- Страни: Седем физически лица (Ищци) срещу Столична община (Ответник)
- Предмет на спора: Иск за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на Столична община, свързани с изграждане и експлоатация на временно трамвайно трасе. Ищците твърдят, че трасето създава постоянен дискомфорт, стрес и предпоставка за увеличаване риска от заболявания поради наднормени нива на шум и вибрации. Предявени са искове за преустановяване на нарушението (премахване/преместване на трасето) и обезщетение за неимуществени вреди. Въпреки началния анонс в предоставената информация за "медицински деликт", съдържанието на съдебното решение изрично показва, че казусът НЕ Е свързан с лекарска грешка или медицински деликт, а е административен спор по чл. 1 от ЗОДОВ.
- Ключови моменти: Съдът установява, че спорът не представлява гражданскоправен колективен иск по ГПК, а е административен спор за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на административен орган (Столична община). Поради това, компетентният съд не е гражданският, а административният. В текста липсва информация за вид на медицинска грешка, правни аспекти на медицинско право (като отговорност на лечебно заведение или информирано съгласие), както и доказателства от съдебно-медицинска експертиза, медицинска документация или свидетели, свързани с медицински казус, тъй като предметът на делото е изцяло различен.
- Решение: Софийски градски съд ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото поради липса на компетентност и изпраща делото на Административен съд София-град (АССГ) по компетентност.
Определение № 19362/21.07.2017г. ГР. Д. № 8867/2017г. СГС
Гражданско дело № 8867/2017 г., разгледано от Окръжен съд.
Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ПРЕКРАТЯВА производството .
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 21.07.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и седемнадесета година в състав Съдия: Невена Чеуз като изслуша докладваното от съдията гр. д. №8 867 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е инициирано от седем физически лица по искова молба, която е именувана "колективна".
В същата са наведени твърдения, че във връзка с изграждането на Метрополитен ІІ-ри микродиаметър в централната част на гр. София, в участъка около кръстовището на бул. "Витоша" и бул. "Патриарх Евтимий" било изградено временно трамвайно трасе за движение на трамвайни линии № 1 и № 7 по локалното платно на бул. "Ген. М. Скобелев".
Твърди се, че това временно съоръжение е изградено от ответника - Столична община в нарушение на разпоредбите на Наредба 2/29.06.2004 г. на МРРБ и Правилника с технически изисквания и норми на трамваен релсов път.
Твърдят се и нарушения на разпоредбите на ЗУТ за пускане на временния обект в експлоатация.
Твърди се, че представеният идеен проект за реорганизация на движението в този участък е одобрен с решение на Столичен общински съвет № 573/08.11.2012 г.
Твърди се, че преминаването на трамвайното трасе създава постоянен дискомфорт и стрес на живеещите в района, същите търпят неимуществени вреди затова, че в продължителен период от време са изложени на постоянен стрес и не са в състояние пълноценно да си почиват, поради наднормените нива на шум и вибрации от преминаващите трамваи, което е предпоставка за увеличаване риска от заболявания, както и че живеят в постоянни безпокойство и стрес.
Сезирали са съдът с искане да бъде осъден ответника за своя сметка да преустанови нарушението като премахне временното трамвайно трасе.
При условията на евентуалност да бъде осъден ответника за своя сметка да отстрани нарушението чрез преместване на временното трамвайно трасе.
Предявен е и осъдителен иск за заплащане на всеки един от седемте ищци обезщетение за неимуществени вреди за сумата от по 3650 лв.
Мотиви:
При тези наведени твърдения, настоящият съдебен състав намира, че в глава ХХХІІІ на ГПК са уредени два вида искове (определение на ВКС, ІV г.о. № 603/20.10.2011 г. по ч.гр. д. № 556/2011 г.).
Единият е иск за установяване на извършено нарушение, от което са засегнати широк (но определяем) кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди. Другият обхваща исковете на увредения колектив за защита на колективен интерес чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или премахване на последиците от него, като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива (не на отделните му членове).
Както колективният иск за установяване на нарушението, така и този за отстраняване на последиците от него или обезщетяване на причинените вреди, могат да бъдат предявявани само при отношения на равнопоставеност, не и при такива на субординация.
Легитимиран ответник по тези искове може да е и публичен орган, но не и за неизвършване на дължимо от него административно действие. Спорът дали при задължение да бъде извършено действие или да бъде издаден акт от администрацията, последната е бездействала, не е гражданскоправен, а е административноправен. С колективен иск могат да бъдат защитавани граждански правоотношения, не и административни такива.
Така, както са формулирали искането си към съда, ищците фактически се домогват до решение на съда, с което да бъде задължен публичен орган да изпълни задължения, възложени му като властнически правомощия. Ето защо, макар кръгът на засегнатите от действията/бездействията на СО да е определяем и те да имат общ интерес от установяването му, с исковата молба не е заявен иск по чл. 379, ал. 2Чл. 379. ⚖️ Практика (1) (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. В този случай индивидуалните искове за обезщетение или друго средство за правна защита на лицата, които не са изключени от участие, се разглеждат по общия ред след приключване на производството по колективния иск. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес. В този случай колективният интерес е общият интерес на всички лица, различен от сбора от техните индивидуални интереси. (4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Колективен иск по ал. 1 може да бъде предявен, когато това е предвидено в закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) По иск по ал. 1 не се прилага чл. 26, ал. 4, но увредените лица може да участват при условията на от ГПК. Не е заявен и иск по чл. 379, ал. 3Чл. 379. ⚖️ Практика (1) (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. В този случай индивидуалните искове за обезщетение или друго средство за правна защита на лицата, които не са изключени от участие, се разглеждат по общия ред след приключване на производството по колективния иск. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес. В този случай колективният интерес е общият интерес на всички лица, различен от сбора от техните индивидуални интереси. (4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Колективен иск по ал. 1 може да бъде предявен, когато това е предвидено в закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) По иск по ал. 1 не се прилага чл. 26, ал. 4, но увредените лица може да участват при условията на от ГПК, защото под формата на претенция за отстраняване на последиците от нарушението се претендира осъждане на ответниците да извършат действия, които дължат в качеството им на административен орган (т.е. изпълнение на публичноправни задължения).
Така заявеният с исковата молба спор не е гражданскоправен, съответно предявените искове не са колективни искове по смисъла на глава ХХХІІІ на ГПК и разглеждането им по същество не е допустимо. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав следва да съобрази - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 456 ОТ 15.07.2013 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4140/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
На следващо място, з а да е налице иск по чл. 379, ал. 3Чл. 379. ⚖️ Практика (1) (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. В този случай индивидуалните искове за обезщетение или друго средство за правна защита на лицата, които не са изключени от участие, се разглеждат по общия ред след приключване на производството по колективния иск. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения може да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес. В този случай колективният интерес е общият интерес на всички лица, различен от сбора от техните индивидуални интереси. (4) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) Колективен иск по ал. 1 може да бъде предявен, когато това е предвидено в закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2026 г., в сила от 03.02.2026 г.) По иск по ал. 1 не се прилага чл. 26, ал. 4, но увредените лица може да участват при условията на от ГПК ищците трябва да посочат, кой е засегнатият - увредения или застрашен от поведението на ответника колективен интерес, който е различен от индивидуалния интерес на ищците. Колективният интерес предполага имуществени (материални) вреди и не се съизмерява с неимуществени вреди, затова обезщетението за увреден или застрашен колективен интерес не може да се присъжда индивидуално на страните.
От наведените в исковата молба правно - релевантни факти и обстоятелства във връзка със заявения петитум досежно осъдителния иск следва, че се касае до иск по чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответниците при и по повод изпълнение на административна дейност - одобряване на идеен проект за реорганизация на движението на трамваи в сочения в исковата молба участък, одобрен с решение на Столичен общински съвет № 573/08.11.2012 г. в нарушение на ЗУТ, Наредба 2/29.06.2004 г. на МРРБ и Правилника с технически изисквания и норми на трамваен релсов път настоящият съдебен състав намира, че е заявен иск по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ / в този смисъл - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 35 ОТ 04.07.2013 Г. ПО ГР. Д. № 17/2013 Г., Г. К., V Чл. С-В НА ВКС.
Решение:
С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не се касае за колективен иск по смисъла на глава ХХХІІІ на ГПК, а за административен спор, по който компетентен да се произнесе е АССГ.
Водим от горното, Софийски градски съд, І-19 състав ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело 8867/2017 г. по описа на СГС, І-19 състав.
Изпраща делото на АССГ по компетентност.
Определението подлежи на обжалване пред САС в седмичен срок от съобщението.