Решение № 4897 по г.д. № 4085/2024 г. на ВКС

Производство по чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК.
С решение № 93 от 30.04.2024 г. по гр.д.№ 407/2023 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено Решение № 681/09.06.2023 г. по гр.д. 837/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд. С последното „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД /УМБАЛ Бургас АД/ е осъдена да заплати на И. Я. Д. ЕГН- [ЕГН] от [населено място], сумата от 50 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неправилно поставена диагноза и нарушаване на правото на информирано съгласие, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 28.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 938,76 лв - представляваща имуществени вреди за направени разноски за последваща медицинска помощ, лекарства, медицински консумативи и транспорт, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 11.03.2020 г. до окончателното плащане, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над уважения размер до предявения размер от 60 000 лв. Решението е постановено при участието на трето-лице помагач на страната на ответника – ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД.
Касационни жалби против това решение са подали и двете страни:
Ищцата обжалва решението в частта, в която иска е отхвърлен за обезщетението за неимуществени вреди, за разликата над уважения размер от 50 000 лв. до претендирания размер 60 000 лв. Прави оплакване, че присъденото обезщетение не е съобразено с изключително тежките и многобройни телесни и психически увреждания, причинени от ответната болница, както и времето през което ги е търпяла и ще продължава да търпи, затрудненията, които са предизвикали те, както и необратимостта на част от предизвиканите увреждания.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1Чл. 284. ⚖️ Практика (27) (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността и и изпраща препис от нея заедно с приложенията и на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. Първото основание се твърди по следните два въпроса: 1.Следва ли съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да обсъди всички обективно съществуващи обстоятелства за конкретния случай, в т.ч. пълния обем на претърпените физически и морални болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, както и прогнозите за пълното физическо и емоционално възстановяване на пострадалия? 2.Кой е моментът, спрямо който се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди? Второто основание се твърди по въпроса: 3.Какви са критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди и как се прилага разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД в случаите на вреди, изразяващи се в тотална загуба на цялата репродуктивна система на жената – матка, маточни тръби и аднекси (яйчници)? Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответната болница обжалва изцяло решението в частта, с която исковете са уважени. Твърди, че деликта е изцяло недоказан, защото при постъпване на ищцата по спешност й е поставена по-тежка диагноза от тази, с която е постъпила и която се оказала правилна след проведените изследвания.
Не било съобразено, че ищцата е постъпила по спешност, без медицинска документация, не е посещавала женска консултация по време на бремеността. Изводите на в.л. С. били необосновани, защото не почивали на конкретно нормативно задължение, а КСМЕ няма заключение за немарливо изпълнение на лекарската професия или допусната лекарска грешка от лекари, работещи при ответната болница. Въпреки, че експертизата била оспорена във въззивната жалба, въззивният съд не назначил нова експертиза за проверка на изводите. Вещите лица не съобразили съществуващите правила за добра медицинска практика, приложими в ЕС и САЩ и препоръчани у нас, и в Англия. Те, а и съда не посочили кое нормативно изискване е нарушено, а това е съществено процесуално нарушение.
Оплакване е направено и за избирателно ценени доказателства. Въззивният съд не обсъдил и не приложил чл. 4, §3 и чл. 19, §1 ДЕС, на които болницата се позовала, Решение на КС № 5 от 14.06.2022г. и решенията на ЕСПЧОС, които касатора посочил. Твърди, че е нарушено правото на справедлив процес, защото е отказано служебно събиране на доказателства за осъждане на ищцата за кражба, което е относимо при преценката на заключението за психичното й състояние и на свидетелските показания за претърпените неимуществени вреди. Касаторът счита, че здравословното състояние на ищцата е основание за съпричиняване, като не било отчетено и поведението й – отказ от линейка за безопасен превоз, отказ от лечение в ответната болница, бягство след спешен прием, неявяване на планирано лечение. Оспорва се наличие на причинна връзка между това, че болницата не е проследила бремеността на ищцата между първото и второто й постъпване, а не е съобразено, че тя не се е явявала.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1Чл. 284. ⚖️ Практика (27) (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността и и изпраща препис от нея заедно с приложенията и на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по следните въпроси:
1.Действията на медицинския екип на УМБАЛ Бургас, извършващ израждането чрез цезарово сечение /ЦС/, представляват ли такива на необходимост и неотложност по запазване живота и здравето както на родилката, така и на новороденото, при условията на крайна необходимост с оглед на установената едва в момента на раждането диагноза „плацента акрета“, станала причина за последващи усложнения, довели до отключване на начален ДИК синдром, спешна хистеректомия с аднексите, ятрогенно засягане на пикочен мехур, везиковагинална фистула и др. на родилката, при условие, че според медицинската наука, в т.ч. и според заключенията на вещите лица по делото, диагнозата „плацента акрета“ се поставя едва след раждането на плода, и след като е така, следваше ли съдът да отчете причините и отговорното за това състояние на лицето – пета по ред бременност, предхождана от две раждания с цезарово сечение и два аборта, довели до множество сраствания между предната коремна стена и матката, силно изтънена предна маточна стена, обширни хематоми двустранно и врастната плацента, от които се губи нормалния анатомичен план при извършване на операцията и убеждавайки се, че за това състояние е отговорна само ищцата, която знаейки за риска от последваща бременност е поела риска да забременее с трето дете и по време на бременността да не посещава женска консултация, да отхвърли исковата претенция или приемайки, че по същите причини е налице съпричиняване, да възложи съответната част от обезщетението на ищцата?
2.Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правно релевантен факт по делото при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция? 3.Допуснато ли е процесуално нарушение от страна на съда, ако възприеме безкритично медицинско заключение, в което не се съдържа категоричен извод за действителната причина за настъпилото увреждане, а вещото лице е възприело определени факти за вероятни, поради липса на безспорни доказателства за тяхното настъпване?
4.Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин и в частност – следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, да се посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики и неположена дължима грижа?
5.Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, експертните заключения във връзка с останалите доказателства? По първи въпрос се твърди противоречие със следната практика на ВКС и ВС: ППВС № 7 от 1959 г., ППВС4 от 1975 г., решение № 3281 от 21.12.1979 г. по гр. дело № 910/79 г. на ВС, І г.о., решение № 387 от 24.06.1987 г. по гр. дело № 228/87 г. на ВС, ІV г.о., решение № 266 от 28.01.1969 г. по гр. дело № 2271/68 г. на ВС, І г.о., определение № 4022 от 12.12.2023 г. по гр. дело № 2035/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о. По втори въпрос се сочи противоречие с решение № 240 от 15.01.2021 г. по гр. дело № 3944/2019 г. на ІV г.о. По трети въпрос се сочи противоречие с решение № 273 от 17.11.2017 г. по гр. дело № 4347/2016 г. на ІV г.о. По четвърти въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр. дело № 2956/2016 г. на ІV г.о. и решение № 50020 от 15.02.2023 г. по гр. дело № 2340/2022 г. на ІV г.о. По пети въпрос се сочи противоречие с решение № 381 от 21.03.2012 г. по гр. дело № 756/2010 г. на І г.о.
Във връзка със соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК са цитирани разрешенията, дадени в решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. дело № 5165/2016 г. на ІV г.о. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 се свързва с нарушение на правото на справедлив процес, равнопоставеност на страните, ефективна защита и недопускане на господстващо положение на страна в процеса във връзка с възражението за съпричиняване.
Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна и допускането до касационно оплакване.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.
По делото е установено:
На 07.04.2019 г. ищцата И. Я. Д. /В./ е постъпила по спешност в УМБАЛ Бургас с едноплодна бременност и единични маточни контракции, транспортирана от ФСМП - Поморие с Фиш за спешна медицинска помощ с работна диагноза „Placenta praevia“ и с вписана в Направление за хоспитализация приемна диагноза „Лъжливо раждане преди 37 гестационна седмица“. При хоспитализирането по спешност в Родилно отделение в ответната болница, в История на бременността и раждането (ИБР) е поставена предварителна диагноза „Grav.Ml VII. Partus praematurus imminens postresectio Caesarea“. Отразено е, че настоящата бременност е пета по ред, родени 2 живи деца с ЦС, като последното – пред 2016 г. ш два аборти по желание. В ИБР е отразено, че на ищцата са проведени лабораторно-клинични изследвания, гинекологично изследване на таз, както и медикаментозно лечение с антибиотик, глюкозен серум и кормагнезин.
При извършеното ултразвуково изследване на ищцата е констатиран един жив плод в главично предлежание, 27-28 гест. седмица, плацента-предна стена 0-1ст. зрелост, LA в норма, не е диагностицирана с „placenta praevia“. Ищцата е подписала декларация за съгласие. Изписана е с подобрение на 15.04.2019 г. с окончателна диагноза „Гравидитас м.л. VII. партус прематурус имминенс пост Ресекцио Цезареа“. Дадени са предписания за два контролни прегледа в рамките на един месец, за каквито няма данни ищцата да се е явила. На 28.05.2019 г. ищцата е постъпила по спешност в УМБАЛ Бургас с контракции и кървене от гениталиите. В ИБР № 1286/796 е вписана предварителна диагноза „placenta praevia postresectio Caesarea“. От Предоперативната експертиза (л.444) се установява, че първоначално е взето решение за прекъсване на бременността по витални индикации от страна на майката и плода. Отразено е, че интервенцията се извършва по спешност, при нисък оперативен риск. В ИБР № 1286/796 (л.445-450) и в Оперативен протокол (л.19) е отразено, че на 28.05.2019 г. в 8,15 ч. е извършено ЦС; в 8,20 ч. е родено живо дете от мъжки пол с тегло 2300 грама и ръст 48 см. Посочено е, че по време на ЦС при родилката са установени обширни сраствания между предна коремна стена и матката, повече в ляво, силно изтънена маточна стена, след екстракцията на плода поради обилното кървене от плацентното място и обширни хематоми в плока лата, е взето решение за извършване на цезарова хистерактомия по витални индикации на майката с отстраняване и на аднекси /яйчниците/.
След операцията по премахване на матката и яйчниците, наложила се в хода на раждането и проведена от екип с оператори доктор Д. и доктор И. и асистенти доктор В., доктор Г. съгласно оперативен протокол № 194 от 28.05.2019 г., при отваряне на корема поради руптурирал /разкъсан/ пикочен мехур в операцията се е включил уролог (д-р-М.), който е извършил възстановяване на пикочния мехур и поставяне на цистома и уретрален катетър, съгласно оперативен протокол № 690 от 28.05.2019 г.
Направена е тампонада на малък таз и родилката преведена в ОАИЛ за активно наблюдение заради опасността от ДИК синдром. В Епикриза на родилка (л.16) е отразено, че в 11,20 ч. ищцата е постъпила от операционната на Родилното отделение в ОАИЛ с невъзстановено съзнание и спонтанно дишане. Съгласно Оперативен протокол № 197 от 29.05.2019 г. (л.23) на ищцата са извършени релапаротомия, лаваж, сутура фасции и дренаж от оператор доктор Д. и асистенти доктор И. и доктор В.. Отразено е, че е извършен интраоперативен лаваж с топъл физиологичен серум до общ обем 600 мл и фасцията и кожата са възстановени с единични копринени лигатури.
Установено е от заключението на съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните, че подписът за пациент в оспореното Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури от 28.05.2019 г. (л.475- 476), не е положен от ищцата И. Д.. Видно от Епикриза на родилка (л.16), ищцата е изписана на 06.06.2019 г. в добро състояние, без оплаквания, с поставена окончателна диагноза „Гравидитас м.л.VIII-IX. Плацента превия перкрета. Статус пост Ресекцио Цезареа“. При изписването си ищцата е с цистома и катетър и е насочена за наблюдение към личния лекар, и след седмица – консултация с уролог. Преди изтичане на седмицата, на 12.06.2019 г. ищцата отново е хоспитализирана в Отделението по урология на УМБАЛ Бургас, където е оперирана съгласно оперативен протокол № 710 от 12.06.2019 г. (л.25) от екип с оператор доктор М.. След извършване на оперативна интервенция „перкутанна цистостомия, префиксацио, цистография“ е изписана на 14.06.2019г. с подобрение и окончателна диагноза дисфункция на стома от пикочните пътища. В оперативния протокол е описано, че е извършено изпълване на пикочния мехур с 200 мл и при изпразването му не е установен излив на контрастна материя извън пикочния мехур.
На 22.08.2019 г. И. Я. е постъпила в Отделението по гинекология на УМБАЛ Бургас с оплаквания за обилно изтичане на урина от влагалището, болезнено и оскъдно отделяне на урина от уретра и болки ниско в корема. Поставена й е диагноза тазов цестит и везиковагинална фистула. На 27.08.2019 г. при извършения КТ на корем и таз на ищцата (л.29) е констатиран гранулом тип чуждо тяло в малкия таз. В ИЗ № 20503/781 (л.383 и сл.) е отразена проведена консултация с доктор М., който е дал становище за вероятно забравен Микулич компрес в малкия таз при гинекологичната операция и получена фистула с пикочен мехур при реоперацията. На 29.08.2019г. е свикана разширена ЛКК, която е взела решение операцията по отстраняване на чуждото тяло, предвид установената патология със съпътстваща тежка възпалителна реакция и висок брой предходни лапаротомии, да се извърши от мултидисциплинарен екип с най-високо ниво на компетентност в клиника или център от трето ниво.
Проведена е консултация с републикански консултант по АГ доктор Л., който е дал препоръки за допълнителни изследвания на пациентката и оперативно лечение с изсичане на фистулния ход и последващо зашиване с атравматични конци след преминаване на отока и възпалението. Видно от приложената Епикриза от Отделението по гинекология (л.30-31), ищцата е изписана на 30.08.2019 г. с окончателна диагноза „незадържане на урина, неуточнено и придружаващи заболявания други фистули на женските органи, гранулом тип чуждо тяло“.
В епикризата е отразено становище на проф. Л., според което наличието на гранулом тип чуждо тяло може да е причинено от шевните материали. Поради заявен отказ за по-нататъшно лечение в Отделението по гинекология на УМБАЛ Бургас ищцата е насочена към Отделението по урология при УМБАЛ „Проф.доктор Стоян Киркович“ АД гр.Стара Загора, където е постъпила на лечение на 30.08.2019 г. и е изписана на 04.09.2019 г. с поставена окончателна диагноза „паралитичен илеус“ и придружаващи заболявания „везико-вагинална фистула, холелитиазис /между пикочен мехур и влагалище/, видно от Епикриза та на л.34. В нея е вписано, че е проведена консервативна терапия с медикаменти.
