Решение № 6539/28.12.2017 ГД № 363/2016 ОС Благоевград

РЕШЕНИЕ № 6539/28.12.2017 ГД № 363/2016 ОС Благоевград Гражданско дело № 363/2016 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. Л. Н. от [населено място], чрез адв.А. от АК Б., с която, при условието на обективно и субективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД против „Д.Ц..“Е., ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Р. И. Д. и с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД против Р. И. Д. от [населено място].

В обстоятелствената част на исковата молба се поддържат твърдения и са изложени обстоятелства в следната насока: На 04.09.2014 г. ищецът претърпял оперативна интервенция, изразяваща се във вадене на 8-ми долен зъб от ляво-мъдрец, извършена от д-р Р. И. Д., в качеството му на лекар по дентална медицина. Последният бил управител и на [фирма]. Преди да пристъпи към оперативната интервенция д-р Д. не направил 3D снимка на зъба с цел да види корените му. Изваждането на зъба продължило около 1,5 часа, като костица от същия останала в челюстта на ищеца. Тогава вторият ответник прекъснал операцията и изпратил Н. да направи снимка, след което продължил още около 1 час с опитите да извади останалата костица от зъба в челюстта. Общото времетраене на операцията продължило около 2-3 часа. По време на опитите на д-р Д. да извади останалата част от зъба болката, която търпял ищеца, била неописуема. Непосредствено след операцията същият се оплакал, че му е изтръпнала цялата лява половина на лицето, но лекарят го успокоил, че това усещане ще отмине от 5 до 7 дни и предписал болкоуспокояващи - „аулин” или „нимезил”, които пациентът приемал около седмица.

Първоначално ищецът и втория ответник се договорили за цена на оперативната интервенция от 300 лева, но след операцията ищецът заплатил само 150 лева. Не му бил издаден документ за платената сума.

На 10-тия ден от операцията ищецът посетил отново кабинета на втория ответник, за да му махне конците, според указанията на самия зъболекар. След манипулацията се оплакал, че изтръпването на лявата половина от лицето му не е отминало и му създава сериозен дискомфорт. Отговорено му било, че е възможно това състояние да продължи от една до пет години. След въпрос какво да предприеме вторият ответник уверил, че не трябва да предприема никакво лечение, защото състоянието на ищеца щяло да се подобри в течение на времето.

В продължение на три месеца ищецът не предприемал никакви действия, очаквайки обещаното от д-р Д. подобрение независимо, че последният не го консултирал след оперативната интервенция каква е причината за състоянието му, нито предписал действия е цел възстановяване. Освен това преди операцията д-р Д. не уведомил пациента си за диагнозата, времетраенето на операцията, разумните алтернативи, очакваните резултати, болката и другите неудобства и за прогнозата, потенциалните рискове, включително страничните ефекти, вероятността за благоприятно повлияване след настъпилото усложнение и възможните методи на лечение и не е изготвил необходимата документация за това.

Твърди се, че т.к. не почуствал каквото и да е подобрение, на третия месец от операцията ищецът се обърнал към рехабилитатор - д-р Д. от [населено място], която още при първия преглед го предупредила, че възможностите за възстановяването му са минимални, тъй като е закъснял - рехабилитацията трябвало да започне от 1 до 2 седмици след операцията. При доктор Д. ищецът провел в течение на 2 месеца следните процедури: лазер, магнити, електрофреза, нивелин и масажи на лице, извършени при д-р Д. и по 100 лв. за всеки от двата, подробно описани в исковата молба прегледа, осъществени в УМБАЛ „С. А.”, Клиника по Лицево-челюстна хирургия и Оториноларингология” и в [фирма], находяща се на адрес: С., ул.”*” №*, както и 20 лв. общо за болкоуспокояващи и нивелин.

Твърди се, че в случая било налице противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. [фирма], представлявано от управителя Р. И. Д., отговаряло безвиновно в положението на солидарен ответник. Отговорността се обемала от правното основание на чл. 45 и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, защото възложителят отговаря в положението на солидарен ответник. По изложените съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да ОСЪЖДА солидарно ответниците [фирма], представлявано от управителя Р. И. Д. и Р. И. Д. да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - увреда на здравето му и болки и страдания от непозволено увреждане, извършено на 04.09.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане както и сумата от 720 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 04.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В подкрепа на твърденията и доводите се ангажират писмени и гласни доказателства, вкл. е допусната компрексна съдебно-медицинска експертиза.

В срока за отговор по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК е постъпил такъв от двамата ответници, чрез процесуалния им представител адв. Бечванова – Я. от АК Б.. В него предявените искове са оспорени по основание и по размер. Оспорва се наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на първия ответник – юридическо лице, т.к. в случая липсвало възлагане на работа от него на лице, което виновно да е причинило увреждане другимо, както и че липсва причинна връзка между действията/бездействията на това лице с твърдяното увреждане. „Д. ц. І’Е. било търговско дружество, чиийто едноличен собственик на капитала видно от ТР е [фирма] [населено място], а законен представител - Р. И. Д.. Това обстоятелство само себе си не означавало, че дружеството следва да отговаря по реда на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, защото макар в предмета му на дейност да е посочено осъществяване на специализирана извънболнична дентална помощ, реално не извършва такава, нито възлага извършването на подобни услуги на лица както по трудов, така и по граждански договор.

Оспорват се всички твърдения на ищеца за причинено увреждане на здравето, произтичащо от извършената му хирургична интервенция - вадене на осми долен зъб отляво - мъдрец на 04.09.2014 г. и проведеното му следоперативно лечение от втория ответник д-р Р. Д., както и че е налице причинна връзка между действията или бездействията на втория ответник и твърдяното увреждане, като в тази връзка поддържам всички изложени по-долу в настоящия отговор възражения и твърдения за правно релевантните факти. Не се оспорва, че на 04.09.2014 г. ищецът е претърпял хирургична интервенция вадене на осми долен зъб вляво - мъдрец, осъществена от втория ответник д-р Р. И. Д.. Оспорват се изцяло като неверни твърденията за това, че д-р Р. Д. недобросъвестно и виновно е изпълнил задълженията си в качеството му на доктор по дентална медицина, като е допуснал лекарска грешка, осъществявайки посочената хирургична интервенция , както и че не е провел адекватно лечение след същата така, както се поддържа в исковата молба.

Твърди се, че не е налице твърдяното за ищеца увреждане, а се касае за настъпило усложнение по време на извършената му хирургична интервенция, дължащо се на индивидуална генетично обусловена анатомична особеност на пациента - ищеца Н., нямащо нищо общо с увредения му нерв. При ищеца Н. била констатирана от д-р Р. Д. комплицирана патологоанатомична оперативна ситуация, изразяваща се в счупване на костицата, намираща се между корените на зъб 38, заедно с костицата, явяващия се покрив на мандибуларния канал, в който се намира нервус алвеоларис инфериор. В случай, че се увеличи концентрацията на бактериална флора, а в устата тя е винаги висока, тези костици ще се превърнат в секвесри /огнища на костно възпаление/, което може да се доведе до състояние на флегмон - кухина, развиваща се в меките тъкани в непосредствена близост с челюстните кости, изпълнена с гной, впоследствие изпълнена с некротично разпаднати тъкани. Ако това усложнение се появи, то безспорно представлява опасност за живота и здравето на всеки пациент с такова заболяване. При провеждане на пълно оперативно лечение, което включва изваждане на всички малки костици в и около мандибуларния канал, би се избегнало тежкото възпалително усложнение. Крайната му фаза може да протече като медиастинит. В. процес в медиастениума /пространството в централната част на гръдната кухина, което се намира зад гръдната кост/ се развивало като усложнение на гнойни възпалителни процеси в областта на долната челюст, пода на устната кухина и областта на шията. Възпалението се разпространява по хода на съдово — нервния сноп на шията по фасциите — обвивките на мускулите и междуклетъчните пространства. Медиастенитите от зъбен произход могат да протекат мълниеносно, поради което диагностицирането им е трудно и могат да доведат до летален край — смърт, в случай на пълна липса на оперативно и медикаментозно лечение.

Твърди се, че ищецът Н. бил насочен по спешност към д-р Р. Д. за изваждане на гореописания зъб от лекуващия го стоматолог д-р Ц.. След извършения преглед и запознаване със ситуацията от представената му, носена от ищеца рентгенова снимка и ортопантомография, ответникът д-р Д. уведомил ищеца за необходимостта от изваждане на ретинирания мъдрец. Зъбът на последния е предизвиквал на няколко пъти възпалителни процеси и ако не са били предприети спешни действия по изваждането му, е могло да предизвика абсцес, в последствие флегмон на пода на устаната кухина и накрая медиастенит в близост до сърдечната област и смърт. Това е могло да се отсрочи само с големи дози антибиотици, но за кратко време, което към онзи момент почти е било свършило. Д-р Д. обяснил на ищеца, че върховете на корените на зъба се намират в мандибуларния канал и може да се появи обилно кръвотечение от раната и изтръпване на половината долна уста на, лявата част от брадата и част от зъбите и венците долу в ляво за период от няколко дни до няколко месеца. Няма да може да си отваря устата до край за около две седмици. Ще има подуване и болка. Не били верни твърденията, че преди предприетата хирургична интервенция е следвало да се направи 3D снимка с цел да се видят корените на зъба. На първо място - към датата на операцията - 04.09.2014 г., в Б. никъде не е могло да се направи 3D снимка, тъй като е нямало такава специализирана апаратура. От друга страна - местоположението на корените било напълно видимо и от рентгенови снимки, които се правят под различен ъгъл. Така било постъпено и в случая. Снимката, направена по време на манипулацията е характерно действие — обичайна медицинска практика при тези интервенции и се прави с цел да се види какво е състоянието на зъба и корените към този момент от интервенцията. Абсолютно неверни били твърденията, че ответникът д-р Д. е започнал работа на „сляпо”. Обичайните и добрите практики изисквали винаги, когато се предприема интервенция по вадене на мъдрец, проблемен, възпален да се направи предварително рентгенова снимка. Така било постъпено и в случая - самият ищец е разполагал с такава снимка, включително и ортопантомография. Обяснено било на ищеца Н. от д-р Д., че операцията ще продължи около час, час и половина, че ще бъде премахната част от короната на зъба и малко кост, която се намира над него. Корените ще бъдат разделени и извадени. По-добри методи на лечение не е имало. До две седмици неприятните клинични прояви /тризмус, подуване кървене и болки/ ще преминат. Само изтръпването може да продължи по дълго до няколко месеца в краен случай година. На същата дата ищецът е подписал надлежно и декларация за информирано съгласие, съгласно изискванията на Закона за здравето. Тъй като от самото начало ответникът д-р Д. е бил наясно, че върховете на корена са в близост до канала, същият е подходил много внимателно към операцията. Премахнал е част от зъбната корона. Разделил е корените на зъба с машината. Корените са били криви в различни посоки и ставали по-дебели в дълбочина. Тази индивидуална, генетично предпоставена анатомична особеност на ищеца е довела до счупване на костта между тях заедно с малка част от покрива на мандибуларния канал. Необходимо било продължително и спокойно почистване на раната от малките костици, за да не се стигне до усложнения, като притискане на нерва от костици, което от своя страна може да доведе до хронично възпаление като остеомиелит, неврит, пареза, локални болки за дълго време сух алвеолит и остри ръбове. Изоставените възпалени тъкани; гранулации, костици и корени , оставени без лечение, могат да предизвикат остри възпалителни заболявания абсцес, флегмон на пода на устната кухина, медиастенит, зад гръдната кост и смърт. По тези причини д-р Д. дълго време се е борил да почисти идеално раната. Заплатената от ищеца сума от 150 лв. е била такава по действащия към този момент ценоразпис и била непроменена, поради се оспорва твърдението, че първоначалната цена е била 300 лева и поради неудобство от недобре свършената работа е претърпяла корекция. На пациента бил издаден и фискален бон за заплатената сума. По време на операцията е била използвана нова и авангардна апаратура за отнемане на кост и изваждане на зъбни корени работеща на принципа на ултразвук, а именно Пиезохирургия на Италианската фирма „М.”. Използвани са също терапевтичен червен лазер и авангардна хирургична машина имплантмед на фирма W&H от А.. За използването на тази апаратура ищецът П. Н. също е бил информиран.

Неверни били твърденията, че на ищеца не било е предписано медикаментозно лечение, а само посочените в исковата молба обезболяващи. Асолютно задължително при такива ситуации - възпаления на корените на мъдрец било да се предпише антибиотик. Това било направено и в случая, като на Н. му бил предписан антибиотик Клиндамицин от 600 мг на 8 часа по 1 таблетка, Семакс за намаляване на отока и аулин за болката и възпалението, а изваждането на конците е извършено не както се твърди на 10-ия, а на 7-ия ден. Конците на раната са извадени на 11.09.2014 г., което обстоятелство било отразено и в медицинския журнал на д-р Д.. Оспорват се твърденията за неправилно извършена впоследствие консултация с цел възстановяването на ищеца. При посещението си на 11.09.2014 г., при което са свалени конците от раната, ищецът споделил с д-р Д. за изтръпването, което чувства, след което докторът го е помолил да го изчака малко, за да му изпише подходящ антибиотик за костта, но ищецът Н. си е тръгнал и не се е върнал. Освен това с оглед на споделените оплаквания от ищеца, д-р Д. е препоръчал на Н. да се обърне към физиотерапевт и невролог. Ако не му помогнат и той не иска да чака повече му обещал и се е ангажирал да го изпрати в денталния факултет при Медицинска академия [населено място] в Клиниката по лицево-челюстна и орална хирургия, където работят най-добрите в тази област на медицината специалисти. Ищецът не се съобразил с мнението на д-р Д. и е отишъл в Клиниката по Отоларингология - т.е УНГ болести, както сам е посочил в исковата си молба. Там специалистите били най-добри, но в тяхната си област. Ответникът д-р Д. бил дентален лекар и имал професионален стаж 31 години, с придобити две признати специалности „Обща дентална медицина” и „ Орална хирургия”, работещ като дентален хирург от 26 години, добре образовен и квалифициран. Оперирал бил повече от 3 000 ретинирани долни мъдреци и с оглед напрупания опит сочи, че физиотерапията и лекарствата на невролозите облекчават, но времето лекува парезата трайно. О. зоната на изтръпване започва да намалява, после се превръща в кръгче под долната устна и накрая бавно изчезва. Оспорват се изцяло твърденията на ищеца, че е провел медицински консултации, според заключението на които е налице увреждане на лицевия нерв в резултат на извършената хирургична интервенция и състоянието му е необратимо. Оспорват се и твърденията за допусната от д-р Д. лекарска грешка, изразяваща се в ненаправена 3D снимка преди интервенцията, в резултат на което е щяло да се избегне усложнението, по вече изложените съображения. Още по-абсурдно се явявало твърдението, че счупената костица е следвало да се остави в челюстта, като след време щяла сама да излезе. Поддържа се, че ако за ищеца е настъпило усложнение след оперативната интервенция (респ. твърдяното от него увреждане) то същото се дължи на първо място на други причини и е в причинно- следствена връзка с други заболявания на ищеца – увреждане на левия лицев нерв, а на второ място е свързано с индивидуална, генетично предпоставена анатомична особеност на ищеца, виновно поведение на ищеца, като не е изчакал да получи надлежно назначение с антибиотик за възпаление на костта, несъобразяване с препоръките на д-р Д. за последващо лечение в денталния факултет при Медицинска академия [населено място] в Клиниката по лицево-челюстна и орална хирургия при най- добрите в тази област на медицината специалисти, а така също и в резултат на неговото недобросъвестно неизпълнение на дадените му от д-р Д. основни указания за следоперативно поведение след изваждане на зъб или малка операция, което задължително му е предоставено на хартия. Поддържано е, че на всеки пациент, на който е извършена хирургична манипулация от д-р Р. Д. се дава писмено указание, съдържащо информация какво да бъде поведението болния след хирургична интервенция и как да постъпи той при евентуални усложнения. Това нещо се прави, защото в момент на психичен стрес по време на престоя в зъболекарския кабинет пациентите не запомнят добре какво им говори лекаря и още по-малко помнят какво им е казал денталния асистент. Поддържано е, че вероятно по тази причина ищецът Н., не е спазил указанията на лекуващия лекар за идеална устна хигиена, но дори е „забравил да си вземе антибиотик”, както е записано в исковата молба. Така е възможно да се получи хронично възпаление в уязвимото пространство около канала на долната челюст и това да доведе за по-дълго време брадичката и долната устна да са изтръпнали. Възможно е болния да не е спазил изискването 2 часа да не се храни, да не пуши, да не смуче и да е изсмукал част от кръвния съсирек от оперативната рана и да се е възпалила раната допълнително и съответните усложнения с изтръпването не са закъснели. При такова неадекватно виновно поведение от страна на Н. - да забрави указанията на лекуващия го лекар и всички останали специалисти на местно ниво; да игнорира най-добрите специалисти на национално ниво (от катедрата по лицево - челюстна и орална хирургия при ДФ на ВМИ МА С. ) следвало, че усложнението или увреждането, както смята той, се дължи на неговото виновно поведение. Колкото до прехапванията, за които се твърди в исковата молба, за този проблем имало разработени методи на лечение. Предвид изложеното се поддържа неоснователност и несъстоятелност на твърденията за виновно поведение, изразяващо в допусната лекарска грешка от д-р Р. Д., в резултат, на което е настъпило необратимо здравословно увреждане на лицевия нерв на ищеца. Твърди се, че ако такова действително е налице у ищеца, то се на дължи на други причини и е в причинно-следствена връзка с други негови заболявания. Ответникът бил изпълнил добросъвестно лекарските си задължения - уведомил ищеца за особеностите на интервенцията с оглед на собствената му анатомична особеност, за възможните рискове след операцията, предписал му е адекватно и своевременно лечение, уведомил го е за всички възможни усложнения и последици от интервенцията, т.е. осъществил е и предложил е всичко необходимо съобразно медицинските стандарти и добрите практики. Отделно от горното предявения иск се оспорва и по размер и се поддържа, че претендираната парична репарация не е адекватна на твърдяното усложнение с оглед принципа на справедливост, залегнал в нормата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, а и с оглед на възраженията ни за виновно поведение, които ще докажем в хода на процеса. Иска се ОТХВЪРЛЯНЕ изцяло на предявените искове и присъждане на сторените от ответника разноски в производството. Ангажират се писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията, вкл. е допусната тройна съдебно-медицинска експертиза.

С. анализ на приобщените по делото доказателства, според решаващият състав, сочи на установеност на следните релевантни за предмета на спора факти:

Страните не спорят по установения и от приобщените писмени и гласни доказателства факт, че на 04.07.2014 г. д-р Р. И. Д. извършил оперативна интервенция – вадене на 8-ми долев ляв зъб на П. Л. Н. , в [населено място]. До извършване на интервенцията се стигнало, след като Н. бил насочен от личния си стоматолог – д-р Ц., т.к. продължително време имал болки от зъба и последният неколкократно извършвал леки манипулации за облекчаване на болката. Преди манипулацията на ищеца била направена ортопантомографска ренгенова снимка, след запознаване с която д-р Ц. заключил, че долният ляв мъдрец на ищеца е ретинирал – т.е. не може да излезе по естествен път, а коренът на зъба е в долночелюстния канал /нерв/ и е в близост до нерва, което налага интервенцията да бъде извършена от специалист – хирург. Ц. препоръчал ответника д-р Д., т.к. се познавал с него, пращал му и други пациенти, вкл. той самият му бил пациент и бил доволен от услугите му. Освен това същият специалист няколко години по-рано вадил другия мъдрец на ищеца безпроблемно. Насочването се изразявало в проведен с ответника Д. телефонен разговор, в който Ц. го уведомил, че има пациент с голяма снимка, от която установил наличието на ретинирал мъдрец и иска да отиде при него, а ответникът отговорил, че ще направи допълнителна снимка, каквато му е необходима за вадене на зъба. Ц. твърди, че не знае каква е цената за манипулацията, за която е изпратил Н. при специалиста хирург и ако му е казал някаква сума, тя е била ориентировъчна. Твърди и че няколко месеца по-късно Н. се върнал при него с нова ортопантомографска снимка, на която било видно, че мъдрецът е изваден, няма останал корен, а раната изглежда зарастваща. Относно изтръпването и другите неудобства, за които му споменал Н. като последици от операцията, го насочил към физиотерапевт, които по негова преценка да му направи необходимите манипулации за подобряване на състоянието му. Решаващият състав кредитира показанията на горепосочения свидетел, предвид че в по-голямата им част същите се подкрепят от останалите събрани гласни и писмени доказателства.

Приобщените гласни доказателства /вкл.свидетелски показанията на родителите на ищеца и на асистента на ответника/ установяват, че процесната оперативна интервенция продължила около три часа. Около час след началото й ищецът бил изпратен от ответника Д. да направи снимка на зъба, а след това цялата процедура продължила повече от час. След края на манипулацията ищецът изглеждал зле – бил целия в кръв и в тежко психическо състояние. След преминаване действието на упойката същият започнал да чувства силна болка, за овладяването на която приемал обезболяващи медикаменти – аулин и аналгин. Следва да се отбележи, че същите, както и антибиотик /точно какъв не се установи в хода на производството/, му били предписани от ответника Д. след прикючване на оперативната интервенция и били закупени от бащата на ищеца /така и свидетелски показанията на бащата на ищеца/. Решаващият състав приема от фактическа страна, след анализ на всички приобщени доказателства, че преди началото на интервенцията вторият ответник не уведомил ищеца за диагнозата и характера на заболяването му, както и за целите и естеството на лечението му /да се отстрани ретинирания зъб хирургично/, но приема още, че за тях Н. е бил информиран от д-р Ц.. Знанието за горните обстоятелства от страна на ищеца, дължащо се на разясненията, направени от личния му дентален лекар обаче касае единствено тях. В случая не се установи ответника д-р Д., като извършващ оперативната интервенция дентален лекар, да е изпълнил задълженията си, вменени му от специалния закон – ЗЗ, както и от издадените по приложение на същия и на ЗЛЗ подзаконови нормативни актове, и да е уведомил пациента си за очакваните резултати и прогнозата от лечението му, за потенциалните рискове и странични ефекти от него, както и евентуалните рискове за здравето му. И още повече, че както от твърденията в отговора по исковата молба, така и от гласните свидетелски показания на свидетеля Ц., вкл. от заключението на изслушаната експертиза се установи, че при ищеца е била налице специфична индивидуална анатомична особеност /корените на ретиниралия ляв мъдрец са се намирали в мандибуларния канал/. Горната фактическа констатация се налага безсъмнено с оглед липсата на писмени доказателства, установяващи осъществяването на посочения факт /подписано от ищеца информирано съгласие по смисъла на чл.88 и чл.89, ал.1Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. ЗЗ/ и въпреки свидетелски показанията на свидетелката К. Н., работеща като асистент на ответника Д.. Според съда последните следва да се преценяват в светлината на чл.172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК, поради обстоятелството, че свидетелката са намира в особени отношения с ответника Д. /негов асистент в кабинета/. Ето защо и т.к. свидетелски показанията на Н. в насока, че тя лично е разяснила на ищеца преди операцията какво би могло да се случи по време на същата, вкл. какви са последиците от интервенцията, не се подкрепят по никакъв начин от съвкупния анализ на останалите по делото гласни доказателства, а както вече се посочи - писмени не се ангажираха от страна на ответника, чиято е тежестта пълно и главно да установи този спорен факт, то последният не може да се приеме за установен. На самостоятелно основание и само за пълнота следва да се отбележи, че дори да се кредитит, тези свидетелски показания не установяват в пълнота осъществяването на обстоятелствата, посочени в чл.88 и чл.89Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. от ЗЗ и чл.5Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. - чл.8 от Наредба № 50/ 26.11.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Орална хирургия" /издадена от Министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 95 от 3.12.2010 г./. За извършване на оперативната интервенция ищецът заплатил 150 лв. С. анализ на гласните доказателства установяват, че след преминаване действието на поставената по време на оперативната интервенция упойка /били са поставени няколко, според твърднията на ищеца/ последният е търпял силни болки. Той е приемал непрекъснато болкоуспокояващи, а освен болката като страничен ефект е загубил сетивност в лявата част на лицето си. В резултат на това не чувствал болка в нея, загубил сетивността си в тази част на лицето и при хранене се прехапвал непрекъснато от ляво, течали му лиги. Седмица след операцията при посецението в кабинета на ответника били свалени конците от раната на ищеца, като тогава денталнят хирург обяснил на Н., че посочените последици /липса на чувствителност, прехапване при хранене и говорене/ могат да отшумят, но в по-дълъг период – от 1 до 5 години. Тази информация, както и конкретното физическо състояние на ищеца – болката от прехапванията, липсата на сетивност, затруднение при говорене, се отразили зле на психиката му. Макар да контактувал със семейството и близките си само по скайп, т.к. бил студент в Англия, всички те са категорични /свидетели С.-О., С. - първи братовчеди на ищеца, както и родителите му/, че П. Н. изпаднал в депресивно състояние. Той запуснал външния си вид – пуснал си брада и дълга коса, за да прикрие затрудненията си при говорене и хранене в лявата половина на лицето си, паднал духом, спрял социалните си контакти, защото имал чувство, че всички хора възприемат при говорене и хранене затрудненията му, изпитвал непрекъснато чувство за малоценност и срам. При завръщането си от Англия в края на 2014 г. същият осъществил по съвет на доктор Ц. курс по физиотерапия – направени му били процедури с магнит и лазер, йонофореза с нивалин, масажи. За тях семейството на ищеца заплатило 500 лв., но позитивен резултат в здравословното му състояние не бил постигнат. При извършена консултация с негова леля, работеща като дентален лекар в К. му било обяснено, че състоянието му е необратимо. През пролетта на 2015 г. Н. направил още две консултации в клиники в С. – „Св.А.” и „Медика -62”, за които по негови твърдения заплатил по 100 лв. /свидетелски показанията на свидетеля К. за стойността на направените от ищеца разходи за тези консултации не следва да се кредитират, т.к. не са плод на личните му възприятия/. И при двете консултации му било обяснено, че състоянието му е необратимо.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира, като компетентна и безпристрастна, както и от допълнителните пояснения, дадени от всеки един от експертите в рамките на неговата специалност в открито с.з. от 29.11.2017 г., се установиха безспорно следните релевантни за предмета на спора факти: При извършената от втория ответник на ищеца оперативна интервенция за отстраняване на левия му долен мъдрец /одонтектомия/, е бил увреден троичния нерв – нервус тригенимус, по-специално – сетивния клон на левия мандибуларен нерв, който е част – пряко разклонение на ствола на левия троичен нерв. Доколкото проявните форми на посоченото увреждане се определят от степента на функционалния дефицит и дискомфорта, който обуславя, експертизата е категорична, че се касае за дезаферентация – липса на сетивност. Когато сетивният клон на нерва е увреден, не може да подаде обратна информация от рецепторите, които са по кожата и мускула. Болки от такъв тип травма няма – в случая е имало в дните и седмиците непосредствено след операцията и те са обичайни за състояние след подобни операции. В случая увредата представлява загуба на сетивност – анестезия /загуба за усет за болка и допир/ в зоните на долния алвеоларен нерв и хипостезия /намалена чувствителност/ в зоните на припокриване със съседните сетивни клонове инервиращи лицево-челюстна област. Количествено увредата не може да се илюстрира, а само медицински, като се използва медицинска терминология – нерва е увреден частично, в сетивната му част, т.к. е съвпадал с мястото на манипулацията, но зад него, зад точката, на която е била манипулацията, няма увреда. При говор и дъвчене, поради описаните сетивни нарушения, ищецът няма прецизни сетивни усещания къде в устната кухина и предимно в лявата половина е храната. Това от своя страна води до нарушения в дъвченето и говора и респ. – до прехапванията от вътрешната стена на бузата и езика от ляво. Конкретно в случая мястото на увредата се намира в областта на нерва, след отделяне на двигателните влакна за инервация на дъвкателните мускули. З. не е налице истинска пареза. При дезаферентация е прекъсната рефлексната дъга и сетивните клонове не провеждат необходимата информация за работата на съответните мускули. Заключението и на тримата експерти е, че причината за настъпилото увреждане е анатомична особеност на ищеца, при която корените на ретиниралия мъдрец са в непосредствена близост до третия клон на троичния нерв. В този смисъл действително неблагоприятният резултат е последица от действията на втория ответник, но извършената операция е имала за цел да подобри състоянието на ищеца и отстрани причината за периодичните обостряния – ретиниранаия мъдрец. Настъпилото усложнение е допустимо и обективно не съществува начин за неговото избягване, като безсъмнено е налице причинно-следствена връзка между уверждането на троичния нерв на ищеца и извършената от втория ответник оперативна интервенция. Експертите сочат и че е добре след оперативната интервенция да се започне веднага адекватно последващо лечение, като обикновено това е възможно до след преминаване на травматичния оток /от порядъка на 7 до 10 дни/. Това лечение включва курсове по физиотерапия и витаминотерапия, вкл.венозно. Колкото повече време минава, толкова възможностите за възстановяване намаляват. В случая предприетото такова от ищеца е било в по-отдалечен перид от операцията, а витаминотерапия не му е провеждана. Данните от контролната ортопантомография при ищеца не сочат категорично, че костния канал е облитерирал – т.е. реално вече не съществува, но изминалия дълъг период от време от получаване на увредата прави прогнозата за пълното възстановяване на ищеца песимистична – т.е. по-скоро не се очаква възстановяване на загубената сетивност. Независимо, че ищецът няма външни белези от увредата, той има отклонения, които са субективни и са неприятни, като само той може да свидетелства за тях, т.к. не може да изпитва същите усещания, които изпитва лице, нямащо посоченото увредено здравословно състояние. Експертите са категорични, че ако на ретинирания и често възпаляващ се мъдрец не се проведе никакво лечение, в дългосрочен план е вероятно възпаленията да се задълбочат и зачестят, като проявата е по-чести и по-силни болки. Вероятно е в един момен да се развие по-тежко възпаление около зъба, което да наложи оперативна интервенция от спешен порядък. Категорични са също, че наличните данни за предходни регистрирани оплаквания и заболявания на ищеца, вкл. тяхното лечение /за периода март – април 2012 г., когато е регистрирано и лекувано чрез физиотерапия заболяване, описано като пареза на левия лицев нерв/ не сочат на причинно - следствена връзка с настъпилото увреждане на сетивния клон на левия мандибуларен нерв. Заключават, че действията, предприети от денталния хирург преди извършване на оперативната интервенция, са правилни. Сочат и че рентгенографията е 2Д изследване, на което могат да се определят възможни анатомични особености и взаимоотношения, а направате на 3Д скенер би допълнило информацията за анатомичните особености и би облекчило хирурга, но не е стандарт за диагностика на патология на 8 зъб от долната челюст и не променя анатомията на областта и свързаните с това евентуални усложнения. Според вещото лице лицево-челюстен хирург – 3Д изследването е един приятен лукс, който не би променил обстоятелствата, при които са се стекли усложненията за ищеца в случая. Същото е категорично, че добрата медицинска практика в България и това, което се преподава в университетите в България е, че никакви парчета и артефакти не трябва да се оставят в костната рана, т.к. могат да предизвикат най-малкото развитието на алвеолит, който може да стане и причина за субмастреален абсцес. З. в България се извършва и кюртаж след екстракция на зъб. Вещото лице сочи, че непознава световни медицински стандарти в обратната насока. Твърди, че усложненията, като настъпилото при ищеца след хирургична интервенция при отстраняването на ретинирал мъдрец, се проявяват в около 30% от случаите. Обичайното изваждане на зъб като процесния може да отнеме от 15 минути до 3 часа, в зависимост от конкретния случай.

Гореустановеното от фактическа страна предпоставя следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими. По тях страните са надлежно процесуално легитимирани /процесуалната им легитимация се определя и следва от правните твърдения на ищеца/ и с оглед последните за ищеца е налице правен интерес от предявяването им. С горното уточнение съдът приема, че при условието на обективно и субективно съединяване искове с сезиран с разглеждането на предявени искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД срещу първия ответник и чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД срещу втория ответник за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от непозволено увреждане на здравето на ищеца от страна на ответника, действащ като управител на «Д. център І – Б.»Е., извършено на 04.09.2014 г. и представляващо оперативна интервенция – вадене на 8-и долен зъб от ляво – мъдрец, както и заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 720 лв. Главните претенции са обективно съединени с акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 04.07.2014 г. до окончателното плащане. Предявеният иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е неоснователен. Установено е трайно в съдебната практика /Постановление № 17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС, Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, Постановление № 7/29.12.1958 г. на Пленума на ВС, Постановление № 4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС и др./, че отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другимо, когато вредите са причинени виновно поведение от лицето, на което е възложено работа, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и др. правила или от характера на работата. Сочената отговорност е за чужди противоправни действия и има гаранционно-обезпечителна функция, като не произтича от вина на лицето, което е възложило работата и няма място за възражения, че то е невиновно. В случая анализът на приобщените писмени доказателства /отчети на юридическото лице, счетоводни баланси, удостоверение/ по никакъв начин не установи, че първият ответник е възложил на втория каквато и да е работа. Не се установи д-р Д. да е бил в каквито и да е трудово-правни или други връзки с юридическото лице [фирма], което, по повод на тези връзки да му е възлагало извършването на определена работа, вкл. на процесната хирургична интервенция. Неустановеността на този факт сочи на неоснователност на предявения иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД.

Предявеният иск с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е частично основателен. Решаващият състав приема от правна страна, че ищецът установи в хода на производството при условието на пълно и главно доказване наличието на сложният фактически състав на непозволеното увреждане от страна на ответинка д-р Р. Д., а именно: 1/ деяние от страна на посочения ответник, изразяващо се в бездействие – неинформиране на ищеца от страна на посочения ответник за всички възможни усложнения и последици от предприетата спрямо него хирургична интервенция, като не е изготвил и необходимата за това документация, вкл. не е уведомил след операцията ищеца за рисковете и за възможностите да проведе своевременно лечение; 2/ противоправност на деянието с нормите на чл.88 и чл.89Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. ЗЗ; 3/ вреда, изразяваща се в причинено физическо увреждане на ищеца – увреждане на сетивния клон на левия мандибуларен нерв, който е част – пряко разклонение на ствола на левия троичен нерв; 4/ причинна връзка между него и настъпилата вреда, както и вина от страна на увреждащия /която се презюмира/. Наличието в кумулативна даденост на посочените елементи от състава на деликта по смисъла на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД решаващият състав намира безспорно установени, с оглед съвкупния анализ на всички приобщени по делото доказателства. Следва да се акцентира изрично, че ответникът Д. не оспорва факта, че макар провената от него по отношение на ищеца интервенция /изваждане на ретинирал 8-и долен ляв зъб – т.нар. мъдрец/ да е хирургична такава, за която е използвана и анастезия /макар и не обща/, не е предоставил в писмена форма на пациента информацията по чл.88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от Закона за здравето /ЗЗ/ , вкл. и че не е налице информираното съгласие от страна на пациента за това. Същият не твърди и не ангажира доказателства, че са били налице предпоставките по ал.2 на чл.89Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. ЗЗ , които да изключат необходимостта от провеждане на интервенцията без писмено съгласие. Неизпълнението на установените от посочените две норми задължения от страна на денталния лекар сочи на противоправност на поведението му, защото е в категорично несъответствие с изискванията, установени от нормите на чл.88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ и чл.89, ал.1Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. ЗЗ . Несъстоятелни са доводите на процесуалния представител на ответника, че в случая липсата на това съгласие е формално, защото ищецът е бил запознат с анатомичните си особености досежно разположението на корените на зъба /бил уведомен за това от д-р Ц./, особеностите на мандибуларния канал на троичния нерв и сложността на интервенцията, изискващи специалист по орална хирургия, очакваното изтръпване и др. Факт е, че на ищеца е било обяснено от д-р Ц., че зъбът му е ретинирал и не може да пробие нормално, поради което се налага и изваждането му от специалист хирург – т.е. информирал го е за диагнозата и характера на заболяването му, както и за целите и естеството на предлаганото му лечение. За всички останали обстоятелства, упоменати в чл.88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ обаче не се установи ищецът да е бил уведомяван, още по-малко от ответника. В случая според решаващия състав този пропуск не може да се приеме за формален най-вече и с оглед поддържаното от ответника и установено от изслушаната експертиза наличие на индивидуална анатомична особеност на ищеца, изразяваща се в много близко разположение на увредения нерв и корена на ретиниралия зъб. Горният факт е следвало на самостоятелно основание да мотивира ответника да изпълни добросъвестно вменените му от специалния закон задължения по чл.88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ, като информира по адекватен и разбираем за пациента начин за диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, за потенциалните рискове, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение, както и да даде информирано съгласие. Тези задължения съответстват на признатите основните права на всеки пациент по смисъла на чл.84Чл. 84. ⚖️ Практика (1) (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. (2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон. от ЗЗ , поради което и неизпълнението им ги нарушават съществено. Липсата на информираност относно горните обстоятелства е поставила ищеца – пациент в ситуация да не може да направи избор относно лечението на заболяването си, вкл. като го отложи, поиска допълнително диагностициране или потърси друга специализирана помощ. Поставило го е и в ситуация да бъде неприятно изненадан от проявата на най-негативните странични ефекти и рискове от предприетата хирургична интервенция, което от своя страна е довело освен до преживяването на физическа болка и изпадането в депресивно състояние, вкл. е препятствало предприемането на адекватно последващо интервенцията лечение, което е могло евентуално не само да подобри, но и да повлияе благоприятно състоянието му. Горният извод се обуславя и с оглед текстовете на Наредба № 50/ 26.11.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Орална хирургия" /издадена от Министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 95 от 3.12.2010 г./, приета в изпълнение на установеното от чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ , че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването., ал. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Според чл.8, т.1 – т.3 от посочената Наредба, пациентът има право да бъде подробно запознат с всички етапи от диагнозата и лечението си, да декларира писмено своето "Информирано съгласие", след подробна информация от лекар и медицинска сестра относно обстоятелствата, описани в чл.8.3.1 – 3.6. Същите в обхвата си преповтарят тази, посочени в цитираните вече текстове на чл.88 и чл.89Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. ЗЗ , като са съобразени със спецификата на оперативните интервенции в оралната хирургия и включват освен заболяването, от което боледува пациентът, настъпили или очаквани усложнения в хода на болестта, прогнозата на заболяването, необходимостта от лечение, вида на това лечение и очаквания изход от лечението в различни варианти, ако такива са възможни, така и: показанията за операция, възможните варианти за оперативно лечение, вида и обема на операцията, оценката на оперативния риск с анализ на факторите, които го повишават (възраст, онкологично заболяване, придружаващи заболявания и др.), възможните следоперативни усложнения, очаквания изход от лечението и прогнозата; възможността за развитие на непредвидени усложнения в хода на самата операция и съгласие за предприемане на непредвидени, извънредни, животоспасяващи процедури, вкл. оперативни, несвързани пряко със заболяването, за което е осъществена хоспитализацията. Събраните по делото доказателства, вкл. и гласните такива на свидетелката Н., работеща като асистент при ответника, не установиха последният да е изпълнил тези свои специфични с оглед характера на работата му задължения, вменени с действащи нормативни актове. Това неизпълнние сочи на противоправност на поведението на ответника. Решаващият състав счита, че безсъмнено е налице и причинно следствена връзка между причиненото увреждане на ищеца, изразяващо се в увреждане на мандибуларния клон на троичния нерв в ляво и гореописаното противоправно поведение на ответника Д., която безсъмнено се установи от заключението на експертизата. Съдът приема за несъстоятелно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца по смисъла на чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД, поради това, че ищецът не е изчакал назначаването на адекватно лечение от страна на ответника /при последващо посещение в кабинета му/ и поради наличието на други заболявания на ищеца, довели до вредоносния резултат. Горните факти не се установиха при условието на пълно и главно доказване от страна на ответника, предвид ненадежността на гласните доказателства, ангажирани за установяване на първия от тях, както и категоричното заключение на експертите /вкл. и най-вече поясненията в с.з./ относно невъзможността причиненото увреждане на ищеца да се дължи на негови предходни заболявания /възпаление на левия лицев нерв, което е било лекувано само физиотерапевтично/. При безсъмнената установеност на всички елементи от фактическия състав на деликта предявеният иск се явява доказан по основание. При определяне на неговия размер, който следва да се яви справедлива репарация на причинените на ищеца неимуществени вреди решаващият състав съобрази критериите за справедливост, установени от нормата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, както и дадените задължителни указания в трайната съдебна практика /ППВС № 4/1968 г. и др./ в насока, че при приложението на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението във всеки отделен казус. Така в случая решаващият състав съобрази възрастта на ищеца, който към момента на провеждане на процесната оперативна интервенция е бил на 22 г., както и обстоятелството, че извършената оперативни интервенция от ответника Д. не е постигнала целите й в желания и предвиждания обем, съгласно медицинските стандарти по орална хирургия, вкл. му е причинила необратимо увреждане на здравето – увреждане на мандибуларния клон на троичния нерв в ляво, довело до дезиференция – загуба на сетивност в долната лява част от лицето на ищеца. Съдът с оглед заключението на вещите лица приема, че в резултат на същото П. Н. пожизнено и необратимо ще търпи загубата на сетивност /от извършването на операцията е изминал период от повече от три години, в които функциите на нерва не са се възстановили/, което му пречи да контролира адекватно дъвкателните и говорните си двигателни мускули в лявата част на лицето, както и до изтръпване в областта на долната устна в ляво, на езика и лигавицата на бузата в същата област. Съдът съобрази и установените факти, че посоченото физическо уверждане причинява на новоселски ежедневни неудобства, който, макар да не се изразяват в търпене на постоянна болка, му пречат да говори и се храни нормално. Тези ограничения са довели и до асоциализиране и отказ от общуване, затваряне в себе си, което поведение не е типично за човек на неговата възраст. С оглед изложеното съдът намира, че в случая принципът на справедливостта ще бъде зачетен, като се определи размер на обезщетение в размер на 20 000 лв., която сума е дължима ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 04.07.2014 г. до окончателното изплащане. В останалата му част, до пълния предявен размер от 30 000 лв., предявеният иск следва да се ОТХВЪРЛИ като неоснователен. Предявеният иск с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди е частично основателен. С оглед изложеното по-горе досежно безсъмненото установяване в кумулативна даденост на всички елементи от фактическия състав на деликта съдът приема, че така предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от противоправното поведение на ответника, е доказан по отношение на размера му съдът съобрази установеното от събраните гласни доказателства – най-вече свидетелски показанията на свидетелите на страната на ищеца, вкл. обстоятелството, че не се оспори от насрещната страна провеждането на последващо оперативната интервенция медикаментозно и физиотерапевтично лечение. За извършване на последното ищецът е бил насочен от личния си дентален лекар към д-р Д., която установи провеждането му по време и вид процедури. Ето защо и при условието на чл.162Чл. 162. ⚖️ Практика (1) Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Раздел II. Свидетелски показания Задължение за свидетелстване ГПК съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен до размер на 520 лв., която сума представлява сбор от направените от ищеца разходи за посоченото по-горе постхирургично лечение. В останалата му част до пълния претендиран размер от общо 720 лв. предявеният иск, като недоказан по размер, следва да се ОТХВЪРЛИ. Съобразно изхода от спора и с оглед нормата на чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК в тежест на ответника следва да се поставят сторените от ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете - 820,80 лв. за ДТ по производството, както и 440 лв. за направени разходи за възнаграждение на вещите лица и депозит за свидетели /разноски за адвокатско възнаграждение не са посочени/. По правилото на чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят сторените от ответника по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. При направеното възражение от ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника следва да се посочи, че според нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. минималния размер на възнаграждението, с оглед цената на исковете, е 1 451,60 лв. – т.е. претендираното възнаграждение е под установения от наредбата минимален размер. Ето защо заплащане на същото, съобразно отхвърлената част от иска, се дължи до размер на 467 лв., както и 186 лв. за заплатено възнаграждение за вещите лица.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Р. И. Д. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.“*“ № * да заплати на П. Л. Н. – ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ул.“*“ № *, ет.*, ап.* сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – увреда на здравето и причинени болки и страдания от непозволено увреждане, извършено на 04.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 520 /петстотин и двадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същото непозволено уверждане, ведно със законната лихва върху посочената сума, считана от 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 1 260,80 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от П. Л. Н. – ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ул.“*“ № *, ет.*, ап.* против Р. И. Д. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.“*“ № * за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 04.07.2014 г. в частта им над уважения по-горе размер до пълния претендиран такъв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от П. Л. Н. – ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ул.“*“ № *, ет.*, ап.* против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“*“ № *, представлявано от Р. И. Д. за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – увреда на здравето и причинени болки и страдания от непозволено уверждане, извършено на 04.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 720 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същото непозволено уверждане, ведно със законната лихва върху посочената сума, считана от 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П. Л. Н. – ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ул.“*“ № *, ет.*, ап.* да заплати на Р. И. Д. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.“*“ № * сторените от него по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на общо 653 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийския апелативен съд.

Председател: Величка Борилова при секретар