Решение №12/24.02.2014 ГД5103/2013 СГС

РЕШЕНИЕ №12/24.02.2014 ГД5103/2013 СГС Гражданско дело № 5103/2013 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

С решение от 10.12.2012 год., постановено по гр.дело №20222/2012 год. по описа на СРС, ГО, 48 с-в, е отхвърлен предявения от Ищец: М.Д.В. , ЕГН:********** от гр.С., р-н „М.-3”, бл.*** вх.*, ет.*, ап.**, срещу Ответник: „МБАЛ-Света София” ООД, със седалище гр.С., бул.”Б.”№***, с управител:д-р Хр.М., иск с правно основание чл. 49, вр. с чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД, за сумата от 10000 лева, ведно със законната лихва от увреждането до заплащането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 10.09.2011 г. до 23.04.2012 г., вследствие на неправилно лечение, извършено от ответника оперативно на 07.09.2011 г., съобразно епикриза от 09.09.2011 г. и предписано медикаментозно такова в последствие. Със същото решение, М.Д.В. , ЕГН:********** е осъдена да заплати на „МБАЛ-С. С.” ООД,на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, направените разноски по делото в размер на 500 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК въззивна жалба от ищцата М.Д.В. , чрез процесуален представител-адвокат С. Й. П. от САК. Въззивнита жалба е допустима. Тя е подадена от ищцата в първоинстанционното производство, имаща интерес и съответно право на въззивна жалба страна, срещу решението на СРС, с което са отхвърлени предявените от нея искове.

Жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно, противоречи на материалния закон и на принципите на справедливостта. Същото е необосновано и неправилно. Твърди, че независимо от заключението по приетата в с.з. СМЕ, че не е допусната лекарска грешка при извършване на операцията, продължаващите болки и страдания и след оперативното лечение се дължат на проблеми със сухожилието на оперирания палец на дясната ръка, което осигурява свиването на същият. Счита, че при предварително извършеният преглед в болницата е могло да се установи, че има такъв проблем и би могло да се извърши едновременно оперативна намеса за отстраняване на проблемите и с двете сухожилия на палеца. Поради това, че не е открит този проблем при предхождащия оперативната намеса преглед, счита, че е проявена небрежност от служителите на лечебното заведение-отговорник. Сочи, че вещото лице изрично е заявило в с.з., че вече е минало време и проблема се е задълбочил като няма гаранция, че евентуална оперативна намеса би била успешна. Според жалбоподателят, първоинстационния съд неправилно и неточно е тълкувал разпоредбите на чл.45, чл.49 и чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. При всички случаи е налице виновно поведение на ответника, който отговаря за вредите причинени в резултат на действията или бездействията на едни или други негови служители. Счита, че е безспорно установено, че е допусната грешка при изготвяне на необходимите изследвания, за да се проведе съответното лечение. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира деловодни разноски.

Ответникът: по жалбата „МБАЛ-С. С.” ООД не е депозирал писмен отговор. В с.з. оспорва въззивната жалба, като твърди, че с оглед събраните доказателства и заключението на вещото лице по приетата СМЕ не се доказва, че има вина за състоянието на въззивницата, а също и причинно-следствена връзка между действията му и щетите твърдяни от нея.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във вр.чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК, въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Ищцата търси присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лева и присъждане на законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Тези вреди са настъпили вследствие на извършена на 07.09.2011 г. в „МБАЛ-С. С.” ООД-ортопедично отделение, операция на дясната длан, „като се достига до сухожилното влагалище и се прави вагинотомия и декомпресия на рамус суперфициалис на нервус радиалис”. Твърди, че след оперативната намеса и последвало лечение, болките не затихват и дори се увеличават.Ходила е на два контролни прегледа, но не и е предписано адекватно лечение.Повече от седем месеца от операцията и до момента на съдебното заседание търпи непоносими болки. Счита, че се касае за лекарска грешка.

По делото е назначена СМЕ, като след запознаване с представената от ответника медицинска документация и след обстоен преглед на жалбоподателката, вещото лице е изслушано в с.з., като експертизата е приета от страните без възражения. Становището на експерта е , че „извършването на оперативна намеса се определя от оплакванията и обективния статус при прегледа на пациента. От анализа на медицинската документация и при прегледа на ищцата не се установи допусната лекарска грешка”.

