Присъда № /5.11.2010 НОХД № 595/2010 ОС Плевен

    ПРИСЪДА № /5.11.2010 НОХД № 595/2010 ОС Плевен Присъда № /5.11.2010 НОХД № 595/2010 ОС Плевен

Наказателно дело от общ характер № 595/2010 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА ефективно лишаване от свобода .

ПРИЗНАВА подсъдимият А.П.Ф., родена на *** година в гр.***, живущ ***, българин, български гражданин, женен, не осъждан, с висше медицинско образование, работи, ЕГН ********** ЗА НЕВИВЕН в това, на 08.04.2009г. в гр.***да е причинил смъртта на П.К.Г. -изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора ***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност –задълженията му на директор на „Медицински център” при Затвора ***, представляващи източник на повишена опасност произтичащи от :

Правилник за организиране на дейността и вътрешния ред в медицински център при затвора гр.Белене: Чл.13, ал.1 - Директорът на МЦ: 1 .организира и ръководи дейността на лечебното заведение 2.организира взаимодействието с други лечебни заведения и с местата за лишаване от свобода 6.организира и провежда профилактична и лечебно- диагностична дейност в амбулаторията и стационара 7.организира и провежда консултации 12. изготвя медицински справки за здравословното състояние на лишените от свобода.

ал.3 - Директорът има право на неограничен достъп до наказателните килии и другите места за изолирано настаняване на лишените от свобода само по медицински въпроси , като се спазват необходимите правила за охрана и безопасност.

Чл.18 ал.2- Болните със спешни и неотложни състояния се приемат незабавно извън графика.

Чл.21, ал.1 -Медицински прегледи от лекар или мед.фелдшер са задължителни в случая: 1.На медицински преглед при определяне на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия” .Лишените от свобода в изолация поне веднъж седмично се посещават от лекар , който може да прецени прекратяване на изолацията по медицински показания.

Чл.30- В случаите изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.20 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, лишените от свобода се изпращат в държавни и общински лечебни заведения.

Чл.31, ал.1 - Болните , при които диагностичните и лечебни цели не могат да се постигнат в амбулаторна обстановка , се приемат за краткотраен престой в стационара при МЦ.

ал.2 - При необходимост от настаняване на лишените от свобода в стационара за това се уведомява Началникът на затвора в писмена форма с попълване на медицинска бележка по образец в два екземпляра.

Чл. 35 - МЦ провежда политика за своевременност , достатъчност и ефективност на прилаганите диагностични , лечебни , рехабилитационни дейности и на съпътстващите ги общи и специфични грижи в рамките на професионалния си статут.

Чл. 37- Директорът на МЦ провежда политика на водене , съхраняване, защита и обмен на информацията за здравословното състояние на пациента, основана на определени отговорности и точно регистриране на всички специалисти , участващи в неговата диагностика , лечение, рехабилитация и съпътстващи грижи.

Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на Правосъдието: Чл.3 - В лечебните заведения към Министерството на правосъдието се осъществява профилактична, диагностична, лечебна и рехабилитационна дейност за поддържане и укрепване на физическото и психичното здраве на лишените от свобода, както и освидетелстване и експертиза за определяне на здравното състояние.

Чл.9 - Медицинските центрове, създадени към затворите,осъществяват: 2.първична медицинска помощ на лишените от свобода;5 .профилактична, рехабилитационна дейност и хигиенно -противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото здраве на лишените от свобода.

Чл.12, ал.1 - Управлението на лечебните заведения към Министерството на правосъдието се осъществява от директор.

ал.2 - Директорът: 1 .организира и ръководи дейността на лечебното заведение; 2.организира взаимодействието с други лечебни заведения и с местата за лишаване от свобода.

Чл.20, ал.1 - Лишените от свобода се изпращат в държавни и общински лечебни заведения, когато: 1 .в лечебните заведения на местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 3.са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.

ал.2 - Изпращането на лишените от свобода за лечение в държавни и общински лечебни заведения става със заповед на началника на затвора по предложение на директора на съответното лечебно заведение към Министерството на правосъдието.

