Решение №3570/22.05.2015 ГД № 7174/2013 СГС

РЕШЕНИЕ №3570/22.05.2015 ГД № 7174/2013 СГС Гражданско дело № 7174/2013 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция. Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен. Предявени са за съвместно разглеждане обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

Ищец: – А.П.Д., твърди, че на 25.05.2008 г., в 18.30 ч., по време на екскурзия на Витоша заедно с родителите му, близо до с. В., е паднал по гръб в дупка, ударил си главата отзад на объл речен камък. След инцидента спрял да говори. Бил объркан, помогнали му група туристи, които го хванали за ръка и го завели до края на селото. Към 20.00 ч. пристигнал в „П.”. В 21.00 часа са обърнали внимание на ищеца и с помощта на охраната, поради липса на съдействие от негова страна, е бил откаран в операционна зала. Раната на главата била обработена и зашита. Не са били проведени прегледи от специалисти. Ищецът е насочен за домашно лечение, с указание през ден да посещава поликлиника при хирург за смяна на превръзката.

Въпреки описания механизъм на получаване на травмата, не са направили изследвания за наличие на вътремозъчна травма или мозъчен кръвоизлив, за каквито счита, че са били налице всички предпоставки. След многократни настоявания от майка му, е направена рентгеноскопия, за да се прецени състоянието на черепа – дали не е спукан или счупен. Установено било, че не е налице увреждане на костта, но рентгенова снимка не била направена. По настояване на майката на ищеца, той е приет за лечение при ответника в Отделение по неврохирургия.

На 26.05.2008 г., около 11.00 ч. на ищеца е направено КТ изследване, при което се установило, че има кръвоизлив в бялото вещество на дясното полукълбо на мозъка. Лекарите обяснили, че са засегнати зоните на говора и чувствата. На 27.05.2008 г. следвало да извършат лумбална пункция на ищеца, при поставена пълна упойка, за да не мърда при извършване на манипулацията. Не успели да направят пункция.

Лекуващият лекар е отказал да се направи МРТ изследване, тъй като то се заплащало и графикът на техния апарат бил много натоварен, но ако си намерят друга болница, ще осигурят транспорт на ищеца. С оглед на това на ищеца бил записан час в Александровска болница. На 28.05.2008 г. било извършено МРТ изследването, при което са установили множество петна вътре в мозъка и петна по менингите. На следващия ден завеждащият клиниката съобщил на майката на ищеца, че петното в мозъка приличало на говежда тения, а не на кръвоизлив. С оглед на това на ищеца е направен тест, който се казал отрицателен. Установено било също така, че туберкулозата на ищеца била излекувана и нямало рецидив. На 30.05.2008 г. ищецът бил изписан, с окончателна диагноза comocio cerebri.v.l.c. reg. occipitalis capitis. Счита, че е изписан с невярна и неправилно поставена диагноза, както и с неуточнение състояние.

Не било предприето лечение както на поставената неправилна диагноза, така и на поддържаната от ищеца такава. Твърди, че е получил мозъчен кръвоизлив, който бил наличен и към момента на търсене на спешна медицинска помощ и хоспитализация при ответника, с ясно изразена, характерна и типична симптоматика. Ответникът не е предприел адекватни мерки за установяване на състоянието му, както и за коректна и правилна диагностика, при което би могло да се назначи адекватно лечение. Не са били назначени достатъчно изследвания, а извършените такива не са били правилно анализирани, респ. са били игнорирани. При правилна диагностика и лечение счита, че е било възможно излекуване изцяло или в определена степен. В резултат от липсата на диагностика и лечение от страна на ответника ищецът е претърпял неимуществени вреди, произтичащи от това, че словесния контакт с него е труден или невъзможен. Липсвали и елементарни асоциативни реакции и мислене. Ищецът бил изцяло зависим от семейството си, дори в ежедневните нужди. Твърди, че степента на засягане и увреда е тежка и прогнозата била неблагоприятна. Счита, че при задържането на кръв в мозъка е причинено трайно и необратимо увреждане на мозъчните клетки, което се е задълбочило. Състоянието му е резултат от травмата, но последиците от нея биха могли да бъдат предотвратени и да бъде излекуван. Към момента е тежко инвалидизиран, с невъзможност за полагане на труд, невъзможност за социален и личен живот, с нужда от постоянно наблюдение и обгрижване от страна на семейството му.

