Присъда № /16.01.2015 НОХД № 225/2014 ОС Сливен

     ПРИСЪДА № /16.01.2015 НОХД № 225/2014 ОС Сливен

Наказателно дело от общ характер № 225/2014 г. пред Окръжен съд.

Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

Присъда от 16.01.2015г., Окръжен съд - Сливен, НО, нохд № 225/2014г.

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимата С.В.К.-Б., българка, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес , с висше образование, лекар, началник на Детско отделение в МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД – гр. Ямбол, омъжена, неосъждана, ЕГН , ЗА ВИНОВНА в това, че във времето от 14.40 ч. до 16.10 ч. на 20.04.2010 г. в гр. Ямбол, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – медицинска професия, за която се изискват специални знания и диплома за завършено висше образование по специалност с професионално направление „Медицина” и се упражнява при условията и съгласно изискванията на чл. 183, ал.3Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Дипломата по ал. 1 удостоверява придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания по, вр. ал.1 от Закона за здравето и чл. 3, ал.1Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на лекар в Детско отделение в МБАЛ „Свети Пантелеймон” АД – гр. Ямбол и на началник на отделението, причинила смъртта на А.С. Д. с ЕГН /на 1 год. и 8 мес./, като в нарушение на: - чл.79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от Закона за здравето, съгласно който медицинската помощ в Република България се осъществява, чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии; - чл.81 ал.1 и ал.2, т.1 и т.4Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето, съгласно които всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване, като правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента; - чл.86, ал.1, т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето, съгласно които, като пациент всеки има право на качествена здравна помощ; - чл.99, ал.3, т.1Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. от Закона за здравето, съгласно която медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване смъртта на лекувания: - чл.100, ал.2Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. от Закона за здравето, съгласно която всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние; - чл.5 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, съгласно който качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика; - чл.2, т.1 и т.3 и чл.3 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България, съгласно които лекарската професия се основава на ценностите професионална компетентност, отговорност и добросъвестност, като лекарят действа в интерес на живота и физическото здраве на пациента; - чл.8 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България, съгласно който компетентността на лекаря, качеството на медицинското обслужване и грижите за пациента, както и контролът върху тях трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието на лекарската дейност и - в нарушение на общоприетите от медицинската наука и практика професионални правила и установените, наложени и приложими добри медицински практики и лечебен алгоритъм за лечение на заболяването -остър епиглотит с изразена остра дихателна недостатъчност и силно затруднено дишане, диагностицирано от нея у А.С. Д. *** с ЕГН ********** /на 1 год. и 8 мес/, при липсващи в детското отделение функциониращ ларингоскоп и детски канюли за интубация, в нарушение на утвърдените медицински правила за случая не е сторила дължимо необходимото за спешна хоспитализация на пострадалата в ОАИЛ /отделение по анестезиология и интензивно лечение/ в МБАЛ „Св.Пантелеймон” АД-гр.Ямбол, не е потърсила и не е поискала незабавна спешна консултация с интензивен терапевт от ОАИЛ при МБАЛ „Св.Пантелеймон” АД-гр.Ямбол за незабавно осигуряване проходимостта на горните дихателни пътища и възстановяване на достъпа на въздух /кислород/ през тях, чрез използването на ларингоскоп и детски канюли за интубация и последващо поставяне на изкуствена белодробна апаратна вентилация за осигуряване на адекватен кислороден внос, кортикостероидно лечение и бързо започване на антибиотично лечение, неизвършването на които единствено правилни действия за лечение, довело до развитието на остра дихателна /тотално спиране на дишането/ и сърдечно-съдова недостатъчност у пострадалото дете и като техен резултат до смъртта му, настъпила в 16.45 ч. на 20.04.2010 година, поради което и на основание чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и чл.54 ал.1Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК я ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като я ОПРАВДАВА по обвинението за нарушение на чл.46, ал.2Чл. 46. ⚖️ Практика (23) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. (3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и ал.З от Закона за здравното осигуряване, във вр. с чл.40, ал.1Чл. 40. ⚖️ Практика (21) (3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. (3а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. т.З от същия закон.

На основание чл. 66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.160 ал.1Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК, НАЛАГА на подсъдимата С.В.К. – Б. наказание по чл.37 ал.1 т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК – лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Осъжда подсъдимата С.В.К. – Б., със снета по делото самоличност, да заплати на гражданските ищци Ю.И.Д. и С.Т.Д., сумата от по 100 000 лв. /сто хиляди лева/ за всеки един от тях или общо 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от деянието, поради настъпване смъртта на дъщеря им А.С. Д., ведно със законната лихва, върху присъдените суми, считано от 20.04.2010 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимата С.В.К. – Б. със снета по делото самоличност да заплати на ОД на МВР – Ямбол сумата от 2 190 лв. /две хиляди, сто и деветдесет лева/, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза.

ОСЪЖДА подсъдимата С.В.К. – Б., със снета по делото самоличност да заплати сумата от 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/, представляващи направени по делото разноски в съдебната фаза, платими по бюджета на съдебната власт, по сметка на Сливенския окръжен съд.

ОСЪЖДА подсъдимата С.В.К. – Б. да заплати на гражданските ищци и частни обвинители Ю.И.Д. и С.Т.Д. сумата 1750 лв. /хиляда, седемстотин и петдесет лева/, представляващи разноски за възнаграждение на повереник.

Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана пред Апелативен Съд – гр. Бургас, в 15-дневен срок, считано от днес.

Мотиви към присъда № 2/16.01.2015 г., постановена по НОХД № 225/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен

Съдебното производство е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура гр. Ямбол обвинителен акт по досъдебно производство № 518/2010 г. по описа на РУ „Полиция” – Ямбол, вх. № 1029/2010 г. на Окръжна прокуратура гр. Ямбол против С.В.К. – Б. за престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК – за това, че във времето от 14.40 ч. до 16.10 ч. на 20.04.2010 г. в гр. Ямбол, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – медицинска професия, за която се изискват специални знания и диплома за завършено висше образование по специалност с професионално направление „Медицина” и се упражнява при условията и съгласно изискванията на чл. 183, ал.3Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Дипломата по ал. 1 удостоверява придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания по, вр. ал.1 от Закона за здравето и чл. 3, ал.1Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на лекар в Детско отделение в МБАЛ „Свети Пантелеймон” АД – гр. Ямбол и на началник на отделението, причинила смъртта на А.С. Д. *** с ЕГН ********** /на 1 год. и 8 мес./, като в нарушение на: - чл.46, ал.2Чл. 46. ⚖️ Практика (23) (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. (3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и ал.З от Закона за здравното осигуряване, във вр. с чл.40, ал.1Чл. 40. ⚖️ Практика (21) (3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. (3а) (Нова - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10, когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила. (4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите. (5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. т.З от същия закон, съгласно които качеството на оказваната медицинска помощ, заплащана от НЗОК /лицата до 18-годишна възраст се осигуряват за сметка на държавния бюджет/, трябва да отговаря на правилата за добра медицинска практика, съдържащи изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; - чл.79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от Закона за здравето, съгласно който медицинската помощ в Република България се осъществява, чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии; - чл.81 ал.1 и ал.2, т.1 и т.4Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето, съгласно които всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване, като правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ и зачитане правата на пациента; - чл.86, ал.1, т.3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето, съгласно които, като пациент всеки има право на качествена здравна помощ; - чл.99, ал.3, т.1Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. от Закона за здравето, съгласно която медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване смъртта на лекувания: - чл.100, ал.2Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. от Закона за здравето, съгласно която всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние; - чл.5 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, съгласно който качеството на оказаната в лечебните заведения спешна медицинска помощ отговаря на правилата за добра медицинска практика; - чл.2, т.1 и т.3 и чл.3 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България, съгласно които лекарската професия се основава на ценностите професионална компетентност, отговорност и добросъвестност, като лекарят действа в интерес на живота и физическото здраве на пациента; - чл.8 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България, съгласно който компетентността на лекаря, качеството на медицинското обслужване и грижите за пациента, както и контролът върху тях трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието на лекарската дейност и в нарушение на общоприетите от медицинската наука и практика професионални правила и установените, наложени и приложими добри медицински практики и лечебен алгоритъм за лечение на заболяването – остър епиглотит с изразена остра дихателна недостатъчност и силно затруднено дишане, диагностицирано от нея у А.С. Д. *** с ЕГН ********** /на 1 год. и 8 мес/, при липсващи в детското отделение функциониращ ларингоскоп и детски канюли за интубация, в нарушение на утвърдените медицински правила за случая не е сторила дължимо необходимото за спешна хоспитализация на пострадалата в ОАИЛ /отделение по анестезиология и интензивно лечение/ в МБАЛ „Св.Пантелеймон” АД – гр.Ямбол, не е потърсила и не е поискала незабавна спешна консултация с интензивен терапевт от ОАИЛ при МБАЛ „Св.Пантелеймон” АД – гр.Ямбол за незабавно осигуряване проходимостта на горните дихателни пътища и възстановяване на достъпа на въздух /кислород/ през тях, чрез използването на ларингоскоп и детски канюли за интубация и последващо поставяне на изкуствена белодробна апаратна вентилация за осигуряване на адекватен кислороден внос, кортикостероидно лечение и бързо започване на антибиотично лечение, неизвършването на които единствено правилни действия за лечение, довело до развитието на остра дихателна /тотално спиране на дишането/ и сърдечно-съдова недостатъчност у пострадалото дете и като техен резултат до смъртта му, настъпила в 16.45 ч. на 20.04.2010 година.

Делото е образувано и разгледано от СлОС въз основа на Определение № 19/28.01.2014г., постановено по ЧНД № 2413/2013 г. на ВКС, I н.о., произнесено на основание чл. 43, т.3Чл. 43. ⚖️ Практика (1) Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато: 1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд; 2. подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно; 3. съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Спорове за подсъдност от НПК за промяна на подсъдността. Производството пред настоящия състав на СлОС е по общия ред.

В първото по делото с.з., след заявено в писмена молба желание за участие в наказателното производство като граждански ищци и частни обвинители, наследниците на пострадалата А.С. Д. – нейните родители Ю.И.Д. и С.Т.Д. бяха конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Съдът прие за съвместно разглеждане гражданските искове на Ю.И.Д. и С.Т.Д., предявени срещу подсъдимата С.В.К. – Б., в размер на по 100 000 лв. за всеки от родителите или общо за 200 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието, поради настъпване смъртта на дъщеря им А.С. Д., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на увреждането – 20.04.2010 г. до окончателното им изплащане. Съдът съобрази становищата на защитата на подсъдимата и на държавното обвинение, които не се противопоставиха на направените искания за приемане на гражданските искове. Съдът отчете и обстоятелството, че гражданските искове, предявени само срещу подсъдимата имат връзка с предмета на делото и не биха затруднили разглеждането му, както и няма да доведат до отлагане на съдебното заседание.

В хода на проведеното съдебно следствие са събрани писмени и гласни доказателства, приобщени са заключенията на трите назначени на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи, изпълнени от три самостоятелни екипи от вещи лица. Съдебното производство е проведено с участието на прокурор от Окръжна прокуратура – Ямбол, командирован на основание чл.147 т.1 от ЗСВ от апелативния прокурор на АП – гр. Бургас за участие в съдебните заседания по делото.

В с.з. представителят на Окръ