодекс; 10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган. (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. (3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд АПК установява подведомствеността на административните дела, като предоставя в компетентност на административните съдилища делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Нормата на чл. 1 ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна отговорността на държавата и общините за вредите от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица.

Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За приложението на разпоредбата е необходимо наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или бездействия държавните или общинските органи, които са резултат от тяхната административна дейност.

Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието "административна дейност" е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: "Отговорност за дейност на администрацията". Подобен е законодателният подход и в разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ, която установява отговорност на държавата за вреди при осъществяване на правозащитна дейност и е озаглавена "Отговорност за дейност на правозащитните органи".

Отговорността, съобразно фактическите състави на ЗОДОВ, следователно е резултат от незаконосъобразно осъществяване на публични функции

- административни и правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната власт. Спазването на законността и защитата на правопорядъка, като израз на принципа на върховенството на закона, е задължение на всички длъжностни лица и органи на публичната власт.

Задълженията, които законите възлагат на административните органи в тази насока са свързани, освен с издаване на индивидуални, общи и нормативни административни актове чрез упражняване на правоприлагаща и нормотворческа дейност, и с налагане на административни наказания. Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването.

Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (6) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност

- правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.

Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

2.

На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт? Според едното становище когато се претендират вреди, настъпили от действия или бездействия на служители на съда, компетентен да се произнесе съгласно общите правила на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е граждански съд. Служителите от администрацията на органите на съдебната власт нямат властнически разпоредителни функции и при упражняване на правата и задълженията си не действат като административен орган, тъй като изпълняваната от тях дейност е техническа, подпомагаща, свързана с обработването, обявяването и съхраняването на образуваните преписки и дела.

Според другото становище отговорността за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт следва да ангажира компетентността на административните съдилища, на основание чл. 203, ал. 1Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване АПК. Дейността на администрацията на органите на съдебната власт е изпълнителна по своя характер, защото се осъществява в изпълнение на изричен подзаконов акт за всеки отделен съдебен орган /Правилник/ и е проява на държавно управление в тесния смисъл със специфични особености, обусловени от конкретното й предназначение да обслужва съдебната власт.

Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд приема за правилно първото становище. Съгласно чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като тези искове се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.

Правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.-49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Разграничителният критерий за приложимия правен ред е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност.

Администрацията на органите на съдебната власт, съгласно чл. 340, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се състои от администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на Главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите, на окръжните следствени отдели и на следствения отдел в специализираната прокуратура.

Служителите в администрацията на съдебната власт са съдебни служители /чл. 340, ал. 3/. Те не са държавни служители и не осъществяват държавна служба, разбирана като дейност по осъществяване функциите на държавата. Видът на осъществяваната от тях дейност е определен в закона /чл. 340, ал. 1 ЗСВ/ по следния начин: "органите на съдебната власт се подпомагат от администрация". Класификаторът на длъжностите в администрацията и броят на съдебните служители се определят от Висшия съдебен съвет /чл. 341/, който приема и Правилниците за администрацията на органите на съдебната власт.

Съгласно чл. 14 от Правилника за администрацията на съдилищата /ДВ бр. 8 от 28.01.2014 г./

- администрацията на съдилищата е обща и специална, като общата подпомага дейността на административния ръководител на съда, съдебния администратор или административния секретар и специализираната администрация съобразно класификатора на длъжностите за съдебни служители, а специализираната подпомага и осигурява осъществяването на съдебната дейност.

Съгласно чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Предназначението на съдебната администрация е да подпомага съдебната власт именно в тази дейност. Специфичните белези на основната, изпълнявана от администрацията дейност, определена от законодателя като подпомагаща, не дават възможност тя да бъде квалифицирана като изпълнителна /административна/ дейност, а като техническа /състои се в издаване на документи и удостоверения, заверка на книжа, извършване на текущи действия, вписване в регистри, снабдяване с преписи, архивиране, даване на информация и др./ и материална /подпомага по необходимост нормалното и редовно функциониране на всички служби и звена/.

Сама по себе си администрацията на органите на съдебната власт не осъществява властнически правомощия, няма решаващи и управленски функции. Тя не осъществява нито една от функциите на държавно управление като особена държавна дейност по осъществяване на изпълнителна власт

- ръководство, организация и контрол, за които държавата носи отговорност за причинени вреди по реда на чл. 1 ЗОДОВ.

Организационната, възпитателната и материално-техническата дейност на администрацията са извън приложното поле на чл. 1 ЗОДОВ. Съдебните служители не са част от държавната администрация, не осъществяват административно обслужване и не извършват административни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Те не са служители на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК.

Изрично предвиденият за тях отделен, съобразен със спецификата на дейността им статут, уреден в отличие от служителите в държавната администрация, е допълнителен довод в подкрепа на тезата, че изпълняваната от тях дейност не е административна. Неприложимостта на специалния ред по ЗОДОВ налага извод, че отговорността за причинените вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт следва да се реализира по общите правила на ЗЗД.

Неизпълнението на служебните задължения на съдебния служител, изразяващо се в негови незаконосъобразни действия и бездействия, ангажира гаранционната отговорност на възложителя на работата при и по повод, на която е станало увреждането.

3. На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините? Според едното становище компетентен да разреши тези спорове е гражданския съд, защото подлежащите на обезщетение вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, не са причинени от управленска или от публична дейност на държавни или общински органи или длъжностни лица.

В този случай отговорността на държавата и на общините произтича от качеството им на собственик. Определящи са вещноправните и облигационните отношения, чийто предмет са тези вещи, а не действията /бездействията/ на държавата и общините като административен орган по смисъла на чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване АПК, поради което създадените отношения са между равноправни гражданскоправни субекти. Поддържането на пътищата не е административна дейност и неизпълнението на задълженията за изграждане, ремонт и поддържане на транспортно-комуникационните мрежи и съоръжения не е свързано с осъществяването на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защитата на засегнатото право.

Задължението за стопанисване е на собственика, който носи имуществената отговорност за причинените вреди на трети лица или имоти от своите виновни действия или бездействия. Според второто становище, компетентен да разгледа иска за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения е административния съд. На държавата и на общините, именно заради вменените им властнически функции, са предоставени за управление имащите съществено предназначение и общественополезна функция, транспортно-комуникационни мрежи и елементи на техническата инфраструктура, което и надгражда обичайните вещни и облигационни отношения, чийто предмет са тези вещи.

Включването на властнически отношения при управлението, стопанисването и поддържането на собствеността, води до извод за наличие на квази административни правоотношения, което предопределя квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Вредите произтичат от бездействие на администрацията да изпълни задължението за поддържане на пътища, възложено й със закон. Управлението на общинската собственост, което включва и нейното поддържане в състояние, позволяващо безопасното й ползване, съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, следва да се извършва винаги в интерес на населението и с грижата на добър стопанин.

Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд приема за правилно първото становище. Съдържанието на понятието "транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения" се извежда от § 1 от ДР на Закона за държавната собственост, където в рамките на определението за "национален обект" е посочено, че транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения са: "пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях".

От тях, с оглед констатираната противоречива практика, в настоящето постановление се визират само пътищата, собственост на държавата и общините и съоръжения към тях. Пътищата в Република България са републикански и местни. Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.

Пътищата са публична и частна собственост, като републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а общинските са публична общинска собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи

- обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, като изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община.

Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. На лицата, които стопанисват пътищата, е възложено да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.

Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Доколкото гореописаните задължения са нормативно уредени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 3, чл. 8, чл. 30-32 от Закона за пътищата, чл. 3, чл. 167, чл. 176 от Закона за движение по пътищата, те са вменени в тежест на общините със закон, а не произтичат от вида на осъществяваната от тях дейност.

Наред с публично правния им статут и свързаната с него административна, властническа и разпоредителна дейност, държавата и общините извършват и друг тип дейност, която им е възложена в качеството на собственик. Възложената отговорност във връзка с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата изисква собственикът да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ и за възникването на тази отговорност не е необходимо вредата да е причинена при или по повод изпълнение на възложена работа.

Дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото право. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице, отношенията между страните са равнопоставени.

Общината не действа като орган на власт, защото в създадените отношения няма подчинение или зависимост. Не възниква административноправно отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда. Възникналата между общината и увреденото лице връзка е облигационна, отговорността на общината е деликтна и се реализира по реда на ЗЗД.

4. На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането?

Според първото становище исковете за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането от незаконните актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица ще се разгледат по реда на ЗОДОВ от административните съдилища, само в случай на успешно приключило административно производство пред Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/. Приложението на чл. 74, ал. 2Чл. 74. ⚖️ Практика (1) (1) В случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. (2) В случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ е обусловено от приключило административно производство, в което с влязъл в сила акт е установен правопораждащият правото на обезщетение акт на дискриминация, тъй като в производството по ЗОДОВ административните съдилища не могат да установяват неравенство в третирането, а само наличие на вреди в причинно- следствена връзка с установен от специализирания административен орган акт на дискриминация.

Извън тези случаи исковете за присъждане на обезщетение за вреди, са подсъдни на гражданските съдилища. Според второто становище, компетентен да разгледа претенцията е административният съд и в случаите, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, тъй като за определяне на подсъдността законът не поставя като специално изискване обвързаност на иска за обезщетение за вреди с успешно проведено административно производство пред КЗД.

Подсъдността на иска за вреди по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр зависи от качеството на увреждащия правата на гражданите правен субект, а разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр следва да се приема за специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд приема за правилно второто становище.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1Чл. 74. ⚖️ Практика (1) (1) В случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. (2) В случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. от Закона за защита от дискриминация в случаите по раздел първи от закона всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Подсъдността на иска по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр в този случай следва да се определи по правилата за определяне подсъдността на исковете по чл. 1 ЗОДОВ. Съобразно чл. 1, ал. 2 от същия закон тези искове се разглеждат по реда, установен в АПК. Нормата на чл. 128, ал. 1, т. 5Чл. 128. ⚖️ Практика (14) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) установяване неистинността на административни актове по този кодекс; 10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган. (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. (3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд АПК въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища.

За да се приеме, че искът за вреди от нарушаване на права, уреждащи равенство в третирането, е подсъден на административния съд е необходимо той да се основава на твърдение за вреди, причинени от незаконен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице, т. е. от незаконосъобразно упражнена административна дейност. Провеждането на административно производство по установяване на нарушение на антидискриминационно законодателство пред Комисията за защита от дискриминация не е поставено от закона като условие за определяне на подсъдността на иска.

Въпросът дали то може да се разглежда като друга положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр, наред с останалите процесуални предпоставки за допустимост, установени в чл. 204Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса от АПК /напр. отмяната на незаконосъобразния акт/, или е елемент от фактическия състав на иска, не влияе върху начина на определяне на подсъдността, който е нормативно установен в чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр също предвижда възможност за търсене на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство, като сочи, че извън случаите по раздел първи, в който е уредено производството пред Комисията за защита от дискриминация, всяко лице чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника на преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

В този случай може да се предяви и претенция за понесени вреди. Двете норми

- тази на чл. 71 и на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. уреждат правото на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство. Доколкото разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр въвежда изискване вредите да са причинени от незаконосъобразна дейност на държавни органи и длъжностни лица, тя следва да се приеме за специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр.

В първия случай компетентен да се произнесе е съответният административен съд, а по искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения между равнопоставени субекти, делата са родово подсъдни на гражданските съдилища.

5. На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители? По посочения въпрос са формирани три становища в практиката.

Според едното, компетентни да разрешат тези спорове са винаги общите съдилища по реда на ЗЗД, тъй като съдебните изпълнители са органи на изпълнителния процес, които посредством държавна принуда осъществяват специфична процесуална дейност, която не е правосъдна. Давайки дължима защита на накърнено право, те изпълняват функции на правозащитен орган

- трето лице между и над срещуположните страни по принудителното изпълнение.

Второто становище е, че пред вид специалния характер на дейността на съдебните изпълнители по принудително изпълнение, компетентен да се произнесе по искове за вреди от техните незаконосъобразни актове, действия и бездействия е административния съд. Третото становище е, че компетентни да разрешат тези спорове могат да са както общите, така и административните съдилища в зависимост от подлежащият на изпълнение акт.

Ако той е от посочените в чл. 404Чл. 404. ⚖️ Практика (4) Подлежат на принудително изпълнение: 1. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела; 2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство; 3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. Производство по издаване на изпълнителен лист ГПК и изпълнението е по ГПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 441Чл. 441. ⚖️ Практика (2) Задължения на третото лице ГПК компетентността е на гражданския съд, като за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение частният съдебен изпълнител отговаря по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, а държавния

- по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Ако актът, който подлежи на изпълнение, е от посочените в чл. 268Чл. 268. ⚖️ Практика (1) Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение: 1. индивидуални или общи административни актове; 2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища; 3. споразумения пред административните органи или пред съда; 4. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) административни договори. Неприложимост АПК и съдебният изпълнител е държавен, отговорността за вреди от незаконосъобразна дейност се реализира по реда на АПК и делата са подсъдни на административните съдилища.

Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд приема за правилно първото становище. Дейността на частния и на държавния съдебен изпълнител е идентична. По своя характер тя не е административна и съдебните изпълнители не са административни органи по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Те извършват специфична процесуална дейност, при която с помощта на принуда, по предвиден от закона ред, се реализират признати, но неудовлетворени доброволно права.

Независимо от процесуалния ред, по който се предприема изпълнението, то се осъществява по едни и същи правила и от частния, и от държавния съдебен изпълнител. Съответно едни и същи следва да са правилата, по които се реализира отговорността за вреди, произтичащи от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на частните и на държавните съдебни изпълнители. Видът на подлежащия на изпълнение акт /по чл. 404Чл. 404. ⚖️ Практика (4) Подлежат на принудително изпълнение: 1. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела; 2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство; 3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. Производство по издаване на изпълнителен лист ГПК или по чл. 268Чл. 268. ⚖️ Практика (1) Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение: 1. индивидуални или общи административни актове; 2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища; 3. споразумения пред административните органи или пред съда; 4. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) административни договори. Неприложимост АПК/ не може да е аргумент за различен ред за реализиране на отговорността, защото той не е определящ нито за дейността им, нито за законосъобразността на предприетите от съдебния изпълнител действия, бездействия или издадени актове, съответно и за причинените на пострадалите лица вреди.

Тезата за равенството на средствата при предявяване на искове за обезщетение срещу съдебните изпълнители се подкрепя и от аргумента, че в противен случай би се стигнало до положение, при което две групи ищци /увредените от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на частния и на държавния съдебен изпълнител/, в едно и също процесуално положение, при идентично увреждане, произтичащо от едно и също основание, биха имали различни процесуални права и възможности, различен процесуален ред и инстанции за защита /в единия случай две, а в другия

- три инстанции/, което би довело до различно третиране на две групи участници в процес, намиращи се в еднакво положение, съставляващо нарушение по чл. 6 и чл. 14 ЕКЗПЧ.

Няма правно значим довод, който да обоснове необходимост от по-облекчен ред за обезщетяване на вреди от дейността на държавния съдебен изпълнител в сравнение с вредите, причинени от частния съдебен изпълнител. Законодателят общо е регламентирал отговорността на съдебните изпълнители в чл. 441Чл. 441. ⚖️ Практика (2) Задължения на третото лице от ГПК, съгласно която норма частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение; за същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговорността е по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Закона за задълженията и договорите.

Различието в основанията /чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД/ произтича от спецификата на статута на държавния и частния съдебен изпълнител, свързан в първия случай с частна дейност, а във втория

- резултат от трудово правоотношение. В изпълнение на така установения общ принцип е нормата на чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители, съгласно която частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност /за неговите действия държавата не отговаря/.

В съдебната практика няма спор, че по своя характер отговорността на съдебния изпълнител е деликтна и се реализира при наличие на негово незаконосъобразно процесуално действие или бездействие при изпълнение на дейността му. Съдебният изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В Административно процесуалния кодекс /за разлика от Гражданско процесуалния кодекс/ липсва изрична норма, която да регламентира отговорността за вреди, причинени от съдебни изпълнители в резултат на осъществяваното от тях принудително изпълнение.

Лимитативно определените в чл. 299, чл. 300 и чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване искове по АПК, които са свързани с отговорността по ЗОДОВ, не съдържат уредба за отговорността на съдебните изпълнители. Регламентацията е в чл. 441Чл. 441. ⚖️ Практика (2) Задължения на третото лице ГПК и систематично не намира място в АПК. Нормата на чл. 299Чл. 299. ⚖️ Практика (3) (1) За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. (2) За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински. Производство по исковете АПК, според която "за вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно", не предвижда отговорност на съдебния изпълнител като орган на изпълнение, а на административния орган като орган по изпълнение

- аргумент от специалната норма на чл. 271, ал. 1, т. 1Чл. 271. ⚖️ Практика (6) (1) Орган по изпълнението е: 1. за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган; 2. за изпълнение срещу административен орган - съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. (2) Когато след издаване на изпълнителното основание органът по ал. 1, т. 1 бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, орган по изпълнението е органът по чл. 153, ал. 2 и 3. (3) Когато естеството на задължението налага, органът по ал. 1 може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица. (4) Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, надлежно натоварени или упълномощени за изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и когато влизането в такива имоти не е ограничено със закон, при спазване на условията по чл. 272, ал. 2. (5) При изпълнението трети лица не могат да бъдат задължавани за други действия или бездействия извън предвидените в ал. 4. (6) Органът по изпълнението се произнася с постановления. Съразмерност при изпълнението АПК.

