Присъда №405/16.12.2010 НОХД № 2944/2010 СГС

    Присъда №405/16.12.2010 НОХД № 2944/2010 СГС 

   Наказателно дело от общ характер № 405/2010 г. пред Окръжен съд.

Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за невинен и ОПРАВДАВА подсъдимия .

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимият Б.П.Б., роден на ***г***, жив.в гр.С., български гражданин, с висше образование, женен, не осъждан, с ЕГН ********** ЗА НЕВИНЕН в това, на 08.10.2008г. в гр.С., като лекар ортопед, да е причинил настъпилата на 13.10.2008г. смърт на Г. П.М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-упражняване на медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.123, ал.1, пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК

ПРИЗНАВА подсъдимият М. В. М., роден на ***г***, жив.в гр.С., български гражданин, с висше образование, женен, не осъждан, с ЕГН ********** ЗА НЕВИНЕН в това, на 08.10.2008г. в гр.С., като лекар анестезиолог, да е причинил настъпилата на 13.10.2008г. смърт на Г. П.М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-упражняване на медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.123, ал.1, пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд гр.София.

Софийският градски......съд...........наказателна.........колегия......32-ри наказателен състав..... Председател: .... Десислав Любомиров..........................................

Софийската градска прокуратура е обвинила подсъдимият Б.П.Б. *** в това, че на 08.10.2008г. в гр.С., като лекар ортопед, е причинил настъпилата на 13.10.2008г. смърт на Г. П.М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-упражняване на медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност, престъпление по чл.123, ал.1, пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК

Обвинила е подсъдимият М. В. М.,***, в това, че на 08.10.2008г. в гр.С., като лекар анестезиолог, е причинил настъпилата на 13.10.2008г. смърт на Г. П.М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-упражняване на медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.123, ал.1, пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК

Прокурорът не поддържа обвинението.

Подсъдимият Б. не дава обяснения пред съда. Твърди, че не е извършил престъпление и моли да бъде оправдан.

Подсъдимият М. не дава обяснения. Тврди, че не е извършил престъпление и моли да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б.П.Б. е роден на ***г***, жив.в гр.С., български гражданин, с висше образование, женен, не осъждан.

Подсъдимият М. В. М. е роден на ***г***, жив.в гр.С., български гражданин, с висше образование, женен, не осъждан.

Подс.Б. е лекар ортопед-травматолог и през 2008г. работел като началник на травматологично отделение в УМБАЛ „С.Е.” гр.С.. По същото време, в това здравно заведение като лекар-анестезиолог работел и подс.М..

На 04.10.2008г. лицето Г. П.М. ***, било прието по спешност в УМБАЛ „С.Е.” гр.С.. Дежурният лекар-св.В., установил, че лицето е с травма от същият ден-счупване на бедрената шийка, назначил изследвания и извършил задължителните при приемането на пациента манипулации. След това св.Д.-координатор по ортопедия и травматология я приела за лечение в клиниката.

Същият свидетел разговарял с частният обвинител М.-брат на Г. М., като му обяснил, че за престоя в болницата и за предстоящото оперативно лечение следва да се плати. Св.Д. казала на М. да отиде на следващият ден при началника на травматологично отделение-подс.Б. за да му разясни процедурата.

Частният обвинител се срещнал с подс.Б., който му обяснил каква операция следва да се претърпи на сестра му и каква сума трябва да се внесе. На 06.10.2008г. ч.о.М. внесъл сумата от 1280 лева.

Междувременно на Г. М. била поставена диагноза „фрактура на бедрената шийка в ляво” и в резултат на проведените й медицински прегледи и изследвания било установено, че същата е с влошено общо здравословно състояние. Съставен бил оперативен екип, в който били включени подсъдимият Б., като оператор и подс.М., като анестезиолог.

На 07.10.2008г. била изготвена пред оперативна експертиза, а сутринта на 08.10.2008г. бил проведен консилиум. На него било обсъдено състоянието на М. и участващите в него лекари от клиниката изразили становището си. Взето било решение да се извърши операцията.

На същата дата Г. М. била оперирана от определеният медицинския екип, в състава на който освен подсъдимите, като асистент-оператор участвал и св.Т.. В хода на операцията било взето решение и била поставена еднополюсна протеза.

След приключване на операцията Г. М. била настанена в реанимация. Там била извършена манипулация, в резултат на която от белият дроб на М. била евакуирана 1500 мл.л. течност.

На 10.10.2008г. същата била приведена в клиниката по ортопедия и травматология. Общото й състояние било увредено, дишала трудно. Състоянието й в следващите дни не се подобрило, което наложило на 13.10. 2008г. тя да бъде приведена в реанимация. Там отново била евакуирана течност от белият й дроб и предприети мерки за стабилизиране на състоянието й. Въпреки положените усилия на 13.10.2008г. в 23,25 часа Г. М. починала. Причината за смъртта й била сърдечносъдова и дихателна недостатъчност.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена от всички събрани по делото доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите, заключенията на експертите, както и в писмените доказателства и доказателствени средства- епикризи, история на заболяването, декларации, медицинска документация, акт за смърт, съдебномедицинска експертиза, справки за съдимост. Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:

По безспорен начин в хода на производството е установено, че на 04.10.2008г. лицето Г. М. е било прието по спешност в УМБАЛ „С.Е.” гр.С.. Там тя била лекувана до 13.10.2008г., когато е починала. Съдът намира, че между смъртта на М. и действията на двамата подсъдими не е налице причинно-следствена връзка.

От приложената по делото история на заболяването[1] е видно, че при приемането на пациента в УМБАЛ „С.Е.” гр.С. е било установено увредено общо състояние. От проведените изследвания непосредствено след приема й, е било констатирано, че пациента е с белодробни и сърдечносъдови здравословни проблеми[2]. Наред с това, М. е била в състояние след прекаран исхемичен мозъчен инсулт с тежка пареза на левият крак, поради което е била определена І-ва група инвалидност.[3] Доказателства за увреденото общо състояние на М. де съдържат и в показанията на свидетелите С.[4], Т.[5] и Ф.[6]. От показанията на същите е видно, че това състояние е било предмет на обсъждане на провежданият преди операцията консилиум. Видно от заключението не експертите по съдебномедицинската експертиза[7], проведеното лечение на Г. М. е било съобразено с това здравословно състояние. Същата е претърпяла хирургическа интервенция на 08.10.2008г. От доказателствата по делото е видно, че операцията е извършена от подс.Б., а анестезията е дадена от подс.М.. След операцията , видно от записите в историята на заболяването, М. е била настанена в отделение на КАИЛ, където е продължило лечението. Съдът, въз основа на всички събрани по делото доказателства намира, че операцията е била извършена съобразно медицинските стандарти. В хода й се е взело решение да се постави различна от първоначално планираната изкуствена става. Установява се с показанията на св.Т., че това се е наложило за да се избегнат усложнения, свързани с възрастта и общото здравословно състояние на М.. Изложеното до тук дава основание на съда да приеме, че при изпълнение на задълженията си, двамата подсъдими не са проявили немарливо отношение и не са нарушили никакви медицински стандарти, включително и изброените от прокурора в диспозитива на обвинителния акт.

Причината за смъртта на М.-сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, се установява от медицинската документация и заключението на експертите. Изобщо не са необходими специални знания по смисъла на чл.144, ал.1Чл. 144. (1) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или органът на досъдебното производство назначава експертиза. (2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно: 1. причината на смъртта; 2. характера на телесната повреда; 3. вменяемостта на обвиняемия; 4. способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях; 5. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях; 6. (нова - ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г.) възрастта на обвиняемия. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Експертиза може да се назначи и за установяване на специфични нужди от защита на свидетел във връзка с участието му в наказателното производство. Съдържание на акта за назначаване на експертиза от НПК за да се формулира извод, че в резултат на такава недостатъчност настъпва летален за човека изход, както и че във всички случаи на смърт, такава недостатъчност е налице. За настоящето производство е от съществено значение да се прецени, дали между смъртта на М., настъпила в резултат на посочената конкретна причина и действията на двамата подсъдими е налице причинно-следствена връзка. Както беше отбелязано по-горе, съдът намира, че такава връзка липсва.

Видно от отразеното в историята на заболяването, през целият след оперативен период М. е имала затруднения в дишането. Такова е било налице и преди операцията. Временното подобрение в състоянието й е позволило преместване в отделението на клиниката по ортопедия и травматология. Извършените на два пъти евкуации на течност от белия дроб и проведеното рентгенологично изследване[8] сочат, че М. е имала белодробен карценом. Видно от заключението на експертите, след оперативните усложнения и настъпилата смърт са в резултат на патологична фрактура на шийката на лявата бедрена кост. Експертите сочат, че най-вероятната причина за счупването са били метастази, но поради липсата на аутопсия, не могат да бъдат категорични за това.

В показанията си частният обвинител и свидетел в производството М., освен относно важният за него въпрос, че му е била възстановена разликата в цената между поставената на сестра му и платената изкуствена става, установява, че е отказал аутопсия[9]. Това се потвърждава и от показанията на св.П.[10]. Въпреки липсата на аутопсия, при категорично установената причина за смъртта на М. и при безспорно доказаното общо увредено състояние при постъпването й в болницата, съдът намира, че между настъпилата на 13.10.2008г. смърт на същата и проведената на 08.10.2008г. операция не е налице причинно-следствена връзка. В тази насока следва да се отбележи, че от материално-правна гледна точка няма как на една дата да бъде причинена смърт, която да настъпи на друга дата. От обективна страна е възможно на една дата да бъдат причинени увреждания, а на друга да настъпи смърт в резултат на тях. Такова обвинение по отношение на двамата подсъдими няма.

Избраният от прокурора начин за формулиране на обвинението е неправилен. Според прокурора, лицето Г. М. не е починало в деня на причиняване на смъртта му, а няколко дни по-късно-на 13.10.2008г. Всъщност, тази парадоксална формулировка се дължи най-вече на факта, че между извършената на 08.10 хирургичска интервенция и смъртта на М. на 13.10. няма връзка.

Според държавното обвинение/което не се поддържа в съдебно заседание/, двамата подсъдими са предприели осъществяването на операцията по витални показатели, каквито не били налице. В обвинителният акт се твърди, че операцията не е била животоспасяваща и не е следвало да се предприема. Авторът на акта се е позовал на становището на св.Ф., отразено в историята на заболяването[11]. Това становище, като се съди от последователността на записите в историята на заболяването е дадено след извършването на операцията. Въпреки това, разпитан в съдебно заседание св.Ф. пояснява, че е записал алгоритъм, който е щял да даде най-голяма доза безопасност при осигуряване на анестезията, но последната била проведена перфектно. Съдът намира, че показанията на този свидетел и посоченият по-горе запис не налагат изводи, различни от формулираният за липсата на причинна връзка между действията на подсъдимите и настъпилият летален за М. изход.

Съмнения относно това не могат да породят и показанията на св.Ч.. Последният на базата на обективно установеното влошено общо състояние на пациента, изразява субективното си становище, че не би оперирал, тъй като при наличието на ракови клетки „няма переспектива от една такава операция”. Остава открит въпроса, каква би била переспективата за М., ако не бъде оперирана. Изследванията категорично са установили, че същата е страдала от рак на белия дроб, който е бил причина за затрудненото й дишане. Видно от показанията на св. Ч.,[12] заболяването й е било в напреднал стадий. Алтернативата за такъв пациент според вложеното от прокурора разбиране, е била счупването на тазобедрената става да не се подлага изобщо на оперативно лечение. Това би означавало, този 68 годишен пациент да остане неподвижен за неопределен период от време, най-вероятно до смъртта си, при това с не подлежащо на друг метод на лечение счупване. Съдът намира, че всички други действия, различни от предприетите от подсъдимите, биха били не само в разрез с добрата съдебна практика, но биха представлявали и брутален израз на не хуманно отношение. Оперативното лечение е било единственото възможно с оглед подобряване състоянието на Г. М. и евентуалното й последващо изправяне на крака. Видно от показанията на свидетелите и от заключението на експертите по съдебномедицинската експертиза, само по този начин е можело да се очаква възстановяване на предишното качество на живот на болната. Установено е в хода на производството с посочените по-горе доказателства и доказателствени средства, че операцията е преминала успешно. Съдът намира, че между нея и настъпилата след няколко дни смърт на М. не е налице причинно-следствена връзка.

Въз основа на изложеното съдът приема, че обективираното от двамата подсъдими поведение не е съставомерно по начина посочен от прокуратурата. С оглед на това съдът намира, че подс. Б. следва да бъде признат за невинен в това, на 08.10.2008г. в гр.С., като лекар ортопед, да е причинил настъпилата на 13.10.2008г. смърт на Г. П.М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-упражняване на медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК - ОПРАВДАН по обвинението по чл.123, ал.1, пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

Подсъдимият М. следва да бъде признат за невинен в това, на 08.10.2008г. в гр.С., като лекар анестезиолог, да е причинил настъпилата на 13.10.2008г. смърт на Г. П.М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност-упражняване на медицинска професия, представляваща източник на повишена опасност, поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК - ОПРАВДАН по обвинението по чл.123, ал.1, пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

Разноските в хода на производството остават в тежест на бюджетите, така, както са направени.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.