Решение № 1864/14.03.2014 ГД № 7749/ 2015 СГС

РЕШЕНИЕ № 1864/14.03.2014 ГД № 7749/ 2015 СГС Гражданско дело № 7749/2015 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция. Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията. Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ, отм.) вр. чл. 189Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето (ЗЗ), вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД, евентуално съединени с искове по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД.

Ищец:

Ищецът А.Й.А. твърди, че от август 2014 г. изпитвал стомашни неразположения, във връзка с които му било извършено изследването фибросигмоидоскопия (ФКС). Установено било, че пациентът има малък полип на около 25 см. от аналния отвор. На 17.10.2014 г. за първи път постъпил в МОБАЛ „Д-р Стоян Черкезов“ АД, където лекуващ лекар му била д-р С.Р.. Направени му били изследвания, при които бил установен още един малък полип - на стомашната лигавица. След приложено лечение, при което стомашните неразположения на пациента видимо се подобрили, същият бил изписан. Д-р Р. му предложила да постъпи отново в болницата през ноември 2014 г. за премахване на полипа на стомаха, когато ще идва специалист-гастроентеролог от София, който ще демонстрира нова техника за премахване на полипи.

На 26.11.2014 г. ищецът постъпил в болницата за втори път за планова полипектомия на стомашен полип. Лекуващ лекар била д-р Д.Ш.. Процедурата била извършена от д-р Е.Д., под ръководството на доцента от София и била успешна и безболезнена за пациента. Това го убедило, че следва да предприеме мерки за премахването и на открития по-рано полип на дебелото черво.

На 9 март 2015 г. за трети път постъпил в болницата. Премахването на полипа било насрочено за 10 март сутринта. В 8 часа на същата дата го изпратили в ендоскопския кабинет, където вече била д-р Ш. и екипа й. Лекарката била припряна и нервна, оплаквала се колко работа я чака този ден. Ищецът разбрал, че очакват да дойде д-р Н., бивш главен лекар на отделението и специалист в подобни процедури, но д-р Ш. решила да започне без него. Ищецът не усетил болка при започването на манипулацията, но при навлизането на известно разстояние маркучът сякаш срещнал някакво препятствие. Ищецът изпитал остра, нетърпима болка и извикал. Д-р Ш. му казала, че „реве като магаре“, че прагът му на болка бил по-нисък, изчакала няколко секунди и продължила. Ищецът викал силно от болка. Сестрата обърнала внимание на лекарката, че пациентът е опериран от апандисит и в този участък има стеснение и чупка. Дошъл д-р Н. и накарал ищеца да се завърти няколко пъти на различни страни, за да могат по-лесно да локализират полипа. Приложил му аргон-плазмена коагулация. След като нагласили апарата, д-р Н. поискал аргона. Пациентът се изненадал, тъй като знаел, че ще му бъде приложена примкова полипектомия, а не аргон-плазмена коагулация. Ищецът посочва, че тъй като вече бил легнал нямало къде да мърда, разчитал, че лекарите са специалисти и би следвало правилно да преценят кой метод да използват. Много го боляло и искал всичко да свърши по-бързо. Когато пуснали газ през маркуча отново изпитал неистова болка. Докторът бил учуден, издърпал аргона обратно и пациентът усетил, че болката намалява. След това лекарят пуснал отново газ, болката отново била невероятна. Повторили процедурата с пускане и издърпване на газа 4-5 пъти. Ищецът вече бил полуприпаднал от болка. Разбрал, че всичко е свършило, изтеглили маркуча и болката станала по-поносима. В 8:40 часа манипулацията приключила и го изпратили да върви до стаята. До обяд изпитвал средно силна болка, поставили му инжекция но-шпа. Следобед го прегледала друга лекарка, а не д-р Ш.. Казала му, че да изпитва коремни болки е нормално. Към 18:00 часа болките станали силни. Дежурен бил д-р Д.. Към 19.30 ч. прегледал ищеца, казал му, че нищо му няма. Сестрата му поставила още една инжекция но-шпа, изпил и една ампула течен аналгин. Цялата нощ изпитвал силни болки. На сутринта отново му поставили обезболяваща инжекция. В 07:40 сутринта д-р Ш. го извикала за преглед в ендоскопския кабинет, където прегледала стомаха му, за да види как е заздравяла раната от полипектомията на полипа там. Ищецът отново й се оплакал от силните си болки, а лекарката му крещяла, ако иска да идва, ако не - да го гледа който иска. Изписала му обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти и го изпратила в стаята му. През деня болките се усилили. Ищецът се оплаквал на лекарите, сестрите и съседите си по стая, започнало да го тресе. В 16:00 часа му измерили температурата, която била повишена – 37,7 градуса. Появила се д-р Я.К., завеждащ отделението. Прегледала ищеца и извикала д-р С.Р., дежурен гастроентеролог. Наредила веднага образна рентгенография на корема. Закарали ищеца с количка, защото вече не можел да ходи сам. След като снимката била готова, бил повикан дежурният хирург д-р М., който разпитал ищеца за болките, прегледал го и поставил диагнозата „перитонит“. Назначил нова рентгенография на корема, след която веднага го преместили в хирургичното отделение. Придружила го д-р Р., която му обяснила, че понякога се случват такива неща. Чула лекарката да говори за „перфорация“ и чак тогава си дал сметка какво се е случило. След около час и след консултация с главния лекар на хирургичното отделение д-р С., на ищеца била извършена спешна операция на корема. Девет дни след това лежал във Втора хирургия, където отношението към него било подчертано внимателно. Обяснили му, че по време на Фибросигмоидоскопията се е получила перфорация на дебелото черво на 25 см. от аналния отвор, вследствие на което е получил перитонит.

Ищецът поддържа, че преди започване на манипулацията не е бил информиран относно съществуването дори на минимален риск от пробиване на дебелото черво, както и че именно при извършването на тази манипулация се е получило пробиването, въпреки отбелязването в епикризата, че перфорацията е „нетравматична“. Алтернативно, счита, че ако е имало лезия, язва или раничка на мястото на перфорацията, същата е следвало да бъде констатирана от оператора, предвид камерата, поставена на маркуча, с който се извършва самата манипулация и да бъде предприето лечение, което не е направено. Състоянието на пациента не било проследявано, както в деня на манипулацията, така и на следващия ден, в противен случай перитонитът щял да бъде констатиран много по-рано, т.к. ищецът имал ясно изразена симптоматика на остър перитонит още в деня на извършване на процедурата – 10.03.2015 г. Бездействието на лекарите им довело до забавяне на диагнозата и съответно оперативната интервенция с над 30 часа. Твърди, че ФКС била извършена от лекар, който няма необходимата за това квалификация, в нарушение на медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика.

На ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в остри и нетърпими болки по време на самата манипулация, продължили два дни след нея, дискомфорт и невъзможност за самостоятелно обслужване, заемане на принудителни пози в леглото, разочарование от факта, че не му се оказва лекарско наблюдение и необръщане на внимание на явни симптоми на влошено здравословно състояние, чувство на обреченост поради бездействие и нехайство на лекарите. След узнаване на диагнозата перитонит ищецът изпитвал тревоги по повод предстоящата инвазивна процедура, анастезия и постоперативен период. Твърди депресивното му състояние да се е задълбочило поради изложеното и заради съществуващия след операцията белег от 25 см. Ищецът определя себе си като суетен млад мъж, държащ на външния си вид. Поради белега ограничил интимните контакти със съпругата си, отказвал да посещава обществени плажове, да носи плътни по тялото дрехи, тъй като през тях се виждал оперативния цикатрикс. Посочва, че е загубил вяра в медицината и медицинските специалисти. Личният му живот се променил – превърнал се в затворен тип, ограничил социалните си контакти до неизбежните не само поради тежкия възстановителен процес, но и поради негативните преживявания. Затворил се в себе си, влошили се отношенията със съпругата му, говорил дори за развод. Ограничил трудовата си дейност и ежедневните дейности. Поради операцията не можел да вдига тежки предмети, бил в невъзможност да вдига и прегръща най-малкото му дете от страх да не се отвори раната или да се получат други усложнения. Загубил вяра в своята мъжественост, тъй като не можел да извършва елементарни дейности от ежедневието – напр. да носи покупки за дома. Това задълбочило наличното му депресивно състояние, чувствал се непълноценен като мъж и в тежест на семейството си. Изпитвал опасения от безработица, като твърди от процесната хоспитализация до датата на подаване на исковата молба – 15.06.2015 г., да ползва отпуск по болест.

Излага довод, че ЗАД „Б.В.И.Г.“ е застрахователно дружество, с което МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД е сключило договор за задължителна застраховка на основание чл.189Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ за застраховане отговорността на лицата, упражняващи медицинска професия в лечебното заведение за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. Това обуславя правния му интерес от предявяване на иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените му от застрахования при него медицински персонал вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода 10.03.2015 г. - 11.06.2015г. в размер на 784.12 лева, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на обезщетението. Претендира разноски. При условията на евентуалност, същият иск е предявен срещу МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД като възложител на работата, при изпълнението на която са причинени на ищеца процесиите вреди.

Ответник:

В законоустановения срок по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ подава писмен отговор. Не оспорва, че е застраховател по застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“ и че е налице застрахователно правоотношение по полица №3423140500R00247, валидна от 05.08.2014г. до 04.08.2015 г., по силата на което застраховани са служителите на МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД, изрично посочени в списък, неразделна част от застрахователния договор. Поддържа, че се касае за предоставяне на медицинска услуга, поради което отговорността е единствено имуществена за вредите, резултат от некачествено медицинско обслужване. Наред с това не е доказано противоправно поведение от страна на лекуващите лекари, както и причинно-следствена връзка между техни действия или бездействия и твърдените неимуществени вреди, които също са недоказани. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъобразено с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. Посочва, че застрахователната полица е с лимит до 25 000 лв. за всяко доказано по безспорен начин застрахователно събитие. Оспорва иска за лихва, т.к. счита, че по аргумент от чл. 286, т. 10 КЗ (отм.) не дължи такава преди датата на уведомяването си, която твърди да е датата на получаване на исковата молба - 10.09.2015 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по евентуалния иск МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД счита исковете са изцяло неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че служители на болницата са нарушили Закона за здравето и утвърдените медицински стандарти за качество на оказваната медицинска помощ, в резултат на което ищецът е претърпял изложените в исковата молба неимуществени вреди. Твърди на пациента да са разяснени целите и начина на провеждане на медицинските дейност, прогнозата, потенциалните рискове, болки и други неудобства, след което същият е дал своето писмено съгласие. Оспорва твърденията на ищеца за поведението на служителите на болницата и за непроследяване на състоянието му. Смята за невярно твърдението, че коремната операция на 11.03.2015 г. е проведена в резултат на настъпила лезия на дебелото черво при извършената му преди това ФКС. В съставената медицинска документация е отразено, че лезията е нетравматична. Твърди, че същата е възникнала след приключване на ФКС. Оспорва твърденията за бездействие от страна на медицинския персонал и подценяване състоянието на ищеца. Твърденията за болки и страдания били преувеличени. Моли искът да бъде отхвърлен, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Н., поддържа предявените искове. Посочва, че събраните по делото доказателства еднопосочно установяват, че пробивът на дебелото черво е настъпил по време на манипулация, извършена при евентуалния ответник. И към настоящия момент ищецът търпи вреди от останалото „придърпване“, налице е ексцес. Предстои му нова операция за поставяне на платно и премахване на хернии, получени в резултат от необходимостта от извършване на коремна операция поради претърпяното увреждане. Животът на ищеца е променен, той е баща на три деца, а не може да общува пълноценно с тях – да ги вдига. Претендира разноски и излага съображения в писмени бележки. Ответникът по главния иск не изпраща представител и не заявява становище по спора. Евентуалният ответник, чрез адв. А., оспорва исковете по изложени в отговора съображения. Депозира и писмени бележки.

Мотиви:

Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2013 г. на „М.О.Б.ЗА А.Л.д-р С.Ч.“ АД, гр. Велико Търново е дадено разрешение за срок от пет години за осъществяване дейности по диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ, сред които и по медицински специалности гастроентерология и хирургия. Представено е свидетелство за професионална квалификация на д-р Д.К.Ш. за придобита правоспособност по „Интервенционална гастроентестинална ендоскопия – ІІ ниво“ (л. 376 от делото), както и по отношение на д-р Н.Н. (л. 391 от делото), признати към 2007 г. Видно от застрахователна полица № 3423140500R00247 МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД и З. „Б.В.И.Г.“ са сключили договор за застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“ за стойност 25000 лв. на застрахователно събитие. В приложения към полицата списък по отношение лекарите в гастроентерологично отделение са посочени имената на д-р Ш. и на д-р Н.Н..

В Епикриза издадена от МОБАЛ „Д-р Ст.Ч.“ АД – Велико Търново, Гастроентерологично отделение, относно проведено лечение в периода 17.10.2014 г. – 23.10.2014 г. е отразено, че при извършване на фиброгастроскопия (ФГС) е констатиран полип на стомаха, траен пилороспазъм. Посочена е необходимост от контролна ФГС след допълнителна подготовка. При последващо лечение в периода 26.11.2014 г. – 02.12.2014 г. в издадената епикриза е отразено, че при извършена ФГС е констатиран полип на стомаха.

По делото е представена История на заболяването № 340/255 за проведеното лечение в периода 09.-18.03.2015 г., неоспорена от страните като писмено доказателство, която съдът не обсъжда самостоятелно, предвид подробното й анализиране в приетите по делото експертизи, а и доколкото не се констатират различия в отразеното в медицинските документи и изводите на вещите лица. Съгласието на ищеца за извършване на процесната ФКС е отразено в Декларация за информирано съгласие от 09.03.2015 г., 9:30 ч., по повод поставената диагноза „полип на ректума“. В декларацията е отразено, че необходимите изследвания включват: „а) неинвазивна методика (ПКК, урина, БХ, ЕКХ и ЕХО корем) и б) инвазивна методика: ФКС, ФГС и биопсия.“ В част 3. „Лечение (описание на целта, курса на лечение, разумните алтернативи, очакваните резултати и вероятността за успех на предлаганото лечение)“ е отразено: „а) консервативно: спазмолитици, вливания, кръвоз. и б) оперативно: при необходимост.“ Няма отбелязан вид на предлагана анестезия. В „т. 4. Вероятност за успех и рискове при алтернативни форми на лечение или при липса на лечение е отбелязано „ХДР“.“ В заключителната част, преди полагане на подписа, се съдържа текст „Посочвам, че съм прочел/а този документ изцяло, че напълно го разбирам и всички празни места са попълнени преди да го подпиша. Освен това декларирам, че съм запознат с гореизложената информация и на всичките ми въпроси относно процедурата е отговорено задоволително. Разбирам, че с подписването на този формуляр за съгласие не се отказвам от никое от официалните си права. Подписът ми не освобождава лекаря и персонала от законовата им отговорност, той просто показва, че съм бил информиран/а относно рисковете на процедурата, с която се съгласявам.“. В 14:30 ч. на 09.03.2015 ищецът е подписал и Декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и кръвни продукти.