Както бе изтъкнато по- горе, дейността на съдебния изпълнител не е административна по своя характер и той не е административен орган.

6. На кой съд са подсъдни делата по исковете за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност, както и други имуществени спорове извън глава шеста от Закона за държавния служител? Според първото становище по иск за присъждане на обезщетение за недопускане до работа за определен период компетентен да се произнесе е административният съд, а по имуществени спорове, извън глава шеста на закона, съобразно правилото на чл. 125 от ЗДСл, компетентен е гражданският съд.

Претендираното обезщетение за вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, каквито по своя характер на дейност са органите по назначаване и дисциплинарно наказващите органи. Според второто становище за обезщетенията по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл редът по ЗОДОВ не е изрично предвиден, така както това е направено за искове за вреди, пряко произтичащи от отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение.

Имуществените спорове по този закон се предявяват по общия исков ред. Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд приема за правилно първото становище. Съгласно чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ възстановеният на работа след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавен служител, в случай, че не бъде допуснат да изпълнява съответната служба, има право на обезщетение в размер на брутната заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

В закона е налице непълнота относно реда, по който да се разгледа този иск. При незаконно отстраняване от работа на държавен служител с разпоредбата на чл. 100, ал. 4 ЗДСл е уредено правото на последния да претендира обезщетение за вреди при условията и по реда на ЗОДОВ, които искове се разглеждат по реда, установен в АПК. Случаят е аналогичен на този, уреден в чл. 122, ал. 3Чл. 122. ⚖️ Практика (2) (1) Когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересовани лица. (2) Ако не признае основателността на сигнала, органът по чл. 119, ал. 2 в срок един месец от подаването му го изпраща заедно със своите обяснения на съответния по-горестоящ орган, за което уведомява подателя. Съобщаване на решението ЗДСл, тъй като и в двете хипотези е налице незаконосъобразно лишаване на служителя от възможност да изпълнява своята длъжност при съществуващо служебно правоотношение.

Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, поради което и в двете хипотези

- тази на чл. 104 и следващите и тази на чл. 122, ал. 3 ЗДСл се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, каквито са органите по назначаване или дисциплинарно наказващите органи.

Искът по чл. 122, ал. 3 ЗДСл също следва да се разгледа по реда на АПК от административния съд, тъй като това разрешение съответства на чл. 128, ал. 1, т. 5Чл. 128. ⚖️ Практика (14) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) установяване неистинността на административни актове по този кодекс; 10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган. (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. (3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд от АПК, съгласно който на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи. Разпоредбата на чл. 124 ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал съответния акт.

Останалите имуществени спорове, съобразно правилото на чл. 125 ЗДСл, се предявяват по общия исков ред. Нормата на чл. 125 ЗДСл се явява обща спрямо тази на чл. 122, ал. 3 ЗДСл, доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. Останалите имуществени спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.

7.

На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация на Закона за търговския регистър? Според едното становище компетентен да разреши тези спорове е гражданския съд, защото производство по своята същност и правни последици е охранително и актът, с който приключва

- вписване или отказ за вписване

- не е индивидуален административен акт според установените в чл. 21, ал. 1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството АПК критерии.

Предвиденият контрол за законосъобразност е общ, осъществява се по реда на Глава двадесет и първа на ГПК "Обжалване на определенията", а не пред административните съдилища по реда на АПК. Съответно

- вредите, настъпили в резултат на тази дейност следва да се претендират по общия исков ред. Според второто становище с приемането на Закона за търговския регистър /ЗТР/, търговската регистрация е преуредена от децентрализирано съдебно производство в централизирано административно производство, което се развива пред административен орган

- Агенция по вписванията.

Последната е изпълнителна агенция, създадена за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавна власт и администрация. Предявеният иск цели да обезщети вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, поради което на основание чл. 1 ЗОДОВ подлежи на разглеждане по реда на АПК.

Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд приема за правилно първото становище. Регистърното производството е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР изисквания относно формата на представените документи и съответствието им с материалния закон.

Производството е охранително

- едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Тази дейност по вписване и обявяване в Търговския регистър не е административна. Актовете, с които регистърното производство приключва

- вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване

- не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо действие.

Те не съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно управление. Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен. Уреден е в чл. 25 от Закона за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец.

Съдът разглежда жалбата еднолично, в закрито заседание, по реда на глава ХХI от ГПК "Обжалване на определенията", а неговия акт подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за охранителните актове и изключва приложимостта на административния? Обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър не може да се търси на основание чл. 1 ЗОДОВ.

8.

На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на затворническата администрация при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража? Според първото становище правната квалификация на иска е по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и същият подлежи на разглеждане по реда на чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване и сл.

АПК от административния съд. Отношенията между лишените от свобода, осъдените на пробация и лицата, на което е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, от една страна и затворническата администрация, от друга, не са равнопоставени, а са такива по упражняване на държавна принуда. Специализираните органи по изпълнение на наказанията са административни органи и осъществяват дейността си в изпълнение на предвидени в закона правомощия.

Техните актове са актове по изпълнение на административна дейност. Претенциите за вреди от тях подлежат на разглеждане от административните съдилища на осн. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 128, ал. 1, т. 5Чл. 128. ⚖️ Практика (14) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) установяване неистинността на административни актове по този кодекс; 10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган. (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. (3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд АПК. Второто становище се основава на разбирането, че не всички актове, действия и бездействия на затворническата администрация спрямо лишените от свобода и задържаните са административни.

Такива по естеството си са случаите, при които администрацията на затворите упражнява дейност, свързана с управление на местата за лишаване от свобода, както и в случаите на прилагане на превантивни мерки. Промяната на режима на изтърпяване на наказанието и предлагането на промени в този режим, както и налагането на дисциплинарни наказания не е административна /управленска/ по естеството си, а правозащитна дейност.

Контролът за законосъобразност на тези актове е предоставен на общите съдилища. Специализираните органи със смесен характер като комисията по изпълнение на наказанието и пробационните съвети не са административни, а са обществено-държавни органи, които издават актовете си по чл. 203 и чл. 226 от ЗИНЗС, решавайки правен спор. В тези случаи исковете за вреди, причинени при осъществяване дейността на тези органи, следва да се разгледат от гражданските съдилища.

Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд приема за правилно първото становище. Материалноправният режим на отговорността на държавата за вреди от административна дейност е регламентиран в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда в хипотезите на т. 1 - 7 вкл.

Следователно, за вреди, причинени на граждани от мярка за неотклонение, държавата би отговаряла в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ, ако вредите са настъпили в резултат от дейността на правозащитните органи, изброени в ал. 2 ЗОДОВ. Дейността на администрацията на затворите в общия случай при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода, включително и при задържане с мярка за неотклонение задържане под стража, както и при пробация не попада в приложното поле на чл. 2 ЗОДОВ.

Тя не се определя като дейност на правозащитните органи. В този случай отговорът на въпроса за подсъдността на иска за вреди от незаконосъобразна дейност при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода, пробация и задържане с мярка за неотклонение задържане под стража, се поставя в зависимост от това може ли искът за вреди да се подведе под нормата на чл. 1 ЗОДОВ или същият следва да се квалифицира като иск по чл. 49, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

В съдебната практика няма противоречие в схващането, че в случаите, когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Тази дейност е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията. Специализираните органи по изпълнение на наказанията, каквито са главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", началниците на затвори и поправителни домове, началниците на Областните служби "Изпълнение на наказанията", началниците на пробационните служби и арестите, по своя характер са административни органи.

Те функционално принадлежат към системата на изпълнителната власт и ЗИНЗС им възлага правоприлагащи, контролни и санкционни в определени случаи правомощия във връзка с изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове. Освен индивидуалните административни органи законът предвижда създаването и на колективни органи със специална компетентност, очертана в закона, каквито са комисиите по изпълнение на наказанията, предвидени в чл. 73 ЗИНЗС и пробационните съвети по чл. 202, ал. 2 ЗИНЗС.

Комисията по изпълнение на наказанията има компетентност да заменя режима на изтърпяване на наказанието в по- лек, да премества лишения от свобода в затворническо заведение от по- лек тип, да заменя режима в по-тежък в рамките на определения от съда режим, да предлага на окръжния съд промяна в по-тежък на първоначално определения режим за изпълнение на наказанието и т. н., да предлага на окръжния съд лишени от свобода за преместване в затворническо заведение от по-тежък тип; да предлага на окръжния съд предсрочно и условно предсрочно освобождаване със или без налагане на пробационни мерки и др..

Решенията на комисията, с които се заменя режимът в по-тежък в рамките на определения от съда режим, съгласно чл. 74, ал. 2 ЗИНЗС подлежат на обжалване пред окръжния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом. Компетентността на пробационния съвет е очертана в чл. 203, ал. 3 и в чл. 226 ЗИНЗС, като решенията му се вземат с обикновено мнозинство. Комисиите по изпълнение на наказанията и пробационните съвети като колективни органи имат смесен състав, състоящ се, както от административни органи и длъжностни лица, така и от лица, които нямат такива качества, а приетите от тях решения, свързани с промени в режима за изтърпяване на наказанията имат непосредствено отражение върху правното и фактическото положение на осъдените, респ. лишените от свобода.

Въпреки това, актовете им са свързани пряко с дейността по изпълнение на наказанията, законово възложена за осъществяване на изпълнителната власт. Тази дейност представлява част от държавната политика в наказателно-изпълнителната област и е административна /изпълнителна/ по своя характер. Упражнената от тези органи, в рамките на законовите им правомощия, дискреция, непосредствено свързана с правното и фактическото положение на осъдените, може да се определи като разрешаване на правен спор.

Използваният властнически метод на правна регулация и качеството на органите като специализирани административни орган, води до извод, че дейността им не излиза извън рамките на основното разбиране за административна дейност. Тяхната дейност е главно изпълнителна, подчинена е изцяло на специалния закон за постигане посочените в него цели, които се ограничават само до уредба на изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове.

По тази причина, както дейността на специализираните органи по изпълнение на наказанията, така и всички актове, действия или бездействия по нейното осъществяване са административни и вредите от тях се обезщетяват по реда на чл. 1 ЗОДОВ.

9. Кой съд е компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу откази за издаване на скици за земеделски имоти? Нуждата от постановяване на съвместно тълкувателно постановление по въпроса е аргументирана с три определения на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС.

В първото, изрично е посочено, че разглежданата хипотеза не попада в обхвата на § 19 ЗИД на АПК, тъй като сезиращото искане е за презаверяване на скици за имоти, които не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ и ППЗВСГЗГФ и е квалифицирано като такова за извършване на административна услуга по § 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията и § 4, т. 1 ПЗР на ЗКИР. Второто определение е постановено във връзка с направено искане за издаване на скица по отношение на имот с довършена процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост, поради което петчленният състав е приел, че е за извършване на административна услуга във връзка с вече възстановен имот.

Третото посочено определение е по повод искане за издаване на индивидуален административен акт /промяна в картата на възстановената собственост по чл. 18 Наредба № 49 от 5.11.2004 г./, а не за издаване на скица за собствени имоти по действащ план. Видно е, че от трите определения само едно е относимо към поставения въпрос. Липсата на установена противоречива практика на смесени петчленни състави, мотивира Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд да приеме, че по поставения въпрос не са налице предпоставките по чл. 124, ал. 2 Закона за съдебната власт за приемане на съвместно тълкувателно постановление.

10.

Кой съд е компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу актове по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ? Според едното становище компетентен да разреши спора за законосъобразността на решение на Общински съвет, постановено на основание чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 14 ЗОбС за откриване на процедура по отдаване под наем на имоти

- земи по чл. 19 ЗСПЗЗ чрез публичен търг, с явно наддаване за определен срок и за сключване на договор за наем със спечелилите участници е административния съд, защото оспорването е по реда на чл. 45, ал. 3-12 ЗМСМА.

Приложими са общите правила на АПК, а не изключението по § 19 ЗИД на АПК, защото определящо е естеството и съдържанието на обжалвания акт, както и автора му, а не обстоятелството, че имат за предмет земеделска земя. Според второто становище, доколкото предмет на оспореното решение на Общинския съвет е имот по ЗСПЗЗ и същият съставлява административен акт, то съгласно § 19 ЗИД на АПК компетентен да се произнесе по спора е гражданския съд.

Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд приема за правилно първото становище. Отдаването на земите от общинския поземлен фонд под наем или аренда, съгласно чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ е акт на управление на общински имот. Това понятие няма легална дефиниция. Съдържанието му е изяснено в доктрината и практиката, които приемат, че управлението включва всички онези действия, които не са свързани с придобиване и разпореждане с имота или действия, приравнени на тях по силата на изрична законова норма.