ал.3 - При спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани изследвания изпращането става с устно разпореждане на началника на затвора

Наредба №12 от 20.12.2006г. за медицинското обслужване на лишените от свобода: Чл.2, ал.1 - Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници, разкрити към местата за лишаване от свобода .

Чл.16, ал.1 - Лишените от свобода, изолирани в наказателна килия , се посещават не по малко от един път седмично от медицински специалист.На същите се извършва медицински преглед на място, освен ако случая налага друго.

ал.2 - При поискване от изолирания лишен от свобода прегледът се осъществява незабавно.

ал.3 - Когато медицинския специалист прецени, че изолацията застрашава живота на лишения от свобода , той се настанява в лечебно заведение.

Чл.17 - Необходимостта от специализирана извънболнична медицинска помощ се определя от директора на медицинския център, който издава медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение със специалист от друго лечебно заведение.

Чл.18, ал.1 - В случаите по чл.17 директорът на медицинския център уговаря консултация и подготвя необходимите документи.

ал.2 - В медицинското направление за консултация задължително се уточнява конкретното искане към специалиста.

Чл.62 - Лишените от свобода се изпращат в други лечебни заведения, когато: 1 .в лечебните заведения на местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2.се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3.са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. /1/ пр.2 от НК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (4) Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата. във вр.с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД от Г.А.К. ***,ЕГН ********** против подс. А.П.Ф. граждански иск за сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 8.ІV.2009 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.190Чл. 190. ⚖️ Практика (3) (1) Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. (2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд. Част трета. ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Глава шестнадесета. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Дела, по които се провежда досъдебно производство НПК деловодните разноски да останат за сметка на Държавата.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд гр. ***в 15 дневен срок от днес.

М О Т И В И

В ***ски Окръжен Съд е образувано НОХД № 595/2010г. по обвинителен акт от ОП-*** против А.П.Ф. ***, затова че на 8.04.2009г. в гр.***, причинил смъртта на п.к.Г. - изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора-***, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – задълженията му на Директор на „Медицинскицентър” при Затвора-***, представляващи източник на повишена опасност произтичащи от :

Правилник за организиране на дейността и вътрешния ред в медицински център при затвора гр.***: Чл.13, ал.1 - Директорът на МЦ: 1.организира и ръководи дейността на лечебното заведение; 2.организира взаимодействието с други лечебни заведения и с местата за лишаване от свобода; 6.организира и провежда профилактична и лечебно- диагностична дейност в амбулаторията и стационара; 7.организира и провежда консултации; 12. изготвя медицински справки за здравословното състояние на лишените от свобода.

ал.3 - Директорът има право на неограничен достъп до наказателните килии и другите места за изолирано настаняване на лишените от свобода само по медицински въпроси, като се спазват необходимите правила за охрана и безопасност.

Чл.18, ал.2 - Болните със спешни и неотложни състояния се приемат незабавно извън графика.

Чл.21, ал.1 - Медицински прегледи от лекар или мед.фелдшер са задължителни в случая: 1.На медицински преглед при определяне на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия”. Лишените от свобода в изолация поне веднъж седмично се посещават от лекар, който може да прецени прекратяване на изолацията по медицински показания.

Чл.30 - В случаите изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.20 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, лишените от свобода се изпращат в държавни и общински лечебни заведения.

Чл.31, ал.1 - Болните, при които диагностичните и лечебни цели не могат да се постигнат в амбулаторна обстановка, се приемат за краткотраен престой в стационара при МЦ.

ал.2 - При необходимост от настаняване на лишените от свобода в стационара за това се уведомява Началника на затвора в писмена форма с попълване на медицинска бележка по образец в два екземпляра.

Чл.35 - МЦ провежда политика за своевременност, достатъчност и ефективност на прилаганите диагностични, лечебни, рехабилитационни дейности и на съпътстващите ги общи и специфични грижи в рамките на професионалния си статут.

Чл.37 - Директорът на МЦ провежда политика на водене, съхраняване, защита и обмен на информацията за здравословното състояние на пациента, основана на определени отговорности и точно регистриране на всички специалисти, участващи в неговата диагностика, лечение, рехабилитация и съпътстващи грижи.

Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на Правосъдието: Чл.3 - В лечебните заведения към Министерството на правосъдието се осъществява профилактична, диагностична, лечебна и рехабилитационна дейност за поддържане и укрепване на физическото и психичното здраве на лишените от свобода, както и освидетелстване и експертиза за определяне на здравното състояние.

Чл.9 - Медицинските центрове, създадени към затворите,осъществяват: 2.първична медицинска помощ на лишените от свобода; 5.профилактична, рехабилитационна дейност и хигиенно -противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото здраве на лишените от свобода.

Чл.12, ал.1 - Управлението на лечебните заведения към Министерството на правосъдието се осъществява от директор.

ал.2 - Директорът: 1.организира и ръководи дейността на лечебното заведение; 2.организира взаимодействието с други лечебни заведения и с местата за лишаване от свобода.

Чл.20, ал.1 - Лишените от свобода се изпращат в държавни и общински лечебни заведения, когато: 1.в лечебните заведения на местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 3.са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.

ал.2 - Изпращането на лишените от свобода за лечение в държавни и общински лечебни заведения става със заповед на началника на затвора по предложение на директора на съответното лечебно заведение към Министерството на правосъдието.

ал.3 - При спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани изследвания изпращането става с устно разпореждане на Началника на затвора.

Наредба №12 от 20.12.2006г. за медицинското обслужване на лишените от свобода: Чл.2, ал.1 - Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници, разкрити към местата за лишаване от свобода.

Чл.16, ал.1 - Лишените от свобода, изолирани в наказателна килия, се посещават не по малко от един път седмично от медицински специалист. На същите се извършва медицински преглед на място, освен ако случая налага друго.

ал.2 - При поискване от изолирания лишен от свобода прегледът се осъществява незабавно.

ал.3 - Когато медицинския специалист прецени, че изолацията застрашава живота на лишения от свобода, той се настанява в лечебно заведение.

Чл.17 - Необходимостта от специализирана извънболнична медицинска помощ се определя от директора на медицинския център, който издава медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение със специалист от друго лечебно заведение.

Чл.18, ал.1 - В случаите по чл.17 директорът на медицинския център уговаря консултация и подготвя необходимите документи.

ал.2 - В медицинското направление за консултация задължително се уточнява конкретното искане към специалиста.

Чл.62 - Лишените от свобода се изпращат в други лечебни заведения, когато: 1.в лечебните заведения на местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2.се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3.са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания - престъпление по чл.123, ал.1, пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

В съдебно заседание представителят на ОП-*** поддържа така повдигнатото против подсъдимия Ф. обвинение, като пледира, че от събраните по делото доказателства същото е установено по несъмнен и категоричен начин. Според прокурора, в конкретния случай подсъдимият не е положил усилия да диагностицира правилно заболяването на пострадалия и тези негови действия се определят като немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Прокурорът пледира А.Ф. да бъде признат за виновен в извършването на престъплението с горепосочената правна квалификация, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода, по отношение на което да се приложи чл.66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК, както и да бъде лишен от право да упражнява лекарска професия в продължение на три години.

В наказателното производство е приет за разглеждане граждански иск от Г.А.К. – майка на пострадалия, против подс.Ф., за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 8.04.2009г. до окончателното й изплащане. В подкрепа на предявения иск повереникът на гражданската ищца пледира съдът да признае вината на подсъдимия за извършеното деяние и да уважи иска в пълния му размер. За доказване на своята претенция се позовава както на събраните по делото доказателства, включително и от показанията на свид.П.С., така и на богатата съдебна практика по ЗЗД относно основанието и размера на иска.

Защитникът на подс.Ф. – адв.Б.Б. намира обвинението за недоказано. Възразява на констатациите на прокурора за неправилното диагностициране заболяването на пострадалия, от страна на подсъдимия, тъй като обективно не са били налице данни за заболяването, които да са били известни на доктора, поставил диагнозата, в случая А.Ф.. Според защитника, липсата на конкретни оплаквания от пострадалия е довела до обективна невъзможност за лекаря да разграничи симптомите на болестта, причинила смъртта на лицето. Защитникът пледира за оправдателна присъда поради липса на виновно поведение от страна на подсъдимия при изпълнение на неговата правно регламентирана дейност – задълженията му на директор на „Медицински център” при Затвора-***.

Подсъдимият Ф. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като твърди, че е изпълнил своите задължения правилно и съгласно установените норми.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по реда на чл.18 и чл.19Чл. 19. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Публичност на съдебните заседания от НПК, преценени поотделно и тяхната съвкупност, изслуша доводите и възраженията на страните, и след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, намери от фактическа страна за установено следното:

Подсъдимият А.П.Ф. е роден на ***год. в гр.***, живее в гр.***, обл.***ска, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********.

Със заповед от 19.04.1996г. на Министъра на правосъдието Ф. е назначен на длъжност „***”” в Затвора-***. По-късно, с оглед измененията в нормативната база, уреждаща медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, служба „Медицинска” била трансформирана в *** към Затвора-***, а Ф. продължил да изпълнява ръководната длъжност като *** към затвора. Освен длъжностната характеристика, която рамкирала правомощията му, Директорът бил длъжен да съобразява дейността си и с нормативните актове – Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, Наредба № 12 за медицинското обслужване на лишените от свобода и Правилник за организиране на дейността и вътрешния ред в Медицински център при Затвора-***.

На 1.08.2008г. п.к.Г. *** постъпил в Затвора-***за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” по присъда на РС-Силистра. При приемането му била изготвена лична амбулаторна карта и на лицето бил извършен рутинен медицински преглед. Не били констатирани заболявания.

Едва в началото на 2009г. Г. се оплакал от главоболие и при проведения медицински преглед в тази връзка била регистрирана повишена телесна температура. Подс.Ф., извършил прегледа, назначил на лишения от свобода Г. медикаментозно лечение, но, въпреки това, бил изпратен за рентгеново изследване в здравно заведение в гр.***, извън затвора, при което бил констатиран двустранен хроничен /обострен/ максиларен синуит.

В края на м.януари – началото на м.февруари 2009г. П. Г. бил преместен в ареста в гр.Силистра, по повод участието му в дело, и по време на престоя му там нямал оплаквания от здравословен характер. Имал посещения от майка си – Г.К., пред която не се оплакал, че боледува от нещо или че не получава медицинска консултация в Затвора-***.

При завръщането си от гр.Силистра в затвора и при проведения задължителен медицински преглед Г. нямал оплаквания и здравословното му състояние било констатирано като добро.

По инициатива на пострадалия, на 30.03.2009г. бил прегледан от медицинския фелдшер на затвора – свид.Т.Т., с оплакване – главоболие и повишена температура, както било отразено и в личната му амбулаторна карта. По време на прегледа Г. споделил, че страда от хроничен синуит, който в началото на 2009г. бил обострен, и показал направената тогава рентгенова снимка. Медицинското лице установило, че се касае за активен синуит, без белодробна находка, при което назначил на болния медикаментозно лечение с антибиотик и витамини.

На 1.04.2009г. П. Г. отново посетил Медицинския център с оплакване за еднократно повръщане след вечеря. Отново бил прегледан от фелдшера Т., който го посъветвал да продължи да приема предписаните му медикаменти, като добавил към тях и лекарство „за повръщането”.

На 2.04.2009г. П. Г. посетил, по негова инициатива, Медицинския център с оплакване за главоболие. Този път бил прегледан от подс.Ф., който измерил кръвното налягане и температурата на пострадалия. Констатирана била гранична стойност на кръвното налягане – 100/60, а общото здравословно състояние, според лекаря, било добро. Лекарят приел, че оплакването за главоболие се дължи на хроничният синуит, чието лечение продължавало, и на хипотонията. Назначил на Г. само медикамента „Гутрон”, повлияващ повишаване на кръвното налягане.

На следващия ден – 3.04.2009г., П. Г. бил заведен в Медицинския център за задължителен преглед, с оглед настаняването му за 14 денонощия в наказателна килия без излизане на работа. Това било в изпълнение наложено на лишения от свобода наказание със Заповед № 79/6.03.2009г. на Началника на Затвора-***. Задължителният преглед бил извършен отново от д-р Ф.. Г. се оплакал от повишена температура, главоболие и заявил нежелание за влизане в наказателната килия. На лекаря, при неговата дългогодишна практика в затвора, му било известно симулативно понякога поведение на затворници, изразяващо се в оплаквания за някакви заболявания, с цел – да отложат във времето престоя си в наказателна килия. Това поведение се симулирало, за да се отложи изпълнението на наложеното наказание, поради заболяване, до изтичане на давностния срок за изпълнение на самото наказание. Отчитайки и този момент, в конкретния случай при прегледа на П. Г. на 3.04.2009г. /петък/, подс.Ф. обстойно изследвал състоянието на пострадалия. Измерил телесната му температура по няколко начина, проверил състоянието на органите – сърце, бял дроб, черен дроб, слезка, гърло. Констатирал липса на конкретна болка и отклонения от здравето. Лекарят приел, че лишеният от свобода е здрав и годен да изтърпи наказанието си, и не му предписал никакви медикаменти. П. Г. постъпил в наказателната килия, в която били настанени още три лица – свидетелите Д.О.Ю., Н.М.П. и Д.С.М.. И тримата заявяват, че П. рядко е разговарял с тях, видимо е бил пребледнял и отпаднал, малко се е хранел и не е искал да излиза извън килията на полагаемата им се за определено време през деня разходка. Твърдят, че П. имал в себе си някакви лекарства, оплаквал се от главоболие, но не е повръщал. Твърдят, че за състоянието на Г. са уведомявали надзирателите, които са били на смяна.

На 6.04.2009г. /понеделник/ пострадалият Г. бил изведен от наказателната килия за медицински преглед по негова инициатива. Съобщил е на преглеждащия го – подс.Ф., че от десетина дни не приема редовно храна. Лекарят се е изненадал от това оплакване, тъй като три дни преди това лицето е било преглеждано и не е констатирано нарушение в здравословното му състояние. Отново бил проверен целия му статус и, реагирайки на новото оплакване, подсъдимият назначил изследване нивото на кръвната захар в организма на Г.. Установило се, че няма отклонения в показателите и Ф. заявил на пострадалия, че се връща в килията. Последният помолил за някакво хапче, тъй като бил отпаднал. Лекарят му изписал „Кофергамин”, който медикамент Г. приел на момента. И медицинската сестра – свид.Е.Ч., която е присъствала на прегледите на П. и на 3.04.2009г. и на 6.04.2009г., потвърждава, че същият е нямал оплаквания за повръщане, за затруднения в движението, за припадъци, за задух. На придружаващите го надзиратели също не направило впечатление нетипично състояние на пострадалия. Като се върнал след прегледа, Г. бил видимо ядосан и споделил пред Ю. недоволство от това, че докторът не му е дал лекарства.

На 7.04.2010г. състоянието на П. се влошило, същият почти през целия ден не станал от леглото. Не се хранел, но не поискал да бъде прегледан. На същия ден подс.Ф. бил извикан за преглед на друг затворник и посетил зоната за повишена сигурност. Посетил килия, която била на етажа на килията на П. Г.. Никой не уведомил лекаря, че има спешна нужда от медицинска консултация на Г..

На 8.04.2009г. при сутрешната проверка Г. не станал от леглото си и бил неконтактен. Останалите лица в килията съобщили за състоянието му на надзирателите, които казали, че ще предадат на лекаря като дойде на работното си място. Около 7.00 часа пострадалият започнал да се дава и да хърка, след което починал. Лишените от свобода започнали да викат и да блъскат по вратата на килията. Надзирателите влезли, установили смъртта на Г., извели затворниците и уведомили началниците си. На място пристигнал медицински екип и подс.Ф., които констатирали смъртта на П. Г.. При направения впоследствие оглед на местопроизшествието, от дрехите на Г. били иззети блистери със съдържащи в тях хапчета – „Хлорнитромицин”, „Кофергамин” и „Невробекс”. Трупът на Г. бил откаран за съдебно-медицинско изследване. При извършената аутопсия на тялото на П. Г., лабораторните изследвания и медицинската документация било установено: гнойно възпаление на мозъка, гноен менингит, възпаление на белите дробове, остър венозен застой във вътрешните органи, подлигавични кръвоизливи, мозъчен и белодробен оток, исхемични промени в сърцето, хронично възпаление на околоносните кухини. Причината за смъртта на Г. е била остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, резултат от мозъчния абсцес и усложненията му. В експертното заключение е посочено, че мозъчният абсцес, съобразно морфологичните му особености, е бил с давност от няколко седмици. В заключението си по назначената комисийна съдебномедицинска експертиза вещите лица, след анализ на материалите по делото, правят следните изводи: съмнението за хроничен обострен синуит е налагало консултиране със специалист по болести на ушите, носа, гърлото /УНГ/ и лечението се провежда след уточняване на диагнозата и съобразно възможните причини, най-добре в стационарни условия; чрез обичаен преглед в амбулаторни условия не може да се постави диагнозата на мозъчния абсцес и настъпващите /или свързани с него/ усложнения; главоболието с неизяснена причина, особено продължителното и неповлияващо се от обичайните медикаменти е симптом, налагащ диагностично консултиране със специалисти /на първо място невролог/ и специализирани лабораторни изследвания /на кръв, урина, ликвор; образни – рентген, компютърна томография и пр./ и ако тази консултация и изследвания са били извършени, мозъчния абсцес е могъл да бъде диагностициран и съответно предприети лечебни действия.

Така описаните факти съдът приема за установени от събраните в хода на съдебното следствие доказателства посредством гласните, писмените и веществените доказателствени средства. Съдът изцяло приема обясненията на подс.Ф., както и показанията на всички разпитани свидетели, които удостоверяват фактите такива, каквито са възприети от тях обективно, без преувеличения или налагащи съмнения в достоверността им. Безспорно се установи, че на пострадалия П. Г. не е отказвано съдействие, от страна на администрацията на Затвора-***, за осъществяване на медицинска консултация винаги, когато е имал здравословни проблеми и оплаквания. Извършваните медицински прегледи – от фелдшера Т. и от лекаря Ф. са били обстойни и задълбочени, съобразно конкретните оплаквания на болния и лично констатираните от тях симптоми на заболявания. Установи се, че Г. продължително време е бил лекуван за обострен хроничен синуит, дори в тази връзка са правени изследвания извън Медицинската служба на затвора. Не са отказвани прегледи и медицинска консултация на пострадалия и през времето, когато е изтърпявал наказанието си „14 денонощия изолиране в наказателна килия без излизане на работа”. Не може да се приеме, че, с оглед своевременното оказано на Г. внимание, от страна на медицинския персонал в Затвора-***, същият този персонал, по-конкретно д-р Ф., е подходил немарливо в изпълнение на своите задължения като Директор на Медицинския център. Няма съмнения, че е нарушил разпоредбите на Правилника за организиране на дейността и вътрешния ред в Медицински център при затвора-***. Не се установи да е нарушил или да не е изпълнил предписанията на закона, свързани с организацията и ръководството дейността на лечебното заведение, както и да е нарушил конкретно посочените в обвинението норми както от посочения правилник, така и от Наредба № 12 за медицинското обслужване на лишените от свобода, и от Правилник за устройство и дейността на лечебните заведения към МП. Твърде спорно по делото се оказа обстоятелството дали подс.Ф. е възприел действителното здравословно състояние на пострадалия Г. преди смъртта му и дали, съобразно тези възприятия и своята компетенция в рамките на упражняваната професия, лекарят е подходил правилно или неправилно, т.е. дали е допуснал лекарска грешка, поради това, че немарливо е изпълнил своите задължения и по този начин е станал причина за настъпилите усложнения на здравето и впоследствие - смъртта на лицето П. Г..

Съдът приема, че на лекаря Ф. не са му били известни всички обективни находки за действителното здравословно състояние на пострадалия, поради което не е могъл адекватно да реагира и да постави точна диагноза на заболяването, което да лекува с всички възможни средства. Единствените данни, които подсъдимият е ползвал за установяване състоянието на Г., са били неговите оплаквания и отбелязванията в личния му амбулаторен картон при извършвани прегледи от други лица /фелдшера Т./. Според експертите- медици, разпитани в съдебно заседание, отличителният симптом на заболяване „мозъчен абсцес”, довело до смъртта на П., е било постоянно и прогресиращо главоболие, което се съпътства с висока температура. Точно тези отличителни характеристики на заболяването, под формата на оплаквания от болния, не са били известни на лекуващия го. Най-често споменаван симптом за състоянието на П., основно от лицата, които са били с него в общата наказателна килия /свидетелите Ю., П. и М./, е обща отпадналост и липса на апетит. Противоречия в показанията на разпитаните затворници и надзиратели в хода на производството се констатираха, за което се проведоха и очни ставки поотделно между всеки от тях. Противоречията са за това дали Г. е бил видимо с лошо здравословно състояние и дали за това е уведомявал лично той или другите затворници надзирателите, които са били на смяна. Тези противоречия и при очните ставки не се отстраниха и съдът отдава различните твърдения на различните свидетели на субективната им преценка за фактите. От друга страна, разпитани бяха и други лишени от свобода лица – свидетелите Т.Б. и Ц.П., които са познавали пострадалия и са контактували с него, и от техните показания не се установи Г. да е бил с влошено здравословно състояние или да им се е оплаквал от силно и постоянно главоболие.

След анализа на всички доказателства, съдът приема, че подс.Ф. не е могъл обективно да разпознае заболяването на П. Г., за да проведе адекватно лечение. Причината за тези действия на подсъдимия не е негово виновно поведение, изразяващо се в немарливо изпълнение на задълженията му на лекар, заемащ определена длъжност в Затвора-***. Причината е липса на достатъчно конкретика в оплакванията на самия болен, които оплаквания са били различни при всеки преглед и са довели до невъзможност в поставяне на постоянна диагноза. За да е виновен лекар, поставил неправилна диагноза и за това да понесе наказателна отговорност при причинен престъпен резултат, трябва да е безспорно и несъмнено доказано, че на този лекар са му били известни всички обстоятелства около заболяването и, въпреки това, той да не е използвал компетентните си знания и да не е положил усилия да извърши лечението. В конкретния случай съдът приема, че не е доказан точно субективният елемент от състава на престъплението по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, а именно виновното поведение на подсъдимия Ф., изразяващо се в негово немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, отнасяща се до здравето и живота на човека.

Не се доказа А.Ф., като ** на „**” при Затвора-***, да е нарушил своите служебни задължения, а именно: Правилник за организиране на дейността и вътрешния ред в медицински център при затвора гр.***: Чл.13, ал.1 - Директорът на МЦ: 1.организира и ръководи дейността на лечебното заведение; 2.организира взаимодействието с други лечебни заведения и с местата за лишаване от свобода; 6.организира и провежда профилактична и лечебно- диагностична дейност в амбулаторията и стационара; 7.организира и провежда консултации; 12. изготвя медицински справки за здравословното състояние на лишените от свобода.

ал.3 - Директорът има право на неограничен достъп до наказателните килии и другите места за изолирано настаняване на лишените от свобода само по медицински въпроси, като се спазват необходимите правила за охрана и безопасност.

Чл.18, ал.2 - Болните със спешни и неотложни състояния се приемат незабавно извън графика.

Чл.21, ал.1 - Медицински прегледи от лекар или мед.фелдшер са задължителни в случая: 1.На медицински преглед при определяне на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия”. Лишените от свобода в изолация поне веднъж седмично се посещават от лекар, който може да прецени прекратяване на изолацията по медицински показания.

Чл.30 - В случаите изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.20 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, лишените от свобода се изпращат в държавни и общински лечебни заведения.

Чл.31, ал.1 - Болните, при които диагностичните и лечебни цели не могат да се постигнат в амбулаторна обстановка, се приемат за краткотраен престой в стационара при МЦ.

ал.2 - При необходимост от настаняване на лишените от свобода в стационара за това се уведомява Началника на затвора в писмена форма с попълване на медицинска бележка по образец в два екземпляра.

Чл.35 - МЦ провежда политика за своевременност, достатъчност и ефективност на прилаганите диагностични, лечебни, рехабилитационни дейности и на съпътстващите ги общи и специфични грижи в рамките на професионалния си статут.

Чл.37 - Директорът на МЦ провежда политика на водене, съхраняване, защита и обмен на информацията за здравословното състояние на пациента, основана на определени отговорности и точно регистриране на всички специалисти, участващи в неговата диагностика, лечение, рехабилитация и съпътстващи грижи;

Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на Правосъдието: Чл.3 - В лечебните заведения към Министерството на правосъдието се осъществява профилактична, диагностична, лечебна и рехабилитационна дейност за поддържане и укрепване на физическото и психичното здраве на лишените от свобода, както и освидетелстване и експертиза за определяне на здравното състояние.

Чл.9 - Медицинските центрове, създадени към затворите,осъществяват: 2.първична медицинска помощ на лишените от свобода; 5.профилактична, рехабилитационна дейност и хигиенно -противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото здраве на лишените от свобода.

Чл.12, ал.1 - Управлението на лечебните заведения към Министерството на правосъдието се осъществява от директор.

ал.2 - Директорът: 1.организира и ръководи дейността на лечебното заведение; 2.организира взаимодействието с други лечебни заведения и с местата за лишаване от свобода.

Чл.20, ал.1 - Лишените от свобода се изпращат в държавни и общински лечебни заведения, когато: 1.в лечебните заведения на местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 3.са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.

ал.2 - Изпращането на лишените от свобода за лечение в държавни и общински лечебни заведения става със заповед на началника на затвора по предложение на директора на съответното лечебно заведение към Министерството на правосъдието.

ал.3 - При спешни случаи или за консултативни прегледи и специализирани изследвания изпращането става с устно разпореждане на Началника на затвора;

Наредба №12 от 20.12.2006г. за медицинското обслужване на лишените от свобода: Чл.2, ал.1 - Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници, разкрити към местата за лишаване от свобода.

Чл.16, ал.1 - Лишените от свобода, изолирани в наказателна килия, се посещават не по малко от един път седмично от медицински специалист. На същите се извършва медицински преглед на място, освен ако случая налага друго.

ал.2 - При поискване от изолирания лишен от свобода прегледът се осъществява незабавно.

ал.3 - Когато медицинския специалист прецени, че изолацията застрашава живота на лишения от свобода, той се настанява в лечебно заведение.

Чл.17 - Необходимостта от специализирана извънболнична медицинска помощ се определя от директора на медицинския център, който издава медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение със специалист от друго лечебно заведение.

Чл.18, ал.1 - В случаите по чл.17 директорът на медицинския център уговаря консултация и подготвя необходимите документи.

ал.2 - В медицинското направление за консултация задължително се уточнява конкретното искане към специалиста.

Чл.62 - Лишените от свобода се изпращат в други лечебни заведения, когато: 1.в лечебните заведения на местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2.се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3.са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.

Съдът приема, че деянието, за което А.Ф. е обвинен от Окръжна прокуратура – ***, не се доказа да е извършено виновно от него и постанови, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен по обвинението на това конкретно основание по чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК и го оправдае за причинената смърт на п.к.Г. на 8.04.2009г. в гр.***.

Поради това, че съдът приема, че няма вина в действията на подс.Ф. спрямо П. Г., следва невъзможност да се реализира и имуществена отговорност, произтичаща от тези действия. В тази връзка, предявеният от майката на пострадалия – Г.А.К. граждански иск за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 8.04.2009г. до окончателното й изплащане, се явява неоснователен. Като такъв същият беше оставен без уважение.

При този изход на делото, деловодните разноски следва да останат за сметка на държавата.

При така изложените мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА Прокурор: ГЕОРГИ АСЕНОВ