Решение №3654/17.05.2013 ГД №2205/2011 СГС

РЕШЕНИЕ №3654/17.05.2013 ГД №2205/2011 СГС Гражданско дело № 2205/2011 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец: Предявени са за съвместно разглеждане обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Ищцата – А.Г.Й., твърди, че на 26.11.2010 г. за първи път е отишла с дъщеря си Г.П.И. в УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул” ЕАД, при д-р М. за консултация с направление от личната лекарка на детето д-р Т.. Д-р М. е насрочил операция за премахване на сливиците на 08.12.2010 г., тъй като установил, че те са много големи и от тях се стичал секрет. Обяснил е какви изследвания трябва да бъдат направени на детето, като документите следва да се представят на 07.12.2010 г.

След като същите били са направени, се установило, че резултатите от тях не са в рамките на референтните стойности, поради което личната лекарка на детето е отказал да издаде талон за хоспитализацията му. На 07.12.2010 г. са представили изследванията на д-р М., който преценил, че кашлицата на детето няма да спре, докато не бъдат извадени сливиците. Счита, че в този момент д-р М. е бил длъжен да извърши цялостно изследване на общото състояние на детето, за да може да прецени дали следва да се извърши хирургическата интервенция и има ли риск за детето.

На 08.12.2010 г. са се явили в ответната болница за извършване на операцията. Анестезиоложката е обяснила, че операцията е малко по – сложна, тъй като се вадят и трите сливици, че възстановителният период ще отнеме по – дълго време, както и че следва да се дават повече течности на детето. След операцията д-р М. не е извършил преглед на детето, обяснил, че в 16.00 я изписват, както и че на следващия ден трябва да се извърши контролен преглед. Счита, че са нарушени изискванията на медицински стандарт УНГ, установени в наредба № 5 от 08.08.2009 г.

На 09.12.2010 г. са се явили за контролен преглед, извършен от д-р М., който установил, че всичко е наред, конците ще паднат сами и възстановяването на детето ще настъпи след 10-15 дни, както и че няма нужда от извършването на друг контролен преглед, въпреки, че в епикризата е било отразено, че следва да се проведе такъв след 10 дни. Твърди, че за времето от 09.12.2010 г. до 14.12.2010 г. Г. не се чувствала добре, кашляла, била бледа и нямала тонус. В началото отказвала да се храни и да приема течности, но в последствие е започнала да се храни по малко, както и да пие течности.

На 14.12.2012 г. са установили, че детето има температура 39.1 градуса. Посетили са личната лекарка, която ги е изпратила в ответната болница. Прегледът е извършен от д-р М., който обяснил, че всичко е наред, а детето е вдигнато температура, тъй като не е приемала достатъчно течности. Предписал медикаменти за сваляне на температурата. На детето са давали да пие течности през целия ден, както и е приемало предписаните лекарства. Счита, че извършеният преглед е в нарушение на Правилника за условията и реда при извършване на прегледи, изследвания и хоспитализация в УМБАЛ „Ц.Й. – И.” ЕАД, тъй като не били издадени никакви документи.

На следващия ден детето се е хранило, приемало е вода и сок, като след 18.00 ч. е повърнало кръв. Завели са Г. в ответната болница, където е прегледана от д-р Й.. Констатирал е, че в момента няма активно кървене, но ще приеме детето, за да не се повтори повръщането на кръв, както и че можело да се направи ревизия на операцията. В момента на прегледа детето отново повърнало кръв, количеството на която по преценка на лекаря било 200 мл. Веднага били назначени кръвни изследвания, извършено било вливане на глюкоза. След като установили, че има завишени стойности на левкоцитите в кръвта, започнал прием и на антибиотик.

След извършената на 16.12.2010 г. визитация от лекарски екип, в който участвал и д-р М., детето било прегледано от д-р М.. Той не се запознал с последните кръвни изследвания, които са били направени, не е назначил нови изследвания, не е коментирал въпроса за ревизия на операцията. Обяснил, че всичко е наред, че конците ще паднат, че Г. може да хапва и по – твърда храна. Предписал е прием на оспамокс, както и наредил изписването на детето да се извърши в същия ден. В нарушение на чл.36 от посочения правилник в деня на изписването не била предадена задължително необходимата документация – епикриза. Счита, че при извършване на прегледа д-р М. е бил длъжен и е могъл да се запознае с медицинската документация от приема на детето в болничното заведение. Бил е длъжен да установи, че има разкъсвания, които предизвикват кървенето, както и да се консултира със съответните специалисти, които има отношение към кървенето. Не е предвидил опасността от възможно протрахиране на веднъж започнало кървене, както и не е съобразил, че следва на къси интервали да се следят кръвните показатели, да се направи подготовка за преливане на кръв. Дори не е направено изследване за кръвно – груповата принадлежност на детето, с оглед евентуалната необходимост от преливане на кръв.

На 23.12.2010 г. Г. се събудила с болки в гърлото и бузата от дясната страна. Следобед, когато е смяната на личната лекарка, е извършен преглед, при който е установено наличието на съсирек. Предписан бил сироп за гаргара, в случай, че болката в дясната буза е свързана с афти. След като се прибрали у дома си, детето отново повърнало кръв. Потърсили са спешна медицинска помощ в ответното болнично заведение. След извършен преглед на детето, са били назначени кръвни изследвания, както и консултация с детски хематолог. Двама лекари са провели отново преглед на детето. Малко след 20.00 ч. детето отново започнало да повръща кръв и започнала до колабира. Лекарски екип е оказвал спешна помощ , за да свестят детето. Д-р М.М. е занесъл детето на ръце до операционната, за извършване ревизия на операцията, каквато счита, че е следвало да се извърши още на 15.12.2010 г. Малко след полунощ медицинският екип ги уведомил, че са направили всичко възможно, но не са успели да спасят живота на детето, което е починало от кръвозагуба. Твърди, че в този момент изпаднала в шок, не била на себе си. Поставили й успокоително лекарство.

Счита, че при извършения на 16.12.2010 г. преглед на детето д-р М. е могъл да установи наличието на срязан кръвоносен съд и още тогава да извърши ревизия на операцията. Излага съображения, че смъртта на детето й е в пряка причинно – следствена връзка с неизпълнение на горепосочените задължения на д-р М., при наличието на обективна и субективна възможност за това, като е проявил немарливост при изпълнение на служебните му задължения. Детето не е било подложено на по – продължително и обстойно наблюдение и професионални грижи, не бил направен дори опит да бъде проследено влошаващото се състояние и са бъде предотвратена смъртта на детето. Твърди, че загубата на дъщеря й е причинила дълбока и неизлечима мъка и страдание, които ще продължат през целия й живот. Моли съда да постанови решение, с което да ОСЪЖДА ответника да й заплати сумата от 350 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 6 039, 35 лв. – лихва за забава за периода 23.12.2010 г. – 21.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените разноски по делото, включително възнаграждение за един адвокат за предоставената безплатна правна помощ по делото.

Ответник: Ответникът – УМБАЛ „Ц. ЙОА.– И.” ЕАД, е депозирал в срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че изложените в исковата молба факти са субективно представени. При извършване на операцията на Г. са спазени изискванията на Наредба № 35/28.07.2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт УНГ, като съставът на лекарския екип е съобразен с обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса. Счита, че надлежно е оформена и медицинската документация във връзка с проведените прегледи и лечение на детето.

На 15.12.2010 г. са били извършени всички необходими лабораторни и диагностични процедури за правилна оценка на състоянието на детето и индикациите за хоспитализация, като не са били установени данни за активно кървене. От кръвните изследвания били установени данни за умерено изразена анемия, което не е налагало кръвопреливане. След направена проба за чувствителност, на детето бил назначен антибиотик, като двамата дежурни лекари активно са наблюдавали детето през нощта, при което не било установено кървене. Оставането на детето в болнична обстановка за активно наблюдение и лечение е можело да предотврати задълбочаването на възпалителния процес и последвалия фатален кръвоизлив.

При третата хоспитализация на детето счита, че не е имало индикации за осъществяване на спешна оперативна интервенция, тъй като детето е дошло в спешния УНГ кабинет ходещо, контактно, адекватно, придружавано от майка си, като при прегледа не било установено кървене. На 23.12.2010 г. са били направени изследвания и консултация, които са били необходими за установяване на състоянието на детето.

Счита, че немарливото изпълнение на задълженията от страна на д-р М. е основание да се разграничи степента на отговорност на възложителя от тази на изпълнителя, като неизпълнението или лошото изпълнение на някои от задълженията от страна на работника или служителя съставлява съпричиняване на вредоносния резултат при наличие на деликтната отговорност на предприятието – работодател. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД от страна на ищцата, която не е спазила дадените указания за хранителен режим и поемане на течности, както и обстоятелството, че оперираното дете е било в къщи в контакт с болен член на семейството: по – малкия й брат. В случай, че са допуснати пропуски в оформянето на болничната документация при лечението на пациентката Г., счита, че биха имали характера на административни нарушения, но не са причина за смъртта на детето. Моли съда да постанови решение, с което да ОТХВЪРЛЯ предявените искове, като разграничи отговорността на възложителя и изпълнителя и съобрази, че до момента не е повдигнато обвинение в наказателното производство. В случай, че съдът приеме, че болницата има вина за настъпилия вредоносен резултат, счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно практиката на съдилищата и след преценка съпричиняването от страна на ищцата.

Третото лице – помагач на ответника - „Д.З.” АД, оспорва изцяло предявения иск, по основание и размер. Излага съображения, че тъй като застрахованият не е изпълнил изискванията на т.49.1.1 и т.49.1.2 от Общите условия на сключената застраховка, е налице основание да откаже плащането на застрахователно обезщетение и не може да бъде ангажирана отговорността му по застраховка „Професионална отговорност”.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК и чл.235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно акт за смърт № 431/24.12.2010 г. Г.П.И. е починала на 23.12.2010 г., в 22.50 ч. в УМБАЛ „Ц.Й.”. Причина за смъртта е остра хеморагия, хиповолемичен шок, остра сърдечна слабост, кръвозагуба. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № 125/09.02.2011 г. ищцата е майка на Г.П.И..

От протокола за съдебно – медицинска аутопсия на труп № 20/2010 – Н № 521/2010 г., назначена с разпореждане на изпълнителния директор на УМБАЛ „Ц.Й. – И.” ЕАД, се установява, че на детето Г.П.И., на 4 г. и 6 м. е предприета оперативна интервенция – тондилектомия и аденотомия, по повод на чести ангини, хрема, хроничен тонзилит и хъркане по време на сън. След анализ на състоянието на детето, извършените прегледи и манипулации, е прието, че причина за смъртта на детето е обилния кръвоизлив от оперативната рана, разположена в ложето на дясната сливица, констатиран както при ревизията на 23.12.2010 г., така и при аутопсията, развил се на фона на предшестващи кръвозагуби. Хеморагията е довела до хиповолемичен шок, остра сърдечносъдова недостатъчност и оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните сливици в големия тилен отвор и подтискане на дишането и кръвообращението. Наличната медицинска документация и данните от съдебно – медицинската аутопсия са позволили на екипа, извършил аутопсията, да проследи пряката причинно – следствена връзка между хроничното възпаление на сливиците, извършената оперативна интервенция и настъпилите усложнения – кръвоизливи от оперативните рани, провокирани от развилите се вирусна и бактериална инфекции.

С писмо, изх. № Ж-5 „АЙ”/08.02.2011 г. ответникът е уведомил ищцата, че отговорността за времето и начина за извършване на операцията носи хирургът – оператор, след съгласуване с близките на детето, при обективно снета анамнеза от родителите и след извършване на назначени изследвания. Прието е, че е нарушен медицинския стандарт по отношение на това, че детето след повърната кръв, не е оставено в отделението за по – продължително наблюдение и евентуална ревизия на тонзилираната ложа. След запознаване с резултатите от вътрешната проверка, писмените обяснения на д-р М. и изслушване обясненията на началник Клиника по УНГ болести, начални детско УНГ и лекарите от УНГ клиниката и болницата, взели участието в лечението на пациентката Г. И., през времето на трите хоспитализации на детето, на д-р М.Б. М. - лекар, главен асистент в Клиника по УНГ болести, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” със заповед № 25/21.01.2011 г. Със заповед № РД-02-74/27.01.2011 г. е утвърдена нова вътрешна организационна структура на УНГ клиника, като са сменени началниците на УНГ клиника и детско УНГ отделение.

Видно от ангажирания по делото доклад до изпълнителния директор на ИА „Медицински одит”, в изпълнение на заповед № РД 27-01/04.01.2011 г. от 05.01.2011 г. до 10.01.2011 г. е извършена проверка в ответното лечебно заведение. Установено е, че е допусната лекарска грешка в лечението на Г. И., изразяваща се в следното: при повторната хоспитализация на 15.12.2010 г. е подценен инцидента с възникнало късно постоперативно кървене в домашна обстановка на дете на 4 г., повторил се по време на приема в лечебното заведение. Прието е, че липсата на активно кървене на следващия ден не е било достатъчно основание детето да бъде дехоспитализирано и оставено без наблюдение. Не е обсъден вариант за ревизия на оперативната рана, като дефинитивно решение на възникналия проблем. При нито една от хоспитализациите не е определена кръвната група на детето, като готовност за кръвопреливане при необходимост. Такава необходимост явно е възникнала при последната хоспитализация на 23.12.2010 г., когато състоянието на детето много бързо се е влошавало до степен на хеморагичен шок, непозволяващ взимането на венозна кръв за определяне на кръвната група. На д-р М. М., лекуващ лекар на Г. И., е съставен акт за установяване на административно нарушение. Установено е също така, че предоперативната епикриза от 07.12.2010 г. не съдържа задължителни елементи; не е изпълнено задължението при планова операция предоперативната епикриза да се обсъжда на лекарския колегиум, а колективно взетото решение и оценка на оперативния риск са вписани от лекуващия лекар; оперативният протокол от 08.12.2010 г. е установено, че е изключително кратък, като липсва отразяване на оперативната находка, във връзка с което е съставен акт за установяване на административно нарушение. Установено е също така небрежно и некоректно водене на медицинската документация по случая, недостатъчен контрол в лечебно – диагностичния процес от страна на началника на детско УНГ отделение. В медицинската документация от втората хоспитализация на Г. И. на 15-16.12.2010 г. никъде не е отбелязано становището на началник детско УНГ отделение по повод на настъпилите хеморагични постоперативни усложнения и необходимото терапевтично поведение. На визитацията на 16.12.2010 г. лекуващият лекар д-р М. е докладвал за това, че проблемът с кървенето е овладян и в следобедните часове е изписал пациентката за домашно лечение, като преценката му е била приета безрезервно. При подготовката на операцията не е обърнато внимание и не са проконтролирани изследванията на урината от 02.12.2010 г., за да се реши със сигурност дали са резултат на външно замърсяване или на възпалителен процес в бъбреците.