Моли съда да постанови решение, с което да ОСЪЖДА ответника да му заплати сумата от 50 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 28 513, 74 лв. – лихва за периода 25.05.2008 г. – 25.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.

Ответник: – УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД, е депозирал в срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК писмен отговор, с който оспорва иска. Излага съображения, че при проведеното на ищеца лечение са спазени всички норми на добрата медицинска практика, като са били извършени всички необходими изследвания и е била поставена диагноза, която кореспондира с данните от медицинските изследвания. Съмненията за наличието на мозъчен кръвоизлив да били игнорирани с данните от магнитно – резонансната томография. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като травмата е настъпила на 25.05.2008 г., а исковата молба е депозирана в съда на 27.05.2013 г. Моли съда да постанови решение, с което да ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК и чл.235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С определение от 25.01.2011 г., постановено от СРС, НО, 115 състав, на основание чл.89 и чл.431Чл. 431. (1) Съдът се произнася еднолично с определение. (2) Определението по ал. 1 може да се обжалва или протестира в седемдневен срок от постановяването му по реда на глава двадесет и първа. (3) Ако отмени определението, въззивната инстанция решава делото. Продължаване, замяна или прекратяване на принудителните медицински мерки НПК на А.П.Д. е наложена принудителна медицинска мярка по чл.89Чл. 89. ⚖️ Практика (1) По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови: а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер; б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение; в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение., б.”а” НК – предаване на близките със задължение да осигурят лекуването му под наблюдение на психо-неврологичен диспансер за срок от 3 месеца. На майката И.А.Д. е възложено задължението да осигури за посочения срок лекуването на А.П.Д. под наблюдение на ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски”, гр. С.. Определението е влязло в сила на 02.02.2011 г. Съгласно удостоверение изх. № 6258/05.11.2013 г., издадено от СО – Район „Красно село” ищецът няма правно ограничение.

От свидетелски показания на разпитаната по делото И.А.Д. се установява, че е майка на ищеца. В деня на инцидента ищецът бил в добро здравословно състояние. Пожелал да се разходят на Витоша. Като дете не е имал здравословни проблеми. През 2004 г. се разболял от туберкулозен менингоенцефалит. Успели да го излекуват, след което състоянието му започнало да се подобрява. В продължение на две години приемал антибиотици във връзка с поставената диагноза. Наложило се да прекъсне лечението си, за да проведе лечението. След това отново продължил следването си. През 2007 г. изкарал шофьорски курсове и взел шофьорска книжка. В резултат от менингита получил епилепсия, която лекували. Лекарствата имали странични действия. Неврологът отказал да ги смени и ги насочил към психиатър. В резултат от проведеното лечение са отпаднали страничните ефекти и имало подобрение в здравословното състояние на ищеца. В момента ищецът имал припадъци, но те били от друго естество.

След инцидента успели да отидат до с. В., след което с автомобил откарали ищеца в „П.”. Там му зашили раната на главата и го изпратили за рентгенография, за да преценят дали има счупване на костите. Помолила да направят скенер на ищеца, но й било отказано, тъй като го нямало лекаря, който обслужвал скенера поради късния час. Препоръчали на свидетелката да води ищеца през два дни в поликлиниката за смяна на превръзката. Свидетелката обяснила, че ще търси друга частна болница или ще се обърне към медиите, ако не успее да намери друга болница. Тогава лекарите се съгласили да приемат ищеца. На следващата сутрин го завели на скенер. Установено било, че има петно в мозъка. Непосредствено след инцидента ищецът коренно променил поведението си. Престанал да говори, бил напълно дезориентиран. Трудно го завели до селото, трудно го вкарали в колата, не можел да говори, не отговарял на въпросите им. Преди инцидента водел разговори с родителите си. След като направили снимката, лекарите обяснили, че това е кръвоизлив на мозъка, който е засегнал говорния център. Свидетелката уведомила лекарите, че ищецът е прекарал менингит и те са знаели за това. Занесла стари снимки, които били правени на ищеца по време лечението на менингита.

Лекуващите лекари решили да направят на ищеца лумбална пункция, но упойката не подействала. Свидетелката помолила да направят на ищеца магнитен резонанс, но лекарите отказали, тъй като нямали възможност да го включат в графика на тяхната болница. Обяснили й, че ако успеят да намерят възможност за извършване на това изследване в друга болница, ще му осигурят транспорт до там. Успяла на третия ден да намери болница, в която да се извърши изследването. Ответникът осигурил линейка. На разчета било отбелязано, че има повече петна от първоначално установените, както и че трябва да се изключи евентуално нов рецидив от туберкулозния менингит или някакво друго заболяване. Междувременно било изказано съмнение, че петното в мозъка може да е от паразит. Пробата за туберкулозния менингит била отрицателна. Останалите две кръвни проби за паразити трябвало да бъдат готови след 5 дни. Същевременно престоят по клиничната пътека на ищеца бил 5 дена, поради което същият бил изписан, без да се изчакат кръвните резултати. Въпреки отправеното искане, повторна пункция не била направена на ищеца. Ответникът осигурил линейка на ищеца, за да бъде транспортиран в болница „Токуда”. В „П.” отказали да лекуват ищеца за кръвоизлив, тъй като след проведения магнитен резонанс променили мнението си, че е налице кръвоизлив на мозъка. Не предприели нищо.

Резултатите от изследванията на кръвта на ищеца за наличието на паразити били отрицателни. След извършена консултация с паразитолог, се установило, че при ищеца не е налице паразитно заболяване. В болница „Токуда” също отказали на свидетелката да извършат лумбална пункция. Такава била направена през 2009 г., при което се установило наличието на някакво количество кръв в ликвора, макар и по – малко. Това наложило да направят нов магнитен резонанс. Част от петната били изчезнали, а други – не. Междувременно ищецът не могъл да възстанови говора си. Можел да казва отдени думи, но трудно ги свързвал в изречение по две-три думи. Ако искал нещо, посочвал или използвал жестове. Изцяло се променил живота му. Усещал, че не същият като преди и това го дразнело. Често изпадал в тежки състояния. Страдал, че не може да контактува нормално. Затворил се в себе си, изгубил надеждата, че някой ще успее да му помогне.

От свидетелски показания на Иван П.Д. се установява, че е брат на ищеца. Получил е травма на Витоша през м.05.2008 г. Оттам бил докаран с автомобил в „П.”, където е бил приет след скандали, свързани с това, че от болницата не искали да го приемат. Ищецът седял на една пейка, с качулка на главата и от нея текла кръв. Свидетелят го видял след инцидента. Качил се в колата, докато пътували за болницата. Ищецът не говорел, седял сковано на пейката, не бил контактен. Опитали се да контактуват с него, но той не им отговарял. Преди това той учил в СУ, Физически факултет, можел да говори, да се грижи сам за себе си, нямал е нужда от специални грижи. Бил се възстановил от туберкулозния менингит. През 2006 г. получил шофьорска книжка. През 2004 г. ищецът завършил гимназия. Имал симптоми на менингит. След поставяне на диагнозата, бил насочен към психиатър. По-късно постъпил в психиатрична клиника. През 2006 г. бил изписан. Можел да говори и да се грижи за себе си. Отново започнал да учи, взел си с отличие изпитите. До момента на травмата ищецът извършвал нормални дейности.

