Присъда № 207/15.11.2013 НОХД № 1252/2013 РС Стара Загора

Присъда № 207/15.11.2013 НОХД № 1252/2013 РС Стара Загора Наказателно дело от общ характер № 207/2013 г. пред Районен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за престъпление по НК . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

ПРИСЪДА № 207 от 15.11.2013г., СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕНсъстав, нохд № 1252 по описа за 2013г.

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимата И.В.С., родена на *** год. в гр.Ямбол, живуща ***, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, работеща, неосъждана, с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, че на 17.09.2011 год. в град Стара Загора, в МБАЛ ”Проф. д-р Стоян Киркович” АД град Стара Загора, като лекар /акушер-гинеколог/, със съгласието на бременната К.В.Й.- на 16 год. умъртвила плода й в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, установени от Наредба № 2 от 01.02.1990 год. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност - чл.7, т.1, съгласно който ”Аборт по желание се извършва по искане на всяка бременна жена, ако срокът на бременността й е до 12 гестационна седмица”, като я оправдава по обвинението по чл.126, ал.1Чл. 126. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода и извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество. (5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години. (6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години., предл. второ от НК.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд град Стара Загора в петнадесет дневен срок от днес.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 207, постановена на 15.11.2013 год. по НОХД № 1252/2012 год. по описа на Старозагорски районен съд

Предявено е обвинение против подсъдимата И.В.С., родена на *** год. в гр.Ямбол, живуща ***, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, работеща, неосъждана, с ЕГН **********, за това, че на 17.09.2011 год. в град Стара Загора, в МБАЛ ”Проф. д-р Стоян Киркович” АД град Стара Загора, като лекар /акушер-гинеколог/, със съгласието на бременната К.В.Й.- на 16 год. умъртвила плода й в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, установени от Наредба № 2 от 01.02.1990 год. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност - чл.7, т.1, съгласно който ”Аборт по желание се извършва по искане на всяка бременна жена, ако срокът на бременността й е до 12 гестационна седмица”- престъпление по чл.126, ал.1Чл. 126. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода и извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество. (5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години. (6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години., предл. второ от НК.

В пледоарията си представителят на РП Стара Загора поддържа повдигнатото обвинение против подсъдимата, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт. Предлага на подсъдимата И.В.С. да и бъде наложено наказание лишаване от свобода около минималният размер, предвиден в закона, което наказание да бъде отложено на основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК за изпитателен срок от три години.

