Решение № 900 по в.гр.д. № 20231000501143/2023 г. на Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ № 900 гр. София , 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ , 2- РИ ГРАЖДАНСКИ , в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Иво Дачев Членове : Мария Георгиева Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000501143 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК.

С решение от 14.02.2023 год. , постановено по гр.д. № 5862/2021 год. по описа на Софийски градски съд , I-13 състав са отхвърлени предявени от М. В. Й. против УМБАЛ „ Дева Мария “ ЕООД и УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “ ЕАД искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за сумата от 30 000 лева , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й В. С. Й. , настъпила на 06.11.2020 г. , като

с решението са разпределени и разноските по делото. Решението е обжалвано от ищеца М. В. Й. , чрез процесуален представител , като се правят оплаквания за неправилност. Оспорват се изводите на съда , с които е приета липса на противоправно поведение при служители на ответника. Твърди се , че именно действията на служители при ответните болници са причинили леталния изход при баща й , като в тази връзка

съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Поддържа , че неправилно при първия ответник е избрано устройство , което да бъде инплантирано , без задълбочени клинични изследвания преди процедурата по пейсмейкиране. Твърди се , че именно изборът на еднокухинен пейсмейкър води до влошаване на сърдечната недостатъчност при баща й , впоследствие довел до леталния изход. По отношение на втория ответник се твърди , че по време на болничния му престои , баща й не е лекуван нито за основното , нито за придружаващите заболявания , въпреки тежкото си състояние. Поддържа се , че безспорно по делото е установено неизпълнение на конкретните задължения , 1 произтичащи от Закона за здравето относно предоставяне на своевременна , достатъчна и качествена медицинска помощ. Моли обжалваното решение да бъде отменено , а предявените при условията на солидарност искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноските по делото. Въззиваемите УМБАЛ „ Дева Мария “ ЕООД и УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “ ЕАД оспорва наведените по жалбата доводи и твърдят , че липсват действия или бездействия на техни служители , които да са в пряка причинно - следствена връзка със смъртта на бащата на ищцата. Молят за потвърждаване на решението , като претендират и разноски. Третите лица помагачи ЗД „ Бул Инс “ АД и ЗАД „ Уника “ не вземат становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството , имаща право на жалба , поради което е процесуално допустима. Софийският

апелативен съд , след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното : Пред първоинстанционният съд с исковата молба са предявени субективно съединени искове от М. В. Й. за солидарно осъждане на ответниците УМБАЛ „ Дева Мария “ ЕООД и УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “ ЕАД за заплащане на сумата от 30 000 лева , представляващи неимуществени вреди , вследствие смъртта на баща й В. С. Й. , починал на 06.11.2020 година. Твърди се , че след преглед и консултация с д - р Й. на 16.09.2020 г. , баща й бил приет в Отделение „ Вътрешни болести и кардиология “ към УМБАЛ „ Дева Мария “ за поставяне на пейсмейкър , но вместо от последната , поставянето е извършено от лекар без специалност - д - р Д. Б.. Поддържа , че на 22.10.2020 г. след отказ да бъде приет в УМБАЛ „ Дева Мария “, баща й бил хоспитализиран в Клиника „ Гръдна хирургия “ към МБАЛББ „ Св.София “, чийто правоприемник е УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “ ЕАД , тъй като от седмици имал проблеми с дишането и вече установен белодробен оток.Въпреки недоброто му състояние , авансиралата пневмония , с евентуална кардиогенна генеза и въпреки плевралния излив и тежкия задух , баща й е изписан от болницата на 28.10.2020 г , а на 31.10.2020 г. е бил повторно хоспитализиран в Отделението „ Вътрешни болести и кардиология “ към УМБАЛ „ Дева Мария “, като на 04.11.2020 г. е бил прехвърлен в ОАИЛ и съгласно медицинската документация , поставен на изкуствена вентилация. При прегледа за повторен прием на 31.10.2020 г. , д - р В. констатира прогресиращ задух , отоци по лицето и подбедриците , кашлица , безапетитие , силна умора и след няколко дни , на 06.11.2020 г. баща й е починал от сърдечен арест и остра сърдечна недостатъчност. Поддържа , че вина за влошаване на здравословното състояние при баща й , вследствие на некомпетентност и небрежност , имат екипите и на двете болници – поставянето на кардиостимулатора от специализант без придобита специалност по кардиология и изборът на еднокухинен пейсмейкър , противоречи на утвърдената медицинска практика и наука. Поставеният пейсмейкърът е влошил сърдечната недостатъчност на пациента , причинил му е инфекция и е довел до преждевременната му смърт.В причинно следствена връзка с настъпилата смърт е и отказът от хоспитализация в УМБАЛ „ Дева Мария “, въпреки живото - застрашаващото състояние на 2 пациента. Твърди , че вследствие на горните неправомерни действия довели до загубата на баща й , ищцата търпи не само физически страдания и болки , а също и тежки психически такива , страданията от загубата на родителите й , а също вече изпитва и болезнен страх всеки път , когато се налага да потърси медицинска помощ , защото живее с усещането , че изходът ще е фатален. Ответниците УМБАЛ „ Дева Мария “ ЕООД и УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “ ЕАД са оспорили исковите претенции , като твърдят , че техните служители са действали напълно в съответствие с предписаните нормативни изисквания и в този смисъл не е налице противоправно поведение , което да е в причинно - следствена връзка с настъпилия летален изход на бащата на ищцата , което да ангажира тяхната отговорност. Софийският

