Решение № 576 по н. д. № 1044/2025 г. на ВКС

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ
НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Ася Петрова
като изслуша докладваното от съдия Джурковски наказателно дело № 1044/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 346 т.2Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани: 1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1; 2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс; 3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда; 4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. Предели на касационната проверка НПК по касационна жалба на адв. М. Б., защитник на подсъдимия Х. Й. Й., срещу въззивна присъда № 25/10.06.2025 г. на Окръжен съд – Плевен, постановена по ВНОХД № 58/2025 г. по описа на съда.
С жалбата се релевират и трите касационни основания по чл. 348Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК. Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК е аргументирано с твърдения за допуснати процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствените материали в разрез с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5Чл. 107. ⚖️ Практика (1) (1) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица. (2) Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. (3) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. (4) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок. (5) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район НПК, изразяващи се в това, че окръжният съд е направил превратна/изопачена оценка на доказателствените източници; проявил е едностранчив и избирателен подход при кредитиране на същите; че приетите за установени от него фактически положения са изведени в резултат на селективен и изопачен анализ на част от доказателствата, поради което те (фактическите положения) не се основават на съвкупността от приобщените по делото доказателства, а почиват на произволно установена фактология и/или на предположения. Сочи се, че тези нарушения обосновават съществен порок в доказателствената дейност на въззивния съд, водещ до съмнения в осъдителните му изводи. Наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК, изразяващо се в нарушение на материалния закон поради неправилни правни изводи на въззивния съд за осъществени състави на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. вр. ал. 1 НК и по чл. 144, ал.3Чл. 144. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата му наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба в размер от петстотин до две хиляди лева. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода до шест години, когато: 1. деецът се е заканил с убийство; 2. деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8; 3. деянието е извършено в условията на домашно насилие; 4. деянието е извършено по расистки или ксенофобски подбуди. вр. ал. 1 НК, е изведено като последица от неправилен, в разрез с процесуалните норми, анализ на събраните по делото доказателства. Касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК е обосновано с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Към касационния съд са отправени следните алтернативни искания: - на основание чл. 354 ал.1 т.2 във вр. чл. 24 ал. 1, т. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... НПК да отмени изцяло обжалваната присъда на Окръжен съд-Плевен и да оправдае подсъдимия Х. Й. Й. по повдигнатото му обвинение за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. вр. ал. 1 НК и по чл. 144, ал.3Чл. 144. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата му наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба в размер от петстотин до две хиляди лева. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода до шест години, когато: 1. деецът се е заканил с убийство; 2. деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8; 3. деянието е извършено в условията на домашно насилие; 4. деянието е извършено по расистки или ксенофобски подбуди. вр. ал. 1 НК; - ако приеме, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл. 354, ал.1, т.5Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК да отмени обжалваната присъда на Окръжен съд-Плевен и да върне делото за ново разглеждане; - и ако приеме, че атакуваната присъда е постановена в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, същата да бъде изменена поради явна несправедливост на наложеното наказание, като се намали неговия размер и се отмени наложената мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2Чл. 42а. ⚖️ Практика (5) (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител; 3. ограничения в свободното придвижване; 4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие; 5. поправителен труд; 6. безвъзмезден труд в полза на обществото. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са с продължителност: 1. от 6 месеца до три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4; 2. от три месеца до две години - за поправителния труд; 3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години - за безвъзмездния труд в полза на обществото. (4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал. 2, т. 5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст. (5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон. НК.
В представеното по делото допълнение към жалбата, изготвено от защитника на подсъдимия, са развити допълнителни съображения в подкрепа на претендираните касационни основания. В тях е поставен акцент върху възраженията за незаконосъобразна доказателствена дейност на въззивния съд и за липса на мотиви на атакуваната присъда от гледна точка отсъствието на анализ и оценка на всички доказателства и доказателствени източници.
В срока по чл.351 ал.4Чл. 351. ⚖️ Практика (2) (1) В касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., обявена за противоконституционна с РКС № 14 от 2018 г. - ДВ, бр. 87 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) С касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Жалбата и протестът се подписват от подателя, освен ако са подадени по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи писмено до даване ход на делото, а ако са подадени по електронен път, се подписват с квалифициран електронен подпис. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Жалбата и протестът се връщат от съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) не отговарят на изискванията по ал. 1 и 3, ако в дадения от съдия от въззивния съд седемдневен срок пропускът или несъответствието не е отстранено; 2. не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест; 3. не подлежат на разглеждане по касационен ред. (6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението пред Върховния касационен съд, който се произнася в закрито заседание. Оттегляне на касационната жалба и протеста НПК срещу касационната жалба е постъпило възражение от повереника на частния обвинител Л. Д.-Й. адв. Р. И., в което се застъпва становище за неоснователност на жалбата. Отправя се молба на основание чл. 354 ал.1 т.1Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК атакуваната присъда да бъде оставена в сила.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Х. Й. адв. М. Б. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях аргументи в подкрепа на заявените оплаквания, като в синтезиран вид отново ги поставя на вниманието на ВКС. Поддържа и формулираните в жалбата искания.
В лична защита подсъдимият Х. Й. заявява, че е съгласен с казаното от защитника си. Заявява, че не е имало такъв инцидент или поне не в този вид. В последната си дума моли да бъда оправдан, тъй като смята себе си за невинен.
В съдебно заседание представителят на ВКП счита касационната жалба за неоснователна. Твърди, че в значителна си част развитите в нея оплаквания, поддържани и в съдебно заседание, изразяват несъгласие с направения в мотивите на оспорвания съдебен акт доказателствен анализ, както и несъгласие с приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка, и че по този начин се оспорва обосноваността на въззивния съдебен акт, която не подлежи на касационен контрол. Счита за неоснователно оплакването за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд при оценката на доказателствата по делото, като намира, че такива не са налице. Сочи, че окръжният съд не е игнорирал доказателствени източници, тъй като е обсъдил всички такива, при това подробно, поотделно и в съвкупност. Като неоснователно определя твърдението, че окръжният съд превратно е ценил някои доказателствени източници. Застъпва становище, че доказателствата по делото са достатъчни по обхват и съответстващи на изискванията на чл.303, ал. 2Чл. 303. ⚖️ Практика (1) (1) Присъдата не може да почива на предположения. (2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Признаване на подсъдимия за невинен НПК за постановяването на осъдителен съдебен акт, поради което прави заключение, че е неоснователно и възражението за допуснато нарушение на материалния закон. Намира за неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода с определен изпитателен срок. По изложените съображения предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
Обжалваната пред ВКС нова въззивна присъда е постановена при второ по ред въззивно производство, след като при първото Окръжен съд-Плевен е отменил изцяло присъдата на Районен съд-Плевен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При първото разглеждане на делото от Районен съд - Плевен е била постановена присъда № 61/30.04.2024 г. по НОХД № 2414/2021 г., с която подсъдимият Х. Й. Й. е признат за невиновен в това, че на 21.04.2021 г. в [населено място], в условията на домашно насилие е причинил средна телесна повреда на Л. Д. Д.-Й., изразяваща се в травма на гръбначен стълб, довела до трайно затрудняване движението на снагата за срок около 10-12 месеца, както и в това, че на 21.04.2021 г. в [населено място], в условията на домашно насилие се заканил с убийство на Л. Д. Д.-Й. с думите „Ще те ликвидирам!“,“Ще направя така, че да умреш!“ като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата НПК е оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 131, ал. 1, т. 5аЧл. 131. ⚖️ Практика (2) Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства във вр. чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. вр. ал. 1 НК и по чл.144, ал.3Чл. 144. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата му наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба в размер от петстотин до две хиляди лева. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода до шест години, когато: 1. деецът се е заканил с убийство; 2. деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8; 3. деянието е извършено в условията на домашно насилие; 4. деянието е извършено по расистки или ксенофобски подбуди. вр. ал. 1 НК.
По протест на прокурор при РП-Плевен и по жалба на частния обвинител Л. Д. Д.-Й. срещу така постановената оправдателна присъда пред Окръжен съд-Плевен е било образувано ВНОХД № 439/2024 г., приключило с решение № 181/23.07.2024 г., с което е била отменена изцяло присъда № 61 от 30.04.2024 г., постановена по НОХД № 2414/2021 г. по описа на РС-Плевен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото от Районен съд-Плевен, образувано като НОХД № 1397/2024 г., е била постановена присъда № 152/11.12.2024 г., с която подсъдимият Х. Й. Й. е признат за невинен в това, че на 21.04.2021 г. в [населено място], в условията на домашно насилие причинил средна телесна повреда на Л. Д. Д.-Й., изразяваща се в травма на гръбначен стълб, довела до трайно затрудняване движението на снагата за срок около 10-12 месеца, както и в това, че на 21.04.2021 г. в [населено място], в условията на домашно насилие се заканил с убийство на Л. Д. Д. - Й. с думите „Ще те ликвидирам!“,“Ще направя така, че да умреш!“ като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата НПК е оправдан по повдигнатите му обвинения по чл. 131, ал. 1, т. 5аЧл. 131. ⚖️ Практика (2) Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства във вр. чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. вр. ал. 1 НК и по чл.144, ал.3Чл. 144. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата му наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба в размер от петстотин до две хиляди лева. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода до шест години, когато: 1. деецът се е заканил с убийство; 2. деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8; 3. деянието е извършено в условията на домашно насилие; 4. деянието е извършено по расистки или ксенофобски подбуди. вр. ал. 1 НК.
По подадени срещу тази оправдателна присъда протест на прокурор в РП-Плевен и жалба на частния обвинител Л. Д. Д.-Й., чрез нейния повереник адв. Р. И., в Окръжен съд-Плевен е било образувано ВНОХД № 58/2025 г. Същото е приключило с постановяване на атакуваната пред касационната инстанция присъда № 25 от 10.06.2025 г., с която първоинстанционната присъда е отменена изцяло и вместо нея:
- подсъдимият Х. Й. Й. е признат за виновен в това, че на 21.04.2021 г. в [населено място], в условията на домашно насилие причинил средна телесна повреда на Л. Д. Д. - Й., изразяваща се в травма на гръбначен стълб, довела до трайно затрудняване движението на снагата за срок около 10-12 месеца, поради което и на основание чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК и чл. 131, ал. 1, т. 5аЧл. 131. ⚖️ Практика (10) (1) За причиняване телесна повреда: 1. (доп. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата или функцията му; 2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) от длъжностно лице, от представител на обществеността, от полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му; 3. на майка или на баща; 4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице; 5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия; 5а. (нова - ДВ, бр. 16 от 2019 г.) в условията на домашно насилие; 6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда; 7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна; 8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; 8а. (нова - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) с цел отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия; 9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост; 10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел; 11. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление; 12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) по хулигански, расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди. (Нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години при тежка телесна повреда; от две до десет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2; (2) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в ... във вр. чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. вр. ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК е отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 5 години.
- подсъдимият Х. Й. Й. е признат за виновен и в това, че на 21.04.2021 г. в [населено място], в условията на домашно насилие се заканил с убийство на Л. Д. Д. - Й. с думите „Ще те ликвидирам!“,“Ще направя така, че да умреш!“ като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК и чл.144, ал.3Чл. 144. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата му наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба в размер от петстотин до две хиляди лева. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода до шест години, когато: 1. деецът се е заканил с убийство; 2. деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8; 3. деянието е извършено в условията на домашно насилие; 4. деянието е извършено по расистки или ксенофобски подбуди. вр. ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК е отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 5 години.
- на основание чл. 23, ал. 1Чл. 23. ⚖️ Практика (10) (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. (3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. НК на подсъдимия Х. Й. Й. е определено едно общо най-тежко наказание от наложените му с присъдата, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК изпълнението на това наказание е отложено за изпитателен срок от 5 години.
- е постановено на основание чл. 67, ал. 3Чл. 67. ⚖️ Практика (2) (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок. (2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд. (3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една или няколко от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2 през изпитателния срок. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи. (5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон. НК спрямо Х. Й. Й. през изпитателния срок да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2Чл. 42а. ⚖️ Практика (5) (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител; 3. ограничения в свободното придвижване; 4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие; 5. поправителен труд; 6. безвъзмезден труд в полза на обществото. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са с продължителност: 1. от 6 месеца до три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4; 2. от три месеца до две години - за поправителния труд; 3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години - за безвъзмездния труд в полза на обществото. (4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал. 2, т. 5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст. (5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон. НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
При касационната проверка установяването на фактологията на деянието/деянията подлежи на изследване и анализиране единствено с оглед процесуалната законосъобразност на извършените от контролираната съдебна инстанция действия по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и правилността на формирането на вътрешното й убеждение. Затова всички оплаквания в касационната жалба, в които се отправят упреци и недоволство срещу дейността на окръжния съд по установяването на фактите на деянията поради извършени нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5Чл. 107. ⚖️ Практика (1) (1) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица. (2) Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. (3) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. (4) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок. (5) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район НПК, следва да бъдат обсъдени именно от гледна точка на законосъобразността на доказателствената му дейност и в частност на спазването на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното му убеждение.
При извършения в тази насока контрол ВКС намира, че атакуваната въззивна присъда не почива на недопустими доказателствени източници, на предположения, на превратно и/или едностранчиво обсъждане на доказателствени средства, на игнориране на доказателства и факти, както и на неоснователно пренебрегване на възражения на защитата относно доказаността на деянията и на авторството им в лицето на подсъдимия.
Относимите към извършването на инкриминираните деяния фактически положения са установени в съответствие с процесуалните правила, без да са допуснати нарушения при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. За пълното и всестранно изследване на всички значими обстоятелства ОС-Плевен е провел въззивно съдебно следствие, в рамките на което е приобщил нови доказателствени материали, сред които обяснения на подсъдимия и разширена индивидуална специализирана оценка на потребностите на пострадалата. Чрез тази доказателствена дейност въззивният съд е взел необходимите процесуални мерки за разкриване на обективната истина и по този начин е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 1Чл. 13. ⚖️ Практика (8) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. (2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Вземане на решения по вътрешно убеждение НПК. Освен това в съответствие с изискването на чл. 13, ал. 2Чл. 13. ⚖️ Практика (8) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. (2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Вземане на решения по вътрешно убеждение, чл. 14, ал. 1 и чл. 106Чл. 106. ⚖️ Практика (1) Доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс. Събиране и проверка на доказателства НПК действията му за разкриване на обективната истина са предприети и осъществени със средствата, предвидени в процесуалния закон, като не се е основал на негодни доказателствени средства, които да са опорочили вътрешното му убеждение.
В тази връзка неоснователно е възражението на защитника за процесуална негодност и недопустимост на приложената по делото индивидуална оценка на пострадалата, изготвена на основание разпоредбата на чл. 7а ал.1 ЗПФКПП. Твърдението в жалбата, че в ЗПФКПП липсва хипотеза, в която съдът по свой почин да назначава такава оценка, е лишено от резон. Съгласно разпоредбата на чл. 7б ал.1 изр.2 от цитирания закон една от целите на индивидуалната оценка е да установи наличието на специфични нужди от защита по смисъла на § 1, ал. 4 от ДР на НПК, а това априори предполага прилагането на визираните в тази разпоредба допълнителни средства за защита на пострадалия и в наказателния процес, централното място в който безспорно се заема именно от съдебното производство (чл.7 ал.1Чл. 7. (1) Съдебното производство заема централно място в наказателния процес. (2) Досъдебното производство има подготвителен характер. Участие на съдебни заседатели в състава на съда НПК), в което ръководещ и решаващ орган е съдът (чл.27 ал.1Чл. 27. ⚖️ Практика (1) (1) След като прокурорът внесе обвинителния акт или пострадалият от престъплението подаде тъжба, съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото. (2) В досъдебното производството съдът осъществява правомощията, предвидени в особената част на този кодекс. Състав на съда НПК). Освен това относно разширената индивидуална оценка на пострадалата, изготвена съобразно правилата на чл.7б и чл.7в ЗПФКПП и от компетентен съгласно този закон орган, не съществува никаква законообоснована причина същата да не бъде включена в категорията „други документи“ по смисъла на чл. 127 ал.1Чл. 127. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., предишен текст на чл. 127, доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Писмени доказателствени средства са протоколите за действията по разследване, съдебните следствени и другите процесуални действия, протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи, включително докладите и приложените към тях документи относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите, ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция от извършени финансови инспекции и одитните доклади по чл. 58 от Закона за Сметната палата и приложените към тях документи. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от ревизионните актове, докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция, одитните доклади по чл. 58 от Закона за Сметната палата, докладите относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите и приложените към тях документи. Съставяне на протокол НПК, поради което напълно правилно е третирана от въззивния съд като годно и допустимо писмено доказателствено средство (по аргумент именно от разпоредбата на чл.127Чл. 127. (1) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., предишен текст на чл. 127, доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Писмени доказателствени средства са протоколите за действията по разследване, съдебните следствени и другите процесуални действия, протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи, включително докладите и приложените към тях документи относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите, ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция от извършени финансови инспекции и одитните доклади по чл. 58 от Закона за Сметната палата и приложените към тях документи. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2018 г.) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от ревизионните актове, докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция, одитните доклади по чл. 58 от Закона за Сметната палата, докладите относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите и приложените към тях документи. Съставяне на протокол НПК, регламентираща видовете писмени доказателствени средства). В тази връзка несъстоятелни са и аргументите, че недопустимо окръжният съд чрез оценка на потребностите, назначена след 4 години считано от инкриминираната дата 21.04.2021 г., се е опитал да игнорира изготвени в хода на делото съдебно-психиатрични и комплексни психолого-психиатрични експертизи и да обоснове изводите си за преживян стрес, какъвто не е установен от така изготвените експертизи. В процесуалния закон не съществува изискване даден факт, включен в предмета на доказване, да бъде установяван посредством един или друг способ на доказване или с точно определено доказателствено средство. Напротив, съгласно чл. 13, ал. 2Чл. 13. ⚖️ Практика (8) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. (2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Вземане на решения по вътрешно убеждение НПК разкриването на обективната истина се извършва по реда и със средствата на НПК, а чл. 106Чл. 106. ⚖️ Практика (1) Доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс. Събиране и проверка на доказателства НПК предвижда, че доказването в наказателното производство се осъществява посредством способите, посочени в кодекса. Изводът, че всички правно значими обстоятелства могат да се установяват с едно или няколко различни доказателствени средства, се извежда и от разпоредбата на чл. 14, ал. 2Чл. 14. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Право на защита НПК, предвиждаща, че в наказателния процес е недопустимо да се използват формални (имащи предварително определена от закона сила) и предустановени (чрез които единствено е допустимо да се доказват определени обстоятелства) доказателства. Ето защо не е съществувала процесуална пречка въззивният съд да цени като годен доказателствен източник документа, в който е обективирана разширената индивидуална оценка на пострадалата.
А по повод имплицитно съдържащия се в горното възражение упрек към окръжния съд, че неоснователно е игнорирал назначаваните в хода на делото съдебно-психиатрични и комплексни психолого-психиатрични експертизи за сметка на изготвената разширена индивидуална оценка на пострадалата по чл.7а ЗПФКПП, за да обоснове изводите си за преживян стрес, какъвто не е установен от така изготвените експертизи, следва да се посочи, че това недоволство не касае годността и законосъобразността на доказателствената преценка, а оценката за достоверност на доказателствените източници. На практика чрез него се изразява несъгласие с решението на въззивния съд да не кредитира въпросните заключения, макар той да е суверенен в упражняването на това си правомощие. В крайна сметка този упрек цели преоценка на годно събрана доказателствена съвкупност и препроизнасяне по нея, което ВКС не може да стори. Фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. ВКС няма правомощие да контролира вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени факти. Не разполага и с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите, поради което няма правомощие автономно да преценява достоверността, респ. недостоверността както на въпросните експертни заключения, така и на останалите доказателствени източници.
В рамките на правомощията си ОС-Плевен с необходимата прецизност е проконтролирал осъществената от първоинстанционния съд доказателствена дейност, като с пълно основание е подложил на сериозна критика начина, по който районният съд е провел и организирал съдебното следствие, както и начина, по който е извършил оценката на доказателствата. ВКС изцяло споделя констатацията на въззивната инстанция, че в рамките на проведеното съдебно следствие с цялостното си процесуално поведение при първоначалния разпит и при повторните разпити на пострадалата, при поставянето й в очна ставка с подсъдимия, както и дори при самия разпит на подсъдимия районният съд е допуснал флагрантна проява на повторна виктимизация на жертвата. В тази връзка правилен е изводът на окръжния съд, че в разрез с процесуалните правила на чл.280 ал.6Чл. 280. (1) Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да промени този ред. (2) На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите по чл. 141 и 141а свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала. (4) След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго. (5) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) В случаите по чл. 141 и 141а разпитът на свидетелите се провежда по начин, недопускащ разкриване на самоличността им. (6) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Малолетен свидетел или свидетел със специфични нужди от защита, който е бил разпитан в наказателното производство, се разпитва отново само когато показанията му не могат да се прочетат при условията и по реда на чл. 281 или новият разпит е от изключително значение за разкриване на истината. Разпитът се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с подсъдимия, включително в специално оборудвани помещения. Прочитане на показанията на свидетел вр. параграф 1 ал.4 от ДР на НПК вместо да приложи предвидените допълнителни средства за защита на пострадалата Л. Д.-Й. от повторното й виктимизиране, сплашване, страдание, включително за запазване на достойнството й по време на разпит първоинстанционният съд я е подложил на недопустимо повторно виктимизиращо отношение, намерило своето явно и отчетливо проявление в поредица от действия на председателя на съдебния състав. Като действия с такава характеристика правилно са определени допускането на крайно неприемлива криминалистична тактика на продължителен кръстосан разпит на пострадалата; провеждането на ненужни повторни разпити на пострадалата и поставянето й в ненужна очна ставка с подсъдимия; настоятелното задаване на поредици от многобройни въпроси за едни и същи обстоятелства, както и за неотносими към предмета на делото обстоятелства; задаването на излишни и ирелевантни за предмета на доказване въпроси относно личните и семейните отношения между пострадалата и подсъдимия през цялата продължителност на брака им, съпроводено с явна демонстрация на морално неодобрение от страна на председателя на съдебния състав на житейския избор на пострадалата; използването на недопустими лексикални изразни средства и похвати при задаването на въпросите към пострадалата, чрез които на практика са отправяни морални, житейски и поведенчески укори към нея; задаването на поредица от въпроси на пострадалата, съпроводени с укор защо не се е развела с подсъдимия; задаването на множество ненужни и недопустими допълнителни и подвеждащи въпроси на пострадалата; вербализирането на недопустими, на моменти профанизирани и примитивни коментари и оценки на показанията на пострадалата и на обясненията на подсъдимия, касаещи пострадалата; воденето на разговори на житейски теми, изясняване на убежденията на разпитваните и в частност на пострадалата и търсенето на сметка за поведенията им, в това число и на пострадалата; провеждането на унизителен и дискриминационен за личността на пострадалата диалог с подсъдимия по време на разпита му, в който Л. Й. е третирана като „домашен любимец“.
Правилна е и преценката на окръжния съд, че вследствие на използваните недопустими процесуални тактики и приоми, съпроводени с едностранчив и отявлено дискриминационен подход при събирането на доказателствата, първоинстанционният съд, от една страна, е изопачил действителното съдържание на изначално ясните и непротиворечиви изявления на пострадалата по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, за да приеме наличието на вътрешно противоречие в показанията й, каквото обективно не се съзира и установява, и, от друга, е игнорирал значителна част от доказателствата, подкрепящи показанията на пострадалата, като в резултат на всичко това е изкривил обективната истина за случилото се между подсъдимия и пострадалата на инкриминираната дата.
Приемайки, че констатираните пороци в дейността на районния съд по събирането, анализа и оценката на доказателствата са довели до съществени процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи, въззивната инстанция (предвид забраната на чл.335 ал.3Чл. 335. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд отменя присъдата и изпраща делото на прокурора, когато се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер. (2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1 или да отмени оправдателната присъда по ал. 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда НПК) се е произнесла по съществото на спора и на свой ред е извършила собствен анализ на всички събрани в хода на наказателното производство доказателства и мотивирано е обосновала изводите си за възприетите от нея фактически положения относно инкриминираното поведение на подсъдимия спрямо пострадалата, както и относно обстоятелствата, при които са били извършени деянията.
При касационната проверка не са констатират процесуални нарушения, които да опорочават установяването на приетите от окръжния съд факти, включени в предмета на доказване. При извеждането им въззивната инстанция е обсъдила доказателствените материали съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5Чл. 107. ⚖️ Практика (1) (1) Органите на досъдебното производство събират доказателствата служебно или по искане на заинтересованите лица. (2) Съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. (3) Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. (4) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок. (5) Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район НПК, което налага извод, че процесът по оценка на доказателствената съвкупност е осъществен законосъобразно. Доказателствените материали са изследвани в пълнота, без да са игнорирани някои от тях; съдържанието им не е изопачено; не е налице претендираната от защитата превратна (в противовес на действителното им съдържание) и едностранчива (в ущърб на подсъдимия) оценка на доказателствените източници, на които се е позовал въззивният съд за обосноваване извършването на деянията и тяхното авторство; няма подценяване или надценяване на определени доказателствени източници, няма и избирателно възприемане на доказателства, обслужващи единствено обвинителната теза, нито пък немотивиран (произволен) отказ да се кредитират доказателства в подкрепа защитните тези. Вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав при оценката на доказателствения материал е убедително мотивирано с изчерпателни, ясни и логични аргументи, изложени на стр. 7 – 17 и стр. 21-23 от мотивите на атакуваната присъда. С оглед на това не са налице пороци в оценъчната доказателствена дейност на въззивния съд, които да създават основания за съмнителност на установената фактология, вкл. и относно увреждащото поведение на подсъдимия спрямо пострадалата, механизма на причиняване и получаване на телесната повреда, вербалната агресия спрямо пострадалата, нейното съдържание и смисловото й възприемане от страна на пострадалата. Така, в резултат на законосъобразно осъществената доказателствена дейност възприетите от окръжния съд фактически констатации се явяват вярно и точно отражение на интересуващите процеса факти.
Основавайки се на гореизложеното, ВКС намира за законосъобразни изводите на контролираната инстанция, че извършването на деянията и авторството им в лицето на подсъдимия са доказани по несъмнен и категоричен начин. Обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 т.1Чл. 102. ⚖️ Практика (2) В наказателното производство подлежат на доказване: 1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; 2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; 3. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение, както и за отговорността на заинтересованото юридическо лице; 4. (нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) обстоятелства, свързани с прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс. Тежест на доказването НПК (извършването на престъпленията и участието на подсъдимия в тях) са установени в състезателно съдебно производство съобразно принципите на чл. 13 и чл. 14Чл. 14. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Право на защита НПК. Изводът на въззивната инстанция за доказаност на деянията и на авторството им в лицето на подсъдимия е резултат от внимателно и задълбочено обсъждане и съпоставяне на цялата доказателствена съвкупност, при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствените материали. Същевременно този извод съвсем не е разколебан, а е доказателствено обезпечен в необходимата степен на категоричност, тъй като по делото е налице съвкупност от преки и косвени убедителни и устойчиви доказателства в тази насока. Такива се съдържат в показанията на пострадалата Л. Д.-Й.; в показанията на нейните и на подсъдимия деца - св.П. Й. и св.Й. П., които са в пълна подкрепа на изявленията на пострадалата; в записа от обажданията на пострадалата на спешения телефон 112, чието съдържание е възпроизведено в приетата аудио-техническа експертиза; в данните за саморъчно изготвената жалба от пострадалата, подадена в РП-Плевен няколко часа след инцидента; в медицинската документация от ВМА-МБАЛ Плевен; в заключенията на СМЕ от ДП, както и на всички последващо назначени СМЕ, които в същността си подкрепят изложената от пострадалата версия за начина и времето на причиняване на фрактурата на четвърти прешлен; в заключението на първоначалната СПЕ; в изготвената оценка на потребностите на пострадалата. Всички тези доказателствени материали са позволили на въззивния съд да направи единствения възможен и несъмнен извод, че спрямо пострадалата Л. Д.-Й. са осъществени инкриминираните престъпни посегателства и че техен автор е именно подсъдимият. Обсъдените преки и косвени доказателства формират надеждна и стабилна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия Х. Й. по предявените му обвинения, поради което преценката на въззивния съд, че касаторът е извършил инкриминираните деяния, е в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2Чл. 303. ⚖️ Практика (1) (1) Присъдата не може да почива на предположения. (2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Признаване на подсъдимия за невинен НПК. С оглед на това напълно неоснователно е изразеното в касационната жалба становище, че в нарушение на забраната на чл.303, ал. 1Чл. 303. ⚖️ Практика (1) (1) Присъдата не може да почива на предположения. (2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Признаване на подсъдимия за невинен НПК осъждането на подсъдимия Й. почива на предположения.
Изводът за извършването на деянията и авторството им в лицето на подсъдимия категорично не е разколебан нито от показанията на полицейските служители Г. Г. и П. И., нито от акцентирания в жалбата факт на осъществено от пострадалата същия ден посещение при нотариус.
Свидетелите Г. Г. и П. И. не са очевидци на инцидента и нямат преки и непосредствени възприятия относно случилото се в дома на подсъдимия и пострадалата, поради което и предвид обстоятелството, че самата пострадала не е споделяла пред тях подробности за извършените спрямо нея агресивни действия от подсъдимия (видно от показанията й на л.66 от първоинст. дело), е очевидно, че същите няма как да предоставят изчерпателна и достоверна информация за случилото се в тяхно отсъствие. В показанията си тези свидетели са изнесли информация само за станалите им достояние факти при посещението им в дома на пострадалата и подсъдимия, като неизлагането от тяхна страна на конкретна информация за агресивно поведение на подсъдимия спрямо съпругата му (предвид посочените причини) не означава априори, че такова действително не се е случило. С оглед на това ВКС намира, че окръжният съд е имал пълното основание да не се позовава и да не придава решаващо значение на показанията на тези свидетели при очертаването на фактическата обстановка на инцидента. Правилно е отчетено, че тяхното доказателствено значение се свежда единствено до установяването на обстоятелствата относно посещението им в обитаваното от подсъдимия и пострадалата жилище по повод подадения сигнал на телефон 112, разговора им с двамата и съставянето на протокол за предупреждение срещу подсъдимия.
Безспорно установено е по делото, че фрактурата на четвърти прешлен на пострадалата не е довела до пълното й обездвижване, поради което лишено от резон е възражението на защитата, че ако в действителност по-рано през деня по време на процесния инцидент е получила такава фрактура, тя не би била в състояние, което да й позволява да посещава нотариална кантора с цел заверка на подписи върху договор за прехвърляне на дружествени дялове. В тази връзка следва да се отбележи, че в доказателствата по делото се съдържат обилни по обем непротиворечиви данни за значителните двигателни затруднения и силните болки, които пострадалата е започнала да изпитва именно след инцидента, което е наложило, от една страна, св. П. Й. да й постави инжекция с обезболяващо лекарство (преди да тръгнат за нотариуса), а, от друга, придвижването й след инцидента да се осъществява вече предимно с чужда помощ, осигурявана й от децата й, както и с помощни средства. Т.е., макар и ограничени, двигателните способности на пострадалата след инцидента са й позволявали все пак да се придвижва с чужда помощ, поради което посещението й в нотариалната кантора в часовете след инцидента априори не изключва факта на причиняване на увреждането на гръбначния й стълб (вследствие счупване на четвърти прешлен) по начина и във времето, които тя съобщава в показанията си.
Напълно неоснователно е и възражението на защитника за липса на мотиви на атакуваната присъда. Процесуалното нарушение „липса на мотиви“ в същината си предполага или отсъствие изобщо на мотиви, или наличие на съществени непълноти, неясноти и вътрешнологически противоречия в изложените съображения, препятстващи установяването на волята на решаващия съдебен орган и проверката на вътрешното му убеждение. В случаите, в които няма мотиви, винаги се касае до невъзможност страните и контролиращите инстанции да установят действителната воля на решаващия съд. Липса на мотиви в заявения от защитата аспект ще е налице, когато в съдебния акт няма изложени никакви аргументи относно оценката на доказателствените материали, респ. когато не са обсъдени релевантните доказателствени материали, вкл. и такива с противоречиво съдържание, и поради това не става ясно въз основа на кои доказателства са изведени фактите, на които впоследствие е дадена съответната правна оценка. Но в случая, видно от съдържанието й, въззивната присъда категорично не страда от такива дефицити, доколкото в мотивите й надлежно са обсъдени и оценени всички доказателствени материали (стр.14-17 и стр. 21-23). В този аспект изводите за доказаност на извършените деяния и за авторството им в лицето на подсъдимия (които са основно оспорвани, вкл. и от гледна точка на тяхната обосновка) съвсем не са произволни. Както бе отбелязано по-горе, те са надлежно мотивирани и старателно аргументирани с конкретни доводи, основани на събраните по делото доказателства и изключващи други възможни версии за причиняване на фрактурата на четвърти прешлен (L4) на пострадалата. Тези решаващи изводи са резултат от много внимателно и задълбочено обсъждане на цялата относима доказателствена съвкупност, при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствените материали. Основават се на анализ на всички приобщени в хода на съдебното следствие относими доказателствени средства и способи на доказване – обясненията на подсъдимия в кредитираната им част; кредитираните показания на свидетелите Л. Д.-Й., П. Й. и Й. П.; медицинската документация от ВМА-МБАЛ /населено място/; данните от разговорите при обажданията на спешния телефон 112; приетите по делото единична (на л. 50-51 от ДП), две двойни (на л.177-185 и л.218-219 от НОХД № 2414/21 г.) и една тройна (на л.372-405 от НОХД № 2414/21 г.) СМЕ; първоначалното заключение на СПЕ, изготвена от д-р Л.; изготвената индивидуална разширена оценка на пострадалата. В този ред на мисли несъстоятелни са твърденията на защитата, че в мотивите си въззивният съд съвсем бланкетно е обсъдил само първата медицинска експертиза и че липсва каквото и да било обсъждане на назначените в хода на съдебните производства две двойни и тройна съдебно-медицински експертизи, както и тяхното съпоставяне с останалия доказателствен материал. На стр.22-23 от мотивите окръжният съд е изложил своята ясна и непоколебима позиция относно оценката на заключенията на приобщените СМЕ, като без излишни подробности и разводняване се е концентрирал върху сърцевината на обсъжданите от тези експертизи въпроси - относно наличието на травмата (фрактурата на четвърти прешлен), възможния начин на причиняването й (включително и при падане, в т.ч. и на седалището, със сгъване на снагата, който напълно съвпада с изложената от пострадалата версия) и приблизителния период на получаване на травмата (в който попада и инкриминираната дата). Неоснователен е и отправеният от защитата упрек към въззивната инстанция, че не е обсъдила и анализирала изслушаното заключение на комбинираната психолого-психиатрична експертиза, както и че липсват каквито и да било съображения дали кредитира същото и ако не поради каква причина. Напротив, на стр.23 от мотивите окръжният съд пределно ясно и недвусмислено е посочил, че се доверява единствено на първоначалното заключение на психиатъра д-р Л. от ДП (л.55-63 ) , в което е дадено експертно становище, че свидетелската годност на пострадалата е запазена и че същата е преживяла стрес, като е изложил и аргументите си за това свое решение, а именно - защото има преки доказателства за емоционалното и психично състояние на пострадалата; и защото последващите интерпретации за личността на пострадалата, съдържащи се в назначената разширена експертиза и опита Л. Й. да бъде представена като манипулатор, който злоупотребява с положението си, са недопустими поради забраната на повторното виктимизиране на пострадалите, още повече, че не почиват на обективните факти от действителността. А след като е надлежно мотивирана, самата оценка на тези доказателствени материали от гледна точка на тяхното кредитиране за достоверност не подлежи на касационен контрол.
В обобщение се налага изводът, че в атакуваната присъда отсъстват пропуски и непълноти в мотивировката й. Съдържанието й обезпечава възможността касационната инстанция безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд при решаването на относимите въпроси, включени в обхвата на чл. 301 ал.1Чл. 301. ⚖️ Практика (6) В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок. (5) В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание. (6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В случаите по чл. 301, ал. 4 съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания. Допълнително съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице НПК. Същевременно то гарантира в достатъчна степен правото на страните да разберат ясно съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които е постановена атакуваната присъда, като им осигурява и възможността пълноценно да аргументират възраженията си срещу нея пред касационната инстанция. С оглед на това ВКС счита, че процесуалните характеристики на атакувания съдебен акт отговарят на изискванията на чл. 339 ал.3 вр. чл.305Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението НПК, поради което обуславят неоснователността на отправените от касатора упреци спрямо съдържанието на този акт.
Съобразно изложеното дотук и поради неоснователността на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ВКС намира, че не е налице претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК.
Оскъдните съображения за нарушение на материалния закон на практика се свеждат до довод, че наличието на това касационно основание е резултат от неправилна дейност на окръжния съд по установяване на значимата за процеса фактология относно извършването на деянията и тяхното авторство в лицето на подсъдимия и по-конкретно от неправилна оценка на доказателствата в тази насока. Но този довод, както бе отбелязано по-горе, не се споделя от ВКС. Затова, след като не са констатирани пороци в доказателствената дейност на въззивния съд и в частност след като не са допуснати никакви процесуални нарушения при установяването на фактите на деянията, се налага извод, че в рамките на възприетите фактически положения материалният закон е приложен правилно относно и двете инкриминирани престъпления, като законосъобразно е прието, че проявената от подсъдимия физическа и вербална агресия спрямо пострадалата от обективна и субективна страна се субсумира съответно под съставите на престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (4) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до шест години. (2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. вр. ал. 1 НК и по чл.144, ал.3Чл. 144. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата му наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба в размер от петстотин до две хиляди лева. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Наказанието е лишаване от свобода до шест години, когато: 1. деецът се е заканил с убийство; 2. деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8; 3. деянието е извършено в условията на домашно насилие; 4. деянието е извършено по расистки или ксенофобски подбуди. вр. ал. 1 НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд почиват на вярно разбиране на закона и се възприемат изцяло от касационната инстанция.
Що се касае до отправеното от защитника искане за оправдаване на подсъдимия (чрез което имплицитно се обективира претенция за нарушение на материалния закон) същото, освен по гореизложените съображения, е и изначално неоснователно, тъй като то предполага възприемане на нови фактически положения, каквито в настоящото производство ВКС не може да извежда с оглед забраната за установяване на нови факти (с изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК, каквато в разглеждания случай не е налице).
Нито в жалбата, нито в хода на съдебните прения са посочени конкретни доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание (за извършените от него в реална съвкупност престъпления), като единствените съображения в тази насока се явяват декларативните твърдения, че е налице явна несправедливост на това наказание (в жалбата) и че наказанието се явява изключително като тежест (в пренията). Макар по тази причина да е поставен в затруднение да даде пълноценен и задълбочен отговор на това оплакване, касационният съд намира, че в крайна сметка наложеното на подсъдимия Х. Й. по реда на чл. 23 ал.1Чл. 23. ⚖️ Практика (10) (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. (3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. НК общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК е отложено за изпитателен срок от 5 години, ведно с постановената на основание чл. 67 ал.3Чл. 67. ⚖️ Практика (2) (1) Когато отложи изпълнението на наказанието, съдът може да възложи на съответната обществена организация или трудов колектив с тяхно съгласие полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през изпитателния срок. (2) Когато липсва такова съгласие или когато съдът намери това за необходимо, той възлага на определено лице възпитателните грижи за условно осъдения. Ако условно осъденият има местоживеенето си в друго населено място, това лице се определя от съответния районен съд. (3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една или няколко от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2 през изпитателния срок. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи. (5) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Редът и начинът за прилагане разпоредбите на предходните алинеи се уреждат със закон. НК пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2Чл. 42а. ⚖️ Практика (5) (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител; 3. ограничения в свободното придвижване; 4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие; 5. поправителен труд; 6. безвъзмезден труд в полза на обществото. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Пробационните мерки са с продължителност: 1. от 6 месеца до три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4; 2. от три месеца до две години - за поправителния труд; 3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години - за безвъзмездния труд в полза на обществото. (4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Мерките по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация, а мерките по ал. 2, т. 5 и 6 не се налагат на непълнолетни лица, ненавършили 16-годишна възраст. (5) Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон. НК не е явно несправедлива санкция. Наказателната отговорност на подсъдимия правилно е индивидуализирана при условията на чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. НК и при съобразяване на всички релевантни обстоятелства от кръга на посочените в тази норма на закона, както и при пълно отчитане на установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността му такива, като в отмерените размери както наказанията за отделните престъпления, включени в съвкупността, така и общото наказание напълно съответстват и на целите по чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) НК.
В изпълнение на произтичащите от нормата на чл. 124Чл. 124. ⚖️ Практика (14) (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (3) (Нова ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. (4) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. КРБ конституционни задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища ВКС намира за необходимо да отбележи, че с присъдата си въззивният съд неправилно се е произнесъл по въпроса за освобождаването на подсъдимия от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК за всяко от престъпленията в съвкупността вместо да стори това само относно общото наказание. Съгласно разпоредбите на чл. 305 вр. чл. 301, ал. 1, т. 1Чл. 301. ⚖️ Практика (6) В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок. (5) В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание. (6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В случаите по чл. 301, ал. 4 съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания. Допълнително съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице, 2, 3, и 5 НПК, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 23Чл. 23. ⚖️ Практика (2) (1) Когато са налице условията, предвидени в този кодекс, компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство. (2) В предвидените в този кодекс случаи наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с което започва разследването. Основания, които изключват образуване на наказателно производство, и основания за прекратяването му - чл. 25Чл. 25. ⚖️ Практика (10) (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. (2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание. (3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Изтърпяното наказание пробация се приспада изцяло от лишаването от свобода и обратно, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. НК въпросът да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието и какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане подлежи на преценка не за всяко наложено наказание поотделно преди групирането, а едва след определяне на единното общо наказание за престъпленията в съвкупността. Но тъй като това нарушение не се отразява на материалноправната и процесуална законосъобразност на атакуваната присъда, то не е от естество да породи негативни последици за нея (в материален или процесуален аспект).
Изложеното дотук мотивира настоящата инстанция да приеме, че не са налице заявените в жалбата касационни основания, поради което атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 25/10.06.2025 г., постановена по ВНОХД № 58/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: