Решение от 13.08.2012 ГД 830/2010 ОС Кюстендил

Решение от 13.08.2012 ГД 830/2010 ОС Кюстендил Гражданско дело № 830/2010 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец: С.П.К., ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. С., кв. "***", бл.*, вх.*, ет.*, ап.* е предявил срещу МБАЛ "Д-р Н. Василев"АД гр. Кюстендил, пл."17-ти януари" №1 иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за сумата 25 100 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – обезвереност, депресия, невъзможност да се грижи за себе си и семейството си, лишаване от социални контакти, вследствие на неправилно лечение проведено в ответната болница през периода 26.06.2009 г. до 07.07.2009 г. което е довело до ампутация на ****, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 26.06.2009 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че още в първите три дни от престоя му в болницата са направени пропуски, тъй като при инвазивната намеса не е направена превръзка на цяло стъпало и на пръстите; спряна му е била инсулиновата терапия; симптомите и поставената диагноза "***", както и придружаващите му заболявания не са били от компетенциите и възможностите на ответната болница; не са направени консултации с терапевт, невролог и кардиолог; при извършените многобройни инцизии на крака не са били поставени дренажи; антибиотичното лечение е било включено на много късен етап; не бил посещаван от дежурен лекар; първата оперативна превръзка е била сменена чак на третия следоперативен ден; раневият секрет не бил взет веднага; не е било обърнато внимание, че придружаващите заболявания, които го правят високо рисков пациент. Счита, че проведеното му лечение не е извършено при спазване на утвърдените медицински стандарти, както и в съответствие със съвременните достижения на науката, поради което и проявената некомпетентност, небрежност и неадекватност от страна на персонала на ответната болница са довели и до ампутация на *** на ищеца. В съдебно заседание на 04.04.2012 г. съдът е допуснал изменение на иска по размер и същият се счита предявен за сумата 50 100 лв.

Ответник: Ответната болница чрез процесуалния си представител е оспорила предявеният иск. Твърденията са: лечението на ищеца е извършено съгласно утвърдените медицински стандарти и добрата медицинска практика; липсва причинно-следствена връзка между проведеното лечение на пациента и ампутацията на ***; ищецът е закъснял при потърсването на медицинска помощ. В съдебно заседание е направено искане за отхвърляне на иска като неоснователен. Представителят на третото лице- помагач ЗК "***" АД гр. С., е изразил становище, за неправилно привлечено като такова, тъй като застрахователното покритие по застраховка "Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия в лечебно заведение" обхваща отговорността на физическите лица, намиращи се в трудово правоотношение с юридическото лице, но не и на последното. По същество твърди, че искът е неоснователен, тъй като не е доказана причинно-следствената връзка между предприемането на определени действия или непредприемането им и настъпването на неблагоприятния за ищеца резултат.

Доказателства: От фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства- писменни и гласни се установява следното: На 26.06.2009 г. около 14..00 ч. ищецът е постъпил за лечение в Хирургическото отделение на ответната болница, по повод на болки в лявото стъпало, тъй като два дни преди тази дата се е убол на пирон. Постепенно стъпалото му се е подуло и зачервило. Същият ден около 18.00 ч. са му направени инцизии на стъпалото, като за целия престой в болничното заведение са му били извършени седем такива инцизии. Издадена е епикриза и от нея се установява, че К. е бил на лечение в ответната болница за времето от 26.06.2009 г. до 07.07.2009 г. с диагноза "***". На 01.06.2009 г. С.К. е преведен и лекуван в Отделение по анестезиология и активно лечение до 06.06.2009 г., а на 08.07.2009 г. ищецът постъпва УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД- София- Клиника по гнойно- септична хирургия София с окончателна диагноза "***". На 10.07.2009 г. е опериран, като е извършена ампутация на ***, което е видно от оперативен протокол от 10.07.2009 г. За лечението в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД- София- Клиника по гнойно- септична хирургия София е представена епикриза, от която се установява, че лечението е проведено от 08.07.2009 г. до 13.07.2009 г. Ищецът е бил с множество заболявания, което е видно от представените по делото доказателства. От епикриза, издадена от Медицински институт – МВР Клиника по кардиология и интензивно лечение се установява, че са налице следните заболявания: моноартрит на лява колянна става; състояние след преживяни два ИМ; състояние след АКБх5; арт. хипертония ІІІ ст.; застойна СН ІІІ ФК; тромбофлебит на в. феморалис син.; пневмония на десен долен белодробен дял; захарен диабет тип 2; диабетна полиневропатия. ХБН І-ІІ ст.; анемичен синдром. В епикриза, издадена от ответната болница за престоя му от 05.02.2009 г. до 10.02.2009 г. се установява, че С. е с диагноза диабетна полиневропатия- алгична форма с придружаващи заболявание захарен диабет- ИЗТ, ИБС. Състояние след инфаркт на миокарда. Състояние след АКБ по повод на триклонова болест. Хипертонична болест ІІІ ст. В епикриза, издадена същата болница се установява, че е престоял в болницата за времето от 08.04.2009 г. до 14.04.2009 г. с диагноза неврит на десния лицев нерв. Видно от представеното по делото експертно решение №1582/24.09.2009 г. е, че ищецът е с 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ с водеща диагноза сърдечна недостатъчност. От съдържанието на представения по делото Протокол от заседание на ЛКК се установява, че на 03.09.2009 г. е била разгледана жалбата на Д.К. е относно лечението на съпруга й С.К., като от представената медицинска документация не са били констатирани пропуски при лечението на пациента. С решение №10/05.10.2009 г., Арбитражната комисия гр. К. е извършила проверка на медицинската документация в ИЗ №7002 на ищеца и е установила пропуски при воденето й. По делото е представена и история на заболяването № 7002, удостоверяваща проведеното лечение и извършените манипулации на К.. От приетата по делото съдебно- медицинска експертиза, изпълнана от вещото лице д-р Ю.Г. се установява, че ампутацията на ** на ищеца е извършена по повод на гноен артрит на глезенна става в ляво. Заболяването е започнало с убождане на пирон по стъпалната повърхност на лявото ходило, което не е лекувано вкъщи. След 2 дни на 26.06.2009 г. по повод на зачервяване в областта на стъпалото ищецът е бил приет на лечение в ХО на ответната болница с диагноза "***". Придружаващо заболяване- захарен диабет, инсулиновозависим тип. Състоянието на стъпалото е наложило извършването под обща енестезия на оперативно лечение, при което е извършена инцизия на стъпалната повърхност на лявото ходило и евакуация на гной, отстранени некротични тъкани, взет е материал за микробиологично изследване. Започнало е лечение с антибиотици Терцеф и Флажил. Въпреки лечението състоянието не се е подобрило и това е наложило извършването на множество последващи оперативни процедури. Ищецът е бил преведен в Отделение по анестезиология и активно лечение, където е престоял до 07.07.2009 г., но поради наличието на гноен артрит на лявата глезенна става, вяла рана, обхващаща глезенна става и ходило с гнойна ексдация и единични некрози е приет в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД- София- Клиника по гнойно- септична хирургия София и е предприето оперативно лечение- ампутация на ***. Към момента на постъпване в ХО ищецът е страдал от множество заболявания. Придружаващите заболявания декомпесирания захарен диабет и диабетната полиневропатия и ангиопатия, хроничната бъбречна недостатъчност, наличието на прекаран флебит на лявата бедрена вена са довели до неблагоприятното развитие на възпалителния процес. Постъпването на ищеца два дни след внасянето на инфекцията, получена при убождане от пирон е било неблагоприятно по отношение на оздравителния процес, тъй като адекватното лечение е било забавено. Диагностично- лечебния алгоритъм е бил спазен- проведено е необходимото антибиотично лечение, оперативни намеси, инсулиново лечение. Вещото лице сочи в обобщение, че ампутацията на подбедрицата е била наложителна и неизбежна и е резултат на развитието на заболяването, въпреки проведеното медикаментозно и хирургично лечение. В съдебно заседание на 15.02.2011 г. вещото лице е дало обстойни пояснения относно извършената от него експертиза, посочило е, че с оглед заболяването захарен диабет е било наложително консултацията с еднокринолог, че диабетът води до по- голям риск от бързо разпространение на инфекцията , както и че на такъв тип рана трябва да се прави ежедневна превръзка по принцип. От съдебно- медицинската експертиза, изпълнена от вещото лице д-р Р.М.- специалист "ендокринология и болести на обмяната", се установява, че в алгоритмите за лечение по клинична пътека 184, по която е хоспитализиран и лекуван ищеца няма заложено лечение на съпътстващи заболявания в частност захарен диабет- тип 2 и хронична бъбречна недостатъчност. Клинична пътека за лечение на многоболестни състояния, която да се финансира от НЗОК липсва. Лечението на ищеца относно захарен диабет-Т2 и в частност инсулинолечението му за периода на пролежаването в ХО и ОАРИЛ е било адекватно. Агресивното лечение на К. със стремеж за рязко и бързо понижаване на кръвните захари до тези на недиабетиците по съвременните схващания би довело до бързи и често фатални усложнения, поради много висок риск от изпадане в бързи хипогликемии/ ниска стойност на кр. захар/ и заплаха за внезапна смърт. Липсва пряка връзка между провежданото в ответната болница инсулинолечение и последващата амплутация на ляв долен крайник. Д-р А. В.в като специалист "вътрешни болести" и специалност "кардиология", притежава компетентност и натрупан личен опит, както в инсулинолечението, така и в цялостното лечение на З.Д.-Т2 Съдът възприема заключенията на съдебно-медицинските експертизи, тъй като са обективно и компетентно изготвени и не са оспорени от страните по делото. От назначената съдебно- графологична експретиза, изпълнена от вещото лице С.К. се установява, че подписите за "пациент" и "декларатор" в лист "информирано съгласие за хоспитализация и операция" в ИЗ са положени от ищеца, както и подписът на ред "подпис" /в зоната за "забележка"/ в допълнителен лист за "информирано съгласие за пациента" в ИЗ също е положен от К.. Това заключение е оспорено и е назначена нова експертиза, изпълнена от вещото лице А.А., което също сочи, че подписът, положен след текста "подпис" и "декларатор" в "Информирано съгласие за хоспитализация и операция" на ищеца е положен от него, както и подписът, положен след текста "подпис" в част "информирано съгласие на пациента С.К. в лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка е положен от същия. Във връзка с оспорването е назначена тройна съдебно- графологична експертиза, изпълнена от вещите лица В.С., В.П. и Д.Ц., които в своето заключение твърдят, че подписите, положени в посочените документи не са на С.К.. Назначена е нова тройна съдебно- графологична експертиза, изпълнена от вещите лица Е.К., Л.Д. и А.Н., които пък в своето заключение твърдят, че подписите положени върху същите документи е възможно да са били изпълнени от С.К. при необичайни условия, касаещи състоянието на лицето към момента на полагането им.

Свидетелски показания: Свидетелката Т.М. твърди, че два дни след убождане на крака ищецът е потърсил медицинска помощ. Бил е настанен в ХО на ответната болница и е бил опериран. Свидетелката го е видяла на 02.07., и е установила, че му е било трудно да стои, бил е пребледнял , а кракът му бил силно зачервен, отекъл и лилав. Разпитаната като свидетел Д. К., съпруга на ищеца, твърди, че на 24.06. съпругът й си е наранил крака на болтче, кожата е била леко одрана. На 26.06. кракът му вече бил леко зачервен, поради което отишли в Спешния център, откъдето са били изпратени в Хирургичното отделение на ответната болница и някъде към 14.30 ч. е бил приет, но не са му правени консултации, д-р В. не го е посещавал и не му е правена корекция на инсулина лично пред нея. На съпруга й д-р К. е бил заявил да спре приема на инсулин, защото ще му правят техен, но според свидетелката не му е правен такъв. Свидетелката сочи още, че при постъпването на К. не е започнало антибиотично лечение и в Хирургично отделение изобщо не му е провеждано такова лечение. Според същата пробата е взета на 27-ми след обяд. За времето 27 и 28-ми превръзка не му е сменяна. Свидетелката твърди още, че при постъпването в болницата ищецът е бил с нормална захар, че докато тръгнат за София никакво лечение не му е провеждано, всичките лекарства са му били спрени, както и не му е правена превръзка. Сведетелката М. С. твърди, че познава ищеца от 15 години като слънчев, лъчезарен човек. За неговите проблеми разбрала от съпругата му. След ампутацията на крака поведението му се променило, казал й че иска да си сложи край на живота, не излизал от вкъщи, твърдял, че се чувства безполезен, тъй като не може да помага на близките си. Свидетелят А.А., който е лекар в *** в ответната болница твърди, че ищецът е постъпил в болницата на 26.06. след убождане на крака и настъпило възпаление на меките тъкани. Мнагократно е бил обработван под обща анестезия, било му е назначено антибиотично лечение. Проследявана е била кръвната му захар. Ищецът е болен със захарен диабет, претърпял е два сърдечни инфаркта и с няколко стенда, инсулинозависим. Още при постъпването при хирургическата обработка е взет материал, който е изпратен за микробиологично изследване. Антибиограмата е била получена на 30.06., открита е била стафилококова бактерия, След овладяване на бъбречната недостатъчност е бил включен нов антибиотик. Цялостното лечение е било насочено към спасяване на крака- неколкократни обработки с отстраняване на некротичните тъкани, дренажи, превръзки, вливания, антибиотично лечение. Твърди, че в ответната болница многократно са извършвани ампутации на крайници. Свидетелят К. К., който работи в ХО като *** твърди, че ищецът е постъпил в отделението на 26.06.2009 г. с нараняване на лявата подбедрица със зачервяване, оток и болки на лявото стъпало. Към 18.00 ч. му е била извършена операция, назначено му било антибиотично лечение В периода на престоя му в болница е бил вкарван още 7 пъти в операционната за отстраняване на тъканни некрози. Въпреки тежката инфекцията лекарите са се стремели да опазят живота на пациента, както оставане на крайника. В компетентността на д-р В. е да определи дозата на инсулина.

Мотиви: С оглед така установената фактическа обстановка, окръжен съд намира, че предявеният иск е недоказан. Съображенията за това са следните : За уважаване на предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по категоричен начин наличие на противоправно поведение на трети лица при или по повод изпълнението на работа, че тази работа им е била възложена от ответника, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди и че те се явяват пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на тези лица. Съгласно чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, поради което ищецът не дължи да я доказва. Настоящият състав намира, че ангажираните от ищеца доказателства /писменни и гласни доказателства и съдебно-медицински експертизи/ не установяват наличието на противоправно поведение на служители на ответната болница. В исковата си молба ищецът твърди, че още в първите три дни от престоя му в болницата са направени пропуски, а именно при инвазивната намеса не е направена превръзка на цяло стъпало и на пръстите; спряна му е била инсулиновата терапия; симптомите и поставената диагноза "***", както и придружаващите му заболявания не са били от компетенциите и възможностите на ответната болница; не са направени консултации с терапевт, невролог и кардиолог; при извършените многобройни инцизии на крака не са били поставяни дренажи; антибиотичното лечение е било включено на много късен етап; не бил посещаван от дежурен лекар; първата оперативна превръзка е била сменена чак на третия следоперативен ден; раневият секрет не бил взет веднага; не е било обърнато внимание, че придружаващите заболявания, които го правят високо рисков пациент. Тези твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От същите се установява, че при постъпването на К. в Хирургично отделение на ответната болница са били извършени консултации и изследвания, а след тях в 18 ч. е извършена под обща енестезия операция, при която е извършена инцизия на стъпалната повърхност на лявото ходило с евакуация на гной и отстраняване на некротични тъкани. От заключението на съдебно- медицинската експертиза, изпълнена от вещото лице д-р Ю.Й., както и от поясненията му в съдебно заседание на 15.02.2011 г. се установява, че са проведени три консултации, една от които е с д-р В. относно захарния диабет. Спорно по делото е било дали този доктор е компетентен да извършва корекция на захарния диабет, доколкото няма специалност ендокринолог. На този въпрос е отговорило вещото лице д-р Р.М. в изготвената от него експертиза, който категорично твърди, че в прерогативите на д-р В. като специалист- интернист влиза и корекция на инсулиновите дози, като това се установява и от показанията на свидетелите д-р К. и д-р А.. Вещото лице д-р М. в поясненията си в с..з. на 04.10.2011 г., че при извършените операции е бил вливан инсулин на ищеца, на същия бил правен профил и е било проследявано съдържанието на кръвна захар и поради това, че тя е била с висока стойност, като рисков пациент е бил преведен в ОАРИЛ. Установява, се че при престоя в Хирургическо отделение ищецът си е поставял собствен инсулин, което е отразено в История на заболяването, а според вещото лице д-р М. при постъпването в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД- София не е съществено коригирано количеството на инсулина, както и не е извършена консултация с ендокринолог. От всичко посочено може да се направи извода, че при престоя на ищеца в ответната болница е било проведено инсулино лечение на придружаващото заболяване захарен диабет, което го е правило рисков пациент и в този смисъл съдът счита, че е неоснователно възражението на ищеца, че не му е било обърнато внимание на това придружаващо заболяване, което най- силно влияе на лечебния процес, тъй като води до по- бързото разпространение на инфекциозния процес. От съдебно- медицинската експертиза на вещото лице д-р Й. се установява, че още при приемането на ищеца в ответната болница е било назначено лечение с два вида антибиотик- Терцеф и Флажил, а при превеждането му в ОАРИЛ на 04.07. е започнало лечение и с трети антибиотик Ципронол. Според вещото лице лечението е било адекватно на здравословното състояние на пациента. От поясненията на вещото лице се установява, че още на 26.06. е взет раневия секрет, но резултатът е получен на 30.06, поради технологичното време за извършване на изследването. Вещото лице сочи, че след първата операция на 26.06. следващите два дни не е правена превръзката на ищеца, което то отчита като пропуск, тъй като при такава инфектирана рана се прави всеки ден превръзка, но от заключението и от поясненията на д-р Й. не се установява, че именно това обстоятелство е довело до продължаване на възпалителния процес, което пък от своя страна до ампутация на ***. От заключението на вещото лице се установява, че при извършените инцизии на крака са били поставяни дренажи, била е отстранявана некрозната тъкан, премахвана гнойта и доколкото заболяването на ищеца е свързано с непрекъснато обхващане на нови участъци са му били извършени 7 инцизии, при които засегнатите участъци са били изрязвани, почиствани и са правени превръзки. Според вещото лице всички действия на лекарите са били насочени към запазване на крака на пациента, но възпалителният процес не е могъл да бъде овладян, раната е обхванала глезенната става, което е довело до ампутацията му. За настъпването на неблагоприятния резултат по отношение на оздравителния процес е допринесло забавеното лечение, тъй като ищецът е постъпил в болницата два дни след убождането при протичаща инфекция. Според вещото лице диагностично- лечебният алгоритъм при ищеца е спазен, проведено е необходимото антибиотично лечение, опретивни намеси, инсулиново лечение. Неоснователно е възражението, че лекарите в ответната болница не са компетентни да лекуват заболяванията на ищеца. От доказателствата по делото се установява, че болницата разполага с необходимата база и подготвени специалистни, с оглед на което е сключен и договора с НЗОК за лечение по клинична пътека 184. Обсъждайки данните от назначените съдебно- графологични експертизи в цялост съдът приема, че подписът, положен след текста "подпис" и "декларатор" в "Информирано съгласие за хоспитализация и операция" на ищеца е положен от него, както и подписът, положен след текста "подпис" в част "информирано съгласие на пациента С.К. в лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка е също положен от него. Следователно ищецът е бил информиран относно последиците на оперативното му лечение . Съдът счита, че не следва да се обсъждат въведените с писмената защита твърдения, за неизпълнения на задълженията на служители в ответната болница, а именно, че не са проведени необходимите образни изследвания /ренген/, предоперативна подготовка, консервативно лечение по КП №178, вместо по КП 184, по която е лекуван К., тъй като те се правят едва след приключване на съдебното дирене, когато вече въвеждането им в спора е вече недопустимо. Съдът не взема предвид и констатациите, съдържащи се Решение №10/05.10.209 г. на Арбитражната комисия гр. К., тъй като те касаят правилното оформяне на документацита, а не допуснати грешки в лечението на ищеца. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът не е установил с необходимата категоричност, че вредите са причинени от конкретни действия и бездействия на лекари от ответната болница, според твърденията му в исковата молба, поради което като недоказан искът ще бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото на ответната болница следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 300 лв., възнаграждение за вещо лице.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ от С.П.К., ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. С., кв. "***", бл.*, вх.*, ет.*, ап.** срещу МБАЛ "Д-р Н. Василев"АД гр. Кюстендил, пл."17-ти януари" №1 иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за сумата 50 100 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди – обезвереност, депресия, невъзможност да се грижи за себе си и семейството си, лишаване от социални контакти, вследствие на неправилно лечение проведено в ответната болница през периода 26.06.2009 г. до 07.07.2009 г. което е довело до ампутация на лявата подбедрица, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 26.06.2009 г. до окончателното й изплащане като недоказан.

ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр. С., кв. "***", бл.*, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на МБАЛ "Д-р Н. Василев"АД гр. Кюстендил, пл."17-ти януари" №1 300 /триста/ лв. деловодни разноски. Решението е постановено при участие на третото лице- помагач ЗК "***" АД гр. С.. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. В ИМЕТО НА НАРОДА Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав: ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : Т. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря: Г. А., след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.д.№830/2010 г. по описа на КОС и за да се произнесе взе предвид: