Решение № 1398/04.05.2017 ГД № 9552/2016 РС-Пловдив

РЕШЕНИЕ № 1398/04.05.2017 ГД № 9552/2016 РС-Пловдив Гражданско дело № 9552/2016 г., разгледано от Съда. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец: Съдът е сезиран с искова молба от В.Я.Г. против УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 49, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД В исковата молба се твърди, че с. на ищцата М.Г. починал на ….. г. в болнично заведение на ответника. Там същият прекарал месеци преди смъртта си, като преживял конкретно посочени хирургични интервенции. Заявява се, че въпреки настъпилия край на живота му в болничното заведение, аутопсия не била извършена, което представлявало нарушение на вменено с чл.98, ал. 1Чл. 98. ⚖️ Практика (5) (1) На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия се извършва и при смърт на дете, настанено извън семейството по реда на Закона за закрила на детето. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта, или по искане на близките на починалия. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) По изрична молба на близките на починалия в случаите по ал. 1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) По изрична писмена молба на родител, настойник или попечител ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия в случаите по ал. 2 само ако детето е починало в лечебно заведение за болнична помощ. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза. Раздел III. Медицинска помощ при спешни състояния от Закона за здравето задължение.

Излагат се подробни съображения относно процеса на влошаване на здравословното състояние на съпруга на ищцата, опитите за лечението му в различни медицински заведения и проведените интервенции. Въпреки неколкократните опити за подобряване на здравословното му състояние, чрез грижи и процедури в различни болници, в края на 2010 г. същият постъпил в ответното лечебно заведение. Твърди се, че въпреки направените опити, в крайна сметка не била изяснена причината за леталния изход, съответно естеството на заболяването. Поради липсата на извършена аутопсия от страна на ответника, въпреки законовото му задължение да стори това, тези факти не били изяснени и обективната истина не била установена. Твърди, че не е могла да заплати исканите й от служители на ответника парични средства в размер на 400 лева, за да се извърши аутопсия, тъй като вложила всички налични такива за лечението. Допълва, че не й е била предоставяна молба по чл. 98, ал.5Чл. 98. ⚖️ Практика (5) (1) На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия се извършва и при смърт на дете, настанено извън семейството по реда на Закона за закрила на детето. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта, или по искане на близките на починалия. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) По изрична молба на близките на починалия в случаите по ал. 1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) По изрична писмена молба на родител, настойник или попечител ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия в случаите по ал. 2 само ако детето е починало в лечебно заведение за болнична помощ. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза. Раздел III. Медицинска помощ при спешни състояния ЗЗ и такава не е била подавана.

С оглед горното се заявява, че поради липсата на надлежно изпълнение на законовото задължение на ответника, истината относно кончината на съпруга й не била изяснена, като не се установили достоверни данни за причините за настъпването й. Това довело и до неяснота налице ли са основания за търсене на гражданска или наказателна отговорност спрямо съответни лица. Налице било противоправно бездействие. В тази връзка ищцата претърпяла и продължавала да изпитва психоемоционални болки и страдания, огорчение и покруса, като счита, че справедлив размер на дължимото Обезщетение за репарирането на Неимуществени вреди възлиза на сумата от 5001 лева /съгл. допуснато изменение в размер на иска с протоколно определение от 16.01.2017 г. – л.259 гръб/. Моли се ответникът да бъде осъден да заплати същата, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2011 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

Ответник: В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на претенцията. Признават се твърденията, че с. на ищцата е пролежал многократно в болничното заведение поради усложнения, възникнали след интервенционална процедура, свързана с поставяне на стенд, както и, че същият е починал в болницата на … г. Твърди се, че ищцата е изразила желание и съгласие тялото на с. й да й бъде предадено и освободено от аутопсия, като не са изразявани каквито и да е възражения относно проведеното лечение. Възразява се срещу твърденията на ищцата, че й е било съобщено от служители на болницата, да заплати определена сума за извършване на аутопсия, като се сочи, че вътрешните нормативни актове /по-конкретно инструкция за прилагане на ценоразпис на лечебното заведение/, не предвиждат подобна цена за заплащане за такава дейност. Също така, в болницата имало отделение по патоанатомия и специалисти, които да извършат аутопсия, поради което твърдението, че такива от друго лечебно заведение следвало да бъдат ангажирани, било несъстоятелно.

