Решение № 232 по т. д. № 1871/2024 г. на ВКС

Граждански дела

Резултат от делото: Уважен иск
Номер на дело: 232
Година нa делото: 2024
Медицинска грешка: Терапевтична грешка
Нарушен стандарт: Друго
Приложим закон: Други
Ключови доказателства: СМЕ

⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО

Страни: М. И. Г. срещу „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД
Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 30.03.2022 г., довело до триглезенно счупване на лявата глезенна става. Претенцията е по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Ключови моменти: Заключение на съдебномедицинска експертиза (СМЕ), неоспорено от страните, установило тежко телесно увреждане – триглезенно счупване на лявата глезенна става, наложило оперативно лечение и дълъг възстановителен период (около 6 месеца). Констатирани са продължителни болки и страдания (очаквани до 3 години) и сериозни остатъчни последици: неправилно зарастване на счупването, оток и удебеляване на крайника, 7 см оперативни белези и намален обем на движенията на ставата с 32%. Вещите лица са посочили несигурна прогноза преди предстояща операция за отстраняване на импланти. Върховният касационен съд (ВКС) е счел, че въззивният съд е определил занижено обезщетение, без да оцени в достатъчна степен съвкупността от факти, включително възрастта на пострадалия (53 г.), преживения стрес и сериозността на остатъчните последици.
Решение: Върховният касационен съд ОТМЕНЯ въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за сумата от 20 000 лв. и ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД да заплати на М. И. Г. допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв. (ведно със законната лихва) за неимуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 КЗ. С това общото обезщетение (включително доброволно платени 15 000 лв. и присъдени от Апелативен съд 10 000 лв.) достига 45 000 лв., което съответства на пълния размер на претендираното от ищеца справедливо обезщетение.

Решение № 232 по т. д. № 1871/2024 г. на ВКС Върховен касационен съд НАЧАЛО СПРАВКИ ЗА ДЕЛА ПРЕСОФИС БЮЛЕТИН КОНТАКТИ Съдебен акт 2 Р Е Ш Е Н И Е № 232 гр. София, 01.08.2025 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА при участие на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1871 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на ГПК. С определение № 600 от 25.02.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 631 от 27.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 669/2024 г. на Апелативен съд - София, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 250 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 3475/2023 г. на Софийски градски съд е осъдено „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД да заплати на М. И. Г. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 30.03.2022 г., в размер на сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното плащане, и е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над присъдените 10 000 лв. до претендираните 45 000 лв., като е разпределена отговорността на страните за разноски и държавна такса съобразно правилата на ГПК. В подадената от ищеца М. И. Г. - чрез адв. В. О., касационна жалба срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 10 000 лв. до претендираните 45 000 лв., се прави искане за отмяна на решението като неправилно в обжалваната част и за уважаване на исковата претенция в пълен размер с присъждане на разноски. Касаторът - ищец поддържа оплаквания, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е извършил съвкупна преценка на доказателствата и е игнорирал събрани по делото доказателства, относими към преценката за справедливия размер на дължимото обезщетение; че съдът не е съобразил в достатъчна степен вида и тежестта на установените от заключението на съдебномедицинската експертиза телесни увреждания, получени в резултат на произшествието, и остатъчните последици от тях, които имат значение за приложението на разпоредбата на ЗЗД; че решението е постановено в нарушение на ЗЗД като е присъдено занижено по размер обезщетение, което не кореспондира с принципа за справедливост. Касационната жалба на ответника „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД, подадена чрез юрк. П. Н. и поддържана в открито заседание от адв. Н. Л., е насочена срещу частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение дружеството - касатор е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв. В жалбата са развити оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - ЗЗД, и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора - ответник, въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на ЗЗД и е определил обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер от 25 000 лв. (от които 15 000 лв. са изплатени доброволно на ищеца преди завеждане на делото), който не е съобразен с броя и с характера на получените увреждания, с интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания и с отсъствието на категорични доказателства за преживени от ищеца психични травми по повод на инцидента, както и за сериозни остатъчни последици; Въззивният съд не е извършил всестранна и обективна оценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е основал изводите си на показания, дадени от заинтересовани в полза на ищеца свидетели. По съображения в жалбата прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и за намаляване на размера на присъденото от първата инстанция обезщетение с присъждане на разноски. В проведеното открито съдебно заседание всяка от страните - чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна жалба и оспорва като неоснователна касационната жалба на насрещната страна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, съобразно правомощията по ГПК приема следното : За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства и е достигнал до извод, че ищецът М. И. Г. има право на справедливо обезщетение в размер на 25 000 лв. за неимуществените вреди, които е претърпял при ПТП на 30.03.2022 г., причинено виновно и противоправно от водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД. В съответствие с така направения извод, като е отчел доброволно изплатеното от застрахователя (преди завеждане на делото) обезщетение в размер на 15 000 лв. и като е преценил за неоснователно противопоставеното с отговора на исковата молба възражение за принос на пострадалия по ЗЗД, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по КЗ за сумата 10 000 лв., осъдил е ответника да заплати тази сума на ищеца и е потвърдил решението в частта за отхвърляне на иска за разликата над присъдените 10 000 лв. до претендираните 45 000 лв. При произнасяне по справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил заключението на съдебномедицинската експертиза, неоспорено от страните, в което са направени следните констатации : Вследствие на инцидента ищецът е получил триглезенно счупване на лявата глезенна става, което е наложило провеждане на оперативно лечение и е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 5 - 6 месеца. Проведено е болнично лечение с продължителност 7 дни, по време на което ищецът е опериран, като е извършено открито наместване на двете кости на лявата подбедрица и фиксация с метални импланти. След операцията и престоя в болница лечението е продължило в домашно - амбулаторни условия още 4 - 5 месеца, през които ищецът е ходил на превръзки и е провеждал раздвижване. Общият възстановителен период е продължил около 6 месеца. Непосредствено след произшествието ищецът е търпял болки и страдания с висок интензитет за около 7 - 8 дни, а също и два месеца след операцията, като през останалото време болките са били с умерен и с по-малък интензитет. По време на прегледа на ищеца, извършен за целите на експертизата през м. октомври 2023 г., вещото лице - лекар е установило, че счупването на долния край на лявата голямопищялна кост от вътрешна страна и на долния край на лявата малкопищялна кост е зараснало, счупването на задната част на лявата голямопищялна кост е зараснало неправилно, има остатъчни явления - лявата подбедрица и левият глезен са по-дебели с 2 см., по външната страна и по вътрешната повърхност на левия глезен се забелязват оперативни белези с размер 7 см., движенията на ставата са в обем по-малък от нормата с 32 % и едва след извършване на предстояща операция за изваждане на металните импланти може да се направи окончателно заключение за перспективата в бъдеще по отношение състоянието на увредения крайник; Ищецът изпитва болки и страдания с непостоянен характер при влажно и студено време, при продължително ходене и стоене прав, като с оглед степента и местоположението на траваматичните увреди, давността на получаването им, вида на проведеното лечение и състоянието по време на прегледа той ще продължи да изпитва болки до около три години след инцидента. Въззивният съд е кредитирал заключението като обективно и обосновано и въз основа на констатациите в него е приел за доказано, че в резултат на произшествието ищецът е получил телесни увреждания с характеристики и остатъчни последици, посочени от вещото лице, респ. е претърпял болки и страдания с интензитет и продължителност, отразени в заключението. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е посочил, че за да определи справедливо обезщетение съгласно ЗЗД, съобразява установените от експертното заключение факти, възрастта на ищеца към момента на инцидента - 53 г., обстоятелството, че произшествието е настъпило в момент, когато ищецът е пресичал платното за движение на пешеходна пътека, и неминуемо е изживял стрес, причинените неудобства и дискомфорт от получените увреждания. Предвид изброените факти и обстоятелства въззивният съд се е произнесъл, че изискването на ЗЗД за справедлив размер на обезщетението, съобразен с критериите в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС (ППВС № 4/68 г.), ще бъде удовлетворено с определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Посочил е, че при преценката за справедливия размер на обезщетението са отчетени и социално - икономическите условия в страната по време на настъпване на вредите и високия нормативно определен лимит на обезщетенията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание ГПК по посочения от двамата касатори и преценен от съдебния състав като значим за изхода на делото правен въпрос, свързан с прилагането на принципа за справедливост по ЗЗД и критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ. Достъпът до касационно обжалване е предпоставен от направения в производството по ГПК извод, че въззивният съд е разрешил поставения въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/68 г. и с формираната при действието на ГПК практика на ВКС по приложението на ЗЗД. Според задължителните указания в т.ІІ от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, съгласно ЗЗД, като понятието „справедливост” по смисъла на ЗЗД не е абстрактно, а е обусловено от множество конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда. В съобразителната част на постановлението е разяснено, че в случаите на причинени телесни увреждания от значение за размера на обезщетението са възрастта на пострадалия, характерът на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване на състоянието на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания и загрозявания. В създадената при действието на ГПК практика на ВКС (задължителна и казуална) по приложението на ЗЗД последователно е акцентирано върху изискването при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдилищата да се придържат стриктно към дадените от Пленума на ВС задължителни указания и върху необходимостта съдът да се произнася по размера на обезщетението след задълбочено обсъждане и преценка на всички установени по делото факти, които имат значение за постигане на целта, заложена в разпоредбата на ЗЗД - присъждане на справедливо по размер обезщетение. Възприето е разрешението, че за да удовлетворява критериите за справедливост по ЗЗД, обезщетението трябва да осигурява на пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в резултат на деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки, страдания, неудобства, неприятни изживявания и т. н. (решение № 131/04.01.2016 г. по т. д. № 2592/2014 г. на ІІ т. о., решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ІІ т. о., решение № 4/08.03.2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на ІІ т. о., решение № 39/07.05.2020 г. по т. д. № 1184/2019 г. на ІІ т. о., решение № 50103/05.01.2024 г. по т. д. № 1505/2022 г. на ІІ т. о. и др.); При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да отчита и икономическата конюнктура в страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Значението на лимитите на застрахователна отговорност е изяснено в решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., според което лимитите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Решението на въззивния съд е постановено в несъответствие с относимата задължителна практика на ВС и ВКС и практика на ВКС и е частично неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба на ищеца, че въззивният съд не е извършил задълбочена преценка на фактите и доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон - ЗЗД, е определил занижено по размер обезщетение, което не удовлетворява изискването за справедливост. В мотивите към решението, обсъждайки заключението на съдебномедицинската експертиза, въззивният съд е възпроизвел констатациите на вещото лице относно характера на получената от ищеца телесна травма при произшествието на 30.03.3022 г., проведеното медицинско лечение и извършените медицински интервенции, периодите на лечение и възстановяване, продължителността и интензитета на понесените болки, страдания и неудобства, остатъчните последици от травмата. Отбелязал е и обстоятелството, че с оглед начина на причиняване на увреждането - по време на пресичане на пътното платно, ищецът неминуемо е изживял стрес от инцидента. Същевременно съдът не е обсъдил и не е оценил в достатъчна степен значението на отделните факти, приети за установени въз основа на заключението, за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Въпреки констатацията, че към момента на увреждането ищецът е бил на 53 г., съдът не е съобразил, че полученото триглезенно счупване на лявата глезенна става, наложило провеждане на оперативно лечение, е затруднило възможността на ищеца в активна трудоспособна възраст да се придвижва спокойно и да извършва безпрепятствено обичайните си ежедневни дейности за продължителен период от около 5 - 6 месеца. Не е отчетено в нужната степен експертното мнение, че през първите седем дни след счупването в областта на глезена ищецът е търпял болки и страдания с висок интензитет, които постепенно са намалели, но с оглед местоположението на травматичната увреда, давността на получаването й, вида на проведеното лечение и състоянието по време на прегледа болките ще продължат около три години след инцидента. От съществено значение за определяне на справедливия размер на обезщетението са констатациите на вещото лице, които само са маркирани от въззивния съд, че счупването на задната част на лявата голямопищялна кост е зараснало неправилно, има остатъчни явления - лявата подбедрица и левият глезен са по-дебели с 2 см., по външната страна и по вътрешната повърхност на левия глезен се забелязват оперативни белези с размер 7 см., движенията на ставата са в обем по-малък от нормата с 32 % и едва след извършване на предстояща операция за изваждане на металните импланти може да се направи окончателно заключение за перспективата в бъдеще по отношение състоянието на увредения крайник. Посочените от експерта остатъчни последици са сериозни по своя характер и предвид несигурната прогноза за състоянието на увредения крайник за в бъдеще, включително след провеждане на оперативна интервенция, е следвало да бъдат преценени адекватно като факти, предполагащи определяне на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Като съществени за размера на обезщетението е следвало да бъдат отчетени и обстоятелствата, при които е причинено увреждането - внезапно, по време на пресичане на пътното платно на обозначено с пешеходна пътека място. Въззивният съд е отбелязал в мотивите си, че съобразява тези обстоятелства и преживения от ищеца стрес от събитието, но тяхната оценка не е намерила отражение в размера на определеното обезщетение. Като не е взел предвид и не е оценил в достатъчна степен съвкупността от факти, които в конкретния случай са релевантни за приложението на принципа за справедливост по ЗЗД, въззивният съд е достигнал до необоснован извод, че понесените от ищеца неимуществени вреди в резултат на произшествието от 30.03.2022 г. ще бъдат справедливо обезщетени със сумата 25 000 лв. Определеното обезщетение е занижено и не удовлетворява изискването за справедливост, а изводът за неговия размер е формиран в нарушение на материалния закон - ЗЗД. За основателно следва да се приеме оплакването на касатора - ищец, че обезщетението не кореспондира и с нормативно определените лимити на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл.492, т.1 КЗ) към момента на проявление на вредите, които не са самостоятелен критерий при прилагането на ЗЗД, но служат като ориентир за общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието на обществото в страната. След преценка на всички установени по делото факти, които поотделно и в своята съвкупност изпълват със съдържание понятието „справедливост“ в конкретния случай, и след съобразяване на лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 2022 г., съставът на ВКС приема, че ищецът има право на справедливо обезщетение за претърпените при произшествието на 30.03.2022 г. неимуществени вреди в размер на сумата 45 000 лв. Ответникът - застраховател е изплатил доброволно на ищеца преди завеждане на делото сума в размер на 15 000 лв., което обстоятелство следва да бъде съобразено при присъждане на остатъка от дължимото обезщетението. Претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 45 000 лв. (наред с платените 15 000 лв.) е неоснователна с оглед принципа за справедливост по ЗЗД. Оплакванията в касационната жалба на ответника, че въззивният съд е нарушил ЗЗД като е определил на ищеца обезщетение в завишен размер от 25 000 лв., са неоснователни. Нарушението на ЗЗД е довело до несправедливо занижаване на обезщетението, както е посочено по-горе, а не до присъждане на обезщетение в по-голям от дължимия съгласно принципа за справедливост размер. Въззивният съд е основал преценката си за размера на обезщетението изцяло върху заключението на съдебномедицинската експертиза, без да обсъжда свидетелски показания, поради което касационната инстанция намира за неоснователно и оплакването в жалбата, че обезщетението е завишено неправилно като резултат от процесуално нарушение, изразяващо се в кредитиране на показания на заинтересовани свидетели. По изложените съображения решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила в обжалваната от касатора - ответник част относно присъденото на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното плащане, както и в обжалваната от касатора - ищец част, с която искът по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над сумата 30 000 лв. до претендираните с исковата молба 45 000 лв. Решението следва да бъде отменено в обжалваната от касатора - ищец част, с която искът по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за сумата 20 000 лв. (разлика над присъдените от въззивния съд 10 000 лв. до дължимия след доброволното плащане остатък от справедливото обезщетение - 30 000 лв.) и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по делото, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с осъждане на ответника „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ на ищеца М. И. Г. допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв. (наред с присъдените 10 000 лв.) за претърпените при произшествието на 30.03.2022 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното плащане. В зависимост от крайния изход на спора пред касационната инстанция следва да бъде преразпределена и отговорността на страните за разноски и държавна такса съгласно правилата на ГПК и ГПК, а именно : Касаторът - ответник следва да бъде осъден да заплати на адв. В. О. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на ищеца в производството пред първата инстанция и пред касационната инстанция в размер съответно на 1 400 лв. и 1 000 лв., или общо за двете инстанции 2 400 лв. С решението на въззивния съд е присъдено възнаграждение за производството пред въззивната инстанция в размер на 3 000 лв. и с оглед защитавания материален интерес във въззивното производство, фактическата и правна сложност на спора и осъществените от адв. О. процесуални действия допълнително възнаграждение не следва да се присъжда. На основание ГПК касаторът - ответник следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената в касационното производство част от иска в размер на 800 лв., от които 400 лв. - за производството пред първата инстанция, 200 лв. - за производството пред въззивната инстанция, и 200 лв. - за производството пред касационната инстанция. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждане на ищеца да заплати на ответника разноски над сумата 352 лв., дължима съразмерно на отхвърлената като краен резултат част от иска. Мотивиран от горното и на основание ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 631 от 27.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 669/2024 г. на Апелативен съд - София, в частта , с която е потвърдено решение № 250 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 3475/2023 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от М. И. Г. против „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 30 000 лв., както и в частта за осъждане на М. И. Г. да заплати на „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД разноски за производството пред първата инстанция над сумата 352 лв. до сумата 1 055 лв., и вместо него постановява : ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на М. И. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата 20 000 (двадесет хиляди) лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 30.03.2022 г., ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на адв. В. О. от САК със служебен адрес [населено място], [улица], ап.4, сумата 2 400 (две хиляди и четиристотин) лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на М. И. Г. с ЕГН [ЕГН]. ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 800 (осемстотин) лв., на основание ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 631 от 27.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 669/2024 г. на Апелативен съд - София, в частта , с която е потвърдено решение № 250 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 3475/2023 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от М. И. Г. против „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 30 000 лв. до сумата 45 000 лв., както и в частта за осъждане на М. И. Г. да заплати на „ЗАД ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД разноски за производството пред първата инстанция в размер на 352 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : © 2019 Върховен касационен съд на Република България Стари търсачки: дела , деловодни данни , азбучник , ключови фрази При проблеми с новите търсачки - моля уведомете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Източник: ВКС (202X)

Последно обновена на 22 Май 2026

Граждански дела

Решение № 232 по т. д. № 1871/2024 г. на ВКС

Подобни съдебни актове