Присъда № 6/03.02.2010 НОХД № 436/2009 ОС Русе

   ПРИСЪДА № 6/03.02.2010 НОХД № 436/2009 ОС Русе Присъда № 6/03.02.2010 НОХД № 436/2009 ОС Русе

    Наказателно дело от общ характер № 6/2009 г. пред Окръжен съд.

Подсъдимият (медицински специалист) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) .

Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия П.И.В., роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 14.11.2007год. в гр.Русе, в МБАЛ – Русе - АД, като с. л. н., в п. н.отделение на МБАЛ – Русе - АД, при независимо съпричиняване с И.Г.Л. – л. в п. н.отделение на – Русе - АД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – хуманна медицина, не осигурил своевременно провеждане на диагностичните изследвания и регистриране на състоянието на болния, качественото провеждане на лечебните дейности и процедури, които съответстват на добрата медицинска практика – нарушение по т.3 от Длъжностната характеристика в частта „Основни трудови задължения” на длъжността „л. н. и с. л. в п. н.отделение в МБАЛ – Русе – АД”. не осигурил регистриране на състоянието на болния – нарушение по чл.17, ал.2, т.1 от Наредба № 16 от 21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения. не ползвал точно и своевременно медицинската документация – нарушение по чл.17, ал.2, т.8 от Наредба № 16 от 21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения. не уведомил за състоянието на болния по надлежния ред, дежурния л. на нощно дежурство на същата дата - нарушение на установена трайна медицинска практика в МБАЛ – Русе, с което на 15.11.2007год. причинил смъртта на Н.Д. ***, поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.2 и чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК, го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

НЕВИНЕН в това, деянието да е извършено при осъществяване на следните конкретни признаци на нарушения: от т.3 от Длъжностната характеристика, посочена по-горе - неосигуряване на системно наблюдение на болния, неназначаване своевременно на диагностични изследвания, нерегистриране на промените, настъпили в състоянието на болния през целия му престой в отделението. от чл.17, ал.2, т.1 от Наредбата, посочена по-горе – неосигуряване на лечение, на системно наблюдение на болния и нерегистриране на промените, настъпили в него през целия му престой. от чл.17, ал.2, т.8 от Наредбата, посочена по-горе – непопълване на медицинската документация, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК, го оправдава по тази част от обвинението.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Г.Л., роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с висше образование, работи, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че през периода 14.11.2007год. – 15.11.2007год. в гр.Русе, в МБАЛ – Русе - АД, като л. н., в п. н.отделение на МБАЛ – Русе - АД, при независимо съпричиняване с П.И.В. – с. л. н. в п. н.отделение на МБАЛ – Русе – АД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – хуманна медицина: не осигурил своевременно провеждане на диагностичните изследвания и регистриране на състоянието на болния, качественото провеждане на лечебните дейности и процедури, които съответстват на добрата медицинска практика - нарушение по т.1 от Длъжностната характеристика в частта „Основни трудови задължения” на длъжността „л. н. в п. н.отделение в МБАЛ – Русе – АД”. не осигурил регистриране на състоянието на болния – нарушение по чл.17, ал.2, т.1 от Наредба № 16 от 21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения. не ползвал своевременно медицинската документация – нарушение по чл.17, ал.2, т.8 от Наредба № 16 от 21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения, с което на 15.11.2007год. причинил смъртта на Н.Д. ***, поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.2 и чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК, го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, отлага за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

НЕВИНЕН в това, деянието да е извършено при осъществяване на следните конкретни признаци на нарушения: от т.1 от Длъжностната характеристика, посочена по-горе - неосигуряване на системно наблюдение на болния, неназначаване своевременно на диагностични изследвания, нерегистриране на промените, настъпили в състоянието на болния през целия му престой в отделението. от чл.17, ал.2, т.1 от Наредбата, посочена по-горе - неосигуряване на лечение, на системно наблюдение на болния и нерегистриране на промените, настъпили в него през целия му престой. по чл.17,ал.2,т.4 от Наредбата, посочена по-горе – непровеждане незабавно, на животоспасяващи дейностти и процедури при влошаване на състоянието на болния, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК, го оправдава по тази част от обвинението.

ОСЪЖДА подсъдимия П.И.В., да заплати в полза на Държавата сумата от 360 лева /триста и шейсет лева/ - разноски на досъдебното производство и сумата от 161 лева /сто шейсет и един лева/ - разноски в съдебното производство.

ОСЪЖДА подсъдимия И.Г.Л., да заплати в полза на Държавата сумата от 360 лева /триста и шейсет лева/ - разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд – Русе - сумата от 161 лева /сто шейсет и един лева/ - разноски в съдебното производство.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр.Велико Търново.

Окръжен съдия :

Мотиви към присъда N 6/03.02.2010год. по НОХД N 436/09год. по описа на Окръжен съд - Р..

Р.нска окръжна прокуратура е обвинила П.И.В. в извършване на престъпление по чл.123, ал.1, пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, за това, че на 14.11.2007г., в гр.Р., в МБАЛ – Р. - АД, като с. л. н. в п. н.о. на МБАЛ Р. - АД, при независимо съпричиняване с И.Г.Л. - л. в п. н.о. на МБАЛ – Р. - АД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – хуманна медицина, не съобразил предоставените му изследвания и м.документация на пациента Н.Д. *** и не осигурил осъществяването на повторен консулт с х., което е попречило да се постави правилна диагноза и да се пристъпи към спешно оперативно л. – нарушение на: т.З от длъжностната характеристика в частта „Основни трудови задължения” на длъжността „л., н. и с. л. в п. н.о. на МБАЛ - Р. - АД” - не осигурил системно наблюдение, своевременно назначаване и провеждане на диагностичните изследвания, регистриране на състоянието на болния и промените, настьпили в него, през целия му престой в о., качественото провеждане на лечебните дейности и процедури, които съответстват на добрата м.практика; на чл.17, ал.2, т.1 от Наредба №16 от 21.08.1996г.за о.изацията на болничната м.п.в държавните лечебни заведения – като л. в о. не осигурил системното наблюдение и л. на болния и регистриране на състоянието му и промените, настъпили в него през целия му престой; на чл.17, ал.2, т.8 от Наредба №16 от 21.08.1996год. за о.изацията на болничната м.п.в държавните лечебни заведения – като л. в о. не попълнил и не ползвал точно и своевременно медицинската документация и не уведомил за състоянието по надлежния ред - чрез доклад, дежурния л. на нощно дежурство на същата дата, което се явява нарушение на установената трайна м.практика за лично предаване на дежурствата от д. л.и в МБАЛ – Р. - АД, с което на 15.11.2007год. причинил с. на Н.Д. ***.

Р.нска окръжна прокуратура е обвинила И.Г.Л. в извършване на престъпление по чл.123,ал.1,пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, за това, че през периода 14-15.11.2007год. в гр.Р., в МБАЛ – Р. - АД, като л. н. в п. н.о. на МБАЛ – Р. -АД, при независимо съпричиняване с П.И.В. - с. л. н. в п. н.о. на МБАЛ - Р.-АД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - хуманна медицина: не осигурил своевременно провеждане на диагностичните изследвания и регистриране на състоянието на болния, качественото провеждане на лечебните дейности и процедури, които съответстват на добрата медицинска практика - нарушение по т.1 от Длъжностната характеристика в частта „Основни трудови задължения” на длъжността „л. н. в п. н.о. на МБАЛ – Р. – АД” – не осигурил системно наблюдение, своевременно назначаване и провеждане на диагностичните изследвания, регистриране на състоянието на болния и промените, настъпили в него, през целия му престой в о., качественото провеждане на лечебните дейности и процедури, които съответстват на добрата м.практика; на чл.17, ал.2, т.1 от Наредба №16 от 21.08.1996г.за о.изацията на болничната м.п.в държавните лечебни заведения - като л. в о. не осигурил системното наблюдение и л. на болния и регистриране на състоянието му и промените, настъпили в него през целия му престой; на чл.17, ал.2, т.4 от Наредба №16 от 21.08.1996г.за о.изацията на болничната м.п.в държавните лечебни заведения - като л. в о. не провел незабавно животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на болния и на чл.17, ал.2, т.8 от Наредба №16 от 21.08.1996г. за о.изацията на болничната м.п.в държавните лечебни заведения - като л. в о. не ползвал своевременно медицинската документация, с което на 15.11.2007г. причинил с. на Н.Д. ***.

В съдебното производство при условията на чл.76Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. Молба за участие като частен обвинител, изр.2 от НПК, св.Д.Н.Д. е конституиран в качеството на частен обвинител, и за негов повереник е приет адв.В.И. *** (л.92, 2стр. от прот. за с.з. на 23.11.2009год.).

Прокурорът поддържа обвиненията. Предлага на съда да наложи наказание лишаване от свобода за всеки от подсъдимите в размер от три години, изтърпяването на което да се отложи по ред чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК за максималния петгодишен срок, като не бъде налагано наказание лишаване от права за всеки от подсъдимите.

Частният обвинител Д.Н.Д., поддържа обвиненията, наред с прокурора.

Подсъдимият П.И.В. дава обяснения в съдебното следствие, като счита че не е осъществил престъпление и пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият И.Г.Л. дава обяснения в съдебното следствие, като счита че не е осъществил престъпление и пледира за оправдателна присъда.

Защитника на подс.В. – адв.З.Т., пледира за оправдателна присъда.

Защитника на подс.В. – адв.Е.Т., пледира за оправдателна присъда.

Защитника на подс.В. – адв.М. Р., пледира за оправдателна присъда.

Защитника на подс.Л. – адв.Д.Ц., пледира за оправдателна присъда.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимия В. завършил Висше медицинско образование, придобил специалност „н.”, като от 1997год. започнал работа като л. в м. б. за а. л. – Р. в н.о.. Към месец ноември 2007год. работел конкретно в п. н.о., на длъжност „с. л. - н.”. Подсъдимия Л. също бил със завършено Висше медицинско образование, придобил специалност „н.” и от 1992год., включително и към месец ноември 2007год. работел в същото н.о. на МБАЛ – Р., на длъжност „л. - н.”. Към месец ноември 2007год., Н.Д.Д. бил на 70 години, живеел сам в гр.Р., в жилище на ул.”Ц. О.” № ***. Синът му – св.Д.Д. живеел наблизо и често го посещавал. Н.Д. поддържал близки отношения със своя съседка – св.Р.И.Ц., която почти ежедневно му ходила на гости в жилището, като пред нея той споделял и здравословните си проблеми. От разговорите им св.Ц. знаела, че на млади години страдал от я., за което рядко пиел л.ства – конкретно „Ф.”, но не и напоследък, за което не бил провеждал друго л.. През 2002год. му била извършена операция на т.с., във връзка с установена а.. В последните години към 2007год., Н.Д. се оплаквал предимно от болки в с. и в г., а през месец септември 2007год. във връзка с оплаквания за т. на р. и общо слабост в крайниците бил за няколко дни на л. в п. н.о. на МБАЛ – Р.. При престоя му от изследванията било установено като окончателна диагноза, че бил в състояние след прекаран лек и. и., както и било установено, че страда от с. – ш.г.с.- имал дегенеративни промени в п.(Епикриза - л.54 от досъд. п/во – том 2). След изписването му от о.н.в края на месец септември, състоянието му се подобрило и той се грижел сам за себе си. На 13.11.2007год., около 19,30 часа, св.Ц. отишла на гости в дома на Н.Д., където двамата вечеряли - той ял немного храна, както и изпил около водка. Малко по-късно, след вечерята, около 20,30 часа, Н.Д. станал от мястото си и тръгнал по коридора в жилището. Докато бил там внезапно изпитал много силна болка, извикал към св.Ц., че много го боли в областта на г., че му е зле и не може да стои на краката си. Св.Ц. веднага отишла до него и придържайки го, го завела до легло, където Д. легнал. Продължавал да се оплаква, че изпитва силна болка от същото място, както и се засилва при дишане. Св.Ц. се изплашила от оплакванията на Н.Д. за силна болка и бързо настъпилата промяна в състоянието му и веднага се обадила по телефона на сина му – св.Д.Д.. Казала му, че баща му е зле и го питала какво да прави. Св.Д. й казал, че ще дойде и тя да извика веднага с.помощ. Св.Ц. веднага започнала да звъни в ц.за с.м.помощ, като обяснявала, че състоянието на Д. е тежко и е наложително идването на медицински екип. Тази внезапна промяна в състоянието на Н.Д. около 20,30 часа на 13.11.2007год. със започналата внезапна, много силна болка, била резултат на настъпила в това време, п.(с.– п.) на налична отпреди, х.я.на д. му (т.нар. д. я.). Поради пробива в този к.к.о., постепенно започнал процес по развИ.е на д. п. – обхващащ цялата к.. Започнал възпалителен процес, като по малко, постепенно във времето започнала да се събира гнойна т. в к. на Д.. След 15 - 20 минути от телефонното обаждане на св.Ц. (около 21,00 часа) в жилището пристигнала св.М.И. ***, а малко по-късно дошъл и св. Д.Д.. Пред св.И., Н.Д. се оплакал от силна болка, като заявил, че е основно в областта на г. и посочил мястото, поставяйки ръката си в областта в средата на г. си. п.началното съмнение на св.И. било за настъпил и. и по тази причина му направила електрок., като по резултата от същата установила, че не се касаело за кардиологично страдание (изследването показало нормално състояние на сърдечната дейност). Освен това от заявеното от Н.Д. разбрала, че силата на болката му се променяла при движение, което не било типичен симптом при кардиологично заболяване. Прослушала к. му със слушалки и преценила, че имал нормална п., както и чрез п. (с лек н.) върху повърхността на к. на Н.Д. преценила, че няма някаква патология, а той не реагирал на болка. Също извършила и п. в областта на р. вляво, където Н.Д. й казвал, че усеща болка. Измерила и кръвното му налягане – било с нормални стойности – 130/80. Св.И. разбрала от Н.Д., че не е повръщал и не му се гади. Въз основа на тези данни и извършения преглед св.И. счела, че болките на Н.Д. се дължали на „и.н.” (болка поради заболяване на н. между р., напр. поради з. на н.) и приела за установена тази работна диагноза. За това, и тъй като Н.Д. бил много напрегнат, св.И. решила да му даде успокоителни и обезболяващи медикаменти. Поставила му конкретно една инжекция с „н. б.”, след което препоръчала на св.Д.Д. да купи обезболяващо л.ство - „д.” и също да бъде поставен като инжекция. По преценка на св.И., състоянието на Н.Д. не било спешно и налагащо хоспитализация към момента, като посъветвала св.Д.Д. да отиде с баща си при личния му л., за уточняване на диагнозата и назначаване на л.. Св.М. попълнила съответния документ за посещн.и установеното - „Фиш за с.м.помощ”, след което си заминала. (фиша приложен на л.36, т.1 от досъд. п/во). Св.Д.Д. купил от аптека веднага изписаната инжекция и една съседка я поставила на баща му. Малко по-късно се прибрал в домът си, като се разбрали, че ще се обади сутринта, за да разбере състоянието на баща си, а св.Ц. останала да нощува при него. През нощта поради поставените л.ства, болката на Н.Д. временно намаляла. Няколко пъти с.л, за да пие вода, като около 3,00 часа (на 14.11.2007год.) казал на св.Ц., го боли с. и въобще цялата област на к.. Също така рано сутринта й казал, че му е много студено на краката. Последното било поради циркулаторно нарушение от промяната в състоянието му, поради ендоинтоксикацията от продължаващо развиващият се п.. В резултат на него започнало опъване на к.с.и подуване на к. на Д., както и процес по п. на ч. п. (поради фиксация на ч.бримки). Болките както в областта на г., така и започналите в областта на к. продължавали, като сутринта на 14.11.2007год. около 8,00 часа, св.Д.Д. отново отишъл в дома на баща си. Видял, че баща му е легнал на леглото, че е блед, както и забелязал, че к. му е т. и издут, не можел сам да се вдигне на краката си, и че му е лошо. Н.Д. постоянно повтарял, че му е много зле и че го боли. Поради това, св.Д. решил, че веднага трябва да откара баща си в б., а не да търси личния му л.. Решил да поиска съдействие за бързото му приемане в б.та и веднага се обадил по телефон на своя позната – св.Р.К. – л. в п. н.о. на МБАЛ – Р.. Същият ден тя не била на работа в о., но след като чула какво е състоянието на болния, посъветвала св.Д. да закара баща си до б.та. Веднага се обадила по телефона в о.н.и разговаряла със своя колежка - св.Е.С. – л., която току - що била застъпила на смяна в о.н.– първа смяна – от 7,30ч. до 13,30 часа. Обяснила й, че с. въпрос за техен пациент, който се е лекувал в о.н.преди два месеца и я помолила да осигури приемането му там, като й казала, че поради с.та, установена при предходния му престой в о., предлага този път да бъде приет в о.н.по клинична пътека № ** (включваща болка в г.о.на г.с.), като и казала, че пациента имал през нощта болки в г. и к.. Св.К. уведомила св.Д. за уговорката и същият заедно със св.Ц. започнали да подготвят баща му за излизане. Н.Д. с голяма трудност седнал на леглото, при което св.Ц. видяла, че к. му, в областта на с., бил увеличен – п., до степен, че не можел да се наведе да си обуе панталона, чорапите и обувките, и продължавал да се оплаква от болки в с.. Затова св.Д. я помолил до помогне на баща му, като го облече и обуе. Св.Ц. го направила и след това си тръгнала. Св.Д. придържайки баща си започнал да го извежда от жилището. В близост до входната врата се поколебал дали да не се върнат, тъй като Н.Д. бил очевидно много зле и се оплаквал от болки. Въпреки това, решил, че трябва да го отведе, с трудност го качил в автомобила си и го откарал до б.та. Тъй като Н.Д. вече не бил в състояние да върви, св.Д. отишъл до о., откъдето взел една инвалидна количка. С нея, с асансьора закарал баща си до п. н.о. (на ** етаж), като вече било около 09,30 часа. Св.С. ги посрещнала в о., снела анамнеза от Н.Д. – разпитала го п.начално за състоянието му, снела ориентировъчен н.ичен статус и се запознала с епикризата от предходното му пролежаване в о., и приела, че най-вероятна причина за болката в г. са тежки дегенеративни или д. промениш в г. му п.. Н.Д. бил контактен – говорел и при въпроси обяснявал болките си. Св.С. написала направление за хоспитализация и Н.Д. бил приет в о., в стая № *, на в. легло. (в документацията занапред на съответните места бил обозначаван като ”*/*”). Същият ден – 14.11.2007год., д. л. в н.ичното о. в периода от 7,30 часа до 19,30 часа, бил подс.П.В. /като дневна смяна и замествайки в следобедната част, след 13,30 часа, друг свой колега – св.С.). Както било обичайно, докато в о.н.се намирали едновременно двама дежурни л.и през деня, те си разпределяли приемането на болни условно в два сектора, като в случая подс.В. приел последователно във времето 3 - 4 други пациента, а за приемането на Н.Д. и действия спрямо него п.начално се ангажирала св.С., тъй тя била разговаряла малко по-рано със св.К.. Конкретно това о. – п. н.ично, в един момент на 14.11.2007год. се запълнило с пациенти – 18 на брой. Към момента на приемането на Н.Д., д.с.по о., дневна смяна – от 7,00 до 19,30 часа, била св.Г.Д. (известна в о.н.с презимето си – всъщност св.Г.Д.Г.). Също така в п. н.о. към момента била и св.Г.Я., която изпълнявала длъжността д.с.по б., дневна смяна – от 7,00 часа до 19,00 часа. Същата имала задължения и по други о.ения, но на 14.11.2007год. се намирала основано в това о.. В о.н.по това време на работа като с.била св.С.А., която извършила и фактическите действия по настаняването на Д. в болничното легло в стая № *. След като Н.Д. бил настанен в о., св.С. написала за него направление за хоспитализация (приложено на л.18, т.4 от досъд. п/во) и така започнала процедурата по настаняване в о.. В това направление като насочваща диагноза д.С. записала „Болка в г.о.на г.с. – г. - п. о.”, приема бил посочен като спешен, чрез отбеля.не в частта на „Приемащо лечебно заведение”, а в частта „Постъпил в стационара пациент” като степен на тежест на заболяването отбелязала на съответното място – „от 6 до 24 часа”. Започнало съставянето на документа История на заболяването (ИЗ), относно Д., като на първата част от бланковата й част по образец, св.Г.Я. попълнила в началната част, данните на Н.Д., след което същата била занесена в п. о. на б.та от с.и там документа бил регистриран, като му бил поставен № - в случая 27800 и амб.№ 277/07г. (в горната част на л.4, т.4 от досъд. п/во) след което в този вид ИЗ била върната в п. н.о. и занапред в него започнало документиране на хоспитализацията на пациента (съобразно чл.23 от Наредба № 16/96г.-обн.ДВ,бр.76/96г. и част III, т.1 и 2 от Приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.07г. на НЗОК /обнДВ, бр.19/07г.). В периода от регистриране на ИЗ на Н.Д., до тръгването си от о., св.С. вписала в нея на съответно място, като предварителна диагноза: „Болка в г. о. на гр. с.– г. п. о., както и „ОХК” (частта „Диагноза” от ИЗ – л.4 , т.4 от досъд. п/во). При приемането на Н.Д. на 14,.11.07г., била съставена и Декларация за информирано съгласие, като за л., информирал пациента се подписала св.С. (л.11,т.4 от досъд. п/во). Още при приемането на Н.Д. в о., той споделил пред св.с.и пред св.Д., че не бил ходил по голяма нужда от няколко дни, което породило у свидетелката св.С. съмнение за „о.х.к.” (че болката е от развиващ се б.ен процес от к., а не к. или р.), затова решила да го прегледа допълнително. Междувременно в това време, подс.В. също бил в о., както и в момента на приемането на Н.Д., знаел, че е приет по договорка между свидетелките К. и С., и заедно със св.С. отишъл в стаята на пациента да го прегледа и той. Малко преди това подс.В. бил разбрал от св.Д., че Н.Д. се оплаква от болки. Н.Д. се намирал в идентично външно състояние както при излизането от домът си – с видимо п. к.и сравнително блед, не можел да се движи сам, бил поставен легнал на болничното легло, бил адекватен и комуникативен – при отправяни му въпроси, обяснявал възприятията си за заболяването. Подс.В. натиснал с ръка к. му, при което Н.Д. изохкал и се свил от болка. Същото направила и св.С. и имало същия резултат. При физикалното изследване установили също, че к. на Н.Д. бил п. и по-т., в сравнение с обичайно състояние на к.. Пациента давал признаци за силна болка при извършваната п. на к. му, а такава нямало когато не се извършвала п.. И двамата л.и – св.С. и подс.В., при тези симптоми и въз основа на възприетото от тях външно състояние на к. на Н.Д., предположили, че същият има б.ен проблем в к. – състояние на т.нар. ”о.х.к.” и решили веднага да бъде извикан консулт с х. по спешност. Както св.С., така и подс.В. заявили пред св.Д.Д. тези си съмнения, и че ако от се установи действително, че е налице „о.х.к.”, ще го изпратят в х. о. за л.то му. Конкретно подс.В. казал на св.Д., че вероятно се касае за х.проблем, в к. кухина. След това била направена к. на Н.Д., като резултата бил в норма (документ от к. на л.25 до 27, т.4 от досъд. п/во). Като разбрал и това, св.Д.Д. си тръгнал от о.. Подс.В. и св.С. дали указания към д.с.– св.Д., че пациента не следва да с. от леглото, да му се помага в обслужването, като му бил поставен уринатор. Тъй като не указали нещо друго по-специално като действия на св.Д. по отношение на Н.Д., тя следвало да извършва към него стандартните процедури, съгласно задълженията й в качеството на д. с., основно визирани в съответната длъжностна характеристика (л.18 и 19, т.2 от досъд. п/во). В периода от време от регистриране на ИЗ на Н.Д. (малко след постъпването му в о.н.в 10,00 часа на 14.11.2007г.), до момента, преди отвеждане на пациента за изследвания в о.н.по о.д.(малко преди 13,00 часа на същата дата), подс.В. вписал в последователно в историята на заболяването следното: В ИЗ - л.6, том 4 от досъд. п/во): В частта „Настоящи оплаквания. АНАМНЕЗА”: „Постъпва за втори път в о.. Ден преди постъпването получил остра болка в г., болка в к. и се затруднила походката му. След консулт с н. поставен за стационарно л.. През нощта на 13/14.11.2007год. посетен от екип на МЦСМП, направен ЕХГ и оставен на домашно л.” В частта „Проведени изследвания”: „ЕХГ”. В частта „Проведени лечения”: „Не” В частта „Минали заболявания”: „Състояние след м. и., състояние след а. на лява т. с., операция за и.х.в дясно”. В частта „Фамилна обремененост”: „Не” В частта „Рискови фактори”: „Не”; В ИЗ - л.6, стр.2, том 4 от досъд. п/во): В частта „Обективно състояние”: - Соматичен статус – н.х., кръвно 100/70, кожа и видими лигавици – б., в.д., р.с.д., к.болезнен дифузно т., оперативен ц.. - н.ичен статус – ограничения и болезнени движения в т. о., перкуторна болка в г. с.на ниво Th 7-8, общо оживени и по-живи в дясно с.м. р., , б. /+/ в двустранно, нормален п. рефлекс в ляво, Х. и Т. /+/ в двустранно, к. – по-тежка в дясно, коорданация в норма, синдром – в. в т.….. - Диагноза – Болки в г. и к.. - Диференциална диагноза 1.Увреждане на м. д. в т. о. с р.. 2. ОХК 3. м. в т. п.. В ИЗ - л.8, том 4 от досъд. п/во): „Наблюдение на болния”: „Виж анамнезата и н.ичния статус. За р.. на т. п., търси се деструкция. За р.. на б.д.– търси се белод.ен к.. Електро миог.. Срещу „10,15 часа” – „За консулт с х. по спешност с оглед ОХК !.”. Св.С. се подписала срещу „д.С.” след последното вписване относно консулта с х.. Във връзка с назначн.от св.С. и подс.В. за извършване на спешен консулт с х., св.Г.Д. попълнила началната част на „Фиш за консултативна дейност към ИЗ” и се обадила в х. о., за да дойде л., като било около 11,00 - 11,30 часа (фиша на л.24,т.4 от досъд. п/во). От там 12,30 часа дошли свидетелите Й.К. и св.К.Ф. – х. от в. н.о. при МБАЛ – Р.. В п. н.о. ги посрещнал подс.В., им представил пациента Н.Д. и казал, че предполага евентуално х. заболяване и по-конкретно състояние ОХК и че ако тази диагноза се пот.и, би трябвало да се лекува в х. о.. Също така от него свидетелите К. и Ф. разбрали, че поводът за приемане на пациента в п. н.о., бил болки в областта на г. и съмнение за възможни м. в същата област. Освен това х.те били информирани, че по-рано, при доболнична помощ, на Н.Д. били поставени обезболяващи л.ства. В присъствието на подс.В., както и на св.С., в стая № 4, свидетелите К. и Ф. извършили преглед на Д., като там била и медицинската с. – св.Г.Д.. Прегледа се изразил в следното: х.те направили ф. – в.преглед на к. на пациента – възприели визуално, че к. е видимо п., чрез п. и почукване на к. се пот.ило, че к. е „б.”, определен от тях като със средна т.ост на к.стена, също така при н. на к., Н.Д. реагирал на болка. Със слушалки прослушали к. и констатирали, че п.та била вяла. Пред тях Н.Д. също продължавал да се оплаква и от болки в г.. След това направили ректално туше, при което било установено, че изпражненията са без мелена – нямало кръв. х.те предписали към момента да се даде слабителен медикамент на Д., което малко по-късно св.Д. изпълнила. Тъй като взетите от болния обезболяващи л.ства можели да променят симптомите, също така поради липсата към него момент на ренгенологични и параклинични изследвания, въз основа на които можело да се пот.и или да се отхвърли наличното въз основа на физикалния преглед съмнение за х. заболяване и да се достигне до извод за състоянието с някой от симптомите на ОХК, на какъв точно б.ен процес се дължи, х.те преценили, че не могат да поставят сигурна диагноза, а за достигането й, било нужно извършване на изследвания. Казали това на подс.В. и св.С., както и по тази причина не се съгласили на искането на подс.В., да извършат действия по съответния ред за преместването на пациента веднага в х. о.. По тази причина, след физикалния преглед на Д., х.те решили да назначат изследвания, извършването на които се явявало задължително за достигане до сигурна диагноза за Н.Д. – за разпознаването на б.та, които да се извършат по спешност – х. (п.к.к.) и б., р. за с.г.в к. (п.) и х. с. в ч., както и ултразвуково изследване на к.ните о.и. Казали това устно на подс.В. и св.С., както и веднага било записано от св.Ф., върху г. на фиша за консултативна дейност (л.24,стр.2,т.4 от досъд. п/во), а на предната му част същият накратко описал установеното при прегледа на Н.Д., след което свидетелите Ф. и К. подписали фиша. Също така уведомили изрично подс.В. и св.С., както и това било написано от св.Ф., на г. на фиша, че след получаването на резултатите от тези изследвания, трябва да се извърши повторен консулт с х. за Н.Д.. Конкретно във фиша било записано следното: ”След разнасяне на резултати – консулт от д. х.”. След съставяне на фиша и дадените към л.ите в н.о. указания за извикване на повторен консулт, след като са готови резултатите от изследванията, свидетелите Ф. и К. се върнали в о.н.си. Фиша за консултативна дейност, бил приложен към оформящата се документация към ИЗ на Н.Д., която стояла, както и ИЗ на другите пациенти, в сестринската стая на п. н.о.. Подс.В. разпоредил на медицинската с. да попълни съответните бланкови документи за извършване на изследвания и да се отведе Н.Д. до местата за кръвни изследвания, графии и ултразвуково изследване. По същото време, допълнително св.С. назначила и извършването на р. с. на б.д.и на т. п.на Н.Д., поради нейното и на подс.В. съмнение за възможна деструкция в тези области, поради к.процес, както и назначила като терапия за Н.Д. болкоуспокояващ медикамент – „П.” който му бил даден (бил вписан в ИЗ – л.8, том 4 от досъд. п/во – горе вдясно). д.с.– св.Г.Д. започнала да попълва документите за това, съобразявайки вписаните във фиша изследвания от х.те. При попълване на бланките на документите за изследване на кръв от св.Г.Д., при нея бил и подс.В. и й казал, да запише, че изследването е спешно и св.Д. го направила, записвайки „cito !” върху тях. (приложени на л.17 и л.21, т.4 от досъд. п/во). Св.Д. попълнила и другите документи, необходими за изследванията – Искане за р. изследване (за р. на к.- за с.г.в к. -п. и х. с. в ч.) – л.20, т.4 от досъд. п/во, Искане за р. изследване (за р. на бял д.) – л.31 от досъд. п/во, Искане за р. изследване (за р. на т. п.) – л.19, т.4 от досъд. п/во. В исканията, св.Д. записала като издател подс.В., но тъй като при цялостното им подготвяне същият бил временно извън о., ги подписала св.С.. Малко след това, при връщането на подс.В. в о., св.С. му казала, в присъствието и на св.Д., че възможно най-бързо трябва да се извършат изследванията и да се изискат резултатите от тях, след което да се извика повторен консулт с х.те. Кръвта за изследване от Н.Д., била взета на място в о.. След това, св.Г.Д., заедно със с. св.С.А., транспортирали Н.Д. с болничното легло, с асансьора, до о.н.по о.д., намиращо се на първия етаж на сградата, като вече било 13,00 часа. п. отвели пациента в ехографския кабинет, където л.я - св.А.А. прегледала к. на Д. на видоезон, както и направила ултразвукова томог. – УЗТ, на к. на Д.. Изследването УЗТ станало за минути и св.А. веднага написала констатираното от него, а именно - данни за „а.” - т. в к. и ф. ч.б., в специален документ (Ултразвукова томог. на к.ни о.и № 379 – приложен на л.10,т.4 от досъд. п/во). Св.Д. веднага взела този документ на ръка. След това отвели пациента при ренгена, където д. л. бил н. на о.н.„о.д.” - св.Е.П.. Там били направени три ренгенови снимки съгласно исканията за изследвания – с. на к., с. на т. п.и с. на б.д.. Св.А. направила конкретно р.та на т. п.на Д. (като резултата от него отразила по-късно в ранния следобед на г. на донесеното от св.Д. искане – л.19,стр.2, т.4 от досъд. п/во). Св.П. направил конкретно р.та на к. на Д., както и р.та на б.д.. За резултатите от ренгенографските изследвания и разчитането им било нужно техническо време – обикновено минути, а някога 1, макс. 2 часа (в зависимост от обема на работата в о.н.„о.д.” към дадения момент) поради което св.Д. оставила при свидетелите А. и П. исканията за всяко от тях (за да се запишат на съответното място в исканията – отзад, резултата при извършване на разчитането на снимките, след което с попълнените в тях резултати исканията да бъдат върнати обратно в п. н.о.). След извършване на графиите, свидетелките Д. и А., транспортирали Н.Д. обратно в н.ичното о., като вече било около 14,00 часа. Веднага след това св.Д. приложила към ИЗ на Д., документа за резултата от ултразвуковата томог. на к.ните о.и (УЗТ – л.10,т.4 от досъд. п/во). Междувременно, около 13,30 часа, св.С. си тръгнала от н.ичното о., тъй като й свършила смяната и там д. л. останал само подс.В.. Преди да си тръгне обаче тя разговаряла по телефона със св.К., която се интересувала за състоянието на Д.. Св.С. и обяснила, че е извършен консулт с х., че вероятно диагнозата ще се окаже „о.х.к.”, но не могла да й даде по – точна информация, тъй като не били готови все още назначените изследвания от тях. В това време в о.н.по „о.д.” на първия етаж на б.та, Св.Е.П. разчел р.та с. на к. на Д., при което установил наличието на с.г.и х. с. в к. – остро състояние, сочещо за п.на к.к.о., застрашаващо живота на болния и изискващо с.х.ична намеса. Св.П. записал този резултат в задната част на съответното искане (искане на л.20, стр.2, том 4 от досъд. п/во). Също така разчел и рентгеновата с. на б.д. на пациента, като записал резултата в задната част на съответното искане – информацията в с.та не сочела за к.процес, с оглед проверката на което било назначено това изследване (искане на л.31,стр.2, том 4 от досъд. пво). От своя страна, св.А. разчела рентгеновата с. на т.те п., като записала резултата в задната част на съответното искане – била констатирана промяна в структурата на два от п.те, без да се визуализира тяхно разрушаване (искане на л.19, стр.2, том 4 от досъд. п/во). Исканията за тези р.рафии (с вече нанесените на задната част на всяко от тях резултати), следвало да се изпратят в о., което изискало изследванията – п. н.о., по обичайния за това ред – чрез т.нар. „Въздушна поща” – система от кутии, движещи се между етажите на б.та. Свидетелите П. и А., както също било практика, ги предали на съответния лаборант, който да изпрати трите искания за рентгенологични изследвания с резултатите, нанесени в тях, по въздушната поща в п. н.о.. Едновременно с това, още в 12,34 часа и съответно 12,47 часа, в лабораторията, която се намирала също на първия етаж, станали готови резултатите от морфологичното и химично изследване на кръвта на Д. (приложени на л.18 и л.22, т.4 от досъд. п/во с отразен в тях по електронен път час на разпечатване на резултата). „Въздушната поща” била разположена в сестринската стая на п. н.о.. Ранният следобед, докато св.Я. била в стаята, където е „въздушната поща”, било съобщено по телефона от лабораторията, че тяхната кутия изпратена по-рано, следва да им се върне. Св.Я. изпразнила кутията, където имало различни резултати. Прегледала ги и между тях били изследванията на кръв за Н.Д.. Веднага предала тези резултати на св.Г.Д., като и на двете им направило впечатление, че е висока стойността на к. на Д.. Св.Д. ги нанесла на съответно място в ИЗ на Д. (изцяло на л.7, т.4 от досъд. п/во). По същото време и максимално до около 16,00 часа, също по „въздушната поща”, дошли в н.ичното о. други резултати, между които били и всички останали за Д. от о.н.по „о.д.”. Св.Г.Д. разпределила пристигналото, като още преди да разнесе резултатите от рентгеновите изследвания в ИЗ на Д., приложила към нея исканията за тях, с разчетени и вписани в съдържанието им резултати, уведомила подс.В., че всички резултати по назначените изследвания за пациента са дошли. Веднага след това, св.Д., в секретарската стая, където бил в момента подс.В., му показала и ИЗ, заедно с приложената в нея документация, част от която били и трите резултата от р. изследвания на Д.. Подс.В. продължитело разгледал ИЗ и приложените документи. В стаята в този момент била и св.Я., а св.Д. излязла за малко да постави система на друг пациент в о.. Подс.В. казал пред св.Г.Я., че няма да има повторен консулт с х., а вместо това ще назначи извършването на планов консулт с л. – и. на следващият ден. Св.Я. излязла от стаята и съобщила това на св.Д.. В този момент, подс.В. излязъл от сестринската стая, и за да се убеди в извършената отмяна на консулта с х., св.Д. го питала така ли е решил. Подс.В. й отговорил, като пот.ил, че няма да има повторен консулт с х. за Д., а ще се извърши планов консулт с л. – и. на следващия ден. Св.Д. отразила това указание на подс.В. в тетрадката за визитация № 6, за да се види от л.ите на следващият ден (частта от тетрадката за 15.11.2007год. срещу „4/2”), като записала конкретно: ”Н.– и. – консулт”. Също така, Св.Д. нанесла в съдържанието на ИЗ, на следващото свободно място в частта „Наблюдение на болния” (л.8,т.4 от досъд. п/во), резултатите от извършената р.. за с.г.в к. (п.) и х. с. в ч.. Гледайки резултата от това изследване (на задната част на искането на л.20,т.4 от досъдс. п/во), написала в ИЗ следното: „RО-г. на п. и ХАС” – наличие на п. и ХАС в к..”. Св.Д. не успяла да разчете първите думи на резултата – след „1/” , а именно „л. на к.” и не вписала конкретно това в ИЗ, като оставила малко място за попълването впоследствие. (което било обичайна практика при невъзможност за разчитане на дадено изследване от медицински персонал). След това записване, св.Д., написала и рeзултата от извършената р.. на б.д. на пациента. Гледайки резултата от това изследване (на задната част на искането на л.31, т.4 от досъд. п/во), написала в ИЗ следното::…”г. на б.д.в легнало положение. и.з.промени. Висок стоеж на дясна д.к.. п. а. в дясно базално”. Междувременно, около 15,00 часа с. – св.С.……..св.Д. установила, че Н.Д. е уринирал в леглото и е мокър. Съобщила това на св.Я. и тя се обадила по телефона на сина му, че е нужно да донесе памперси. Св.Д. се обадил на св.Р.Ц. и двамата заедно отишли в о., за да занесат исканото. Влезли при Н.Д.. Видели, че в момента Н.Д. бил с поставена система, като той им се оплакал, казвайки им, че нищо не му правели, като св.Ц. се опитала да го успокои, казвайки му, че ще се оправи. По оценка на св.Д. външно състоянието на баща му било идентично като при приемането му – изпотен по лицето и блед, можел да контактува чрез разговор. На тръгване от о., св.Д. видял подс.В. и го питал за състоянието на баща си. Подс.В. му казал, че имал съмнение за наличие на к. на п., с което разговора приключил, след което свидетелите Д. и Ц. си тръгнали. Около 16 – 16,30 часа /по време на даване на вечеря на болните/ св.Д. отишла при Н.Д. и визуално преценила, че външното му състояние било идентично като при приемането му в о.. Конкретно Д. отказал храна, включително и по-рано на обяд. По същото време – малко след 16,00 часа по телефона в о.н.отново се обадила св.Р.К., за да получи информация за Н.Д.. Телефона вдигнала св.Я. й казала, че резултатите били получени и дори видяла конкретно в това за кръвта, че имало висок к.. Също така й казала, че по решение на подс.В., няма да има повторен консулт с х., а ще бъде извикан и.. Докато била на смяна, св.Д. вписвала информация в тетрадката Рапорт, медицински сестри № 1 (в оригинал по делото), последователно за 1- ва и 2-ра смяна (целият период воден още като дневна смяна в която била д. свидетелката), като конкретно в съдържанието за 2-ра смяна на 14.11.2007год., към наближаване края на смяната й – около 18 часа, вписала, че Н.Д. е поставен на с. наблюдение, заедно с още няколко пациента. (л.54,стр.2 от долната половина от тетрадката - срещу „4/2”). За него отразила следното: „……………….”. Св.Д. вписала данни за този режим и във водената в о.н.тетрадка – Назначения № 2 (в оригинал по делото) конкретно в частта за „Назначения за следобед на нощта на 14/15.2007год. срещу 4/2 Н.Д.”. Малко по-късно преценила, че е важно в тетрадката за Рапорт на медицинските сестри е важно да впише и факта, че е показала получените резултати от изследванията на Д. и добавила в съдържанието в тази му част следното: ....”Показани са получените резултати от изследванията на дежурния н..”. След като на практика отменил извършването на повторен консулт с х. за Н.Д. и назначил планов такъв за следващият ден, подс.В. до напускане на о.н.до края на смяната си, като д. л. не указал на д.с.в о.н.–св.Д., нищо друго конкретно за лечебно – диагностичния процес за този пациент. Около 19,00 часа предстояло предаване на смените между д. сестри и л.и, като по график, следвало нощното дежурство да се приеме от св.Р.К.И. (като д.с.нощна смяна известна в о.н.по презимето си - К.) и от подс.И.Л. (като д. л. нощна смяна). Св.К. следвало да встъпи в дежурство в 19,30 часа. Както било практика предаването на дежурството между сестрите да с. малко по-рано, пристигнала в о.н.около 18,30 часа и отишла при св.Д.. Св.Д., предавайки й дежурството казала, че за пациента Н.Д. бил проведен по спешност консулт с х. и са били назначени изследвания, които били извършени и пристигнали около 16,00 часа в о.. Също така, че ги показала на дежурния л. (В.), той не счел за необходимо да се извършва повторен консулт с х. и назначил само планов консулт с и. за другия ден. Св.И. прегледала ИЗ на пациентите, включително и тази на Н.Д.. Видяла, че към нея се намирали документите, отразяващи резултатите от назначените до момента изследвания, както и били вписани резултатите в самата ИЗ, като още не бил вписан само резултата от р..та на т.те п.. Малко след това св.И. влязла в болничната стоя, където бил Н.Д.. Видяла, че същият е блед, изпотен и по нейна преценка объркан. Междувременно в сградата на б.та към 18,30 часа пристигнал подс.И.Л. – л. – н. в п. н.о., които следвало да поеме като д. л. от подс.В., нощната смяна в о.н.– от 19,30 на 14.11.2007год., до 07,30 часа на 15.11.2007год. Подс.Л. при пристигането си в б.та, п. отишъл в друго о., където баща му бил настанен за л., и от там, по служебната линия се обадил в п. о., за да каже, че е дошъл на работа и разбере кой е дежурния към момента, като между тях следвало да се предаване и приемане на смяната като дежурни л.и в п. н.о.. От о.н.де обадила св.К., като му отговорила, че дежурния л. е В. и в момента бил в спешно п. о. на б.та, където го извикали за консулт. Малко след това – в 18,40 - 18,50 часа, подс.В. се върнал в п. н.о., като за кратко влязъл в диагностичния кабинет, където обичайно се преобличал. При пристигането му в о., св.К. му казала, че се е обадил по телефона подс.Л., че бил дошъл в б.та за дежурството си като нощна смяна. Подс.В. казал на същата, както и на Д., че ще бъде приет болен в състояние след п., който той прегледал в спешно п. о., след което казвайки последователно и на двете „чао”, си тръгнал от о., като не изчакал там да се срещне лично с подс.Л., нито бил осъществен между двамата какъвто и да е контакт и предаване на служебна информация от първия към втория за протичащият диагностично – лечебен процес, за който и да е от пациентите в о., включително и за Н.Д. – нито лично, нито по телефон или друг начин. Междувременно, в целия период от постъпване на Н.Д. в о., б.ния процес в резултат на п. я. на д. и като последица - ф. п., продължавал да се развива, като бавно но прогресивно състоянието му се влошавало. В 19,00 часа подс.Л. дошъл в п. н.о., като за кратко влязъл в диагностичния кабинет, където обичайно се преобличал. В о.н.току – що бил приет пациента, прегледан по-рано от В. в спешно п. о. с оплакване за п. п. – лицето С. Н. (копие на медицинската му документация, приложена на л.39 до 43, т.4 от досъд. п/во). Подс.Л. разбрал от свидетелките Д. и К., че подс.В. си е тръгнал, като не потърсил контакт с него – например по телефон. След това, подс.Л. отишъл в стаята с пациента С. Н., където съпругата му се интересувала за състоянието му. По същото време, Н.Д. станал от леглото си и извървял няколко метра в посока към тоалетната, след което припаднал, като се строполил на земята. Свидетелките Д. и К. чули п. и веднага извикали подс.Л. към мястото. Като отишли там, подс.Л. и св.К. видяли, че Д. бил в съзнание, но не бил контактен – не можел да говори, бил блед и изпотен. Тримата вдигнали Н.Д. го и го пренесли обратно в леглото му. Едновременно с това, двете сестри обяснили на подс.Л., че този пациент е бил приет сутринта в о., че докторите С. и В. били назначили консулт с х., че той бил осъществен, когато били назначени изследвания и следвало след получаване на резултатите да бъде проведен втори консулт с х., но подс.В. е отменил назначения повторен консулт, като той назначил планов консулт за другия ден – 15,11.2007год., с и.. По указание на подс.Л., св.К. измерила кръвното налягане на Н.Д. и се установило, че е много ниско – 60/40. Тогава подс.Л. й казал да му вдигне краката на високо и да му постави система, за да изтече венозно за един час, една банка ХЕС – 6%, 500 куб.мм. (плазмо заместител, обичайно прилаган при к.), за да се нормализира кръвното му налягане. Св.Д. направила това. Също така така, подс.Л. указал на св.К. да му измерва цялата нощ кръвното налягане на всеки час и ако е отново ниско, да му съобщи. Направил и ф. преглед на Д., включително и за да провери дали няма фрактура от п.. Не установил такава. Междувременно св.Д., която вече била предала смяната на св.К. си тръгнала. Св.К. вписала в Тетрадка „Назначения” № 2, в частта за следобед и нощта на 14 срещу 14.11.2007год., срещу 4/2 Н.Д., че е назначено измерване на кръвно налягане: „RR в 20,00 – 7,00 часа”, срещу което се подписала вдясно (книгата в оригинал по делото). Малко след това подс.Л. бил извикан и отишъл на консулт в инфекциозно о. на б.та. Към 20,30 часа се върнал в н.ичното о.. Тогава св.К. му показала ИЗ на пациентите в о., включително и тази на Н.Д.. Като част от нея били приложена цялата документация по назначените и извършени изследвания, съответно резултати от тях, като единствено резултата от р..та на т. п.(л.19,т.4 от досъд. п/во), още не бил вписан в ИЗ, но като документ също отпреди искането за него и вписания отзад резултат също били част от ИЗ. Междувременно св. К. била вписала резултата и това изследване в ИЗ на следващото свободно място по хронология в ИЗ – л.8, стр.2, т.4 от досъд. п/во, а именно:”14.11.2007год. – RО - г. на т. п.. с. RО данни за д. промени Th 8 – Th 10, без да се визуализира….……на п. тела. Недобро проследяване на контура на к. на п. д. на посочените нива.”. Св.К. оставила многоточието в текста, защото не успяла да разчете една конкретна дума от изследването. Също така в ИЗ бил вписан факта на направено назначение с ХЕС – 6%, 500 куб.мм. (л.8, стр.2, т.4 от досъд. п/во – горе вдясно). Известно време след изтичане на предписаната от подс.Л. банка с медикамент, св.К. измерила кръвното налягане на Н.Д. и то било малко подобрено – 70/50. Съобщила това на подс.Л. и той й разпоредил да проследява периодически състоянието на пациента, като често му измерва кръвното налягане и ако то падне в стойности под 50/70, да го уведоми веднага. Подс.Л. не предприел други конкретни действия по отношение лечебно – диагностичния процес за Н.Д.. Св.Д. измервала кръвното на Н.Д. ежечасно при протичане на нощната смяна, като то се задържало в границите на 70/50. По нейна преценка, външното му състояние било малко подобрено, но без съществена промяна като след к.а. Към 6,00 – 7,00 часа на 15.11.2007год, св.К. преценила по външното състояние на Д., че се влошава състоянието му и при поредното измерване на кръвното му налягане, установила, че е станало 50/30. Д. бил объркан, пак изпотен, блед, и както през цялата вечер, не можел да говори. Казала това веднага на подс.Л.. Той й указал да постави на Д. система, за да изтече венозно за един час, една банка ХЕС – 6%, 500 куб.мм. Св.К. направила това. Също така, подс.Л. казал на св.К., сутринта преди рапорта й като д. с., да запише в него, че пациента се поставя на с. наблюдение и изрично да съобщи за състоянието му на рапорта. Св.К. написала в съдържанието на тетрадка „Рапорт медицински сестри № , рапорт за нощта на 14/15.11.2007год. (л.55,вкл. и 2-ра страница от тетрадката – приложена към досъд. п/во в оригинал). Конкретно относно Н.Д. записала следното:”………………………….”. На практика, към него момент - в сутрешните часове на 15.11.2007год. Н.Д. бил в излючително тежко състояние – било налице състояние на н. е. ш., на базата на развилият се вече в напреднал стадии о.д. п. и настъпилите от това циркулаторни разстройства в о.изма му, поради което от този момента нататък, дори и оперативна намеса, не би избегнала л.и.. След приключване на дежурството на подс.Л. - в 07,30 часа на 15.11.2007год. и след пристигане на л.ите от дневната смяна, подс.Л. си тръгнал. Св.К. останала в о.н.за сутрешния рапорт, като до започването му в о.н.на работа дошли св.Е.В. – завеждаща о., св.Р.К., св.С. и подс.В.. Както обичайно, в 7,45 часа започнал сутрешния рапорт, като св.Д. прочела пред всички съставеният от нея писмен рапорт, както и устно разяснила за основните моменти в нощното дежурство, като докладвала веднага, че има пациент в тежко състояние – Н.Д., като подчертала за много ниското му кръвно налягане. Също така разяснила общо какви били резултатите му от изследванията му. Св.В. веднага поискала ИЗ на Д. и се запознала с резултатите. Виждайки ги, веднага приела, че се касае за развиващо се заболяване в к.к.и веднага назначила спешен консулт с гастроентеролог. Това било записано конкретно от св.Р.К. в ИЗ – в частта за 15.11.2007год. – 8,45 часа (л.8,стр.2,том4 от досъд. п/во). Бил съставен Фиш за консултативна дейност за консулта с г.(л.23 ,т.4 от досъд. п/во) и веднага бил извикан такъв специалист - св.Г. Н.К.. Тя дошла в о.н.бързо – около 08,00 часа и прегледала Н.Д.. Видяла, че същият е в изключително тежко състояние – блед, изпотен, с „б.” к., реагирал на болка даже и при докосване на к.. Д. говорел като единствено казвал, че к. го боли. Св.Г.К. веднага стигнала до извода, че е налице състояние „о.х.к.”. Изискала ИЗ и веднага я прегледала. Направил и впечатление особено резултата от р..та на к. на Д. за наличие на „ХАС и п.”, което съвкупно с резултата от УЗТ на к.ните о.и и от кръвните изследвания, според нея налагало с.х.ична операция. Във връзка с това и като счела, че и необходимо и да се проследи какво е развитието на б.ния процес в к., казала на л.ите в п. н.о., по най-бързия начин да се извика консулт с х., като всъщност тя назначила такъв, както и повторно извършване на УЗТ на к. на Д.. Вписала тези указания в съставеният фиш в частта „констатации” – долната част от фиша на л.л.23 ,т.4 от досъд. п/во. Освен това, тъй като приела по резултата от кръвта му, че има данни за завишени стойности на един ензим на п., решила да назначи по спешност и специфично изследване – т.нар. „т.м.”. Били предприети действия по спешното извикване на х. за консулт и за извършване на повторно УЗТ на к. на Д., но по някакви причини станало забавяне на тези дейности и преди извършването им, на 15.11.2007год., в 11,10 часа Н.Д. починал. Това било вписано от подс.В. в ИЗ (л.8, стр.2, том 4 от досъд. п/во – последно вписване). При извършената от св.С.М., а. на починалия Н.Д., било установено, че Д. е получил п.на д. я. с п.към г. на п. и д. ф. п. (тази основна констатация по патологоанатомичната диагноза, както и всичко останало, установено при а.та, било отразено в Аутопсионен протокол – л.5, т.4 от досъд. п/во и м.документация на л.36 до 38,т.4 от досъд. п/во). От направено х. изследване било установено, че Н.Д. не е страдал от з.з.. Съгласно изводите на изготвената в досъдебното производство и приета по делото тройна Съдебном.експертиза (л.74 до 89, т.2 от досъд. п/во), причината за настъпване с. на Н.Д. е …………………….След подадена жалба от св.Д.Д. за случилото се в Окръжна прокуратура – Р. (л.23, т.1 от досъд. п/во), със заповед на директора на РЦЗ – Р. била наредена проверка от комисия, която да отговори на въпроси по писмо от ОДП – Р.. Проверката била извършена от комисия с председател св.М.Х.С. – К. и приключила с Констативен протокол от 25.02.2008год. (писмо, заповед и протокол на л.75 до 79,т.1 от досъд. п/во). Тази фактическа обстановка съдът приема за доказана от значителната част от обясненията на подсъдимия П.В. ,дадени по време на съдебното следствие (за обстоятелствата, за които липсва противоречие в доказателственият материал); от значителната част от обясненията на подсъдимия И.Л., дадени по време на съдебното следствие (за обстоятелствата, за които липсва противоречие в доказателственият материал); от показанията на свидетелката Р.И.Ц. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля Д.Н.Д. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката М.В.И. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката Р.Г.К. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката Е.М.С. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката Е.Г.В. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката Г.Д.Г. – дадени по време на съдебното следствие и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281,ал.1,т.2,пр.2Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... от НПК /л.130 и 131, том 2 от досъд. п/во/ и на основание чл.281,ал.3Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче...,вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК /л.64 и 65, том 2 от досъд. п/во/; от показанията на свидетелката С.Й.А. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелят К.С.Ф. – дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката Й.Х.К. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката А.Г.А. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля Е.Й.П. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката Г.Е.Я. - дадени по време на съдебното следствие и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281,ал.1,т.2,пр.2Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... от НПК /л.128, том 2 от досъд. п/во/; от показанията на свидетелката Р.К.И. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката Г. Н.К. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля С.И.М. - дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетелката М.Х.С. – К. – дадени по време на съдебното следствие и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281,ал.3Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче...,вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК /л.57, том 2 от досъд. п/во/; от Съдебном.експертиза /л.74 до 89, т.2 от досъд. п/во/; от разпити на експертите Д.Р., Д.Р. и Д.Г. в съдебно заседание по реда на чл.282,ал.1Чл. 282. ⚖️ Практика (4) (1) На вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заключението му. (2) Въпросите се задават по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4. (3) Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това. Прочитане на протоколите и другите документи и 2 от НПК; Трудов договор № 46/25.05.06г. /л.28, т.1 от досъд. п/во/; Фиш за с.м.п./л.36,т.1 от досъд. п/во/; копия на страници от амбулаторен журнал и транспортна книжка /л.37 и 38, т.1 от досъд. п/во/; копия на м.документация /л.43 до 61, т.1 от досъд. п/во – същите и в оригинал в том 4/; Акт за с. и съобщение за с. /л.63 и 64, т.1 от досъд. п/во/; писмо, заповед и констативен протокол от 04.03.2008год. /л.76 до 79, т.1 от досъд. п/во/; график /л.14,т.2 от досъд. п/во/; допълнително споразумение към трудов договор и длъжностна характеристика на св.Г.Д.Г. /л.17 до 19, т.2 от досъд. п/во/; допълнително споразумение към трудов договор и длъжностна характеристика на св.Р.К.И. /л.20 и .32, т.2 от досъд. п/во/; Допълнително споразумение трудов договор и Длъжностна характеристика на подс.И.Л. /л.22 до 24, т.2 от досъд. п/во/; Допълнително споразумение трудов договор и Длъжностна характеристика на подс.П.В. /л.25 до 27, т.2 от досъд. п/во/; допълнително споразумение към трудов договор и длъжностна характеристика на св.Е.С. /л.28 до 30, т.2 от досъд. п/во/; копия на тетрадка „Рапорт медицински сестри № /л.33-37, т.2 от досъд. п/:во/; Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в п. н.о. на МБАЛ-АД-Р. /л.38 до 40,т.2 от досъд. п/во/; копие на месечен работен график /л.41 и 42,т.2 от досъд. п/во/; Удостоверение за наследници /л.45, т.2 от досъд. п/во/; Работна инструкция за провеждането на консулти в стационара на МБАЛ-Р. /л.102, т.2 от досъд. п/во/; копия на страници от тетрадки „Визитация № и „Назначения № и „Рапорт медицински сестри № /л.104 до 122,т.2 от досъд. п/во/; Правилник за вътрешния трудов ред в МБАЛ- Р. /л.24 до 28,т.3 от досъд. п/во; Правилник за вътрешния трудов ред в МБАЛ- Р./л.29 до 33,т.3 от досъд. п/во; Оригинали на История на заболяването на Н.Д. с опис на документите към нея /л.2 до 35, т.4 от досъд. п/во/; копие на документация от а. /л. 36 до 38,т.4 от досъд. п/во/; копие от ИЗ на лицето С. Н. /39 до 57,т.4 от досъд. п/во/; Тетрадка „Рапорт медицински сестри № - оригинал – приложена към досъдебното производство; Тетрадка „Визитация № и Тетрадка „Назначения № – оригинали – приложени в съдебното производство /в пликове на л.191 и 192 от съд. п/во/; автобиог., декларация и справка за съдимост на всеки от подсъдимите. Приетите в съдебно заседание по искане на адв.Ц., писмени материали – документи на чужд език, с превод към всеки от тях на български (129 до 140 от съд. п/во), не се обсъждат от съда като източник на доказателство, тъй като не са установени по реда, предвиден в НПК (както повелява чл.104Чл. 104. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс. Доказателствени средства от НПК).

Освен това, доколкото с. ясно при представянето им, както и от защитната теза, изложена от подс.Л. и процесуалният му предс.л в обясненията на първия и в съдебните прения, какво се излага в тях, обстоятелствата от този кръг (статистически особености относно протичане и л. на състоянието ОХК) са в достатъчен обем, под.но, несъмнено установени от доказателствената съвкупност, с конкретно значение за процесният случай.

Следва да се посочи, че е достоверна констатацията на подс.В. в обясненията му при предявяване на ИЗ в съдебно заседание, за извършено допълнително залепване на бланковото съдържание на ИЗ на Д. (в частта Диагноза – средната част на страницата на л.4, том 4 от досъд. п/во), където вписвания е направила св.С.. Едновременно с това, без голямо усилие – при наблюдение на страницата срещу светлина, се установява п.начално съдържание на вписаното относно увреждане на м. д., а като предварителна диагноза – за увреждане в г.-п. област, също р. (в последствие като допълнит. обстоятелство върху залепената част е вписването „ОХК”), като факта на това действие, не внася каквото и да е съмнение по предмета на делото и при решаване на въпросите по чл.301Чл. 301. ⚖️ Практика (6) В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок. (5) В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание. (6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) В случаите по чл. 301, ал. 4 съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания. Допълнително съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице от НПК.