Възразява се липсата на аутопсия да е довела до неустановяване на причините за кончината, което се потвърждавало и от мотивите в постановените актове на прокуратурата и съда в хода на досъдебното производство, което било прекратено. Твърди се, че аутопсията или съдебно – медицинската експертиза, извършвани за период от почти година и половина, не биха могли да установят правилността на всички приложени диагностично – лечебни дейности, а единствено непосредствената причина за смъртта, която обаче е била ясна и не е била поставяна под съмнение, видно от данните в хода на наказателното производство. Аутопсията нямало как да установи правилността и адекватността на целия лечебен процес, за да се стигне до извод, че неизвършването й е отнело възможността на ищцата да узнае от какво е починал с. й. Заявява се, че във връзка със случая, са извършени редица проверки от различни компетентни органи, при които не са констатирани нарушения в клиниката, където е било проведено лечението на пациента. Отделно, лечебното заведение нямало как да прикрива определено нарушение, чрез неизвършване на аутопсия. Излагат се подробни съображения. Не било налице и твърдяното противоправно деяние, като се заявява, че по изрична молба на ищцата, която се е явила лично, тялото на с. й е било освободено от аутопсия. Нямало законово изискване, тази молба да е писмена. Предвид изложеното се моли да се приеме, че тялото на починалия е освободено при спазване на изискванията на чл. 98, ал. 4Чл. 98. ⚖️ Практика (5) (1) На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия се извършва и при смърт на дете, настанено извън семейството по реда на Закона за закрила на детето. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта, или по искане на близките на починалия. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) По изрична молба на близките на починалия в случаите по ал. 1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) По изрична писмена молба на родител, настойник или попечител ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия в случаите по ал. 2 само ако детето е починало в лечебно заведение за болнична помощ. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза. Раздел III. Медицинска помощ при спешни състояния ЗЗ и не е налице противоправно деяние. Не била налице и Причинно-следствена връзка между освобождаването от аутопсия и вредите, които се твърди да са търпени. Неоснователни били и твърденията за търпени болки и страдания. Предвид изложеното се моли предявеният иск да бъде ОТХВЪРЛЯн. Претендират се разноски.

Мотиви: Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на предявения главен иск, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа., вр. с 45 ЗЗД – че починалият М.Г. е бил нейн с; че ответникът има качеството на възложител по смисъла на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД; че е налице противоправно деяние – изразяващо се в бездействие и неизвършване на аутопсия на починалия, въпреки наличие на задължение за това, което е довело до невъзможност да се установи конкретната причина за смъртта, в резултат на което ищцата е преживяла описаните болки и страдания, т.е. претърпени Неимуществени вреди в конкретен размер, както и пряка и непосредствена Причинно-следствена връзка между твърдените вреди и Виновното поведение, изразяващо се в действие/бездействие на съответни отговорни служители на ответника. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и да докаже всички твърдения в отговора, включително, че аутопсия не е извършена, поради изрично съгласие на ищцата в тази връзка. При установяване на всички елементи от фактическия състав на претенцията, следва да докаже, че е погасил търсената сума. При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита предявения иск за неоснователен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по ГПК, предвид становищата на страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: с. на ищцата М.Г. е пролежал многократно в болничното заведение на ответника поради усложнения в здравословното му състояние, както и, че същият е починал в болницата на …..; че не е извършена аутопсия /вж. Определение по чл. 140Чл. 140. ⚖️ Практика (12) (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 140а, ал. 1 и 2 и няма пречки по чл. 140а, ал. 3. Страна може да участва в срещата и чрез представител в случаите по чл. 22, ал. 2 от Закона за медиацията. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Информационната среща за процедура по медиация се насрочва в подходящ срок преди първото открито заседание. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание или по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание. (6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните и им връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото. Медиация ГПК – прот. от о.с.з. на 06.10.2016 г. – л.137 и сл./. Ето защо, съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е безвиновна, гаранционно - обезпечителна и за ангажирането й следва да се установи качеството му на субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. Спор, че ответникът има качеството на възложител по смисъла на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и отговаря за дейността на служителите си, натоварени със съответните задължения, няма. Не е спорно и, че ищцата е наследник по закон на починалия и негова с. /съгл. удостоверение за наследници, изх.№ 10-У-3115/07.07.2016 г., издадено от Община Пловдив – л.6/. Видно от приложения препис – извлечение от акт за смърт № ….г., като причина за кончината на М.Г. е посочена – гноен сепсис. В представената епикриза /л.131/, е посочена окончателната диагноза, изразяваща се в - ……………………………………………………………………. Във връзка със случилото се е било образувано досъдебно производство № 138/2011 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, което е прекратено с влязло в законна сила постановление от 08.12.2014 г., поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер. Няма спор, че пациентът е починал в ответното лечебно заведение, след пролежаване в различни болници и преживени множество медицински манипулации, като аутопсия не е извършена. Разпоредбата на чл. 98, ал. 1Чл. 98. ⚖️ Практика (5) (1) На лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия се извършва и при смърт на дете, настанено извън семейството по реда на Закона за закрила на детето. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия на лица, починали извън лечебно заведение, може да се извърши по искане на лекаря, който е констатирал смъртта, или по искане на близките на починалия. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) По изрична молба на близките на починалия в случаите по ал. 1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) По изрична писмена молба на родител, настойник или попечител ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия в случаите по ал. 2 само ако детето е починало в лечебно заведение за болнична помощ. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Патологоанатомична аутопсия не се извършва, когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза. Раздел III. Медицинска помощ при спешни състояния от Закона за здравето гласи, че на лицата, починали в лечебно заведение, се извършва патологоанатомична аутопсия след уведомяване на родител, пълнолетно дете, съпруг, брат или сестра, като според ал. 4 - по изрична молба на близките на починалия в случаите по ал. 1 ръководителят на лечебното заведение може да издаде заповед за освобождаване от патологоанатомична аутопсия. Законът не предвижда специална форма на съгласие в посочения смисъл, но според чл. 40, ал. 1 от действащата Наредба № 16/21.08.1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведение /която не е отменена/, за неизвършването на аутопсия е необходима писмена молба на близките, като след разрешение на директора на болницата и предложение на завеждащия отделението или клиниката, при определени случаи, такава може да не бъде извършвана. Задължение за изразяване на писмено съгласие е въведено в ответната болница и с вътрешноведомствени актове – заповеди на изпълнителния директор, действащи към момента на смъртта на пациента /заповед № 670/07.12.2010 г., допълнена със заповед № 4/04.01.2011 г. - л.242 – л.247/. В случая няма спор, че подобна писмена молба не е депозирана от страна на ищцата, нито се установява същата да е била информирана за необходимостта от подаването й. По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. М Б /в трудови правоотношения с ответника/, който приел трупа на починалия в отделението по „съдебна медицина”. Твърди лично да е разговарял с ищцата, която споделила, че няма претенции относно причината за смъртта на с. си, действията на конкретни лекари, които полагали грижи за него, преди да почине, като посочила, че не желае да се извършва аутопсия. Последното заявила устно. Тъй като нямала претенции за извършване на аутопсия, ищцата пожелала да вземе тялото и да го погребе, което и сторила. Допълва се, че св. не е посочил, че се изисква заплащане на подобна услуга, тъй като, доколкото пациентът починал в болничното заведение, аутопсията се извършвала безплатно. Съобразявайки разпоредбата на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК, съдът счита, че показанията на свидетеля следва да бъдат ценени като последователни, ясни и непротиворечиви.

В тази връзка, в показанията си свидетелите на ищцата – И.К. и С. Ч. /без родство/, твърдят, че по думи на ищцата, от същата е поискано заплащане на сумата от 400 лева за извършване на аутопсията, с които тя не разполагала, поради което и такава не била осъществена. В тази им част, показанията препредават изявления на самата ищца, не са преки и не отразяват лични впечатления, поради което и не се ползват с висока доказателствена стойност относно твърдения факт. По делото няма други доказателства, че подобна сума е била искана от ищцата, за да бъде извършена аутопсия, поради което и съдът не приема това твърдение за установено по несъмнен начин. Ищцата е поискала тялото да й бъде предадено, което е и сторено. Изрична писмена молба за освобождаване от аутопсия няма. Горното, ведно с обстоятелството, че освен писмена молба липсват и последващи документи от съответните компетентни служители на болницата за освобождаване от аутопсия, съставлява нарушение. Поради това и съдът приема, че противоправно деяние, изразяващо се в бездействие – неизвършване на задължително по закон действие, от което не е имало изричен отказ, е налице. Нарушено е нормативно установено правило. Следователно този елемент от фактическия състав на претенцията е доказан.

Ищцата твърди, че вследствие липсата на извършена аутопсия, се е стигнало до неизясняване на обстоятелствата около заболяването, проведеното лечение и в крайна сметка причините за смъртта на с. й, от което претърпяла вреди. От събраните по делото доказателства обаче не може да се направи обоснован извод, че именно липсата на аутопсия е довела до неизвестност относно тези причини или е попречила за установяването им. В приетата епикриза е посочено каква е окончателната диагноза на починалия, като в приложената история на заболяването се съдържат същите данни относно обстоятелствата около смъртта и причините за настъпването им. Следва да се има предвид, че в хода на досъдебното производство, са допуснати и приети две комплексни съдебно – медицински експертизи, извършени от 7, респ. 11 лекари с различна специалност, които са дали становище относно тези въпроси. Същите не могат да се ползват като доказателствено средство в настоящия процес, но доколкото са част от приложеното ДП, несъмнено представляват писмени данни и свидетелстват за това, че неизяснените според ищцата въпроси са изследвани и по тях е постановено експертно становище. Няма основание да се приеме, че са останали неизяснени факти и обстоятелства или причината за смъртта е неясна. В медицинските документи по делото диагноза е поставена и причината за смъртта е посочена, т.е. те установяват именно тези факти. Ищцата от своя страна не ангажира доказателства, чрез които да опровергае удостовереното в тях. Следователно, в производството са налице доказателства и множество данни, които свидетелстват за конкретната причина за смъртта и фактите около настъпването й, като същите не са оборени по какъвто и да е начин. Ето защо и следва да се приеме, че твърденията в исковата молба за неизясняване на обстоятелствата около леталния изход, са напълно недоказани от страната, която ги е навела, което води и до тяхната неоснователност. В хода на настоящия процес, не бяха ангажирани доказателства, съобразно анализа на които да се достигне до извод, че причините за смъртта са неясни и противоречиви, както и, че именно липсата на аутопсия е довела обективно до невъзможността за установяването на такива. Подобна Причинно-следствена връзка не се доказва. Медицинската документация удостоверява фактите в тази насока, като опровергаването им е в тежест на ищцата, която не проведе съответно доказване. Субективното възприятие на страната за това, че обстоятелствата около кончината на съпруга й, са останали неизяснени, предвид множеството извършени оперативни интервенции и проведени лечения в различни болнични заведения, въпреки всички проведени действия, вкл. в хода на ДП, не могат да доведат до извода за обективна неустановеност на причините за смъртта. По делото не се установяват твърденията, че единственият възможен начин да се достигне до пълно и всестранно изясняване на въпроса за смъртта е извършването на аутопсия. Подобни категорични данни и заключения липсват и в хода на наказателното производство. Не се възприема твърдението, че евентуалното извършване на аутопсията е фактор, който би могъл да даде допълнителни данни относно причините за смъртта. Подобно съждение е изказано от наблюдаващия прокурор при анализа на доказателствата, събрани по ДП, изразено в постановлението за прекратяване на НП, като същото изразява лично становище, не се ползва с доказателствена стойност, а и не анализира данни, установяващи липсата на аутопсия да е попречило на установяване причините за смъртта. За пълнота се посочва, че не е налице заключение на наблюдаващия прокурор, че липсата на аутопсия е попречила за установяване на обективната истина относно смъртта на Г., в разрез с посоченото в писмената защита на ищцата. Подобно твърдение не е обективирано в постановлението за прекратяване на нак. производство, дори напротив – в хода на ДП, след анализ на всички събрани доказателства, е достигнато до извод, че причината за смъртта е безспорно установена /л.32 от делото/. В настоящия процес, доказателства за липса на установеност на обстоятелствата около смъртта и причината за настъпването й, не бяха ангажирани, нито такива, които да опровергаят доказателствената стойност на медицинските документи относно поставената диагноза. Поради изложеното и доколкото в хода на процеса не се доказа липсата на извършена аутопсия да е довела до неизясняване на причините за смъртта на починалия, а ищцата твърди именно в тази връзка да търпи вреди, искът се явява неоснователен. Отделно следва да се има предвид, че се твърди Неимуществени вреди да са търпени вследствие на създадената според ищцата неяснота. Вредите обаче следва да се намират в пряка и непосредствена Причинно-следствена връзка с деянието – в случая бездействието по неизвършване на аутопсия. Такива вреди не бяха доказани. От събраните гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. И.К., се установява, че ищцата се е чувствала потисната и притеснена, като е изпитвала съмнения от какво е починал с. й, тъй като е имала подозрения относно правилността на поставената диагноза. Задавала си въпроси защо е следвало да се стигне до този летален изход и животът й да се промени коренно. От анализа на показанията, не може да се направи заключение, че страната е търпяла Неимуществени вреди именно поради липсата на извършена аутопсия. Негативните чувства, стресът и тъжните емоции, вследствие на загубата на най – близкия човек и множеството преживени тежки житейски ситуации в хода на проведеното лечение, са напълно разбираеми и обясними, но собственото усещане за неизясненост, не намира опора в доказателствата по делото и не може да доведе до установеност на въведеното твърдение. Съдебният акт не може да почива на предположение, че е налице неяснота относно обстоятелствата около смъртта и причините за настъпването им, които от своя страна да се дължат именно на липсата на аутопсия. Не се установява ищцата да е търпяла болки и страдания именно поради липсата на извършена аутопсия, като същите са свързани по-скоро с преживяната ситуация и загубата на с. й. Самите вреди поради твърдяната неизясненост на причините около смъртта също не са доказани с категоричност. Поради това и тези елементи от фактическия състав на претенцията – Причинно-следствена връзка и вреди не са доказани. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че в производството не е доказано изложеното в исковата молба твърдение, че липсата на извършена аутопсия е попречила на установяването на обективната истина за обстоятелствата около и причините за смъртта на починалия, както и, че именно във връзка с липсата й, ищцата е претърпяла Неимуществени вреди. Няма данни, че неизвършването на аутопсия от страна на лечебното заведение е парирало възможността да се установят фактите около заболяването, лечението и точната причина за смъртта на починалия, която от своя страна е обективирана в медицинските документи и изследвана подробно от множество експерти в хода на досъдебното производство. С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е недоказан и като такъв – неоснователен. Не се установиха пълно и главно, съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " ГПК, част от елементите на фактическия състав на претенцията, поради което и същата следва да се ОТХВЪРЛЯ в цялост.

По иска по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД: Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се ОТХВЪРЛЯ.

По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК /л.211/ и доказателства за сторени такива в размер на общо 440 лева – платено в брой адв. възнаграждение, съгласно приложените ДПЗС и преводно нареждане. Същите следва да се поставят в тежест на ищцата.

Р Е Ш Е Н И Е:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.Я.Г., ЕГН ********** против УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, искове по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗD и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, поради неизпълнение на задължение на длъжностни лица от лечебното заведение да извършат аутопсия на починалия с. на В.Г., с което са попречили за установяване на обективната истина за обстоятелствата около заболяването, лечението и смъртта му, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2011 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА В.Я.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, сумата от 440 лева /четиристотин и четиридесет лева/ - разноски в настоящото производство. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните. Районен Съдия: Михаела Боева при участието на секретаря Малина Петрова