Подсъдимата И.В.С. не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение и моли съда да я оправдае изцяло по повдигнатото й обвинение. Защитникът на подсъдимата С., адв.И.М. ***, оспорва обвинението срещу подзащитната му и пледира да бъде оправдана.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА: Установено бе по делото, че подсъдимата И.В.С. е родена на *** год. в гр.Ямбол, живуща ***, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, работеща, неосъждана, с ЕГН **********. Безспорно се установи по делото, че подс.И.В.С. е с висше медицинско образование и работи като лекар /акушер-гинеколог/ в МБАЛ ”Проф. Д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора. През първата половИ.на 2011 год. непълнолетната свидетелка К.В.Й./М. поддържала връзка и осъществявала интимни контакти със св.Х.И.М., който бил в граждански брак със св.Д.М.. В следствие на интимните контакти, които поддържали св.М. и св.Й./М., в началото на м.юни 2011 год. последната забременяла. Бременността на св.Й./М. била потвърдена с медицински преглед на 03.08.2011 год., който бил проведен от св.д-р Т.Х.К.. По време на прегледа, д-р К. констатирал, че св.Й./М. е бременна с един жив плод. Срокът на бременността й бил определен ехографски и съответствал приблизително на 7 г.с. /гестационна седмица/, като бременността до този момент протичала нормално и нямало данни за придружаващи заболявания на бременната. По време на прегледа, непълнолетната св.Й./М. била придружена от майка си- св.З.П., която след като узнала, че дъщеря й е бременна от св.М., който бил в граждански брак със св.Д.М., се поинтересувала за възможностите касаещи констатираната бременност на св.Й./М.. След приключване на прегледа св. д-р К. заявил на св.Й./М. и св.П., че бременността не може да бъде прекъсната от него самия, тъй като от дълги години осъществявал по лични съображения единствено гинекологични прегледи, но тъй като срокът на бременността й напредвал, и ако изразяват желание да бъде извършен аборт, то следва да се обърнат към друг специалист или да извършат регистрация на наличната бременност. Предвид заявеното от св.К., св.П. и св.Й./М. обмислили наличната бременност и решили, че последната трябва да роди детето и двете с общи усилия да се справят с грижите по отглеждането му. След като разбрала, че очаква дете от св.М., още същия ден, св.Й./М. му се обадила по телефона и му съобщила за случилото се. Оказало се, че по това време св.М. се намира извън пределите на страната и двамата със св.Й./М. се уговорили да продължат разговора си, когато св.М. се прибере в Р.България. На 24.08.2011 год. св.Й./М. и майка й св.П. посетили лекарския кабинет на св.д-р А.Д. за извършване на преглед. Д-р Д. извършила ехографско изследване на св.Й./М., по време на което установила, че бременността протича нормално, а срокът й съответства приблизително на 11-productid="12 г" w:st="on"12 г.с. /гестационна седмица/. В края на м.август 2011 год., св.М. се завърнал в пределите на страната и за да се увери в бременността на св.Й./М., я придружил до кабинета на св. д-р А.Д. за извършване на медицински преглед в негово присъствие. На 31.08.2011 год., в присъствието на св.М., св. д-р Д. отново извършила ехографско изследване на св.Й./М., което за пореден път потвърдило бременността й. Бременността до този момент протичала нормално. Новината, че очаква дете от св.Й./М. притеснила св.М., тъй като това обстоятелство щяло да се отрази негативно на семейните му отношения със св.Д.М.. Освен това същият изпитвал и известни притеснения дали очакваното дете е от него самия. Предвид това обстоятелство и с цел да съхрани семейните си отношения със св.Д.М., св.М. предложил на св.Й./М. да запазят в тайна бременността й и да заминат за Р.Германия, където да останат докато се роди бебето. Св.Й./М. се съгласила и след като получила одобрението на майка си, заминала със св.М. за Германия. Двамата останали там до средата на м.септември 2011 год., когато св.М. заявил, че спешно трябва да се приберат в Р.България. Когато се поинтересувала какво налага спешното им пътуване, св.М. казал на св.Й./М., че съпругата му- св.Д.М. е узнала за бременността и е поискала двамата със св.Й./М. незабавно да се приберат в Р.България, за да уредят взаимоотношенията си. Св.М. и св.Й./М. се прибрали на територията на Р.България на 16.09.2011 год. Още същия ден, двамата се срещнали със св.Д.М., която им предложила да посетят кабинета на подсъдимата д-р И.С., за извършване на медицински преглед и обсъждане на възможностите за прекъсване на бременността. Св.Й./М. се съгласила и около 11,00 часа на 16.09.2011 год., заедно със свидетелите Д.М. и Х.М. отишли в кабинета на подс.С.. Подсъдимата С. извършила ехографско изследване на св.Й./М. и заявила, че срокът на бременността й отговаря на 12 г.с. /гестационна седмица/. Предвид изразеното от свидетелите Й./М., Д.М. и Х.М. желание за прекъсване на бременността на св.Й./М., подс.С. изразила готовност да извърши аборт на плода още на следващия ден- 17.09.2011 год., като за целта следвало да се явят около 08,00 часа, в АГ Клиниката на МБАЛ ”Проф. Д-р Стоян Киркович”, тъй като през този ден била дежурна смяна като акушер-гинеколог. Преди да напуснат кабинета на подс.С., последната дала на св.Й./М. блистер с 6 таблетки и й казала, че до следващата сутрин следва да изпие всички хапчета, като приема по две от тях на всеки 6 часа. Тъй като предстоящия аборт на св.Й./М. бил планиран за ранните сутрешни часове на 17.09.2011 год., свидетелите Д.М. и Х.М., предложили на св.Й./М. да остане да пренощува в жилището на техен познат, находящо се в кв.”Три чучура”-север на град Стара Загора. Св. Й./М. се съгласила и след като пренощувала в горепосоченото жилище, около 08,00 часа на 17.09.2011 год., заедно със свидетелите Д.М. и Х.М. отишли в АГ Клиниката на МБАЛ ”Проф. Д-р Стоян Киркович”, за извършване на уговорения с подс.С. аборт. След като свидетелите Й./М., Д.М. и Х.М. пристигнали в гинекологичното отделение на МБАЛ ”Проф. Д-р Стоян Киркович” на място ги посрещнала подс.С.. Същата настанила св.Й./М. в залата за извършване на оперативни интервенции по прекъсване на бременност и разпоредила сформиране на необходимия медицински екип. Малко по-късно, в залата за оперативни интервенции дошли свидетелите М.Х., Д.М.-Н., Н.К.Д. и Т.А.Т., които изготвили необходимата документация за прием на пациентката Й./М. и я подготвили за осъществяване на медицинската интервенция. Преди да бъде поставена под пълна анестезия /упойка/, св.Й./М. подписала изискуемите документи, с които дала съгласие за прекъсване на бременността й и за поставянето й под анестезия. След като св.Н.Д. се уверила, че св.Й./М. е влязла в пълна анестезия, подс.С. извършила необходимите медицински манипулации, свързани със самия аборт. Медицинската интервенция продължила около 10-тИ.минути, през което време подс.С. умъртвила плода на бременната св.Й./М. и изкуствено прекъснала бременността й. След извършване на аборта, св.Й./М. била извадена от състоянието на пълна анестезия и няколко часа по-късно била изписана от лечебното заведение, с предписан режим на лечение и прием на антибиотик.

В хода на разследването по производството е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза и две допълнителни съдебномедицински експертизи, от заключението на които се установява следното: Бременността на К.Й.- на 16 год. е била регистрирана за първи път от д-р К. на 03.08.2011 год. Срокът на бременността е бил определен ехографски и съответствал на 7 г.с. /гестационна седмица/. Бременността до този момент протичала нормално и нямало данни за придружаващи заболявания от страна на бременната. Следващия преглед, доказващ категорично бременността на Й. е на 24.08.2011 год. и 31.08.2011 год. от д-р Д., която определила срок на бременността на 11-12 г.с. на първия преглед и 12-13 г.с. при втория преглед. Й. била приета за един ден - на 17.09.2011 год. в гинекология, когато и бил извършен аборт. За точното определяне срока на бременността на Й. към датата на извършване на аборта, експертите са приели два медицински варианта от предходните й прегледи. Според първия преглед, извършен от д-р К. на 03.08.2011 год., когато бременността е била в 7 г.с., експертите са приели, че към 17.09.2011 год. бременността на Й. е била 13-14 г.с. Според прегледите на д-р Д., която е извършила ехография на 24.08.2011 год. и на 31.08.2011 год. и определила срок на бременността към 24.08.2011 год. – 11-12 г.с., а към 31.08.2011 год. – 12-13 г.с., експертите са приели, че към 17.09.2011 год. бременността на Й. е била над 14 г.с. Според експертното заключение, наличието на различия в определянето на срока на бременността от двама различни акушери при проведено ехографско изследване на различна апаратура са напълно допустими, като и в двата случая бременността на Й. към датата на извършване на аборта- 17.09.2011 год. е бил над 12 г.с. и повече. Въз основа на тези данни, експертите са дали заключение, че срокът на бременността на Й. към датата на извършване на аборта е извън законовия срок за прекъсване на бременност и същият е бил извършен в нарушение на Наредба № 2 от 1990 год. за прекъсване на бременност, досежно срока на бременността, както и характера на аборта. За изясняване на обстоятелствата по делото относно процедурата на манипулацията, състоянието на св.Й., големината и вида на отстранения плод и по искане на защитата в хода на ДП е назначена допълнителна съдебномедицинска експертиза. От заключението на същата се установява, че вакууместракцията е метод за прекъсване на бременността едпоетапно до 12 г.с., при който чрез създадено отрицателно налягане се евакуира плодния сак. Методът е атравматичен, щадящ маточните степи, позволяващ бързо и безкръвно извършване на аборта. В зависимост от срока на бременността, се използва канюла с номер по-голям от реалния й срок, като използването на този метод намалява риска от интраоперативни усложнения – перфорация на матката, кръвотечения, както и следоперативни възпалителни усложнения. След 12 г.с. при извършване на аборт по медицински показания е възможно да се приложи вакуумекстракция, но само за доизчистване на мат.кухина. Не съществуват абсолютно стриктни показания. В по-късните срокове ембрионът или плодът се евакуират с абортцант- първи етап, след отстраняването на плодните части – глава, гръбначен стълб и др. части може да се използва вакуумекстрактор за аспирация на останалите части от плода на пациента. Експертите за стигнали до извода, че вакуумекстракцията е приложим метод както до 12 г.с., така и след този срок, но при стриктно прецизиране срока на бременността.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимата И.В.С., показанията на свидетелите К.В.М., З.К.П., Х.И.М., Д.В.М., А.Х.Д.-Т., Т.Х.К., М.Т.Х., Д.Ж.М.-Н., Т.А.Т. и прочетените на основание чл.281, ал.4Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче..., вр. ал.1, т.1 от НПК показания на св.Н.К.Д., както и от доказателства, събрани на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283Чл. 283. ⚖️ Практика (1) (2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. (3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Прилагане на общите правила от НПК.

В хода на проведеното съдебно следствие подсъдимата Ина С. дава обяснения досежно извършеното деяние. Същата твърди, че е извършила необходимото ехографско изследване, като е скенирала бременността на св.Й./М. чрез 4-измерен видеозон, чрез който преценявайки темпа на развитие на бременността, съобразен с хигиенен режим и грижи на бременната и големината на плода, е прекъснала наличната бременност посредством вакуумаспирация.

Свидетелката К.В.Й./М. в дадените в съдебно заседание показания заявява, че поради наличие на констатирана бременност от св.д-р К. е посетила приемния кабинет на св.д-р А.Д. за потвърждаване наличието на бременност. По-късно поради съвместно взето решение със св.М. да задържи детето, същата е посетила заедно със свидетелите Д.М. и Х.М. гинекологичния кабинет на подсъдимата, където е установена наличие на бременност в 11-12 г.с. и направено искане за прекъсване на бременността по собствено желание.

Св.З.П. в хода на проведеното съдебно следствие дава подробни показания относно посещението на гинекологичните кабинети, след установяване наличието на бременност, установяване пола на детето и съответно в коя седмица е плода.

Св.А.Д.-Т. е първият специалист, констатирал наличието на бременност у св.К.Й./М.. Същата установява, че св.К.Й. е посетила гинекологичния й кабинет, придружена от майка си с твърдение за бременност в четвърти, пети месец. След извършен преглед установява, че пациентката е ”в начална бременност, към втори месец. Исках да я прегледам още веднъж, тъй като имаше голямо разминаване, за да установя дали не става въпрос за малформативна бременност……Аз установих бременност във втори месец и за да се ориентираме за някакъв термин и казах да дойде след 10 дни…..Казах й ориентировъчен срок и казах, че може да има разлика до две седмици, но и казах, че ако има намерение да прави аборт, каквото желание тя изрази, то не трябва да се бави твърде много…….По-скоро към първия преглед е била 10-11 г.с. отколкото 12-13….”. Във връзка с наличните различия в показанията на св.Д. и св.Й./М. относно заявяване пола на детето съдът постави същите в очна ставка. От същата се установява, че св.Д. не е установила пол на детето и съответно не е посочила такъв при извършения преглед, а св.Й./М. е категорична, че при извършения втори преглед св.Д. е определила пол на детето и съответно посочила същия на свидетелката.

Св.Т.К. заявява, че е извършил гинекологичен преглед на св.К.Й./М. на 03.08.2011 год., в присъствието на майка й в качеството й на придружаващо лице, на който преглед е констатирал бременност към 6-7 г.с., предписал е извършване на необходимите изследвания както за наблюдение на бременност, така и за извършване на манипулация по нейното прекъсване и е разяснил на лицата възможностите на прекъсване на бременността или принципна регистрация на наличната такава. Във връзка с наличните различия в показанията на св.К. и св.П. съдът постави същите в очна ставка. От същата се установява, че пред свидетеля К. не са разисквани въпроси касаещи прекъсване на бременността ”самият аз по лични съображения не правя такива манипулации”, констатирал е бременност в 6-7 г.с., за което е съставил декларация за информирано съгласие, подписана от св.П. и амбулаторен лист за регистриран преглед на пациентката.”…плода при прегледа е 6-7 г.с., ехографски е 10 мм голям плода…… и съм предписал лечение след уточняване съдбата на плода, тъй като вие нямахте представа…..”). Св.П. е категорична, (”К. беше бременна на 3 месеца и две, три седмици…”) че след извършване на гинекологичния преглед с д-р К. е проведен разговор за прекъсване на бременността, на което същият не се е съгласил, отворил е вратата и е изгонил навън св.К.Й./М. и св.З.П..

Св.М.Х. е лицето, което е поставила разтвора за инструментите и включила вакуума, посредством който е извършено и самото прекъсване на бременността в АГ отделението.

Св.Д.М.-Н. в качеството си на анестезиологична сестра установява, че самото прекъсване на бременността е извършен в интерупционна стая с апаратура и екип от нея самата, оператор, операционна акушерка и операционна сестра и след разговор с анестезиолога й е приготвила ”коктейл от медикаменти, който трябва да й бъде поставен……..Тя се подписва, че е съгласна от рисковете от манипулацията и че е уведомена за интервенцията, която й предстои и чак тогава се качва на гинекологичния стол….”. Категорична е, че ”не може да се случи да се даде упойка, ако не е дала предварително съгласие, че желае аборт, защото има такава графа на лицевата страна на история на заболяването, че се извършва по желание на пациента”.

В същия смисъл са и показанията на св.Т.Т., работеща като операционна акушерка в АГ отделението, чиито задължения са да подготви инструментите за аборта и впоследствие да запише пациента в журналите на отделението, като ”преди поставяне на упойката пациентката даде съгласие” за извършване на манипулацията. Св.Т. заявява, че ”специално за абортите, те не се плануват, идват на деня и ги вместване между останалите операции, които са планувани….аборта бе извършен с вауумаспирация и задължително след това се кюретира жената”.).

При съкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства, съдът дава вяра на обясненията на подсъдимата дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите са последователни и безпротиворечиви. Вярно е, че обясненията на подсъдимата имат едновременно и защитна и доказателствена стойност. Това обаче не позволява тяхната достоверност да бъде изключена от доказателствения материал по делото. За разлика от обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите К.В., З.П. и Х.М. са непоследователни и противоречиви по факти, касаещи извършване на самото деяние. Същите не са единни, както по отношение на това кой, кога и колко души са посетили кабинета на д-р Д., както и това кой, кога, какво е констатирал и съответно определил като възможност за прекъсване на бременността на св.К.Й./Манева.

С оглед събраните по делото данни съдът намира следното: Съставът на чл. 126Чл. 126. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода и извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество. (5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години. (6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години. от НК се намира в раздел І – убийство на Глава втора от НК – Престъпления против личността. За да е осъществен престъпния състав на посоченото престъпление обуславя необходимостта от наличие на пряк умисъл за извършване на престъплението от субективна страна.

В конкретния случай е било налице желание за прекъсване на констатирана бременност на св.К.В.Й./М.. За осъществяване на тази манипулация същата е посетила медицинско заведение АГ отделение на МБАЛ ”Проф.д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора. В подкрепа на това са изготвената и приложена по делото медицинска документация, касаеща наличие на съгласие за прекъсване на бремеността и за поставянето на св.Й./М. под пълна анестезия. В подкрепа на това й намерение са и показанията на разпитаните по делото свидетели М.Х., работеща като санитар в АГ отделението и на анестезиологичната акушерка св.Д.М.-Н., подготвила коктейл от медикаменти, който впоследствие е бил поставен на пациентката. Обстоятелството, че въпросната манипулация е извършена след предварително съгласие на пациента и посредством вакуумаспирация се установява по категоричен начин от операционната акушерка св.Т.Т., запознала се предварително със съгласието на лицето за извършване на желаната манипулацията в инерупционната зала.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че при извършената манипулация е използван метод за прекъсване на бремеността чрез вакуумаспирация, който е приложимият метод за прекъсване до 12 г.с.. В обясненията си в хода на досъдебното производство подсъдимата С. твърди, че е констатирала бременност между 11-12 гестационна седмица и същата е прекъсната по рутинна процедура – венозна анестезия и вакуумаспирация, с продължителност между 10-12 минути, след което е предписан режим на лечение в домашни условия с антибиотици и съответно контролен преглед след около 20 дни. Обратното не е доказано по делото.

За да се приеме, че е налице престъплението по чл.126, ал.1Чл. 126. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода и извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество. (5) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години. (6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години. от НК следва от субективна страна в съзнанието на дееца да е налице знанието, че извършва манипулацията аборт по желание в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, установени от Наредбата за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност. Подсъдимата сама твърди, че е прегледала лицето, констатирала е наличие на бременност, установила е срока и големината на плода използвайки гинекологичен апарат и е извършила прекъсването на бременността посредством вакуумаспирация.

Следва да се отбележи и следното: Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 2 от 01.02.1990 година за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност се предвижда, че ”аборт по желание се извършва по искане на всяка бременна жена, ако срокът на бременността й и до 12 гестационна седмица”. В конкретния случай съобразно прочетените заключения на назначените в хода на ДП съдебно-медицински експертизи се установява, че прекъсването на бременността на св.К.Й./М. е извършено именно чрез вакуумекстракция, който е приложим метод както до 12 г.с., така и след този срок, но при стриктно прецизиране срока на бременността. Самите експерти в заключението си са посочили, че от значение за успешното използване на метода са техническите умения на акушер-гинеколога. От материалите по делото са налице данни за упражняване от подсъдимата С. на професия ”акушер-гинеколог” от 25.07.1997 год. и съответно допълнително споразумение към сключения трудов договор между подсъдимата С. и МБАЛ ”Проф. д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора. Следователно същата е наясно с приложимите методи за прекъсване на бременност и съответно съобразявайки срока и големината на плода, т.е. при стриктно прецизиране срока на бременността (така както са посочили и експертите в заключението си) е извършила прекъсването на бременността на св.К.Й./М. посредством вакуумаспирация.

Принцип в правото е и това, че извършването на престъпление следва да бъде доказано, като се докаже наличието на всички елементи от престъпния му състав. От всичко изложено по-горе съда намира, че не се установява наличието на съзнание у дееца, че извършеното от нея деяние е в разрез с утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Това изключва умисъла за извършване на престъпление. Липсата на елемент от състава на престъплението означава несъставомерност на деянието. След като сме изправени пред липса на умисъл за извършване на престъпление в конкретния случай, единствения извод, който може да се направи е за липса на престъпление. Поради тази причина съдът призна подсъдимата С. за невиновна по повдигнатото й обвинение. При тези обстоятелства, съдът прие, че подсъдимата Ина В.С. не е извършила престъпление и постанови оправдателна присъда.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.