Присъда №10/26.01.2015 НОХД № 1489/2014 ОС Пловдив

   Присъда №10/26.01.2015 НОХД № 1489/2014 ОС Пловдив Присъда №10/26.01.2015 НОХД № 1489/2014 ОС Пловдив Наказателно дело от общ   характер № 10/2014 г. пред Окръжен съд.

Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Г.М. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работещ, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2013 г. в гр.С., обл.Пловдив, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – здравеопазване, в качеството си на ф. в „******” гр.П., филиал гр.К., е причинил смъртта на В. Г. ***, като немарливо е изпълнил следните разпоредби: Чл.2 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Спешна медицинска помощ включва всички медицински дейности насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане на виталните функции на организма”; Чл.4 т.1 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Обект на спешна медицинска помощ са всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им”; Глава ІІ, Раздел І т.1.2.2.1 б.”б” от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Обемът на осъществяваните в ЦСМП дейности по специалността „спешна медицина” включва осигуряване на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми”; Глава ІІ, Раздел І, т.1.2.2.1 б.”в” от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Обемът на осъществяваните ЦСМП дейности по специалността „спешна медицина” включва транспортиране на спешна хоспитализация в болнично заведение при състояние на пациента налагащо продължаване на лечението в болнична обстановка”; Раздел ІІІ, чл.14, б.”б” т.7 от „Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред в „ЦСМП” – Пловдив – „Екипите на спешна медицинска помощ са задължени да предават пациентите в спешните отделения на лечебните заведения за болнична помощ или да предлагат спешна хоспитализация, когато състоянието на пациентите налага продължаване на лечението”, поради което и на основание чл.123 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК ОТЛАГА по отношение на подсъдимия А.Г.М. изпълнението на наложеното наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1 брой стъклена празна ампула с надпис „Аналгин”, 1 брой бяла пластмасова спринцовка с вместимост 5 мл., 1 брой игла с поставен върху нея пластмасов предпазител, 2 броя пликове с лекарства, находящи се при домакина при РУП – Карлово, да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия А.Г.М. /със снета по-горе самоличност/ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 380 лв., направени разноски в хода на съдебното производство и по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 1 135 лева, направени разноски в хода на досъдебното производство.

Присъдата подлежи на протест и обжалване в 15-дневен срок от днес пред Пловдивски апелативен съд.

Мотиви към присъда N 10/26.01.2015 година по нохд N1489/2014г. по описа на ПОС.

Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия А.Г.М. за извършено престъпление по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, за това че това, че на 10.07.2013 г. в гр.С., обл.Пловдив, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – здравеопазване, в качеството си на ***, филиал гр.К., е причинил смъртта на В. Г. ***, като немарливо е изпълнил следните разпоредби: Чл.2 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Спешна медицинска помощ включва всички медицински дейности насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане на виталните функции на организма”; Чл.4 т.1 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Обект на спешна медицинска помощ са всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им”; Глава ІІ, Раздел І т.1.2.2.1 б.”б” от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Обемът на осъществяваните в ЦСМП дейности по специалността „спешна медицина” включва осигуряване на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми”; Глава ІІ, Раздел І, т.1.2.2.1 б.”в” от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Обемът на осъществяваните ЦСМП дейности по специалността „спешна медицина” включва транспортиране на спешна хоспитализация в болнично заведение при състояние на пациента налагащо продължаване на лечението в болнична обстановка”; Раздел ІІІ, чл.14, б.”б” т.7 от „Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред в „ЦСМП” – Пловдив – „Екипите на спешна медицинска помощ са задължени да предават пациентите в спешните отделения на лечебните заведения за болнична помощ или да предлагат спешна хоспитализация, когато състоянието на пациентите налага продължаване на лечението”.

Подсъдимият А.М. не се признава за виновен и иска от съда да бъде оправдан или съда да се произнесе по негова преценка.

Прокурорът поддържа обвинението и иска налагане и на двете предвидени наказания за това престъпление лишаване от свобода при условията на чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания във вр. с чл.160Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК.

Защитниците на подс.М. – адв.С. и адв.К. искат алтернативно или съда да признае подзащитният им за невинен и да го оправдае или ако го признае за виновен да му наложи наказание при условията на чл.55Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. от НК, като не се прилага факултативно предвиденото наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка: Подсъдимият А.М. е на 64 години, българин, български гражданин, има висше образование, женен, работи, неосъждан, живее в гр.К.

Подсъдимият А.М. работи като ***, филиал К. от 01.02.2010г. Същият работи на 12 часови дежурства с екип на линейка. Ползва се с доверието на ръководството на ЦСМП Пловдив, завършил е курс за спешна медицинска помощ, не е наказван дисциплинарно по КТ и по въпроси свързани с медицинската му практика.

Служебните му задължения са уредени в Правилника за устройството и дейността и вътрешния ред в ЦСМП – Пловдив /л.151-167 от ДП/, длъжностната му характеристика /л.150/, Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването и Наредба №45/26.08.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина” издадена от Министерство на здравеопазването.

На 10.07.2013г. подс.М. бил на смяна в екип на спешната помощ на ЦСМП Пловдив, филиал Карлово. Пострадалата В. М. живеела в гр.С., ж.к. „***”, бл.**, вх. „**”, ет.**, ап.** заедно със своя внук – малолетния В., син на дъщеря й св.Г.В., която по това време била на работа в Гърция и била оставила детето на грижите на майка си, защото била разведена.

На 10.07.2013 година около 15 часа В. М. се почувствала зле. Поради тази причина тя се обадила по телефона на своята сестра – св.Г.М.. Пострадалата й обяснила, че има силни и остри болки в гърдите отпред централно на гръдната кост, болка в лявата ръка и болка отзад в лявата част на гърба.

Св. Г.М. ***, а именно на вилата си във вилната зона на гр.С.. След което св.Г.М. помолила своя съсед по вила - св.И.Т. да я свали до блока на сестра й с неговата кола.

По време на придвижването към гр. С. в 15,20 часа много притеснена от обаждането на сестра си св.М. се обадила на спешния телефон 112 и помолила да се изпрати екип на Спешна медицинска помощ към дома на В. М.. В разговора с оператора на тел.112 св.М. предала информация за симптоми на сестра й като; задушаване; повръщане; болки в лявата страна на гърдите, а също така уточнила че сестра й страда от високо кръвно налягане.

Не е ясно как екипът на Районния координационен център към ЦСМП Пловдив е препратил сигнала на дежурния екип на филиала в гр.Карлово, но от неговото съдържание подс.М. останал с впечатлението, че пострадалата В. М. страда от сърдечни болки, затова бързо се отправил към адреса с линейката и влязъл в жилището й където освен пострадалата били и малолетния й внук, сестра й Г.М. и св.И.Т..

След пристигането на подс.М. същия отишъл в стаята където лежала болната В. М. и при нея стояла сестра й Г.М., а св.И.Т. отишъл с малолетното дете в друга стая, за да не става то свидетел на случващото се.

Пострадалата В. М. казала на подс.М., че има силни болки в гърдите и лявата ръка и попитала дали е от „шиповете”, които има.

Подс.М. премерил кръвното налягане на пострадалата, което било нормално и я преслушал със слушалка в областта на сърцето и не установил нещо нередно. След което подс.М. попитал В. М. дали е алергична към „Аналгин”, а тя отговорила че не е алергична. След това подс.М. направил една мускулна инжекция с течен аналгин на пострадалата М. и казал, че това ще я успокои.

Подс.М. изчакал да види действието на инжекцията и попитал пострадалата дали я отпуска болката, а тя отговорила, че я отпуска малко. След което св.Г.М. отишла до другата стая да вземе една кутия с бонбони и да почерпи подсъдимия.

В това време около 15,28 часа подс.М. написал карта № 6399/10.07.2013г. на пациентката М., в която отразил като оплаквания на същата главоболие и световъртеж, състоянието й определи като добро общо, контактна, адекватна и ориентирана, а като диагноза посочил интеркостална невралгия. Посочил и извършената от него инжекция с аналгин. След което си тръгнал.

Тази карта се подписала и от подсъдимия М. и от пострадалата М., след което подсъдимия си тръгнал с линейката. Подс.М. не предложил на пострадалата М. да я транспортира до болницата, за други изследвания, защото поставената от него диагноза „невралгия интеркосталис” не налагала подобно процедиране.

