Решение/24.02.2011 ВНОХД № 16/2011 АпС Варна

   РЕШЕНИЕ/24.02.2011 ВНОХД № 16/2011 АпС Варна Решение/24.02.2011 ВНОХД № 16/2011 АпС Варна

   ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД Наказателно отделение На осемнадесети февруари Година две хиляди и единадесета В публично заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА ПАВЛИНА ДИМИТРОВА секретар С.Д. Прокурор Ст. Якимова като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 16 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Наказателно дело от общ характер № 16/2011 г. пред Апелативен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

Търговищкият окръжен съд, с ПРИСЪДА № 92 по НОХД № 228/10г. по описа на същия съд, постановена на 21.12.2010г. е признал подсъдимия Й. С. С. за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК , за това че на 1б.11.2009г. в ЦСМП -Попово, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - оказване на спешна медицинска помощ, нарушил чл.5, чл. 9, т. 2, 3 и т.9, б."а" и чл.13 от Наредба №25/1999г. за оказване на спешна медицинска помощ и по непредпазливост причинил смъртта на СТ.К.В. от с.О., общ.Попово, 50-годишен. Наложено е наказание по смисъла на чл. 54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 160 ал. 1Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба вр. чл. 37 т. 7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК подс. С. е лишен от право да упражнява професията „ЛЕКАР" ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА. Със същата присъда подс. С. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. С., който чрез защитника си оспорва изцяло правилността на така постановената присъда и прави искане за отмяната й и постановяване на нова, с която да бъде оправдан. В с. з. пред състав на Варненския апелативен съд подс. и неговият защитник поддържат изцяло жалбата, доразвивайки подробно доводите си. В последната си дума пред настоящата инстанция подс.С. отново подчертава, че е извършил съвестно прегледа на постр. и няма вина за настъпилата смърт, моли да бъде признат за невинен. Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на първоинст. съдебен акт.

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните, изложени в жалбата и доразвити в съдебно заседание и становището на представителя на ВАП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. (2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция от НПК констатира следното: Жалбата на подс. С. е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Търговищкият окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното: Подс. Й.С. от 29.12.2004г. работел като лекар-ординатор в Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ филиал гр.Попово. На 16.11.2009г бил на дежурство. Същият ден, след обяд, постр. СТ.В. се почувствал зле, изпитвал силни коремни болки, бил отпаднал и пребледнял, повръщал зелена течност. Съпругата му се обадила на личният им лекар - д-р Е., който ги посъветвал веднага да го отведат в ЦСМП – гр. Попово, тъй като той самият се намирал извън града. Около 16,30ч. постр. бил откаран в центъра за спешна помощ от съпругата си св. Надежда Василева и сина си -св.Ц. С.. Там ги посрещнал фелдшера Г.Г., който разпитал близките за оплакванията на пациента и назначил кръвни изследвания, след което отишъл да извика дежурния лекар -подс.С.. Въпреки неколкократното повикване, дежурният лекар не излязъл да прегледа пациента. Наложило се св.Ц. С. да се намеси, като отишъл в стаята, където се намирал подсъдимият и го извикал на висок глас. Едва тогава дежурният лекар – подс. С. се появил, като изглеждал дезориентиран и неадекватен. Измерил кръвното налягане на постр. Василев и след като погледнал резултата от кръвните изследвания, поставил диагноза – остра вирусна инфекция /ОВИ/, изписал му „Феервекс” и го изпратил да се лекува в къщи. Притеснени от състоянието на болния, близките на пострадалия се обадили отново на личния лекар, обяснявайки отказа да бъде приет в болница, който ги посъветвал да откарат пациента в спешно отделение към МБАЛ – гр. Търговище. С личен транспорт близките на пострадалия го транспортирали в МБАЛ- гр. Търговище. В спешното отделение лекарите извършили необходимите изследвания, консулти със специалист и други диагностични и терапевтични процедури, но поради тежкото състояние на пациента – същият изпаднал в ендотоксичен шок, в 21,00 часа починал.

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на заключението по съдебно-медицинската, отчасти на обясненията на подс. С., на показанията на разпитаните свидетели, както и на писмените доказателства, които е анализирал и преценявал поотделно и в съвкупност. По реда и със средствата на НПК е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина.

Анализирайки всички доказателства и възражения на защитата на подс , както и тезата на подс. С., първоинст. съд е изследвал основно действията на подс. по отношение на постр. Василев, с оглед на задълженията му като дежурен лекар в ЦСМП, съгласно Наредба №25/1999г. за оказване на спешна медицинска помощ.

По безспорен и категоричен начин от заключението по съдебно-медицинска експертиза се установява, че причина за смъртта на СТ.В. е ендотоксичен шок развил се от некрозата на тънкочревната стена, вследствие мезентериална тромбоза на тънките черва. Вещите лица изрично са акцентирали, че подобна диагноза не се поставя бързо и лесно, затова подсъдимият е бил длъжен да предприеме мерки за уточняване на диагнозата, да се ориентира правилно при наличието на класическа симптоматика за остро протичащо коремно хирургично заболяване: постоянна болка в корема, в началото с характер на колика, а впоследствие -постоянна, тежко общо състояние,гадене и повръщане без облекчаване на болката и др., съответно да назначи допълнителни лабораторни изследвания и да предприеме мерки за уточняване на диагнозата, като за целта извърши КОНСУЛТ СЪС СПЕЦИАЛИСТ-ХИРУРГ и предложи хоспитализация. Целта на болничното лечение е именно да се направи предварителна, работна диагноза, в пълен обем да се направят изследвания и на база симптоматиката, обективното състояние, лабораторните изследвания и наблюдението на болния да се направи диференциална диагноза /разграничаване на заболявания с еднаква или сходна клинична картина/, която в хода на лечението оформя и окончателната диагноза. Именно поради неизпълнението на посочените задължения по Наредбата, подсъдимият е допринесъл за престъпния резултат.

Вещите лица изрично са пояснили, че при изготвяне на заключението по СМЕ не възприемат представените от подсъдимия в един по-късен момент резултати от кръвни изследвания на постр. , тъй като същите не отговарят на законовите изисквания -подс. С. не е отразил резултатите от проведеното кръвно изследване в журнала. Съдът обаче правилно е подходил, като е изискал доказателства от клиничната лаборатория към МБАЛ Попово, от където се установява, че резултатите съответстват на представените от подсъдимия в с з. – видно е , че са били в норма и в този смисъл обосновано е кредитирал обясненията на подсъдимия в тази част, че резултатите са били в норма. Вещите лица обаче поясняват, че дори и да се приеме тезата на подс. , за това , че изследванията на постр. са били в норма, не може да се изключи наличието на тези стойности, с оглед бързопротичащия характер на заболяването. Затова и приемат, не се променя крайният им извод - че назначеното изследване на кръв /хемоглобин, еритроцити, хематокрит и левкоцити/ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО за подпомагане на правилната диагноза. Всички допълнителни изследвания -лабораторни резултати и рентгенови изследвания, които подсъдимият е следвало да назначи са били съобразно възможностите и наличната апаратура, съгласно чл . 9 , т . 2 от Наредба №25/1999г. При своевременно поставена диагноза и хоспитализация вероятността за точно установяване на заболяването /дори и в случаите на нетипично протичане / щеше да е по-голяма, а прогнозата за благоприятен изход при своевременно оперативно лечение - значително подобрени. Провеждане на незабавно комплексно лечение в болнични условия-медикаментозно и оперативно значително повишават шансовете за предотвратяване на леталния изход.

Правилен е извода на първоинст. съд и за това, че подс. не е насочил пострадалия за хоспитализация в специализирано болнично отделение, както и , че не го е насочил към Спешно отделение - Търговище: съпоставяйки гласните доказателства / показанията на св.Ц.М. и св.И.Б., св. Е., св Д., както и тези на билзките на постр./ със заключението по графолог.експертиза, назначена в хода на съд. пр-во се установява, че отразеното в журнала на ЦСНП-Попово от подс.- д-р С. е написано с два различни химикала -/различни пасти/, поради което и съвсем обосновано съдът е отхвърлил твърденията на подс. Неизпълнението на тези задължения е обусловило и неизпълненето по т.9 б."а" от Наредбата - за клинично и инструментално наблюдение на пациента до неговата хоспитализация, като не е осигурен специализиран транспорт на пациента, нуждаещ се от спешна медицинска помощ. Правилен и законосъобразен е извода на ТОС за допуснато нарушение и на разпоредбата чл.4 т. 2 от цитираната Наредба от подс. С., съгласно която ОБЕКТ на спешна медицинска помощ са „ болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на ЦСМП". Всичко изложено по-горе обосновано е дало основание на първоинст. съд да достигне до извода, че подсъдимият не е изпълнил задължението си оказаната медицинска помощ да отговаря на правилата за добра медицинска практика -чл.5 от Наредбата, които сами по себе си са ясно и конкретно формулирани.

При така установеното от фактическа страна, ТОС правилно е приел, че от обективна и субективна страна подс. С. е осъществил състава на престъпление по чл. 123 ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, което от своя страна изцяло се споделя от въззивната инстанция, няма основание да се твърди неправилност и незаконосъобразност на присъдата, постановена от ТОС, както и, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното производство. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ и проверката на всички доказателства по делото, а направените правни изводи са законосъобразни. Първоинст. съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. Й.С.. Следва да се отбележи, че така определеното наказание се явява справедливо: преди всичко абсолютно правилно съдът е отчел, смекчаващите отговорността обстоятелства като чистото съдебно минало, частичното съдействие при разкриване на обективната истина, липсата на други професионални нарушения и на лоши характ. данни. Правилно са отчетени множеството нарушения на правилата за оказване на спешна мед. помощ като отегчаващо вината обстоятелства. Правилен е извода на съда, за това, че не следва да се изтърпява наложеното наказание ефективно, тъй като практическото лишаването от свобода на подс. не би реализирало най - вече целите на специалната превенция, предвидена в разпоредбата на чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (137) от НК.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС достигна до извода, че присъдата на ТОС не страда от пороци, поради което и жалбата се явява неоснователна, а присъдата като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338Чл. 338. ⚖️ Практика (13) Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Произнасяне на въззивния съд по административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице от НПК да бъде потвърдена. При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 338Чл. 338. ⚖️ Практика (13) Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Произнасяне на въззивния съд по административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 92 на Окръжен съд – Търговище по НОХД № 228/10г. по описа на същия съд, постановена на 21.12.2010г.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Присъда № 92/21.12.2010 НОХД 228/2010 ОС Търговище