апелативен съд , в изпълнение на правомощията си по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК , намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол , свеждащ се до наличие на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответниците , намира следното : Фактическия състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД пораждащ гаранцинно - обезпечителната отговорност на всеки един от ответниците , по повод възложената работа за чужди действия включва кумулативно следното : деяние , изразяващо се в действие или бездействие ; противоправност ; вина ; вреда и причинна връзка , а наред с тях и работата да е била възложена на делинквента от този , който ще отговаря за причинените от него вреди и вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата. Т.е. за да бъде уважен предявеният деликтен иск , следва да се установи , че лица , на които ответника е възложил работата по лечението на пациента , са извършили противоправно деяние , в причинна връзка с което за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от 3 акона за здравето / ЗЗ /, медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Разпоредбата на чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ предпоставя , че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти , утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения / ЗЛЗ / и Правилата за добра медицинска практика , приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4Чл. 5. ⚖️ Практика (157) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2019 г., в сила от 12.02.2019 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създават от държавата. (2) Лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ могат да се създават и от други лица. (3) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 31.12.2023 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 8 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 104 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Домове за медико-социални грижи за пълнолетни лица се създават от общините и други юридически лица. (4) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ могат да предоставят социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Директорите на лечебните заведения по ал. 1 предоставят на министъра на здравеопазването информация за медицинските дейности, ресурсите на лечебните заведения и анализ на дейността им по ред, определен от съответния министър и министъра на здравеопазването. от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените в чл. 81, ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ основни принципи на правото на медицинска помощ са : своевременност , достатъчност и качество на медицинска помощ. В този смисъл се налага изводът , че противоправно е всяко поведение на лекар , което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии , с медицинските стандарти , утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика , както и с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност , достатъчност и качество. В настоящия случай фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд , след анализ на съотносимите доказателства и не следва да бъде повтаряна пред настоящия съд. 3 Установи се по делото от приетото пред първоинстанционният съд заключение на изготвена комплексна съдебно - медицинска експ e ртиза , която