Значителната част от горната фактическа обстановка, се установява непротиворечиво от доказателствената съвкупност, както и от последната се открояват противоречия за конкретни обстоятелства, значими в голяма или по-малка степен за отговорите на въпросите по чл.102Чл. 102. ⚖️ Практика (2) В наказателното производство подлежат на доказване: 1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; 2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; 3. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение, както и за отговорността на заинтересованото юридическо лице; 4. (нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) обстоятелства, свързани с прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс. Тежест на доказването от НПК /явяващи се при съпоставянето от една страна на частта от обясненията на всеки от подсъдимите В. и Л. за конкретни визирани по-долу обстоятелства за съответния период от време, в които всеки от тях изпълнявал служебната си дейност в п. н.о., като дежурни л.и – с. л. н. и съответно л. н., които обстоятелства се явяват същностни за предмета на делото, очертан от обвинителният акт и от друга страна останалият доказателствен материал, с изброени по-горе източници. Преди конкретизирането на наличните противоречия в доказателствената съвкупност и излагането решн.на съда за тях по реда на чл.305, ал.3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението, изр.2 от НПК, следва да се очертаят несъмнено установяващите се обстоятелства. Такива са всички посочени обстоятелства относно образованието, придобитата специалност, местоработата и изпълняваната длъжност от всеки от двамата подсъдими към месец ноември 2007год., възрастта и доброто познанство на Н.Д. със св.Ц., здравословни оплаквания и интервенции, които същият претърпял значително време преди 2007год., вкл. и за краткия престой в процесното н.о. през м.септември 2007год. с фактологията, визирана по-горе – л.3 от мотивите. Също така обстоятелството, че на 13.11.2007год. около 19,30 часа и занапред до момента на отвеждането на Н.Д. в б. на 14.11.2007год. сутринта, св.Ц. се намирала в домът му, съответно пряко възприела случилото се в този период от време, с фактологията, залегнала във факт. обстановка. За визираните обстосятелства относно подсъдимите, източник са техните обяснения, показанията на всички л.и от МБАЛ – Р. в тази им част, както и писмени доказателства – допълнително споразумение към трудов договор и длъжностна характеристика относно подс.В. /л.25 до 27,т.2 от досъд. п/во/, и относно подс.Л. – допълнително споразумение към трудов договор и длъжностна характеристика /л.22 до 24,т.2 от досъд. п/во/. Относно възрастта и предходните здравословни проблеми и престои в б. на Н.Д. източник на доказателства са показанията на св.Ц., на св.Д., както и Епикриза на л.54, т.2 от досъд. п/во/, а за този п. престой, източник са и показанията на св.Р.К. в тази им част. За възрастта на Д. ***.2007г., офиц. данни са налице в Акт за с. /л.62,т.1 от досъд. п/во и в Удостоверение за наследници – л.16 от съдебното п/во/. Пребиваването на св.Ц. в домът на Н.Д. за посочения период от време, се установява от нейните показания, от показанията на св.Д., от показанията на св.М. И. конкретно за момента на посещн.от екип от ЦСМП. Несъмнено се установяват, с конкретиката, залегнала във фактическата обстановка, и всички обстоятелства по настъпала около 20,30 часа на 13.11.2007год. рязка промяна в състоянието на Н.Д. – настъпилата внезапна силна болка, довела го до състояние да не може да стои на краката си, продължилото напред във времето също такова състояние (с външното му проявление, възпроизведено посредством показанията на св.Ц.), дейтвията по извикване на с.п.от последната. Доказателства по тези факти са налице в показанията на св.Ц., показанията на св.Д., косвени се явявят за същите /конкретно за данни относно състоянието на Н.Д., предпоставило спешното повикване/ и показанията на св.М.И.. Показанията на същите свидетели са еднопосочен източник и за обстоятелствата по посещение на дома на Н.Д. ***, за действията на фелдшера /св.И./, оплакванията пред нея от Н.Д., предписаните медикаменти, вида им и факта на поставянето им веднага, установеното по възприятия на И. за състоянието на сърдечната дейност, както и п.та на Н.Д., кръвно налягане с посочената във факт. обстановка конкретика, приета за налична съгласно мнн.на св.И. диагноза – „и.н.”, съответно личната й преценка към него момент, че състоянието на Н.Д. не налагало хоспитализация и съвет да се посети личен л. за допълнително уточняване на здравословното състояние. Допълнително за тези обстоятелства, включително и за конкретната приета за налична диагноза при посещн.на с.помощ, източник е информацията във Фиш за с.м.п./л.36,т.1 от досъд. п/во/, както и смия факт на съставянето му. Хроноолгично следващите обстоятелства, които безпротиворечиво се установяват от доказателствената съвкупност са контретиката на състоянието на Н.Д. в последвалия период – след посещн.на с.п.до сутринта на 14.11.2007год., вкл. и започналите болки, за които съобщавал, че са от областта вече на с. и въобще от к.област, за изстИ.е на краката му, за започнало опъване на к.с.и подуване на к. /което състояние към 8,00 часа вече било очевидно за възприемане, продължаващите едновременни болки както в областта на г., така и на в к. и също визуално възприеманото, както и съобщавано от Н.Д. влошаване на състоянието му по същото време, с конкретика, визирани във фактическата обстановка, вкл. и към момента на отИ.е в б.та – невъзможността да върви, продължаващите силни болки, виенето на свят. Преки доказателства за тези обстоятелства се съдържат в показанията на св.Ц., на св.Д. /за действията на св.И. от ЦСМП, както и от момента на идването му в имота на баща му на 14.11.2007год./, на св.И. /за тези по нейната дейност в периода на посещение в дома на пациента/, както и косвено доказателство за тези обсстоятелства /като възпроизвежда узнатото сутринта за случилото се и общо за състоянието на Н.Д./ източник са и показанията на св.Р.К.. Показанията на същата, както и на свидетелите Ц. и Д. са източик и за обстоятелствата по искано съдействие по приемането на Н.Д. в п. н.о. и полученото такова от страна на св.К. /чрез телефонното обаждане до о.н.на св.Е.С. – източник за което са и показанията на тази свидетелка/, продължаващите оплаквания на същия за болки от двете посочени области и тежко общо състояние, следващата поради това невъзможност да се обуе и конкретно поради вече значително п.ият му к., съответно за отвеждането му в б.та от сина му – св.Д.. Установява се и конктретиката на информацията, предадена от св.К. на св.С. при исканото съдействие за приема на Н.Д., каквато е визирана във факт. обстановка в тази й част, както и обусловеност на предварителната диагноза, както и факта на приемане на пациента в н.о., документално оформяне на приема по 11 – та клинична пътека, като категоричен източник за това са отново показанията на св.К., както и на св.С., както и самото обективиране на това в съдържанието на ИЗ на Д.. Хронологично следващото несъмнено обстоятелство е приемането на 14.11.2007год. около 09,30 часа на Н.Д. в п. н.о.. Освен посочените дотук, източник на гласни доказателства за същото са и показанията на свидетелките Г.Д. и Г.Я., С.А. както и обясненията на подс.В.. Също така факта на завеждане, съставяне на ИЗ, наличие занапред и обективиране в съдържанието й на лечебния процес на Н.Д. в това о. /ИЗ на л.4 до 33, т.4 от досъд. п/во/, а и индиректно следващо от показанията на всички останали л.и, ангажирани в следващи моменти по лечебния процес на Н.Д.. Съдът счита за установено категорично и при липса на противоречие в доказателствената съвкупност, съдържаща информация в тази насока, обстоятелството (залегнало във фактическата обстановка), че в Н.Д. се развил б.ен процес – о.д. п., който процес бил следствие от п. я. на д. (т.нар.д. я.), и че тази п.– с.на този к.к.о., настъпила именно около 20,30 часа на 13.11.2007год., докато Н.Д. бил в домът си, заедно със св.Ц.. (това обстоятелство, като и последователно развитието на започналия б.ен процес, контретиката на бавно и прогресивно влошаване на състоянието му в следващият времеви период и до 15.11.2007год. сутринта, когато вече то било изключително тежко – в състояние на н. е. ш. от развития до крайна степен о.п. и циркулаторни разстройства от това в о.изма на Н.Д., е залегнало във фактическата обстановка – л.3,л.4,л.5 и л.16 от мотивите). Съдът счита за установено визираното тук обстоятелство – че с. на я.та на Д. станало около 20,30 часа на 13.11.2007год., като съпоставя от една страна установеното от посочените дотук източници за фактологията по внезапна промяна в здравословното състояние на Д. именно по това време, изразило се в остра, силна и непрекъсната занапред и чак до с.ния изход (само временно приглушена поради л.ствените средства, изписани като обезболяваща терапия - от св.И., както и от св.С. в определен момент в б.та – предписания „П.”) болка п.начално такава в областта на г., а малко по-късно и в областта на к. и от друга страна – експертните изводи в тази насока, при поясненията по реда на чл.282,ал.2Чл. 282. ⚖️ Практика (4) (1) На вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заключението му. (2) Въпросите се задават по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4. (3) Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това. Прочитане на протоколите и другите документи,вр. ал.1 от НПК от експертите (отразени на л.39 и 40 от прот. за с.з. на 23.11.09г. ). Вещото лице доц.д.Р. сочи, че макар и симптоматиката остра болка, с конкретиката изяснена по делото, изолирано да не е достатъчно за поставяне на диагноза, факта на изстИ.е на крайниците на Д. около 5 часа по-късно представляват признак на циркулаторно нарушение от промяна на общото му състояние, което е съответно да е поради едноинтоксикация от развививащ се п. (състояние, което е п.о от с.на к.ен о.). В същата насока и категорично е мнн.на експерта със специалност „к.на х.ия” – доц. д.Р., като сочи, че приблизително това е момента на п. на я.та, въз основа на което и достига до оценка за различната степен на очакван занапред във времето благоприятен изход от оперативна намеса. Наред с това, в съответствие с този извод, и по този начин потвърждаващ го, е факта (установяващ се за ранните часове на 14.11.2007год. от показанията на св.Ц., както и още при п.началния преглед на Д. в б.та – същият ден около 10,30 часа. показанията на св.С. и подс.В., а и на х.те Ф. и К.), че к. на Д. бил „б.” и същият реагирал на болка при н.. Точно това е симптоматика на случила се п.на к.к.о. и представлява следствие от опъване на к.с.и започнало постепенно пълнене на к. с т. от п. я., като обикновено от с. на о.а, до тази симптоматика изминават няколко часа – в каквато насока са експертните изводи и обсъждането им в съдебно заседание от експертите, както и показанията на св.С.М.. Същият извършил а.та и макар не в експертен порядък, но като лице установило чрез специалните си знания, конкретните находки по трупа на Д. (поради което и липсва пречка и в тази част същите да се ползват като източник, в обективността на който освен това липсват по делото внасящи съмнение данни), сочи, че г. т., която установил в к. на починалия, била с давност на събирането й 2-3 дена и пояснява, че това води до извода, че от момента на п. до настъпването на с. са изминали 2-3 дни. На последното съответства установеното от доказателственият материал, че от момента на внезапно настъпила болка и рязка промяна в състоянието на Д. в домът му, до момента на с. му, изминал именно период от време в този порядък. Доброто съответствие тази т. в к. да се е събирала в продължение на две денонощия, се сочи и изрично от вещото лице доц.д.Р. (отразено на л.41 от прот. за с.з. на 23.11.09г.). Допълнително, като проявление на развиващ се п., обичайно развиващо се немного време след п.на к. о. – което е факт в случая като се отчита че тя настъпила около 20,30 часа на 13.11.07г., се установява и заглъхваща п. на ч. на Д., поради фиксация на ч.б.(само обща информация поради изминалото време за което дава св.Й.К., а категорична такава – резултата от изследването УЗТ - ултразвуковата томог. на к. о., направено около 13,00 на 14.11.2007год. – л.10,т.4 от досъд. п/во, като заключн.от това изследване е констатацията за фиксация на ч.б.). Съдът счита за обективен и правилен (поради изготвянето й от експерти със съответните специални знания, ут.ени и практикуващи специалисти в медицината, обсъждане всеобхватно на наличния доказателствен материал, както и допълнително поради липса и на минимално съмнение от данни по делото, както и наведено такова от страните за неправилност или необоснованост) източник от експертен порядък, изготвената на досъдебното производство и приета в съдебното следствие Съдебном.експертиза и цени изцяло изводите й, както и разясненията по предмета й в съдебно заседание по реда на чл.282, ал.2Чл. 282. ⚖️ Практика (4) (1) На вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заключението му. (2) Въпросите се задават по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4. (3) Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това. Прочитане на протоколите и другите документи, вр. ал.1 от НПК от експертите. Въз основа на изводите на същата експертиза, изложеното от изготвилите я експерти в съдебно заседание, както и непротиворечивият по съдържание гласен доказателствен материал в доказателствената съвкупност, отразил състоянието на Д. и проявените признаци на настъпваща промяна в него, а и от информацията в ИЗ, обективирала основните дейности по проведения спрямо Н.Д. лечебен процес в п. н.о. и даващите такава информация резултати от изследвания, съдът счита за несъмнено установено обстоятелството, че при Д. се случило нетипично протичане на п. на я. и не по класическият начин се развила симпоматиката на последвалото състояние на ОХК. Категорични в тази насока са изводите на експертизата -…„Състоянието на Д. се е влошавало бавно, протичало е с нехарактерна Г. болка, няма Л. (увеличение на Л.)….” (част от изводите на СМЕ - л.88, т.2 от досъд. п/во), както и изричното поясняване от вещото лице Д.Р., на този поддържан и от тримата експерти извод:….”Болката в к., която е обяснявал пациента, не е типична, не е характерна и може би тук е разковничето на всички усилия да се установи клиничната картина и защо има забавяне в поставянето на диагнозата, а именно – нетипичното протичане на едно от най-опасните усложнения на Я. б. – п. й. Тя по принцип настъпва не бавно, постепенно, а внезапно. При класическите симптоми болните съобщават не само часа, но и минутата на настъпването й и определят болката като „удар с нож”. При Д. клиниката не е такава и затова, както и поради това, че болката е била отзад на г., още при първия преглед екипът от Бърза п.е бил наведен на мисълта за и.н. и от там тръгва поведението, спрямо този болен в погрешна посока……При прегледа от х.те картината е била замъглена….”(от разпит на експерта Р. ***.). Наред с това, и в изводите на експертизата и в под.ното им разяснение от експертите с. ясно, че допълнително и наличните и типични симптоми за състоянието ОХК при Д. са повлияли върху клиничната картина на заболяването, особено л.ствения препарат „П.”, който е болкоуспокояващ препарат и е приет от Д. както по предписание на св.И., така и в началото на приема му в н.ичното о.. Експерта сочи, че този препарат замъглява клиничната картина и по-трудно може са се установи диагнозата, както и болезнеността на к. и всички други най-важни симптоми на практика са туширани. Пояснява, че това състояние трае не-повече от час, ако не се постави отново. (от разпита на същият експерт). Относно последното, съдът отчита – визирано и във фактическата обстановка, за доказано двукратно изписване и съответно друкратен прием на този медикамент – вечерта на 13.11.07г. – в дома на Д. и втори път – до обяд на 14.11.2007год. в п. н.о., по предписание на св.С.. Последното в аспекта на визираното от експерта обичайно време за замъгляване на клиничната картина /около 1 час след всеки прием/, и в случая не било по - продължително и трайно състояние в симптоматиката на Д. и конкретно болките при п. на к. били налице и се възприемаха от преглеждалите го последователно л.и в о., като достатъчно категорично следва от обясненията на подс.В., както и показанията на всички л.и, извършвали в определен момент, визиран във фактическата обстановка ф. преглед на Д., включително и х.те, извикани на консулт малко след приемането му, че същият имал болка при п. в тази област, макар и с различна степен за о.ните моменти. Накратко в обясненията си и подс.Л. сочи, че извършил п. на к. на Д. /след настъпилия к. вечерта на 14.11.2007год./, но пациента не бил контактен и съответно, относно този момент липсват данни конкретно за болка като елемент от клиничната картина на състоянието ОХК /обясн. на подс.Л. в тази им част – на л.26 от прот. за с.з. на 01.02.10г. – средната част/. Така с. ясно, че макар и по посочената от експертите причина, както и от чисто физиологичен характер, този б.ен процес да е протекъл атипично в определена степен (част от симптомите били приглушени – липса на болка в к. за кратки периоди от време) или съпътствано и от нехарактерeн симптом – п.начална болка в областта на к. и г., съпътствана от късно вечерта на 13.11.2007год. занапред и от основния характерен симптом - болка от областта на к. и при п.та му), във всеки случай по време на престоя на Н.Д. в болничното заведение, в определен момент едновременно, а само в п.ите от непосредсвено приетите болкоуспокояващи медикаменти – поне част от тях, били проявени като клинична картина, и било възможно да бъдат възпприети, както и на практика станало, даже и само при ф. преглед, от съответния д. л. – състоянието „б. к.”, …………………………………….., особено при п., незвъзможност за самостоятелно придвижване. Тези симптоми за всеки от д. л.и в о.н./за кратко за св.С., както и за последвалите на смяна последователно - подсъдимите В. и Л./ били обективна даденост в съвкупност - с такива, установяващи се по резултатите от изследванията - п.та на ч.б. /което състояние като наличен факт към ранния следобед на 14.11.2007год. бил установен и видно от резултата от направената УЗТ на к.ни о.и - л.10,т.4 от досъд. п/во, както и наличието на с.г.в к. – т.нар”п.” и х. с. в ч. – били установени и видни от резултата от извършена р.. на к. на Д. – л.20,т.4 от досъд. п/во. (по - долу относно противоречияьта в доказателствената съвкупност е обсъдена версията на всеки от подсъдимите за последното посочено изследване, както и относно наличието в о.н.и на останалата м.документация, като част от ИЗ, и изложени съображенията за решн.на съда, за установеност на обстоятелствата по този въпрос, по начина залегнал във фактическата обстановка). Следва да се подчертае, че обстоятелството, че симптоматиката на ОХК, която може да се възприема визуално и при минимален ф. преглед, включващ и областта на к. на Д., била изявена така, че да се възприема, още повече от лица с медицинско образование, се доказва категорично включително и от обясненията на подс.В. – които именно по тази причина изрично изразил като своя лична преценка, предположението, че е налице състояние на ОХК още при първия преглед, който извършил на Д. при приемането му, както и това предположение било налице и у всеки хронологично прегледал го следващ л. от свидетелите по делото (съответно наред с предположн.в някои от тях за възможна диагноза, свързана с някакъв к.процес на к.ен о. или костна структура – дадени п.). В продължение на горното, хронологично несъмнено установяващи се обстоятелства са извършения при приема на Д. п.начален преглед от св.С., заедно с подс.В., приетото от нея като предварителна диагноза /болка в г.о.на г.с./ и попълване от същата на ИЗ в тази й част, и съставяне и на останалата документация по приема му, по начина визиран във фактическата обстановка. Също така изразените от същата съмнения, както и преди всичко от подс.В. за възможен б.ен процес, свързан със състоянието ОХК, въз основа анамнезата, снета от Н.Д. и състоянието му при външния преглед – п. и т. к., реагиране на силна болка при н. на к., извършвано и от двамата, заявеното пред св.Д. от страна на подс.В. по последното предположение, последвалата к.,, указанията дадени от подс.В. към св.Д. за режима, под които да се обслужва пациента. Съща така обстоятелството, че последната била на смяна в посочения времеви период, в качеството си на д. с., както и присъствието в о.н.на св.Я., в качеството й на д.с.по б.. Също така непротиворечиво установени факти са решн.на подс.В. и св.С. във връзка с предполагания б.ен процес в к., да извикат спешен консулт с х., че по тяхно разпореждане св.Д. около 10,30 часа по телефона заявила извършването на такъв консулт, и че около 12,30 часа, х.те – свидетелите Ф. и К., пристигнали в п. н.о., за да го извършат /обстоятелствата на л.7 и 8 от мотивите/. За тези обстоятелства в съответната им част, източник са показанията на св.С. и обясненията на подс.В., показанията на свидетелките Д. и Я., на св.С.Д., на св.Д.Д., данните относно времето на изготвяне на к. и самото и наличие /л.25 и 26,т.4 от досъд. п/во/, от съдържанието на вписването в ИЗ за диагноза /установено, че автор е св.С./ - средната част на л.8,т.4 от досъд. п/во, от съдържанието и фактическото наличие на Фиш за консултативна дейност /л.24,т.4 от досъд. п/во/, от показанията на свидетелите Ф. и К.. Обстоятелствата по изпълняваните длъжности и конкретно качество /дежурни л.и, сестри и т.н./ за всеки от посочените такива за посочения във факт обстановка времеви период, освен от техните показания, респ. обясненията се установява и от приложените на досъдебното п/во графици, както и се предпоставя допълнително от самия факт на присъствието им и извършваната професионална дейност в п. н.о.. Несъмнено установяващо се обстоятелство е и това, че подс.В. бил автор на всяко от вписванията в ИЗ на Н.Д., налични на л.4, т.4 от досъд. п/во – в частта „Б/окончателна – МКБ №……” и в частта „Придружаващи заболявания”, както и че това конкретно вписал след с. на Д. на 15.11.2007год.. Също така, че бил автор и на всички вписвания, отнасящи се за периода преди това – за 14.11.2007год. - на л.6, т.4 отдосъд. п/во – двете страници, също на л.8, 1- ва страница – до „д.С.”. Това следва от неговите обяснения, както и показанията на св.Д. и Я. в тази им част. Също така от показанията на св.С.. Също от нейните показания, както и обясненията на подсъдимите, като несъмнено обстоятелство се установява и това, че автор на подписа срещу „Д - р С.” била именно св.С., и съответно, че това действие тя извършила докато била в о.н.– максимално до 13,30 часа на 14.11.2007год. Несъмнено се явява и цялото съдържание на тези вписвания (отразено във фактическата обстановка), както от визуалното му възприемане доколкото е четливо, така и изрично последством обясненията на подсъдимия В. в тази им част (л.12 и л.13 от прот. за с.з. на 01.02.10г.). Едновременно с това, доказателственият материал се явява противоречив, конкретно относно обстоятелството именно по кое време на дежурството си – конкретно в колко часа подс.В. е вписал тези обстоятелства, и особено вписването на л.8, т.4 от досъд. п/во - „За консулт с х. по спешност с оглед ОХК!”, както и за обстоятелството каква била конкретната причина за това. По този въпрос при съпоставянето от една страна на обясн. на подс.В., и от друга – останалата относима за същотно част от доказателствената съвкупност, вкл. и данните в самата ИЗ, се констатира несъответствие, което е предмет на оценка по-долу, където са изложени и съображенията на съда за решенито му, в смисъла изложен във фактическата обстановка. Несъмнено се установяват всички обстоятелствата, визирани във фактическата обстановка по извършения консулт от х.те св.Ф. и К., възприетите им действия от подс.В. и св.С., заявеното от подс.В. за негово предположение за състояние на ОХК и нуждата според него от провеждане на л. в х.ия и т.н., вкл. и конкретно извършеното – в какво се състоял прегледа, и установеното към момента на прегледа от х.те състояние на Д., последвалото изписване на слабителен медикамент. За настъпване на тези обстоятелства по начина изложен във фактическата обстановка, източник на доказателства са показанията на св.С., на свидетелите К. и Ф., обясненията на подс.В., показанията на свидетелите Д. и Я. /особено на първата/, общо за факта на извършен консулт – и показанията на св.С.Д., а със същото качество за това обстоятелство и явяващите се косвени – показанията на св.Р.К. (частта от показанията й, в която възпроизвежда узнатото при обаждането и по телефона за проведен х.консулт на Д.). Хронологично – несъмнено установена се явява и по визираната като конкретика във фактическата обстановка, лична оценка на х.те въз основа на проведения преглед на Д. и приетото за същността на неговото състояние, както и необходимост от допълнителни изследвания за достигане въз основа на резултатите от тях, до сигурна диагноза, необходима за провеждане на нужното л.. В това отношение при липса на противоречие помежду им, както и по съдържание неотричащи ги останали потноими гласни доказателства (обясн. на подс.В., показанията на св.С.), пряк източник са показанията на свидетелите Ф. и К., както и същото се обективира от самия факт на назначаване изследвания (вписани на 2 стр. на фиша за консултативна дейност – л.24, т.4 от досъд. п/во – в посочени 3 о.ни точки). Също несъменно е и обстоятелството, че х.те К. и Ф. разяснили тази си преценка на всеки от св.С. и на подс.В., както и включително решн.си да назначат тези конкретни изследвания, именно вписани във фиша и също, че последните двама били възприели това. За това непротиворечив източник отново са показанията на свидетелите Ф.и К., показанията на св.С., както и обясн. на подс.В., а индиректно относно тези обстоятелства – и на свидетелките Я. и Д.. Знанието на подс.В. за назначаването на тези изследвания, допълнително следва и от факта, че освен това в качеството си на д. л. на п. н.о. имал достъп до, и непрепятстваната възможност във всеки един момент да се запознава с наличната м.документация по л.то на Д., като част от ИЗ, между която от момента на назначаване на изследваният занапред бил и съответния фиш за консултативна дейност, с вписаното по указание на х.те, съдържание на стр.2 от същото. В частност, от него пряко в тази му част, както и от показанията на свидетелите К. и Ф., на св.С., на св.Д., а и посредством факта на съставяне на съответните писмени искания за рентгенологични изследвания и бележки за кръвни изследвания, на 14.11.2007г. от последната свидетелка, приложени към ИЗ на Д., несъменно се установява именно какви били назначените изследвания – както изрично са описани във фактическата обстановка по-горе (л.10 от мотивите). Конкретно относно обстоятелството било ли указано от х.те консултанти извикването на повторен консулт веднага след получаване на резултатите от изледванията и съответно възприето ли било това от подс.В., доказателствениятт материал се явява противоречив, поради макар и в същността си създаващо собствено противоречие в обясненията му, т.ение в различен смисъл в обясненията на подс.В., и при съпоставянето на това т.ение с отстаналата част от доказателствената съвкупност, вкл. и самото съдържание на фиша за консултативна дейност на л.24, т.4 от досъд. п/во в тази му част, поради което е предмет на обсъждане от съда, относно противоречията по-долу. По същата причина противоречие се явява и относно последвалите указания за същото от страна на св.С. към подс.В., непосредствено преди същата да си тръгне от о.н.на 14.11.07г. Несъмнени са и обстоятелствата относно прилагането на фиша за консултативна дейност към ИЗ на Д., съставянето въз основа на указаните с нея изследвания от Д. искания за рентенографии и изследване на кръв, както и за УЗТ, подписване на тези искания от св.С., също така факта на допълнително назначаване на други изследвания и от св.С. – р.. на б.д.и на т. п., както изписването от същата и приема от Д., на болкоуспокояващият медикамент „П.”. За тези обстоятелства източнтик на доказателства са същите гласни източници, както и писмените такива – съдържанието и фактическото наличие към ИЗ на съответните искания за рентгенологични изследвания и изсл. на кръв, съответно индиректно – резултата от УЗТ на к.ни о.и относно назначаването конкретно и на това изследване, също така и факта на обективиране в същите медицински документи, чрез вписването в тях и на самото разчитане на резултатите след изготвянето им (което и само по себе си свидетелства, че именно такива били назначени от Ф.и К., съответно допълнителните от С.). Също така с индиректно значение по обстоятелствата относно назначените изследвания, имат и показанията на свидетелите А.А. и Е.П.. Несъмнени са и всички обстоятелства, залегнали във фактическата обстановка по реалното провеждане на тези изследвания, бързото разчитане на резултатите на едното от тях – УЗТ на к.ни о.и от св.А. и вписването им в съответния за това документ /приложен на л.10, т.4 от досъд. п/во/, и получаването му веднага от св.Д. и последвалото му прилагане като част от ИЗ на Д., както връщането му в о.. Несъмнени обстоятелства са и последвалите, съобразно необходимото време за това резултати и по останалите изследвания и разчитането им, както и вписването им като съдържание визирано изрично във фактическата обстановка, от свидетелите А. и П., в съответните искания за всяко от тях. В частност несъмнено се установява и изготвянето на изследванията на кръвта на Д., като резултатите от тях били факт точно в посочените часове по обяд на 14.11.07г. За последно отчетените обстоятелства безпротиворечив източник са показанията на св.Д., Я., св.С.А.А., свидетелите А. и П., наличието и съдържанието на медицинската документация, която обективира факта на проведени изследвания, нанесени резултати от тях (исканията за рентгенологични изследвания, както и бележките, с вписани кръвни резултати, изрично цитирани във факт. обстановка – приложени в оригинал към ИЗ на Д. в т.4 от досъд. п/во). Относно конкретиката на самите резултати, значн.им от м.гледна точка, освен показанията на св.А. и П., както и общо – показанията на свидетелите Г. и Я., допълнителен източник са и показанията на св.С., както и обясненията на всеки от подсъдимите В. и Л., а и СМЕ в тази й част и заявеното от експертите при разпита в съдебно следствие при тяхното обсъждане). Несъмнено от материала се установява и обстоятелството, че малко преди тръгването си от о.н.(което станало около 13,30 часа) св.С. разговаряла по телефон със св.Р.К. и конкретно обясненото от първата относно състоянието на Д. и предприетото, именно в смисъла залегнал във факт. обстановка /л.12 от мотивите/. Доказателства за това обстоятелство са показанията на свидетелките С. и К. в тази им част. Несъмнено се установява й обстоятелството, че след разчитане на резултатите от изследванията и вписването им в съответните искания за това, свидетелите П. и А. ги предали за изпращане по т.нар.”въздушна поща” в б.та, факта,че същата функционирала на 14.11.2007год., както и къде се намирала в п. н.о.. Източник за тези обсстоятелства са съответно показанията на свидетелите П. и А., на свидетелките Д. и Я., на св.С. за последното, както и на св.В. за последните две обстоятелства. Конкретно за обстоятелствата относно момента на получаване на изследванията в п. н.о., конкретиката в тази насока, включително и до кога най-късно вкички били налице в о.н./и приложени към ИЗ на Д./, в частност към момента на представянето им от д.с.Д. на дежурния л. – подс.В., както и за последвалите действия на подсъдимия В. – разпоредил ли да не се извършва или не, по визирания във фактическата обстановка начин, повторен консулт с х., в доказателствената съвкупност е налице противоречие, източниците за което и решн.на съда по които обстоятелства е изложено по-долу. Независимо от противоречието за тези обстоятелства в доказателствената съвкупност, о.ни относими към тази фактология факти сами по себе си се установяват категорично, а именно – факта, че св.Д. вписала в „Тетрадка за визитазия № – в частта за дата 15.11.2007год. следното: „……….”, и че това вписване станало именно на 14.11.2007год. За тези обстояятелства източник са показанията на св.Д. и самото съдържание на обсъжданата тетрадка в тази й част. Освен това, липсват и минимални данни по делото, внасящи съмнение в извършването на това действие от Д., както и от визираната по – долу, по този въпрос част от доказателствената съвкупност разкрива в пълнота и логичен мотив за същото, което допълнително води до несъмненост на настъпването на този факт, точно по начина, отразен във фактическа обстановка. Също такъв факт, имащ за източник същите доказателствени източници, както и директно от съдържанието на ИЗ на Н.Д. в тази й част (л.8, т.4 от досъд. п/во – след подписа на св.С. до края на страницата надолу) е, че св.Д. вписала в ИЗ резултатите от извършените р.. на с.г.в к. на Д., и р.. на б. д. на Д. със видното от ИЗ съдържанието, изрично посочено и във факт. обстановка (л.14 от мотивите). И за тези вписвания се установява категорично – вкл. и данните за дата на извършването им в самата ИЗ, че били извършени на 14.11.2007год. Несъмено се установяват и обстоятелствата по повода за извикване, посещн.на о.н.от св.Д. и св.Ц. около 15,00 часа на същата дата, факта на проведен кратък разговор между св.Д. и подс.В. и съдържанието му, визирани във фактическата обстановка, както и визуално възприетото за състоянието на Н.Д. по същото време от св.Д., както и от св.Д.. При липса на противоречия тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Д., Ц., Д., А., както и от обясненията на подс.В. в тази им част. От показанията на св.Я., както и на св.Р.К. като несъмнено се установява обстоятелството на проведен между тях телефонен разговор малко след 16,00 часа на същата дата и съдържанието на заявеното при него от св.Я. относно Н.Д.. Такива са и всички обстоятелства за действията на св.Д. по вписване на съответната информация в тетрадката „Рапорт, медицински сестри № и в тетрадка „Назначения № , властта им за Н.Д., с конкретиката, посочена във факт. обстановка, вкл. като несъмнено факт се установява вписването в последната тетрадка и на следното:…..”………………………………… н.”. Категорично в частност се установява и приблизителното време на извършване на тези вписвания, конкретизирани във факт. обстановка /л.15 от мотивите/. Тези обстоятелства се установяват от показанията на св.Г.Д., индиректно за факта на наличие на тези вписвания източник за показанията и съответно обяснения на всеки от разпитаните в съдебно следствие, коментирал съдържанието им, включително и след предявяването им, както и пряк източник само по себе си, е наличието на тетрадките и съдържанието му в тази му част. Несъмнено следва от доказателствената съвкупност и цялата фактология по приключване на смяната на подс.В., относно обема на указаното към св.Д., като д.с.относно л.то на Н.Д., както и начина по който напуснал о.н.(включително несъмнен факт е и, че между него и следващият д. л. на смяна – подс.Л. нямало какъвто и да е контакт и предаване на информация за лечебния процес в о., вкл. и конкретно за Н.Д., също така за предстоящото и извършено предаване на смяната между досегашната и следваща д.с.– свидетелите Д. и Р.К., факта, че първата предавала на втората съответната по съдържание информация за дейността в о.н.по врема на смяната й (извън конкретиката на съдъръжанието й относно действията на В. относно консулта с х. и относно наличието на всички резултати в ИЗ на Д. към него момент по назначените му изследвания – които обстоятелства се явяват спорни поради обясненията на подс.В. относно тях, поради което и са предмет на оценка по-долу.). За отчетените като установени без противоречие обстоятелства, източник на доказателства са показанията на свидетелите Д. и К., графици относно дежурствата, показанията на св.В. и на св.С. /в допълнение относно часовите диапазони на дежурствата и практиката да се извършват реално с около 30 мин. по-рано предаването им между д. сестри, както и между д. л.и/, също така самата информация в ИЗ на Д. – вписванията от св.Д. и следващото такова от св.К. /от последната на л.8, стр.2, т.4 от досъд. п/во – срещу „14.11.2007г” - относно резултата от р..та на п.те на Д., също така източник в съответните им части, са обясненията на подс.В., конкретно и за фактологията по напускане на работното му място на 14.11.2007год. За липсата на какъвто и да е контакт между подсъдимите В. и Л. при напускане на о.н.от първия към приключване на дежурството му, източник на доказателства са и обясненията на подс.Л. в тази им част, както и показанията на св.М.Х.С. К. (възпроизвеждаща този факт, като установен при извършената след случая, с нейно участие проверка от РЦЗ-Р., както и тази констатация на нарочната комисия е посочена в съставения Констативен протокол – в частта му на л.79, том 1 от досъд. п/во). Конкретно приетото за установено във фактическата обстановка, че към времето на процесните събития имало и следвало да се съблюдава от д. л., установено в практиката правило да се извършва предаване на дежурството между тях, за да бъде предадена конкретна информация отнасяща се до лечебния процес по време на приключващото дежурство, се явява съмнено обстоятелство (тъй като подс.В. отрича в обясненията си да е имало такова правило) и съображения за взетото решение от съда по този въпрос е изложено по-долу, в частта на мотивите при обсъждане на противоречията в доказателственият материал. Следващи несъмнени обстоятелства са тези по конкретиката за пристигането на подс.Л. в б.та, уведомяване на св.К. п.начално по телефона за това и съдържанието на проведения разговор, предаването малко след това на информацията за пристигането на подс.Л. от с.та на подс.В., както и последните служебни действия на В. относно пациент с оплакване за п. п. и настаняването му малко по-късно в о.. Също така непротиворечиво се установява времето на реалното започване на дежурството на подс.Л.– с пристигането му в 19,00 часа в п. н.о., и п.началната му ангажираност с току-що приетия пациент с оплакване за п. –С. Н.. Наред с това, несъмнено обстоятелство е и това, че и подс.Л. не предприел след получената информация, че подс.В. си е тръгнал от о., действия за установяване на контакт с него с оглед получаване на служебна информация за предходното дежурство. За тези обстоятелства доказателствен източник са показанията на св.Д., на св.К., оббясненията на подсъдимите В. и Л., документацията относно пациента С. Н. /л.39 до 43, т.4 от досъд. п/во/. Безпротиворечиво се установяват п. на Н.Д. и конкретните действия на свидетелките Д. и К., както подс.Л., визулно възприетото за състоянието на Д.. Също така е несъмнено обстоятелството, че и двете свидетелки веднага запознали подс.Л. с конкретна, основна информация за извършеното в предходното дежурство и следващото занапред, което било указано от подс.В. за поциента Н.Д.. Тези обстоятелства следват несъмено от показанията на двете свидетелки и обясненията на подс.Л., освен което конкретно настъпилото п. на Д. е обективирано и посредством съставеният в края на смяната „Рапорт за нощта на 14/15.11-2007г- - л.55 от тетрадка „Рапорт, медицински сестри № , в частта му за Н.Д.. За самото конкретно съдържание на тази информация, казана от Д. и К. на подс.Л. – включвала ли това, че е назначен повторен консулт, който следва да се извърши след като резултатите по изследванията са налице, за действия по отмяната му от подс.В., и че обусловено от това имено бил назначен плановият консулт с и., за следващият ден доказателствения материал е противоречив (подс.Л. отрича свидетелките К. и Д. да са му разяснявали тези конкретни обстоятелства - обясн. на л.18 от прот. за с.з. на 01.02.2010год.), като съображенията на съда и решн.по този въпрос, са изложени по-долу. Като обстоятелство, което е съмнено, следва да се отчете и приетото във фактическата обстановка /л.17 от мотивите/, че и към момента на запознаванае от св.К. на подс.Л. с ИЗ на Д., ИЗ се състояла от цялата документация, вкл. и всички резултати, по изледвания назначени при предходното дежурство, тъй като макар и сами по себе си противоречиви в тази им част, обясненията на подс.Л., съдържат определено т.ение, че поне част от резултатите /и разбираемо се акцентира върху р.та на к./ не били налице, или пък не му били показани /решн.на съда в тази насока е изложено по-долу. Следващото хронолигточно обстоятелство по фактическата обстановка – за вписване от св.К. в ИЗ на Д., конкретно на резултата от р.та на т. п., както и всички останали обстоятелства до края на факт обстановка (л.17 края, до л.20 от мотивите) се установяват непротиворечиво от относимата за тях доказателствена съвкупност – показанията на свидителите Д. и К., обясненията на подс.Л., доколкото съдържат информация за тази конкретика/но във всеки случай цялостните му обяснения не внасят съмнение в нея/, както и относно указанията на подс.Л. по л.то на Д. и в какво се изралило то, източник на информация са писмените доказателства – тетрадки в съответната им част, ИЗ, изрично индивидуализирани в обсъжданата част от фактическата обстановка. Съответно относно обстоятелствата след приключване на неговата смяна – от сутринта на 15.11.2007год. и до настъпване с. на св.Д., доказателствен изночник, освен показанията на св.К., са и показанията на свидетелите Е.В., Р.К., Е.С., писмените доказателства относно назначените тогава изследвания /конкретизирани във факт. обстановка/, относно настъпилата с. на Д. в 11,10 часа – цялата доказателствена съвкупност и съответно официалният документ, обективиращ това – акт за с., приложен на досъд. п/во. Конкретно факта на извършена а. и констатациите от нея, вкл. и за извършено х. изследване – показанията на св.С.М. и посочените във факт. обстановка медицински документи, с вписана информация за това. Несъмнени по изложените вече по-горе съображения относно СМЕ са и изводите й, включително и за причината за настъпване с. на Н.Д.. Относно извършената проверка от РЦЗ доказателствен изнточник са показанията на св.К. и самата документация, приложена на досъдебното производство, отразила тази дейност. Както бе посочено по-горе в доказателствената съвкупност се открояват противоречия за обстоятелства, попадащи в предмета на доказване, очертан от чл.102Чл. 102. ⚖️ Практика (2) В наказателното производство подлежат на доказване: 1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; 2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; 3. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение, както и за отговорността на заинтересованото юридическо лице; 4. (нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.) обстоятелства, свързани с прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс. Тежест на доказването от НПК и следващ от обвинн.срещу всеки от двамата подсъдими, които противоречия и решн.по тях, обективирано в приетата за установена фактическа обстановка, следва да се обсъдят по реда на чл.305,ал.3Чл. 305. ⚖️ Практика (2) Срок за изготвяне и обявяване на решението, изр.2 от НПК: На п. място, при съпоставяне на обясненията на подс.В. от една страна, в частта им относно конкретните му действия по вписване на информация за л.то на Д. в ИЗ и кога станало това, както и относно съдържанието на указанията, дадени от консултиращите х. Ф. и К., за това какво следва да се извърши, след като резултатите от изследванията станат готови, и от друга – следващото за същите въпроси от останалите гласни и писмени доказателствени източници, се установяват две противоречия, по тези значими с оглед предмета на доказване обстоятелства, а именно: В обясненията си подс.В. като не отрича факта, че на 14.11.2007год. вписал в ИЗ всички данни на л.6 – двете страници и л.8,т.4 от досъд. п/во – в частта му до подписа на св.С., излага твръдения за времето, когато направил това и повода, конкретно за вписването „За консулт с х. по спешност с оглед ОХК!” стоящи в противоречие помежду си и по този начин и с установяващото се по същите обстоятелства от останалата част от доказателствената съвкупност. Конкретно – за времето на извършване на тези вписвания в ИЗ п.начално подс.В. сочи в обясненията си, че направил това в 12,30 часа:…”До 12,30 часа листа на болния остана необработен и колежката каза, че няма да го напише….В 12,30 часа написах и него, въпреки че бях обработил и всички останали болни в о.…..След като видях, че не е написан, а трябваше да замине на изследвания, написах и неговата ИЗ”…./обясн. на л.5 от прот. за с.з. на 01.02.10г./. Малко след това в обясненията си т.и следното:….”Тази история на заболяването съм я писал два часа, след като х.те си заминаха и там е видно, че съм го назначил този консулт…” /л.9 от същият протокол/. Молко по-долу в обясненията си, отново по същият въпрос подс.В. т.и следното: …”….и консулт с х. по спешност с оглед ОХК. Това го пиша, след като те са назначили тези изследвания. Пиша нов консулт във връзка с техните назначения след изследванията.”…/л.13 от същият протокол – долу/. Наред с това подс.В. т.и, че не било указвано от консултиращите х., след като резултатите по назначените изследвания станат факт, да се извърши повторен консулт:…”Когато х.те дойдоха на извикания от мен консулт, не са ми казвали, когато назначените от тях изследвания станат готови, да извикам повторен консулт с тях или с д. х.. Те ми казаха, изброени, какви са изследванията и след събиране на резултатите, да се напише, значи, то това нещо го има написано. Да естествено, че това нещо съм го прочел и затова съм назначил този консулт. …../обясн. на л.9 от протокола/. В допълнение към това, по тези обстоятелства, от значение е и съдържанието на отправения от подс.В. въпрос към св.Г.Я. относно вписването в ИЗ „за консулт с х. по спешност с оглед ОХК!” /отразен на л.12, долу, от прот. за с.з. на 13.01.10г./. Видно е от цитираната част от обясненията на подс.В., че са и самостоятелно противоречиви по съдържание за конкретното време, в което същият вписал ИЗ в обсъжданата му част, както и конкретно за посоченото относно консулт с оглед ОХК на л.8,т.4 от досъд. п/во, преди подписа на св.С. – т.и, че това станало в 12,30 часа, след това – че станало около 2 часа след приключване на консулта /а категорично установено обстоятелство е, че консулта приключил около 13,00 часа/. Също така даже и изолирано разгледани в тази им част, обясненията на подс.В. са вътрешнопротиворечиви по съдържание и относно това, разяснено ли му било и станало ли му известно от консултиращите х., именно какво следва да извърши след като резултатите от назначените от тях изследвания станат факт – п. заявявя, че х.те не дали указания за извикване на повторен консулт след резултатите, а веднага след това – че било нещо записано /с. ясно, че коментира нарочния Фиш за консултативна дейност – л.24,т.4 от досъд. п/во/ и естествено го бил прочел. Както бе посочено по-горе, категорично въз основа на показанията на свидетелите Ф., К., С., Д., Я., както и изрично от съдържанието на фиша, в частта му, вписана от консултиращите х. – на стр.2 от него – „диагноза и препоръки” се установява, че както писмено чрез този документ, така и изрично и устно указано Ф. и К., както към С., така и към подс.В. като д. л. занапред в о., било изрично указано и разяснено, и същият изрично възприел и му станало ясно, че следва след като резултатите станат факт, да назначи втори консулт с х., който въз основа на тези изследвания да достигне до сигурна диагноза за състоянието на Н.Д.. Съдът кредитира и счита за достоверен източник на доказателства за последното, именно посочената част от доказателственият материал, извън обясненията на подсъдимия, и съответно не кредитира последните в отричане на залегналата в това отношение фактология по-горе. Съображенията за това са еднопосочността, пълното съответствие между тях, обстоятелствеността, многобройността на източниците и категоричността на следващото от тях, включително и писмен такъв – посочения Фиш, на този материал, в пот.жение на приетото във фактическата обстановка, което контрастира с и самостоятелно противоречивите по съдържание обяснения на подсъдимия в цитираната им част, както и тяхната половинчатост /например по същностния въпрос, какво все пак му станало ясно от съдържанието на Фиша, след като го прочел относно указанията на х.те, провели консулта/, която оценка мотивира съдът да не кредитира т.яното в тях, стоящо в противоречие с останалата посочена част от доказателствената съвкупност по тези факти. Освен това, прочитът на обясн. на подс.В. относно конкретното време на вписване на данни в частта за наблюдения на болния в ИЗ „За консулт с х. по спешност с оглед ОХК!” – л.8, т.4 от досъд. п/во – над подписа на д.С., вкл. и съобразяването същността на въпроса, отправен в съдебното следствие от подсъдимия към св.Г.Я., води на извода, че подсъдимия В. се опитва да внуши очевидно недостоверната версия, че това указание, не било обусловено и обективиращо неговото и на св.С. решение да се извика консулт с х., което решение взели още след п.началния ф. преглед от тях на Н.Д., а било в изпъленние на вече указаното от консултиращите х. Ф. и К. за извикването на втори консулт след като резултатите станат ясни. Опита на подс.В. да придаде на това вписване значение, в аспекта, че така изпълнил препоръката на х.те за повторен консулт, се компроментира категорично от всички останали доказателства от съвкупността, съдържащи информация по този въпрос. Достатъчно е да се отбележи неоспорения по никакъв начин в производството факт, че това вписване станало в 10,15 часа /както е изрично записано срещу него в ИЗ/ или със сигурност макар и да е попълнена ИЗ в по-късен час /какъвто съдът е приел за установен въз основа на обемния в тази насока гласен материал - около 12,30 часа/, то самото разпореждане за консулт от страна на л.ите В. и С., е било реално дадено в този, значително по-ранен час. Освен това, като автор на това вписване, макар и изпълнено от подс.В., се е подписала св.С. /която несъмнено се установява, че била в о.н.максимално до 13,30 часа/ и показанията й не съдържат и минимални данни в подкрепа обсъжданата версия на подс.В.. Освен това, т.н.на същият, че с това вписване изпълнил дадените указания за назначаване на повторен консулт, се опровергава даже и само от факта, че показанията на д.с.- св.Д., също на другата с. присъствала в о.н.– Я., както и на с.та, приела дежурството и дежурила занапред като нощна смяна /св.Р.К./ и в цялата м.документация по случая, липсват и минимални данни за предприети действия по повторен консулт с х. /каквито във всеки случай би следвало да има, ако това вписване е указвало именно тава/. Ясно е, че вписванията в ИЗ следвали в основни линии хронологията по престоя на Д. в о., и съответно на това, вписването на резулатите от назначените от х.те изследвания, било след обсъжданото вписване за консулт, което допълнително опревергава т.енията на подсъдимия /след като дествията по повторния консулт следвало да бъдат п.и от резултатите от назначените при първия консулт изследвания/. Посоченото в ИЗ реално като време на извършване на това назначение – 10,15 часа, стои в съответствие и по този начин се потвърждава, от несъмнените факти, че консулта бил назначен по решение на С. и В. веднага след като провели преглед на Д. /което станало непосредствено след постъпването му в о.н.– около 09,30 – 10,00 часа/. Въз основа на това, съдът приема за достоверно следващото от посочените гласни и писмени доказателства, извън частта на обясненията на подсъдимия по тези обстоятелства, че обсъжданото вписване относно консулт по спешност с оглед ОХК било указание на подс.В. именно по решн.му със св.С. да извикат п.началния консулт, непосредствено след прегледа на Д. /когато именно и всеки от тях изразил мнение за тази предполагаема диагноза/, както и за категорично установено /като счита за недостоверни обясненията на подс.В. в тази им част/, че му било разяснено и му станало известно в пълен обем задължн.му съгласно указанието на х.те провели консулта, че следва след като резултатите по изследванията бъдат факт, незабавно да извика втори консулт, за да се достигне до сигурна диагноза и вземе решение за нужното последващо лечебно действие спрямо Н.Д.. Допълнително от показанията на св.С., за обективността на които в цялост, както и в тази им част липсва каквото и да е съмнение, и лично предвид опасенията си за състояние на ОХК при пациента Н.Д., преди тръгването си от о.н.около 13,30 часа на 14.11.1007год. също изрично казала както на сестрите, така и на подс.В. като д. л., да предприеме задължително необходимото за извършването на този, указан от х.те, последващ втори консулт, отново с х.. Не на последно място, самата св.С., подписала обсъжданото указание като негов автор, не сочи в показанията си да е предприемала каквото и да е по указанието по извикване на втори консулт /освен, че напомнила за важността на това, тръгвайки си от о./, още по-малко да е вписвала указание в ИЗ за извършване на такъв консулт. Освен липсата на документация, обективираща назначаване на този втори консулт от дежурния л., който следвало да го стори /подс.В./, за неуказването на това и неизвършването на каквито и да е действия за същото, категоричен гласен източник са показанията на свидетелките Д. и Я., както и на св.Р.К., едновременно с което от същите гласни доказателства, както и косвено от факта на наличното в медицинската документация вписване за назначен друг консулт, за следващият ден, планов – с и. /в тетрадката Визитация № 6 – за следващото на 15.11.2007год. срещу „/2 Н.”/тетрадката в оригинал по делото/, категорично следва, че не само не предприел действия за извършване на този консулт, а и разпоредил да не се извършва. Този факт се подкрепя и от други доказателствени източници и недостоверността на обясненията на подсъдимия в различна насока за същото, съображенията на съда за което са изложени по-долу. При преценката на доказателствената съвпуност, съдът приема за установен факт, наличието на всички резултати по назначени изследвания в п. н.о. и вписването им в ИЗ на Д., не по-късно от 16,00 – 16,30 часа, и във всеки случай преди приключване дежурството на подс.В., като кредитира визираните гласни и писмени доказателствени източници и това е залегнало във фактическата обстановка, съответно не приема за достоверни и отхвърля частта от обясненията на подс.В., съдържаща т.ения в различен, посочен в анализа смисъл и всъщност съдържащи т.ение, за липсата единствено на резултата от р..та на к. на Н.Д.. На п. място, за да кредитира показанията на свидетелките Г.Д. и Г.Я. в тази насока, съдът отчита тяхната собствена обстоятелственост и съответствие по основните моменти, касаещи факта на пристигане на изследванията в о., кога и как станало това и като заключение, кога най-късно на 14.11.2007год. резултатите от всички назначени изследвания – от свидетелите Ф. и К., както и допълнителните от св.С. и подс.В., били налице в о.. И двете сочат категорично, че всички резулати /съответно освен взетото веднага от св.Д. на ръка още от о.н.по о.д.– за УЗТ на к.ни о.и/, пристигнали по т.нар.въздушна поща в о., и всички били налице и приложени към документацията на болния – ИЗ, не по-късно от 16,00 – 16, 30 часа. За наличието им в о., конкретно относно р..та на к., както и р..та на бял д., свидетелства факта, че резултата по тях бил преписан от св.Д. в съдържанието на ИЗ – л.8, т.4 от досъд. п/во, като следва да се отчете несъмнения факт, че по хронология на записване, тези резултати във всеки случай са вписани според документа във времевия период, следващ 10,15 часа на 14.11.2007год. и във вески случай не по - късно от момента, в който св.К. дошла на работа /ясно с., че било преди приключване на смяната на св.Д., съответно на дежурния л. подс.В./ и тя лично вписала резултата от друго от пристигналите и налични при ИЗ изследвания – за р..та на т.те п.на Д. /стр.2 на същият лист горе, където същата посочила и изрично датата – 14.11.2007год/. За следващата от ИЗ хронология на тези вписвания и посочения максимален диапазон от време, в който били поместени вписванията на св.Д., както и въз основа на оценката от външна страна на документа, така и въз основа на което и да е друго доказателство, не се внася съмнение. Такова не следва и от обясненията на всеки от подсъдимите при предявяването на ИЗ в тази част, както и в показанията на св.К., а и св.К. /не същуствува съмнение за наличието на тези вписвания съответно и към момента на извършената от комисията от РЦЗ проверка/. Освен това, съдът цени като изночник на косвено доказателство, разкриващо достовеността на показанията на свидетелите Д. и Я. по обсъжданите факти, показанията на св.В., както и на св.С., като всяка от тях сочи, че разговаряли бързо след с. на Д. за случая, при което и двете свидетелки категорично заявили, че резултатите били в о.н.около 16,00 часа на 14.11.2007год., както и че били показани заедно с ИЗ на подс.В.. Особено показателно в това отношение е соченото от св.С.:….…”След като Н.Д. почина, говорих с медицинските сестри – Я. и Д., за това кога са били готови изследванията, назначени от предния ден. Всяка от тях ми каза, че до 15,30 часа максимум до 16,00 часа на предния ден, когато са били назначени изследванията му, са били готови. Сестрите ми казаха, че са показали на д.В. резултатите от изследванията на пациента Д.…..Двете сестри т.яха пред мен, че са ги показали. Лично аз смятам, че сестрите ми казаха истината”…./показания на л.34 от прот. за с.з. на 23.11.2009год./. Съдът отчита като значима преценката на св.С., следваща от последно цитираното, предвид обстоятелството, че св.С. е работила пряко с двете свидетелки и възприела значителна част от поведн.им, случилото се в о.н.докато била на смяна на 14.11.2007год., както и непосредствено след с. на Д., както и въз основа на цялостните си служебни взаимоотношения с персонала на о., поради което и следва да се очаква, че оценката й в насока заявеното непосредствено след процесния случай, е меродавна. На следващо място, отново в потвърждение достоверността на показанията на свидетелите Д. и Я. по обсъжданите обстоятелства, стои факта, че св.Д. вписала изрично действието си по показване на получените резултати от изследванията на дежурния н. – в тетрадката Рапорт – медицински сестри № 1 /частта за втора смяна на 14.11.2007год. – двата реда от тетрадката след вписването „4/2 Н.….”. Съдът отчита факта, че това вписване било извършено с химикал, различен от предходното вписване и следващото такова за друг пациент, както и, че този текст бил вписан по-късно след останалите данни относно Н.Д.. Авторството на св.Д. се установява категорично, както и от показанията на същата, също за по-късното извършване на това вписване, но във всеки случай това действие същата извършила, докато течало дежурството й /липсват и минимални данни, включително не се навеждат такива и в обясненията на подсъдимите/ по делото за нещо противно. Освен това, в показанията си св.Д. изтъква причина за това си действие, която се приема от съда за напълно логична и това решение на свидетелката за обяснимо, включително и поради известния й факт, на последваща отмяна на консулта с хурург, както и, че съгласно указанията на Ф. и К. действията за осъществяване на този консулт, следвало да се предходят именно от получаването на тези резултати. /показания на св.Д. на л.28, горната част и края, както и л.29 от прот. за с.з. на 13.01.10г./. Следва да се подчертае, че поначало защитната теза на подс.В. се фиксира върху т.ението, че единствено резултата от р..та на к.ените о.и не бил наличен, или както следва от обясненията му, ако е бил наличен в о.н.някъде, не му бил показан от д.с.като част от ИЗ, а въз основа на всички останали гласни доказателства относно провеждането на изследванията, разчитането им от л.ите от о.д., начина на изпращане и кога станало това в п. н.о., не следва каквото и да основание да се счита, че именно за това конкретно изследване и резултата от него, се случило нещо различно от установеното за всички останали с конкретиката по фактическата обстановка. Отново следва да се подчертае, че именно то било и едно от изследванията, от които конкретния резултат бил вписан и в съдържанието на ИЗ от св.Д., което допълнително свидетелства за неговото пристигане и наличие в о., както и на самия резулат, като част от данните в самата ИЗ, която несъмено била дадена на подс.В. от медицинския персонал, както и постоянно същата била налична в о.н.като основен източник на м.информация за Н.Д., на разположение на дежурния л.ски и сестрински персонал. Въз основа на този анализ, съдът приема за установен факт, наличието на всички резултати по назначени изследвания в п. н.о. и вписването им в ИЗ на Д., не по-късно от 16,00 – 16,30 часа, и във всеки случай категорично преди приключване дежурството на подс.В., като кредитира визираните гласни и писмени доказателствени източници и това е залегнало във фактическата обстановка, съответно не приема за достоверни и отхвърля частта от обясненията на подс.В., съдържаща т.ения в различен, посочен в анализа смисъл. Въз основа на посочената вече оценка за доказателствената стойност на показанията на свидетелките Д. и Я., както и предвид изричното доказателство, потвърждаващо това обстоятелство, съдът приема за установено, че подс. В. непосредствено след запознаване с резултатите от изследванията на Н.Д., разпоредил да не се извършва предписания от х.те повторен х.консулт /както предстоящо, указано за извършване действие по лечебно – диагностичния процес на Н.Д./. Съдът не кредитира обясненията на подс.В. и ги отхвърля, в частта в която същият отрича това си действие, тъй като т.н.му в тази насока е изолирано в доказателствената съвкупност, едновременно с което са налице достатъчно обстоятелствени и взаимосвързани източници, които потвърждават приетото по фактическата обстановка. Освен посочените източници, следва да се подчертае и наличието на допълнително доказателство, информацията за случилото се процесния ден по обсъжданите обстоятелства, което изхожда от св.Р.К., а именно - с. ясно, че същата е провела телефонен разговор със св.Я. малко след 16,00 часа, възпроизвежда го, като в тази им част показанията й се явяват производно косвено доказателство, относно станалата отмяна на консулта, като Я. и казала за факта, че няма да се провежда втори консулт с х., което бил разпоредил дежурния л. /д.В./, а ще има планов такъв – с и. на следващият ден /показания на св.К. ***1.09г./. Същото се потврърждава и от показанията на св.Я.. Узнатото при този разговор св.К. допълва и по-долу в показанията си – л.30 от същият протокол, като възпоизвежда заявеното от св.Я., че подс.В. решил да извика и., тъй като имал висока стойност на даден показател в кръвта /на к./. На следващо място, самият факт, че подс.В. назначил планов консулт с друг специалист /и./ за другия ден, косвено индицира факта, че това действие било п.о и съответно предпоставено от отмяната на предписаният за назначаване, повторен х.консулт веднага след като резултатите са готови. В този аспект, разбираем и опита на подс.В. да внуши, че не назначил консулт с и. /обясн. на л.11 от прот. за с.з. на 01.02.10г./, като и това т.ение съдът съобразявайки останалите гласни и писмени доказателства за същото обстоятелство, отчита като опровергани. Съдът отчита както категоричността на всяка от свидетелките Д. и Я. за факта на отмяна на повторния х.и назначаване на планов с и. консулт от подс.В., така и като подкрепящ ги, факта, че последното било записано и изрично от св.Д. в Тетрадка „Визитация № – срещу 4/2 Н.Д. за датата 15.11.07г., като видно от съдържанието на тетрадката и в частта и за други пациенти, в нея било практика за се вписват именно назначени, предстоящи действия по лечебния процес на дадения пациент. Освен това, даже и самостоятелно преценено като факт, вписването на тази информация от св.Д. в посочената тетрадка, свидетелства, че това й било указано от съответния д. л., тъй като е напълно нелогично да се приеме, че би попълвала каквато и да е медицинско документация /още по-малко за извършване на консулт с даден л. специалист/, без реално това да и е наредено /по каквато и да е друга причина/. Очевидно това се съзнава и подс.В., след като се опитва да обясни тези конкретни служебни действия на св.Д. и въобще същностните и показания, явяващи се неблагоприятни за него, с някакви междуличностни отношения, за които освен, че липсват и минимални данни в другите източници от доказателствената съвкупност, липсва и логично обяснение (според тях въпреки, че я предпазвал от наказания, необяснимо защо същата му била сърдита и били с влошени отношения точно в процесното време), и като цяло се явяват несъстоятелни, поради което и не се отчитат от съда като данни, които да внесат съмнение в обективността на излаганото от тази свидетелка по процесната фактология. За да се приеме, че т.енията в тази насока на подсъдимия са несъстоятелни, съдът отчита, че е достатъчен и само прочитът им /л.11 – средната част и л.16 от прот. за с.з. на 01.02.10г./ поради което не е необходимо да им се о.я допълнително внимание. Следва само да се отчете, че същият не заявява т.ения в подобен смисъл – за възможна преднамереност или необективност в показанията на св.Я. /източник на преки доказателства за разпореждането му да не се извършва втори консул с х., както и за факта, че бил запознат с резултатите от изследванията на Д. и въобще с цялата му м.документация, вкл. и ИЗ, по време преди да разпореди отмяна на повторния консулт с х./ или пък на св.С. и св.Р.К. /явяващи се косвен източник за същите обстоятелства/, който факт допълнително изключва съмнение по достоверността на следващото от тези гласни доказателства, както и на стоящите в съответствие с тях показания на св.Д.. Като допълнително съображение за това, съдът отчита и заявеното от св.Я. за действията по отмяната на консулта с х. от подс.В., възпоизведено посредством показанията на св.С., с обстоятелственост и съдържание за разказаното още сутринта на 15.11.07г., индициращо извод за обективното му настъпване. Конкретните в тази насока показания са следните:….”При идването ми в о.н.питах ст.м.с.Я. какво се е случило с консулта с х.. Тя ми каза, че такъв не е имало и че е назначен планов консулт с т., тъй като дежурният л. В. е установил някакво отклонение в кръвните изследвания. Каза ми, че е питала дежурния л. и той е казал, че не е необходим консулт с х. и че е назначил за следващият ден, консулт с и.”…./показания на св.С. ***. на 23.11.09г./. Достоверността на заявеното от свидетелките Я. и Д. относно представянето и възможността да се запознае и вземе предвид всички рузултати от изследвания на Н.Д., се индицира допълнително и посредством показанията на св.Р.К., в частта им в която същата възпроизвежда изрично факта, че всяка от колежките й, били в о.н.като предна смяна, изрично и предала тези факти при информацията, която и дали при нейното встъпване в следващото нощно дежурлство /показания на св.К. на л.13, л.14, л.19 от прот. за с.з. на 13.01.10г./. Прочитът на показанията на св.К. в тази им част, както и изцяло, разкрива такава обстоятелственост, логичност, взаимовръзка и последователност на настъпване на фактологията, компетентност относно извършваната сестринска дейност в н.о., работа с документацията, че сама по себе си тази оценка индицира тяхната обективност и пълно доверие, с което следва да се подходи към тях. Всъщност те обобщават и потвърждават реалното настъпване /като възпроизвежда узнатото от свидетелите Д. и Я., както и станалото й лично известно от наличната м.документация за Д. към момента на встъпване в дежурство и всичко занапред, включително и за случилото се при дежурството на подс.Л./, и категорично свидетелстват, разгледани в съвкупност с останалите доказателствени източници, стоящи в съответствие с тях, за настъпването именно на визираното във фактическата обстановка, за което източник е тази, достатъчно обемна част от доказателственият материал /всичко освен изрично очертаната в мотивите като компроментирана част от обясненията на подсъдимите В. и Л./. Факта, че в медицинската документация и конкретно в ИЗ не било извършено от подс.В. или св.Д., изрично вписване за отмяна на предписания от свидетелите Ф. и К. повторен консулт с х., не е от характера да внесе съмнение и да опровергае достатъчно категорично следващото от обсъдените гласни и писмени доказателствени източници, че това действие действително било извършено от подс.В.. Същият изразява мнн.си /обясн. на л.8 от прот. за с.з. на 01.02.10г./, че консултите се отменяли писмено, както и писмено се назначават. Тъй като ИЗ бил основният медицински документ, там би следвало отмяната на консулта да е вписана. На п. място, в случая с. ясно, че консулта не бил отменен от назначилите го л.и /свидетелите Ф. и К./, за да следва същото отново да е отразено писмено в медицинската документация. Освен това като се съобразят показанията на разпитани л.и и сестри по делото, даващи информация за възможността за отмяна на консулт /по-точно неизвършването му, което станало в случая по устно разпореждане на подс.В./ от л., който не го е назначавал, се установява, че за същото на п. място не са им известни правила и е по-скоро или напълно недопустимо (в този смисъл показанията на св.Й.К. ***. на 23.11.09г), а доколкото на част от разпитаните е известна подобна практика сочат, че е изключение (напр. „ако друг л. е прегледал пациента и е преценил, че няма х. заболяване и консулта с х.а е излишен” – показания на св.Ф. на л.19 и 20 от същият протокол). Св.В. конкретно сочи, че в нейната практика не е отменяла консулт, назначен от друг л. и не знае да има ред за това, както и сочи изрично следното:…..”Необходимостта от един консулт се изчерпва с решаване на ситуацията, ако например състоянието на пациента е овладяно или нещо друго се е случило, като такава практика – да се отмени назначен консулт – не съществува. Трябва да се случи нещо сериозно, заради което да бъде отменен този консулт”… – показания на л.24 и л.27 от същият протокол. Св.С. заявява следното…”Когато отидох на работа сутринта и разбрах от м.с. Я., че не е извършен консулт с х., реших, че щом д.В. е преценил така, че това трябва да се направи…..Аз не съм отменяла консулт, когато се иска такъв, без да има уговорка в смисъл – при предоставяне на резултатите, евентуално – повторен консулт. По този въпрос старшата с. св.Я. заявява следното:…”Като с. в моята практика, до този случай на отмяна на консулт от д.В. не съм имала друг подобен случай в практитика си, аз поне не си спомням да ми е с.л известен.”…./л.12 от прот. за с.з. на 13.01.10г./. Също така информация по този въпрос се съдържа в показанията на св.Р.И.:….”с. Д. ми каза, че е показала резултатите на пациента Д. на д.В. докато е била на смяна и той е преценил, че не е необходим повторен консулт по спешност с х.. Ако се отмени консулт, това не се вписва никъде от докторите. Имало е преди такива случаи, на които съм била свидетел по време на работа и не се вписва факта на отмяна на консулт никъде….”…/л.19 от прот. за с.з. на 13.01.10г./. Особено показателно е и соченото от св.Р.К.:..”Някой път се е стигало до отмяна на консулти, като се каже на сестрите. Това е с.ло след решение на л.я, който заявява това устно на сестрите. Никога това не е било записвано. Сигурно и аз съм имала случаи, когато съм отменяла назначен консулт. Практика е – да се отменят по този начин консултите – устно”.../показания на л.30 от прот. за с.з. на 23.11.09г./. Или с. ясно, че доколкото някой л. допускал в практиката си да не направи необходимото, за да се осъществи предписан консулт /от което последица е неосъществен такъв/, предвид липсата на конкретни ред и правила за това, още по-малко за писмено удостоверяване на това действие в медицинската документация, във всеки случай съответно се явява извършването на това действие именно чрез устно разпореждане от л.я и необективиране на това разпореждане писмено /което и в случая станало на практика/. Затова и липсата на записване във водената документация относно Д. за личното решение на подс.В. да не се осъществява втори консулт с х. и разпореждането му за това към свидетелите Д. и Я., не внася съмнение в следващият от доказателствената съвкупност извод, че извършил реално това действие. Макар и явяващи се относно този факт, източник само на косвено производно доказателство, но също потвърждаващи факта на неосъществяване на действие от подс.В. по осъществяване на указания повторен консулт с х., /като описва основни констатации при проверката от комисия, на която била председател и изразила се от снемане на обяснения от медицински персонал, както и преценка на медицинската документация/, съдът отчита и цени и показанията на св.М. К. /л.20 и 21 от прот. за с.з. на 13.01.10г./. При съобразяване на доказателствената съвкупност и конкретно съпоставяне между обясненията на подс.В. от една страна и всички останали доказателствени източници, съдържащи информация за същото от друга страна, се установява противоречие по въпроса била ли установена трайна м.практика в п. н.о., за предаване на дежурството между л.ите – предаване от л.я, чието дежурство приключва – в случая подс.В. и приемане от този, който встъпва в следващото дежурство – в случая подс.Л., и съответно в какво следвало да се изрази това действие и каква конкретна информация следвало да се предава от отстъпващия смяна на застъпващия. Както бе посочено по-горе, неосъществяването на какъвто и да е личен контакт и съответно непредаването на информация от подс.В., чието дежурство приключвало към подс.Л. /новият д. л./, включително и за пациента Н.Д., е несъмнено установяващо се обстоятелство и конкретиката на същото е залегнала във фактическата обстановка. В обясненията си подс.В. т.и, че не била установена практика по лично предаване на дежурството между д. л.и и въобще не се съблюдавали определени правила в тази насока. Казва, че по принцип дежурния през деня си заминавал в 19,00часа, а другият който ще дежури през нощта, може и да не се срещне с дневния, можело да дойде по - късно, можело да отиде и в друго о., /обясн. на л.10 – горе, от прот. за с.з. на 01.02.10г./, че нямало тетрадка, в която това предаване на дежурството да се отразява, както и нямало нормативно изискване за това към процесните дати 14/15.11.2007год. /обясн. на л.14 от същият протокол/. Във връзка с въпрос за конкретно случилото се, сочи следното:…”Не съм се срещал лично с д.Л., когато аз си тръгвах от работа и той беше следващия д. в б.та. За този пациент Н.не съм му казвал каквото и да е – устно и писмено. Не съм му казвал нищо за състоянието му. Каквото е необходимо за състоянието на болния съм го записал в ИЗ, от където всеки следващ л. се запознава за състоянието на болния. Те са 50 болни, аз мога ли да кажа за всеки ?”…/обясн. на л.16 от същият протокол/. Съдът съобразявайки доказателствената съвкупност, счита за недостоверна и отхвърля визираната част от обясненията на подс.В. – съдържаща т.ения за липса на установени с времето правила в п. н.о., които следвало да се спазват към процесната дата, и всъщност представляващи трайна м.практика и следващото от това, че тези правила ме му били известни и приема за достоверен източник за тези обстоятелства достатъчно обемния и в тази насока, гласен доказателствен материал. Като източник на преки доказателства за въведеното като традиция правило за личното предаване на дежурството между л.ите в о., както и каква информация следвало да се предава от отстъпващия л. на встъпващият на дежурство л., съдът взема предвид показанията на свидетелите Е.В., М. К., както и обясненията на подс.Л. в тази им част. Също така в тази насока цени и констатацията, обективирана в съставеният след проверката от РЦЗ – Р., констативен протокол, както и конкретиката в тази насока за режима в о., въведен и важащ към процесното време съгласно Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в п. н.о. на МБАЛ – АД – Р. /копие приложено на л.38 до 40, т.2 от досъд. п/во/. Конкретно св.Е.В., която била завеждащ л. на о.н.и в тази връзка информацията относно о.изацията и реда в него е логично да се отчете като максимално компетентен източник, сочи следното:…”Редът за предаване на дежурството е, че този, които постъпва на смяна или се обажда по телефона на колегата, който е бил преди него, като по този начин се предава информацията от едното дежурство на другото. л.ят, който постъпва е задължен да потърси този, който е бил д., като по този начин удостоверява, че е дошъл на дежурството. Този, който приключва смяна няма как да си тръгне, ако следващият л. не е дошъл на дежурство”…/л.24 от прот. за с.з. на 23.11.09г./. Същата свидетелка пояснява и заложения смисъл на извършване предаването на дежурство, следващ от характера на информацията, която следва да предаде л.я приключващ дежурството, на л.я, встъпващ в следващо дежурство, а имено:…”По принцип, предаването на дежурството от един л. на друг, се състои точно в това – ако има проблем за някой болен, е преценка на л.я, какво ще предаде на следващата смяна – пр. че има недовършена работа или че има нещо, което следва да се направи за конкретен болен.”…./л.25 от с.з. на 23.11.09г./;…..”Имаме ненаписано правило – л.ите да се сменяме в 19,00 часа, въпреки че смяната на дневният д. л., изтича в 19,30 часа. Св.К., възпроизвежда станалото й известно относно съществуването на установено правило да предаване на дежурствата между л.ите в идентичен смисъл:…..”По принцип при предаване на смените е трябвало двамата л.и, следващият и приемащият да се видят и да си предадат пациента за а. наблюдение. Реално такава среща не се е състояла”……/показания на л.57, т.2 от досъд. п/во/. Идентично е соченото от св.К. и в показанията й по време на съдебното следствие:…..”Друг пропуск, който установи комисията беше, че дежурният л. на дневна смяна в п. н.но о., на 14.11.07г. е напуснал дежурството си преди да предаде смяната на нощния д. л.. Непредалият дежурството е д.В.. Пациента е трябвало да бъде предаден на следващият д. л. за а. наблюдение, за викане на втори консулт, който е бил назначен……/л.20 от прот. за с.з. на 13.01.10г./. Тази констатация е залегнала и в становището на назначената от РЦЗ комисия, обективирано в съставеният Констативен протокол /конкретно на л.79,т.1 от досъд. п/во/. Установената и прилагана и към процесните дати практика по предаване на дежурствата между л.ите се сочи и от подс.Л. в обясненията му:…”Обикновено като отида на работа за нощна смяна се обаждам в о.н.и питам кой е бил в предната смяна, защото всеки ден са различни хора, за да мога да се свържа с него и да обменим информация за през деня….Обикновено на тези три места ги намирам колегите, за да кажа, че съм на работа и за да получа евентуално някаква информация за следобедната смяна, дали има нещо за довършване……Този който застъпва търси този, който отстъпва и той трябва да си бъде на мястото и си предава дежурството……Аз не бих си тръгнал от работа, ако предния л. не ми се обади по телефона и да ми каже тези работи, които разказах или да ми разкаже лице в лице за състоянието на болните. Аз нямам такъв случая в практиката си, да не осъществя контакт с другия л.. То си е логично и се предполага и така се изисква – предходния л. физически да се намира в о., докато дойде новия л.. Може срещата да се осъществи в друго о., където евентуално се намира стария по работа, но това с. на територията на б.та”…./обяснения на л.18 и л.24 от прот. за с.з. на 01.02.10г./. Цитираните гласни доказателства са преки за обсъжданото обстоятелство – на свидетелката В. и подс.Л., както и косвени – показ. на св.К. в тази им част, като е налице съответствие между съдържанието им и по идентичен начин разкриват както факта на установена и налична към 14/15.11.2007год. трайна м.практика в п. н.о. за предаване на дежурството между отстъпващият и встъпващият дежурни л.и, както и за това, в предаването на каква служебна информация от отстъпващия към встъпващият, следва да се състой това действие. Взаимосвързаността, взаимното допълване на съдържанието и логично съдържание на тези доказателствени източници в обсъжданата им част, са белег са достоверността на изложеното, поради което съдът го кредитира, а отхвърля, като счита за недостоверен източник на информация обясненията на подс.В. за същото, стоящи в противоречие с извода за наличие на тази установена м.практика. Тази му защитна позиция е обяснима, предвид вмененото му по обвинн.неспазване на установените правила по предаване на дежурство, като елемент от проявената съставомерна немърливост, но тази позиция, от визираната част от доказателствената съвкупност се разкрива като недостоверна. Освен това, при прегледа на съвкупността, съдът констатира и допълнително основание, за да приеме следващото от посочените гласни източници, освен обясн. на подс.В., за достоверен източник относно обсъжданото обстоятелство, а именно – създаването във времето като традиция и установеност на правило, представляващо трайна м.практика, в тази насока към 14/15.11.07г., макар и невъведено нормативно, се предпоставя и по този начин се откроява като логично настъпил факт, поради наличието на изрично правило, което логично го обусловило, а именно: Съгласно т.18, подточка 16 от Правилник за устройството, дейността и вътрешният ред в п. н.о. на МБАЛ –АД – Р., относно режима на работата в о.н.по часове е предвидено, че в „19,30 часа се извършва приемане и предаване на смяна” /заверено копие от правилника е приложено към писмо изх.№ 1086/17.04.09г. на изп.директор на б.та – конкретно обсъжданата част е на л.40,т.2 от досъд. п/во/. Очевидно това нормативно указание за провеждане на фактическо предаване на смяна, е изпълнено със времето със съдържание посредством създадената и обективирана в производството посредством обсъжданите гласни доказателства, м.практика по осъществяването му. Поради изложеното, съдът приема едновременно и за установено, че подс.В. бил наясно с установеността на тази м.практика, в какво следва да се изразява предаването на дежурствата, разбирал задължителността на това действие, отнасяща се и за него и че следвало да съблюдава тази практика включително и на датите 14/15.11.2007год, за който извод е достатъчен и само факта, че бил един от дългогодишните л.и в о.. В доказателствената съвкупност се явява противоречие относно обстоятелството, каква по конкретика информация за извършеното и предстоящото по диагностично – лечебната дейност за Н.Д., към момента на започване дежурството на подс.Л. му бил предаден и станал известен от медицинския персонал /отстъпващата и встъпваща медицински сестри – свидетелите Д. и К./, както и медицинската документация, както и за обстоятелството, била ли е налице цялата съвкупност от документация по л.то на Н.Д. до момента – ИЗ и всички приложени към нея, като част от ИЗ документи, изрично посочени във фактическата обстановка, както и всички вписвания в ИЗ нея по резултатите от изследванията, назначени от х.ичния консулт, или част от нея не била налице /конкретно документа за УЗТ на к.ни о.и – приложено на л.10, т.4 от досъд. п/во, както и Искането за рентгенологично изследване, с вписания на задната му част резултат – „наличие на п. и ХАС в к.” – приложено на л.20, т.4 от досъд. п/во./. От една страна – следващ факт от по...