Определение №/ 11.01.16 ЧНД № 2/2016 ОС Сливен

    Определение №/ 11.01.16 ЧНД № 2/2016 ОС Сливен Наказателно дело от общ характер № 2/2016 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА ефективно лишаване от свобода .

Определение от 11.01.2016г, Окръжен съд - Сливен, НО, чнд № 2/2016 г., за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.243, ал. 3Чл. 243. ⚖️ Практика (3) (1) Прокурорът прекратява наказателното производство: 1. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) в случаите на чл. 24, ал. 1 и 6; 2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) когато намери, че обвинението не е доказано. (2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2025 г., изм.- ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, на ощетеното юридическо лице, както и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, на Агенцията за държавна финансова инспекция и на Сметната палата - за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, когато тези органи са направили съобщението за извършеното престъпление. Постановлението за прекратяване може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) С определението съдът може да: 1. потвърди постановлението; 2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; 3. отмени поста... от НПК. Образувано е по жалба на Христина Стефанова и Димчо Стефанов срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.12.2015 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 89-а/14 г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. № 931/11г., пор. № 50/11 г. на ОП – Сливен, водено срещу неизвестен извършител за престъпление чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. предложение 2 от НК.

В жалбата се твърди, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, постановено при непълно изяснена фактическа обстановка, като не е проведено обективно, пълно и всестранно разследване за изясняване на обективната истина и правнорелевантните факти. Изразява се несъгласие с тезата на прокурора, че поради липса на аутопсия на пострадалото дете М. С. не може да се докаже по безспорен начин вината на медицинските лица, тъй като това съставлявало пречка вещите лица да ангажират становище относно правилността, респ. неправилността на проведеното лечение. Възприемането на извършена аутопсия като единствена възможност да бъде повдигнато обвинение и обратно – липсата на такава да доведе до оневиняване на предполагаемите виновни лица – се обсъжда от жалбоподателите като стеснително тълкуване, противоречащо на целите и задачите на наказателното производство. Настоява се за разкриване на обективната истина чрез анализ на всички доказателства събрани в хода на делото.

В жалбата е коментиран характера и правната регламентация на лекарската професия и дейност. Изведени са съждения, че лекарската професия се определя източник на повишена опасност, тъй като оказва пряко активно въздействие върху човешкия организъм чрез методите, изследванията, манипулациите и процедурите, с които си служи. Изложена е теза за допуснати нарушения при лечението на пострадалото дете на конкретни правни разпоредби, а именно чл.79, чл. 81 ал.1 и ал.2 т.1 и т.4 , чл.86 ал.1 т.3, чл.99 ал.3 т.1 и чл.100 ал.2Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. от Закона за здравето, чл.5Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от Наредба № 25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, чл.2 т.1 и т.3, чл.3 и чл.8 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България. Заключава се, че доколкото в атакуваното постановление установените по делото факти и събраните доказателства не са обсъдени през призмата на цитираната законова регламентация, актът по същество на прокурора се явява необоснован.

Сочи се, че при диагностицирането и лечението на М. С. били допуснати пропуски от медицинския персонал, поради което се изразява несъгласие с извода на вещите лица, че провежданото от д-р А. лечение е правилно. Изразява се становище, че д-р А. не е проявила необходимата грижа и заинтересованост, нямала контакт с болното дете, поради което нейните действия не биха могли да се определят като правилни.

Твърди се, че не са изпълнени указанията, дадени при отмяна на предходно постановление за прекратяване на делото с определение № 315/03.08.2015 г. по ЧНД № 339/2015 г. по описа на СлОС. Конкретно се излага, че не са проведени очни ставки между свидетелката М. К., д-р А. и родителите на детето за изясняване противоречията в показанията им относно проведения от д-р А. първоначален преглед на детето – предложена ли е консултация с педиатър, как е проведен самият преглед. Обсъдени са недостатъци на съставените по случая медицински документи – липса на реквизити, противоречиви диагнози, неназначени изследвания, от които е заключено, че не може да се сподели мнението на вещите лица за адекватни и професионални действия на д-р А..

На следващо място като неправилно е оценено устното разчитане от д-р Хинов на направената на пострадалото дете електрокардиограма, респ. установяване правилността на това разчитане чрез свидетелски показания.

Като централен в жалбата е поставен въпросът за необходимостта от транспортиране на детето от болничното заведение в гр. Котел в болница с по-големи възможности, каквато е тази в гр. Сливен. Твърди се, че в атакуваното постановление е налице противоречие по този въпрос, като веднъж е прието, че не е имало забавяне в транспортирането, а по-късно – на две места в постановлението е прието, че детето е постъпило в тежко състояние, което изисква спешно превеждане в заведение с по-големи възможности относно диагностика, терапия и реанимация. Този въпрос се поставя в контекста на факта, че детето е било прието в болницата в гр. Котел в 9:00 ч. на 16.03.2011г., а транспортирано към гр. Сливен около 6 часа по-късно, въпреки влошаващото се състояние. Изтъкнати са противоречия в заключенията на вещите лица относно констатирания пропуск по подаването на кислород по време на престоя във ФСМП – Котел и извода на експертите, че оказаната медицинска помощ в болниците в гр. Котел и в гр. Сливен била правилна, навременна и адекватна на състоянието на детето. Ангажирано е становище, че неправилно прокурорът е ценил въпросното заключение на вещите лица относно своевременността, достатъчността и качеството на лечението. Настоява се, че е в компетентността на вещите лица да посочат кои дейности са извършени и кои не, а са могли да бъдат извършени. Заключава се, че не е била поставена правилна диагноза, че диагнозата „неустановена бронхопневмония” е работна и предполагаема, като за нея нямало обективни и безспорни доказателства. Неправилната диагноза според жалбоподателите е довела и до неправилно лечение, отговорност за което трябва да поемат съответни медицински лица. Направен е извод, че детето е могло да бъде настанено за болнично лечение много по-рано, да бъдат направени съответни изследвания, че е било погрешно решението детето да бъде транспортирано до болницата в гр. Сливен. Счита се, че лекарят, придружил детето с линейката от гр. Котел до гр. Сливен не е имал необходимата компетентност и умения да интубира детето. Посочените обстоятелства са коментирани като прояви на небрежност, тъй като въпреки тежкото състояние на детето не е бил пратен лекар реаниматор, а обикновен служител на ЦСМП. Жалбоподателите настояват, че не са изяснени всички факти по случая, като прокурорът не е направил всичко необходимо за разкриване на обективната истина. Иска се отмяна на атакуваното постановление поради необосноваността му и връщане на делото с указания да се назначи нова съдебно-медицинска експертиза, която да даде ясен отговор правилно достатъчно и ефективно ли е било лечението и има ли небрежност, от която да е настъпила смъртта на пострадалото дете.

Съдът, след като се запозна с атакувания прокурорски акт, като взе предвид изложените в жалбата доводи, материалите приложени в досъдебното производство и като провери обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление в рамките на своите правомощия по чл.243, ал.4Чл. 243. ⚖️ Практика (3) (1) Прокурорът прекратява наказателното производство: 1. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) в случаите на чл. 24, ал. 1 и 6; 2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) когато намери, че обвинението не е доказано. (2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2025 г., изм.- ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, на ощетеното юридическо лице, както и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, на Агенцията за държавна финансова инспекция и на Сметната палата - за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, когато тези органи са направили съобщението за извършеното престъпление. Постановлението за прекратяване може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) С определението съдът може да: 1. потвърди постановлението; 2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; 3. отмени поста... от НПК, намира следното:

Предмет на проверка е постановление на ОП – Сливен за прекратяване на наказателно производство, водено срещу неизвестен извършител – виновното лице, за това, че през периода 10.03.2011г. – 16.03.2011г. в гр. Сливен и в гр. Котел, общ. Сливен поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност причинил смъртта на М. Д. С. *** – престъпление по чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. предл.2 от НК.

Жалбата е подадена от наследниците на пострадалата М. Д. С. – нейни родители, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебното производство по сл.д.№ 89а/2014г. по описа на ОСО на ОП гр.Сливен, вх. № 1931/2011г., пор. № 50/2011г. по описа на ОП гр.Сливен е образувано с постановление от 26.09.2011г. срещу неизвестен извършител – виновното лице, за престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. предл.2-ро от НК, за това, че през периода 10.03.2011г. – 16.03.2011г. в гр.Сливен и в гр.Котел обл.Сливен, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на М. Д. С. ***, ЕГН **********. Производството е било прекратявано шест пъти – с постановления на ОП – Сливен от 10.05.2012г., 19.10.2012г., 20.09.2013г., 28.03.2014г., 26.06.2015 г., 17.12.2015 г., всички на основание чл.24, ал.1 т.1Чл. 24. ⚖️ Практика (6) Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. от НК, поради липса на извършено престъпление. Всички постановления /с изключение на постановлението от 17.12.2015г. – предмет на обжалване в настоящото производство/ са били отменени с определения на Окръжен съд – Сливен, като делото е връщано със задължителни указания. След последното връщане на делото и преди настоящото му прекратяване е проведено допълнително разследване, но въпреки същото в постановлението от 17.12.2015г. на ОП – Сливен досъдебното производство отново е прекратено, като е прието, че е налице хипотезата на чл. 24, ал.1 т.1Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... от НПК – липса на извършено престъпление по чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. В обстоятелствената част на постановлението е посочена възприетата от прокурора фактическа обстановка, обсъдени са заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи, като е формиран извод, че приобщените по делото доказателства не дават основание да се приеме, че някой от медицинските специалисти, имащи отношение към проведеното лечение на М. Д. С. е допуснал грешка като не е провел своевременно и адекватно лечение в резултат на което да е настъпила смъртта на детето. Прокурорът приема също така, че са положени всички възможни усилия за обективно и всестранно изясняване на фактическите обстоятелства по делото.

Съдът намира, че постановлението е необосновано и незаконосъобразно, постановено при неизяснена в цялост фактическа обстановка. На първо място не са изпълнени указанията, дадени с определение от 03.08.2015 г. по ЧНД № 339/2015 г. по описа на СлОС, потвърдено с определение № 44/16.09.2015 г. по ВЧНД № 178/2015 г. по описа на БАС. С този съдебен акт е указано да се извършат конкретни действия по разследването, както и са дадени указания по приложението на материалния закон. Видно е, че по делото са били разпитани допълнително свидетели, като с това се е изчерпило допълнителното разследване. Органите на досъдебното производство не са счели за необходимо да изпълнят дадените указания в частта относно необходимостта от назначаване на още една съдебно-медицинска експертиза, респ. да бъде назначена нова такава, която да даде отговори на поставените въпроси като обсъди всички събрани по делото доказателства и заключенията, депозирани на по-ранен етап в производството. Нейното извършване настоящият състав намира за наложително, предвид обстоятелството, че по делото след неколкократните връщания с определения на съда, е било провеждано допълнително разследване, в хода на което са събрани нови данни, въз основа на които експертите не са работили. Необходим е комплексен анализ от медицинско гледище, за да бъдат изяснени по категоричен начин въпросите, поставени на първоначалните и допълнителни експертизи, както и тези, поставени с определението от 03.08.2015 г., по които прокурорът не е предприел никакви действия. До настоящия момент по делото не е възлагано и не е депозирано заключение в смисъла, посочен в определението от 03.08.2015 г., а именно как се вмества поведението и действията на медицинските лица, имали отношение към амбулаторното и стационарното лечение на пострадалото дете, съобразно конкретни медицински стандарти и добри медицински практики. Доколкото като централен в постановлението на прокурора е поставен аргументът за липсата на извършена аутопсия, съдът констатира, че до настоящия момент не е ангажирано категорично становище от вещите лица аутопсията ли е единствен начин за установяване причината за смъртта. Допълнително настоящият състав намира, че за изясняване на фактите по делото е необходим разпит на М. Н., за която са налице данни в част от свидетелските показания. Видно от показанията на Е.Р.Г. /по баща Ж./, приложени в т.3, л. 33-35 от следственото дело, работила като медицинска сестра в детското отделение при МБАЛ „Проф. д-р Васил Цонев” ЕООД – гр. Котел към инкриминирания период, същата сочи, че на 16.03.2011г. в 13:00ч. е свършила смяната й и е била сменена от колежката си М. Н.. В показанията на свид. М. К.Д. /т.3, л.46 от сл.д. / също се съобщава, че М. Н. – мед.сестра във вътрешно отделение на болницата е имала отношение към лечението на пострадалото дете. Тази информация поражда необходимост от разпит на М. Н. като свидетел по делото, като същата следва да бъде разпитана относно всички известни й по случая факти в качеството й на медицинска сестра в детското отделение на болницата в гр. Котел. На следващо място, с оглед изясняване на въпроса за честата заболеваемост на пострадалото дете и конкретно действията, извършени в периода 10.03.2011 – 16.03.2011 г. , съдът намира, че следва да бъде разпитан като свидетел и д-р Д.К.. Видно от разпита на д-р К.П. /т.3, л.25-30 от сл.д./, свидетелката посочва, че е възможно пострадалото дете да е минавало рентгенологични изследвания при д-р К., тъй като двамата са единствените специалисти в тази област в гр. Котел. В този смисъл следва да бъде разпитан д-р К. какво му е известно по случая с пострадалото дете, провеждал ли е изследвания на детето – преди и по време на инкриминирания период, какво е установил. Съдът констатира, че не са изпълнени указанията в предходното отменително определение на съда относно изясняване с прецизност действията, извършени от медицинските екипи след приемане на пострадалото дете в МБАЛ „ Проф.д-р Васил Цончев” ЕООД гр. Котел. В тази връзка настоящият състав намира, че въпреки продължителния период на провеждане на досъдебното производство до настоящия момент не са изискани и приложени по делото действалите към инкриминирания период /10.03.2011 – 16.03.2011г./ устройствени правила за работа и дейност на въпросното медицинско заведение, включително правила за прием на пациенти в болницата, правила за прием на пациенти в детското отделение, както и правила за работа и лечение на конкретни заболявания, ако са налице такива въведени в детското отделение. Съдът счита, че макар това да е било необходимо още в началото на разследването и към настоящия етап е наложително от болничното заведение да се изиска информация относно лицата, които са били на смяна в съответните отделения – приемно, детско и/или друго, което е имало отношение към приема и лечението на пострадалото дете на 16.03.2011г. и тези лица да бъдат разпитани като свидетели по делото. Това се налага, тъй като е възможно да има и други лица с преки впечатления от действията на медицинския екип на 16.03.2011г., които да не са разпитани до настоящия момент, а показанията им да са относими към предмета на делото. Независимо от факта, че по делото е налице информация, че болничното заведение е в производство по несъстоятелност, същото не препятства съхранение на действалите в по-ранни времеви периоди устройствени и др. документи, поради което не е налице пречка за тяхното приобщаване по делото. Не на последно място, съдът констатира необоснованост на прокурорското постановление и тъй като при обсъждане на въпросите по същество не са коментирани разпоредбите на материалния закон, свързани с оказването на своевременна, достатъчна, качествена, както и спешна медицинска помощ. Основателни са наведените в жалбата съображения за липса на произнасяне в прокурорския акт относно евентуално допуснати нарушения при лечението на пострадалото дете на конкретни правни разпоредби, а именно чл.79, чл. 81 ал.1 и ал.2 т.1 и т.4, чл.86 ал.1 т.3, чл.99 ал.3 т.1 и чл.100 ал.2Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. от Закона за здравето, чл.5Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от Наредба № 25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, чл.2 т.1 и т.3, чл.3 и чл.8 от Кодекса за професионална етика на лекарите в България. Константна е съдебната практика, че разпоредбата на чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК е бланкетна и съдържанието й следва да се запълни с конкретни правила от други актове, с които са регламентирани задълженията, предмет на обвинението. Тъй като по делото не е повдигнато конкретно обвинение, за прокурора е налице задължение да обсъди в акта по същество наличието или не на обстоятелства, обосноваващи съответно възприетата от него теза. В атакуваното постановление липсва коментар на относимата правна регламентация, а само на събрани доказателства, които са преценени като достатъчни за формиране изводите относно липса на извършено престъпление. Тук следва да се отбележи, че контролните органи – ИА „Медицински одит“ при Министерство на здравеопазването на РБ са констатирали допуснати нарушения на част от цитираните текстове /видно от приложените по делото документи – писма и др./, най-малко по отношение на които е следвало да се извърши преценка съставляват ли престъпление или не /напр. констатации, отразени в документи на л.10-14 и л.110 от т.І от сл.д., л.132-134 от т.ІV от сл.д./. Допълнително в контекста на обсъжданите документи, съдът установи, че по делото не е изискан и приложен окончателния доклад на ИА „Медицински одит“ във връзка с проведената по случая от този орган проверка. Фактът, че към настоящия момент не са събрани всички относими към инкриминираното деяние доказателства е довел до изграждане на непълна фактическа обстановка и респ. това е довело и до необоснованост на прокурорският акт. Необоснован е изводът, че липсват установени пропуски и неправилни медицински действия от страна на медицинските лица, провеждали първоначалното амбулаторно и последващо стационарно лечение на постр. М. С., както че липсва причинна връзка между поведението на тези лица и смъртта на пострадалото дете. Изводи за причинната връзка следва да се градят след събиране на всички доказателства и при отнасяне на конкретните факти към изискванията на материалния закон, който в случая не е бил обсъден. Съдът счита, че едва след изясняване на всички обстоятелства и само при липса елементите на чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК може да бъде направен извод за липса на престъпен състав по смисъла на чл.24, ал.1, т.1Чл. 24. ⚖️ Практика (6) Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. от НК. Съдът намира за необходимо да отбележи и че преди произнасяне на прокурора с атакуваното постановление е било допуснато още едно нарушение, което се преценява от настоящия състав като съществено. Материалите по делото, след проведеното допълнително разследване, не са били предявени на наследниците на пострадалото дете, искане за което е било изрично отправено в по-ранен момент. Прави впечатление, че преди всяко предишно произнасяне на прокурора с акт по същество делото е било предявявано на родителите на пострадалото дете, който подход е изоставен към настоящия момент. Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.2Чл. 227. (1) След извършване на действията по чл. 226 разследващият орган предявява разследването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Обвиняемият и неговият защитник, пострадалият и неговият повереник се призовават за предявяването на разследването, ако са поискали това. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Призоваването се извършва на посочените по делото адреси за призоваване в страната, като призовката се връчва не по-късно от три дни преди датата за предявяване на разследването. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Разследването не се предявява, ако лицето не е намерено на посочените по делото адреси за призоваване в страната или е редовно призовано, но не е посочило уважителни причини за неявяването си. (5) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато обвиняемият се яви без упълномощен защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите по чл. 94, ал. 1 му назначава резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник. (6) (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (7) Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права. (8) Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване. (9) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по чл. 226, ал. 3. (10) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Запознаване с материалите от НПК пострадалият се призовава за предявяване на разследването, ако е поискал това. По делото не са приложени нито призовки за това следствено действие, нито други документи, удостоверяващи уведомяването на пострадалите лица, че могат да се запознаят с материалите по делото, респ. тяхното бездействие да сторят това. В този смисъл съдът намира за нужно да укаже при следващо приключване на разследването органите на досъдебното производство да спазват разпоредбата на чл.227Чл. 227. (1) След извършване на действията по чл. 226 разследващият орган предявява разследването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Обвиняемият и неговият защитник, пострадалият и неговият повереник се призовават за предявяването на разследването, ако са поискали това. (3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Призоваването се извършва на посочените по делото адреси за призоваване в страната, като призовката се връчва не по-късно от три дни преди датата за предявяване на разследването. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Разследването не се предявява, ако лицето не е намерено на посочените по делото адреси за призоваване в страната или е редовно призовано, но не е посочило уважителни причини за неявяването си. (5) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато обвиняемият се яви без упълномощен защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите по чл. 94, ал. 1 му назначава резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник. (6) (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (7) Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права. (8) Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване. (9) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по чл. 226, ал. 3. (10) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Запознаване с материалите от НПК. Предвид изложеното, съдът намира, че постановлението за прекратяване на досъдебното производство се явява незаконосъобразно, а изводите на прокурора – необосновани. С прекратяване на наказателното производство, ОП – гр.Сливен е постановила незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато с указания за правилното приложение на закона и изясняване на всички относими към предмета на доказване факти. Едва след установяване на всички фактически положения, при съобразяване на законодателно поставената правна рамка, може да обсъжда тезата за липса на престъпление.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 243 ал.5 т.3Чл. 243. ⚖️ Практика (3) (1) Прокурорът прекратява наказателното производство: 1. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) в случаите на чл. 24, ал. 1 и 6; 2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) когато намери, че обвинението не е доказано. (2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2025 г., изм.- ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, на ощетеното юридическо лице, както и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, на Агенцията за държавна финансова инспекция и на Сметната палата - за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата, когато тези органи са направили съобщението за извършеното престъпление. Постановлението за прекратяване може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) С определението съдът може да: 1. потвърди постановлението; 2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства; 3. отмени поста... от НПК, съдът Определи:

ОТМЕНЯ Постановление от 17.12.2015 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. предл.2 от НК по досъдебно производство № 89-а/14 г. по описа на ОСО при ОП - Сливен, вх. № 931/11г., пор. № 50/11 г. на ОП – Сливен, като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на ОП – Сливен с указания да извърши посочените в мотивите към определението действия.

Определението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд – гр.Бургас, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Свързани документи: Жалба по чнд 2/16 ОС - Сливен Определение от 03.08.15 по чнд 339/15 ОС - Сливен