Според експерта моментното състояние на ищцата се определя от увредата и засягане на другото сухожилие , а не на това което е оперирано. Това засягане не се е получило по време на извършване на операцията при ответника.Това състояние е вероятно да се дължи на професията, която е упражнявала ищцата –шофьор. Вещото лице заявява, че не може да определи дали това състояние- на другото сухожилие е било известно на опериращите лекари преди операцията, но е категоричен, че това не може да се види при операцията която е извършена, тъй като разрезите са на различни места. При оперираното сухожилие няма никакъв проблем. Счита, че ако ищцата не е била оперирана и то по начина по който е оперирана от ответника, състоянието и е щяло да е по-лошо. Няма описани изследвания, които да не са оперирани. Счита, че операцията на другото сухожилие към момента е наложително и едва при отваряне би могло да се коментира каква е степента на прерастване и дали времето е оказало влияние, т.е. дали ако се оперира сега резултатите ще бъдат по лоши , ако е било оперирано по-рано. Според вещото лице няма стандарт, който да определи какво точно да се прави при предварителния преглед . При този преглед би следвало да се направи преценка и да се изследват пълния обем на движение и да се направи преценка за двете сухожилия. В документацията е отразено, че проблем е установен само в едното сухожилие, което е оперирано. Не може да се каже от кога датира проблема в другото-не оперирано сухожилие. Така изготвеното и прието заключение по СМЕ, неточно се интерпретира във въззивната жалба, като се твърди, че вещото лице изрично е заявило в с.з., че вече е минало време и проблема се е задълбочил като няма гаранция, че евентуална оперативна намеса би била успешна. Вещото лице е отговорило и на наведените с въззивната жалба доводи, че непозволеното увреждане се дължи не на оперативната намеса, а на това, че при предварително извършеният преглед в болницата е могло да се установи, че има такъв проблем и би могло да се извърши едновременно оперативна намеса за отстраняване на проблемите и с двете сухожилия на палеца, което е проявена небрежност от служителите на лечебното заведение-отговорник.

При тези фактически обстоятелства от ПРАВНА СТРАНА съдът приема за установено следното : Отговорността на ответника по първоначално предявения главен иск с правно основание по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Болницата носи отговорност заради виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложила работа по оказване на медицинска помощ- в този случай чрез извършване на хирургическа операция. Отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е отговорност за вина, затова пострадалата няма притезание, ако причинената и вреда не е в резултат на противоправни действия или бездействия на ответника. Ищцата носи доказателствена тежест да установи, че работещият в въззиваемата болница персонал е осъществил по отношение на нея непозволено увреждане, на което кумулативните елементи са противоправни деяния (действия и бездействия), вреда, причинна връзка между установените противоправни деяния и вредата, и вина. От събраният по делото доказателствен материал безспорно се установяват настъпили негативни промени при въззивницата– затруднено движение на палеца на дясната ръка и последвалите ги болки и страдания след извършена на 07.09.2011г. оперативна интервенция. По делото обаче не са събрани достоверни доказателства, че след извършеното оперативно лечение, настъпилото усложнение при движението на палеца на дясната ръка на жалбоподателката и съпътстващите болки и страдания са вследствие от конкретно установени противоправни и виновни действия или бездействия на служители и работници на въззиваемата болница, които пряко и непосредствено са причинили уврежданията, за които се търси обезщетение за неимуществени вреди в процеса. Поради това предявеният от , М.Д.В. срещу „МБАЛ-С. С.” ООД иск с правно основание по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10000 лева, следва да се отхвърли като недоказан, а от там и като неоснователен. Поради неоснователност на иска за главницата следва да се отхвърли и акцесорния иск с правно основание по чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва от датата на увреждането . При горните съображения и с оглед неоснователността на възраженията, релевирани във въззивната жалба , първоинстанционното решение в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК подлежи на потвърждаване от въззивния съд . При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответната страна не е направила разноски пред въззивната инстанция

Така мотивиран, Софийски градски съд Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.12.2012 год., постановено по гр.дело №20222/2012 год. по описа на СРС, ГО, 48 с-в. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.280, ал.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:Председател: елена АНДРЕЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ТОДОРОВ ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ при участието на секретаря Н.М., разгледа докладваното от съдия Тодор Тодоров въззивно гражданско дело № 5103 по описа за 2013 г Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК