Решение/ 21.10.2010 ВНОХД № 282/2010 АпС Варна

   РЕШЕНИЕ/ 21.10.2010 ВНОХД № 282/2010 АпС Варна

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер ……………… Година 2010 Град Варна Варненският апелативен съд Наказателно отделение На двадесет и първи октомври Година две хиляди и десета В публично заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Живка Д. ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова Румяна Панталеева съдебен секретар С.Д. прокурор Иван Тодоров като разгледа докладваното от съдия Панталеева ВНОХД № 282 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:

Наказателно дело от общ характер № 282/2010 г. пред Апелативен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА ефективно лишаване от свобода .

Предмет на въззивното производство е присъда № 67/28.05.2010 г. по НОХД № 1595/09 г. на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимият О.И.К. е бил признат за виновен и осъден по чл.123, ал.1, вр.чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК на лишаване от свобода за една година, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК е било отложено за три години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел за доказано обвинението, че на 17.11.2008 г. в гр. Варна, като лекар ординатор в Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, поради нарушение на чл.3, т.8 от вътрешния правилник, представляващо немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, подсъдимият е причинил смъртта на К.С.В..

С оглед осъждането е ангажирана и гражданската му отговорност, ведно с гражданския ответник – медицинското заведение, със задължение да заплатят на наследниците на пострадалия – съпругата и двете му деца, по 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, като исковете за разликата до 100 000 лева са били отхвърлени.

Въззивното производство се инициира с три жалби: - от адвокат Й.Д., с искане подсъдимият да бъде оправдан поради необоснованост на присъдата, - от адвокат Ю.Г., представляващ частното обвинение и гражданските ищци, с искане за лишаване на подсъдимия от право да упражнява лекарска професия за срок от три години и за уважаване на исковете в пълен размер, - от представляващия гражданския ответник МБАЛ „Св.Анна Варна” АД, с искане за отмяна на осъдителната присъда в двете й части.

В съдебно заседание представител на гражданския ответник не участва, другите жалбоподатели поддържат направените писмено оплаквания, в последната си дума подсъдимият се счита за невинен, а становището на представителя на въззивната прокуратура е, че всички жалби са неоснователни.

Чрез събраните и проверени в окръжния съд доказателства, от фактическа страна накратко се установява следното: Подсъдимият, лекар - ординатор в Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна -Варна” АД, на 17.11.2008 г. бил дежурен в Шокова зала. Пострадалият Кирил В., също лекар - ортопед, тази сутрин почувствал болки в сърдечната област, и на път за работа се отбил в Спешното отделение. Представил се и помолил да му измерят кръвното налягане и да му направят кардиограма. Подсъдимият свалил анамнезата, а сестра Костова изпълнила манипулациите. Били направени две кардиограми, на различна скорост, и с тях се запознали както подсъдимият, така и пострадалият, който си ги прибрал, обул се и се облякъл, и след кратък разговор помежду им В. си тръгнал, без прегледът му да бъде регистриран в медицинските журнали. От там той се отбил в поликлиниката, чийто управител бил, и където съобщил, че излиза по работа, отделно планирал да прегледа пациент на второто си работно място в друго болнично заведение, но докато се движел пеша в града, паднал на улицата. Случайни минувачи извикали Бърза помощ и полиция, но при пристигането на екипите станало ясно, че е починал. При аутопсия била установена причината за смъртта му - пресен миокарден инфаркт. При огледа на трупа били иззети двете кардиограми. Разчитането им от специалист установило, че в тях се съдържат данни за наличие на остър коронарен синдром, който е опасно остро заболяване с потенциално фатални последици и налага незабавна хоспитализация.

Въз основа на тези факти окръжният съд приел от правна страна, относимо към състава по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, предмет на обвинението, че бланкетната му форма се запълва с нарушение на правило, визирано в чл.3, т.8Чл. 3. ⚖️ Практика (4) (1) Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Република България. (2) Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, се решава съобразно с приетите от нея норми на международното право. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св.Анна – Варна” АД, според което при животозастрашаващи ситуации се провеждат реанимационни мероприятия в пълен обем, като се следва утвърден Лечебен алгоритъм.

По жалбата на адвокат Й.Д., защитник на подсъдимия. С тази жалба и съгласно защитната теза, не се оспорват от фактическа страна възникналия здравословен проблем на пострадалия и произтичащата от него необходимост от своевременно адекватно лечение, а се твърди, че въпреки медицинските си познания, позволяващи му да разбира състоянието си, той сам е отказал такова, като не е пожелал да бъде хоспитализиран, с което също е допуснал нарушение на Правилника, изискващ от пациента да съдейства на лекуващия го лекар, и предвид невъзможността пациент да бъде подложен на реанимационни мероприятия без съгласие, се прави извод, че не може да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия.

Именно защото починалият доктор В. е бил лице с професионалната компетентност на висшия медицински персонал, не може да бъде възприета като житейски оправдана, разумна и логична възможността да е бил наясно със състоянието си, неговата прогноза, изключително високият риск да загине внезапно в извънболнични условия, необходимостта да бъде обездвижен незабавно, и въпреки това да си тръгне безгрижно след прегледа, за да се отдаде на изпълнение на множеството си ежедневни разнообразни и динамични работни ангажименти. Защото точно медицинските му познания не биха му позволили да подцени степента на застрашеност на собствения си живот, а обратно, биха го мотивирали да окаже точно съдействието, споменато от защитата, и дори сам да изисква и настоява да бъде реанимиран /още повече, ако се приеме за установено безспорно, както настоява защитата, че предния ден д-р В. вече е прекарал един инфаркт с давност около 20 часа/. И след като не го е сторил, се налага извод, че пострадалият не е разбрал, че в ЕКГ записите му се отразяват промени, показани за наличие на остър коронарен синдром. Отговорен да го уведоми за съществуващото съмнение, е бил именно подсъдимият, към когото той се е обърнал като пациент, и в чиято компетентност несъмнено е било да диагностицира състоянието му. Записите от кардиографа са били достатъчни за лекар с опита на д-р К., въз основа на разчитането им, да вземе решение за незабавна хоспитализация, а при отказ – надлежно да го отрази в медицинския журнал, каквото отразяване не само няма, но и изобщо не е вписан извършения преглед на пострадалия.

Свидетелските показания на медицинската сестра В.и санитарката Д., на които се позовава жалбоподателят, когато твърди, че подсъдимият е уведомил починалия доктор В. за действителното му състояние, нямат нужната убедителност. Свидетелката В.не е присъствала на прегледа, тя е отишла на работа след това, и чак когато фактът на настъпилата смърт е станал известен, след множество запитвания от колеги преглеждан ли е при тях пострадалият /на които тя е отговаряла отрицателно предвид липсата на отразяване в журнала/, в късния следобед тази свидетелка водила неопределен разговор с подсъдимия, при който последният й съобщил, че според разчитането на кардиограмата имало проблем. Не е достатъчно и чутото от свидетелката Д., че подсъдимият обяснявал на пациента, как нещата не са добре, и че трябва да си обърне внимание, защото не е трябвало да го кара сам да си обръща внимание, а да настоява лично да отпочне стъпките по лечебния алгоритъм, като задължително поне го обездвижи и осигури венозен път чрез поставянето на абокат, като междувременно организира идването на екип за транспортиране до болнично заведение за хоспитализация.

Упреците по отношение на тройната съдебномедицинска експертиза също са неоснователни, и няма причини да се счита, че даденото от вещите лица заключение е в разрез с принципите на процеса, нито поради формулираните към тях въпроси, нито предвид ползваните от тях материали, които са били единствено приложените по делото. Несериозно е да се твърди, че вещите лица са взели предвид „казаното за роднините и приятелите от свидетелката В., които са правили коментар по кардиограмите”, след като в тяхната компетентност е било сами да ги разчетат. Към датата на извършване на експертизата подсъдимият все още не е бил привлечен като обвиняем, и съответно по делото не е имало негови обяснения, но разпитът на вещите лица в съдебно заседание е проведен след изслушването му, което не е дало основание за промяна в направените изводи, за това не може да се счита, че експертизата игнорира обясненията на подсъдимия.

Като алтернатива на защитното искане за оправдателна присъда, в съдебно заседание се поставя въпроса за справедливостта на гражданските искове, като се твърди, че те са завишени поради неотчитане на съпричиняване от страна на пострадалия, както и за това, че при наличието на граждански ответник, само подсъдимият е осъден да заплати държавната такса върху тях. Окръжният съд не е взел изрично становище по възможното съпричиняване, на което се позовава защитата, и това е обяснимо, първо защото такова не е правено пред него, и второ, защото то се изключва от възприетото с мотивите, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция, че пострадалият не е бил запознат от подсъдимия с наличната непосредствена опасност за здравето и живота му и за необходимостта от незабавно обездвижване и хоспитализация. Независимо от това, обстоятелствата, че пострадалият е бил лице с медицинско образование, а и със съзнание за хипертоничното си заболяване от една страна, както от друга, че се е представил на подсъдимия като лекар и управител на медицинско заведение, имат своето отражение при решаване на въпросите за наказателната и гражданска отговорност. Окръжният съд обаче не е допуснал нарушение при определяне на размера на обезщетенията поради несправедливо завишаване, той като той не ги е уважил в пълния предявен размер от по 100 000 лева въз основа на правилния извод, че общественият критерий за справедливост обуславя намаляването им на по 50 000 лева. Позовавайки се на разпоредбата на чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските от НПК, съдът е възложил само на подсъдимия заплащането на трите държавни такси върху уважената част на гражданските искове, което е неправилно с оглед субсидиарното приложение на правилата по ГПК, и допуснатото само в тази част нарушение следва да бъде отстранено в настоящата инстанция чрез изменение.

По жалбата на адвокат Ю.Г., повереник на частния обвинител и граждански ищец. Оплакванията в тази жалба са в две насоки. По отношение на наказателната част – относно липсата на наложено наказание лишаване от право да се упражнява лекарска професия, а в гражданската – поради несправедливо занижаване на обезщетенията. И двете оплаквания не се споделят от въззивната инстанция.

Възможността за налагане на наказание и по чл.37, ал.1, т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК за престъплението по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК се съдържа в общата за цялата глава „Престъпления срещу личността” допълнителна разпоредба на чл.160Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК, от която произтича задължение за съда да я обсъди. В проверявания съдебен акт не са изложени нарочни мотиви по този въпрос, но първостепенният съд е определил степента на обществена опасност на извършителя като ниска, и това съответства на установеното за неговата личност – с тридесет годишен трудов стаж, без констатирани до сега нарушения в работата и съответно без налагани наказания, с чисто съдебно минало и семейство, съобразно които, отсъствието на наложено с присъдата наказание лишаване от право да се упражнява лекарска професия, редом с определеното лишаване от свобода за една година, не води до нейната несправедливост и несъответност, а решение в обратния смисъл, при конкретиката на казуса, не би доприсло с нищо за постигане както на специалната, така и на генералната превенция.

Гражданските искове също не са несправедливо занижени. Във връзка със съответността на техния размер вече бяха изложени мотиви по повод жалбата за подсъдимия, които са изцяло относими и важат в еднаква степен. Отделно от тях, при вземане на решение в тази част, окръжният съд е съобразил, че съпругата на пострадалия ще е лишена от грижата и близостта на мъжа, с когото е избрала да сподели живота си, а децата ще са завинаги лишени от връзката с родния са баща. Обстоятелствата, касаещи доходите на пострадалия, установени допълнително във въззивната инстанция, не са от такова естество, че да налагат промяна на присъдените обезщетения.

По жалбата от името на гражданския ответник. С тази жалба се възразява срещу преценката на първостепенния съд по доказателствата и направените въз основа на нея изводи, като се отправя искане подсъдимият да бъде признат за невинен и гражданските искове да бъдат отменени. В основната си част жалбата е недопустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл.318, ал.5Чл. 318. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните. (2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. (3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките и части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му. (4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Частният тъжител, частният обвинител и заинтересованото юридическо лице могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания. (5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси. (6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците. Срок и ред за подаване на жалбата и протеста от НПК, гражданският ответник може да обжалва присъдата само относно гражданския иск. С оглед осъдителната присъда в наказателната част, гражданската отговорност на ответника е била основателно ангажирана, по размера на присъдените обезщетения вече са изложени мотиви, а и този жалбоподател не излага конкретни възражения във връзка със справедливостта съгласно чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, налагащи вземането на конкретно становище.

Съобразно всичко изложено, присъдата и в наказателната, и в гражданската част следва да бъде потвърдена, като единствено се направи изменение чрез солидарното възлагане на държавните такси върху уважените размери на гражданските искове заедно с подсъдимия и на гражданския ответник, поради което настоящият състав на Апелативен съд Варна Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 67/28.05.2010 г. по НОХД № 1595/09 г. на Окръжен съд гр. Варна само в частта на присъдените държавни такси по гражданските искове, като ОСЪЖДА подсъдимия О.И.К. и гражданския ответник Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна-Варна” АД, гр.Варна, СОЛИДАРНО да заплатят в полза на държавата три такси от по 2000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.