Решение № 65/12.04.2018 ГД № 9/2018 АпС Велико Търново

РЕШЕНИЕ № 65/12.04.2018 ГД № 9/2018 АпС Велико Търново Гражданско дело № 9/2018 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 379/12.10.2017 г., постановено по гр. д. № 859/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е ОТХВЪРЛЯн предявеният на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД иск от Р. Б. М. , ЕГН **********, Великобритания, гр. Л., ул. „Б” № 3* със съдебен адрес за призоваване: адв. А. от АК - Велико Търново, гр. В., ул. „Р” № 14, ет. 1 срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Свети Панталеймон – Плевен” ООД, ЕИК 114686820, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „. бора” № 24, представлявано от управителите Йордан Георгиев и Елиза Георгиева Г. , заедно и поотделно, със съдебен адрес за призоваване: адв. Х. от САК, гр. С., ул. „Н” № 121 за сумата 5 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на проведено при ответника лечение за периода от 01.09.2014 г. до 22.09.2014 г., ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 10.11.2016 г. до окончателното й изплащане като неоснователен.

Със същото решение е ОТХВЪРЛЯн предявеният на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД частичен иск от Р. Б. М. , ЕГН **********, Великобритания, гр. Л., ул. „Б” № 3* със съдебен адрес за призоваване: адв. А. от АК - Велико Търново, гр. В., ул. „Р” № 14, ет. 1 срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Свети Панталеймон – Плевен” ООД, ЕИК 114686820, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „. бора” № 24, представлявано от управителите Й. Г. и Е. Г. , заедно и поотделно, със съдебен адрес за призоваване: адв. Х. от САК, гр. С., ул. „Н” № 121 за сумата 26 000 лв., претендирана като част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо в размер на 100 000 лв., в резултат на проведено при ответника лечение за периода от 01.09.2014 г. до 22.09.2014 г., ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба -10.11.2016 г.до окончателното й изплащане като неоснователен.

С решението е ОСЪЖДАн на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК Р. Б. М. , ЕГН **********, Великобритания, гр. Л., ул. „Б” № 3* със съдебен адрес за призоваване: адв. А. от АК - Велико Търново, гр. В., ул. „Р” № 14, ет. 1 да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Свети Панталеймон – Плевен” ООД, ЕИК 114686820, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „. бора” № 24, представлявано от управителите Й. Г. и Е. Г. , заедно и поотделно, със съдебен адрес за призоваване: адв. Х. от САК, гр. С., ул. „Н” № 121 деловодни разноски в размер на 1 750 лв.

Решението е постановено при участието на З. „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр. С., ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С., Столична Община, район Т. , пл. „П” № 5, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и К. Р. и на В. Б. Р. , ЕГН ********** от гр. П., ул. „Д” № 7А, трети лица-помагачи на страната на ответника „МБАЛ Свети Панталеймон – Плевен” ООД, гр. П..

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Р. Б. М. , ЕГН **********, Великобритания, гр. Л., ул. „Б” № 3* чрез адв. адв. А. М. от АК - Велико Търново, със съдебен адрес за призоваване: адв. А. от АК - Велико Търново, гр. В., ул. „Р” № 14, ет. 1 против Решение № 379/12.10.2017 г., постановено по гр. д. № 859/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и необосновано. Неправилни били изводите на съда за недоказаност на предпоставките за реализиране отговорността на ответното лечебно заведение по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.становени били действията и бездействията на служителите на ответната болница, обстоятелството, че ищецът бил приет и лекуван в болничното заведение и периодът на лечение. Излага се, че ответното дружество нарушило разпоредбите на чл. 88, ал. 1 и чл. 89, ал. 1Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. от ЗЗ за получаване на информирано съгласие, а приложената декларация от 01.09.2014 г. не покривала изискванията на закона. Неправилен бил изводът на съда, че са недопустими възраженията на ищеца, поради късното им заявяване относно обстоятелството, че не му е проведено адекватно лечение, тъй като тези възражения били заявени още с исковата молба. Необоснован бил и изводът на съда, че не било ясно поради какви причини горните документи били подписани от съпругата му. Оспорват се правните изводи на съда, с оглед установените по делото фактически констатации, като се твърди игнориране на установени по делото факти. Твърди се, че безспорно установените факти представлявали действия и бездействия на служители на ответника, на които се основавала търсената от ищеца имуществена отговорност. Неправилни били и изводите на съда относно противоправността на деянията, тъй като служителите на ответника не били изпълнили и разпоредбата на чл. 87, ал. 1Чл. 87. ⚖️ Практика (182) (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". (6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане". (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3. от ЗЗ. Излага се, че вина за влошаване състоянието на ищеца имал и д-р Р. , който го оперирал едва на 01.09.2014 г. Твърди се, че безспорно било доказано, че на ищеца не било проведено адекватно лечение. При лечението на ищеца не били спазени и Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България. Необосновани били изводите и за наличие на вина на ищеца. Неправилни били и изводите на съда за наличието на причинно-следствена връзка. Излага се още, че първоинстанционният съд нарушил разпоредбата на чл. 236, ал. 2Чл. 236. ⚖️ Практика (8) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска от ГПК, като не бил обсъдил доводите и възраженията на ищеца. На следващо място обсъдил произволна част от събраните по делото доказателства, а останалите игнорирал. Нарушена била и разпоредбата на чл. 202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица от ГПК. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение Свети Панталеймон – Плевен” ООД, ЕИК 114686820, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „. бора” № 24, представлявано от управителите Й. Г. и Е. Г. , заедно и поотделно и В. Б. Р. , ЕГН ********** от гр. П., със съдебен адрес за призоваване: адв. Х. от САК, гр. С., ул. „Н” № 1* в който се излага че същата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. Оспорва възражението за нарушения на чл. 86, ал. 1, чл. 88, ал. 1Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от ЗЗ. Излага се, че заплащането на лечението на ищеца било извършено съобразно чл. 109Чл. 109. ⚖️ Практика (14) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.) (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. (4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. (5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за лицата по от ЗЗО, тъй като същият не бил здравноосигурено лице. Платената сума не била вреда, а евентуално неизпълнение на договорно задължение. Претендира да му се присъдят направените по делото разноски.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 859/2016 година по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано въз основа на предявени от Р. Б. М. , Великобритания, гр. Л. против „Многопрофилна болница за активно лечение Свети Панталеймон – Плевен” ООД, гр. П. искове с посочено в молбата правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от Закона за задълженията и договорите за неимуществени вреди за сумата от 26 000 лв. (частичен) и имуществени вреди в размер на 5 000 лв.

