Решение №/ 02.05.2012 ВНОХД 47/2012 АпС Варна

 РЕШЕНИЕ №/ 02.05.2012 ВНОХД 47/2012 АпС Варна

 Наказателно дело от общ характер № 47/2012 г. пред Апелативен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и постановява присъда .

Решение от 02.05.2012г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, внохд № 47 по описа за 2012год. За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Разградския окръжен прокурор и въззивна жалба от гражданските ищци и частни обвинители, чрез пълномощника им, адв. К.Н. против присъдата по нохд № 309/11г. по описа на Разградския окръжен съд, от 19.01.2012г., с която подсъдимата Е.Х.М. е призната за невинна и е оправдана по обвиненията й по чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. и чл.225б ал.1 пр.2Чл. 225б. ⚖️ Практика (10) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. НК. и са отхвърлени изцяло предявените граждански искове общо в размер на 100 000лв.

В протеста и жалбата се изразява становище за необоснованост на атакуваната присъда и се прави искане за отменянето й и постановяване на осъдителна такава по възведените обвинения като съда определи на подсъдимата М. наказание каквото е поискано пред първата инстанция от представителя на обвинението, както и от частните обвинители. В жалбата си частните обвинители са направили доказателствени искания, по отношение на които съдът се е произнесъл с определение.

В с.з. прокурора не поддържа така подадения протест и изразява становище за правилност и обоснованост на постановената присъда по отношение на подс. М. като предлага тя да бъде потвърдена изцяло и по отношение на двете обвинения. По отношение жалбите на частните обвинители и граждански ищци изразява становище за неоснователност на същите.

Представителят на гр. ищец и частни обвинители поддържат жалбата си и изразява становище за необоснованост на присъдата като молят същата да бъде отменена и бъде постановена осъдителна такава..

Защитата на подсъдимата М. изразява становище за неоснователност на протеста, както и на жалбата на частните обвинители и моли същите да бъдат оставени без уважение като присъдата бъде потвърдена изцяло.

Протестът и жалбата са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312Чл. 312. (1) Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения. (2) Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание. Глава двадесет и първа. ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО Раздел I. Общи положения Предмет на въззивната проверка и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 19.01.12г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимата Е.Х.М. за невинна в това, че в периода 18-21.09.2009г. в МБАЛ „Св.Иван Рилски” гр.Разград, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – лекарска професия – лекар ординатор акушер-гинеколог не спазил т.19 от пар.1 на ДР на Наредба№32/30.12.2008г., за утвърждаване на медицински стандарт АГ, издаден от МЗ ДВ бр.6/23.01.2009г. да осигури неонатолог и анестезиолог и по непредпазливост причинила смъртта на бебето Вели Б.Б., настъпила на 22.09.2009г. като я оправдала по обвинението й по чл.123 ал.1 пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК.

Със същата присъда е признал подсъдимата за невинна и в това, на 18.09.09г. в гр.Разград да е получила облага, сумата от 250лв., която не й се следва за оказана от нея медицинска услуга – водене на раждане и я е оправдала по обвинението й по чл.225б ал.1 пр.2Чл. 225б. ⚖️ Практика (10) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. НК. Съдът е отхвърлил изцяло предявените срещу подс. М. граждански искове за претърпени неимуществени вреди общо в размер на 100 000лв. като неоснователни и недоказани.

За да стигне до този резултат окръжният съд е приел за установено, че подс.М. била назначена на длъжност лекар ординатор, акушер-гинеколог като служебните й задължения били описани в длъжностната й характеристика. Като специфично задължение й било вменено да осигури неонатолог и анестезиолог при рискови раждания – седалищно предлежание, преждевременни раждания, тежки нефропатии и др. Вменено й е било също задължение да наблюдава състоянието на родилката и новороденото в продължение на два часа след раждането. Приложено е по делото и становище на Началника на АГД при МБАЛ Разград, д-р М., според което в случай на раждане при по-малко от 36 г.с. задължително присъства неонатолог. Според утвърдения медицински стандарт АГ – предтерминно, недоносено, преждевременно раждане е това на жизнеспособен плод с телесна маса при раждането до 2499 гр. и/или гест. възраст по-малко от 37 навършени ГС. Под „потенциална жизнеспособност” се разбира теоретичната способност на плода да води извънутробен живот. Като такъв се определя при тегло над 600 гр.и/или 22 и повече г.с., както и независимо от това ако е роден жив и е живял поне три денонощия.

Свид. В.Б. била бременна, като по време на бременността имала проблеми. В шестия месец постъпила на лечение с диагноза „лъжливо раждане”. На 17.09.09г. й изтекли околоплодните води, което наложило транспортирането й в болницата в гр.Радград. В 01,15ч. на 18.09.09г. била приета в АГО от подсъдимата М., която била на смяна с диагноза нормално раждане, като термина бил определен за 12.10.09г. При извършения преглед подс. М. установила 5 см. разкритие като всички данни били отразени в Историята на бременността и раждането. Поради липса на родова дейност около 03.30-04.00ч. била включена система с цел стимулиране на раждането. Междувременно подс. М. казала на близките на родилката, че смяната й свършва сутринта и ако искат тя да продължи израждането трябва да заплатят за избор на екип. Всички се съгласили подсъдимата да остане и довърши раждането като заплатят сумата от 65лв. за избор на екип. Около 07.00-7.30ч. пристигнала следващата смяна – акушерките Д. и Н., д-р Кр.р., която имала освен специализацията „АГ” и „анестезиология”. Пристигнал и свид. М.О., който замествал началника на отделението. По това време свид. Бибялова се намирала в предродилна зала и била включена на монитор за проследяване на детските сърдечни тонове и контракциите. Тоновете се отчитали със звуков сигнал и не се записвали на хартиен носител и били в норма. Раждането приключило в 10.10ч. като свидетелката родила момченце, което изплакало след аспирация. Било с тегло 2900гр. и 49 см. ръст. След приключване на раждането в залата били допуснали майката и свекървата на родилката, след което те отишли да купят необходимото за бебето. След около 10-15 мин след раждането детето започнало да изпитва затруднение в дишането и да стене, което наложило поставянето му в кислородна палатка. За това бил уведомен и д-р О., който разпоредил да се извика детски лекар. Дежурната д-р Т. след извършения преглед преценила, че детето следва да бъде приведено в сектора за интензивно лечение в Детско отделение. Казала на майката, че ще вземе детето в отделението за недоносени бебета. То постъпило там в 10.55ч. с диагноза „умерена асфиксия при раждането” като в болничният лист било отбелязано, че детето е родено в 37-ма г.с. по вагинален път поради ППОМ, изплакало при аспирация, бледовато, с цианоза и петехии по лицето, понижен тонус и рефлекторна възбудимост. Стенело силно, с везиколарно отслабено в основите дишане. Било поставено в кувьоз. На 20.09. била направена рентгенова снимка като се установило, че дробовете са чисти, но въпреки това състоянието на детето са влошавало. Бил извикан за консулт специалист от Варна- свид. Д-р Я.. Тя заключила, че не се налагат драстични промени в лечението и предписала само леки корекции, наложили се в следствие резултатите от изследванията. Въпреки това състоянието на детето продължило да се влошава и в 00.45ч. на 22.09. то починало в следствие на тежка дихателна и сърдечносъдова недостатъчност. Патоанатомът, свид. Д.В. е отразила в диагнозата, като основно заболяване „асфиксия на новороденото”, масивни фетални белодробни ателектази двустранно, халианни мембрани-огнищно, тежък венозен застой в малкия кръг на кръвообръщение и като усложнения – левостранен пневмоторакс, интерстициален емфизем, Хеморагична диатеза – паренхимни кръвоизливи в белия дроб, бъбреците и мозъчните стомахчета.

Съгласно изслушаните експертизи детето е родено недоносено като е спазен медицинския стандарт като при 5-6% от децата родени между 35 и 37 г.с. боледуват от респираторен дистрес синдром и 1-2% умират поради настъпили усложнения, независимо от проведеното лечение от неонатолози. Този синдром може да бъде причинен от незрялост на белия дроб, като момчетата боледуват по-често от момичената. От данните за късата пъпна връв и счупената ключица вещото лице прави извод за удължаване на втория период на раждането – предпоставка за отключване на асфикцията през този период, но тази хипотеза не би могла да бъде убедително доказана ретроспективно. Според експерта първичния респираторен дистрес синдром, свързан с незрялостта на новороденото момче, поради белодробна незрялост е доста по-вероятен при нормално протекло раждане. В.лице Р. счита, че лечението е било адекватно и според новия стандарт от 2010г. присъствието на неонатолог при раждането не е задължително. Счита, че трудно може да се даде отговор кога е възникнала асфиксията, но обстоятелството, че детето е недоносено е основният фактор за неблагоприятния изход. В. лице В.Георгиева приема, че причина за смъртта на детето е мултиорганна дисфункция, а първопричината е респираторния дистрес синдром. Приема, че детето е било недоносено както по г.с. така и по морфология. Отбелязва, че може да се предполага, но не може да се докаже, поради липса на данни, че развитието на РДС е заложен по време на раждането и се е развил в първите минути поради общата тъканно органна незрялост. Детето е попадало в онези 5%, които развиват неонатален РДС и в още по-редкия 1% от случаите завършващи със смърт. Не изключва същия изход и при присъствието на неонатолог при раждането като отчита по-големи шансове и не намира причинно-следствена връзка между действията на подс. М. и смъртта на детето. В същия смисъл е и заключението на в.л.В.Н., която сочи че се касае до недоносено дете, а проведеното лечение е адекватно като няма причинно-следствена връзка между действията на подсъдимата и настъпилата по-късно смърт на новороденото. Счита, че присъствието на неонатолог при раждането не би променило нищо, тъй като се били предприети по-агресивни мерки за лечение след първите 30 часа от живота на детето.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани доказателства. Правилно съдът е приел, че се касае до раждане на недоносено дете. Обосновано съдът е приел и че не се установява по безспорен и категоричен начин причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимата водеща раждането и настъпилия в последствие резултат – смъртта на новороденото. Съобразно действащия към този момент стандарт при наличие на рисково раждане, с оглед недоносеност е било необходимо присъствие на анестезиолог и детски лекар. Установено е, че присъстващата в залата д-р р. е имала специализация анестезиология, въпреки, че не е била в това си качество там. При нужда е могла да реагира адекватно и своевременно. Установено е, че раждането е протекло нормално, взети са били по-отношение на роденото дете адекватни мерки и когато е било установено наличие на някакъв проблем е бил извикан и детски лекар, който също е реагирал адекватно. Задължение на водещия раждането АГ специалист е да наблюдава в продължение на 2 часа както майката така и детето, като след това детето става пациент на детския лекар т.е. след този период водещият раждането лекар няма отношение към детето , а само към майката. Следна да се има предвид и обстоятелството, че по сега действащия стандарт това задължение за присъствие на други специалисти по време на раждане не е задължително и такива се осигуряват по усмотрение на водещия раждането лекар. Налице е формално нарушение, но то е не е пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат повече от два дни след раждането. В този смисъл заключенията на вещите лица са категорични и съда няма причина да се кредитира тези заключения.

В с.з. пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимата прави възражение, че в обвинителния акт не били посочени конкретните нарушения допуснати от подсъдимата запълващи бланкетната норма на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Това не е така тъй като ясно са посочени задълженията според стандартите и длъжностната характеристика и конкретните действия на подс. М.. Такова процесуално нарушение не е налице.

Както вече беше посочено нарушение има, но то не е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат и поради това не е налице деяние по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК извършено от подс. М..

В допълнението към протеста се сочи, че поради забавяне „губене на достатъчно ценно време за рязане на пъпна връв, къпане, повиване, теглене и др.” по-агресивно лечение е предприето след първите 30 часа като на д-р Т. е било необходимо време за да се ориентира в създалата се ситуация. Всички тези изводи са абсолютно произволни. След раждането са извършвани рутинни действия и едва след появяване на първите симптоми на затруднения в дишането на новороденото са предприети и първите адекватни мерки – поставянето му в кислородна палатка и осигуряването на детски лекар. Детето е прието в детското отделение около час след раждането му като не е било необходимо детския лекар „да се ориентира в създалата се ситуация”, тъй като е установено, че провежданото лечение от първия момент е било абсолютно адекватно и едва след 30-тия час се е наложило по агресивно лечение. Това не е по вина на подсъдимата, а поради недоносеността на детето – непълно развитие и разгръщане на белите му дробове. Както вече беше посочено, след втория час от раждането детето не е пациент на подсъдимата, а е установено, че при раждането не са били налице никакви индикации за бъдещо неблагоприятно развитие – детето е проплакало след аспирация. Много подробно и обстоятелствено окръжният съд е изложил мотиви, които се споделят напълно и от настоящата инстанция, относно липсата на причинно следствена връзка. Съдът е направил пълен анализ на всяко от отделните действия на подсъдимата по изпълнение на задълженията й като е стигнал до единствения правилен извод, че не е налице причинна връзка между тези действия и настъпилия противоправния резултат. Анализът е обоснован с всички събрани доказателства по делото и настоящата инстанция няма да го повтаря. Подробно окръжният съд е описал всички действия, които подсъдимата е трябвало да извърши. Всички изводи на съда са абсолютно обосновани и подкрепени от събраните гласни доказателства.

Що се касае до второто обвинение по чл.225бЧл. 225б. ⚖️ Практика (10) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. НК, правилно, обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че деянието не е доказано по безспорен и категоричен начин. Налице са противоречия в показанията на разпитаните свидетели, които освен това са и пряко заинтересовани. Необходимо е гласните доказателства да са непротиворечиви, в пълен синхрон и без противоречия в основните факти на доказване. Съдът е изложил мотиви защо не кредитира показанията на роднините на гр. ищци в това отношение. Тези съображения се споделят и от настоящата инстанция изцяло. Докато противоречията в показанията на майката и свекървата на гр. ищца В.Б. биха могли да се обяснят с притеснението им в този момент, то показанията на свид. И.Т. изцяло не кореспондират с тях. Докато двете свидетелки разказват, че лекарката е поискала от тях сумата от 250лв. в родилната зала или пред нея, то свид. Т., който е бил в автомобила си навън през цялото време в един момент твърди, че е чул тази разговор и той е станал навън, а не в сградата, че е присъствал както на искането на сумата, така и на предаването й. Налице са и други противоречия по отношение времето и мястото на искане и предаване на сумата. Предвид всичко това, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че обвинението е недоказано по безспорен и канегоричен начи.

В този смисъл и протеста и жалбата на частите обвинители и гр. ищци се явяват неоснователни, а присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.336Чл. 336. ⚖️ Практика (2) (1) Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да: 1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция; 3. оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд; 4. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. (2) Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. (3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение, като прилага чл. 309, ал. 2 - 4. Изменение на първоинстанционната присъда НПК

Варненският апелативен съд РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 19.01.2012г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд №309/2011г. по отношение на подсъдимата Е.Х.М. с ЕГ№ .... Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.