Отдаването на земите съгласно чл. 24а, ал. 5 ЗСПЗЗ е акт на управление, който общинският съвет извършва в изпълнение на правомощие, предоставено му от специален закон /чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА/. Оспорването на актовете на общинския съвет съгласно чл. 45, ал. 11 и ал. 2 ЗМСМА е пред съответния административен съд по реда на АПК. Гражданските съдилища не са компетентни да преценят законосъобразността на актове на органи на местно самоуправление, независимо, че те касаят земеделска земя, Предвиденото в § 19 ЗИД АПК изключение от общата подсъдност, не може да бъде тълкувано разширително.

Решението на Общинския съвет във връзка с отдаването на земи от общинския поземлен фонд е акт по ЗМСМА, а не по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Нормата на чл. 24а ЗСПЗЗ посочва начина на управление на конкретно общинско имущество

- земя, без да предвижда специален ред за отдаване под наем и аренда на земеделските имоти, включени в държавен поземлен фонд и в общинския поземлен фонд. Тя не урежда конкретна процедура, а възлага правомощия на същия орган /общински съвет/, така както и общата норма на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА.

11.

Кой е компетентен да се произнесе по жалба срещу заповед на кмета на общината за изземване на земи от общинския поземлен фонд по чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ? Според едното становище компетентен да се произнесе по спора е административния съд по правилата на АПК. Специалната процесуална разпоредба на § 19 ЗИД АПК /ДВ бр. 39 от 2011 г./ не намира приложение, защото индивидуалният административен акт /заповед за изземване на кмета на общината/, не е по ЗСПЗЗ, а по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост/ЗОбС/.

Актът не е издаден от орган за земеделска реституция при и по повод упражняване на предоставени му със ЗСПЗЗ правомощия, поради което определящи следва да са неговото естество, предмет и съдържание, както и неговия автор, а не обстоятелството, че има за предмет земеделска земя. Според второто становище, компетентен на основание специалната разпоредба на § 19 ЗИД АПК е гражданския съд, тъй като заповедта на кмета на община за изземване е индивидуален административен акт относно имот по ЗСПЗЗ.

Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд приема за правилно първото становище. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 25.01.2013 г. по т. д. № 3/2011 г. на Общото събрание на колегиите на Върховен административен съд

- административното производство по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ /за изземване на земеделските имоти с възстановено право на собственост/ се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на ЗСПЗЗ имоти представляват земеделска земя по смисъла на чл. 2 от закона.

Предвидената регламентация в чл. 34, ал. 1-9 ЗСПЗЗ води до извод, че целта на законодателя е да създаде единен ред и бърза процедура за изземване на земи със земеделско предназначение, независимо дали са собственост на частноправни субекти, или са собственост на държавата или общините, като по този начин се гарантира защитата на всички видове собственост и равенството им пред закона /чл. 17, ал. 1 и ал. 3 Конституцията/.

Този еднакъв ред за всички видове собственост осигурява и стабилност при ползването на земеделските земи като основа за земеделско производство. Определящ при преценката за приложимостта на процедурата по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ не е юридическия факт на възстановяване на собствеността, защото законодателят е предвидил с нормата на чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ само земите от общинския поземлен фонд да се изземват със заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОбС /земите от държавния поземлен фонд се изземват по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ/.

Въведеното в ал. 4 изключение от общия ред за изземване на земеделски земи, предвиден в ал. 1, с препращане към реда на чл. 65 ЗОбС, дава основание заповедта за изземване на земя от общинския поземлен фонд да се определи като такава по чл. 65 ЗОбС, за която специалната подсъдност на районните съдилища е неприложима. Приложим е общият ред, а не изключението на § 19 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.

По изложените съображения Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд

РЕШИ:


1. Делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

2.

Делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт са подсъдни на гражданските съдилища.

3. Делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно- комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища.

4. Делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация.

5.

Делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на съдебните изпълнители са подсъдни на гражданските съдилища.

6. Делата по искове за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на административните съдилища. Другите имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.

7.

Делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища.

8. Делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища.

9.

ОТКЛОНЯВА предложението на Председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, направено с разпореждане от 27.06.2014 г., за приемане на тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховен административен съд по следния въпрос: Кой съд е компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу откази за издаване на скици за земеделски имоти?

10.

Компетентен да се произнесе по подадени жалби срещу актове по приложението на чл. 24а от ЗСПЗЗ е административния съд.

11. Компетентен да се произнесе по жалба срещу заповед на кмета на общината за изземване на земи от общинския поземлен фонд по чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ е административния съд.