Свидетелски показания: От показанията на разпитания по делото свидетел А.И.П. се установява, че е дядо на починалото дете. В края на 2010 г. са живеели заедно със семейството на Г. в кв. „В. ,” , бл.***, ет.*, ап.*. На 07.12.2010 г. ищцата и Г. са пренощували у дома си, а операцията била извършена на 08.12.2010 г. В деня преди операцията са отишли в поликлиниката, за да се снабдят с необходимото на д-р М. направление. Лекарката им обяснила, че резултатите от изследванията са лоши и сигурно няма да се извърши операцията, поради което не им е издала направление за хоспитализация. Отишли са при д-р М., който им казал до 13.30 ч. да представят направление, тъй като ще извърши операцията. Детето нямало да спре да кашля, докато не се извърши операцията. С оглед на това са взели нужното направление и на 08.12.2010 г. са го занесли на д-р М.. Свидетелят отново е закарал ищцата и внучката си в болницата. След операцията бащата на Г. е отишъл до болницата и я прибрал у дома към 18.00 часа. Не са били давани никакви указания за оставане на детето в болницата. В деня на операцията детето се е чувствало относително добре. Наблюдавали са го. Не е било в контакт с братчето си, тъй като то е било при майката на ищцата, в друг апартамент. Детето е пиело вода, когато са му давали. Детето не отказвало да приема течности. През следващите дни детето не се е чувствало много добре. Хранили са го със супи, давали са му сладолед, вода. На 14.12.2010 г. свидетелят видял, че детето лежи. Измерили му температурата и се оказала 39.1 или 39.2 градуса. Предложил да заведат детето в болницата. Ищцата споделила, че според лекуващия лекар нямат право да го водят на прегледи, поради което са посетили личната лекарка на детето. Тя им обяснила, че въз основа на издаденото направление имат право на прегледи до края на месеца. Отишли са при д-р М.. Прегледал детето и казал, че детето трябва да пие по 2 литра течности и че нищо му няма. После са си тръгнали. На 15.12.2010 г. вечерта детето повърнало кръв. Получило кръвоизлив. Веднага са откарали детето в спешния кабинет. При извършване на прегледа, детето повърнало кръв отново. Приели са детето в отделението, като ищцата е останала при него. На следващия ден при визитацията д-р М. е казал да си ходят от болницата и изписал на детето антибиотик. На 23.12.2010 г. детето споделило, че много го боли дясната бузка. Посетили са личната лекарка, за да прецени дали детето няма афта. След прегледа лекарката обяснила, че детето няма афта, но вижда от дясната страна съсирек на отрязаната сливица. Предписала е мазило, евентуално да се маже, ако има афти. Прибирайки се в къщи, детето повърнало много кръв. Откарали са детето в ответното лечебно заведение. Преди да закарат детето в операционната, отново било повърнало кръв. Свидетелят не е бил в болницата на 23.12.2010 г. Там са били съпругата му, родителите на детето, дъщеря му и зет му и техните 2 деца. Извикали са реаниматори от ІІІ градска болница. Синът му споделил, че видял реаниматорите да се качват по стълбите и 10 минути по – късно са излизали по друго стълбище. Чул ги на излизане да казват, че са ги извикали много късно, можели са да спасят детето, но вече било късно. За периода 20.11.2010 г. – 23.12.2010 г. детето не е посещавало детска градина. И понастоящем семействата им живеят заедно. След смъртта на Г. ищцата изпаднала в шоково състояние – нито се хранила, нито пиела. Само пушила цигари. Казвали са й, че трябва да живее заради другото си дете. Всеки ден е ходила на гробищата. Споделяла е, че не може да не отиде, побърквала се, ако не отиде. Ищцата много се променила. Синът й търсел сестричката си из стаите, вземал е играчките й, казвал, че са на кака. Тогава ищцата се затваряла сама в стаята и плачела, а синът й ходел при свидетеля и казвал, че майка му плаче. Споделяла е с него, че никога няма да заведе сина си на подобна операция. Нямала доверие на никой. Отказали са да се извърши аутопсия на детето, а са поискали аутопсия от съдебна медици, тъй като не са имали доверие в болницата.

По делото е разпитана свидетелката М. С. Т. – лична лекарка на Г.. От показанията й се установява, че през м.11.2010 г. и м.12.2010 г. Г. е идвала на прегледи. Едно от посещенията е било в края на м.11.2010 г., когато е издала направление за консултация с УНГ специалист. Следващите посещения са били в началото, средата и края на м.12.2010 г. Преди тези прегледи е имало и друго посещение за издаване на направения за изследване на предоперативен минимум. На 06.12.2010 г. са посетили свидетелката, за да коментират резултатите от направените изследвания. Кръвните изследвания са били в норма, но е имало отклонение в нормата на урината. В такива случаи обикновено се отлагало извършването на операцията за доизясняване на състоянието или за повторно изследване, тъй като било възможно допускането на лабораторна грешка. Издала е допълнително направление за изследване, което да изясни находката в урината. На следващия ден ищцата й се обадила, че ще постъпят в болница за операция и следва да издаде направление за хоспитализация. Свидетелката не си спомня на 06.12.2010 г. да е извършвала преглед и на братчето на Г.. На 14.12.2010 г. отново са дошли на преглед по повод на висока температура и отказ на детето да се храни. Проведен бил преглед, като детето се опитало да си отвори устата, но не могло. Поради изпитаната силна болка детето се разплакало. Посъветвала е ищцата отново да посетят И.. На 23.12.2010 г. отново са посетили кабинета й. Била втора смяна. Детето е имало оплакване от болки в дясната буза. Прегледала обстойно детето, било в добро състояние. Отворило си добре устата, не е реагирало на болка. Посъветвала ищцата да посетят стоматолог, но ако болката продължава, отново да се върнат в И.. На 23.12.2010 г. свидетелката прегледала и братчето на Г. - А., профилактично, тъй като са предстояли повече почивни дни. На свидетелката не й е направило впечатление при този преглед А. да има някакъв проблем. Родителите на децата полагали грижи за тях, водили ги на прегледи, винаги са изпълнявали предписанията във връзка с даден здравословен проблем. На свидетелката не й е известно в дома, където живеела Г., да е имало и друго болно дете. Видяла е Г. на 14.12.2010 г. Тогава не й е направило впечатление детето да има кашлица. Не е питала какво количество течности приема.

От показанията на свидетеля П.А.И. се установява, че е баща на Г.- Състоянието на ищцата след 23.12.2010 г., след като разбрала за случилото се, не е било добро. Свидетелят не е в състояние са обясни какво точно е преживяла ищцата, тъй като му е станало лошо и са го преместили на първия етаж. Понастоящем не се е възстановила и не е преодоляла шока. Г. е била първото им дете. 5 години са чакали, докато се роди тя. След смъртта й е настъпило голяма промяна в ищцата – в държанието й, в психиката й, във всичко. Не можела да спи спокойно. Всяка събота и неделя ходила на гробищата. Имала е възможност да започне работа в детска градина, но не е поискала, защото като видела дете на възрастта на Г., започвала да плаче. Станала е по – затворена, приемала лекарства заради проблемите със съня. Постоянно говорели за дъщеря им. Изпитвала страх при възникване на здравословни проблеми и евентуална необходимост да се посещават лекари. Дори не искала да се говори за посещение при лекар. След смъртта на Г. имало празнота в ищцата. Г. била добро, умно и весело дете. Радвала е своите родители, правила ги е щастливи. Ищцата е споделяла, че копнее да види детето си как учи, как ще създаде семейство, как расте. Тази загуба, я лишила от тези моменти. След 08.12.2010 г. Г. не е имала досег със заразно болен човек. Братчето на Г. тогава е било при майката и бащата на ищцата. Умишлено са разделили децата, за да не я удари братчето й при игра. След операцията на Г. са били давани течности и храна. Приемала е почти постоянно вода, около 2 литра на ден. Пиела е много сокове. Единствено в деня след операцията не е искала да приема течности и се налагало да я кара насила. Нощно време Г. е кашляла до степен почти да повърне. Децата са се събрали на 14.12.2010 г. и на следващия ден отново са ги разделили, защото Г. е започнала да повръща кръв. Завели са А. отново при баба му и дядо му, а Г. са завели в болницата.

Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): От заключението на вещото лице проф. д-р В.И.П., д. м. н., началник УНГ клиника в „Първа МБАЛ С.” ЕООД, неоспорено от страните, изготвено въз основа на ангажираната по делото медицинска документация, се установява, че на 26.11.2010 г. е проведен първия преглед при УНГ специалист във връзка с кашлица, липса на нормално носно дишане, хъркане на сън, годишна честота на ангини. Д-р М. е насочил пациентката към планова операция на 08.12.2010 г. На 02.12.2010 г. са взети от детето лабораторни анализи на кръв и урина. Показателите от кръвните проби са в норма, а данните от урината показват промени, които не са противопоказание за оперативната интервенция и могат да се свържат с хроничния тонзилит. Това е послужило като основание личната лекарка на детето да назначи вземане на стерилна урина. На 07.12.2010 г. детето е консултирано предоперативно от педиатър д-р Ташева, която установява липса на противопоказанияза оперативно лечение под обща анестезия, като на майката са дадени указания след операцията детето да поема повече течности от нормалното. На 08.12.2010 г. д-р М. извършва оперативната интервенция, като са отстранени по оперативен път болните сливици. Детето е изведено от операционната контактно, адекватно и със стабилна хемодинамика. На 08.12.2010 г. след обяд детето е изписано, тъй като са били налице двете изисквания по клиничната пътека за това: липса на хеморагия (кръвотечение) и липса на фебрилитет (температура над нормалното). На 09.12.2010 г. при контролен преглед при д-р М. не се установява каквато и да е патология в оперативните пространства, както и липсва кръвоток. Назначен е антибиотик в съответното количество и отново са дадени указанията за прием на много течности. Съгласно епикризата е насрочен контролен преглед след 7 дни. До 14.12.2010 г. липсват данни от медицинската документация за общото състояние на детето, което е гледано в домашна обстановка. На 14.12.2010 г. по сведение на майката детето е било с висока температура 39.1 и е отказало прием на храна поради болка в устата при отваряне. След преглед личната лекарка насочва детето към ответното лечебно заведение за преглед от специалист. Детето е прегледано от д-р М., като по сведение на майката лекарят е обяснил, че причина за високата температура е недостатъчния прием на течности и дори насила трябва да се извършва хидратация на организма. Повторно е изписан хексалгин и нурофен. По сведение на майката температурата е спаднала до вечерта и детето е заспало. На 15.12.2010 г. към 18.15 – 18.30 ч. по сведение на майката детето е повърнало кръв. Няма данни за характера на приетата храна, за да се прецени дали има връзка с повръщането. Детето е прието по спешност в 19.00 ч. в болницата от дежурния УНГ лекар д-р Й. по повод оплакването за повърната кръв – веднъж у дома и веднъж по време на приема. Поставена е диагноза следоперативен кръвоизлив. В история на заболяването е посочено, че към момента на прегледа липсва активно кървене, но в лявото тонзиларно ложе е намерен съсирек – кръвна тапа и засъхнала кръв в носа и орофаринкса. В това ложе е имало два броя шевове. Детето е поставено венозно на антибиотик след извършена проба за чувствителност. Направените при приема на детето на 15.12.2010 г. кръвни изследвания по показатели са извън обичайните норми и сочат умерено изразена анемия, но без наложителност от кръвопреливане. Данните съответстват на повърнатото количество кръв – у дома и в клиниката. Също така изследванията сочат за раздвижване на левкоцитите и утайката във връзка с проведената оперативна интервенция. Детето е било наблюдавано от дежурните през нощта лекари, които към 23 ч. са отбелязали липса на кървене. На 16.12.2010 г. след визитация детето е прегледано от д-р М., но не и от началника на детската клиника. Не е установено ново вървене, предписан е антибиотичен сироп и детето е изписано за домашно лечение. За периода 16.12.2010 г. – 22.12.2010 г. липсват данни относно общото състояние на детето и в частност за състоянието на оперативните полета, за да могат да се направят изводи в тази насока. На 23.12.2010 г. детето се буди с болки в бузата в дясната страна и с болки в гърлото. При извършения преглед от личната лекарка е отбелязано, че детето е в добро общо състояние, храни се, няма температура. Насочена е към стоматолог. Към 15.00 ч. детето започва да повръща кръв, поради което отново е отведено в ответното лечебно заведение. Първичният преглед е извършен от д-р С. – дежурна в консултативния УНГ кабинет. По време на прегледа не е установено кървене. Назначени са кръвни изследвания и въз основа на тях детето е хоспитализирано. Извършена е консултация с педиатър от Детска клиника по онкохематология, която потвърждава установеното на 15.12.2010 г. – посткръвоизливен анемичен синдром, но в степен, налагаща кръвопреливане, общо увредено състояние и препоръчва проследяване (повтаряне) на параклиничните изследвания. Детето е хоспитализирано едва в 19.30 ч., като липсват данни за състоянието му в интервала от 16.00 ч. до 19.30 ч. При прегледа от д-р Р. и д-р В. са констатирани липса на активно кървене в оперативната рана, състоянието на детето е определено като общо увредено, но все пак стабилно. По венозен път са му подадени кръвоспиращи средства и инфузионни (водно - солеви) разтвори Около 20.30 ч. детето повръща масивно количество кръв и рязко влошава общото си състояние. Дежурната д-р В. го аспирира и поставя на кислород, като назначава нова спешна кръвна проба. Резултатите от нея сочат прогресивно спадане на хемоглобина. Извиканият по спешност доц. М., който е бил на разположение, при условията на висок оперативен риск, предприема оперативна интервенция. Извършено е кламиране (прищипване) и обшиване на кървящ съд от артериален характер в дясното тонзиларно ложе, където е имало поставени три шева по време на тонзилектромията. Още на операционната маса, около 21.20 ч. детето е изпаднало в асистолия – спиране на сърдечната дейност. В продължение на около час и половина са извършвани кардио – пулмонални спасителни действия, но сърдечната дейност не е могла да бъде възстановена и смъртта на детето е констатирана в 22.50 ч. През периода 26.11.2010 г. – 23.12.2003 г., въз основана данните от протокола за съдебно – медицинска аутопсия № 20, са се развили във времето: остър катарален трахеит, бронхит и бронхиолит; дистрофични промени в миокарда, черния дроб и бъбреците; остра хиперплазия на пулпата на далака; генерализирано възпаление на всички видове лимфни възли, както и такова в хилуса на белите дробове; остро настъпила анемия на вътрешните органи и оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили. Кръвотечението на 15.12.2010 г. е откъм оперативното място на лявата тонзила, където е имало кръвен съсирек. Липсват данни за установяване причината за хеморагията. Вещото лице приема, че адекватни са били действията на д-р Й., приел детето в клиниката на 15.12.2010 г. – обстоен преглед на оперативното поле, назначени спешни кръвни изследвания, проверка на съвместимост с предписания и поставен венозно антибиотик, като до сутринта не е имало хеморагичен рецидив. Адекватно е било разпореждането на 16.12.2010 г. на водещият визитацията доц. Ц. д-р М. да извърши преглед на детето. Д-р М. установява, че няма кръвотечение и че раздвижените кръвни показатели се дължат на проведената оперативна интервенция и наличието на дехидратация, изписва антибиотична терапия и насочва детето за домашно лечение и лекарско наблюдение. Виновно поведение му е неадекватно, доколкото не е преценил на какво точно се дължи хеморагията – на общо увредено състояние на организма или само на нарушена цялост на тъканта в лявото оперативно поле, респ. не е поставил въпроса за обсъждане пред доц. Ц.. Мерките, които следва да се предприемат от лекарите за спиране на кръвоизлива, са различни и са в пряка зависимост от причината, локализацията и обема на хеморагията и варират от медикаментозно лечение до оперативна ревизия на мястото. В конкретния случай не е предприемана ревизия на лявата тонзиларна ложа, предвид липсата на рецидив от кръвоизлив след хоспитализацията на детето и предприетото лечение. Детето е наблюдавано през цялата нощ по отношение на причината за хоспитализиране и по отношение на общото му състояние. Липсват данни за промяна в двата статуса в отрицателна насока. Вещото лице приема, че кръвоизливът от 23.12.2010 г. е от оперативното поле на дясната тонзила, което поле към 15-16.12.2010 г. е било спокойно. Евентуалното хоспитализиране на детето за няколкодневен период за стабилизация на общото му здравословно състояние, включително и в друга клиника, например по детски болести, би било препоръчително, за да се уточни общата картина на заболяването и недопускане на повторна хеморагия на същото или от друго оперативно поле. Не се намират данни за извършена консултация с детски хематолог на 15.12.2010 г. и 16.12.2010 г. Обективното състояние на детето е било тежко, независимо от факта, че при прегледа при личния лекар е било адекватно. Самият факт, че детето е повърнало голямо количество кръв след прегледа при личния лекар е следвало да послужи като сигнал за оказване на спешна медицинска помощ. Изчакването на други спешни пациенти за преглед пред спешния пациент, изчакването на параклиничните изследвания до хоспитализация, респ. неизвикването на реанимационен екип, свързан с действия по кръвопреливане, предвид данните от кръвната картина, са в несъответствие с развитието на случая във времето. Въпреки установеният тежък хеморагичен статус, екипът не е започнал незабавно кръвопреливане за компенсация на острата кръвозагуба с еритроцитна маса. Действията на доц. М. са били бързи, точни и компетентни, но закъснели във времето отпреди повикването му. Също така педиатърът от детското ОХБ е недооценил тежкото състояние на детето и е препоръчал само проследяване на хемодинамиката. Изследванията, които се извършват в предоперативния период на пациенти, на които им предстои отстраняване на сливици са следните: извършване на предна и задна риноскопия и фарингоскопия; стандартни изследвания на кръв и урина; общ преглед от страна на педиатър; определяне вида на упойката, като няма изискване за определяне на кръвно – груповата принадлежност на пациента. При постоперативен кръвоизлив в бланката за кръвните лабораторни изследвания задължително се вписва и определяне на кръвна група и резус фактор, предвид евентуална нужда от кръвопреливане. Относно допускането на лекарска грешка от д-р М., вещото изцяло възприема изводите на инспекторите от ИА „Медицински одит” при МЗ, обсъдени по – горе. Указанията на хематолога от 23.12.2010 г. са спазени, като е направена и в 21.30 ч. втора кръвна картина. Вещото лице приема, че между действията на лекарите и смъртта на детето няма пряка причинно – следствена връзка. Частичното бездействие, неангажирането незабавно на реанимационен екип за кръвопреливане, е повлияно както от адекватността на детето докъм 20.00 ч. на 23.12.2010 г., така от липсата на допълнително кървене след приема в клиниката и от указанията на хематолога само за проследяване на хематологичната картина. Към момента на интубирането и ревизията на кървящата дясна тонзиларна рана, започналото кървене от артериален характер е овладяно експремно, като е направено възможното при висок оперативен риск при условията на ерозирала артериална съдова мрежа в оперативното поле и некротичен възпалителен процес в същото. Според изводите на съдебно – медицинската аутопсия, налице е било прогресивно катарално възпаление не само на трахеята, но и на бронхите и бронхиолити, най-вероятно от вирусен произход. Налице е била и остра генерализирана лимфаденопатия, най- вероятно свързана с виремия (нахлуване на вируси в кръвта), като за този остър, неспецифичен лимфазент са допринесли и некротичните промени в оперативното поле. Вещото лице приема, че усложненията на настъпили в следната последователност: оперативна интервенция под антибиотична защита при частични данни за бактериална инфекция, най-вероятно срив на имунната система поради обезводняване, контакт с болно лице, започнала виремия и развиваща се бактериална инфекция, последващ възпалителен и некротичен процес в оперативното поле, респ. превръщането му във вход за нови инфекции, ерозиране на артериалната кръвоносна система на тонзилните области, водещо до периодични кръвоизливи. Кръвозагубата е последица от ерозирането на артериалната кръвоносна система на тонзилните области, водещо до периодични кръвоизливи, считано от 15.12.2010 г. Получените усложнения след операцията на 08.12.2010 г. вещото лице приема, че категорично не са от самата операция, която е извършена рутинно. След операцията пациентката е била адекватна и жизнена, не е имало кръвоизлив или кръвохрак. Медицинските грешки, допуснати при лечението на Г., се изразяват в следното: не е имало обсъждане в клиниката на параклиничната картина на детето в периода 7-8 ден след операцията при първия прием поради кръвотечение за установяване на какво се дължат измененията в кръвната картина – на постхеморагичен анемичен синдром или на възпалителен процес. Също така не е преценен евентуалния риск от задълбочаване влошеното й състояние с възможности за нова хеморагия, респ. не са предприети превантивни мерки за недопускане на бъдещ кръвоизлив. Липсата на достатъчен прием на течности след операцията може да доведе до много тежки последици, особено за детския организъм – могат да бъдат увредени не само отделни органи, но може да се получи срив на целия организъм, като тежката форма на обезводняване може да доведе до шок и летален изход. Винаги при тази операция е налице допълнителен срив на имунната система, който отваря организма допълнително към всякакви видове инфекции. С оглед на това при отказ на детето да приема течности в завишени количества, родителите следва незабавно да потърсят лекарска помощ за поставяне на детето на съответните системи срещу обезводняването, каквито действия в случая не е имало. При наличие на възпалителен процес на брата на Г., би бил водещ за достъп на всякакви въздушно – капкови инфекции и такиви чрез досег до организма й, респ. за влошаване допълнително на състоянието й, при явно снижения имунитет. Към датата на извършване на операцията повсеместно не е практика да се взема кръв за установяване на кръвногруповата принадлежност при извършване на аденотомия и/или тонзилектомия, защото при този вид операции може да има само локално кървене, което се овладява рутинно и не води до необходимост от кръвопреливане. В случая при привършването на операцията не е имало кървене, тъй като съдовете са били надлежно зашити. В обобщение вещото лице приема, че няма пряка връзка между извършената операция и леталния изход на Г.. Налице е недостатъчно изпълнение от страна на родителите на дадените изрични указания от анестезиолога и от оператора за контролиране на завишен прием на течности след операцията, довело до имунен срив. Налице е подценяване на общото състояние на детето според кръвните показатели от 15.12.2010 г. и непредвиждане на възможност за евентуални по – тежки последици от страна на д-р М., поради което случаят не е обсъден и детето не е превантивно хоспитализирано до уточняване общия му здравословен статус и истинската причина за хеморагията. Вещото лице приема, че е налице 20 – дневен, макар и ограничен контакт с болното братче и възрастни, били в контакт с него, задълбочаващ общото здравословно състояние на Г.. Неправилно е оценено кризисното състояние на детето на 23.12.2010 г. и е пропусната възможност за екстремно реанимиране чрез кръвопреливане в часовете до кръвоизлива. Извършената ревизия от страна на доц. М. е била животоспасяваща, но закъсняла във времето. При разпита на вещото лице в проведеното на 06.02.2013 г. съдебно заседание е уточнило, че в случая при приемането на детето по спешност не са взети съответните мерки. На следващия ден е следвало детето да се прегледа от началника на клиниката, а е прегледано единствено от д-р М., който е ординатор. Решението е следвало да бъде общо. Д-р М. не е следвало да изпише детето. На 23.12.2010 г. детето е кървяло на друго място. Детето е чакало 2 часа, докато бъде прегледано. При постъпване на дете в тежко състояние не е следвало тепърва да се установява стойността на хемоглобина, а се предприема незабавно вливане на течности и се установява кръвната група. Екипът е следвало да направи мероприятията, които имат спешен характер. Вещото лице е пояснило, че причината за смъртта на детето е несвоевременните мероприятия, които е необходимо да се направят, включително и при постъпването на детето на 23.12.2010 г. Тогава дежурните специалисти е следвало да окажат пряката медицинска помощ, оперативната интервенция е проведена оперативната интервенция. Доц. М. е изпълнил абсолютно точно задълженията си от момента на явяването си в клиниката, но не е извикан своевременно. Вместо това са назначени изследвания и консултации с хематолог. Детето е следвало да остане задължително под наблюдение при постъпването си на 15.12.2010 г. и тогава е можело да се избегне настъпилия резултат. Вещото лице е уточнило в съдебно заседание, че не е ползвало документи, че братчето на Г. е било болно в този период. Детето е било оперирано правилно, но ваденето на сливиците изисква активно наблюдение, като от клиниката о УНГ е изписано преждевременно, без становището на началник клиниката, а по преценка на лекуващия лекар. Налице е връзка между операцията, извършена на 08.12.2010 г. и смъртта на детето, която се изразява в това, че на 15.12.2010 г. не са взети съответните правилни мерки. На 15.12.2010 г. и 16.12.2010 г. е имало възможност да се извърши рехидратираща процедура на детето и задължително е следвало да се извърши такава, тъй като хемоглобинът е бил паднал. Такава процедура обаче не е била извършена. Вещото лице приема, че въпреки допуснатите слабости на 15.12.2010 г. и 16.12.2010 г., най-голямата грешка е допусната на 23.12.2010 г., тъй като за 5 часа от постъпването на детето е имало достатъчно време за адекватна реакция. Бактериалната инфекция винаги може да се яви при малко по – тежко протичаща оперативна интервенция. Хидротерапията и антибиотикът задължително се прилагат при стационарно лечение и не е следвало прибързано да се изписва детето. Лекарите е следвало да поставят въпроси дали е налице контакт с друг болен член на семейството или не. Вещото лице пояснява, че кръвоносният съд получава съсирек и кървенето спира. При хранене е възможно съсирекът да падне и започва да кърви. С оглед на това добрата лекарска практика изисква задължително детето да бъде прието и наблюдавано, да се назначи антибиотик, тъй като е налице отворена рана.