На 08.09.2019 г. ищцата отново е хоспитализирана по спешност в Отделението по нефрология на УМБАЛ Бургас с диагноза „пиелонефритис акута“. Отразено е в ИЗ № 1454 (л.655-679), че ищцата е с оплаквания за болки и парене при уриниране и отделяне на кръвна урина, поставена й е диагноза остър пиелонефрит и гранулом на чуждо тяло. На 10.09.2019г. самоволно е напуснала отделението. В издадената Епикриза (л.698) е вписана окончателна диагноза Остър тубулоинтерстициален нефрит; придружаващи заболявания: Гранулом тип чуждо тяло. Съгласно епикриза от 17.09.2019 г. (л.42-46) и оперативен протокол № 3440 от 12.09.2019 г. (л.41), на 10.09.2019 г. ищцата е постъпила в УМБАЛ „Света Малина - Плевен“ ООД, където на 12.09.2019 г. е оперирана. В оперативния протокол е отразено, че е предприета трансуретална оперативна интервенция върху пикочен мехур и интроперативно е установено наличие на булозен едем на лигавицата и некротични тъкани с множество калцификати. По задна мехурна стена е намерена везиковагинална фистула /проход/ с размери около 1,5/1,5 см. със задебелени ръбове и кървене. След поставяне на вагинален спекулум е установено наличие на покрито с инкрустации чуждо тяло „найвероятно марлена лента, около 2 см“, което е екстирпирано под визуален и дигитален контрол. Ищцата е изписана от УМБАЛ „Света Марина – Плевен“ ООД на 17.09.2019 г. Ищцата е хоспитализирана отново в същата болница на 26.01.2020 г. и на 28.01.2020 г., където й е извършена планова операция по окончателно затваряне на везиковагинална фистула и премахване на комуникацията между пикочния мехур и влагалището, видно от епикриза от 07.02.2020 г. (л.76- 78). В раздел параклинични изследвания на епикризата е отразено, „1818-1820 – фрагментиран материал представен от фиброзна и гранулационна тъкан около хирургични конци“. Изписана е на 07.02.2020 г. в добро общо състояние. На 09.03.2020 г. ищцата е постъпила отново в УМБАЛ „Света Марина Плевен“ ООД и на 11.03.2020 г. й е извършена операция по премахване на поставените й стентове (епикриза на л.79-80).
От представените по делото констативни протоколи от извършени проверки от ИА „Медицински надзор“ в УМБАЛ Бургас и УМБАЛ „Света Марина“ Плевен, е видно, че при извършените проверки не са установени нарушения в двете болници при лечението на ищцата.
От показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели - К. Д. (майка на ищцата) и Я. Д. (баща на ищцата), се установява, че след процесното раждане ищцата е изпитала изключително неприятни неудобства, свързани както с болките след раждането, но и с последиците от усложненията при раждането - неконтролируемо изтичане на урина, денонощно носене на памперси, невъзможност да води нормален семеен, полов и социален живот, които неудобства, според свидетелите, продължават и понастоящем - ищцата станала неспокойна, не се чувства добре психически, била по-агресивна, раздразнителна и на моменти започнала да се държи неадекватно, получавала паник атаки след операциите, поради което има назначена медикаментозна терапия от психиатър и продължава да приема предписаните й успокоителни лекарства, често плаче без причина, сменя рязко настроенията си, не може да обслужва децата си, не може да вдига малкото си дете.
Във връзка със забравеното в организма й при операцията чуждо тяло ищцата изпитвала страшни болки, с които била приета в плевенската болница, а след изписването й състоянието й се облекчило значително, но отново се наложило да посети доктор А. в [населено място], тъй като продължила да изпуска урина нощно време. Въззивният съд е кредитирал показанията на тези свидетели независимо от близката родствена връзка, тъй като кореспондират на останалите писмени доказателства и не се опровергават от тях (с изключение на размера на извадената от организма на ищцата марля), Разпитаният по делегация свидетел доктор Б. С., завеждащ Клиниката по урология в УМБАЛ „Свети Марина – Плевен“, извършил операцията по изваждане на чуждо тяло на организма на ищцата, посочва, че то е представлявало конгломерат от конци с бял цвят, не си спомня какъв е бил резултата от хистологичното му изследване. Разпитаният чрез съдебна поръчка свидетел академик доктор Л. Л. твърди, че няма конкретни спомени от случая.
От приетото по делото заключение по съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице А. С. се установява, че ищцата е с „посттревматично стресово разстройство, хроничен преход“, като според вещото лице острата стресова реакция е прераснала в дистрес. Описва периоди на повтарящо се изживяване на травмата, внезапно оживяване на минали сцени, сънища и кошмари на фона на продължаващо чувство за вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на реакция на обкръжаващата среда, анхедония и избягване на дейности и ситуации, напомнящи за травмата; тревожност, депресия и панически атаки. Посочва, че за овладяване на състоянието си, ищцата в продължителен период от време, вкл. към момента на освидетестването й от вещото лице, приема медикаменти - есцитил и левид за лечение на тревожността, депресията и паническите атаки. Според вещото лице психическото разстройство на ищцата не корелира с проявленията на типичната след раждането послеродова психоза и хипотиреоидизъм.
При изслушване в съдебно заседание, вещото лице С. заявява, че няма данни преди процесното раждане ищцата да е имала психично разстройство. Поддържа, че полученото психично разстройство може да бъде овладяно само с прилагане на съответните медикаменти, които блокират симптоматиката и не може радикално да се излекува.
По делото е приетата комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от специалист АГ и специалист по урогология. В експертизата е обяснено какво представлява диагнозата „плацента превия перкрета“ и са изброени причините за възникване на такава аномалия и основните рискови фактори за възникване на това състояние, между които са няколко предходни аборти, възпалителни процеси на гениталиите и цикатриси на матката в резултат на цезарови сечения, като рискът е завишен при прекарани две и повече цезарови сечения и в комбинация с плацента превия на предна маточна стена. Вещите лица сочат, че плацента превия се установява чрез ултразвука диагностика, вкл. с трансвагинална ултразвукова техника, както и изследване магнитен резонанс, което обаче е по-скъпо. Сочат, че често диагнозата „плацента превия“ се поставя едва след раждането при наличие на трудна мануална екстракция на плацентата за повече от 30 минути след израждането на плода и приложението на утеростоници, обилно кървене от плацентното място след мануална екстракция на плацентата, при пацентки с цезарови сечения и ниско разположена плацента с дебелина на миометриума под 1 мм.
Вещото лице д-р В. С. сочи, че при съмнения за плацента акрета диагнозата може да се потвърди след допълнителни изследвания на алфафетопротеини и креатинин киназа в серума на матката и в случаите на плацента акрета увеличението на стойностите във второто тримесечие е около 2,5 пъти над допустимото. Вещите лица сочат, че добрата медицинска практика при предварително поставена диагноза „плацента превия акрета“, за да бъдат предотвратени бъдещите усложнения като загуба на органи, кръвоизливи и тежки увреждания, изисква планово насрочване на цезарово сечение в периода 34-38 гестационна седмица, в зависимост от състоянието на плода и развитието на бременността и постоянно наблюдение на рисковите родилки в последните месеци на бременността. Според вещите лица, при ненавременно диагностицирана патология на плацента превия акрета, какъвто е случаят при ищцата, при израждането на плода не с планово, а със спешно цезарово сечение, врасналата плацента след отделянето й води до обилно кръвотечение, атония на матката и опасност от отключване на ДИК синдром.
При отговорите на въпрос № 2, поставен от ответника (л.869), въпрос № 5 (л.873) и №1 (л.874), поставени от ищцата, вещото лице д-р С. посочва, че при приема на ищцата в УМБАЛ Бургас на 07.04.2019 г. приемната диагноза плацента превия не е разпозната при извършеното УЗ изследване, не се коментира високорискова бременност и очаквано високорисково раждане при тази пациентка, съотв.не е назначено планово ЦС за израждане на плода, така, както е посочено в стандарта по АГ за такива високорискови родилки, въпреки, че при постъпването й в болницата тогава е била с поставена работна диагноза „плацента превиа“. Според вещото лице, това е довело до последващата хоспитализация на ищцата по спешност в ответната болница поради причинени от неразпознатата при предния прием на ищцата патология – плацента превиа, довела до преждевременно отлепване на плацентата, кървене, спешно ЦС за израждане на плода (в хода на което е диагностицирано врастване на плацентата през изтънената маточна стена), със засягане на пикочния мехур, обилно неовладяващо се кръвотечение вследствие на атония на матката, начален ДИК-синдром и извършване на цезарова хистеректомия с аднексите по витални индикации за майката. Вещото лице сочи, че благодарение на извършената хистеректомия ДИК-синдромът е преодолян и е спасен животът на ищцата, но с цената на отстраняване на вътрешни органи – матка и аднекси, което води до ранна менопауза и посттравматично стресово разстройство.
Относно хоспитализацията на ищцата в ответната болница на 22.08.2019 г. и на 30.08.2019 г., когато са установени везиковагинална фистула и гранулом тип чуждо тяло в малкия таз на ищцата, вещото лице д-р С. е описал подробно извършените в болницата изследвания на ищцата, назначеното й лечение и обсъждането на случая й от ЛКК с участието на републиканския консултант по АГ проф.д-р Л.. Посочено е, че според ЛКК на пациентката е следвало да бъдат извършени допълнителни изследвания и едва след премахване на възпалението и преминаване на отока да се премине към оперативно лечение за затваряне на фистулния ход. Според ЛКК, за това лечение ищцата е следвало да бъде приведена в урологично отделение с необходимото ниво на компетентност, каквато е УМБАЛ-Стара Загора, Отделение по Урология. При отговора на въпрос № 5, поставен от ищцата (л.877-878), в.л. д-р С. е посочил, че наличието на чуждо тяло в пикочния мехур при ищцата и възпалителен процес по съседство, са предразполагащи фактори, за пиелонефрит, диагностициран при ищцата при последната й хоспитализация в ответната болница на 08.09.2019 г., като този остър пиелонефрит е следствие от по-ранното наличие на параметрит (22.08.2019 г.) при ищцата.
По отношение на откритото в коремната кухина на ищцата чуждо тяло - „макроскопски обилен некротичен материал, в който се виждат хирургични конци. Участъци с влакнест и снопчест строеж, наподобяващ структурно собствния мускулен слой на мехурната стена. В последния препарат има части от хирургични конци, чуждо тяло с характер на марлена лента /отговор на въпрос № 11, (л.868)/, като подобна структура може да попадне в организма на ищцата само в резултат на предходни медицински интервенции – операции и манипулации. В отговора си на въпрос № 3 (л.870), вещите лица посочват, че марлената лента представлява изтъкана от памучни конци тъкан, и при хистологично изследване на части от нея, те могат да се интерпретират като „хирургични конци“. На въпроси № 6 и 7, поставени от ищцата (л.878), в.л.д-р Скарлетов е отговорил, че по правило пикочен мехур се шие с резорбируеми синтетични, атравматични конци, а в случая не е посочен от ответната болница типът на използваните конци.
Като краен извод вещите лица сочат, че неоткриването своевременно (при хоспитализирането й в УМБАЛ Бургас на 07.04.2019 г.) на патологичното състояние на ищцата (плацента превиа и плацента перкрета) и липсата на своевременно взето решение от лекуващите лекари на ищцата за планово ЦС в интервала 32-36 г.с., т.е. неглижиране на високорисковата бременност на ищцата, което е довело до преждевременно отлепване на ненормално прикрепената плацента, кървене, спешно ЦС със засягане на пикочния мехур, атония на матката, отключване на ДИК-синдром, спешна хистеректомия с аднексите и последващи 5-6 оперативни интервенции от усложнения и възпаления в малкия таз (ятрогенно засягане на пикочния мехур, везиковагинална фистула, забравено чуждо тяло в коремната кухина, тежък тазов възпалителен процес), довели от своя страна до нарушаване на здравословното състояние на ищцата за повече от година, свързано с търпене на болки и страдания, което се отразило и на психичното й здраве и отключването на посттравматично стресово разстройство.
Заключението на експертизата е поддържано от вещите лица при приемането му в съдебно заседание. Вещото лице д-р В.С. отново изрично е уточнил, че при първото постъпване на ищцата в ответната болница (на 07.04.2019 г.) е била поставена неправилна диагноза и неправилно бременността й не е била третирана като високо рискова, въпреки, че още тогава от анамнезата на пациента е било ясно, че няма възможност да роди по нормален начин при наличието на две предишни ЦС и извършеното тогава ултразвуковото изследване е било напълно достатъчно, за да се постави правилната диагноза и да се констатира патологията „плацента превия“, с каквато работна диагноза „плацента превия“ ищцата е дошла от [населено място] и е следвало тази диагноза само да бъде потвърдена в УМБАЛ Бургас. Вещото лице категорично заявява, че при своевременно правилно поставена диагноза на ищцата, при приема й по спешност в ответната болница, според добрата медицинска практика, завеждащият АГ отделението е следвало да свика ЛКК и да се вземе решение кога ще бъде изродена бременната с планово ЦС много по-рано от стандартното при родилки без такива усложнения. Според вещото лице д-р С. липсата на поставена правилна диагноза е довела до хоспитализация на ищцата в Родилното отделение по спешност поради предизвиканото от неразпознатата плацента превия преждевременно отлепване на плацентата, кървене, довели до спешно ЦС за израждане на плода, в хода на което е диагностицирано врастване на плацентата през изтънена маточна стена, със засягане на пикочния мехур, обилно неовладяващо се кървене вследствие на атония на матката и начален ДИК синдром. Вещото лице д-р С. посочва още, че при поставена своевременна правилна диагноза „плацента превия“, лекарите от ответната болница е трябвало да дадат на ищцата препоръки всяка седмица да следи състоянието на матката и плода на профилактични прегледи, за да могат да я изродят преди термина, с оглед ограничаване възможните рискове и вредни последици. Вещо лице д-р С. е пояснява, че при наличната патология при ищцата, тя при всички случаи е щяла да загуби матката си, но при планово проведено ЦС е щяла предварително да бъде информирана за неизбежните рискове и да е подготвена от медицинския екип за предстоящата загуба на детеродния й орган, като вероятността при планово ЦС да бъдат премахнати и яйчниците на ищцата е била много по-малка и тя е нямало да развие другата патология, а при запазени яйчници една жена на 25 години остава пълноценна и не настъпват хормонални промени, а претърпяното тотално премахване на яйчниците е предпоставка за последващото развитие на тревожно и депресивно състояние при жени на млада възраст. Вещите лица посочват още, че независимо от това, че при извършването на самото ЦС и при последващите пролежавания на ищцата в УМБАЛ Бургас, е спазена добрата медицинска практика и медицинският екип е направил всичко възможно, за да спаси майката от развилият се смъртоносен ДИК синдром, неглежирането на високорисковата й бременност и неправилното диагностициране е довело впоследствие до преждевременно отлепване на плацентата, кървене, атония на матката и отключване на начален ДИК синдром, спешна хистеректомия с аднексите като последица от обилното кървене и последващите оперативни интервенции от усложнения и възпаленията на малкия таз, изразяващи се в ятрогенно засягане на пикочния мехур и везиковагинална фистула.
По отношение на за лезията на пикочния мехур на ищцата, вещото лице д-р С. пояснява при изслушването му в съдебно заседание, че поради спешността на проведеното ЦС и в условията на голяма кръвозагуба вероятността за ятрогенното му увреждане при операцията е по-голяма, тъй като целта е първо да се спаси живота на родилката и след това да се мисли за разкъсването. Вещото лице д-р С. сочи, че добрата медицинска практика изисква пикочният мехур да се шие със синтетични разграждащи се конци, въпреки, че е теоретично възможно в условията на спешност да се използват и копринени конци. Вещото лице не изключва възможността установеното чуждото тяло тип гранулом впоследствие в организма на ищцата да не представлява забравен микулич компрес, а наличието на конгломерат от конци на мястото на фистулата, да е възникнало при зашиването и херматизирането на влагалищния чукан с копринени конци, които е допустимо да се използват при зашиването му.
Установено е обаче, че конгломерата от конци е намерен в пикочния мехур, а е изваден през влагалището в УМБАЛ „Св.Марина“, в какъвто смисъл са и показанията на св. Б.С.. Заключението на вещите лица по Комплексната съдебномедицинската експертиза е оспорено от ответната страна.
Въззивният съд е възприел заключението на вещите лица по КСМЕ, като компетентно и безпристрастно. Обсъдено е, но е прието за неоснователно възраженията на ответника, че вещите лица не са посочили медицински стандарти, които са нарушени от лекарите в ответната болница, тъй като вещите лица са посочили, че това е правен въпрос, но въпреки това са цитирали нарушения от служителите на ответника на правила на Медицински стандарт "Акушерство и гинекология" при отговора на последния въпрос. За неоснователно е прието и възражението, че е неправилен изводът на вещите лица за неглижиране на високорисковата бременност на ищцата при положение, че плацента превия се установява едва след раждането. Съдът се е позовал на заключението на в.л.д-р С., че диагнозата „плацента превиа“ се диагностицира най-често с ултразвукова диагностика, и в случая е била поставена на ищцата още преди постъпването й в УМБАЛ Бургас на 07.04.2019 г. и то – при УЗД. Според вещото лице, диагнозата „плацента акрета“ (перкрета), която представлява аномалия в прикрепването на плацентата, състояща се във врастване на плацентарните въси в ендометриума и маточната стена в най-тежката си форма (каквато е установена и при ищцата) се изразява в това, че хориалните въси могат да прорастнат и в съседни органи, напр.пикочен мехур, се поставя едва след раждането на плода.
За неоснователни са преценени доводите на ответника, че са необосновани изводите на вещите лица, че причината за възникване на фистулата, последващите усложнения във връзка с отстранения конгломерат от конци и проявилият се пиелонефрит при ищцата представляват вреди в причинна връзка с проведеното лечение в УМБАЛ Бургас и това, че ЦС е предприето по спешност, а не е планирано още при първия прием на ищцата, а останалите увреждания са във взаимна връзка. Въззивният съд е посочил, че от ответника е оспорено заключението на КСМЕ, но изрично е заявено в открито заседание пред първата инстанция, че не иска допускане на нова експертиза. Такава е поискана с въззивната жалба, но не е допусната поради изричното изявление на пълномощника на ответника пред ОС.
Така възивната инстанция е приела, че противоправното поведение на ответника се изразява в това, че при хоспитализирането на ищцата през м.април 2019 г. в ответната болница не са положени необходимите усилия съобразно добрата медицинска практика за правилно диагностициране на състоянието на бременната, въпреки, че в историята на заболяването са се съдържали данни, че това е пета по ред бременност на пациентката и при постъпването й в болницата тя е била с поставена работна диагноза „плацента превия“. В резултат на неустановената в ответната болница аномалия на бременността на ищцата, тя не е третирана като високорискова, не са й дадени препоръки за регулярно следене на състоянието й и на това на плода, не е планирано родоразрешение с ЦС не по късно от 34 г.с. Прието е, че е налице пряка причинна връзка между тези увреждания и последващите усложнения - преждевременно отлепване на матката, отключване на начален ДИК синдром, спешна хистеректомия с аднексите, ятрогенно засягане на пикочния мехур, везиковагинална фистула, възпалителния процес в таза с забравеното чуждо тяло в коремната кухина, последващ възпалителен процес в таза, придружен с пиелонефрит, допринесли образуването на фистула и комуникацията на пикочния мехур с външната стена, както и с последвалото влошаване както на здравословното, така и на психичното състояние на ищцата. Прието е, че е нарушено и правото на информирано съгласие на ищцата, изискуемо в случая съгласно чл.89, ал.1Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. от ЗЗ, като от епикризата на л.16 при постъпването й в ответната болница, не се установява наличие на описаните в чл.89, ал.2Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. от ЗЗ основания за извършване на предстоящата хирургична интервенция (ЦС), без предварително информирано съгласие в писмена форма. Не се и твърди, че ищцата не е била в състояние да подпише такова информирано съгласие, а е представено такова, в което е положен подпис, за който е установено от Съдебно-почерковата експертиза, че не е неин. Затова е прието, че тя не е информирана относно действителното й състояние и относно рисковете от установената аномалия „плацента превиа“, опасността да загуби матката си, да бъде предварително психически подготвена в това число, че раждането крие опасност за живота на плода и майката, т.е., че е нарушен чл. чл.89, ал.1, вр.чл.88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от ЗЗ. Затова е прието, че са доказани предпоставките на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на ответната болница като възложител на медицинските дейности, при извършване на които от служители на болницата са допуснати противоправни и виновни действия по възложената работа, причинили вреди на ищцата с изключение на отстраняването на матката, което при здравословното състояние на ищцата е било неизбежно дори при планово ЦС и правилно.
Съдът е приел, че ищцата е притърпяла вреди и от грануломът около чуждото тяло, създал се след престоя на ищцата в ответната болница от 28.05.2019 г. до изписването й на 06.06.2019 г. или при престоя й от 12.06.2019 г. до изписването й на 14.06.2019 г., тъй като според вещите лица по КСМЕ, подобна структура може да попадне в организма на ищцата само в резултат на преходни медицински интервенции – операции и манипулации (отговор на въпрос № 11, л.868), а такива интервенции непосрествено преди откриването на чуждото тяло на 28.08.2019 г., са били спешното ЦС на 28.05.2019 г., последвано от отстраняването на руптура на пикочния мехур, хистеректомия и отстраняване на яйчниците, и извършената на 12.06.2019 г. фиксация на поставената цистома. Затова е без значение дали е медицинска марля 2 см. описана в оперативния протокол № 3440/12.09.2019 г. от УМБАЛ „Света Марина Плевен“ или е конгломерат от конци, с които е зашит влагалищния чукан, отделили се при образуване на фистулата. Според вещите лица по КСМЕ (отговор на въпрос № 10, л.866), фистулата може да възникне по различни причини, като наличието на чуждо тяло в организма е само една от възможните причини и по делото не е доказано и вещите лица не са категорични, че в случая везиковагиналната фистула, констатирана на 28.08.2019 г. е възникнала именно от наличието в близост на гранулома тип чуждо тяло.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е отчел броя, вида и степента на причинените на ищцата телесни увреждания – претърпени в продължение на осем месеца шест хирургични интервенции, съпроводени с пълна упойка и продължителен възстановителен период с болки и неудобства от поставените на ищцата катетър и цистома, извършено отстраняване на яйчниците на ищцата на 26- годишна възраст, причинило започване на менопауза със съпътстващите поддържане на високо кръвно налягане, състояние на тревожност, депресия и чести панически атаки, характерни за посттравматично стресово разстройство. Отчетена е и продължителността на влошено здравословно състояние на ищцата вследствие на образувалата се в организма й везиковагиналната фистула (констатирана през м.август 2019 г.), свързана с изтичане на урина през влагалището на ищцата причинила на ищцата тежка възпалителна реакция – пиелонефрит, наложил последващи хирургични интервенции. Отчетено е, че влошеното здравословно и психично състояние на ищцата в голяма степен е влошило и качеството й на живот в този период – не е била в състояние да полага необходимите грижи за своите три деца – последното – родено на 28.05.2019 г.
Усложнили са се отношенията със съпруга й. Променил се начинът й на живот – станала затворена, раздразнителна. Не смеела да излезе от дома си, поради поставените й катетър и цистома в продължителен период от време. Описаните вреди, причинени на ищцата, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалата и икономическата конюнктюра в страната са мотивирали съда да определи обезщетение в размер на 50 000 лв.
За неоснователно е прието възражението на ответнта болница за съпричиняване от ищцата, защото такова не представляват предишните две раждания с ЦС и два аборта по нейно желание.
Уважен е, като доказан и основателен и искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 938,76 лв предвид представените доказателства за извършени разходи за медицински консумативи, за оказана медицинска помощ в УМБАЛ „Света Марина Плевен“ и за транспортни разходи до [населено място] и [населено място] за периода месец юни 2019 г. – м.март 2020 г.
Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания и 2 ГПК.
Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира.
По основанията за допускане до касация по касационната жалба на ответника, който оспорва иска по основание.
Първият въпрос е фактически, съдържащ изброяване на факти по делото. Вложеният в него смисъл е, че действията на ответната болница са били при крайна необходимост, а уврежданията са в причинна връзка с поведението на ищцата, изразяващо се в изброените действия във въпроса, поради което отговорността за тях не следва да е в тежест на болницата. Въззивната инстанция не се е произнесла по този въпрос в противоречие със цитираната съдебна практика. Съгласно т.5 от ПП-7-59 „Лицето, което е причинило вреди другиму при крайна необходимост дължи обезщетение за тях, макар и деянието му да не е обществено опасно“ И при крайна необходимост причинителят на вредата носи гражданска отговорност. /чл. 46Чл. 46. ⚖️ Практика (12) При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди. При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди. ЗЗД, т.2 от ППВС4 от 1975 г./. Отговорността на ответната болница е ангажирана за това, че при първото пролежаване през м. април 2019 г. бремеността на ищцата не е разпозната като високорискова, не е поставена диагнозата „плацента превиа“, при която се планира ЦС. При това пролежаване не е поставена диагнозата „плацента акрета“, която е установена при спешно извършеното ЦС. За отстраняване на матката не е ангажирана отговорността на ответника – съдът изрично е посочил, че и при планово ЦС това е щяло да се случи.
Като неправилно и причинило вреда на ищцата, която е била на 26 години, е преценено отстраняването и на яйчниците й, което при планово ЦС е могло да не се случи, увреждането на пикочния мехур и последствията от това, забравяне на чуждо тяло при една от първите две интервенции в ответната болница, последните две причинили и последващите възпаления. Обстоятелството, че ищцата е забременяла три години след две раждания чрез цезарово сечение и два аборта по желание е в причинна връзка с премахване на матката, което не е прието за причинена вреда от ответника, но не е в причинна връзка с премахването на яйчниците и другите увреждания, резултат от това, че ЦС е предприето по спешност поради преждевременно отлепяне на плацентата и при обилно кървене, а не като планирано по-рано.
От писмените доказателства, КСМЕ и ПЕ, и свидетелските показания са установени елементите на деликта по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, посочени по-горе и е формиран извод за наличие на причина връзка между непоставяне на точна диагноза на ищцата при първото пролежаване, ненасрочване на планово ЦС, нарушение на правата на ищцата по чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. и 89, ал.1 ЗЗ и последвалите увреждания, с изключение на премахване на матката. Не е налице противоречие с решение № 266 от 28.01.1969 г. по гр. дело № 2271/68 г. на ВС, І г.о. решение № 387 от 24.06.1987 г. по гр. дело № 228/87 г. на ВС, ІV г.о. и решение № 3281 от 21.12.1979 г. по гр. дело № 910/79 г. на ВС, І г.о., с които не е прието, че се изключва гражданската отговорност при крайна необходимост, а е посочено, че отговорността се носи от причинителя на вредата, т.е. от това лице, чийто действия са в причинна връзка с вредоносния резултат. Определенията по чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК, каквото е цитираното определение № 4022 от 12.12.2023 г. по гр. дело № 2035/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о. не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. Поради това, че не се констатира противоречие с практиката на ВС и на ВКС, по първия формулиран въпрос не се допуска касационно обжалване.
По втория въпрос се твърди противоречие с решение № 240 от 15.01.2021 г. по гр. дело № 3944/2019 г. на ІV г.о. С него е прието, че „когато предвид оплакванията във въззивната жалба или във връзка с осигуряване приложението на императивна материалноправна норма може да се направи извод, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост или възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение, въззивният съд следва и служебно да допусне изслушването на нова експертиза в случаите, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелствата по делото, изискващи специалните знания на вещо лице“. Следователно, за да е налице хипотезата, при която да се приложи това решение, е необходимо да е налице неяснота, непълнота, необоснованост или да възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение или когато не са изяснени обстоятелства по делото.
По настоящо дело въпросите, изискващи специални знания са изяснени с комплексна съдебно медицинска експертиза с в.л. гинеколог и в.л. уролог. Вещите лица са дали и подробни разяснения при приемане на заключението, а изводите си са основали на приетите медицински документи. Експертизата е оспорена от пълномощника на ответната болница при приемането й от първата инстанция, но изрично е заявено от него, че не се прави искане за нова експертиза. Нова КСМЕ е поискана във въззивната жалба, но съдът е оставил това искане без уважение на основание чл. 266, ал.1Чл. 266. ⚖️ Практика (2) (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да: 1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор; 2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. (3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Подготвително заседание ГПК. При така установеното, съдът намира, че въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираното решение, поради което не е налице основанието за допускане до касация по втори въпрос на основание чл. 280, ал.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК.
Същото се отнася и за следващия трети въпрос, формулировката на който съдържа субективна преценка на пълномощника на ответната болница за експертизата, която не кореспондира на съдържанието на заключението. В него конкретно е посочена причината, довела до отключване на вредоносните последици за здравето на ищцата. Единственото предположение е относно това дали намереното чуждо тяло е марля 2 см, както е отразено в оперативния протокол при изваждането й, или е конгломерат от конци от зашиването на пикочния мехур. Безспорно е установено обаче наличието на чуждото тяло и това, че е извадено от пикочния мехур през фистулата и влагалището, а не са се намирали в последното. Наличието на забравено чуждо тяло след първите две интервенции е установено от ответната болница. Безспорно е, че ако не единствена, то фистулата е една от причините за последващите възпаления на отделителната система. Съдът не констатира противоречие с решение № 273 от 17.11.2017 г. по гр. дело № 4347/2016 г. на ІV г.о. и цитираното в него Решение № 77 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2016 г., IV г. о., тъй като вътрешното убеждение за наличие на причинна връзка е изградено въз основа на установените факти от експертите от медицинската документация и предоставените специални знания от вещите лица. Следователно твърденията за това, че заключението почива на предположения не кореспондира на данните по делото, а въпроса не е определящ за изхода от спора, поради което по трети въпрос не се допуска касационно обжалване.
По четвърти въпрос, касаторът твърди противоречие с решение № 77 от 30.05.2017 г. по гр. дело № 2956/2016 г. на ІV г.о. и решение № 50020 от 15.02.2023 г. по гр. дело № 2340/2022 г. на ІV г.о. В първото решение, изхождайки от това, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност - чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ , чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ , ВКС е посочил, че съставът, разглеждащ спор за обезщетение за неимуществени вреди от лечение следва да прецени осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, да обсъди не само доказателствата за фактите - какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания, да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Във второто решение, с предмет спор по чл.2в ЗОДОВ е посочено, че причинната връзка следва да е доказана и по този спор. Както се посочи и по първия въпрос, причината връзка между причинените вреди и поведението на лекари от ответната болница и защо то е в противоречие с добрата медицинска практика е посочено от експертите.
Вещите лица, изготвили заключението са посочили какви изисквания на добрата медицинска практика не са спазени от лекарите от ответната болница, но експертите не са длъжни да квалифицират правно каква норма от медицинския стандарт е нарушена. Въпреки това те са посочили при отговора на последния въпрос кои текстове са нарушени от сега действащата Наредба № 9 от 27.04.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология". Към момента на медицинските интервенции на ищцата е действала Наредба № 12 от 21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" /Издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 66 от 8.08.2014 г., отм., бр. 106 от 23.12.2014 г., с възстановено действие с Решение № 11894 от 7.11.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 22 от 14.03.2017 г., в сила от 14.03.2017 г./, която дефинира какво е бременност с повишен риск. Според вещите лица това състояние на ищцата не са установили лекарите от ответната болница при първия прием на ищцата и не са взели мерки за намаляване на риска, разяснявайки го на ищцата и насрочвайки планово ЦС преди 34 г.с.. С същата наредба е дефинирано и "Спешно цезарово сечение", каквото е направено на ищцата предвид състоянието й. Обстоятелството, че към момента на медицинските интервенции на ищцата няма действащ медицински стандарт не означава, че поведението не може да е противоправно, ако противоречи на установената добра медицинска практика и общото правило да не се вреди други му. Съдът е посочил като противоправно поведение и нарушението на чл. 89, ал.1 във вр. с чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. ЗЗ, което е безспорно установено, а такова е и забравянето на чуждо тяло по време на една от първите две интервенции, установено от ответната болница, както и премахването на яйчниците, което е могло да се избегне при планово ЦС, както и увредата на пикочния мехур при спещното ЦС, довела до следващи увреждания за ищцата. Затова съдът не констатира противоречие на въззивното решение с цитираните решения по четвърти въпрос.
От изложеното по-горе относно съдържанието на мотивите е видно, че КСМЕ е обсъдена във връзка с писмените доказателства, а свидетелските показания са обсъдени във връзка с писмената документация и приетата СПЕ. Затова по пети въпрос не се констатира противоречие с решение № 381 от 21.03.2012 г. по гр. дело № 756/2010 г. на І г.о. и не се допуска касация по него.
Посочено е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК, но не е формулиран конкретен въпрос, по който възивното решение да противоречи на решение на Конституциония съд или на практика на Съда на ЕС, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на това основание. Касаторът се позовава на Решение № 5 от 14.06.2022 г. на КС по к. д. № 13/2021 г., с което е отхвърлено искане за обявяване за противоконституционен чл. 194, ал.4,т.1 от Закона за водите, което няма връзка с казуса по спора. Оплаквания, че не са приложени норми от правото на ЕС – чл.4, §3, чл. 19, §1 ДЕС са касационни по характер, които съдът разглежда ако допусне касационно обжалване. Касаторът се позовава по този въпрос и на решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. дело № 5165/2016 г. на ІV г.о. С това решение, състав на ВКС се е произнесъл по въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, които са неотносими към настоящия спор.
„УМБАЛ-Бургас“ АД се позовава и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. То е налице когато правна норма или правен институт за непълни, неясни и по приложението им е необходимо чрез тълкуване да се разкрие точният им смисъл, а няма създадена съдебна практика, или наличната такава е неактуална или противоречива. И по това основание е необходимо формулиране на правен въпрос, какъвто касатора не е формулирал. Позовава се на нарушение на правото на справедлив процес, равнопоставеност на страните, ефективна защита и недопускане на господстващо положение на страна в процеса. Болницата твърди противоречие на въззивното решение с чл. 47 ХОПЕС, правото на ефективно правно средство за защита и на справедлив съдебен процес по чл. 6 КЗПЧОС, равенството на всички хора пред закона – чл. 20 ХОПЕС , които съгласно чл. 6 ДЕС са част от правото на ЕС и нарушение на чл. 117, ал.2 от Конституцията на Република България, отнасяща се за независимостта на съдебната система. По тези въпроси има съдебна практика, която „УМБАЛ Бургас“ АД е цетирала в изложението предвид и директното действие на правото на ЕС и на КЗПЧОС. „УМБАЛ Бургас“ АД свързва твърдението за тези нарушения с възражението за съпричиняване и с това, че е отказано издаване на съдебно удостоверение на болницата да се снабди със свидетелство за съдимост на ищцата, поради това, че имали информация, че е съдена за престъпление по чл. 194Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години. (2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния. (3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. НК /кражба/ във връзка с материалните й възможности и психическото й състояние. Съгласно чл. 146, ал.4Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по ГПК, съдът допуска доказателствата, „които са относими, допустими и необходими“. Доказаните вреди върху здравето на ищцата са установени обективно с писмени доказателства и ведно с установената причинна връзка с действията на лекари от ответната болница, са обосновали извода за обезщетение в размер на 50 000 лв. от общо претендирания размер от 60 000 лв. Дори ищцата да е била осъждана за подобно престъпление, това не променя извода за претърпените вреди върху здравето й, нито е основание за съпричиняване поради липса на причинна връзка. Към момента на интервенциите, ищцата не е изтърпялава наказание „лишаване от свобода.
Като факти, които следва да се отчитат за съпричиняване, касаторът посочва завишените килограми и ръст на ищцата, това, че това била пета бременност за нея, след две цезапови сечения и два аборта по желание и че нямала медицинска документация. Съдът е посочил, че тези факти не са в причинна връзка с вредите, които ищцата е претърпяла, а такава е необходима, за да се приеме съпричиняване. Няма никакви доказателства, че жени с подобно тегло и ръст не трябва да забременяват за пети път, а обстоятелството, че бремеността на ищцата е високо рискова не може да се приеме за съпричиняване. Здравословното състояние на увредения от медицински деликт не се приема за съпричиняване, според съдебната практика. Съдът е разграничил обичайните последици при високо рискова бременност – отстраняване на матката, /за което не е присъдил обезщетение/, от останалите, за които е приел нарушение на добрата медицинска практика от ответната болница. Предвид изложеното, основанието по чл. 280, ал.1, т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК не е обосновано – не е формулиран конкретен въпрос, по който да липсва съдебна практика, или наличната такава да е противоречива или неактуална.
По изложението за допускане до касация по жалбата на ищцата.
По първия въпрос: За да определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., съдът е съобразил, че ищцата е претърпяла шест оперативни интервенции за осем месеца, съпроводени с пълна упойка и продължителен възстановителен период с болки и неудобства от поставените на ищцата катетър и цистома, извършено отстраняване на яйчниците на ищцата на 26- годишна възраст, причинило започване на менопауза със съпътстващите поддържане на високо кръвно налягане, състояние на тревожност, депресия и чести панически атаки, характерни за посттравматично стресово разстройство. Отчетена е и продължителността на влошено здравословно състояние на ищцата – една година, свързана с изтичане на урина през влагалището, причинила тежка възпалителна реакция – пиелонефрит. Отчетено е, че влошеното здравословно и психично състояние на ищцата в голяма степен е влошило и качеството й на живот в този период – не е била в състояние да полага грижи за своите три деца, включително и за родено на 28.05.2019 г. Усложнили са се отношенията със съпруга й. Станала затворена, раздразнителна, не смеела да излезе от дома си, поради поставените й катетър и цистома в продължителен период от време. Следователно критериите, посочени в първия въпрос, изведени от практиката на ВКС са съобразени.
Съдът е съобразил, че не е в причинна връзка с поведението на лекарите от ответната болница отстраняването на матката, което е последица от това, че бременоста е била пета по ред и след две цезарови сечения и два аборта, сените на матката са изтънели, а поставената диагноза „плацента акрета“ е налагала отстраняване на матката дори при планово ЦС, че при всички случай раждането е следвало да е чрез ЦС, че не е допуснато развитие на ДИК синдром. Затова съдът счита, че няма основание за допускане до касация по първия въпрос поради противоречие с решение № 120 от 12.06.2013 г. по гр. дело № 1330/2012 г. на ІІІ г.о., решение № 10 от 08.02.2018 г. по гр. дело № 1600/2017 г. на ІІІ г.о., решение № 274 от 17.01.2020 г. по гр. дело № 4473/2018 г. на ІV г.о.
По вторият въпрос в съдебната практика се приема, че моментът, спрямо който се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди зависи от вида и характера на вредите и от това, как е предявен искът. В първото цитирано решение № 676 от 18.01.2011 г. по гр. дело № 1707/2009 г. на ІІІ г.о. е прието, че „законът не определя към кой момент трябва да се прави оценка на вредата, но от правилото, че увреденият има право на пълно обезщетение, следва, че поначало меродавен е моментът на постановяване на решението/датата на приключване на устните състезания по делото/, защото обезщетението трябва да покрие всички вреди, настъпването на които е доказано, макар и те да са настъпили след констатиране на увреждането и дори след предявяване на иска за обезщетение. Във второто решение № 153 от 02.06.2015 г. по гр. дело № 6735/2014 г. на ІV г.о. е даден по-пълен отговор на този въпрос, като е посочено, че „размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя към различен момент в зависимост от вида и характера на вредите и от това, как е предявен искът. Първият момент, към който размерът на обезщетението може да бъде определен е моментът на извършване на увреждащото въздействие, тъй като от него се отключват всички причинно-следствени процеси.
Уврежданията, които са в пряка причинна връзка с осъщественото въздействие, възникват по-късно във времето, но деецът дължи обезщетение за всички вреди, които ще настъпят. Ако той плати веднага съответно обезщетение, друго обезщетение от него може да се претендира само при ексцес. Ако той плати обезщетението по-късно, дължи и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Според обстоятелствата по делото съдът може да определи размера на обезщетението към момента на извършването на увреждащото въздействие, но може да го определи и към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили. Когато се претендира пълно обезщетение за всички вреди (в т.ч. бъдещите), съдът взема предвид и новонастъпилите факти в хода на производството по делото и може да определи размера на обезщетението към по-късен момент до приключването на устните състезания“. В случая съдът не е посочил, че определя вредите към момента, когато уврежданията са настъпили, а е посочил, че съобразява и вредите, които ищцата ще продължава да търпи от това, че на 26 години са премахнати яйчниците й. Така са съобразени всички вреди и момента, който са настъпили, и които ищцата ще търпи за в бъдеще. Затова по втория въпрос съдът не констатира противоречие с цитираната съдебна практика.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК се твърди по въпроса: „какви са критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди и как се прилага разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД в случаите на вреди, изразяващи се в тотална загуба на цялата репродуктивна система на жената – матка, маточни тръби и аднекси (яйчници)“. Съдебната практика е извела критериите, които следва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Невъзможно е определянето им по конкретни диагнози, защото съдебната практика изисква съобразяване на всички конкретни обстоятелства в съвкупност. При посоченото увреждане във въпроса е от значение възрастта на жената, дали нече има деца, каква е причината за премахването, как е протекъл възстановителния процес и т. н. Затова не може да се обобщава съдебната практика по конкретни диагнози и увреждания. Отделно от това, в конкретния случай премахването на матката е било жизненоспасяващо и не е определено като увреждане, причинено противоправно на ищцата. Яйчниците са премахнати въпреки възможността да бъдат запазени и това е преценено като деликт. Предвид изложеното, по трети въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК за допускане до касация.
Не е налице основанието по чл. 280, ал.2, пр.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК и по двете касационни жалби. От мотивите на въззивният акт не се установява очевидна неправилност. Настоящата инстанция не констатира от мотивите на решението то да е постановено при не прилагане на императивна правна норма или да е приложена такава в обратен смисъл. Не се констатира нарушение на правни принципи или съдопроизводствени правила, което да е довело до нарушение на принципа на равнопоставеност на страните или на други принципи, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор. Твърденията на ответната болница в този смисъл са бланкетни и голословни а в частта по възражението за съпричиняване и необосновани. Съдът се е произнесъл според установените по делото относими към спора факти. Решението е подробно мотивирано, видно от изложеното по-горе. Фактическите и правни изводи кореспондират на установените факти по спора. При формирането им не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание
Касаторът „УМБАЛ Бургас“ АД претендира разноски за настоящата инстанция, но не представя доказателства за направени такива. Адвокат С. М. претендира присъждане на адвокатски хонорар за безплатно предоставената правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2Чл. 38. ⚖️ Практика (68) (1) (Предишен текст на чл. 38, изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. (2) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3. (нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (3) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния. (6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. (7) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3. Задължение за посочване на електронен адрес ГПК /поради затруднено материално положение на представляваната/. С оглед неоснователността на касационната жалба на другата страна, по кото е подаден подробен отговор и на основание чл. 38, ал.2 ЗА, съдът преценява, че на адвокат М. следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 3500 лв. на основание чл.9, ал.2 от Наредба № 1 за възнаграждение за адвокатска работа.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 30.04.2024 г. по гр.д.№ 407/2023 г. на Бургаски апелативен съд по касационни жалби, подадени от И. Я. В. /с предишно фамилно име Д./, ЕГН-[ЕГН] и „УМБАЛ-Бургас“ АД, ЕИК 102274111.
Осъжда „УМБАЛ-Бургас“ АД, ЕИК 102274111 да плати на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. на адвокат С. Р. М., процесуален представител при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА на ищцата И. Я. В. /с предишно фамилно име Д./, ЕГН-[ЕГН].

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4085 / 2024 година