След тръгването на подс.М., св.И.Т. отишъл при В. М. и я попитал как се чувства и дали се нуждае да я закара до болницата с кола. М. му отвърнала, че ще се оправи и той си отишъл на вилата.

Св. Г.М. стояла при сестра си до около 17,00 часа, когато от там дошъл да я вземе сина й. Когато си тръгвала св.М. питала пострадалата как се чувства и тя й отговорила, че няма страшно, свива я, отпуска я, но ще се оправи.

По това време при пострадалата М. дошла другата й сестра св.Л.В.. На нея пострадалата обяснила, че я боли в гърдите, лявата ръка и отзад плешката, уточнила че идвалия лекар й поставил диагноза „Шипове”.

На тази си сестра пострадалата М. казала, че не са й правили кардиограма, защото лекарят не й е предлагал такава. Пострадалата казала на св.В., че от аналгина я е отпуснало, но продължава да я боли в гърдите и отзад. По това време пострадалата М. ходила сама до тоалетната, но трудно, била бледа и трудно вървяла.

Около 19,10 часа св.Л.В. си тръгнала и пострадалата останала сама с внучето си.

Около 19,30 часа на пострадалата В. М. й станало лошо и внучето й отишло да повика на помощ съседката им св.П.Т.. Когато отишла в апартамента на В. М., св.Т. я заварила с апарат за кръвно на ръката и паднала по очи на леглото. Св.Т. извикала „В.”, „В.”, защото й се видяло, че пострадалата не дава признаци на живот и изтичала да извика съседката си св.Н.М., като те двете обърнал по гръб В. М. и се обадили на телефон 112 за помощ.

Докато дойде екипа на спешната медицинска помощ двете свидетелки пръскали с вода по лицето пострадалата М.. След 10-15 минути дошъл нов екип на ЦСМП Пловдив, филиал К. начело със св. К.-Б. лекар в горния център. Доктор К.-Б. констатирала смъртта на В. М., която нямала сърдечна дейност и дишане и направила кардио-пулмунална ресуститация с цел да се опита да върне жизнените функции на М., но това се оказало неуспешно. След това свидетелката констатирала смъртта и уведомила полицията, както се процедирало при внезапната смърт на млад човек. В 20,50 часа св. К.-Б. отпътувала от адреса след като преди това съставила карта №6407/10.07.2013г.

Видно от показанията на свидетелката д-р.Л.Г. /кардиолог/ пострадалата В. М. през месец юни 2013г. я е посетила с оплаквания за неконтролирана и нелекувана артериална хипертония, което се е потвърдило при извършения й преглед и направена кардиограма. Св.Г. предписала на пострадалата антихипертензивна терапия, като се разбрала с М. да си възстанови здравноосигурителните права, които е загубила докато е работила в Гърция и да си избере общо практикуващ лекар, който да я следи. След известно време пострадалата М. отново посетила св.Г., като й казала, че още не е оправила здравните си права, но си взема предписаните хапчета и че кръвното й налягане се е нормализирало.

От извършената съдебно-медицинска експертиза на трупа на В. М. /л.55-62 ДП/ се установява, че пострадалата е имала тежка хипертрофия на сърцето за сметка на лявата камера, хипертонична болест, добре изразена генерализирана артеросклероза с преимуществено изразена коронаросклероза, наличие на смесен тромб в лявата коронарна артерия на 1 см. от устието й, ръбец от стар трасморален инфаркт на миокарда, тежка миокардиофиброза, липса на травматични увреждания. Причината за смъртта на В. М. е остро развила се сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, обусловена от тежки хронични и остри болестни изменения на сърдечносъдовата система.

От извършената петорна комисионна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.75-91 ДП/ се установява, че най-вероятна причина за смъртта на В. М. е ритмогенно камерно мъждене вследствие на пълна оклузия на магистрален коронарен съд /проксимална тромбоза на лява коронарна артерия/. Диагнозата поставена от ФСМП К. – „невралгия интеркосталис” е неправилна. Горепосочената диагноза се поставя след изключване на всички останали органични заболявания на органите в гръдния кош, протичащи с гръдна болка. За тази цел ЕКГ е задължително. Експертите считат, че не са предприети своевременно необходимите диагностични и терапевтични действия съобразно спешното състояние на пациентката. При пациентката не е направено ЕКГ, както и своевременно не е била откарана до най-близкия спешен център. Посочените пропуски са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Според експертите задължително е трябвало починалата В. М. след първоначалния преглед да бъде транспортирана до най-близкото болнично заведение. Ако същата е била транспортирана до болнично заведение след поставяне на правилна диагноза, хоспитализирана, както и получаването на адекватно лечение, би могло да бъде предотвратено настъпването на летален изход /смъртността при подобна диагноза е между 6-9% и 7-18%/. Според експертите действията на екипа на ФСМП Карлово не са били достатъчни като обем и насоченост при оказване на спешна медицинска помощ. Експертите приемат като първо неправилно действие от страна диспечерите на ФСМП изпращането на екип, оглавяван от медицински специалист фелдшер за посещение, за което е било ясно, че се касае за случай с гръдна болка, което по същество представлява изключителна опасност за пациента и сложност за медика при оказване на медицинска помощ. Като второ неправилно действие с категоричност експертите сочат, че екипа на ФСМП Карлово е подценил спешната ситуация, медицинския специалист не се е ориентирал правилно в казуса и не е извършил необходимите спешни медицински действия /незабавен транспорт до най-близкото спешно отделение за консултации и последващо лечение/. Практически екипът на ФСМП К. би могъл да предотврати смъртта на М. със своевременни медицински действия /ЕКГ, поставяне на диагноза, транспортиране до най-близък спешен център/.

Видно от допълнителната комисионна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.104-112 от ДП/ експертите считат, че за изключване на наличието на живото-застрашаващо събитие – гръдна болка е било необходимо извършването на ЕКГ изследване в дома на болната. В тази връзка при наличието на противоречива анамнеза /подаден сигнал за болки в гърдите към ЦСМП и записано във фиша на ЦСМП в анамнезата „главоболие и световъртеж”/ подс.М. е бил длъжен да направи ЕКГ, подборен сърдечен статус и транспортиране до най-близък спешен център. При наличие на отказ от страна на починалата както твърди подсъдимият е било необходимо това да бъде отразено собствено ръчно от пациентката във фиша на ЦСМП. Поради което експертите считат, че действията на подс.М. в тази ситуация са били неправилни.

От извършената съдебно-химическа експертиза /л.126-128 ДП/ се установява, че в кръвта и вътрешните органни части на В. М. има наличие на следи от аналгин. Не е установено наличие на барбитурати, салицилати, фенотиазини, имипрамини, алкалоиди / в това число хероин, морфин кодеин/, амфетамини, бензодиазепини, както и други лекарствени вещества – азотни бази и техните метаболити.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана частично от обясненията на подсъдимия А.М., свидетелските показания на свидетелите Г. В., Г.М., И.Т., И.Ф., Л.В., П.Т., Н.М., В.К. – Б. и Л.Г., като показанията на последните две свидетелки са приобщени към доказателствата по реда на чл.281 т.5Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче... от НПК. Горните факти се доказват и от протокола за оглед на местопроизшествие с фотоалбум /л.15-22 ДП/, съдебномедицинска експертиза на трупа на В. М. /л.55-62 ДП/, петорна комисионна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.75-91 ДП/, допълнителната комисионна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л.104-112 от ДП/, съдебно-химическа експертиза /л.126-128 ДП/, писмени документи от ФСМП К. /л.132-143 от ДП/, длъжностна характеристика и правилник за устройство, дейността и вътрешния ред в ЦСМП Пловдив /л.150-167 ДП/, удостоверение за наследници и акт за смърт /л.170.171 ДП/, справка за съдимост л.175 ДП, характеристика на подс.М. - л.176 ДП и л.64 СП, запис на разговор от телефон 112 записан на л.65 и 66 от СП, приложените веществени доказателства.

Относно наличните противоречия в показанията на свидетелката Г.М. и обясненият на подс.М. съдът счита следното. Първото противоречие е по въпроса - присъствала ли е Г.М. през цялото време докато е траел прегледа на пострадалата М. от подс.М.. Този факт се отрича от М., докато според М. тя е била там през цялото време. Показанията на св.М. са потвърдени от св.И.Т., който сочи че той е гледал внучето на М. в другата стая, докато М. е стояла 10-15 минути при сестра си и подс.М., тоест през цялото време докато трае прегледа с изключение на едно идване да вземе бонбони, за да почерпи подсъдимия преди той да си тръгне от дома на М.. Св.И.Т. не е роднина на М. и М., а само съсед на втората във вилната зона на гр.С., поради което на неговите показания може да му се има доверие, защото същият е незаинтересуван от изхода на делото. Ето защо по този въпрос съдът дава вяра на показанията на Г.М., а счита обясненията на подс.М. за недостоверни по този въпрос.

Второто противоречие е по въпроса какви са били оплакванията на В. М. по време на прегледа й от подс.М.. Последният твърди, че тя се е оплаквала от главоболие, световъртеж и болки в рамото при движение, докато св.М. твърди, че сестра й се е оплаквала от болки в гърдите, лявата ръка и гърба в лявата страна. Съдът и тук дава вяра на показанията на св.М., защото същите са потвърдени от обективирания в съдебния протокол запис от разговор на тази свидетелка с оператора на националния телефон за спешни случаи 112, в който като оплаквания се сочат задушаване, болки в лявата страна, повръщане, като минало заболяване се сочи хипертония. За главоболие и световъртеж изобщо не става дума. Вярно е че по делото няма запис как тези симптоми да предадени на подс.М., но също така е факт, че той сам в своите обяснения твърди, че е бързал по стълбите към апартамента на М., защото според него ставало дума за „сърдечна болка” /л.41 от СП/. Според повторните обяснения на подс.М. /л.67 от СП/ той е считал, че е налице сърдечна болка, защото му е предадено за прилошаване от диспечерите на ЦСМП Пловдив. Това потвърждава, че симптомите на Г.М. са правилно предадени на подс.М. и той напълно правилно от тези симптоми е стигнал до извода, че се касае за сърдечни проблеми.

След като св. М. през цялото време е стояла при сестра си и е слушала от какво се оплаква и не е чула оплаквания от главоболие и световъртеж, то съдът приема че такива симптоми не са казани на подс.М. от пострадалата М.. Явно подс.М. с цел да оправдае диагнозата си е написал тези несъществуващи към този момент симптоми. Безспорно е по делото, че пострадалата М. е подвела донякъде подс.М. като го е уведомила, че има шипове и е предполагала, че болката в гръдния кош може да е от там, но подсъдимият е бил длъжен да провери всички симптоми на пострадалата, а не да се подвежда от вероятните диагнози предлагани му от пострадалата. Поради което съдът приема, че тук верни са показанията на св.М., а подс.М. явно се стреми да укрие наличните симптоми за гръдна болка и да оправдае грешната си диагноза.

Третото противоречие между показанията на свидетелката Г.М. и обясненият на подс.М. е относно въпроса предлагал ли е М. на пострадалата транспортиране до болница и отказвала ли му е тя подобно транспортиране. Подс. М. твърди, че е предлагал на пострадалата М. да я закара в болницата, но тя му е отказала. Св.М. отрича подобно предложение да е правено в нейно присъствие. Доколкото спешната медицинска помощ е правнорегламентирана дейност същата съдържа специална писмена форма за доказване на отказа на пациента за транспортиране в болница. Това е видно от попълнената карта №6399 /л.36 ДП/, в която нито е отбелязано от подсъдимия отказ от транспорт за лечение или хоспитализация, нито има подпис за това на пациента. При това положение следва да се приеме за безспорно доказано, че подобно предложение към пострадалата М. не е било направено и тя не е отказвала транспорт в болница. А и това е логично с оглед грешната диагноза поставена от подс.М., която сочи добро общо състояние и страдание /невралгия/, което изобщо не налага спешно лечение и незабавно транспортиране в болница.

Горните събрани доказателства по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно допълващи се и водят до един единствен извод за извършване на настоящото престъпление от подс. А.М..

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият А.М. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост. Безспорно е доказано по делото, че подс.М. работи като ***, филиал К.. Видно от приложената му длъжностна характеристика същият притежава необходимото образование за изпълнение на длъжността си и има съответната квалификация за правилно и законосъобразно осъществяване на дейността по спешната медицинска помощ. В кръга на функциите и задълженията му влиза осъществяване на спешна медицинска помощ в това число и да извършва диагностични, лечебни и реанимационни мероприятия, включая и ресуститация, дефибрилация, кардиостимулация и др. Същият има право да извършва и хоспитализация на пациенти при нужда. Тази длъжностна характеристика на подс.М. независимо, че същият не е лекар с висше образование му дава право, а и го задължава да извършва горния кръг медицински дейности, което напълно съобразено с правната уредба действаща в страната.

Видно от чл.7 от Наредба № 1/8.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр.15 от 18.02.2011 г., на основание чл.7 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерки и асоциираните медицински специалисти, фелдшерите могат самостоятелно да извършват долекарски медицински преглед в център за спешна медицинска помощ, в случаите, когато пациентът не може да бъде прегледан от лекар, чрез снемане на анамнеза, статус, поставяне на предварителна (работна) диагноза на база симптоматиката, обективното състояние и лабораторните изследвания на болния. Пак видно от горния нормативен акт фелдшерите като медицински специалисти имат право да извършват и то самостоятелно електрокардиография и да разпознават промени в електрокардиограмата, налагащи оказване на спешна медицинска помощ. Имат право да оказват спешна медицинска помощ на пострадалия в отсъствието на лекаря, както и да извършват първична реанимация - непряк сърдечен масаж, дефибрилация и изкуствена вентилация. Тоест подс.М. е бил длъжен и е имал право да извърши всички медицински дейности, вменени му в служебна отговорност.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият А.М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, защото на 10.07.2013 г. в гр.С., обл.Пловдив, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – здравеопазване, в качеството си на *** гр.Пловдив, филиал гр.К., е причинил смъртта на В. Г. ***, като немарливо е изпълнил следните разпоредби: Чл.2 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Спешна медицинска помощ включва всички медицински дейности насочени към възстановяване на остро настъпили животозастрашаващи нарушения и поддържане на виталните функции на организма”; Чл.4 т.1 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Обект на спешна медицинска помощ са всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им”; Глава ІІ, Раздел І т.1.2.2.1 б.”б” от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Обемът на осъществяваните в ЦСМП дейности по специалността „спешна медицина” включва осигуряване на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми”; Глава ІІ, Раздел І, т.1.2.2.1 б.”в” от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министерство на здравеопазването – „Обемът на осъществяваните ЦСМП дейности по специалността „спешна медицина” включва транспортиране на спешна хоспитализация в болнично заведение при състояние на пациента налагащо продължаване на лечението в болнична обстановка”; Раздел ІІІ, чл.14, б.”б” т.7 от „Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред в „ЦСМП” – Пловдив – „Екипите на спешна медицинска помощ са задължени да предават пациентите в спешните отделения на лечебните заведения за болнична помощ или да предлагат спешна хоспитализация, когато състоянието на пациентите налага продължаване на лечението”.

Доколкото съдът не притежава необходимите познания, за да прецени адекватността на диагнозата поставена от подс.М. на пострадалата М. при наличните симптоми и последващото предписано лечение и нуждата от хоспитализация, то той напълно се доверява на изводите на петорна комисионна съдебномедицинска експертиза, която приема, че подс.М. е допуснал грешка като е подценил спешната ситуация, не се е ориентирал правилно в казуса и не е извършил необходимите спешни медицински действия /незабавен транспорт до най-близкото спешно отделение за консултации и последващо лечение/. При условие, че подс.М. би могъл да предотврати смъртта на М. със своевременно медицински действия /ЕКГ, поставяне на диагноза, транспортиране до най-близък спешен център/.

Съдът напълно приема изводите на вещите лица, че за изключване на наличието на живото-застрашаващо събитие – гръдна болка е било необходимо извършването на ЕКГ изследване в дома на болната, подборен сърдечен статус и транспортиране до най-близък спешен център. Неизпълнението на тези правнорегламентирани действия, а и служебни задължения, осъществявани във връзка с дейност източник на повишена опасност – здравеопазване /която дейност е безспорно приемана в съдебната практика като източник на повишена опасност/, от подсъдимият е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, видно от заключението на горната СМЕ. Вярно е че според горната СМЕ ако пострадалата М. е била транспортирана до болнично заведение след поставянето на правилна диагноза, хоспитализирана, както и след получаването на адекватно лечение, би могло да бъде предотвратено настъпването на летален изход с изключение на обикновената непредотвратима смъртност при подобна диагноза между 6-9% и 7-18%. Според съда подобен непредотвратим летален изход, видно от посочените проценти смъртност, е твърде нисък, за да опровергае наличната причинна връзка между смъртта на пострадалата и неправилното поведение на подсъдимия.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. А.М. е извършил престъплението по непредпазливост. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – смъртта на пострадалата М., но е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да стори това. Налице е немарливо изпълнение на правнорегламентираната дейност по оказване на спешна медицинска помощ от страна на подс.М., защото той е бил длъжен при гръдна болка да извърши ЕКГ на пострадалата и да я транспортира до болнично заведение, а не е осъществил тези свои задължения, при условие че е бил длъжен да ги извърши и е имал необходимата квалификация, опит и технически възможности да го стори.

Неоснователно е възражението на защитата на подс. М., че последният не е имал съзнанието, че състоянието на пациента е живото застрашаващо и е нямал обективни данни за възможен летален изход, поради което не е действал съгласно изискванията за подобни спешни състояния. Според съда от информацията предадена от св.М. на спешния телефон 112, а и от факта че подс.М., по негови собствени признания е бягал към апартамента на пострадалата М. с мисълта, че става дума за „сърдечна болка” може да се направи извода, че М. е знаел, че има оплакване от симптоми водещи до извода за възможно сърдечно заболяване. Но при пристигането на адреса без да извърши дори и ЕКГ изследване е отхвърлил възможността за подобна диагноза, което е неправилно поведение от негова страна в разрез със служебните му задължения за действие при подобни симптоми.

При индивидуализацията на наказанието на подс. А.М. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – критично отношение към деянието, липса на минали осъждания, добри характеристични данни – дадени от прекия му началник св.С., както устно така и писмено, свързани с многогодишно добро изпълнение на трудовите му задължения в ЦСМП и липса на каквито и да е дисциплинарни наказания по КТ. Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е обикновената за този вид престъпления. Налице само и то многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства.

Ето защо следва да се наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. от НК като се определи наказание лишаване от свобода под предвидения най-нисък предел, а именно следва да се наложи наказание шест месеца лишаване от свобода. Налице са всички основания на чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК. Подсъдимият М. не е осъждан и настоящият съд преценява, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не се налага така определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно. Ето защо съдът отлага изпълнението на наложеното наказание шест месеца лишаване от свобода по отношение на подсъдимия М. за изпитателен срок от три години.

Според настоящият съд на подс.М. не следва да се налага предвиденото в чл.160 ал.1Чл. 160. ⚖️ Практика (8) (1) (Предишен текст на чл. 160 - ДВ, бр. 54 от 1978 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) За престъпленията по чл. 116, ал. 1, точка 2, 123, 126, чл. 131, ал. 1, точка 2, 134, чл. 142, ал. 2 и 3, съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 или 7. (2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 1978 г., заличена - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Особена разпоредба от НК факултативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК да се упражнява определена професия или дейност. Подс.М. е човек в предпенсионна възраст има много добра професионална репутация и липса на други дисциплинарни нарушения при изпълнение на трудовите си функции и подобно наказание не би изиграло своята роля конкретно за този деец, поради което и не следва да му се налага.

Веществените доказателства – 1 брой стъклена празна ампула с надпис „Аналгин”, 1 брой бяла пластмасова спринцовка с вместимост 5 мл., 1 брой игла с поставен върху нея пластмасов предпазител, 2 броя пликове с лекарства, находящи се при домакина при РУП – Карлово следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

Подс. А.М. следва да се осъди на основание чл.189 ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските от НПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 380 лв., направени разноски в хода на съдебното производство и по сметка на ОД на МВР – Пловдив да заплати сумата от 1 135 лева, направени разноски в хода на досъдебното производство.

Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МАРУСЯ ХРИСТОЗОВА МАРИЙКА ДОНКОВА Секретар: М.А. Прокурор: СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА като разгледа НОХД № 1489 по описа за 2014 година, докладвано от Председателя, след съвещание