Съдът възприема заключението на вещото лице, ведно с направените в съдебно заседание уточнения и пояснения, като компетентно дадено, обосновано и съобразено с представената по делото медицинска документация и останалите ангажирани доказателства.

Във връзка с изслушаната съдебно – медицинска експертиза на ответника е допуснато събирането на доказателства относно здравословното състояние на братчето на пострадалото дете – А. П. А.. Съгласно представеното удостоверение А. А. е приет м Клиника по педиатрия на УМБАЛ „А.” ЕАД на 14.11.2011 г. и е изписан на 22.11.2011 г. с диагноза „остър бронхит, алергичен ринит”. В епикризата от 17.05.2010 г. от МБАЛ „Пирогов”, Детска хирургична клиника е удостоверено, че А. Анев е постъпил на 25.04.2010 г. и е изписан на 17.05.2010 г., като поставената окончателна диагноза е: двустранен плеврален емпием, абсцес и гангрена на левия бял дроб.

На 14.07.2010 г. между ответника „Д. З.” АД е сключен застрахователен договор по застраховка „Професионална отговорност”. Срокът на договора е от 15.07.2010 г. до 14.07.2011 г. Уговореният общ лимит на отговорност за срока на застраховката е 1 000 000 лв. С писмо вх. № 1347/19.01.2011 г. ответникът е уведомил застрахователя за настъпилото на 23.12.2010 г. застрахователно събитие с пострадало лице Г.П.И. и евентуална претенция от родителите й.

Мотиви: При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Ищците се стремят да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на работата по реда на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други лица, на които е възложил определена работа, за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица и не предполага наличието на вина на възложителя на работата. Съгласно нормата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: вреди, причинени на ищците от лице, на което ответникът е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; както и работникът или служителят да има вина за причинените вреди. Нормата на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.

От ангажираните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, се установи осъществяването на всички елементи от сложния фактически състав на деликтната отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата. По делото се установи, че смъртта на пострадалото дете се намира в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с неефективното наблюдение върху състоянието на детето в следопаретивния период, както и несвоевременно оказаната спешна медицинска помощ при постъпването му в ответното лечебно заведение на 23.12.2010 г. Преценката за наличието на причинната връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат изисква съвкупен анализ на всички ангажирани по делото доказателства, съобразяване на всички факти по делото, отчитане на връзките между тях, на база на опитните правила и логиката (решение № 508/18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г. ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК). В случая този извод следва както от изготвеното от вещото лице експертно заключение, което е уточнено и разяснено в съдебно заседание при изслушване на съдебно – медицинската експертиза, така и от ангажираните гласни доказателства, включително показанията на личната лекарка на детето, от доклада за извършената при ответника проверка от ИА „Медицински одит” към МЗ, който е кредитиран от вещото лице. Съдът изцяло възприема ангажираните по делото гласни доказателства, тъй като разпитаните свидетели имат преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитвани. Същите са логични и последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. От значение е също така и извънпроцесуалното поведение на ответника, който е ангажирал дисциплинарната отговорност на д-р М., както и са определени два нова началника на УНГ клиниката и детско УНГ отделение, във връзка със смъртта на Г. И.. Също така след извършване на проверката от страна на ИА „Медицински одит” към МЗ във връзка с разглеждания случай и. д. началник катедра УНГ е въвел ново изискване за изследване на кръвната група, като задължителен елемент от предоперативната подготовка. Следва да се съобрази също така и обстоятелството, че с писмения отговор ответникът признава, че е налице немарливо изпълнение на задълженията от страна на д-р М., за което му е наложено дисциплинарно наказание, но счита, че трябва да се разграничи степента на отговорност на възложителя от тази на изпълнителя. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 7/29.12.1958 г., вина се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява. И ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за възложителя е винаги налице, макар той да няма вина, доколкото отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по - сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Целта на законодателя е да се обезпечи и гарантира вземането на пострадалия, произхождащо от непозволеното увреждане на правата му, резултат на виновното деяние на натовареното лице. Обхватът на отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД се определя от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, както и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. С оглед на това не може да се приеме, че вината на това лице се явява съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. Такова може да е налице, само ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.

Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получава адекватно на състоянието му лечение. В случая оперативната интервенция е предприета преди да се установи дали изследванията на урината на детето от 02.12.2010 г. не са в норма поради външно замърсяване или поради възпалителен процес в бъбреците. Независимо от това същата е извършена рутинно, като детето непосредствено след операцията е било жизнено и адекватно, не е имало кръвоизлив и отхрачване на кръв. Медицинският екип при ответника обаче е подценил последващите усложнения, които са настъпили след операцията – възникналото постоперативно кървене, както в домашна обстановка, така и при постъпването на детето в лечебното заведение, послужило като основание да бъде прието за лечение и наблюдение при ответника на 15.12.2010 г. На следващия ден детето е преждевременно изписано, без да се обсъди въпроса с началника на клиника УНГ, без да се съобрази необходимостта от евентуално провеждане на ревизия на извършената операция и на оперативната рана. Въпреки установеното постоперативно кървене, детето не е оставено в лечебното заведение за активно наблюдение и лечение, а е направен прибързан извод, че проблемът с кървенето е овладян и детето е изписано на следващия ден, след еднодневен престой в клиниката. Не е извършена преценка каква е причината за кръвотечението (хеморагията) – общото увредено състояние на организма след операцията или нарушената цялост на тъканта в лявото оперативно поле. Не е изяснено на какво се дължат измененията в кръвната картина на детето - на постхеморагичен анемичен синдром или на възпалителен процес. Не е преценен рискът от задълбочаване на влошеното постоперативно състояние, възможността за ново кръвотечение, както и не са предприети превантивни мерки, за да не се допусне нов кръвоизлив. Също така началникът на клиника УНГ при ответника не е извършил необходимия контрол по отношение лечебно – диагностичния процес и върху работата на лекаря – ординатор, извършил оперативната интервенция, не е извършил преценка дали състоянието на детето позволява то да бъде изписано от лечебното заведение или не. По този начин не е планирано и организирано продължаване периода на хоспитализацията на детето, съобразно равнището на актуалните медицински знания и правилата за добрата медицинска практика. Не е проведено лечебно – диагностичен процес с нужната продължителност, при конкретната симптоматика, както и не е обезпечено активно наблюдение на пациентката за такъв период от време, какъвто ще гарантира изява на всички клинични признаци на състоянието й, както и правилно, адекватно за състоянието лечение. Несвоевременна е и оказаната спешна медицинска помощ на детето при последния му прием в ответното лечебно заведение на 23.12.2010 г., като не е обезпечено максимално бързото приемане на детето и незабавното започване на лечението. Вместо това детето е чакало да бъде прегледано в продължение на повече от час и е хоспитализирано едва 3 часа по - късно. Вместо да бъде ангажиран незабавно реанимационен екип за кръвопреливане и активна реанимация на детето, се предприемат кръвни изследвания и консултации със специалист. Неправилно е оценено нивото на кризисното състояние на детето, поради което е пропусната възможността за екстремно реанимиране чрез кръвопреливане в часовете до кръвоизлива. При нито една от хоспитализациите на детето не е определена кръвната му група, която да се съобрази при възникване на необходимост от кръвопреливане, каквато е била налице при постъпването на детето в болницата на 23.12.2010 г. За да бъде деянието противоправно и съответно да се носи отговорност за непозволено увреждане, не е необходимо да е нарушена конкретна правна норма, а е достатъчно да се нарушено общото правило да не се вреди другиму (Р 940-72-І). С оглед на това, за да бъде деянието, изразяващо се в горепосочените действия и бездействия на работещите при ответника лекари, не е безусловно необходимо то да е в нарушение на правна норма, на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Клиника по УНГ на УМБАЛ „Ц.Й. – И.” ЕАД и др. писани правила. Правно релевантно е обстоятелството, че при наличие на здравословен проблем на детето родителите са се обърнали своевременно към ответното лечебно заведение, след преценка на лекуващия лекар за необходимост от преглед от УНГ специалист и адекватно са очаквали лечение, което да е съобразено с установените медицински стандарти и добрите медицински практики. Пациентката се е нуждаела от квалифицирана медицинска помощ, която родителите й своевременно са потърсили в ответното лечебно заведение, но за нея не са били положени в пълния им обем необходимите медицински грижи, съобразно съответните медицински стандарти и правилата на добрата медицинска практика, утвърдени по силата на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина от Министъра на здравеопазването, с оглед пълноценното диагностициране лечение и оказване на спешна медицинска помощ на пострадалото дете. При тяхното нарушаване, то деянието несъмнено е противоправно. Отделно от това в разглеждания случай са нарушени установените в нормата на чл.81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет., 2 и 4 от Закона за здравето принципи, правото на достъпна медицинска помощ да се осъществява при прилагане на принципа на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за децата; зачитане правата на пациента, установени в чл.86 в същия закон. Не са изпълнени точно и установените в чл.71, т.2 от Закона за лечебните задължения началникът на клиника да планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи. Състоянието на детето при приема му на 23.12.2010 г. не е оценено като спешно по смисъла на чл.99, ал.2Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. вр. с ал.3, т.1 от Закона за здравето - остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека и съответно не е оказана незабавна медицинска помощ, насочена към предотвратяване смъртта на пациента. На детето е следвало не само да се предостави медицинска помощ при спешно състояние, но също така и да се осигури своевременност и качество на тази помощ. Не е спазено изискването на чл.7.1.3. от Наредба № 35 от 08.07.2009 г. на МЗ за утвърждаване на медицински стандарт УНГ, лекарите да осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозното и оперативното лечение, предоперативните и следоперативните грижи и процедури, диетичния и рехабилитационния режим и процедури. Не е изпълнено задължението, установено в на чл.8.1.1.1. от същата наредба, при спешни състояния спешно да се извършат необходими манипулации/процедури, както и задължението по чл.8.4.3. - при възникнали следоперативни усложнения, свързани пряко или индиректно с извършената оперативна интервенция (в ранния или късния следоперативен период), операторът да наблюдава и контролира локалния и общия статус на тези пациенти.

Тъй като не се установи нарушаването на изискванията за надлежно оформяне на медицинската документация да има пряко и непосредствено значение за настъпилия вредоносен резултат, същите не следва да се обсъждат. В хода на процеса установената в нормата на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД оборима презумпция за вина не е оборена. По изложените съображения съдът приема, че от виновните и противоправни действия на служители на ответната болница при и по повод изпълнение на възложената им работа, е настъпила смъртта на Г. И., в резултат на което ищцата – нейна майка, е претърпяла неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. На основание чл.51, ал.1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди., изр.1 ЗЗД за вреди от деликт възложителят на работата отговаря имуществено, а обезщетението обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай се установи, че за ищцата са настъпили неимуществени вреди, свързани с тежките негативни емоционални преживявания на майката, в резултат от внезапната загуба на детето й. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото починало лице, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая се установи от показанията на разпитаните свидетели П. и И., че в отношенията между пострадалото дете и неговата майка е имало близост и привързаност. Лекуващата детето лекарка дава показания, че майката го е водела на преглед при необходимост, не е оспорвала нейните заключения, както и на другите специалисти и е следвала техните предписания. Ищцата е копнеела да види дъщеря си как расте, как ходи на училище, как ще създаде свое семейство. Внезапната и невъзвратима загуба на детето й е лишило ищцата от надеждите за бъдещето на детето, от очакванията за житейската му реализация. Г. е първото дете на ищцата, чакано в продължение на 5 години. След нейната смърт ищцата много се е променила – като поведенчески, така и емоционално – психологически. Страда от загубата на детето си, всяка събота и неделя посещава гроба му. След смъртта на Г. ищцата е търпяла и продължава да търпи болки и страдания. Разстройва се, като вижда деца на възрастта на Г.. По тази причина не е приела да работи в детска градина. Затворила се е, изпитва страх при боледуването на сина й, не желае по никакъв повод да го подложи на подобна операция. Ищцата изпитва огромна и непреодолима болка от загубата на детето си. Към момента на деликта пострадалото дете е било едва на 4 години и половина. За да се определи размера на дължимото обезщетение, който съставлява справедливо овъзмездяване на претърпените от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на увреждането, интензитета, продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането (решение № 17/27.02.2013 г. по т. д. № 266/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК). При тези обстоятелства, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 300 000 лв., което ще възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка с внезапната и невъзвратима загуба на дъщеря й. В хода на процеса ответникът своевременно е релевирал с писмения отговор възражение за съпричиняване поради неспазване на дадените указания за хранителен режим и поемане на течности, както и че оперираното дете е било в къщи в контакт с болен член на семейството – по-малкия й брат. Страните не спорят, че на ищцата са дадени предписания за прием на повече течности от детето след операцията. От съдебно – медицинската експертиза се установи, че при липсата на достатъчно течности в следоперативния период, това може да доведе до тежки последици за детския организъм. От разпитаните по делото свидетели – дядото и бащата на пострадалото дете, се доказа, че са се придържали към дадените предписания относно прием на по – голямо количество течности, включително и при нежелание от страна на детето. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят показанията на тези свидетели. Наред с това при разпита на вещото лице проф. д-р В.П. в съдебно заседание е уточнил, че към 15.12.2010 г. – 16.12.2010 г. лекарите в ответното лечебно заведение задължително е следвало да извършат рехидратиращи процедури, при положение, че хемоглобинът е бил със занижени стойности, но това не е било сторено. Не се установи също така, че след операцията детето е било в контакт с болен член на семейството. В подкрепа на възражението си ответникът е ангажирал обсъдените по – горе удостоверение от УМБАЛ „Александровска” ЕАД и епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, които установяват проведено лечение на брата на Г. в периода 14.11.2011 г. – 22.11.2011 г. и 25.04.2010 г. – 17.05.2010 г. Здравословното състояние на А. А. за посочените периоди няма никакво отношение към извършената операция на Г. И., тъй като в единия случай я предхожда с половин година, а в другия – следва смъртта на пострадалото дете. Наред с това от разпита на д-р Т. – личната лекарка на Г. и А., се установи, че във връзка с предстоящите празнични дни и продължителния период от почивни дни е извършила профилактичен преглед на А., при който не е установила наличието на здравословен проблем. От показанията на свидетелите П. и И. се доказа, че за времето след извършената операция А. е бил в друго домакинство – при баба му и дядо му (родителите на ищцата), с цел да се избегне травма на Г. при игра между децата. По изложените съображения съдът счита, че ответникът не е доказал по делото възраженията си за съпричиняване на вредоносния резултат. С оглед на това предявеният иск следва да се уважи за сумата от 300 000 лв. и да се ОТХВЪРЛЯ за разликата до пълния претендиран размер.

По иска с правно основание чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД: Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи обезщетение в размер на законната лихва, на основание чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана, съгласно чл.84, ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (1) Освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски: 1. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. от ДВ, бр. 50 от 2008 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 3 от 2008 г. - ДВ, бр. 63 от 2008 г.) държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост; 2. Българският червен кръст; 3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост. Глава девета. ГЛОБИ Глоба на свидетел ГПК. Тъй като размерът на лихвата върху сумата от 300 000 лв. за периода на забавата 23.12.2010 г. – 21.02.2011 г., изчислен съобразно нормата на чл.86, ал.2Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, възлиза на 5 177, 13 лв., предявеният иск следва да се уважи в посочения размер и да се ОТХВЪРЛЯ за разликата.

По разноските по производството: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, на ищцата следва да се присъдят сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. В случая сторените от ищцата разноски възлизат на 250 лв. – възнаграждение за вещо лице. Сумата от 40 лв. е внесена във връзка с разпита на свидетелката Т., но не й е заплатена, поради което подлежи на възстановяване и не следва да се взема предвид при определяне размера на сторените от ищцата разноски по делото. С оглед уважената част от иска, на ищцата се полага сумата от 214, 29 лв. Доколкото в представения по делото списък на разноските по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК се претендира сумата от 200 лв., следва да се присъди претендирания от ищцата сума, с оглед установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес. Предвид представената по делото декларация за материалното и гражданското състояние по чл.83, ал.2Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност ГПК, както и ангажираните доказателства относно източника на средства за издръжка и доколкото процесуалните представители на ищцата са оказали безплатна правна помощ, на същите следва да се присъди сумата от 6 553, 54 лв., на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК вр с чл.38, ал.2Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес ЗАдв., представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.78, ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК ответникът следва да заплати сумата от 12 207, 09 лв., представляваща държавна такса.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА УМБАЛ „Ц.Й. – И.” ЕАД, ЕИК ***********, с адрес гр. С., ул. „Б. М.” №*, да заплати на А. Г.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „В. *”, бл.***, вх.А, ет.*, ап.* и съдебен адрес гр. С., бул. „Е. Г.” № **, ет.*, ап.*, - адв. С.С.Д. и адв. А. А. Д., сумата от 300 000 (триста хиляди) лв., на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на дъщеря й Г.П.И., ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2011 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 350 000 лв.; да заплати сумата от 5 177, 13 (пет хиляди сто седемдесет и седем лева и тринадесет стотинки) лв., на основание чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, представляваща лихва за периода 23.12.2010 г. – 21.02.2011 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 6 039, 35 лв.; както и да заплати сумата от 200 (двеста) лв., на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА УМБАЛ „Ц.Й. – И.” ЕАД, ЕИК *************, с адрес гр. С., ул. „Б. М.” № *, да заплати на адв. С.С.Д., САК и адв. А. А. Д., САК и двамата със служебен адрес гр. С., бул. „Е. Г.” № **, ет.*, ап.*, сумата от 6 553, 54 (шест хиляди петстотин петдесет и три лева и петдесет и четири стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК вр. с чл.38, ал.2Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес ЗАдв., представляваща възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА УМБАЛ „Ц.Й. – И.” ЕАД, ЕИК ************, с адрес гр. С., ул. „Б. М.” № *, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 12 207, 09 (дванадесет хиляди двеста и седем лева и девет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, представляваща държавна такса.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ответника: „Д. З.” АД, ЕИК ************, с адрес гр. С., бул. „К. А.. Д.” № **. Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на десети април две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА при участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2205 по описа за 2011 г.,