съдът кредитира , като обективно дадена и неоспорена от страните , както и от останалите събрани доказателства , че В. Й. е бил хоспитализиран няколко пъти. Първата хоспитализация е за поставянето на постоянен кардиостимулатор и е в Кардиологичното отделение на УМБАЛ „ Дева Мария “ за периода от 16.09.2020 г. до 18.09.2020 г. , като при тази хоспитализация действията на медицинските специалисти , служители на ответните дружества са били в пълен обем съобразно алгоритъма и изискванията на медицински стандарт по кардиология и добрата медицинска практика. При втората хоспитализация в Клиника по гръдна хирургия при МБАЛББ „ Св.София “, плевралната пункция / торакоцентеза / е осъществена от лекар със специалност по гръдна хирургия. Установява се , че действията са били правилни , но не в пълен обем. Необходимо е било да се следва диагностично - лечебния алгоритъм при КП №44 за изследване на пунктата биохимично с оглед преценка дали е ексудат или трансудат и съответно последващо диагностично и терапевтично поведение. Изследвана е ПКК , но не е изследвана СУЕ , която дава ориентация за наличието на възпалително заболяване и каква е относителната му тежест. Изследвани са еднократно креатинин 274.4, и урея 22.7, стойностите на които са значително над нормите. Необходимо е било същите да бъдат проконтролирани в рамките на хоспитализационния престой , за да се прецени понататьшното поведение. КТ на торакс №9099/26.10.20 г. показва КТ данни за авансирала пневмонична инфилтрация в двата бели дроба / възможно е и с придружаваща кардиогенно обусловена генеза /, което е налагало консултация с пулмолог с оглед на преоценка на провежданото антибиотично лечение. Отразените декурзуси за състоянието на пациента са изключително лаконични и от тях не може да се придобие ясна представа за реалното състояние на пациента. Според вещите лица плевралната пункция е била в спешен порядък , поради което не е спазен протокола да се изчакат няколко дни без прием на лекарства , с които до този момент е осъществявана антикоагулантна и фибринолитична терапия на болния. Според д - р М. , пациентът не се е подобрявал , напротив възпалително заболяване на белия дроб е достигнало максималното си развитие на 28-29.10.2020 г. , именно когато е изписан от болницата. При третата хоспитализация в УМБАЛ отделението по вътрешни болести и кардиология за периода от 31.10.2020 г. до 06.11.2020 г. , е спазен стандарта по кардиология , действията на лекарите са били в пълен обем , като според експертите не е било правилно да се продължи пероралния прием на собствените антибиотици Панцеф 500 мг. И Таваник 250 мг. , като се има в предвид тежката възпалителна белодробна находка и резултатите от 28.10.2020 г. на СУЕ - 116 мм / ч при норма 2-37 и CRP - 175.27 при норма до 6.00. Експертите са категорични , че леталният изход при В. Й. е в причинно - следствена връзка с тежкото възпаление на белия дроб , което е било двустранно и не се е повлияло въпреки антибиотичното лечение. Пред въззивния съд е прието заключение на съдебно - медицинска експертиза , изготвена от вещо лице кардиолог с допълнителна квалификация по кардиостимулация д - р К. Д. / изрично посочен от ищцата /, чието заключение

съдът кредитира като обективно дадено и в което е анализирано здравословното състояние на В. Й. , починал на 06.11.2020 г. вследствие на дихателна , сърдечна и бъбречна недостатъчност. Установява се , че пациентът е бил 4 подложен на имплантиране на еднокухинен пейсмейкър (VVIR) на 17.09.2020 г. по повод на тахи - бради синдром , синусова брадикардия и AV блок I степен. В постоперативния период състоянието му се е влошило значително. Съдебномедицинската експертиза разглежда въпроса за правилността на избора на еднокухинен пейсмейкър ( тип WIR) при пациента В. Й. и потенциалното влияние на този избор върху неговото здравословно състояние. Така от наличните медицински документи се установява , че пациентът е имал анамнеза за синусова брадикардия , AV блок I степен , предсърдно мъждене и тахи - бради синдром. Според актуалните към момента на имплантацията препоръки на Европейското дружество по кардиология , при пациенти със синусова брадикардия и AV блок двукухинен пейсмейкър би бил по - подходящ вариант , тъй като намалява риска от развитието на пейсмейкърен синдром. В медицинската документация не е описан ясен вазовагален синкоп , а само загуба на съзнание с изпускане на тазовите резервоари. Според препоръките на европейското дружество по кардиология , вазовагалният синкоп не е пряка индикация за поставяне на пейсмейкър , освен ако не е доказано , че е с кардиоинхибиторен характер. В случая липсват достатъчно данни , за да се потвърди , че синкопът е бил пряка причина за избора на пейсмейкър. Синкопът , в съчетание с други клинични белези , определя индикациите за имплантиране на постоянен електрокардио стимулатор , но сам по себе си не подпомага избора на устройство ( едно - или дву - кухинно ). Препоръките на европейското дружество по кардиология от 2013 г. са били в сила към момента на операцията и са актуални и към днешна дата. През 2021 г. е издадена нова версия. Те препоръчват избягване на ненужно деснокамерно пейсиране при пациенти със синусова брадикардия , тъй като то може да предизвика предсърдно мъждене и влошаване на сърдечната недостатъчност. В случая на В. Й. , фракцията на изтласкване на лявата камера е била запазена , което означава , че той не е бил кандидат за сърдечна ресинхронизираща терапия (CRT). Еднокухинните пейсмейкъри могат да доведат до пейсмейкър синдром при 2-83% от пациентите. Деснокамерното пейсиране също може да предизвика кардиомиопатия в 10-20% от случаите в рамките на 4-5 години. В случая на В. Й. , фракцията на изтласкване на лява камера е останала непроменена , което означава , че влошаването на състоянието му може да е било предизвикано от други фактори , като например инфекция или белодробна болест. Медицинската терапия , предписана на пациента след имплантацията на пейсмейкъра е включвала антикоагуланти , антихипертензивни средства и диуретици. Промяната в антихипертензивната терапия след дехоспитализацията може да е допринесла за зачестяването на хипертоничните кризи , но не може да се твърди категорично , че това е единствената причина. Хипертоничните кризи могат да бъдат предизвикани от множество фактори , включително стрес , инфекции и други съпътстващи заболявания. При прегледа на 20.10.2020 г. в УМБАЛ „ Дева Мария “ не са описани допълнителни изследвания , които да изяснят етиологията на състоянието на пациента , липсват и данни за назначаване на допълнителна терапия. Симптомите на сърдечна недостатъчност ( задух , отоци , безапетитие ) могат да бъдат приписани както на сърдечна недостатъчност , така и на белодробна инфекция. В случая на В. Й. , наличието на двустранни плеврални изливи и фебрилитети сочи към белодробна инфекция като вероятна причина за влошаването на състоянието му. 5 При анализа на медицинските документи се открива , че пациентът е развил двустранни плеврални изливи , което е индикация за напреднала сърдечна недостатъчност или белодробна инфекция. В допълнение , лабораторните изследвания показват повишени нива на креатинин и урея , което е индикатор за бъбречна дисфункция. В медицинската документация не се откриват данни за прилагане на извънбъбречни методи за очистване на кръвта , като не са записани и индикации за бъбречно - заместителна терапия. При последната хоспитализация на фона на полиорганна недостатъчност е регистриран летален изход. Изложеното

мотивира настоящия въззивен състав да приеме , че не се установиха данни за наличието на извършени от страна на служители при ответника УМБАЛ „ Дева Мария “ ЕООД при първия и при втория прием на бащата на ищцата. Лечението е било адекватно и професионално , не се констатираха пропуски или поведение , което да е противоправно. Не се установяват твърденията на ищцата , че поставянето на кардиостимулатора е извършено от лице различно от това посочено в оперативния протокол , но дори да се приеме обратното , то видно от заключенията на комплексната експретиза и тази , приета пред настоящия въззивен съд , леталния изход при бащата на ищцата няма пряка връзка със състоянието на сърдечната му дейност , а се дължи категорично на тежкото възпаление на белия дроб , което е било двустранно и не се е повлияло въпреки антибиотичното лечение. При лечението на В. Й. в МБАЛББ „ Света София “ в периода от 22.10.2020 г. до 28.10.2020 г. обаче е налице противоправно деяние изразяващо се в изписването на пациента от болничното заведение при ясно влошаващо се състояние.

Воден от основния принцип залегнал в чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето за достатъчност / ефективност / на медицинската помощ , лечението на пациента е следвало да продължи в болницата или да бъде насочен директно към друго болнично заведение , където да бъдат положени грижи за него. Установи се от заключението на комплексната медицинска експертиза , че пациента е изписан в недобро здравословно състояние , при влошаващи се показатели и от страна на болничното заведение не се положени достатъчно грижи за подобряване на състоянието му. Но отново от заключението на експертите не се установява наличието на пряка и непосредствена връзка между посоченото нарушение и настъпилата смърт на бащата на ищцата. В този смисъл не се установи , че несвоевременното изписване на пациента е довело като пряка последица / че и косвена / смъртта му , настъпила около 10 дни след изписването. По тези причини

съдът счита , че не е налице противоправно поведение , извършено от лекарските екипи по отношение на бащата на ищцата , вследствие на което да е причинена смъртта му. Предвид изложеното , поради липса на противоправно поведение на служители на ответника в причинна връзка с вредоносния резултат предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди. С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия УМБАЛ „ Дева Мария “ ЕООД на правно основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение , което

съдът определя в размер на 1 000 6 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ лева , съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия пред въззивния съд. Също така въззивникът следва да заплати на въззиваемия УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “ ЕАД юрисконсултско възнаграждение , което

съдът определя на 100 лева , съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. По изложените съображения ,

съдът

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА решение 14.02.2023 год. , постановено по гр.д. № 5862/2021 год. по описа на Софийски градски съд , I-13 състав.

ОСЪЖДА на правно основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК М. В. Й. да заплати на УМБАЛ „ Дева Мария “ ЕООД сумата от 1 000 лева , представляващи разноски за пред въззивния съд , а на УМБАЛ „ Свети Иван Рилски “ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответната страна - ЗД „ Бул Инс “ АД и ЗАД „ Уника “.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС. 7

Източник: Оригинален документ (Филтър: Силна дума: пациент)