По делото е изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещите лица д-р С. С. – невролог в УМБАЛ „Александровска” и д-р Р.П. – неврохирург от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. От заключението им се установява, че през време на престоя на ищеца в „П.” му е поставена диагноза: мозъчно комоцио; разкъсно – контузна рана в тилната част на главата; съмнение за цистерцеркоза. Диагнозата комоцио церебри не изисква специфично лечение и не може да доведе до трайни последици. Пълното възстановяване настъпва за 2 – 3 седмици. Раната на ищеца е била обработена хирургично. Проведено било лечение с вливания, обезболяващи и постелен болничен режим отговарят на поставената диагноза. Предвид липсата на загуба на съзнание при падането и удара на главата, вещите лица приемат, че комоцио е в най -лека степен. В резултат на комоцио не е възможно при ищеца да настъпи липса на говор и усещане за болка. Вещите лица считат, че за тези нарушения следва да се търсят подлежащи и/или съпътстващи заболявания във връзка с проведени от ищеца лечения във ВМА и неврологична клиника на УМБАЛ „Александровска”. Вещите лица приемат, че не може да се поддържа, че причина ищецът да не може да говори след черепно – мозъчната травма е увреда на говорния център, тъй като лезиите на мозъчната тъкан са разположени в дясно, челно, който мозъчен участък е функционално неактивна зона, още повече няма пряко отношение към загубата на говор като езиково нарушение. Също така считат, че не са налице сетивни нарушения, тъй като в история на заболяването в неврологичния статус на ищеца е отбелязано, че той реагира живо на болка, което предполага наличие на усет прямо болково дразнение.

КТ от 26.05.2008 г. открива малка мозъчна лезия вдясно, челно, която би могла да е и от травматичен произход, но нейните размели и местоположение не са застрашителни за живота и здравето на пациента. Вещите лица приемат, че е по – вероятно тази лезия да е остатъчна и свързана с прекарания от ищеца менингоенцефалит, като такава се описва и в ляво, челно и в други мозъчни зони на отделните МРТ изследвания. Липсата на изместване на срледната линия е показател, че няма компресия. За да се приеме наличието на мозъчен кръвоизлив, вещите лица приемат, че е необходимо да има достатъчен обем кръвна колекция в кухина. МРТ изследването, което е с по – висока разграничителна способност, предполага друг тип патологичен процес, който също би могъл да се предполага и от КТ изследването – енцефаломалатични участъци челно вляво и дясно, като на това ниво има и надебелявания на менингите. Вещите лица поясняват, че последното не необходимо да е израз на пресен менингит или рецидив, тъй като задебеляването на менингите може да бъде остатъчна проява след прекаран ТБК менингит. При наличието на енцефаломалатичен участък, би могло само теоретично да се обсъжда пропиването му с кръв при достатъчно силна травма, каквато в конкретния случай не е налице. Състоянието е преходно и наличната кръв подлежи на резобрация. Данни за промени са описани в МРТ изследвания още преди процесното комоцио, които са отдадени на възпалителни промени на мозъчните обвивки.

Вещите лица приемат, че проведената впоследствие лумбална пункция установява кръв от травмираните тъкани при самата пункция, но е невъзможно тя се у останала след травмата, тъй като се резорбира до 3 седмици. Не е обичайна практика да се прави лумбална пункция за доказване на мозъчен кръвоизлив при травматични пациенти. Наличието на значимо количество кръв се доказва добре с КТ, а малките и невидими КТ кръвоизливи нямат диагностично и терапевтично значение. Вещите лица приемат, че в медицинската документация съществуват достатъчно изследвания и други данни, които биха открили мозъчен кръвоизлив. Причината за загуба на говор при ищеца, както и за липсата на усещане на болка и чувствителност нямат връзка с поставената му диагноза. Същите не могат да бъдат последица от сътресението и раната на главата. Те се свързват от вещите лица с психичното му заболяване, за което по делото са представени медицинска документация. Въз основа на нея се установява, че началото на душевното разстройство на ищеца е от м. август 2004 г., по време на престоя в неврологична клиника в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. При пациента няма данни за мозъчен кръвоизлив, който да изиска специфично лечение. В конкретния случай дори малката хеморагична контузия в дясно челно да е била потвърдена, размерът и местоположението не предполагат значими мозъчни увреди и трайни последици, тъй като е във функционално неактивна зона. Проведеният след КТ МР отхвърля наличието на мозъчен кръвоизлив. МР е изследване с много по – висока информативност. Ако се приеме наличието на хеморагична контузия, каквато липсва от МРТ изследването, кръвта в контузното огнище подлежи на резорбация. Вещите лица приемат, че са били извършени достатъчно изследвания от ответника. При състоянието на ищеца е било задължително приемането му в болница. В история на заболяването е назначено лечение с халоперидол и диазепам, но не е ясно дали е проведено лечение с тях. Двата препарата са назначени при нужда, а не като постоянно лечение – при поведенчески проблеми (неподчиняемост) от консултанта психиатър, след преглед на ищеца и се предписани с цел успокояващ ефект. Не се очаква прилагането на посочените медикаменти да задълбочи проявите на дезориентация и забавени раекации. Вещите лица считат, че прилагането им би било оправдано при поведенчески проблеми, а такива не са отбелязани по време на престоя на ищеца в „П.”.

Медикаментът клексан не е противопоказен при пациенти с мозъчен кръвоизлив, като се прилага дори при оперирани същия ден пациенти. В случай, че е провеждано лечение с посочените медикаменти, то за диазепамч х 1 ампула е било само на 27.05.2008 г., а за халоперидол х 1 ампула в дните – 27.05.2008 г. – 29.05.2008 г. и впоследствие е отказано срещу подпис от майката. Вещите лица приемат, че при липса на адекватно лечение на психиатричното заболяване, същото прогресира и е очаквано сегашното му състояние да е по – тежко от това преди диагностицирането му, без да има връзка с претърпяното комоцио. Вещите лица са направили извод, че лечението в „П.” е правилно, няма неправилна диагностика и лечение от невро – хирургична гледна точка, които да са довели до увредено състояние на ищеца. Сегашното му състояние, както и състоянието му преди черепно – мозъчната травма се владеят от основното психиатрично заболяване. Прогнозите за излекуването на ищеца за в бъдеще зависят от лечението и развитието на психиатричното му заболяване.

В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че на ищеца са направени изследвания за паразитни заболявания, които са били отрицателни. Задебеляването на менингите най - вероятно е свързано с прекарания възпалителен процес, но в различната документация той е интерпретиран като вирусен менингоенцефалит и като туберкулозен менингоенцефалит. Към 2004 г. и към момента няма подходящи тестове, за да се разграничат двата вида менингоенцефалит. Задебелените менинги представляват остатъчна проява на един възпалителен процес, който е засегнал мозъчните обвивки. Не са налице основания за корекция на поставената диагноза – комоцио (мозъчно сътресение) и разкъсно – контузна рана в тилната област. При извършване на скенера е имало съмнение за мозъчна контузия поради наличието на сянка, което е отхвърлено впоследствие от магнитния резонанс. По тази причина е останала диагнозата мозъчно сътресение. При наличие на мозъчен кръвоизлив, той не може да не бъде видян при извършените образни изследвания. Тъй като такъв не е открит, вещите лице не приемат, че е налице мозъчен кръвоизлив. Не е налице възможност да има кръвоизлив на мозъка, който да се вижда на скенер и да не се изобразява на магнитен резонанс, особено при такъв кратък интервал на проведените изследвания. Прекараният възпалителен процес атакува мозъчните обвивки и мозъчната тъкан – мозъчен енцефалит. При травма на главата е възможно да има травмиране на мозъчната тъкан при черепно – мозъчна травма по механизма на контраудар – при удар отзад да се получи травмиране на челните дялове. Но лезиите в предните дялове на мозъка в случая се свързват не с травмата, а с прекарания менингоенцефалит. Центърът на говора е доста далеч от лезиите в челните дялове, които са описани в медицинската документация. Центърът на мозъка се намира в друг дял на мозъка – теменно-слепоочния. Нито на скенера, нито на магнитния резонанс са описани промени в тези области, където е разположен центъра на говора. При ищеца е налице психично заболяване. След травмата има два престоя във ВМА повече от месец. Тези нарушения не са само загуба на говор. Има нарушения в поведението, симптоми, които предполагат, че има разпад на личността, което е характерно за тежките шизофрении. Поставената във ВМА диагноза е параноидна шизофрения. С оглед на това вещите лица приемат, че това е причината за състоянието на ищеца. При извършване на пункция е възможно върхът на иглата да попадне на кръвоносен съд. В този случай ликворът се зацапва, но това не е кървав ликвор, а артефакте ликвор. Когато се говори за функционално неактивни зони се имат предвид зони, които не отговарят за говора и движенията, както и за жизнените функции. Останалите зони също имат функции, но те не са толкова съществени и не се отрива симптоматика при тяхната увреда. Центърът, който отговаря на активността на езика и ларинкса, се намира по средата на мозъка, близо до средната линия.

Заключението на вещите лица е оспорено от ищцовата страна, тъй като е базирано на данни за психиатричното заболяване на ищеца, за което не са правени изследвания, нито са събирани данни, поради което считат, че дадените от вещите лица отговори не са правилни. Считат, че възможността за диагностициране на мозъчен кръвоизлив е била пренебрегната и липсват категорични данни, че такъв не е бил налице. Пациентът е бил изписан преди да има категорични данни, че няма мозъчен кръвоизлив.

Съдът изцяло възприема заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Същите задълбочено и пълно са анализирали цялата налична медицинска документация, като са дали обективно и обосновано експертно заключение. В него са обсъдени и съобразени всички извършени изследвания на ищеца, както и здравословното му състояние преди по време и след инцидента. Изводите им изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото материали. Съдът възприема също така ангажираните по делото свидетелски показания относно възприетите от свидетелите обстоятелства, извън посочените от тях медицински заключения и предположения. Същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, в това число и с изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) относно механизма на получената травма, назначеното лечение, проведените консултации, поставената диагноза и симптомите на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Ищците се стремят да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на работата по реда на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други лица, на които е възложил определена работа, за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица и не предполага наличието на вина на възложителя на работата. Съгласно нормата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: вреди, причинени на ищците от лице, на което ответникът е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; както и работникът или служителят да има вина за причинените вреди. Нормата на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 7/29.12.1958 г., вина се търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява. И ако последният виновно поведение е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за възложителя е винаги налице, макар той да няма вина, доколкото отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по - сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Целта на законодателя е да се обезпечи и гарантира вземането на пострадалия, произхождащо от непозволеното увреждане на правата му, резултат на виновното деяние на натовареното лице. Обхватът на отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД се определя от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, както и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. С оглед на това не може да се приеме, че вината на това лице се явява съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. Такова може да е налице, само ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.

От ангажираните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, не се установи осъществяването на всички елементи от сложния фактически състав на деликтната отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата. По делото се доказа, че ищецът е претърпял травматично увреждане на 22.08.2008 г., като е приет за лечение при ответника. Установи се също така настъпилата промяна в личността му, затрудните комуникация, липсата на личен и социален живот. Не се установи обаче наличието на пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и поставената от ответника диагноза, както и проведеното лечение. От ангажираната по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) безспорно и категорично се доказа, че поставената от ответника диагноза е правилна. Същият не е получил мозъчен кръвоизлив, предвид пълните и точни изследвания, които са му направени и които не пораждат съмнения за наличие на такъв. Вещите лица обстойно и обосновано са разяснили, че поради по – високата разграничителна способност при МРТ изследването, не е възможно наличието на мозъчен кръвоизлив да не се изобрази. След като такъв не е констатиран при посоченото изследване, то такъв не е получен от ищеца при процесната травма. Проведеният след КТ МР е отхвърлил наличието на мозъчен кръвоизлив при ищеца. Извършената в значително по – късен момент - през 2009 г., лумбална пункция установява кръв от травмиране на тъкани при самата манипулация, но не е налице останала след травмата кръв в ликвора, която вещите лица са разяснили, че се резорбира до 3 седмици. Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получава адекватно на състоянието му лечение. В случая състоянието на ищеца е било спешно по смисъла на чл.99, ал.2Чл. 99. ⚖️ Практика (3) (1) Държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. (2) Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. (3) Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. от Закона за здравето. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от чл.100, ал.2Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. от същия закон ответното лечебно заведение е извършило възможния обем медицински дейности при ищеца, като е осигурил транспорт за извършване на МРТ в друго болничното заведение. С оглед на това съдът приема, че за ищеца са били положени пълния обем от необходимите медицински грижи, съобразно съответните медицински стандарти и правилата на добрата медицинска практика, утвърдени по силата на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина от Министъра на здравеопазването, с оглед пълноценното диагностициране лечение и оказване на спешна медицинска помощ на пострадалия ищец. За целите на настоящото производство не е необходимо да се изследват причините, довели до заявените от ищеца вреди, тъй като същите стоят извън отговорността на ответника. Независимо от това и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че претърпените от ищеца вреди са резултат от основното психиатрично заболяване на ищеца, което е диагностицирано и за което е назначена терапия, включително спрямо него е била приложена мярка по чл.89Чл. 89. ⚖️ Практика (1) По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови: а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер; б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение; в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение., б.”а” НК – предаване на близките със задължение да осигурят лекуването му под наблюдение на психо -неврологичен диспансер за срок от три месеца. По изложените съображения и доколкото не са налице действия на служители на ответното лечебно заведение при и по повод изпълнение на възложената им работа във връзка с поставената на ищеца диагноза и назначеното му лечение, не са налице предпоставките на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответника, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се ОТХВЪРЛЯ. Тъй като главният иск е неоснователен и с оглед акцесорния характер на иска за заплащане на мораторна лихва, същият следва да се ОТХВЪРЛЯ.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 600 лв., представляваща заплатени възнаграждения за вещи лица. От представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника и представлявалия го по делото адвокат, се установява, че страните са се съгласили договорното възнаграждение в размер на 2 020 лв. да бъде заплатено по банков път. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, т.1, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащани и ако е по банков път, както е в разглеждания случай, задължително се представят доказателства за това. В случая ответникът не е ангажирал доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено, поради което на ответника не следва да се присъжда уговореното възнаграждение за адвокат.

Воден от гореизложеното, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване от А.П.Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „Х.”, бл.***, ет.**, ап.** и съдебен адрес *** – адв. М.Ц., срещу УМБАЛСМ ”Н. И. П.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес гр. С., бул. „********” № **, с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД - за заплащане на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и с правно основание чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД – за заплащане на сумата от 28 513, 74 (двадесет и осем хиляди петстотин и тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки) лв., представляваща мораторна лихва за периода 25.05.2008 г. – 25.05.2013 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА А.П.Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „Х.”, бл.***, ет.**, ап.** и съдебен адрес *** – адв. М.Ц., да заплати на УМБАЛСМ ”Н. И. П.” ЕАД, ЕИК ********, с адрес гр. С., бул. „********” № **, сумата от 600 (шестстотин) лв., на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА при участието на секретаря Евдокия – Мария П., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7174 по описа за 2013 г.