Определение № 288/ 2022 ГД № 51/2022 ВКС

Определение № 288/ 2022 ГД № 51/2022 ВКС Гражданско дело № 51/2022 г. , разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. О. Т. - К., като пълномощник на Ищец: И. И. Д., срещу въззивно решение № 89 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 278/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1Чл. 287. ⚖️ Практика (6) (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и ГПК Ответник: С. С. С. в касационното производство, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283Чл. 283. ⚖️ Практика (6) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4. Съдържание на касационната жалба ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са ОТХВЪРЛЯ исковете на касатора.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1Чл. 284. ⚖️ Практика (27) (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността и и изпраща препис от нея заедно с приложенията и на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване ГПК са поставени следните въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК, като се сочи, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. "какво е значението на изискването за писмена форма на задължителното при ортодонтско лечение информирано съгласие на пациента и за значението на неизпълнението на това изискване при преценка за отговорността на лекуващия лекар, макар вредата да не е настъпила в резултат на друго противоправно поведение"; 2. "когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, не следва ли да съобрази всички действащи специални разпоредби в здравното законодателство, а не само общите такива; тези за стандарт "ортодонтия"".

По първия въпрос се сочи противоречие с решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на трето г. о., решение № 77/30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г. на четвърто г. о., решение № 273/17.11.2017 г. по гр. д. № 4347/2016 г. на четвърто г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на: образувани тъмни триъгълници между предните шест зъба на долната челюст, увреждане на ставата от дясната страна поради липса на дъвкателна повърхност, поява на невралгия в дясната част на лицето, оголване в долната част и разклащане на три долни предни зъба, нараняване и разкървавяване на лигавицата от вътрешната страна на дясната буза, изтърпяване на ненужно болезнени манипулации и грубо и унизително отношение от страна на ответницата, засилваща се тревожност, безсъние, невъзможност да води пълноценен живот и да контактува нормално със семейството си и трети лица поради неправилно проведено ортодонтско лечение, и при липса на информирано съгласие преди започването му, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2017 г. до окончателното изплащане, както и на сумата 6 660 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи.

По делото е установено, че на 04.04.2017 г. ищцата е предприела ортодонтско лечение в ортодонтската практика на ответницата, преди започване на което са й били разяснени положителните и отрицателни последици от лечението, каквито са изложените твърдения в исковата молба. Бил е уговорен финансов план за заплащане на лечението, одобрен и подписан от нея. В изпълнение на този план е заплатила в периода от 04.04.2017 до 11.11.2020 г. уговорената сума в размер на 5 200 лв. Заплатени са и суми в общ размер на 1 460 лв. за лечение при други специалисти.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) при ищцата е била налице известна асиметричност на лицето, при която срединната му линия е леко изместена поради девиацията на носната преграда с изместване върха на носа надясно, и отклонение на брадичката вляво. В резултат на тези анатомични особености е било нарушено нивелирането на зъбите в зъбната дъга - десните зъби са били нагоре, а левите зъби - надолу. Именно за коригиране на тази асиметричност е същата предприела ортодонтско лечение.

Въз основа на медицинската документация и преглед е установено, че към момента горната зъбна дъга е оформена правилно с подредени зъби и инцизивната точка на горните резци съвпада със срединната линия на лицето. В долната челюст инцизивната точка е изместена в дясно и не е завършено нивелирането на зъбите. Наблюдават се рецесии в долна и горна челюст и наличие на черни триъгълници между зъбите. Ортодонтското лечение не е завършено и отклоненията могат да бъдат коригирани с последващи манипулации. Предвид наличието на пародонтоза при пациентката, необходимо е било предварително да се извърши съответно лечение.

Вещото лице е обяснил, че за да могат да се подредят зъбите се започва с движение (изместване) странично, което е направено, за да се освободи място, в което зъбите да влязат в зъбната дъга. При пациентката единият централен резец е бил в по-задна позиция и за него е нямало място в средната дъга. За целта е трябвало да се освободи място, за да може поетапно да се придвижат зъбите всеки на определената позиция. След това се пристъпва към нивелиране на фронталните зъби, които са били по-високо е трябвало вертикално да бъдат върнати в костта. Страничните зъби е трябвало да излязат в малко по-висока позиция и да направят контакт с прилежащите на тях зъби и с долната челюст, т.е. зъбите трябва да бъдат в една редица. Тази манипулация е изпълнена и е постигнато правилно позициониране на зъбите по горната дъга. След приключване с активното движение на зъбите следва период, в който трябва да се задържи постигнатото подреждане и захапката, и да се даде време на костта да се доизгради отново, както и време за пародонталните структури и влакна да се преоформят към новата позиция на зъбите. Това е периодът на ретенцията. Тя е последния етап от лечението и включва носенето на ортодонтски апарат. До този етап не е достигнато поради отказ на пациентката.

По отношение на черните триъгълници между зъбите е дадено заключение, че не са следствие от самото лечение, а от състоянието на костта на конкретния пациент; дължи се на отдръпването на костта, което е последвано от отдръпване на венеца. В този случай това е обусловено от съществуващия пародонтален проблем на пациенката преди лечението и гингивалния биотип. Същите е следвало да бъдат "замаскирани" в края на лечението след сваляне на брекетите.

Предвид твърденията за настъпил неврологичен проблем, свързан със засягане на мандибуларния нерв и увреждане на ставата, вещото лице е категорично, че в медицинската литература и практика не се срещат данни за възникването на такива симптоми в резултат от поставянето на ортодонтски микроимпланти. Засягането на мандибуларния нерв би било разпознато още в момента на поставяне на микроимплантите, което е свързано с много силна и мигновена болка; невъзможно е настъпването впоследствие на каквато и да било увреда на нерва. Липсата на дъвкателна способност при ищцата категорично не е в резултат от проведеното лечение, защото тя е съществувала и преди поради липсата на зъби в дясната половина на долната челюст. Освен това пациентката е с ясно изразена лицева асиметрия, което е свързано с променена позиция на ставната главичка в ставната ямка. Чисто анатомично не е възможно с имплант да се засегне троичният нерв.

От представената документация се установява, че ищцата е посещавала кабинета на ответницата два пъти по-често от обичайното, което говори за положена грижа от страна на лекаря. Нуждаела се е и от допълнително лечение, което е налагало често сваляне и поставяне на брекетите; възможно е било да се нарани лигавицата.

Анализирайки всички аспекти на проведеното лечение, както и обстоятелството, че то е прекъснато по желание на пациентката, съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) е дала категорично заключение, че ответницата е спазила всички правила на добрата медицинска практика, изпълнила е всички задължителни етапи на ортодонтското лечение и е постигнат положителен за пациентката резултат. Не са били извършени излишни, неправилни или закъснели процедури.

