Решение № /23.03.2011 ГД № 557/2010 ОС Сливен

РЕШЕНИЕ № /23.03.2011 ГД № 557/2010 ОС Сливен Гражданско дело № 557/2010 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение поради недоказаност на твърденията.

Ищец: Производството е образувано по подадената от името на Н.Ж.Н. чрез пълномощник – адв. Е.Х. искова молба, с която предявява в условията на субективно съединяване искове за солидарното осъждане на ответниците Т.Я.С., Д.С.Г. и МБАЛ „Проф. д-р Васил Цончев” – гр. Котел да й заплатят обезщетение в размер на 40000лв. – за неимуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28.12.2008г. до окончателното изплащане, които права съдът квалифицира по чл. 45 във вр. с чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

Обстоятелствата, на които основава претендираните права са: наличието на противоправно деяние от страна на ответниците Т. С. и Д. Г. в качеството им съответно на общопрактикуващ лекар и лекар – ординатор в пулмологично отделение на МБАЛ „Про. Д-р В. Цончев”, които при изпълнение на служебните си задължения на 28.12.2008г. са причинили смъртта на Р.Т.Г. на 61г. от гр. Котел. Поддържа, че за това им деяние е сключено споразумение по НОХД № 482\10г. на ОС – Сливен, с което са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Р.Г. починал от кардиогенен шок, развил се в резултат на масивен прединфаркт на сърцето. Заболяването – довело до смъртта му, не било лекувано. Пациентът не е получил адекватна и пълноценна медицинска помощ поради немарлива интерпретация амнестичните и обективни данни и неизвършване на задължителните лабораторни изследвания за доказване или изключване на остър миокарден инфаркт при рецидивираща гръдна болка и влошено общо състояние.Липсата на правилна диагноза – изписана на ЕКГ на пациента, не е била разчетена, от където следва и липсата на подходящо лечение.

Ищцата е съжителствала с починалия на съпружески начала от 23г. Били са привързани един към друг и са имали общо домакинство. Заедно са отглеждали децата на ищцата от предходен брак, заедно са се радвали и са си помагали в отглеждането на нейните внуци. Привързаността между тях е била като тази между съпрузи с добър и продължителен брак. След загубата на своя другар в живата ищцата е останала сама и без морална подкрепа в старините си. За причинените й неимуществени вреди под формата на емоционални и душевни страдания, обусловени от продължителността на фактическото съжителство, степента на привързаност, взаимност и взаимопомощ и емоционална обвързаност ищцата не е получила обезщетение до момента. Предвид гореизложеното претендира заплащане на обезщетението от 40000лв. за причинените й неимуществени вред от ответниците солидарно – от първите двама като съизвършители и от третия – с оглед гаранционно-обезпечителната му отговорност в качеството му на работодател, заедно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на увреждането. Претендира деловодни разноски.

Ответник: В срока по чл. 131, ал. 1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който възразяват по основателността на предявените искове. – поддържа се, че предявените искове са неоснователни с твърдение, че следва да бъде разграничена отговорността между ответниците, които не отговарят солидарно. Възразяват срещу размера на предявените искове. Поддържа се, че са завишени по размер като оспорват посочените от ищцата обстоятелства във връзка с това и се изтъква, че законните наследници на починалия не са претендирали обезщетения поради липсата на контакти и грижи към тях приживе. Поддържа се, че с поведението си ищцата е допринесла за смъртта на Р. Г., като е укрила направена по-рано кардиограма от ФСМП Котел, която липсва в медицинската документация – история на заболяването и е представена след смъртта на Р. Г..

В с.з. ищцата се явява лично и с пълномощника си – адв. Ел. Х., която от името на доверителката си и с оглед събраните доказателства поддържа искане за уважаване на исковете изцяло. За ответниците се явява представител по пълномощие – адв. Г., която оспорва исковете с изложените в исковата молба доказателства. Уточнява, че ищцата била допринесла за смъртта на пострадалия, т.к. при поискване от медицинската сестра на предишна медицинска документация е заявила, че не носи такава и така е попречила да се установи диагнозата. Оспорва размера на предявените искове, т.к. смъртта не е причинена умишлено, а е настъпила в следствие на упражняване на регламентирана дейност в трудово правоотношение на ответниците като лекари.

Доказателства: Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства съобразно разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за предмета на делото факти и обстоятелства се установява от фактическа страна следното:

С определение по съдебен протокол от 17.11.2010г. за разглеждане на НОХД № 482/2010г. на ОС – Сливен на основание чл. 387, ал. 2, вр. чл. 384Чл. 384. ⚖️ Практика (1) (1) При условията и по реда на тази глава първоинстанционният съд може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие. (2) Съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил. (3) В този случай споразумението се одобрява само след съгласието на всички страни. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Ако заинтересованото юридическо лице е съгласно със споразумението, то се подписва от неговия повереник или юрисконсулт само със съгласието на законния представител на юридическото лице. Когато е назначен особен представител на заинтересованото юридическо лице, споразумението се подписва и от него. Със споразумението, постигнато със заинтересованото юридическо лице, му се определя санкция при условията на чл. 83а, ал. 12 от Закона за административните нарушения и наказания. Ако заинтересованото юридическо лице не е съгласно със споразумението, делото се изпраща по компетентност на съответния прокурор за внасяне на предложение по реда на чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания. Произнасяне по споразумението, постигнато с някой от подсъдимите или за някое от престъпленията от НПК е одобрено споразумение, с което ответникът: Т.Я.С. се признава за виновен в това, че на 25.12.2008г. в гр.Котел, като общопрактикуващ лекар поради немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност допуснал пропуски в диагностичния процес, като не предоставил своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ, като не снел пълни и точни анамнезтични данни, не разчел правилно ЕКГ – запис, с което нарушил чл.81 ал.1 и ал.2 от Раздел І от закон за здравето /ЗЗ/; чл.81 ал.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. – „Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на закона за здравното осигуряване”; чл.81 ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (33) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Тази глава урежда доброволното здравно осигуряване. – „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ , 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година, 3.сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения, 4. зачитане правата на пациента”; чл.37 т.1 и т.2 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по денталната медицина /ЗСОЛЛДМ/ - „Лекарите и лекарите по дентална медицина носят отговорност за следните нарушения, допуснати при изпълнение на професионалните си задължения: т.1 неспазване на правилата, предвидени в кодексите за професионална етика; т.2 неспазване на правилата за добра медицинска практика и т.2.5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България, приети от Българския лекарски съюз 2005г. – т.2.5.”В практиката си лекарят трябва компетентно да диагностира, провежда или насочва за лечение „причинил смъртта на Р.Т.Г. на 61 години от гр.Котел, настъпила на 26.12.2008г. – престъпление по чл.123 ал.1 пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Със същото споразумение ответницата: Д.С.Г. се е признала за виновна в това, че на 25.12.2008г. в гр.Котел, като лекар ординатор в Пулмологично отделение на МБАЛ „ Проф. Д-р В.Цончев „ гр.Котел поради немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, допуснала пропуски в диагностичния и лечебен процес, като не предоставила своевременна, достатъчна по обем и качествена медицинска помощ и не извършила задължителни изследвания за доказване или изключване на остър миокарден инфаркт при рецидивираща гръдна болка и влошаване на общото състояние, с което нарушавайки същите норми от Закона за здравето; Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по денталната медицина; и „Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България, приети от Българския лекарски съюз 2005г., причинила смъртта на Р.Т.Г. на 61 години от гр.Котел , настъпила на 26.12.2008г. – престъпление по чл.123 ал.1 пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК Съгласно споразумението на ответниците са наложени съответните наказания, като няма данни, а и не се поддържа от страните, наличието на условие за сключване на споразумението или уреждането с него на последиците във връзка с гражданската отговорност на подсъдимите. Няма спор по делото и се установява от приобщените чрез прилагането на НОХД 109/11г. по описа на ОС – Сливен материали и писмени доказателства, че ответниците Т. Стайков и Д. Г. са били в служебно правоотношение с третия ответник – МБАЛ „Проф. Д-р Васил Цончев” ЕООД – гр. Котел. Относно качеството на ищцата като активно легитимирана в материалноправното деликтно отношение, както и относно вида, степента и обема на причинените й неимуществени вреди, по делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на св. Анг. Русева и Н. В.. Първата - близка на ищцата от 1983г., когато са работили заедно в завод „23-ти декември” – гр. Котел, а втората - внучка на ищцата. От тях се установява, че ищцата и починали Р.Г. са живели заедно на съпружески начала без сключен граждански брак в продължение на около 22 години. Поддържа ли са общо къщата и двора – собственост на ищцата, придобита по време на предходен брак. Живели са задружно, в разбирателство и взаимопомощ, поддържайки общо домакинство и лично стопанство. Р.Г. се е отнасял с роднините на ищцата като със свои роднини. Заедно са посрещали празниците като семейство. Една от внучките на ищцата вкл. е кръстена на него, а друга – разпитаната св. Н. В., го е считала за свой дядо по произход. Разчитали са един на друг и на това, че ще се подкрепят заедно на старини, поради което ищцата е преживяла тежко неговата смърт. Св. Анг. Русева твърди, че никой не е можел да се доближи до ищцата, заради страданието й, определяйки го като „ад”. Изпаднала е в отчаяние, самота и в загуба на желание за различните обичайни дейности в ежедневието. Св. Н. В., правейки съпоставка с емоционалното й състояние преди смъртта на Р. Г. посочва, че се е влошило включително и здравословното й състояние. Твърденията в отговора на исковата молба за липсата на грижи от страна на починалия към собствените му низходящи по произход не се доказват по делото. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата и нейните низходящи не са били в добри отношения с тях, което обстоятелство обаче не разколебава фактическите изводи – посочени по-горе, досежно претърпените от нея страдания в посочената от свидетелите степен.

Мотиви: Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че предявения иск на основание чл. 45 във вр. с чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД е основателен и доказан по размер, като същото се отнася и за акцесорния иск по чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД. Предмет на делото е претенцията на ищцата спрямо ответниците за обезщетение в размер на 40000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея страдания от смъртта на Р. Г. – причинена от противоправното поведение на първите двама ответници в качеството им съответно на общопрактикуващ лекар и лекар – ординатор в Пулмологично отделение – и двамата при МБАЛ „Проф. Д-р В. Цончев” – гр. Котел. Специфичното им качество – свързано със служебното правоотношение между тях и третия ответник определя основателността и на иска по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за солидарното осъждане за репарация на причинените вреди с оглед на гаранционно – обезпечителната отговорност на болничното заведение като работодател. В частта относно установените от съда фактически обстоятелства споразумението съгласно чл. 383, ал. 1Чл. 383. (1) Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Съдът определя общо наказание на основание чл. 25 и 27 от Наказателния кодекс и се произнася по прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се произнася и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от Наказателния кодекс, отложеното наказание не се изтърпява. Споразумение за решаване на делото в съдебното производство от НПК има значението на влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК обвързва съда по предявения иск за ангажиране деликтната отговорност на първите двама ответници относно деянието, относно това дали е извършено от тях, неговата противоправност и виновността на извършителите. Съставомерността на качеството, в което противоправно са причинили смъртта на Р. Г. обвързва съда с изводите и относно служебното правоотношение като предпоставка за ангажиране отговорността на болничното заведение. Спорните и подлежащи на главно и пълно доказване в настоящото производство са въпросите относно настъпването на посочените в исковата молба неимущестевни вреди, а с оглед правилата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД - техния вид, степен, характер и интензитет. Материалноправната легитимация на ищцата произтича съгласно Постановление № 4/61 на Пленума, р. III, т. 2 допълнено с Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС, докладчик С.М. от качеството й на лице, което е съжителствало на съпружески начала с починалия, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане. Съжителството между тях не противоречи на закона, а наведените индиции, без категорично да е застъпено от ответниците становище за противоречие на това съжителство с морала, не се подкрепят от установените по делото данни относно съвместния им живот. Посочените в исковата молба неимуществени вреди – мъка и страдания от загубата на близък човек, се доказаха по несъмнен начин. Установената продължително на съвместното съжителство между ищцата и починалия Р. Г. – повече от 22 години, протекло в разбирателство и взаимопомощ, обуславят репарация, съответстваща на тази от загубата на съпруг. Както удачно е направено сравнение в исковата молба, близостта и взаимността в отношенията между двамата дори превъзхожда обичайната при бракове с такава продължителност. Именно тази близост и внезапност на загубата на толкова близък човек определят високата степен и интензитет, с които ищцата е изпитвала мъка и емоционални страдания, които от своя страна обуславят и уважаването на предявения иск в пълния му размер от 40000лв. С оглед нормата на чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД отговорността на първите двама ответници като извършители в условията на независимо съпричиняване е солидарна, а с оглед гаранционно-обезпечителния характер на отговорността на юридическото лице – техен работодател, неговата отговорност съгласно чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД също следва да се ангажира солидарно. Задължението на ответниците за репарация на причинените вреди възниква и е изискуемо от деня на причиняването на вредоносния резултат, от който момент ответниците са в забава и дължат обезщетение за това в размера по чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД Не се доказаха твърденията в отговора на исковата молба и по естеството си възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата чрез укриването на направена по-рано кардиограма във ФСМП – гр. Котел са напълно неоснователни и несъстоятелни. Нито в закон, нито в поднормативен акт, от каквато и да било степен, не съществува норма, която да вменява на пациентите и на техните близки задължение да съхраняват, съответно да представят незабавно и своевременно подобен вид медицинска документация. Следователно подобно поведение на бездействие не би могло да се определи като противоправно, за да се отчете и съпричиняване в някаква степен. От друга страна нито се твърди, нито се установява наличието на служебно отношение или пък специални професионални знания у ищцата, в следствие на които да е разполагала със знания относно значението на такава документация, съответно – да формира умисъл за причиняването смъртта на близкия си чрез укриването на изследвания. Съгласно чл. 83, ал. 3Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност от ГПК в тежест на ответниците следва да бъде възложена държавната такса по делото съобразно предявените и уважени в пълен размер искове. Претенцията на ищцата по чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК следва да се уважи също изцяло.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Т.Я.С., ЕГН ********** ***, Д.С.Г., ЕГН ********** *** и МБАЛ „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД – гр. Котел, ЕИК 119502808 да заплатят СОЛИДАРНО на Н.Ж.Н., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес чрез пълномощника й – адв. Е.Х. *** с адрес на адвокатска кантора: гр. С., ул. „В.” № *, вх. *, офис № * сумата 40000лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в следствие смъртта на Р.Т.Г. на 61 години от гр.Котел причинена на 26.12.2008г. от престъпление по чл.123 ал.1 пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК съгласно споразумение по НОХД № 482/2010г. на ОС – Сливен, като следва да заплатят и законната лихва върху размера на обезщетението от 40000лв., считано от 26.12.2008г. до окончателното изплащане, както и направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА Т.Я.С., ЕГН ********** ***, Д.С.Г., ЕГН ********** *** и МБАЛ „Проф. д-р Васил Цончев” ЕООД – гр. Котел, ЕИК 119502808 да заплатят съгласно чл. 83, ал. 3Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност от ГПК дължимата по делото държавна такса в размер на 1600лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА, с участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 557 по описа на съда за 2010г.