В приета по делото Епикриза, издадена от МОБАЛ „Д-р Ст.Ч.“ АД – Велико Търново, Второ хирургично отделение, е отразено, че в периода 09.03.2015 г. – 18.03.2015 г. на ищеца е проведено лечение. Хоспитализацията е по повод болков синдром в горен и долен коремен етаж, подуване на корема и гадене. Извършена е ревизия на ГИТ и полипектомия на ректален полип. След преглед от хирург по повод остра болка с перитонеално дразнене в долен коремен етаж пациентът е преведен във второ хирургично отделение за оперативно лечение. Поставена е диагноза К 63.1. – перфорация на червата, нетравматична. Като придружаващи заболявания са отразени: остър перитонит, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък. В частта „Ход на заболяването“, е отбелязано, че след направените изследвания и консултации е преценено, че се касае за остър хирургичен корем, вероятно от перфорация на коремен орган. Взето е решение за спешна операция след информирано съгласие от болния. Извършена е лапаротомия. На 25 см. от линеа аноректалис е намерена лезия, покрита с оментум. Намерен е ексудат с фибринови налепи. Дефектът е възстановен с единична серозация. Поставени са 2 тръбни дрена. Послойно е възстановена коремната стена. В резултат на биопсията е констатиран аденовилозен полип. Постоперативният период е протекъл гладко.

Относно проведеното лечение по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.К.Н., Д.К.З., В.Н., К.А.и Д.А.. Свидетелят Н. посочва, че през м. септември 2014 г. или 2015 г. е преглеждал ищеца, констатирал е полип на ректума и му е препоръчал да го махне в планов порядък. Деня преди интервенцията за премахването му се обадила д-р Ш., информирала го, че ищецът е приет и го попитала дали иска да присъства. Свидетелят се съгласил. Д-р Ш. вече била започнала изследването. При идването на свидетеля д-р Ш. не извършвала манипулация, тъй като аргонът се пускал на секунди и се спирал. Свидетелят взел фиброколоскопа, констатирал чист, благодатен терен. Довършвайки обгарянето ищецът получил болки. Свидетелят сочи, че има 25 години ендоскопска практика, пациентите реагират различно. Ищецът споделял да има силни болки при обгарянето. Огледал за кръвоизлив, перфорация – това се правело задължително. Нямало данни за перфорация. Според свидетеля обстановката била сумрачна, той гледал по-експресно да свърши работата и няма впечатления дали ищецът е бил потен. Свидетелката Д.К.З. посочва, че като лекар е с фамилно име Ш.. Има завършени специалности „Вътрешни болести“ и „Гастроентерология“, както и сертификат за ендоскопия и ехография. Работи в ответното лечебно заведение. Познава ищеца, лежал е три пъти в отделението. Свидетелката е провела две манипулации на ищеца – колоноскопия и гастроскопия. При провеждането на гастроскопията целта била да ревизират чревния тракт, а чрез колоноскопията – да локализират полипа на дебелото черво и след това с аргон-плазмена коагулация или нещо друго да премахнат полипа – това се решава от ендоскописта. Колоноскопията е започната от свидетелката, тя потвърждава да е локализирала полипа. След това дошъл д-р Н., погледнал и казал, че няма промяна в големината му, поради което ще направят премахването с аргон-плазмена коагулация. Самото премахване било извършено от д-р Н.. Свидетелката била стигнала до средата на колонтрансфера, подминала 25-тия см. Ако е била забелязана язва, корозия или раничка, това е щяло да бъде отразено в ендоскопския протокол. Уредът има камера и на екран се гледа от всички в стаята. По принцип изследването е болезнено, повечето пациенти пъшкат, приболява ги и питат кога ще свърши. От предходните изследвания пациентът е добре запознат с изследването. Свидетелката потвърждава, че в конкретния случай не е информирала пациента за вариантите за обезболяване. В деня след манипулацията е посетила пациента, но той е спял, поради което не го е прегледала. Смяната й е била до 13:00 часа. Свидетелката В.Ц.Н.– медицинска сестра в ответното лечебно заведение, посочва, че не помни пациентите, месечно минават 120-150 пациента. Не е забелязала нищо необичайно, всичко е било нормално, иначе щели да вземат мерки. Свидетелката К.Й.А., сестра на ищеца, дава показания да е посетила ищеца в болница в деня след процедурата. Следобедът температурата му била 38,6°. По информация от ищеца знае, че медицинските сестри го уверили, че това е нормално. Свидетелката разговаряла с дежурния лекар, но нямало ответна реакция. Ищецът изпитвал силна болка, не можел да стане, виело му се свят. Бил уплашен. Продължил да поддържа температура и на следващия ден. Свидетелката Д. И.А., съпруга на ищеца, посочва че е чакала съпруга си пред кабинета, в който се извършила манипулацията. Той излязъл превит, целия потен, с бледо лице. С помощта на санитарка го завели до отделението. В коридора имало шумове, но на свидетелката й се сторило, че в един момент ищецът извикал отвътре. След манипулацията ищецът й споделил, че д-р Ш. се държала грубо с него. Започнала процедурата още преди санитарката да го настани, не го изчакала да се успокои. При предходната процедура ищецът не е споделял да е изпитвал болки. Свидетелката сочи, че преди операцията ищецът е работел като програмист, а сега – нещо като началник на бригада, работата му не е свързана с физически натоварвания.

По делото са приети две Комплексни съдебно-медицински експертизи (СМЕ). Първата експертиза е изготвена от д-р Е.Г., хирург, и д-р М.Н. – гастроентеролог, като по първоначално поставените задачи са депозирани две заключения – на 01.03.2016 г. от вещото лице М.Н. и на 11.03.2016 г., подписана от вещото лице д-р Е.Г.. В съдебно заседание вещите лица посочват, че заключенията са идентични. Вещите лица отговарят, че полипът представлява доброкачествена туморна формация на дебелото черво с вътрелуменен растеж и разнообразна морфологична структура. Полипите се развиват на върха на лигавичната гънка, захванати „за краче“ за нея. Лечението е в зависимост от вида, локализацията и големината на полипа. При малки размери (от 1 до 3 см) се прилага ендоскопска полипектомия. Престоят на ищеца в ответното лечебно заведение в периода 09.03.2015 г. – 18.03.2015 г. е бил с цел диагностично уточняване и лечение на полипа чрез прилагане на инвазивна процедура. Тя е препоръчителна, тъй като при 25% от случаите е възможно да се установи ракова дегенерация. Вследствие на техническа (лекарска) грешка и данни за ОХК, на 11.03.2015 г. чрез лапаротомия е престъпено към ревизия на коремната кухина и оглед на коремните органи. На 25 см. от аналното отверстие е установена „лезия“ (медицинско увреждане с нарушение на тъкан) с микроперфорация на дебелочревната стена, която е била покрита с оментум (защитна реакция на организма срещу грозяща я по-голяма опасност), която е ликвидирана с единична серозация. Изследването е проведено в условията на премедикация с Мидазолам и Бусколизин. Според вещото лице Н.изследването е било затруднено поради недостатъчното обезболяване и седиране на пациента в условията на премедикация. Няма медицински стандарт за прилагане на конкретна анестезия. Описанието на състоянието, в което пациентът е приет на 9.03.2015 г., изключва възможността перфорацията да е съществувала преди провеждане на ФКС. Перфорацията на дебелото черво е установена на 25 см. от аналното отверстие и съвпада с отстранения полип. Това се случва в рамките на 0,1% статистически риск според д-р Н.и в 1-2% според д-р Г.. Вещите лица посочват, че всяка изпитана болка има индивидуален характер и не подлежи на експертна оценка. Описаните болки вещите лица оценяват като налично усложнение, изискващо стандартно поведение от медицинския екип. Според д-р Н.поведението на лекуващия екип е било правилно, но несвоевременно, предвид засилващите се болки на ищеца. Преценката на дежурния лекар по-скоро се прави по данните от физикалния статус и параклиничните показатели на пациента. Тя подчертава, че вероятно изходът за пациента, ако перфорацията беше диагностицирана още на 10.03.2015 г., щеше да бъде същият – благоприятен. Оперативната интервенция и последвалото я медикаментозно лечение е вероятно да са в по-лек вариант, но с малка разлика. Според експертите при недостатъчно опит е възможно да се пробие дебелото черво и това би следвало да се забележи. Анализирайки наличната документация експертите отговарят, че ищецът е получил микроперфорация на дебелото черво, според характера на микробната флора – полибактериален (без да е верифицирано микробиологично), а според стадия на развитие – перитонит в реактивен стадии, развиващ се в първите 24 часа. Според характера ексудата е серозно фибринозен. Данни за перитонит не е имало при постъпване на пациента. Настъпилото усложнение по време и характер е логично да се предположи, че е в причинно-следствена връзка с извършената диагностично-лечебна процедура. Перфорацията би следвало да се види или да се усети от опитен ендоскопист. Може и да липсва кървене, според механизма на възникването, но обичайно се усеща от пациента като силна и нетърпима болка – посочва вещото лице Н.. Настъпилото усложнение е наложило оперативна интервенция. Самата тя не крие анастезиологичен, оперативен или постоперативен риск. Периодът на възстановяване е до 2-3 месеца. Ищецът е следвало да щади коремната стена, тъй като поради редица вътрешни и външни фактори е било възможно да получи вентрация на предна коремна стена – на мястото и около лапаротомията. Вещите лица сочат, че в медицинската документация не фигурират данни за момента на настъпилата микроперфорация на дебелото черво. Те допускат, че е в следствие на извършената диагностично-лечебна процедура. Според експертите проведените диагностично-лечебни дейности по време на хоспитализацията на пациента в ответното лечебно заведение са били спазени всички задължителни медицински стандарти и правила за добрата лекарска практика, вкл. регламентираните по обем грижи и наблюдение. Медицинската статистическа и клинична практика не изключват възможността от подобни усложнения като минимален риск, както е при процесния случай. Вещото лице Нанчева подчертава, че настъпилата перфорация на дебелото черво на ищеца по време на отстраняване на полипа е в пределите на неизбежния медицински риск. Ето защо според нея действията на медицинския екип в Гастроентерологичното отделение са били частично съответни на правилата на добрата медицинска практика, а на хирургичния екип – изцяло адекватни, с краен резултат – оздравяване на пациента, въпреки настъпилото усложнение. В допълнително становище от 15.06.2016 г. експертите посочват, че на 18.03.2015 г. на ищеца е извършен преглед, включително с ултразвукова диагностика на коремни органи. Констатирано е, че ищецът в момента на прегледа няма белези за активност от страна на храносмилателната система – липсва палапторна болка в областта на епигастриума или по хода на дебелото черво, от ултразвуковата диагностика е констатирана нормална ехография за възрастта. За по-точна експертна оценка е отразена необходимостта от провеждане на ендоскопска диагностика чрез ФКС. В съдебно заседание на 01.07.2016 г. вещото лице Г. посочва, че при извършен преглед на ищеца е констатирал две вентрации, което означава херния на предна коремна стена след оперативна интервенция и е препоръчал на ищеца да бъде опериран за тези две евентрации в Първа градска болница от доцент Г.. Оперативната интервенция е извършена. В съдебно заседание на 01.06.2016 г. вещото лице Н.допълва, че венозната анестезия намалява процента на риск, тъй като тогава пациентът е спокоен и е улеснена работата и на самия ендоскопист. Според д-р Н.е налице закъснение в диагностиката на перфорацията на дебелото черво, настъпила вследствие на полипектомията. Налице е неспазване на медицински стандарт, но не може да посочи кой. Вещото лице Г. се разграничава от този извод, като сочи, че микроперфорацията е дискретно нарушение на целостта на дебелото черво. Като реакция на организма неговото було или коремница е покрило тази микроперфорация, вследствие на което тя е протичала съвсем дискретно, със скрита симптоматика. Лекарите са реагирали адекватно към момента на прояви на перитонит – коремна стена, сух и обложен език, температура и прочие. В Допълнителна експертиза от 11.01.2018 г. експертите посочват, че видно от медицинската документация пациентът А.А. е бил наблюдаван и контролиран в предоперативния период (11.03.2015 г.) в ОАИЛ (Отделение за анестезия и интензивно лечение) съобразно стандартите за добра лекарска практика (стр. 294-299 от делото). Допуснатото увреждане при извършената ФКС по същество представлява „локус минорис резистенцие“, т.е. слабо увредено място - предпоставка за непредвидими усложнения, последствия и последици. В този смисъл хирургическото поведение е било най-правилното. На по-късен етап ищецът А.А. получава евентрация на предната коремна стена, коригирана в I-ва МБАЛ - гр. София, която според поставените задачи в допълнителната СМЕ не е предмет за коментиране. Вещите лица сочат, че различието в изводите им е по отношение на това, че д-р Н.оценява увреждането не като „ятрогенно“, т.е. на външна травма, докато д-р Г. счита, че „ятрогенията“ представлява заболяване причинено от лекарски действия и/или от провеждано лечение обусловено от неосъзнати действия на лекаря. По същество „ятрогенията“ е разширено понятие, последствие от профилактично, диагностично или лечебно вмешателство при извършените медицински процедури. Непосредствено след извършване на АП-деструкцията пациентът е бил наблюдаван с писмено отразени декурзуси на 10.03.2015 г. в 19.30 часа, на 11.03. на 4-ри пъти (сутринта, в 14.45 часа, в 16.00 часа, в 19.45 часа), извършена е била и консултация от д-рМ. — на 11.03.2015 г. без да е отразен часа на консултацията - клинични данни за болка в долния коремен етаж, обхващаща 2-та хипохондриума, глуха перисталтика, наличие на ХАС). С поставена диагноза: Обсервацио перфорация на ректума е дадено мнение за превеждане във Първо хирургическо отделение (стр. 296-297 от делото). Въз основа на тези данни експертите стигат до общ извод, че пациентът е бил активно наблюдаван. На 11.02.2015 г. под обща анестезия е била извършена хирургическата интервенция, след което болният е бил настанен в ОАИЛ. В отговор на поставените въпроси вещите лица дават заключение, че ФКС е възможно да се извърши под обща и/или венозна анестезия) с по-краткотраен ефект от 45 мин. до 1 час). При възникване непредвидено усложнение по време на ендоскопската интервенция, което налага удължаване на времето за извършване на процедурата е възможно и допустимо да се премине от венозна към обща анестезия. Преценката се извършва от лекарския екип (ендоскопист + анестезиолог). На 11.03.2015 г. е отправено искане за микробиологично изследване на коремен ексудат за микробна флора - количествен, качествен анализ и антибиограма (стр. 291 от делото) Не е документирано установяването на микробна инфекция в ексудата, което означава, че усложнението е било диагностицирано своевременно, в състояние на „мнимо благополучие“. Съдът не обсъжда изводите на вещите лица дали пациентът е надлежно информиран преди извършване на ФКС, доколкото това обстоятелство се установява само с писмени доказателства. Според експертите Г. и Н.в конкретния случай са били спазени абсолютно всички медицински стандарти за добра лекарска практика. Изявена клинична картина на перитонит пациентът не е имал. Налице е била клинична и обективна ХАС – симптоматика, която дава основание обобщеният синдром на перитонеално дразнене да бъде интерпретиран като начален перитонит и да се прибегне до верификация по хирургически път. Последвалите действия потвърждават правилността на взетото решение. Възможно е проведеното медикаментозно лечение след ФКС да замъгли клиничната картина на перитонита. Настъпилото увреждане след ФКС е състояние временно опасно за живота. Експертите уточняват, че в конкретния случай е налице разстройство на здравето, което може да доведе до смърт при несвоевременно предприети медицински действия и категорично неизбежна смърт при тяхното неизвършване. При приемането на заключението в съдебно заседание на 26.01.2018 г. експертите допълват, че технически перфорация може да се получи по няколко причини: когато пациентът не е в анестезия и е мръднал, ако има предходни оперативни интервенции в корема и има сраствания (а ищецът няма такива) или при едно по-силно трепване на ръката на медика, извършващ манипулацията.

По делото е приета повторна Комплексна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена на 30.11.2018 г. от вещите лица И.Б.И., специалност Хирургия и Коремна хирургия, доц. д-р Р.Г., специалист по Хирургия и коремна хирургия и д-р Р.Б.Ц., специалист Вътрешни болести и Гастроентерология. В заключението си експертите сочат, че на 10. 03. 2015 г. е проведена сигмоидоскопия, с оглед на ректум, сигма, колон десценденс, достигнато е до колон трансверзум. Извършена е аргон- плазмена деструкция на полип в ректума. На 11.03.2015 г. са установени признаци на перитонит. Пациентът е подложен на оперативна интервенция, като периоперативно е установена покрита от оментум дебелочревна перфорация, с локализация 25 см. от аноректалната линия. Имало е данни за ексудат с фибринов налеп. Извършена е единична серозация, поставени два тръбни дрена, след което е извършено послойно възстановяване на коремната стена. Постоперативният период е протекъл спокойно, като болният е изписан на 18.03.2015 г., с указания за ХДР, 2 броя епикризи, 1 бр. рентгенова снимка, болничен лист за 40 дни. По конкретно поставените въпроси вещите лица отговарят, че поради склонността към развитие на дебелочревен карцином се препоръчва всички полипи да се премахват. Методи за диагностика са ендоскопски оглед на дебелото черво на различна дистанция от аналния отвор - тотална колоноскопия, сигмоидоскопия и ректоскопия. Освен че осигуряват директен оглед на лигавицата, те предлагат възможност за ендоскопско премахване на полипите. На 12 септември 2014 година пациентът е подложен амбулаторно на сигмоидоскопия. Изследването е проведено от д-р Н.Н., като на около 25 см от аналното отвърстие е установен полип около 1 см в диаметър. На 9.03.2015 пациентът е приет планово в гастроентерологичен сектор на МОБАЛ " Ст.Ч." за провеждане на ендоскопски оглед и премахване на въпросния полип, хистологично уточнен като вилозен аденом. Според експертите това е необходимо и медицински оправдано, тъй като е известен потенциалът на аденоматозните полипи към малигнизация. Доказано е, че аденомите с големина 1 cм. или повече са тясно свързани с поява на колоректален карцином. По време на болничния престой между 09.03.2015-18.03.2015 на ищеца е извършена ревизия на ГИТ и полипектомия на известния полип на ректума. В ендоскопския протокол № 139/10.03.2015 не са описани лезии, язви, рани които биха могли да перфорират, не е видяна перфорация. Не е описана степента на видимост по време на процедурата, не са описани промени, затрудняващи видимостта на перфорация, предшестваща изследването. Перфорацията е установена оперативно на около 25 см от аналното отвърстие, като мястото съвпада приблизително с това на отстранения полип. Според експертите не може да се каже със сигурност, че перфорацията е настъпила в момента, в който пациентът е изпитал най-силните болки по време на изследването. Болката е често явление при колоноскопия без анестезия. Острата ятрогенна перфорация се дефинира като наличие на газ или луменно съдържимо извън ГИТ. Тя е известно усложнение на колоноскопията, като честотата и варира между 0,1-5%. Вещите лица посочват, че перфорацията на дебелото черво се включва в рамките на неизбежния риск при провеждане на диагностична и терапевтична колоноскопия. При диагностичната колоноскопия тя може да настъпи по време, или дори след манипулацията. Механизмите на възникване са: 1. директно налягане на ендоскопа върху стената, особено в ректосигмоидния сегмент, 2. баротравма при преразтягане на колона, 3. термална травма при използване на аргон-плазмена коагулация или електрокоагулация при полипектомия. Настъпилата перфорация не винаги е видима, особено като се вземе пред вид, че може да настъпи и непосредствено след колоноскопията. Възможно е да има кървене, но то може да бъде свързано и със самата терапевтична манипулация, т.е. то не е диагностичен белег за перфорация. Според правилата на добра клинична практика е необходимо проследяване на пациентите с продължителна болка след диагностична и терапевтична колоноскопия с оглед възможни усложнения, включително перфорация. Болките при колоноскопия без анестезия могат да варират по интензитет - от липса на такива, през търпим дискомфорт, до силна, нетърпима болка, която налага прекъсване на изследването поради непоносимост. Това зависи от индивидуалния болков праг на пациента и спецификата на конкретното изследване – техническа сложност, стари коремни операции, предразполагащи към сраствания, анатомични варианти в разположението на частите на дебелото черво. Описаните от пациента усещания не са необичайни. Според вещите лица причината за развитие на перитонит е настъпилата перфорация, която е в причинно-следствена връзка с терапевтичната манипулация, описана в Ендоскопски протокол 139/10. 03. 2018. Експертите стигат до извод, че въз основа на свидетелските показания и медицинската документация не е възможно определянето на точния момент, в който е настъпила перфорацията. Тя може да е в причинно-следствена връзка, както с повишено налягане върху стената при проникването, така и при извършването на деструкцията на полипа, така и незабавно след манипулацията, в следствие от термална травма. Посочено е, че според отразените в История на заболяване № 3401/255 декурзуси, с дати от 10 и 11.03.2015 пациентът е бил наблюдаван. Описани са субективните му оплаквания, хемодинамика - артериално налягане и сърдечна честота, коремен статус. Лекуващият и всички дежурни лекари са отразили надлежно състоянието на болния. Описани са приложените медикаменти. По писмените данни пациентът е бил проследяван, като поведението на екипа вещите лица определят като съответно. Според правилата за добра клинична практика при оплаквания от болка в корема след колоноскопия е необходимо проследяване за перфорация, въпреки че тя е рядко усложнение. При лечебно-диагностичната дейност свързана със състоянието на пациента по време на престоя му в МОБАЛ „Д-р Ст.Ч.", В. Търново, са спазени правилата на добра клинична практика според медицинския стандарт по Гастроентерология и препоръките на Българското Дружество по Гастроентерология, в това число – наблюдение, диагностика, лечение, насочване към хирургично отделение при настъпилото усложнение, за което говори и благоприятният изход от тежкото живото-застрашаващо състояние на пациента, свързано с перфорацията и последвалия локален перитонит. Според експертите рисковете от перитонита са: интраоперативни и постоперативни. Неовладяването на инфекцията (перитонит) чрез оперативно лечение и допълнителна терапия води до усложнения: сепсис, септичен шок, полиорганна недостатъчност и смърт. Рисковете да се стигне до сеспис са свързани с невъзможност за повлияване на развилата се инфекцията (перитонит). В оперативния протокол е отразена оперативната находка, а именно: перфорация на сигмоидното черво, обградена с оментум и ексудат. Точното количество на ексудата не винаги може да се определи, особено при локални перитонити, за какъвто става въпрос. Времето от момента на перфорацията до оперативеното лечение е свързано с разпространението на перитонита. При по-късно диагностициране перитонитът може да бъде дифузен или тотален и съответното количество ексудат да бъде в цялата коремна кухина. Оперативната интервенция при данни за локален перитонит е една и съща и се извършва веднага след като има сигурни данни за това. Тежестта и обема на оперативната интервенция, както и медикаментозното лечение след нея са в зависимост от разпространението на перитонита. Периодът за възстановяване на организма след подобна операция зависи от оперативната травма, степента на овладяване на инфекцията, допълнителната терапия и състоянието на самия пациент. Всяка една оперативна интервенция с разрез на коремната стена крие риск от възникване на следоперативна херния. Следоперативният режим изисква ограничаване на тежките физически упражнения, включващи коремната стена, като периодът е строго индивидуален. В съдебно заседание експертите допълват, че в експертизата има данни за отправени препоръки към ищеца. Носенето на колан след операцията не е задължително и не може да се каже, че предотвратява последващо развитие на херния. Същата се появява при наличие на предходна операция, отчитайки състоянието на пациента: как е живял след операцията, какъв режим е спазвал и т.н. Според вещото лице Ц. няма корелация между болковия симптом и перфорацията. Изпитваната от ищеца болка се среща при над 50% от пациентите, при които манипулацията не се извършва под обща анастезия. Болката не се дължи на перфорацията. В случая се касае за микроперфорация. Тя е точкова и не може да даде болка. Болката се дължи на полипектомията и процедурата по премахване на полипа. Съобразно добрата медицинска практика извършващият процедурата може да продължи въпреки съобщаваната болка. Иначе не би се провела нито една колоноскопия, тъй като почти всички пациенти дават оплаквания по време на провеждане на манипулацията без анестезия. Перфорацията настъпва еднократно, а оплакванията на ищеца са продължителни. Те се дължат на подаването на въздух. В хода на изслушването вещото лице Ц. отново подчертава, че е възможно пациентът да не разбере за перфорацията и тя да настъпи без оплаквания, а те да се появят впоследствие. Данните за остро настъпила болка, изпотяване – за които ищецът съобщава, са най-често вегитативни реакции на нервната система, които не настъпват вследствие на перфорацията, а на раздуването на дебелото черво. По делото няма данни за отразени видими тежки следоперативни промени, които да са налагали допълнителни манипулации и лечение след изписването. Вещото лице Г. посочва, че периодът за възстановяване след наличие на локален перитонит и отворена коремна операция е строго индивидуален и е най-малко два-три месеца. След изтичането на този период се очаква ищецът да се върне към нормалния си начин на живот и да изпълнява активностите, извършвани преди това. В приложената по делото Епикриза от 18.03.2015 г. е отразено след извършената операция на ищеца да е издаден болничен лист за 40 дни за периода 09.03.2015 г. – 17.04.2015 г. В амбулаторен лист от 15.04.2015 г. е отразено, че при извършен преглед с водеща диагноза „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“ по анамнеза ищецът няма оплаквания, идва за изписване на лекарства. По отношение на обективното състояние е отразено: корем – мек, спокоен. Представени са доказателства за последващо проведени изследвания на ищеца – в периода 11-16.04.2016 г. в „Първа многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД, с диагноза КП 175 и К56.6. – „илеус механикус пер адхезионем. Херния умбиликалис. По отношение на претърпените неимуществени вреди след изписване на ищеца по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.А.А., баща на ищеца. Свидетелят сочи, че след изписването ищецът изпитвал притеснения да вдига тежки предмети, както и децата си. Взимал успокоителни лекарства – Лексотан и Диазепам. Споделял, че иска да сложи край на живота си, да се разведе. Станал избухлив от най-малкото нещо. По-рядко се срещал с приятели в компания, станал по-затворен. Свидетелят не знае дали преди операцията ищецът е приемал лекарства. По делото са представени две удостоверения за раждане, в които е отразено, че ищецът е баща на И.А.А., родена на *** г. и на Й.А.А., роден на *** г. Неотносими към процесния деликт са представените амболаторни листове за провеждани прегледи и лечение за дати 27.05.2013 г, 04.07.2014 г., както и болнични листове и др. с водещи диагнози хипертонично сърце, други синовити и теносиновити, увреждане на междупрешленни дискове и др., с отразено депресивно разстройство – умерено тежки епизоди, както и Рецептурна книжка от 15.03.2012 г. с диагнози: хипертонична болест на сърцето и рецидивиращо депресивно разстройство.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи. По главния иск с правно основание чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За ангажиране отговорността на застрахователя в конкретния случай следва да се установят елементите на непозволеното увреждане в хипотезата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, а именно: че при възложена работа на служители на МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД на ищеца А.А. са причинени неимуществени вреди – болки и страдания, пряко произтичащи от виновно и противоправно увреждане на здравето му при фибросигмоидоскопията, извършена на 10.03.2015 г., изразяващо се в перфорация на дебелото черво и получен впоследствие перитонит. Договорното правоотношение почива на съгласие. Ищецът твърди да е дал съгласието си за отстраняване на полип в дебелото черво. Вредата, чието възмездяване търси се свързва с увреждане на дебелото черво, довело до влошаване на здравословното му състояние. Следователно, договорната връзка в случая е изключена. Между страните не се спори, че професионалната отговорност на лекарите и медицинския персонал на МОБАЛ „Д-р С.Ч.“ АД към дата 10.03.2015 г. е застрахована от З. „Б.В.И.Г.“ до лимит от 25000 лв. за застрахователно събитие. Установява се, че интервенцията е извършена от лекари със призната квалификация съобразно действащия медицински стандарт „Гастроентерология“. Не се спори, че на 10.03.2015 г. на ищеца е извършена фибросигмоидоскопия от д-р Ш. и д-р Н., както и че на 11.03.2015 ищецът е опериран при констатирани признаци на перитонит, като в рамките на оперативната интервенция е установена перфорация на дебелото черво с локализация на 25 см. от аноректалната линия. Спори се перфорацията да е в пряка причинно-следствена връзка със ФКС, както и да са налице останалите твърдения за противоправни действия/бездействия на медицинския персонал: непредоставена информация за съществуване на риск от пробиване на дебелото черво в рамките на процедурата, респ. невъзможност ищецът да упражни правото си на информирано съгласие/отказ от извършване на процедурата; да са налице действия на лекарите, извършили фибросигмоидоскопията, довели до перфорация на дебелото черво, евентуално – бездействие да бъде локализирана налична лезия, язва или раничка на 25 см. от ануса на дебелото черво, които биха могли да доведат до нетравматична перфорация. Спорно е дали е била налична симптоматика на остър перитонит още на 10.03.2015 г. и доколко за ищеца са били положени своевременни и адекватни грижи тъй като извършената хирургична интервенция над 30 часа след манипулацията.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства, вкл. приетите съдебно-медицински експертизи, еднопосочно установяват диагностицирания у ищеца остър перитонит да е в пряка причинно-следствена връзка с микроперфорация, настъпила в резултат на фибросигмоидоскопия, осъществена на 10.03.2015 г. По делото не са представени доказателства към постъпването на ищеца за премахване на полипа да са били налице признаци на перитонит. Не се твърди и не се установява между 10.03.2015 г. и 11.03.2015 г. в рамките на болничния престой да е извършвана друга инвазивна интервенция, която да доведе до горната диагноза. Ето защо съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между извършената фибросигмоидоскопия и последвалия перитонит. Следствие на увреждането е застрашен животът на ищеца. Това сочи на противоправен резултат, настъпил като последица от действията на лица, осъществяващи работа, която е възложена от лечебното заведение. Отговорността на възложителя на работа възниква дори и непосредственият причинител на увреждането да е неизвестен. Достатъчно е резултатът да може да бъде вменен във вина на лекарите, осъществили манипулацията или на членове на екипа, подпомагащи манипулацията. Съгласно чл. 45 ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД възможността противоправния резултат да бъде предвиден и предотвратен се предполага. Ето защо в тежест на ответника е да докаже, че констатираното усложнение се дължи на причина, стояща извън контрола на лекарския екип, т.е. че е налице случайно деяние. Събраните по делото доказателства не позволяват с категоричност да се установи при кой от посочените от експертите като възможни механизми при извършване на сигмоидоскопията е получена перфорацията. Изслушаните по делото експертизи еднопосочно установяват, че болката при посочената интервенция и употребата на газ аргон за премахване на полипа са обичайни, като зависят изцяло от субективния праг на търпимост на болка на пациента. Експертите са категорични, че съобщаваната болка не е основание за преустановяване на извършваната процедура. Съдът отчита, че вещото лице Н.определя като препоръчително при подобни процедури използването на венозна анестезия, вместо приложената при ищеца премедикация, тъй като рискът от настъпване на усложнения е по-малък поради неподвижността на пациента. Същевременно обаче по делото не се твърди и не се установява перфорацията да е резултат от волно или неволно движение на ищеца в рамките на процедурата, обусловило вредоносния резултат. Дори да се приеме хипотетично, че именно това е била причината, подобна реакция може да бъде обяснена с предпочетената премедикация вместо препоръчителната анестезия. Посочените като възможна причина за перфорацията – трепване ръката на изследващия медик според вещите лица К. и Г., съответно баротравма при преразтягане на колона, термална травма при използване на аргон-плазмена коагулация или електрокоагулация при полипектомия според повторната комплексна съдебно-медицинска експертиза сочат на различни причини под контрола на медицинския персонал. По делото не се твърди, а и не се установяват предходни оперативни интервенции или сраствания на корема, които да са предизвикали перфорацията. Не се установява и перфорацията да е настъпила след манипулацията и то в резултат на причина извън контрола на лекарския екип. Отразеният произход на увреждането в епикризата, изготвена от служители на лечебното заведение не се ползва с доказателствена сила. Това обстоятелство съставлява извод, а от събраните експертизи отразеният нетравматичен произход на увреждането не се потвърждава. По изложените съображения съдът приема за установено, че вредата е виновно причинена от лица, на които лечебното заведение е възложило работа. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че дори при споделяне тезата на ответната страна да не е налице противоправно действие/бездействие на лекарите, осъществили процедурата, а перфорацията да е резултат от потенциално възможен риск от усложнение извън техния контрол, в случая не се установява ищецът да информиран надлежно, за да формира ясна представа за риска, който поема при подлагане на интервенцията. Съдът намира, че представената по делото Декларация за информирано съгласие (л. 328 и л. 329) не отговаря на нормативно установеното задължение в чл. 88, ал. 1, т. 3Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ за предварително предоставяне на информация относно потенциалните рискове, свързани с предлагания диагностично-лечебни метод. В т. 3 и т. 4 настъпването на перфорация и последващите я усложнения не са сред отбелязаните рискове. Установената писмена форма за действителност на съгласието изключват възможността да се обсъжда дали такава информация е предоставена на ищеца устно преди интервенцията (в този смисъл Определение № 456 от 25.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4541/2017 г. ІV г.о. на ВКС, изключващ възможността информирано съгласие да се установява с различни доказателствени средства извън писмено обективираното съгласие – експертизи, свидетелски показания). Писмената форма е предвидена като гаранция за зачитане правата на пациента предвид спецификата на предлаганата услуга, насочена към здравето, като част от правото на личен живот, явяващо се обект на засилена защита от страна на държавата. Без значение е вероятността от проявление на риска, оценен в случая на 0,1-2 % от случаите. Фактът, че подобен риск се е проявил в практиката задължава лечебното заведение да информира пациента за него. Наред с това е важно да се отбележи, че съгласието следва да е конкретно и да предхожда всяка сложна медицинска процедура, както изрично е посочено и в текста на самата декларация (л. 328 от делото). Не може да се приеме, че при предходни болнични престои пациентът е информиран и/или се е подлагал на същата или сходна процедура, поради което необходимата информация му е била предоставяна към предходен момент. Още повече, че подобно обстоятелство в случая не е декларирано. Следователно, недоказано остава твърдението за изразено съгласие, с произтичащото от това прехвърляне на риска върху пациента. Не се спори, че преди извършване на колоноскопията, респ. деструкцията на полипа с аргон, ищецът не е надлежно информиран относно възможностите за обезболяване поради евентуално търпяна болка – чрез премедикация или анестезия. Така лечебното заведение е лишило ищеца от избор на подходящ способ на обезболяване, който да е съответен на субективните усещания на пациента и неговия праг на поносимост на болка.

Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за несвоевременно предоставена медицинска помощ по повод настъпилия в следствие на перфорацията перитонит. За установяване на тези твърдения по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката КалинаА., сестра на ищеца, която сочи в деня след процедурата, следобед, температурата на пациента да е била 38,6° С, тя да е уведомила дежурния лекар, но от страна на последния да не е имало ответна реакция. В различен смисъл са твърденията в исковата молба, където по отношение покачването на температурата се сочи, че в 16:00 часа на 11.03.2015 г. на ищеца била измерена температура от 37,7 С°, който факт стреснал много д-р Колева. Наред с това не се спори, че на 11.03.2015 г., след констатираното покачване на температурата, д-р Р. е изпратила ищеца на образна ренгенография, а в последствие бил прегледан от хирург. В същия ден ищецът е бил опериран по спешност. Извод за несвоевременност при констатиране на перитонита дава в.л. Н., чието заключение се различава от това на в.л. Г., както и от изводите на Повторната комплексна съдебно-медицинска експертиза. Същевременно обаче липсва яснота в изводите на д-р Н.от кой момент счита да са били налице проявления на настъпилото усложнение, какви действия е следвало да се предприемат и в какво конкретно се състоят пропуските при провеждане на лечението. Нещо повече, в Допълнителна съдебно-медицинска експертиза от 11.01.2018 г. и двамата експерти потвърждават, че пациентът е бил активно наблюдаван, като именно поради внимателното проследяване на пациента е взето решение за провеждане на оперативна интервенция. Изявена клинична картина на перитонит пациентът не е имал. Налице е била клинична и обективна (ХАС) симптоматика, която е давала основание обобщеният синдром на перитонеално дразнене да бъде интерпретиран като начален перитонит и да се прибегне до верификация по хирургически път. Ето защо съдът кредитира изводите на останалите експерти, съгласно които след сигмоидоскопията ищецът е бил в състояние на мнимо благополучие и т.нар. скрита симптоматика. Пациентът е бил наблюдаван, а последващото лечение е предприето своевременно.

Съдът намира за неустановен твърдяният от ищеца ексцес, наложил повторна операция. Събраните по делото доказателства установяват, че в периода 11.04.2016 г. – 18.04.2016 г. ищецът е лекуван в „Първа многопрофилна болница за активно лечение - София“ ЕАД с диагноза „илеус механикус пер адхезионем. Херния умбиликалис“. По делото не са събрани доказателства същата да е в пряка причинно-следствена връзка с деянието, което се твърди в исковата молба да е противоправно, а именно – перфорация на дебело черво при извършена сигмоидоскопия и закъсняло констатиране и операция на получилия се остър перитонит в резултат на перфорацията. Ексцесът предполага проявление на нова вреда от така описаното вредоносно поведение. Въведеното в хода на процеса твърдение, че увреждането е резултат на последващата манипулация (операцията на перитонит) изключва определянето на вредата като ексцес. Въпросът дали друга манипулация е довела до друга вреда сочи на самостоятелно увреждане и обуславя самостоятелен иск. Такива твърдения в исковата молба липсват, а въвеждането им в рамките на висящото производство е недопустимо. По тези съображения и безпредметно остава изследването дали при осъществяване на манипулацията на 11.03.2015 г. е съобразена добрата медицинска практика. Събраните по делото гласни доказателства установяват, че в резултат на перфорацията на дебелото черво и последвалия перитонит ищецът станал избухлив, ограничил социалните си контакти, отбягвал излизане с приятели и компании, споделял, че иска да сложи край на живота си и да се разведе. През възстановителния период ищецът изпитвал трудности от пълноценно общуване и игра с малката си дъщеричка, тъй като не можел да вдига тежко според показанията на свидетеля А.. Недоказани обаче остават твърденията на ищеца поради наличието на белег (25 см.) в резултат на операцията той да са засегнати отношенията му с неговата съпруга в това число и да са били ограничени сексуалните им контакти. При разпита си свидетелката Д.А. не споделя подобна информация. Няма събрани доказателства белегът да е довел и до промяна в начина на обличане на ищеца, до избягване на посещение на плажове и да е засегнало упражняването на професията програмист. По отношение на времевия период, необходим за възстановяване след претърпяната операция, съдът възприема изводите на вещите лица в конкретния случай 2 месеца (според д-р Г. и 3 месеца (според д-р Г.) да са достатъчни за възстановяване. На обезвреда подлежат реално претърпени и съответно доказани вреди в съдебния процес. Заявените в исковата молба притеснения за хипотетично възможни вреди и за опасност за живота, която е била предотвратена, не обосновават ангажиране на отговорността за обезвреда и съответно няма основание да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението. От доказателствата по делото се установява, че още преди увреждането ищецът е страдал от депресивно разстройство. При тези обстоятелства установената промяна в начина на живот у ищеца и желание да сложи край на живота си не може да бъде свързана единствено с причиненото увреждане. Въз основа на така изложените мотиви и с оглед правилото на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД съдът намира, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 25 000 лв. Предявеният главен иск следва да бъде уважен до тази сума, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2015 г. до окончателоното изплащане на сумата, а за разликата – да бъде отхвърлен. Върху така определения размер съдът намира за основателна претенцията с правно основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за законна лихва за забава за размера от 653.54 лв., дължима за периода 10.03.2015 г. – 11.06.2015 г. Предвид отхвърления иск макар и частично налице е процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск спрямо лечебното заведение. Както бе посочено вече вземането за обезвреда за доказаните в процеса вреди възлиза на 25 000 лв. и задължението е изцяло покрито от застрахователя на лечебното заведение. Ето защо исковете за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени и спрямо евентуалния ответник. По разноските Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК главният ответник дължи заплащане на ищеца на сторените по делото разноски в размер на 1535,50 лв., в това число заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията вр. ал. 8 ГПК ищецът дължи заплащане на главния ответник на юрисконсултско възнаграждение в размер на 17 лв., а на евентуалния ответник (тъй като искът е изцяло отхвърлен за частта, за която подлежи на разглеждане), на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК – разноски в общ размер 2660 лв. (в това число адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица). Ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса и освободен от заплащане на разноски. Ето защо главният ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски съобразно уважената част от иска в общ размер 1434,82 лв.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК*********да заплати на А.Й.А., ЕГН **********: - на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. вр. чл. 189Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ, вр. чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД сумата 25 000 лв. - обезщетение по застрахователна полица № 3423140500R00247/31.07.2014 г. за причинени неимуществени вреди от фиброколоноскопия, осъществена на 10.03.2015 г. в „М.О.Б.ЗА А.Л.„Д-р С.Ч.“ АД“, ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2015 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за 5 000 лв. - разлика до пълния предявен размер от 30000 лв. - на основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД – сумата от 653.54 лв., съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 25000 лв., дължимо за периода 10.03.2015 г. – 11.06.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 130,58 лв., съставляваща разлика до пълния предявен размер от 784,12 лв. - на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК – сумата от 1535,50 лв., държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Й.А., ЕГН ********** срещу „М.О.Б.ЗА А.Л.„Д-р С.Ч.“ АД“, ЕИК *********, евентуални искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за сумата от 5000 лв. - разлика между присъденото обезщетение за причинена неимуществена от фиброколоноскопия, осъществена на 10.03.2015 г. в МОБАЛ „Д-р Ст.Ч.“ АД – Велико Търново по застрахователна полица № 3423140500R00247/31.07.2014 г. и пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лв., считано от 15.06.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, както и иска с правно основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД за сумата от 130,58 лв.

ОСЪЖДА А.Й.А., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК*********на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията вр. ал. 8 ГПК сумата от 17 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА А.Й.А., ЕГН ********** да заплати на „М.О.Б.ЗА А.Л.„Д-р С.Ч.“ АД“, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 2660 – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“, ЕИК*********да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 1434,82 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните. СЪДИЯ: Галя Вълкова при секретаря Йовка Панайотова