В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че на 26.08.2014 г. паднал с парапланер в региона на гр. Ш.. Същият ден бил приет в „МБАЛ – Шумен” АД с диагноза множество счупвания на подбедрицата закрито в дясно, счупване на талуса закрито и счупване на ребро закрито. На 29.08.2014 г. било извършено закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тибия (голям и малък пищял на десния крак). На 31.08.2014 г. ищецът бил изписан от „МБАЛ – Шумен” АД, поради желанието му лечението да продължи в „МБАЛ Свети Панталеймон - Плевен” ООД. Твърди се, че на 01.09.2014 г. ищецът бил хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология на „МБАЛ Свети Панталеймон - Плевен” ООД с диагноза: Фрактура тибиедекстра. Фрактура -луксациоосис талидекстрааперта. Фрактура сиснавикуларидсинистра. Вулнуслацероконузумрегио Ахилидесктра. В исковата молба са описани и констатираните наранявания на ищеца при извършения преглед от ответника. Излага се, че на 01.09.2014 г. от лекари на ответника - д-р Р. , д-р П. д-р Г. му била извършена операция, съгласно оперативен протокол № 1327/01.09.2014 г. като подробно бил посочени извършените медицински дейности и манипулации. Твърди се, че за целия болничен престой на ищеца били извършени общо три операции, като му било обяснено, че пълното му възстановяване ще отнеме не повече от 3 месеца. За целият престой и извършените манипулации ищецът заплатил на ответника сума в общ размер на 6 125 лв. На 22.09.2014 г. ищецът бил изписан от „МБАЛ Свети Панталеймон – Плевен” ООД без видимо подобрение - раните му били инфектирани, а лекуващият лекар му обяснил, че това е всичко, което може да бъде направено в тяхното лечебно заведение. Твърди се, че в деня на изписването си ищецът отново е постъпил в „МБАЛ – Шумен” АД, където му била поставена диагноза: Други уточнени лакални инфекции на кожа и подкожна тъкан. Там инфектираните рани били почистени, дезинфекцирани и обработени антисептично, като на 25.09.2014 г. ищецът бил изписан и от тази болница. Изложени са твърдения, че поради нетърпими болки и тежко състояние на инфектираните рани, ищецът постъпил в болница в гр. Л. на 27.09.2014 г., където на 30.09.2014 г. била извършена консултация с хирург по ортопедия. Описва се подробно състоянието на ищеца при извършения преглед и проведените консултации, като е посочено, че същият е насочен за лечение към болница „Роял Лондон”, с оглед установената при прегледа инфекция около раната на дясната проксимална тибия-открита репозиция и вътрешна фиксация. Твърди се, че били извършени множество прегледи за спиране на тежкия инфекциозен процес в десния крак на ищеца, което наложило и продължително антибиотично лечение. Излага се, че след месеци лечение и медицински прегледи инфекцията била овладяна, но пораженията върху десния крак на ищеца били трайни.становено било слабо образуване на костен калус над средната част на проксималната тибия на десния крак. Ищецът счита, че нарастването на проксималната интраартикуларна тибиална фрактура с повреда на поставената от лекари при ответника метална конструкция било причинило деформация на костта, която била видима и с просто око и била получена в резултат на инфектираната мъртва тъкан и некротична кост, чието костообразуване било почти напълно спряло. Това наложило да му бъде направена операция от лекари в болница „Роял Лондон” на 01.07.2015 г., от която бил изписан на 13.07.2015 г. Ищецът подробно излага извършените от лекари в Лондон оперативни интервенции и медицински процедури. Твърди, че извършените медицински дейности в периода от 01.09.2014 г. до 22.09.2014 г. от лекари на ответното дружество му причинили увреждане, в резултат на което претърпял имуществени и неимуществени вреди. Били му извършени оперативни интервенции, които би следвало да излекуват травмите му, причинени от падането с парапланер и чието лечение следвало да продължи от 3 до 4 месеца. Изложени са твърдения, че вместо това ищецът получил нови травми, а именно: инфекция на раните на десния крак, която не била лекувана при ответника, въпреки, че имало данни за нея; лошо поставяне на метални рамки и болтове на две места в десния му крак от лекари при ответника, които впоследствие били се изкривили, което наложило тяхното отстраняване в друго лечебно заведение; неустановяване и нелечение на травми в левия крак на ищеца. Ищецът твърди, че в резултат на тези увреждания се наложило продължително лечение на инфекцията в друго лечебно заведение, както и оперативно отстраняване на мъртвата мека тъкан и некротирала кост, отстраняване на поставените метални рамки и болтове на две места в десния му крак от лекари на ответника, което довело до деформация на десния крак и на двете места, на които били поставяни метални рамки и болтове, както и скъсяване на десния крак с около 4 – 5 см., което наложило поредна оперативна интервенция в друго лечебно заведение и близо двумесечно удължаване на крайника. Излага се, че левият крайник на ищеца също се възстановил бавно и трудно, поради неадекватно и ненавременно лечение. Посочва се, че от м. септември 2014 г. до м. юли 2015 г. бил напълно обездвижен, като единствения начин за предвижване бил с инвалидна количка или на ръце, че за целия период той се е нуждаел в ежедневието си от помощта на своите близки, че за него е било почти невъзможно да извършва елементарни действия без чужда помощ. Твърди, че от м. юли 2015 г. до момента ищецът се придвижвал с патерици, като на десния му крак ежедневно, 24 часа в денонощието имал външна метална рамка, че макар и по-самостоятелен и до днес се нуждаел от помощта на близките си, за да се справя с ежедневните си нужди. Претърпял продължително антибиотично лечение и редица операции с продължителен и болезнен възстановителен период. В рамките на месец и половина, докато е траело удължаването на десния му крак, изпитвал постоянна нетърпима болка. Ежедневието му било ангажирано основно с посещения на лекари и множество медицински прегледи. Твърди, че от м. септември 2014 г. и до момента същият не бил в състояние да работи и за целия период не бил получавал обичайното си възнаграждение, а издържал себе си и семейството си с помощи, а бил баща на две деца, едното от които и към настоящия момент било непълнолетно и се нуждаело от неговата издръжка. Твърди, че претърпял имуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от лица, на които ответникът бил възложил работа. Заявява, че е заплатил сумата 6 125 лв. на ответника за оперативна интервенция, която не била извършена или била извършена лошо. Била пропусната възможността да увеличи имуществото си, тъй като не получавал трудов доход, който при добре свършена работа от страна на лекарите при ответника и обичаен възстановителен период от 3 до 4 месеца, с оглед травмите, причинени от падането, би получавал от януари 2015 г. до 30.09.2016 г. като автотенекеджия в А. К. Л. , У. , М. , където е работил от 17.10.2012 г., като оценява, че е пропуснал да увеличи имуществото си със сумата 13 893.54 британски лири с левова равностойност към датата на подаване на исковата молба - 30 597.88 лв. Твърди се, че освен имуществените вреди ищецът бил претърпял и значителни неимуществени вреди - преживени болки и страдания, които продължавали вече две години, продължително обездвижване и ограниченост в движенията му и до момента, ежеседмични медицински прегледи и множество оперативни интервенции за пълно възстановяване на крайника, претърпени психически травми, страх от възможно неовладяване на инфекцията, страх от инвалидизиране за цял живот, поради значителното скъсяване на десния крайник, чувство за непълноценност, тъй като семейството му се е налагало да се грижи за него, вместо той да се грижи и издържа семейството си, неясен бил окончателният момент на пълното му възстановяване. Прави се искане съдът да ОСЪЖДА ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 000 лв. - част от заплатените общо 6 125 лв. на ответника, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., представляващо част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди с общ размер 100 000 лв., в резултат на увреждане от болнично лечение за периода 01.09.2014 г. до 22.09.2014 г. в ответното дружество от лица, на които ответникът е възложил извършването на работа, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Пред първоинстанционният съд ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение Свети Панталеймон – Плевен” ООД, гр. П. с отговора на исковата молба е заявил, че предявените искове са неоснователни. Излага се подробно описание и оценка на извършените до, по време и след хоспитализирането му в МБАЛ „Свети Панталеймон Плевен” ООД медицински дейности. Твърди се, че при постъпването си в МБАЛ „Свети Панталеймон” ООД ищецът Р. е бил вече с инфектирани множество външни рани, неназначена антибиотична терапия, непочиствани и неотстранени разкъсани тъкани, с ненаместени фрактури на десен крак, не поставени стабилни метални импланти на десен крак, не диагностицирани травми на ляв крак, съответно нелекуван ляв крак. Посочено е, че при постъпването му незабавно са извършени действия от екип на ответното лечебно заведение: пълно инструментално диагностициране на двата крака, пълни кръвни изследвания, оперативна интервенция, включваща, както отстраняване на вече мъртва, некрозирала тъкан, така и наместване на фрактурите, захващане с метални, стабилни импланти, почистени са външните рани, вече инфектирани от гипсовия ботуш и от липсата на третирането им до момента. Посочено е, че през целия период на лечение при ответника са извършени контролни изследвания, трикратна антибиограма, за да се установи най-подходящия антибиотик, още две почиствания на некрозирала тъкан и постоянни превръзки на раните. Твърди се, че при изписването му по негово изрично искане и настояване, ищецът бил с овладян инфекциозен процес на външните рани, без данни за инфекция от оперативната рана, без температура или кръвни данни за налична скрита инфекция, а външните рани били в процес на зарастване. В отговора са изложени подробни съображения, с които се оспорват твърденията в исковата молба, че при лечението на ищеца в МБАЛ „Свети Панталеймон – Плевен” ООД не са излекувани напълно раните му, причинени са му нови травми, което наложило последващо продължително лечение. Направено е възражение, че преустановяването на хоспитализацията на ищеца при ответника е по искане на г-н М. , а не по медицински препоръки, че извършените при ответника оперативни и други манипулации на практика водят до лечение и че ако ищецът бе останал в ответното лечебно заведение, нямаше да настъпят тези тежки последствия. В отговора е направено възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като лечението му е прекъснато само и единствено по негово искане, считано от 22.09.2014 г., че след тази дата всички решения и терапии са в тежест на други лица - ищецът и лекуващите го лекари. В заключение ответникът счита, че не е налице виновно, незаконосъобразно и нецелесъобразно действие и/или бездействие на лекар от МБАЛ „Свети Панталеймон” ООД, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилите усложнения на травмата на ищеца и в този смисъл не бил изпълнен фактическият състав на чл. 49 във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Твърди се, че ответникът имал сключен застрахователен договор за покрит риск „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал” за периода 07.11.2013 г. - 06.11.2014 г. със З. „Булстрад Иншурънс Груп”, като е направено искане на основание чл. 219, ал. 1Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието от ГПК застрахователното дружество да бъде привлечено като трето лице-помагач на страната на ответника. Посочено е, че доцент В. Р. е оператор и лекуващ лекар на ищеца Р. М. , като е направено искане на основание чл. 219, ал. 1Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието ГПК доцент В. Б. Р. също да бъде привлечен като трето лице-помагач на страната на ответника.

С Определение № 50/12.01.2017 г., постановено по гр.д. № 859/2016 г. по описа на Окръжен съд плевен е допуснато привличането на З. „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. С. община, район Т. , ул. „П” № 5, като трето лице – помагач на страната на ответника и е допуснато привличането на В. Б. Р. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „Д” № 7А, като трето лице – помагач на страната на ответника.

Третото лице-помагач З. „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр. С., представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и К. Р. , чрез юриск. Б. А. е депозирало писмено становище, с което предявеният срещу „МБАЛ Свети Панталеймон – Плевен” ООД иск се оспорва както по основание, така и по размер. Не се оспорва факта, че З. „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр. С. е застраховател по застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал”, сключен с ответника като работодател в изпълнение на чл. 189Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ, че процесното застрахователно събитие е настъпило в срока на валидно сключена застрахователна полица по договор № 3* Изложени са доводи, че застрахователното дружество покрива отговорността на застрахован по полицата в размер на 10 000 лв. за всяко едно застрахователно събитие. Оспорва се наличието на доказано по безспорен и несъмнен начин виновно поведение и/или наличие на лекарска грешка от страна на болницата ответник или на негов служител. Взето е становище, че исковете са недоказани по размер и че обезщетението за неимуществени вреди е силно завишено по размер. Третото лице-помагач В. Б. Р. не е взел писмено становище по предявените искове.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: На 26.08.2014 г. ищецът Р. паднал с парапланер района на гр. Ш.. Веднага след инцидента същият постъпил на лечение в „МБАЛ – Шумен” АД за периода от 26.08.2014 г. до 31.08.2014 г., когато е напуснал, с поставена там диагноза, съгласно епикризата: множествени счупвания на подбедрицата закрито в дясно, счупване на талуса закрито, счупване на ребро закрито. На 01.09.2014 г. ищецът М. постъпил на лечение в ответното „МБАЛ Свети Панталеймон – Плевен” ООД, гр. П., като още в деня на хоспитализацията му -01.09.2014 г. му била извършена операция, като лекуващ лекар е бил доц. В. Р. (трето лице-помагач). Не е спорно по делото, че В. Р. изпълнявал длъжността - лекар, началник клиника по ортопедия и травматология в ответното дружество. В МБАЛ Свети Панталеймон – Плевен” ООД, гр. П. на ищеца е приложено следното лечение: на 01.09.2014 г.: 1. Открито наместване и фиксация на горния край на голямопищялната кост с метална пластина и винтове; 2. Открито наместване и фиксация на скочната кост с 2 метални винта; 3. Зашиване на разкъсването на ахилесовото сухожилие; на 05.09.2014 г.: 4. изрязване, изчистване, измиване и дренаж на раната на дясната глезенна става,; на 16.09.2014 г.: 5. изрязване, изчистване, измиване и дренаж на раната на дясната глезенна става, като е проведено лечение с три широкоспектърни антибиотика, венозни системи, обезболяващи и противосъсирващи лекарства. Михнев не бил здравно осигурен и за проведеното му при ответника лечение заплатил сума в общ размер от 6 125 лв. - за избор на лекар ортопедия, за платена операция, медицинска услуга ортопедия, имплантируеми медицински изделия, скенер, извършен преглед и др. Ищецът напуснал здравното заведение на 22.09.2014 г., като на същата дата отново постъпил на лечение в „МБАЛ – Шумен” АД за периода от 22.09.2014 г. до 25.09.2014 г. След това продължил лечението си в Англия, гр. Л..

Свидетелски показания: От показанията на св. Т. (съпруга на ищеца) се установява, че на 26.08.2014 г. съпругът й е паднал с парапланер, извикали бърза помощ и същият бил настанен в спешното отделение на болницата в Шумен, където десният му крак бил наместен, дадени му били болкоуспокояващи и му била промивана раната. Михнева посочва, че в болницата в Шумен им било обяснено, че на съпруга й трябва да се правят много операции, които ще струват доста пари, че там нямат необходимите специалисти и тъй като семейството им живее в Лондон, нямат осигуровки в България, имали само европейска здравна карта, която покривала само спешни инциденти. Свидетелката посочва, че чрез свои познати разбрала за болницата в Плевен и за д-р Р. . Заявява, че тя и майката на ищеца се свързали с него и че д-р Р. им е обяснил, че лечението ще струва около 6 200 лв. като сумата трябва да се плати, преди ищецът да бъде приет в болницата. За да транспортират съпруга й до гр. П. наели линейка от Шумен, както и сестра. М. твърди, че тя самата не е била в България по време на целия престой на съпруга си в болницата в Плевен. Заявява, че от медицинския персонал на ответника - лекари и сестри не получавали адекватна информация за провежданото лечение, а само, че „няма проблем”. Заявява също, че тя самата се е подписвала и е внесла определените суми за лечението. Свидетелката посочва, че за инфекцията на съпруга й разбрала от медицински сестри на ответника, които й казали, че е възможно да му ампутират крака, че раната е била отворена, кървяла и не се е затворила. Заявява, че постоянно в болницата са й говорили за пари, че се слагат най-скъпите антибиотици, най-скъпите метали, както и че самата тя се е учудила, когато съпругът й е бил изписан. Свидетелката посочва, че в деня на изписването си от Плевен, съпругът й следвало да лети за Лондон, но на летището му поискали бележка от лекаря, че има право да пътува със самолет. Той се обадил на д-р Р. , който заявил, че чува такова нещо за първи път и отказал да издаде такава бележка, поради което съпругът й отново постъпил в болницата в Шумен. М. излага пред съда, че впоследствие съпругът й бил лекуван в Лондон, както и че тамошните лекари били учудени, че ищецът бил пуснат от болницата в Плевен с отворена рана. Дава показания, че в Англия били извадени скъпите метали, бил обездвижен до декември 2016 г., правени му били операции, като кракът му е скъсен с 5 см. Заявява, че през този период основно тя полагала грижи за него. Той изпитвал болки, което се отразило и на психиката му, а и на отношенията по между им. Заявява, че М. тежко преживял всичко, тъй като близките му следвало да се грижат за него. Нямал социален живот, не могъл дори да ходи до тоалетната и до банята, дълго време бил неподвижен. Свидетелката посочва, че две седмици е била в болницата, като на 11.09.2014 г.се е прибрала в Лондон. Заявява, че по нареждане на служители от болницата се подписвала на документите. Твърди, че в Англия лечението било безплатно, тъй като съпругът й бил осигурен. Свидетелката излага, че спяла в хотела на болницата и че последните дни преди заминаването й била викана полиция от „МБАЛ Св. Панталеймон” във връзка с нейното поведение, като посочва, че е била в нестабилно психическо състояние, в депресия и под въздействието на алкохол.

От показанията на св. С. (майка на ищеца) се установява, че в края на август 2014 г. вследствие падане с парапланер, синът й е постъпил в болницата в Шумен, като е бил в много тежко състояние. Решили да го преместят в болницата в Плевен, като двете със снаха й разговаряли с доц. Р. на 29.08.2014 г. (петък), като той им е казал да доведат сина й в понеделник. При тези разговори й било съобщено, че лечението ще струва 6 000 лв. Свидетелката посочва, че намерили линейка, като пътували през нощта и в 7.00 ч. сутринта в понеделник били в болницата в Плевен. Заявява, че самата е заплатила сумата за лечение на касата на рецепцията. Твърди, че веднага след приемането на сина й му била сложена упойка и вкаран за операция. Твърди, че за инфекцията е разбрала индиректно. Св. М. заявява, че е посещавала сина в болницата 4 пъти, при тези посещения търсила лекарите, за да разбере какво е състоянието му, но никой нищо не й е казвал. При четвъртото си посещение разговаряла с д-р Р. кога синът й ще бъде изписан, който заявил, че може да го изпише и утре, като другия ден синът й бил изписан. Свидетелката посочва, че дъщеря й придружила Р. до летището и че там той припаднал. Дъщеря й се обадила по телефона, че тя провела телефонен разговор с д-р Р. , след което синът й бил върнат в болницата в Шумен за една седмица, за да му се дават лекарства и да му се сменят превръзките. Заявява, че след това се прибрал в Англия. Свидетелката посочва, че когато паднал от парапланера, целият десен крак на сина й бил в превръзки, в рани, видяла го с вдигнат нагоре крак.

От показанията на св. В. (медицинска сестра в отделението по ортопедия на ответното дружество) се установява, че по време на престоя на ищеца в болницата, между него и съпругата му е имало семейни скандали и че съпругата на Р. е споделяла за семейния им живот. Свидетелката посочва, че на ищеца било правено всичко, което здравното заведение има като ангажимент – превръзки, обезболявания, антибиотици. Заявява , че лекуващ лекар на ищеца бил доц. Р. На ищеца била правена операция, правени му били и превръзки в операционната. От своя колежка била чувала, че съпругата на ищеца била в нетрезво състояние. Свидетелката си спомня, че била на дежурство при изписването на ищеца, което е станало рано сутринта в 7.00 часа. Заявява, че за него било направено изключение, тъй като нямало практика изписването да става толкова рано, с оглед необходимостта от подготвяне на съответната медицинска документация. Свидетелката посочва, че всеки пациент, за да попадне в клиниката минавал на преглед при доц. Р., при който се обсъждало състоянието му. Заявява, че обичайно д-р Р. след операция обяснявал на близките и пациента. Твърди, че самият ищец се интересувал за заболяването си и питал кога ще стъпи на крака, като самата присъствала на такива разговори. Излага пред съда, че ищецът знаел за инфекцията и провежданото му лечение с антибиотици, които били поставяни венозно. От показанията на св. П. (медицинска сестра в ортопедията на ответното дружество) се установява, че през м. септември 2014 г. ищецът бил пациент на болницата, като същият със сериозна травма. Заявява, че по време на нощното й дежурство станал инцидент, като съпругата на ищеца след употреба на алкохол отправяла заплахи към персонала, замеряла ги с предмети, което наложило да бъде извикана полиция. Свидетелката посочва, че няколко дни след този инцидент съпругата на ищеца се извинила за поведението си. Излага, че по време на визитация на ищеца била давана информация от лекарите за състоянието му и той е знаел какво се прави -поставяне на метал, направена проба за антибиотик, взет материал за микробиология, от където била излязла антибиограма. Свидетелката посочва, че доц. Р. винаги обяснявал каква операция е правена пред близките и пред пациента, за да може близките да разберат, ако самият пациент не е в състояние да разбере. Заявява, че тази информация е давана от доц. Р. Излага, че когато са правени превръзките, а те били извършвани в операционна, тъй като били болезнени, ставало в присъствието на свидетелката и на някои от лекуващите лекари. Същата установява, че информация е давана и по време на визитации с дежурния лекар и доц. Р. Заявява, че ищецът е знаел, че му е поставен метал и направена рентгенография, обяснено му било, че се сменя антибиотика и нямало да се възстанови за 2-3 месеца, че е пристигнал с инфекция и може да престои по-дълго време. Според К. ищецът на всички обяснявал, че иска да си ходи в Англия, че е изписан по собствено желание, преди да изтече периода на лечение. От показанията на св. А. (лекар-анестезиолог, реаниматор при ответното дружество) се установява, че при постъпването си ищецът бил с комбинирана травма. Бил е с инфектиран крайник на глезен, политравма и травма на другия крак, като било проведено оперативно лечение и тя била анестезиолог на първата операция. Свидетелката посочва, че още с постъпването на ищеца, последният бил консултиран от доц. Р. Твърди, че още преди първата операция двамата с доц. Р. отишли при леглото на болния и доц. Р. му обяснил състоянието. Заявява, че запомнила случая, тъй като я касаело във връзка с терапията, която тя назначавала след операцията, а наличието на инфекция предполагала сериозно и продължително лечение. Заявява, че не може да се предвиди как може да бъде овладяна една инфекция, тъй като микроорганизмите се променяли. Георгиева посочва, че след първата операция пациентът имал оплаквания и от другия крак.становено било, че и там има фрактура. Приложено било консервативно лечение, като било обяснено, че този крак ще бъде наместен и гипсиран, но не било предприето лечение, тъй като екипът преценил, че сериозната инфекция на другия крак не позволявала отваряне на друга рана на друго място в тялото. Заявява, че тази травма позволявала да се отложи във времето оперативната интервенция. Св. Георгиева установява, че лично тя била изненадана, че ищецът е изписан, тъй като му била провеждана антибиотична терапия за борба с инфекцията, по антибиограма, която следвало да продължи 10-14 дни, като след това следвало да се направи контролна антибиограма. Твърди, че на ищеца са му правени оперативни обработки в зала, които били болезнени. Заявява, че още при постъпването си ищецът изявил желание да си тръгне по-бързо от болницата. От показанията на свидетелката се установява, че съпругата на ищеца била с него в стаите за придружители и настоявала да му се направи етапна епикриза и болницата да се свърже със застрахователите в Англия. Заявява, че тъй като ищецът бил платен пациент тя самата давала информация за състоянието на ищеца на съпругата му. Посочва, че конкретно за ищеца тя и д-р Р. не били взимали решение за изписването му, а ищецът напуснал болницата по собствено желание. Заявява, че според нея на левия крак била осъществена репозиция и имобилизация, което ставало с гипс или лунгета, като не си спомня как точно е направена манипулацията на другия крак под анестезия. В дадените на основание чл. 176, ал. 1Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК обяснения от ищеца Р. М. твърди, че металите, които са махнати от крака му в Англия били инфектирани, че не е напуснал доброволно болницата и че самият д-р Р. му казал, че докато той не каже, няма да напусне болницата. Ищецът посочва, че по време на болничния си престой в Плевен не е имал проблеми със сестрите, като се е надявал, че в тази болница ще направят всичко възможно за него. Заявява, че месеци по-късно след излизането му от Плевенската болница състоянието му се влошило. Според ищеца с д-р Р. са си говорили със шеговит тон, а последният му казал, че ще го направи атлет. Ищецът посочва,че между него и д-р Р. не е воден разговор след колко време ще го изпишат, а от майка си е разбрал за изписването. Казано му било, че трябва да си тръгне от болницата. Според него не му било проведено адекватно и качествено лечение, за разлика от това в Англия.

Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): От заключението на съдебно – медицинската експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че при падането на 26.08.2014 ищецът Р. е получил следните увреждания: Многофрагментно счупване на дясната голямопищялна кост в горния край разместено; Открито счупване - изкълчване на скочната кост на дясно ходило; Разкъсно-контузно рана в областта на дясното ахилесово сухожилие; Открито разкъсване на дясното ахилесово сухожилие; Счупване на лявата скочна кост; Счупване - изкълчване на лявата ходилна навикуларна кост; Счупване на ІV-та предноходилна кост на ляво ходило без разместване; Счупване на VІІІ и ІХ леви ребра. Посочено е, че обичайният период за възстановяване на такива травми е 8-10 месеца. Вещото лице дава заключение, че по време на престоя на ищеца в болницата в Плевен от 01.09. до 22.09.2014 г. е било извършено следното лечение: на 01.09.2014 г.: 1. Открито наместване и фиксация на горния край на голямопищялната кост с метална пластина и винтове; 2. Открито наместване и фиксация на скочната кост с 2 метални винта; 3. Зашиване на разкъсването на ахилесовото сухожилие; на 05.09.2014 г.: 4. изрязване, изчистване, измиване и дренаж на раната на дясната глезенна става,; на 16.09.2014 г.: 5. изрязване, изчистване, измиване и дренаж на раната на дясната глезенна става, като е проведено лечение с три широкоспектърни антибиотика, венозни системи, обезболяващи и противосъсирващи лекарства. Вещото лице дава заключение, че решението ищецът да бъде опериран в деня на приемането в болница е правилно, антибиотичното лечение е започнато правилно, но дозировката е през 12 ч., а според вещото лице е трябвало да е на 8 часа. Посочено е, че ищецът е лекуван по КП № 2*„Оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник”, като според него са изпълнени изискванията на КП за диагностично-лечебен алгоритъм. Вещото лице дава заключение, че не може да бъде даден категоричен отговор кога и по каква причина е получена инфекцията. Дава обаче заключение, че към момента на постъпване на ищеца в ответната болница (01.09.2014 г.) е имало обективни данни за инфекция, описани в ИЗ № 5*: „При сваляне на гипса се видя рана с инфектирани мацерирали ръбове в обл на Ахилесовото сухожилие, което беше разкъсано. Охлузване я върху външния кондил на големия пищял с данни за мацерация и начална инфекция. … Секретира умерено гнойна колекция”. Дава заключение, че инфекциозните процеси в десния долен крайник са спомогнали за настъпване на забавено костно срастване и изкривяване на горния край на големия пищял, умиране на част от дясната скочна кост, срастване на същата с петната кост, изкривяване на десния глезен и скъсяване на крака. Дава заключение, че настъпилата деформация на десния крак, изразяваща се в изкривяване на горния край на големия пищял и забавено костообразуване, частично умиране на дясната скочна кост, срастване на същата с петната кост, изкривяване на глезена и скъсяване на крака с 4-5 см са характера и вида на откритото счупване - изкълчване на скочната кост, придружено от рана на глезената става, разкъсване на меките тъкани около ставата и Ахилесовото сухожилие; закъснялото оперативно лечение на двете сложни травми на десния крак, което лечение е следвало да се извърши по спешност в първото лечебно заведение - болницата в Шумен - тези травми безспорно са оперирани след една седмица именно от лекуващия екип при ответника и настъпилата инфекция и в двете травматирани области. Вещото лице дава заключение, че ищецът е опериран както следва: 1. на 01.09.2014 г. - открито наместване и фиксация с метални импланти на десния голям пищял и на дясната скочна кост; 2. на 01.07.2015 г. - изрязване на нежизнените тъкани по предната страна на големия пищял до раната, изваждане на металната пластина, поставяне на кожно ламбо от бедрото и външен фиксатор; 3. на 23.12.2015 г. - отстраняване на външния фиксатор от големия пищял; 4. на 21.01;2016 г. - поставяне на външен фиксатор на глезена; 5. на 03.03.2016 г. поставяне на външен фиксатор за удължаване на крака. Лечението на ищеца е започнало от датата на получаване на травмата и продължило до м. 01.2017 г. Няма медицинска документация след тази дата. Дава заключение, че поставените плака и винтове в големия пищял, а също АО винтовете в скочната кост са били необходими само в първия етап от комплексното лечение на ищеца. Те са трябвало да бъдат премахнати в следващите етапи от лечението, които са извършени в Лондон. Дава заключение, че състоянието на ищеца при приемане в болницата в Плевен е било: Десният долен крайник е в гипсов ботуш от средата на бедрото до пръстите с К-игла в петата. При сваляне на гипса се видя рана с инфектирани мацерирали ръбове в обл на Ахилесовото сухожилие, което бе разкъсано. Охлузвания върху външния кондил на големия пищял с данни за мацерация и начална инфекция. Силно ограничени до невъзможни движения в коляното. Масивен оток на дясна глезенна става и ходило. Отзад на ставата се вижда разкъсано Ахилесовото сухожилие и костни структури в раната. Секретира умерено гнойна колекция. Сетивността е запазена. Масивен оток на ляво ходило. Силно ограничени до невъзможни движения на глезената става. Кожата е зачервена, с повишена локална температура. Общото и локалното състояние на долните крайници е позволявало адекватно лечение. Вещото лице е заключило, че при приемане на ищеца в болницата в Плевен, всички описани изследвания са направени съгласно установения медицински стандарт по ортопедия и травматология за диагностициране на травматичните му увреждания, а именно изследвания на кръв, урина, ЕКГ, рентгенови снимки, консулт с интернист и анестезиолог. Вещото лице дава заключение, че ищецът е напуснал болничното заведение в добро общо и значително подобрено локално състояние, невъзможна походка, с гипс, с незарастнала оперативна рана на глезена с трайна тенденция към вторично заздравяване, оток в долния край на крайника (не пише на кой крак), с частично свален оперативен шев (не пише на коя рана). Дава заключение, че в болницата в Шумен след извършване на всички изследвания и прегледи за установяване степента и местоположението на получените увреждания, е било наложително да бъде извършено спешно оперативно лечение както следва: 1. Открито наместване и фиксация с метални импланти на горния край на дясната голямопищялната кост; 2. Хирургична обработка на раната на дясната глезенна става; 3. Открито наместване и фиксация с метални импланти на дясната скочна кост; 4. Зашиване на разкъсаното Ахилесово сухожилие. 5. Обездвижване на десния долен крайник. Необходимо е било вземането на секрет от раната на дясната глезенна става и извършване на микробиологично изследване за установяване наличие на инфекциозен причинител и изследване на чувствителността му. Болницата в Шумен е трябвало веднага след приемане на пострадалия да прецени, има ли възможност за лечението му и ако няма, да се извика републикански ортопед, който е на разположение за цялата страна. В случай, че той не може да дойде, е трябвало веднага пострадалият да бъде транспортиран до болница „Пирогов”. Вещото лице дава заключение, че назначеното АБ лечение от болницата в Плевен е започнато правилно. Необходимо е било вземане на секрет и микробиологично изследване от инфектираните места преди започването й. Преждевременното прекратяване на АБ лечение води до разширяване на инфектираните зони, оформяне на нежизнени участъци в травмираните области, влошаване състоянието на болния, разширяване на броя и вида на микроорганизмите. Излага, че причина за деформацията на десния крак на първо място е тежката травма - сложно, раздробено, открито, значително разместено счупване с изкълчване на дясната скочна кост, получено от вбиване на големия пищял в глезената става и разрушаване на анатомичната й цялост. Втората причина е настъпилата инфекция на глезената става, която е довела до възпаление на същата и увреждане на ставния хрущял и подлежащите костни и мекотъканни структури. Трета причина е закъснялата операция - наместването и фиксацията на скочната кост и възстановяване на глезената става е извършено 1 седмица след травмата. Поставената Киршнерова игла също би могла да бъде входна врата за инфекция, представлява допълнителна травма и е ненужно. При счупване-изкълчване на скочна кост придружено от рана, с разкъсване на меките тъкани и Ахилесовото сухожилие често настъпва изкривяване на крака и деформация на глезена. Няма приложена медицинска документация за ненавременно натоварване на крака. Няма приложена медицинска документация в каква степен и характер е изкривяването на десния долен крайник, които са установени на 03.11. и 01.12.2014 г. в Англия. Дава заключение, че първата причина за описаното забавеното слабо костообразуване на десния голям пищял е характера и местоположението на счупването - тежко, раздробено и разместено. Втората причина е ненавременното лечение - счупването е оставено ненаместено и не е фиксирано 1 седмица. Третата причина е инфекциозния процес, който се е развил в крака. Киршнеровата игла няма отношение към счупването на големия пищял. АБ лечение проведено в България е било подходящо за вида на травмите. Няма медицинска документация какъв антибиотик е приложен в Англия и за какъв период от време, няма приложено микробиологично изследване за вида на изолирания причинител и чувствителността му. Заявява, че обичайният срок за възстановяване от много фрагментно счупване на горния край на големия пищял е 6-8 месеца. Заявява, че ако ищецът не бе опериран в Плевен, след изписването от болницата в Шумен дясното коляно и десният глезен щяха да останат деформирани с болезнени и ограничени движения, походката щеше да се извърша с помощни средства. Щеше да се наложи смяна на колянната става с изкуствена след определен период от време и извършване на нова операция за обездвижване на глезена след определен период от време, както и че ако е било проведено навременно, адекватно и правилно лечение, без настъпване на усложнения по време на оздравителния процес, ищецът би могъл да оздравее за 1 година. Вещото лице е дало и подробен отговор на други поставени въпроси, както и на такива в съдебното заседание.

Съдебно-графическа експертиза: От заключението на съдебно – графическа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че във всички оспорени от ищеца документи - протокол за информирано съгласие на пациента за предстояща анестезия от 01.09.2014 г.; декларация за информирано съгласие за операция от 01.09.2014 г., декларация по ЗЗЛД от същата дата, образец на заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти от 01.09.2014 г. и декларация за информирано съгласие на пациента/приложение № 2 към лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, подписът на пациент (упълномощено лице) е положен от Т. И. М. , съпруга на ищеца.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 379/12.10.2017 г., постановено по гр. д. № 859/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1Чл. 270. ⚖️ Практика (6) Повторно разглеждане на делото и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и петитума на същата, съдът счита, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД и чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, а искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е с правно основание чл. 49, ал. 1Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. във връзка с чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД. Според нормата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.редената от цитираната норма отговорност е безвиновна и възниква тогава, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Отговорността на възложителя на работата в хипотезата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и се поражда при наличие на следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди; вредите са причинени от поведението на лице, на което отговорният по реда на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е възложил работа; поведението на лицето, на което е възложена работата е противоправно и вредите са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г. Изследвайки елементите от фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на болницата, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове следва да бъдат ОТХВЪРЛЯни, тъй като по делото не е установено и доказано противоправно поведение (респ. лекарска грешка) на лекарския екип, извършил лечението, от което ищецът твърди, че са произтекли неимуществени и имуществени вреди за него. Посочено е, че на 26.08.2014 г., в резултат на инцидент (падане от парапланер), ищецът М. получил: Многофрагментно счупване на дясната голямопищялна кост в горния край разместено; Открито счупване - изкълчване на скочната кост на дясно ходило; Разкъсно-контузно рана в областта на дясното ахилесово сухожилие; Открито разкъсване на дясното ахилесово сухожилие; Счупване на лявата скочна кост; Счупване - изкълчване на лявата ходилна навикуларна кост; Счупване на ІV-та предноходилна кост на ляво ходило без разместване; Счупване на VІІІ и ІХ леви ребра, както и че след инцидента пострадалият е приет в „МБАЛ – Шумен” АД за периода от 26.08.2014 г. до 31.08.2014 г., където му е направено закрито наместване на счупването в областта на дясна колянна става и поставен гипс за 60 дни и му е приложено консервативно лечение с антибиотици. Впоследствие, на 01.09.2014 г., пострадалият е постъпил в „МБАЛ Свети Панталеймон – Плевен” ООД, гр. П., като още в деня на хоспитализацията му - 01.09.2014 г. му била извършена операция, като лекуващ лекар е бил доц. В. Р. В ответното дружество му е приложено следното лечение: на 01.09.2014 г.: 1. Открито наместване и фиксация на горния край на голямопищялната кост с метална пластина и винтове; 2. Открито наместване и фиксация на скочната кост с 2 метални винта; 3. Зашиване на разкъсването на ахилесовото сухожилие; на 05.09.2014 г.: 4. изрязване, изчистване, измиване и дренаж на раната на дясната глезенна става,; на 16.09.2014 г.: 5. изрязване, изчистване, измиване и дренаж на раната на дясната глезенна става, като е проведено лечение с три широкоспектърни антибиотика, венозни системи, обезболяващи и противосъсирващи лекарства. След съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод, че проведеното лечение в ответното дружество е адекватно и съобразено с установените медицински стандарти. Прието е, че оперативния метод за счупването на горния край на големия пищял и достъпа са избрани правилно и че извършените операции на десния долен крайник са първи етап от лечението на пострадалия, а следващите етапи от лечението са извършени в Англия. Прието е също, че е опровергано твърдението, че именно в болницата в Плевен ищецът е получил инфекция на раните на десния крак, която не е лекувана от ответното лечебно заведение. Съдът е приел, че съгласно медицинската документация превръзките и неректомиите са извършени според правилата на добрата медицинска практика. Прието е, че именно в болницата в Шумен след получените травматични увреждания не е проведено адекватно и правилно лечение. В заключение е направен извод, че при наличните клинични данни за състоянието на ищеца и хода на лечението му, действията на лекарите са били навременни, медицински обосновани и правилни. В тази насока съдът е кредитирал и неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза. В случая, страните не спорят по факта, че именно „МБАЛ Свети Панталеймон – Плевен” ООД, гр. П. е възложило на лекарския екип, посочен в Епикризата от 22.09.2014 г. да извърши процесната оперативна интервенция и последващото лечение по отношение на ищеца, поради което и същата се явява надлежно процесуално легитимирана по предявения иск. От друга страна според чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на деликтната отговорност изисква установяването в кумулативно наличие на: 1. деяние (действие или бездействие); 2. което да е противоправно; 3. да е извършено виновно; 4. да причинява вреда другиму и 5. наличие на причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди. Според настоящият състав установеното по-горе от фактическа страна предпоставя извод, че в конкретния случай не се установи кумулативното наличие на посочените елементи от фактическия състав на деликта. От тези елементи се установи безсъмнено, че приложеното лечение: на 01.09.2014 г.: 1. Открито наместване и фиксация на горния край на голямопищялната кост с метална пластина и винтове; 2. Открито наместване и фиксация на скочната кост с 2 метални винта; 3. Зашиване на разкъсването на ахилесовото сухожилие; на 05.09.2014 г.: 4. изрязване, изчистване, измиване и дренаж на раната на дясната глезенна става,; на 16.09.2014 г.: 5. изрязване, изчистване, измиване и дренаж на раната на дясната глезенна става, като е проведено лечение с три широкоспектърни антибиотика, венозни системи, обезболяващи и противосъсирващи лекарства, е било извършено от лекарският екип, работещ в „МБАЛ Свети Панталеймон – Плевен” ООД, гр. П..станови се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди с голям интензитет, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпените травматични увреждания на десния крак и такива на лявото ходило, свързани с няколко операции, продължително лечение – оперативно и медикаментозно, обездвиженост за дълъг период от време, както и че ищецът не е бил здравно осигурен и за лечението си е заплатил на ответника сума в размер на 6 125 лв. В случая не е налице причинно-следствена връзка между приложеното лечение, извършено от лекари в болницата въззиваем и настъпилите вреди за въззивника. Противоправно е всяко поведение, което нарушава изискванията на императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на такава норма да не се вреди другиму. Съдът приема, че М. е бил пациент на „МБАЛ Свети Панталеймон – Плевен” ООД, гр. П. по смисъла на чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (1) (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. (2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон. от ЗЗ, доколкото той е потърсил и му е била оказана медицинска помощ, независимо от конкретните действия, манипулации и оперативни интервенции, които са били извършени, като регистрацията на определено лице като пациент се извършва с негово информирано съгласие, освен в случаите, посочени в закон. Съвкупният анализ на всички приобщени по делото доказателства, според въззивната инстанция изключват извод за противоправност на поведението на лекарския екип при проведеното лечение, както и за виновност на това поведение. Те навеждат на единствено обосновано заключение, че проведеното лечение в ответното дружество е адекватно и съобразено с установените медицински стандарти. Изводът на съдебно – медицинската експертиза е, че оперативния метод за счупването на горния край на големия пищял и достъпа са избрани правилно и че извършените операции на десния долен крайник са първия етап от лечението на пострадалия, а следващите етапи от лечението са извършени в Англия, както и че не в болницата в Плевен ищецът е получил инфекция на раните на десния крак, която не е лекувана от ответното лечебно заведение, че съгласно медицинската документация превръзките и неректомиите са извършени според правилата на добрата медицинска практика. На следващо място според настоящият състав на въззивната инстанция причината за настъпилите усложнения - настъпила деформация на десния крак, изразяваща се в изкривяване на горния край на големия пищял и забавено костообразуване, частично умиране на дясната скочна кост, срастване на същата с петната кост, изкривяване на глезена и скъсяване на крака с 4-5 см са характера и вида на откритото счупване - изкълчване на скочната кост, придружено от рана на глезената става, разкъсване на меките тъкани около ставата и Ахилесовото сухожилие; закъснялото оперативно лечение на двете сложни травми на десния крак, което лечение е следвало да се извърши по спешност в първото лечебно заведение - болницата в Шумен - тези травми безспорно са оперирани след една седмица именно от лекуващия екип при ответника и настъпилата инфекция и в двете травматирани области (заключението на съдебно-медицинската експертиза). В нормата на чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от ЗЗ е предвидено, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно разпоредбата на чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Правото на медицинска помощ се осъществява при прилагането на основни принципи, между които са своевременност, достатъчност и качество на тази помощ (чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ). С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в съответната област, в случая „ортопедия и травматология” и с визираните основни принципи на правото на медицинската помощ - своевременност, достатъчност и качество. Установеното по-горе води до извода, че медицинската помощ, указана от ответното лечебно заведение при проведеното лечение отговаря на изискването на чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от ЗЗ – осъществена е чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Тя е осъществена и при прилагане на установения ред от т. 12 на специалната Наредба № 21/28.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология”. Осъществена е и при спазване изискването на чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от ЗЗ, предвид че въззивникът е бил своевременно уведомен за целите на лечението му, алтернативите за това и очакваните резултати и прогнози. Обстоятелството, че съгласно на заключението съдебно-графическата експертиза, подписът на предоставените на ищеца документи по чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и 89 от ЗЗ е положен съпругата на ищеца, не променя горния извод. Няма данни по делото, че съгласието е искано от съпругата на ищеца, а напротив – налице са гласни доказателства – показанията на св. В. , св. П. св. А. , от които се установява, че ищецът нееднократно е уведомяван за състоянието си и приложението спрямо него на диагностични и терапевтични методи, съгласно чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и 89 от ЗЗ. Ищецът не се е противопоставил и до момента, че документите по чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и 89 от ЗЗ са подписани от съпругата му. За прецизност следва да отбележим, че възраженията на ищеца за нарушение на разпоредите на чл. 87Чл. 87. ⚖️ Практика (182) (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". (6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане". (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3., 88 и 89 от ЗЗ не са въведени от ищеца, като обстоятелства, на които се основава искът в исковата молба, а едва във съдебните прения пред първоинстанционния съд. Неполучаване на писменото информирано съгласие на ищеца за проведеното му лечение по чл. 89, във вр. с чл. 88 и чл. 87Чл. 87. ⚖️ Практика (182) (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". (6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане". (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3. от ЗЗ при ответната болница, не е посочено като основание на иска му, поради което и не е било изследвано от съда и по него той не дължи произнасяне. Това е така, тъй като в случая в исковата си молба ищецът свързва противоправното поведение на лицата, на които ответникът е възложил работа само с ненавременно и неправилно извършено лечение, а не и с обстоятелството, че липсва информирано съгласие от негова страна за оперативната интервенция. Неоснователно е и възражението на ищеца, че именно в ответното лечебна заведение е получил инфекция, довела до твърдените от него усложнения. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че към момента на постъпване на ищеца в ответната болница (01.09.2014 г.) е имало обективни данни за инфекция, описани в ИЗ № 5*: „При сваляне на гипса се видя рана с инфектирани мацерирали ръбове в обл на Ахилесовото сухожилие, което беше разкъсано. Охлузване я върху външния конд0ил на големия пищял с данни за мацерация и начална инфекция. … Секретира умерено гнойна колекция”. Предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза не може да се направи извод, че служители на ответника са извършили нарушения на разпоредбите на чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а., 80, 81, 86, 88 и 89 от ЗЗ и на Наредба № 21/28.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология”. Горното сочи, че поведението на лекарския екип, извършил процесната операция не е противоправно, а е съобразено с всички нормативни изисквания за съответния медицински стандарт, вкл. не се установи и да не е виновно. Вярно е, че при деликта вината се предполага, но при оспорването й, каквото в случая е налице, наличието й следва да се установи при условието на пълно и главно доказване от ищеца, а приобщените доказателства в тази насока не установяват нейното наличие. В обобщение, поради липсата в кумулативна даденост на всички елементи от фактическия състав на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД не следва да се ангажира и гаранционно-обепечителната отговорност на ответното дружество, поради неустановяването на деликтно поведение от страна на неговите служители (лекари), както и виновност на това поведение. По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установява да е налице лекарска грешка или поведение на провелите лечението на ищеца лекари, ангажирани по трудово правоотношение с ответника, в противоречие с утвърдените в медицинската наука и практика методи и технологии и с медицинските стандарти по „ортопедия и травматология”. Горното обуславя извод за липса на противоправно поведение на лекувалите ищеца при лечението му при ответника - „МБАЛ Свети Панталеймон – Плевен” ООД, гр. П.. Не се установява и наличието на причинна връзка между поведението на лекувалите ищеца служители на ответника, съответно техните действия и бездействия при лечението на травмите на ищеца - източник на неимуществени вреди - болки, страдания, битови неудобства и неработоспособност и на имуществени вреди - разходи за лечение. Ето защо съдът приема, че не са се осъществили два от основните елементи на фактическия състав по чл. 49 във вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и исковете с цитираното основание подлежат на ОТХВЪРЛЯне. Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявените от Р. Б. М. , Великобритания, гр. Л. против „Многопрофилна болница за активно лечение Свети Панталеймон – Плевен” ООД, ЕИК 114686820, със седалище и адрес на управление: гр. П., иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД и чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е с правно основание чл. 49, ал. 1Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. във връзка с чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД са неоснователни и недоказани. Неоснователността на главните искове налага и отхвърлянето на акцесорните по чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на претендираните обезщетения. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 379/12.10.2017 г., постановено по гр. д. № 859/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен следва да се потвърди.

Съобразно направеното искане и изхода на спора ищецът (жалбоподател) следва да заплати на ответника (ответник по жалбата) направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 400 лв., на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение, предл. първо от ГПК, Апелативен съд – Велико Търново Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 379/12.10.2017 г., постановено по гр. д. № 859/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Р. Б. М. , ЕГН **********, Великобритания, гр. Л., ул. „Б” № 3* със съдебен адрес за призоваване: адв. А. от АК - Велико Търново, гр. В., ул. „Р” № 14, ет. 1 да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение Свети Панталеймон – Плевен” ООД, ЕИК 114686820, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „. бора” № 24, представлявано от управителите Й. Г. и Е. Г. , със съдебен адрес за призоваване: адв. Х. от САК, гр. С., ул. „Н” № 121 направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 400 (хиляда и четиристотин) лв., на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК.

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети март, през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА ПЕНКА КИТАНОВА при секретаря Галя Романова, като разгледа докладваното от съдия ЯНЕВ в. гр. д. № 9 по описа за 2018