Решение № 8907/15.07.2016 АД № 9977/2015 ВАС

РЕШЕНИЕ № 8907/15.07.2016 АД № 9977/2015 ВАС Гражданско дело № 9977/2015 г., разгледано от Върховния административен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) .

Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Решение № 4762 от 06. 07. 2015 г., постановено по адм. дело № 2751 / 2015 г. на Административен съд София- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение, представляващи касационни основания по чл.209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Счита се, че НЗОК в случая не е държавен орган и не притежава пасивна процесуална легитимация и неправилно е конституирана от съда в качеството на ответник по предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Изложени са аргументи, че липсват трите нормативно и кумулативно определени предпоставки, а именно причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт на Директор на СЗОК, респективно Управителя на НЗОК и настъпилата вреда. Посочва се, че лекарственият продукт Брентуксимаб. (B.) не е бил включен в Позитивния лекарствен списък и за НЗОК няма нормативно задължение да отпуска средства за заплащане на лекарствени продукти извън ПЛС по отправено искане по реда на чл.56, ал.3Чл. 56. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, предписват при спазване на утвърдените фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК: 1. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за домашно лечение на територията на страната - за заболявания от списъка по чл. 45, ал. 4; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.06.2025 г.) лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за лечение на злокачествени заболявания, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии - в условията на болничната медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/продуктите. Условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти съобразно тяхната разходна ефективност, се определят с наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО. Счита се, че липсва пряка и непосредствена последица между мълчаливия отказ на директора на СЗОК и твърдените немуществени вреди. Предвид посочените съображения се иска отмяна на решението, като неправилно и необосновано.

Ответник: Е. В. П., чрез адв. Н., в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли, да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и се остави без уважение подадената касационна жалба. Подробни доводи в тази насока са развити в представения писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение на АССГ за правилно, като постановено въз основа на анализ на събраните доказателства. Посочва се, че при изяснена фактическа обстановка съдът е формирал обоснован извод за наличие на всички кумулативни предпоставки по смисъла на чл.1 ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ЮЛ. Счита, че за уважаване на иска в предявения размер съдът е изложил надлежни съображения за неговата справедливост, отчитайки тежестта на изживените страдания и продължителността на периода, както и влошаване на здравословното състояние на ищцата.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното Решение № 4762 от 06. 07. 2015 г ., постановено по адм. дело № 2751/ 2015 г. на Административен съд София- град се ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на Елеонора Петрова обезщетение в размер на 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, заедно с лихва за забава, считано от момента на влизане в сила на съдебно Решение № 183 от 12.01.2015г. по адм. дело № 5625/ 2014г . на АССГ, 24 състав, а именно от 09.02. 2015г. до окончателното изплащане.

Със същото решение се ОСЪЖДА НЗОК да заплати на Е. В. П. сумата от 4010 (четири хиляди и десет) лева, представляваща разноски по делото.

За да достигне до този резултат АССГ намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ за основателност на исковото производство. Решаващият съд се е позовал на това, че ищцата е подала жалба срещу мълчалив отказ на Директора на СЗОК по молба вх. № 94– П– 385 от 04.04.2014г., отправена до директора на СЗОК, с която същата е поискала на основание чл. 56Чл. 56. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, предписват при спазване на утвърдените фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК: 1. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за домашно лечение на територията на страната - за заболявания от списъка по чл. 45, ал. 4; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.06.2025 г.) лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за лечение на злокачествени заболявания, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии - в условията на болничната медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/продуктите. Условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти съобразно тяхната разходна ефективност, се определят с наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО да се реши заплащането на лечението с препарата Б. (B.) за сметка на бюджета на здравната каса. С Решение № 183 от 12.01. 2015 г. по адм. дело № 5625/ 2014 г. на АССГ, е отменен мълчаливият отказ на директора на СЗОК по молбата от 04.04.2014г. на Е. В. П. и преписката е върната на Директора на СЗОК за произнасяне, съобразно мотивите, дадени в решението. В последствие е издадено Писмо изх. № 20– 22– 217 от 21.05.2014г., с което управителят на НЗОК е уведомил лицето, че не може да се приложи чл. 56 ал. 3Чл. 56. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, предписват при спазване на утвърдените фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК: 1. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за домашно лечение на територията на страната - за заболявания от списъка по чл. 45, ал. 4; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.06.2025 г.) лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за лечение на злокачествени заболявания, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии - в условията на болничната медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/продуктите. Условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти съобразно тяхната разходна ефективност, се определят с наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО, поради невъзможност да се отделят средства от бюджета за заплащане на лекарствени продукти, извън тези по ал. 1 и ал. 2 на чл. 56Чл. 56. ⚖️ Практика (7) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ, предписват при спазване на утвърдените фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК: 1. лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за домашно лечение на територията на страната - за заболявания от списъка по чл. 45, ал. 4; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2025 г., в сила от 01.06.2025 г.) лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за лечение на злокачествени заболявания, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии - в условията на болничната медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1 лекарят/лекарят по дентална медицина може да предписва лекарствения продукт/терапевтичния курс съобразно неговата разходна ефективност, когато в конкретния случай са налице терапевтични алтернативи, лекарствените продукти имат доказана сходна терапевтична ефикасност и безопасност за лечение на заболяването на задължително осигуреното лице, с подобно клинично протичане и тежест съгласно кратката характеристика на продукта/продуктите. Условията, редът и принципите, по които се предписват лекарствени продукти съобразно тяхната разходна ефективност, се определят с наредбата по чл. 221, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. (3) (Отм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебните заведения - изпълнители на медицинска помощ могат да изписват на задължително осигурените лица за напълно или частично заплащане от НЗОК медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, определени от надзорния съвет на НЗОК. от ЗЗО, което е оспорено. С Решение № 1475 от 11.03.2015 г. по адм. дело № 10770/ 2014г. на АССГ същото писмо на управителя на НЗОК за отказ за заплащане на лекарството е обявено за нищожно. АССГ посочва, че и двата административни акта, от които се претендират вреди в настоящото производство са отменени, като е налице първият елемент от фактическия състав за ангажирането на отговорността на държавата в лицето на пасивно легитимирания ответник (НЗОК) за причинените на ищцата вреди. АССГ намира, че ищцата в следствие на незаконосъобразните актове е претърпяла страдания, изразяващи се в страх и стрес от нелечението, чувство на отчаяние, обреченост, безперспективност, напразни очаквания и попарени мечти за нормален живот. Ищцата е преживяла и допълнителен стрес с оглед на това, че й се е наложило да се опита сама да осигури лечението си, при прогресираща загуба на работоспособността й, поради развитието и активното проявление на заболяването. Счита се, че по делото от събраните доказателства, включително свидетелски показания се установява, че претърпените неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка от двата незаконосъобразни отказа, отменени по съответния ред. С оглед разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, се намира, че поисканото обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв. е справедливо и обосновано, с оглед продължителността и интензитета на претърпените притеснения и страх за живота и загубена надежда.

Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на НЗОК, че неправилно е конституирана като ответник по делото. Правилно АССГ е приел, че исковата претенция, предявена срещу НЗОК, е допустима. Същата осъществява държавната политика в областта на здравеопазването и регулира обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване и има качеството на ЮЛ. Предвид възложената със закон- чл.6 ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Създава се Национална здравноосигурителна каса като юридическо лице със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси. Седалищата на районните здравноосигурителни каси се определят съгласно списък, приет от Министерския съвет, а седалищата на техните поделения се определят със заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса. (3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) Органи на управление на НЗОК са: 1. надзорният съвет; 2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) управителят и двамата подуправители. (4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и поделенията на районните здравноосигурителни каси заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. (5) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) За структурните звена на НЗОК по ал. 2 се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Националната здравноосигурителна каса не може да извършва доброволно здравно осигуряване. от ЗЗО специфична дейност, тя се определя като държавен орган, независимо, че е извън системата на изпълнителната власт. С оглед на това, НЗОК притежава пасивна процесуална легитимация и правилно е конституирана от съда в качеството на ответник по предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.

От друга страна обжалваното решение на АССГ е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В случая е предявен иск по чл.204, ал.1Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. АССГ се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е уважил изцяло, без да са уточнени всички факти, които обуславят претенцията по делото. В исковата молба се посочва, че вредите се претендират от отменения мълчалив отказ на Директора на СЗОК, т.е. от един отменен акт. Допълнително в нея се излагат съображения относно писмо на управителя на НЗОК за отказ за заплащане на лекарството, което е обявено за нищожно. В проведеното съдебно производство не са дадени указания за конкретизиране на претенцията- чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност от ГПК. Възприемайки фактите по делото в обстоятелствената част на съдебното решение многократно се посочва, че претенцията произтича от два отменени административни акта. Посочва се, че мотивите на изричния отказ на управителя на НЗОК допълнително са повлияли отрицателно на състоянието на ищцата. Наред с това в постановения осъдителен диспозитив не се сочи кой е незаконосъобразния административен акт или актове, от които произтичат вредите. Предвид полученото несъответствие между исковата молба, обстоятелствената част на съдебния акт и неговия осъдителен диспозитив, решението е неправилно, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебното производство не са изяснени фактите свързани с причинените вреди и причинно-следствена връзка. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. Крайният извод на съда за наличието на тези предпоставки за ангажиране отговорността на НЗОК по отношение на предявения иск е формиран без да са налице изяснени всички релевантни обстоятелства. С исковата молба е направено твърдение, че в резултат на незаконосъобразния мълчалив отказ здравето на лицето се влошава значително и това води до тежки последици за него. Не може само изслушаните свидетелски показания да установят, че ищцата е претърпяла влошаване на здравословното състояние и то поради липсата на лечение с конкретен лекарствен медикамент. В тази връзка неправилно АССГ е приел, че събраните по делото доказателства са достатъчни за определяне степента на страдания у ищцата. Представената с исковата молба медицинска експертиза (л.16- 17), касае друго дело и различно лице. Съдът не е изпълнил задълженията си по чл.171, ал.2Чл. 171. ⚖️ Практика (5) (1) Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. (2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Съдът може да изслушва страна и да извършва разпит на свидетели и вещи лица чрез видеоконференция. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Решение по делото и 4 от АПК. По делото не е изяснено по какъв начин се ползва процесния медикамент, налице ли са медицински данни за получени усложнения на здравословното състояние на ищцата. Необходими са специални знания за значението на посочения медикамент за поддържане здравословното състояние на ищцата. Следвало е да се назначи експертиза, която след като се запознае с документацията за здравословното състояние на ищцата да даде заключение по спорните въпроси. След като това не извършено е довело до непълна преценка на релевантните факти по делото. Констатираното нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до липса на фактически установявания по претендираните неимуществени вреди. По аргумент от чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК липсата на фактически установявания по релевантните за спора факти препятства преценката на касационната инстанция за правилното приложение на материалния закон. В конкретния случай допуснатите процесуални нарушения препятстват преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София– град за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания на ищеца да отстрани нередовностите и да уточни фактическите обстоятелства, от които претендира настъпване на вреди. На уточняване подлежи дали претенцията произтича само от мълчаливия отказ или се претендират вреди и от двата отменени административни акта. Съответно ако е така да посочи конкретна претенция за вреди произтичаща от всеки един от тях. Налага се и конкретизация на причинно-следствената връзка между конкретен отменен акт и твърдените вреди. В случая на уточняване подлежи и крайният резултат от административното правоотношение, породило неимуществени вреди. Предвид Решение № 183 от 12.01. 2015г. по адм. дело № 5625/ 2014г. на АССГ, с което е отменен мълчаливият отказ на директора на СЗОК и преписката е върната на Директора на СЗОК следва да се изясни резултата от административното производство.

Освен това при направена служебна проверка се установява, че с Решение № 2874/ 30.04. 2014г., постановено по адм. дело № 1278/ 2014г. на АССГ е отменена Заповед № РД-22-202/29.11.2013г. на Зам. министъра на здравеопазването, с която е отказано поисканото от Е. В. П. финансово подпомагане в размер на 60 000 евро за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за провеждане на имунотерапия с Б. и е изпратена преписката за ново произнасяне. Решението е потвърдено с Решение № 641/20.01.2015 г. по адм. д. № 8305/ 2014 г. по описа на ВАС. На база отменения административен акт с Решение № 7456 от 30.11.2015 г. по адм. дело № 3323/ 2015 г. на АССГ се ОСЪЖДА, Министерство на здравеопазването (МЗ) да заплати на Е. В. П., сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 23.03.2015 г. до окончателното изплащане на дължимото и се ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, като неоснователен.

Същото решение е обжалвано като е образувано административно дело № 2307/ 2016г. на Върховен административен съд, насрочено за 20.03.2017 г. Решаващият съд следва да прецени, доколко е налице идентичност между предмета на настоящото дело и дело № 2307/ 2016 г. на ВАС с ответник- МЗ. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания на страните, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса, относно това кои факти и обстоятелства от значение за делото се нуждаят от доказване, съгласно чл. 171, ал. 4Чл. 171. ⚖️ Практика (5) (1) Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. (2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно. (3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Съдът може да изслушва страна и да извършва разпит на свидетели и вещи лица чрез видеоконференция. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. Решение по делото от АПК. След това съдът следва да постанови решение, след преценка на предпоставките за ангажиране на отговорността на НЗОК по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 4762 от 06. 07. 2015 г., постановено по адм. дело № 2751/ 2015 г. на Административен съд София- град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението не подлежи на обжалване.

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ПУНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ЛИЛОВА

ЮЛИЯН КИРОВ

при секретар Никол Стефанова и с участието на прокурора Емилия Маскръчка по адм. дело № 9977/2015.