В обжалваното въззивно решение съдът е изложил съображения във връзка с правото на информирано съгласие /регламентирано в чл. 86, ал. 1, т. 8Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето, където общо е формулирано правото на пациента на ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение/. По-детайлно това право е уредено в чл. 87, чл. 88 и чл. 89 от същия закон. Обобощил е, че на пациента трябва да се предостави своевременно и в подходяща форма и обем информация за диагнозата и характера на заболяването, описание на целите на лечението и очакваните резултати, потенциалните рискове свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, както и вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение (чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от Закона за здравето). Изискване за писмена форма на информираното съгласие е въведена с чл. 89Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. от Закона за здравето, само в изчерпателно посочените хипотези, а именно - при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му. Безспорно, в конкретния случай предприетите от ответницата ортодонтски манипулации не попадат в нито една от изброените хипотези. Освен в цитираните норми от Закона за здравето, задълженията на лекаря в отношенията му с пациента и в частност - задължението му да го информира за поставената диагноза, начините за лечение, ползите и евентуалните рискове, с които то е свързано, се съдържа в Кодекса за професионална етика на лекарите в България. Съгласно чл. 28 лекарят е длъжен да зачита правото на болния да бъде информиран за своето състояние, естеството на болестта и за средствата и възможностите за диагностика и лечение. Тази разпоредба е израз на изискването за лекарска етика и също не съдържа задължение за писмена форма на информираното съгласие. Достатъчно е съответната информация да бъде поднесена по достъпен начин, разбираем за пациента. За първи път писменото информирано съгласие е споменато в Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина в Република България, издадени от министъра на здравеопазването, oбн., ДВ, бр. 41/08.05.2020 г. В тях е предвидено, че добрата дентална практика изисква адекватна преценка на състоянието на пациента; провеждане и планиране на изследвания и лечение, когато е необходимо; насочване на пациента към друг лекар по дентална медицина/лекар, ако се налага. Лекарят трябва да обясни всички приложими възможности на пациента, да се увери, че пациентът е получил цялата необходима информация; да получи съгласие от пациента когато се налага лечение под обща анестезия; да обясни какви рискове крие лечението; и да обсъди стойността на лечението. Посочено е, че трябва да се счита за добра практика да се получи писмено информирано съгласие за всякакви форми на лечение съгласно законовите изисквания. В същото време цитираният акт приема, че подписването на информирано съгласие от пациента не е заместител на подходяща двупосочна комуникация. Конкретният случай не попада в изключенията, изискващи писмена форма на информираното съгласие съгласно чл. 89Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. от Закона за здравето. От друга страна, коментираните Правила не са действали към момента на започване на лечението. Самата норма, обявяваща за добра практика получаването на писмено информирано съгласие, има препоръчителен, а не задължителен характер. Ответницата е спазила изискванията за двупосочна комуникация между лекар и пациент, чрез която се постигат целите на информираното съгласие. Посочил е, че още след първото посещение на пациентката в клиниката през 2015 г. до началото на ортодонтското лечение, тя е била запозната с особеностите му, свързаните с него неудобства и рискове. Информирана е за нуждата да се проведе предварително лечение на пародонталния проблем. В хода на самото ортодонтско лечение тя е била насочвана към съответните специалисти, които да извършат необходимите съпътстващи манипулации. В самата искова молба се съдържа признание, че ищцата е била запозната подробно с лечението преди започването му, както и на всеки негов етап. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. Първият въпрос е обоснован от необходимостта информираното съгласие на пациента при ортодонското лечение да бъде дадено в писмена форма. Не се разкрива противоречие с решение № 77/30.05.2017 г. по гр. д. № 2956/2016 г. и решение № 273/17.11.2017 г. по гр. д. № 4347/2016 г. на ВКС, четвърто г. о. В същите е възприето, че в производството по иск с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за вреди от деликт, съдът следва да обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно поведение на дееца и причинно-следствена връзка между тях въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, излагайки мотиви въз основа на кои доказателства е формирал тези изводи. Произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за вреди, настъпили при и по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинно-следствена връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето, качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Именно поради това, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Въззивният съд е изследвал поведението на ответницата като лекар по дентална медицина именно според утвърдените медицински изисквания. След като е направил заключение, че писмената форма на информираното съгласие не е била задължителна в случая, е анализирал Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина в Република България, като е счел, че не е налице нарушение на медицинските стандарти. В решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ВКС, трето г. о., е посочено, че във всички изброени в чл. 89, ал. 1Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. от Закона за здравето хипотези, пациентите следва да бъдат уведомени за диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, за потенциалните рискове, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение, както и да дадат информирано съгласие. Изискването за писмена форма е само за информираното съгласие, а изискването за информацията по чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от Закона за здравето е да е своевременна и в подходящ обем и форма. Липсата на задължително дадено в писмена форма информирано съгласие на пациента пред интервенция не освобождава лекуващия лекар от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение. В случая на ищцата - касатор е била предоставена необходимата информация по чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от Закона за здравето. Не е установено наличие на противоправно поведение на лекуващия лекар, за да бъде ангажирана неговата отговорност.

Вторият въпрос е обоснован отново със съобразяване на специалните медицински стандарти, които намират приложение в областта на денталната медицина. Същите са отчетени при преценка качеството на оказаната дентална медицинска помощ. Поставените въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК, предвид наличието на трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност, която да се установява директно от мотивите на обжалвания съдебен акт. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответницата по касация на направените разноски в касационното производство в размер на 1 660 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 25.10.2021 г., постановено по гр. д. № 278/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА И. И. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на С. С. С. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, "Ортодонтска практика д-р С. С.", сумата 1 660 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: