- Страни:
- Обвинение: Прокуратура и частни обвинители (И. и И.).
- Подсъдими: Д-р А.Г.М. (дежурен лекар/ординатор/специализант по хирургия), Д-р С.П.П.-Д. (лекар-акушер-гинеколог, главен оператор), Д-р Н.С.Д. (лекар-акушер-гинеколог, асистент) от МБАЛ Бургас.
- Пострадала: Пациентката П. Д. (починала).
- Медицински казус:
- Диагноза/Манипулация: Пациентката е скорошна родилка. Първоначална диагноза "Паралитичен илеус". Извършени манипулации: консултация с гинеколог, катетъризация, хирургическа операция на коремна кухина (отстраняване на апендикс), инструментална ревизия на матката (кюртаж), отстраняване на дясна тръба и десен яйчник, резекция на част от левия яйчник.
- Обвинението: Причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) поради немарливо изпълнение на медицинска дейност.
- Срещу Д-р А.Г.М.: Недиагностициране, нехоспитализиране, неназначаване на изследвания, непреценяване характера и тежестта на заболяването, с което не предоставил своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ (чрез бездействие).
- Срещу Д-р С.П.П.-Д.: Неадекватно оперативно лечение като главен оператор (ревизия на септична матка - противопоказна, отстранила едностранно придатъци, оставила огнището на сепсиса), без свикване на консилиум, провокирала септичен шок.
- Срещу Д-р Н.С.Д.: Участвала като асистент в гинекологичната операция, извършила ревизия на септична матка (противопоказна), провокирала септичен шок.
- Резултат: Смърт на пациентката от генерализиран стрептококов сепсис и септичен шок.
- Граждански иск: Предявен е за претендирани разноски от частния обвинител в размер на 11309,40 лева, но не е уважен. Разноските по делото остават за сметка на Държавата.
- Ключови моменти (СМЕ): Съдът приема заключението на петорна Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), според която няма пряка причинно-следствена връзка между действията/бездействията на подсъдимите лекари и настъпилата смърт. Смъртта е настъпила от генерализиран стрептококов сепсис и септичен шок, в който пациентката е била преди хирургичната интервенция. Източникът на сепсиса е фаринксът на болната (грипоподобно състояние, диагностицирано преди това), а не матката, която не е била септична по време на операцията. Процедурата кюртаж (инструментална ревизия на матката) не е противопоказна и не е предизвикала септичен шок. Отстраняването на матката би довело до тежка кръвозагуба и смърт на операционната маса. Д-р С.Д. е провела консултация с прекия си началник по телефона относно случая.
- Присъда: Подсъдимите Д-р А.Г.М., Д-р С.П.П.-Д. и Д-р Н.С.Д. са признати за НЕВИННИ по повдигнатите обвинения по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК и са ОПРАВДАНИ. Няма наложено наказание или лишаване от права
Присъда №84 от 19 май 2014г.
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, нохд № 127 по описа за 2011г, П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия А.Г.М. - роден на *** г. в гр.***, ***, *** гражданин, ***, с ** образование, ***, живущ ***, ЕГН ********** ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ на 01.02.2008 г. в гр.Бургас, в приемно отделение на МБАЛ - Бургас, като дежурен ***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия - *** на длъжност „****” в **** отделение с *** съдов сектор при МБАЛ - Бургас АД , по силата на трудов договор № **/27.04.2007 г. и като специализант по *** в МБАЛ - Бургас, като не отчел силно увреденото състояние на пациентката П. Д., ЕГН **********, не приел диагнозата „Паралитичен илеус”, поставена същия ден от хирург в ДКЦ-1 и отразена в направление за хоспитализация, не насочил за хоспитализация пациентката в Хирургично отделение за уточняване на диагнозата, не назначил необходимия обем от спешни биохимични и инструментални изследвания, не преценил характерът и тежестта на заболяването, с което не предоставил своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, и при условията на независимо съпричиняване с д-р С.Д. и д-р Н.Д., чрез бездействие, по непредпазливост причинил смъртта на Д., настъпила на 03.02.2008 г. в отделението за интензивно лечение при МБАЛ – Бургас, като на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (4) (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. (2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. (3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2026 г.) Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3., чл. 82, ал. 1, т. 1 , чл. 86, ал. 1, т. 3, чл. 99, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 2Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. от Закона за здравето; т. 4.1. Прием на болни; т. 4.1.2.1, т. 4.1.3.3, т. 6.1 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г.; чл. 27, ал. 2 от Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; чл. 4, т. 1 и т. 6 и чл. 5 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ; чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ - Бургас АД; чл. 11 от Кодекса на професионалната етика, издаден от Министъра на здравеопазването; ІІ.1 от Клинична пътека № 181: оперативно лечение при остър перитонит (приложение № 17 към Решение № РД-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на Националната здравно осигурителна каса - трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК).
ПРИЗНАВА подсъдимата С.П.П.-Д. – родена на *** г.***, ***, *** гражданка, с *** образование, ****, ***, живуща ***, ЕГН ********** ЗА НЕВИННА В ТОВА, ЧЕ на 02.02.2008 г. в гр.Бургас, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия - *** „***” в *** отделение при МБАЛ - Бургас АД по силата на трудов договор № ****/03.07.1987 г., не провела адекватно оперативно лечение като главен оператор при операцията на пациентката П. Д., ЕГН ********** и без да свика консилиум, въпреки трудността на случая, взела решение за извършване на ревизия на септична матка (противопоказна интервенция при септично състояние и гнойни абсцеси в матката) и отстранила едностранно маточните придатъци (тръба и яйчник), а е оставено огнището на сепсиса - матката, с което провокирала септичен шок с фатални последици и в условията на независимо съпричиняване с д-р А.М. и д-р Н.Д., по непредпазливост причинила смъртта на Д., настъпила на 03.02.2008 г. в отделението за интензивно лечение при МБАЛ – Бургас, като на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, вр. с чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (4) (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. (2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. (3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2026 г.) Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3. , чл. 86, ал. 1, т. 3, чл. 99, ал. 3, т. 1Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. и 2 от Закона за здравето; чл. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ; чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; чл. 38, ал. 1 от Кодекса на професионалната етика, издаден от Министър на здравеопазването; т. 1 от Клинична пътека № 181: оперативно лечение на остър перитонит (приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на Националната здравно осигурителна каса - трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК); 4.3. Операции: 4.3.5 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г.
ПРИЗНАВА подсъдимата Н.С.Д. – родена на *** г. в гр. ***, ***, ***, *** гражданка, с ** образование, ***, ***, живуща ***, ЕГН ********** ЗА НЕВИННА В ТОВА, ЧЕ на 02.02.2008 г. в гр.Бургас, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия - ** „***” в *** отделение при МАБЛ - Бургас АД по силата на трудов договор № ***/13.07.1998 г., участваща като асистент в гинекологичната операция на пациентката П. Д., ЕГН **********, не провела адекватно оперативно лечение, а именно извършила ревизия на септична матка (противопоказна интервенция при септично състояние и гнойни абсцеси в матката), с което провокирала септичен шок с фатални последици и в условията на независимо съпричиняване с д-р С.Д. и д-р А.М., по непредпазливост причинила смъртта на Д., настъпила на 03.02.2008 г. в отделението за интензивно лечение при МБАЛ – Бургас, като на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, вр. с чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (4) (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. (2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. (3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2026 г.) Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3. , чл. 86, ал. 1, т. 3, чл. 99, ал. 3, т. 1Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. и 2 от Закона за здравето; чл. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ; чл. 17, ал. 2, т. 4 Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; т. 1 от Клинична пътека № 181: оперативно лечение при остър перитонит (приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на Националната здравно осигурителна каса - трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК); 4.3. Операции, 4.3.5 Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването на № РД-09-109/18.03.2002 г.
На основание чл.190 ал.1Чл. 190. ⚖️ Практика (3) (1) Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. (2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд. Част трета. ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Глава шестнадесета. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Дела, по които се провежда досъдебно производство НПК разноските по делото в размер на 11309,40 /единадесет хиляди триста и девет лева и 0.40 ст./ лева остават за сметка на Държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд гр. Бургас в петнадесетдневен срок.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 84 от 19.05.2014 ГОДИНА ПО НОХД № 127/11г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД ГР. БУРГАС .
Подсъдимия А.Г.М. роден на ***г. в гр. ***, ***, *** гражданин, ***, *** образование, ** в ОХДСС ЕГН ********** е предаден на съд по реда на чл.247 ал.1 т.1Чл. 247. (1) Производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) по тъжба на пострадалия от престъплението. (2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Обвинителният акт и тъжбата могат да бъдат подадени чрез единния портал за електронно правосъдие, подписани с квалифициран електронен подпис. В останалите случаи те се въвеждат в единната информационна система на съдилищата по реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт. (3) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписи, колкото са обвиняемите. Поставяне на началото на производството в информационната система на първоинстанционния съд от НПК както следва: В ТОВА,ЧЕ: На 01.02.2008 год. в гр. Бургас, в Приемно отделение на МБАЛ -Бургас, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия - ** - ***, на длъжност „***" в *** отделение с детски и съдов сектор при МБАЛ -Бургас - АД по силата на трудов договор № ***/27.04.2007 год., като пренебрегнал оплакванията за състоянието на пациентката П. Д., ЕГН: **********, както и диагнозата, поставена същия ден от хирург от ДКЦ-1- Бургас, отразена в направление за хоспитализация, въпреки че е имало категорични данни /клинични и рентгенологични/ за остро гнойно възпаление на малкия таз, отказал да я хоспитализира в МБАЛ - Бургас - АД, не вписал мотивите за отказ в направлението за прием, с което забавил операцията на П. Д. и по непредпазливост причинил смъртта на Д., настъпила на 03.02.2008 год. в Отделението за интензивно лечение при МБАЛ -Бургас, в нарушение на: 1. чл.2, ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (16) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2024 г.) Здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. (2) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при условията и по реда на чл. 82 от Закона за здравето. Българските граждани имат право на достъп до медицинска помощ въз основа на договори за медицинска застраховка по чл. 82, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и на медицински услуги срещу заплащане. (3) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) Здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на наредбата. (4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. (5) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г. (*), обявена за нищожна с Решение № 12532 от 21.11.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г.) от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ: „Здравноосигурените лица в Р България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса - НЗОК"; 2. чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от..., т.З от Закона за здравето: „Като пациент всеки има право на: 3. достъпна и качествена здравна помощ"; 3. чл.81, ал.1 и ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето : „Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване"; 4. чл.27, т.8Чл. 27. ⚖️ Практика (4) (1) (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2003 г.) (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Временно свободните средства на НЗОК се съхраняват в Българската народна банка и могат да се влагат само по депозитни сметки, обслужвани от Българската народна банка или за придобиване на първичния пазар на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Банките, които имат право да оперират със средствата на НЗОК, се определят съвместно от Българската народна банка и от Министерството на финансите. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки надзорният съвет по предложение на управителя на НЗОК избира тези, на които да възложи правото да оперират със средствата на НЗОК. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ - Бургас- АД: „Отказ от хоспитализация на пациент, насочен с медицинско направление, се допуска, когато приемащия лекар прецени, че няма показания за лечение в стационара. Лекарят, направил отказ, вписва мотивите в медицинското направление за прием."; 5. т.1 от „II. Индикации за хоститализация и лечение на клинична пътека № 181 „Оперативно лечение при остър перитонит /Приложение № 17 към Решение № РД- УС -04-12 от 02.02.2007 год. на Националната здравноосигурителна каса-III част, издадено от Управителния съвет на НЗОК, обн. като притурка на ДВ, бр.19/02.03.2007 год. в сила от 01.01.2007 год. /II. Индикации за хоспитализация и лечение ; 1. Индикации за хоспитализация — данни за остър хирургичен корем"-престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и нарушения на чл.2, ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (16) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2024 г.) Здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. (2) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при условията и по реда на чл. 82 от Закона за здравето. Българските граждани имат право на достъп до медицинска помощ въз основа на договори за медицинска застраховка по чл. 82, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и на медицински услуги срещу заплащане. (3) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) Здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на наредбата. (4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. (5) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г. (*), обявена за нищожна с Решение № 12532 от 21.11.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г.) от наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ; чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от..., т.З от Закона за здравето; чл. 81, ал.1 и ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето ; чл.27, т.8Чл. 27. ⚖️ Практика (14) (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ - Бургас - АД ; т.1 от Индикации за хоспитализация и лечение на клинична пътека № 181 „Оперативно лечение при остър перитонит".
На 08.11.2011г. в съдебно заседание /л.306/ по реда на чл.287 ал.1Чл. 287. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице и новото обвинение налага изменение на мотивираното предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, прокурорът изменя и него. (2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен съд или на военен съд. (3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение. (4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение. (5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. (6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение. (7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор НПК обвинението срещу подсъдимия беше изменено от прокурора както следва: че на 01.02.2008 година в гр.Бургас, в приемно отделение на МБАЛ Бургас, поради незнание и немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия - *** на длъжност *** в *** отделение с детски и съдов сектор при МБАЛ Бургас АД, по силата на трудов договор № *** от 27.04.2007 г. и като специализант по ***в МБАЛ Бургас, съгласно Договор за повишаване на квалификацията и преквалификацията на висшите медицински кадри, работещи в МБАЛ Бургас АД, сключен на 31.03.2003 година, като пренебрегнал оплакванията за състоянието на пациентката П. Д. ЕГН **********, както и диагнозата отразена в направление за хоспитализация въпреки, че е имал категорични данни - клинични и ренгенологични за остро възпаление на малкия таз, отказал да я хоспитализира в МБАЛ Бургас АД, не вписал в книгите за отказ направлението за прием, с което забавил операцията на П. Д. и по непредпазливост причинил смъртта на Д. - настъпила на 03.02.2008 година в отделението за интензивно лечение при МБАЛ Бургас в нарушение на: чл.2 ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (16) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2024 г.) Здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. (2) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при условията и по реда на чл. 82 от Закона за здравето. Българските граждани имат право на достъп до медицинска помощ въз основа на договори за медицинска застраховка по чл. 82, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и на медицински услуги срещу заплащане. (3) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) Здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на наредбата. (4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. (5) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г. (*), обявена за нищожна с Решение № 12532 от 21.11.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г.) от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ „Здравно осигурените лица в Р България имат право да получат медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК”; чл.86 ал.1 т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ; чл. 81 ал.1 и ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето „Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този Закон и на Закона за здравното осигуряване; чл.27 т.8Чл. 27. ⚖️ Практика (4) (1) (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2003 г.) (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Временно свободните средства на НЗОК се съхраняват в Българската народна банка и могат да се влагат само по депозитни сметки, обслужвани от Българската народна банка или за придобиване на първичния пазар на държавни ценни книжа, емитирани от българското правителство. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Банките, които имат право да оперират със средствата на НЗОК, се определят съвместно от Българската народна банка и от Министерството на финансите. От определените от Българската народна банка и Министерството на финансите банки надзорният съвет по предложение на управителя на НЗОК избира тези, на които да възложи правото да оперират със средствата на НЗОК. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния правилник на дейността на МБАЛ АД „Отказ от хоспитализация на пациент насочен с медицинско направление се допуска, когато приемащият лекар прецени, че няма показания за лечение в стационара. Лекарят направил отказ вписва мотивите в медицинското направление за прием“; т.1 от раздел 2 - индикация за хоспитализация и лечение на клинична пътека № 181 оперативно лечение при остър перитонит /приложение № 17 към Решение № РД-УС-0412 от 2.02.2007 година на Националната здравно осигурителна каса – трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК „Индикация за хоспитализация и лечение“, т.1 „Индикация за хоспитализация - данни за остър хирургичен корем“; чл.14 ал.2 от Националния рамков договор между Националната здравно осигурителна каса, Българския лекарски съюз и Зъболекарския съюз за 2008 година „Лекари без придобита специалност могат да извършват дейности от болничната помощ под ръководството и контрол на лекар с придобита специалност, който извършва медицинска дейност в същото лечебно заведение по договор с НЗОК и носи отговорност за това“; чл.29 от Наредба № 16 от 21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения „Отказ от хоспитализация на болни насочени с медицинско направление се допуска само, ако болните нямат показания за болнично лечение, което се вписва в медицинска документация и лекарят направил отказа се подписва и вписва мотивите за отказа. За отказа се уведомява писмено лекарят издал медицинското направление /бланка МЗ № 119/ и това представлява престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК и нарушения по чл.2 ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ; чл.86 ал.1 т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето; чл.81 ал.1 и ал.2 т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето ; чл.27 т.8Чл. 27. ⚖️ Практика (14) (1) Здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и другите медицински специалисти, както и немедицинските специалисти с висше немедицинско образование, работещи в националната система за здравеопазване, събират, обработват, използват и съхраняват здравна информация. (3) Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ Бургас АД, т.1 от „Индикации за хоспитализация и лечение на клинична пътека № 181 оперативно лечение при остър перитонит; чл.14 ал.2 от Националния рамков договор между НЗОК, БЛС и БЗС за 2008 година и чл.29 от Наредба № 16 от 21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения.
На 26.02.2014г. отново по реда на чл.287 ал.1Чл. 287. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице и новото обвинение налага изменение на мотивираното предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, прокурорът изменя и него. (2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен съд или на военен съд. (3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение. (4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение. (5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. (6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение. (7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор НПК обвинението срещу подсъдимия беше изменено от прокурора както следва: На 01.02.2008 г.***, в приемно отделение на МБАЛ - Бургас, като дежурен ***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия - *** на длъжност „***” в ** отделение с детски съдов сектор при МБАЛ - Бургас АД по силата на трудов договор № ***/27.04.2007 г. и като специализант по *** в МБАЛ - Бургас, като не отчел силно увреденото състояние на пациентката П. Д., ЕГН **********, не приел диагнозата „Паралитичен илеус”, поставена в същия ден от хирург в ДКЦ 1 и отразена в направление за хоспитализация, не насочил за хоспитализация пациентката в Хирургично отделение за уточняване на диагнозата, не назначил необходимия обем от спешни биохимични и инструментални изследвания, не преценил характера и тежестта на заболяването, с което не предоставил своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ и при условията на независимо причиняване с *** С.Д. и *** Н.Д., чрез бездействие, по непредпазливост причинил смъртта на Д., настъпила на 03.02.2008 г. в отделението за интензивно лечение при МБАЛ - Бургас и това негово поведение е в нарушение на: Закона за здравето: - чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”; - чл. 82, ал. 1, т. 1 „Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния”; - чл. 86, ал. 1, т. 3 „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ”; - чл. 99, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 2 - ал. 2 „Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ; ал. 3 „Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: смърт, на тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи”; Медицински стандарт по хирургия, утвърден със заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г.: - 4.1. Прием на болни; 4.1.2.1. „При спешни състояния се извършва необходимият лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което пациентът се насочва към хирургическото отделение”; - 4.1.3.3. „При постъпване на спешно болен хирургът в приемния кабинет е задължен да приеме документацията и указанията от насочващия извънболничен лекар, да снеме анамнеза, да осъществи основен клиничен преглед и да назначи необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания. При уточнена диагноза или продължаващи диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в хирургичното отделение за динамично наблюдение или за оперативно лечение”; - т. 6.1. „Не осигурил срочност, адекватност и ефективност на медицинската помощ съгласно изискванията за качество”; Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения: - чл. 27, ал. 2 „Болните, чието състояние заплашва живота им, се приемат незабавно в болницата”; Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ: - чл. 4, т. 1 и т. 6 - т. 1 „Обект на спешна медицинска помощ са всички болни и пострадали, намиращи се в състояние пряко застрашаващо живота им”; т. 6 „Болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването; - чл. 5 „Качеството на указаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добрата медицинска практика”; Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ - Бургас АД: - чл. 26, ал. 1 „Приемът на пациента се осъществява чрез спешно отделение и специализирани консултативни кабинети, където: - т. 1 Въз основа на прецизиране, основаващо се на критериите за спешност пациентът се приема незабавно и - т. 3 Извършват се необходимите диагностично-лечебни дейности включително при спешни състояния, както и изследвания, и диагностично-лечебни дейности, които не могат да бъдат извършени в условията на доболничната помощ”; Кодекса на професионалната етика, издаден от Министъра на здравеопазването: - чл. 11 „Независимо от своята специалност, квалификация или ангажименти, лекарят е длъжен да оказва помощ на всеки болен, чието здраве и живот се намират в непосредствена опасност”; Клинична пътека № 181: оперативно лечение при остър перитонит (приложение № 17 към решение № РД-УС-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на Националната здравно-осигурителна каса - трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК); - ІІ.1. Индикации за хоспитализация и лечение - 1. Индикация за хоспитализация - данни за Остър хирургичен корем - престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, във връзка с нарушения по чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (4) (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. (2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. (3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2026 г.) Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3., чл. 82, ал. 1, т. 1, чл. 86, ал. 1, т. 3, чл. 99, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 2Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. от Закона за здравето; т. 4.1. Прием на болни; т. 4.1.2.1., т. 4.1.3.3., т. 6.1. от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г.; чл. 27, ал. 2 от Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; чл. 4, т. 1 и т. 6 и чл. 5 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ; чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ - Бургас АД, чл. 11 от Кодекса на професионалната етика, издаден от Министъра на здравеопазването; т. ІІ.1. от Клинична пътека № 181: оперативно лечение при остър перитонит (приложение № 17 към Решение № РД-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на Националната здравно осигурителна каса - трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК).
В този вид обвинението се явява последно по делото и , като такова беше прието от съда, очертаващо правната и фактическа рамка, която следваше да бъде разгледана.
Подсъдимата С. П.Д. родена на ***г.***, ***, *** гражданин, ***, **, **** образование, *** – ** ЕГН ********** е предадена на съд по реда на чл.247 ал.1 т.1Чл. 247. (1) Производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) по тъжба на пострадалия от престъплението. (2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Обвинителният акт и тъжбата могат да бъдат подадени чрез единния портал за електронно правосъдие, подписани с квалифициран електронен подпис. В останалите случаи те се въвеждат в единната информационна система на съдилищата по реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт. (3) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписи, колкото са обвиняемите. Поставяне на началото на производството в информационната система на първоинстанционния съд от НПК както следва: В ТОВА,ЧЕ: На 02.02.2008 год. в гр. Бургас, в МБАЛ - Бургас, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия - *** - ****в „*** отделение" при МБАЛ - Бургас - АД по силата на трудов договор № ***/03.07.1987 год. не провела адекватно оперативно лечение, като взела решение за извършване на „ревизия" на септична матка /противопоказна интервенция при септично състояние и гнойни абцеси в матката, с което провокирала септичен шок с фатални последици/ и отстраняване само едностранно на маточните придатъци/тръба и яйчник/, а е оставено огнището на сепсиса - матката и по непредпазливост причинила смъртта на Д., настъпила на 03.02.2008 год. в „Отделение за интензивно лечение" при МБАЛ -Бургас, в нарушение на: 1. т.1 от Диагностично-лечебния алгоритъм на клинична пътека № 181 „Оперативно лечение при остър перитонит" /Приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 год. на Националната здравноосигурителна каса - III част, издадено от Управителния съвет на НЗОК, обн. като притурка на ДВ бр. 19/02.03.2007 год. в сила от 01.01.2007 год. : Диагностично-лечебен алгоритъм - Диагностично лечебният алгоритъм в посочените вариации и възможности е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по тази клинична пътека...базира се на основните принципи на лечение на перитонита: 1. Ликвидиране на източника на перитонита; 2. чл.2, ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (16) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2024 г.) Здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. (2) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при условията и по реда на чл. 82 от Закона за здравето. Българските граждани имат право на достъп до медицинска помощ въз основа на договори за медицинска застраховка по чл. 82, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и на медицински услуги срещу заплащане. (3) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) Здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на наредбата. (4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. (5) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г. (*), обявена за нищожна с Решение № 12532 от 21.11.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г.) от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ : „Здравноосигурените лица в Р България имат право да получат медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/; 3. чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от..., т.З от Закона за здравето: „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ" -престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и нарушения по т.1 от Диагностично-лечебния алгоритъм на клинична пътека № 181 „Оперативно лечение при остър перитонит"; чл.2, ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (16) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2024 г.) Здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. (2) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при условията и по реда на чл. 82 от Закона за здравето. Българските граждани имат право на достъп до медицинска помощ въз основа на договори за медицинска застраховка по чл. 82, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и на медицински услуги срещу заплащане. (3) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) Здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на наредбата. (4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. (5) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г. (*), обявена за нищожна с Решение № 12532 от 21.11.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г.) от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ; чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от..., т.З от Закона за здравето.
На 26.02.2014г. по реда на чл.287 ал.1Чл. 287. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице и новото обвинение налага изменение на мотивираното предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, прокурорът изменя и него. (2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен съд или на военен съд. (3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение. (4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение. (5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. (6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение. (7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор НПК обвинението срещу подсъдимата беше изменено от прокурора както следва: На 02.02.2008 г.***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия - *** „**-**” в ** отделение при МБАЛ - Бургас АД по силата на трудов договор № ***/03.07.1987 г., не провела адекватно оперативно лечение като главен оператор при операцията на пациентката П. Д., ЕГН ********** и без да свика консилиум, въпреки трудността на случая, взела решение за извършване на ревизия на септична матка (противопоказна интервенция при септично състояние и гнойни абсцеси в матката) и отстранила едностранно маточните придатъци (тръба и яйчник), а е оставено огнището на сепсиса - матката, с което провокирала септичен шок с фатални последици и в условията на независимо съпричиняване с ** А.М. и ** Н.Д., по непредпазливост причинила смъртта на Д., в нарушение на: Закона за здравето: - чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчно и качество на медицинската помощ”; - чл. 86, ал. 1, т. 3 „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ”; - чл. 99, ал. 3, т. 1 и т. 2 „Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено важни, значими органи и системи”; Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ: - чл. 5 „Качеството на оказаната в лечебните заведения за спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добрата медицинска практика”; Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения: - чл. 17, ал. 2, т. 4 „Лекарите в отделението осигуряват незабавното провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване състоянието на болния”. Кодекс на професионалната етика, издаден от Министъра на здравеопазването: - чл. 38, ал. 1 „Лекарски консилиум е съвещание на лекари консултанти, което се свиква от лекуващия лекар... в случаите на трудности или противоречия в диагностиката и лечението”; Клинична пътека № 181 - оперативно лечение при остър перитонит (приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на Националната здравно осигурителна каса - трета част издадена от Управителния съвет на НЗОК); - т. 1 от Диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека - „Диагностично лечебният алгоритъм в посочените вариации и възможности е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по тази клинична пътека ... базира се на основните принципи на лечение на перитонита. Ликвидиране на източника на перитонита”; Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109 от 18.03.2002 г. 4.3. Операции: 4.3.5. „Изборът на операция почива на следните принципи: да не се увреди болният, да се реши болестният проблем, да се отстрани болестта или да се облекчи състоянието - престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, във връзка с нарушения по чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (4) (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. (2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. (3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2026 г.) Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3. , чл. 86, ал. 1, т. 3, чл. 99, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за здравеото, чл. 5 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения, чл. 38, ал. 1 от Кодекса на професионалната етика, издаден от Министър на здравеопазването, т. 1 от Клинична пътека № 181: оперативно лечение на остър перитонит (приложение № 17 на Националната здравно осигурителна каса - трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК); 4.3. Операции: 4.3.5. от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г.
В този вид обвинението е последно по делото и беше прието от съда, като очертаващо правната и фактическа рамка, която следваше да бъде разгледана.
Подсъдимата Н.С.Д. родена на ***г. в гр. ***, ***, **, *** гражданин, **, ***, ***образование, *** ЕГН ********** е предадена на съд по реда на чл.247 ал.1 т.1Чл. 247. (1) Производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) по тъжба на пострадалия от престъплението. (2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Обвинителният акт и тъжбата могат да бъдат подадени чрез единния портал за електронно правосъдие, подписани с квалифициран електронен подпис. В останалите случаи те се въвеждат в единната информационна система на съдилищата по реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт. (3) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписи, колкото са обвиняемите. Поставяне на началото на производството в информационната система на първоинстанционния съд от НПК както следва: В ТОВА,ЧЕ: На 02.02.2008 год. в гр. Бургас, МБАЛ - Бургас, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия - *** - ***, на длъжност „****" в **** отделение при МБАЛ - Бургас - АД по силата на трудов договор №***/13.07.1998 год., като участвала в гинекологична операция на пациентката П. Д., ЕГН: **********, не провела правилно оперативно лечение, а именно извършила „ревизия" на септичната матка/противопоказна интервения при септично състояние и гнойни абцеси в матката, като така провокирала септичен шок с фатални последици/, предприела отстраняване само едностранно на маточните придатъци /тръба и яйчник/, а е оставено огнището на сепсиса - матката и по непредпазливост причинила смъртта на Д., настъпила на 03.02.2008 год. в Отделението за интензивно лечение при МБАЛ -Бургас, в нарушение на: 1. т.1 от Диагностично-лечебния алгоритъм на клинична пътека № 181 „Оперативно лечение при остър перитонит" /Приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 год. на Националната здравноосигурителна каса - III част, издадено от Управителния съвет на НЗОК, обн. като притурка на ДВ бр. 19/02.03.2007 год. в сила от 01.01.2007 год. : Диагностично-лечебен алгоритъм - Диагностично лечебният алгоритъм в посочените вариации и възможности е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат по тази клинична пътека...базира се на основните принципи на лечение на перитонита: 1. Ликвидиране на източника на перитонита; 2. чл.2, ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (16) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2024 г.) Здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. (2) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при условията и по реда на чл. 82 от Закона за здравето. Българските граждани имат право на достъп до медицинска помощ въз основа на договори за медицинска застраховка по чл. 82, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и на медицински услуги срещу заплащане. (3) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) Здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на наредбата. (4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. (5) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г. (*), обявена за нищожна с Решение № 12532 от 21.11.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г.) от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ : „Здравноосигурените лица в Р България имат право да получат медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/; 3. чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от..., т.З от Закона за здравето: „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ" - престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и нарушения по т.1 от Диагностично-лечебния алгоритъм на клинична пътека № 181 „Оперативно лечение при остър перитонит"; чл.2, ал.1Чл. 2. ⚖️ Практика (16) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2024 г.) Здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване. (2) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване българските граждани имат право на достъп до медицински услуги при условията и по реда на чл. 82 от Закона за здравето. Българските граждани имат право на достъп до медицинска помощ въз основа на договори за медицинска застраховка по чл. 82, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване и на медицински услуги срещу заплащане. (3) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 2011 г.) Здравноосигурените лица имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на наредбата. (4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г.) Лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по ал. 1, за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба. (5) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2016 г. (*), обявена за нищожна с Решение № 12532 от 21.11.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г.) от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ; чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от..., т.З от Закона за здравето.
На 26.02.2014г. по реда на чл.287 ал.1Чл. 287. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице и новото обвинение налага изменение на мотивираното предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, прокурорът изменя и него. (2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен съд или на военен съд. (3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение. (4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение. (5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. (6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение. (7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор НПК обвинението срещу подсъдимата беше изменено от прокурора както следва: На 02.02.2008 г.***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия - ** „**-**” в *** отделение при МАБЛ - Бургас АД по силата на трудов договор № **/13.07.1998 г., участваща като *** в *** операция на пациентката П. Д., ЕГН **********, не провела адекватно оперативно лечение, а именно извършила ревизия на септична матка (противопоказна интервенция при септично състояние и гнойни абсцеси в матката), с което провокирала септичен шок с фатални последици и в условията на независимо съпричиняване с ** С.Д. и *** А.М., по непредпазливост причинила смъртта на Д., в нарушение на: Закона за здравето: - чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. „Правота на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ”; - чл. 86, ал. 1, т. 3 „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ”; - чл. 99, ал. 3, т. 1 и т. 2 „Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: смърт, на тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи”; Наредба № 25 от 4.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ: - чл. 5 „Качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добрата медицинска практика”; Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения: - чл. 17, ал. 2, т. 4 „Лекарите в отделението осигуряват незабавното провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване състоянието на болния”; Клинична пътека № 181 - оперативно лечение при остър перитонит (приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на Националната здравно осигурителна каса - трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК); - т. 1. Диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека - „Диагностично лечебния алгоритъм в посочените вариации и възможности е задължителен за изпълнение и определя пакета от болнични здравни дейности, които се заплащат от тази клинична пътека... базира се на основните принципи на лечение на перитонита. Ликвидиране на източника на перитонита”; Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002 г. - 4.3. Операции: 4.3.5. „Изборът на операция почива на следните принципи да не се увреди болният, да се реши болестният проблем, да се отстрани болестта или да се облекчи състоянието - престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, във връзка с нарушения на чл. 81, ал. 2 , т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (4) (1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. (2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. (3) Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. (4) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2026 г.) Давността за преследване за престъпление по глава втора и по глава четвърта от особената част на този кодекс, извършено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, започва да тече от навършване на пълнолетие от това лице, а ако към този момент престъплението не е довършено, давността за преследване започва да тече съобразно правилата по ал. 3. чл. 86, ал. 1, т. 3, чл. 99, ал. 3, т. 1 и т. 2Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. от Закона за здравето, чл. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, чл. 17, ал. 2, т. 4 Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения, т. 1 от Клинична пътека № 181: оперативно лечение при остър перитонит (приложение № 17 към решение № РД-УС-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на Националната здравно осигурителна каса - трета част, издадена от Управителния съвет на НЗОК), 4.3. Операции, 4.3.5. Медицински стандарт по хирургия, утвърден със Заповед на Министъра на здравеопазването на № РД-09-109/18.03.2002 г.
Това обвинение срещу подсъдимата е прието от съда като последно с оглед правната и фактическа рамка за решаване и произнасяне .
В съдебно заседание, представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото спрямо подсъдимите обвинение като изтъква, че от събраните по делото доказателства, същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението с посочената правна квалификация. Това мнение прокурорът подкрепя със следните аргументи: Счита, че двата екипа вещи лица застъпват коренно диаметрално противоположни становища по множество въпроси, които са от съществена важност за зараждането и протичането на болестния процес при П. Д. и точно поради това дълбоко разминаване в техните изводи, в никакъв случай не могат да бъдат разглеждани като взаимно допълващите се и развиващи се един спрямо други. Според прокурора това обстоятелство прави втората / петорна/ експертиза необоснована. А това е така, защото тази експертиза застъпва свидетелски показания, които не са събрани по надлежния ред. Имат се предвид показания на свидетели събрани в досъдебното производство. На отделно основание прокурорът , намира експертизата за необоснована, тъй като е приела за доказан факта, че подсъдимия М. е изпратил на 01.02.2008г пациентката Д. на консултация с гинеколог, а това се твърди, само в неговите обяснения и в показанията на свидетелката Ст. – медицинска сестра в Спешно отделение МБАЛ Бургас, което обстоятелство я прави служебно зависимо от него. Съмнения се изказват и по отношение на евентуален отказ на пациентката да извърши такава консултация, което следва да бъде отразено в нарочен медицински документ, а това не е сторено, както и че не е уведомен бащата на починалата, който е бил пред шокова зала по същото време. Твърди се, че другия дежурен лекар в отделението – *** А. няма спомен подсъдимия М. да му е казвал, че Д. трябва да се консултира с гинеколог. Прокурорът обръща внимание, че обвинението се гради не на действията на подсъдимия М., а на негови бездействия. Анализират се изводите на петорната повторна съдебно медицинска експертиза, като се отхвърлят изводи досежно източника на сепсиса, който според прокурора е септичната матка още от родилното отделение. Този извод се мотивира с показанията на свидетелите С., З., М.. На следващо място се критикува тезата на същата експертиза по повод изводите свързани с това, че фаринкса е източник на инфекцията, а не матката , както и изказаното становище, че източника може да бъде неясен, но резултатът да е същия относно причината за настъпилата смърт – сепсис. Изтъкват се противоречия в двете съдебно медицински експертизи по линия на това как следва да се действа при диагноза паралетичен илеус и следва ли при това положение незабавна хоспитализация. Според прокурорът е на лице съществено противоречие в двете експертизи относно причините за настъпилата смърт защото има различни становища относно източника на сепсиса, едната / тройната/ експертизи твърди, че той има следродилен гинекологичен характер, а другата / петорната/ твърди, че източника е фаринкса. На следващо място прокурорът изтъква противоречията в становищата на двете експертизи свързани в отговора на въпроса била ли е в септичен шок пациентката преди започване на хирургическата операция или не е била, както и отговора на въпроса има ли причинна връзка между настъпването на смъртта и действията / бездействията/ на подсъдимите. По повод на длъжностното положение на подсъдимия М. прокурорът твърди, че независимо от различните трудови договори той е бил на длъжност ***, но това не е причина да не се счита ***, защото по същото време е бил **** в болницата по специалността ****. Твърди се, че подсъдимият М. не е предоставил медицинска помощ в пълен обем на П. Д., като по този начин е осуетил своевременно поставяне на правилна диагноза. Според прокурора *** М. е нарушил медицинския стандарт по хирургия, който изисква от него при спешно състояние, каквото е било състоянието на П. Д., да извърши необходимия лабораторен минимум инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят състоянието паралитичен илеус, или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което пациента да се насочва към хирургичното отделение. Отделно внимание обвинението отделя на причинно следствените връзки между действията или бездействията на различните лекари преглеждали починалата Д. и настъпилата смърт под формата на комплекс от отделни причинно следствени вериги. При наличието на причинно-следствени вериги всеки от техните сегменти се явява необходимото условия за проявлението на следващия. При тяхното комбинирано взаимодействие се стига до крайния изход. Ето защо дори и да е имало пропуски при изписването на пациента, при последвалите прегледи, при назначаването на антибиотичното лечение и т.н., те са неутрализирани от правилното поведение на един доктор и това е *** И., който поставя правилната диагноза и това е състоянието паралитичен илеус. По този начин *** И. е прекъснал причинно следствения комплекс. По отношение на останалите подсъдими – Д. и Д., се твърди, че те с действията си след неадекватна операция, са предизвикали септичен шок и като резултат е настъпила смъртта. По този повод прокурорът изразява емоционално становище „… продължавам да бъда впечатлена от това, че *** Д. и *** Д. през цялото време не са водили диалог помежду си, не са обсъждали, не са се запознавали с абсолютно никакви изследвания, нито пък са влезли в контакт с хирургичния екип, не са говорили с хирургичния екип….“ Мнението на обвинението е, че случаят е свръх екстремен и е имало противоречия между хирургичния и гинекологичния екип и тези противоречия би следвало да бъдат отстранени само след лекарски консилиум, който *** Д. не е направила. Със своето поведение ** Д. е нарушила принципите за достатъчност и качество на медицинската помощ визирани в чл.81 ал.2 т.1 и чл.86 ал.1 т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето. Оказаната от нея медицинска помощ не е била насочена към предотвратяване на смърт или тежки увреждания на жизнено важни органи, така както е заложено в чл.99 ал.3 т.1 и т.2 от същия закон. Оказаната помощ не отговаря на правилата за добрата медицинска практика и не са проведени животоспасяващи дейности и процедури, адекватни на състоянието на пациентката. Нарушен е чл.38 ал.1 от Кодекса на професионалната етика, като въпреки трудностите и противоречията като лекуващ лекар ** Д. не е свикала консилиум, не е ликвидиран източникът на перитонита, съобразно диагностично лечебния алгоритъм по клинична пътека 181 относно оперативно лечение на остър перитонит. Има експертно твърдение, че е налице перитонит от гинекологичен произход, подкрепено и от отразеното в историята на заболяването - наличието на дъгласов абсцес. Подсъдимата не е направила правилен избор на операция, с което е нарушила принципите залегнали в медицинския стандарт по хирургия, а именно да не се увреди болния, да се реши болестният проблем, да се отстрани болестта, или да се облекчи състоянието. За подсъдимата Д. прокурорът твърди: „… *** Д. също поема случая в свои ръце и би трябвало да носи своята самостоятелна отговорност за участието си в този случай - тази операция. Тя е нарушила норми, които са аналогични на нарушенията и от ** Д., като разбира се изключва задължението й за свикване на консилиум, тъй като тя е асистент….“ Обвинението приема, че медицинският стандарт по хирургия е напълно валиден спрямо действията на *** Д. и *** Д., от една страна, защото перитонитът е от гинекологичен произход, а от друга, защото гинекологията борави с методите естествено на хирургията. В самия медицински стандарт по хирургия са предвидени и гинекологични операции. Намира също така, че както по отношение на оператора, така и по отношение на асистента е валидно определението за лекуващ лекар, още повече, че няма тясно определение за това. По този начин счита, че разпоредбата на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК е запълнена с конкретни норми, които са приложими и към тримата подсъдими, чието нарушаване, респективно неизпълнение, се намират в причинна връзка с настъпилата смърт. По повод на исканите наказания прокурорът казва следното : „…По отношение на наказанието, моля то да бъде минимално по отношение на тримата подсъдими, което да бъде отложено по реда на чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК отново за минимален срок, като те да не бъдат лишава
