Решение № 2903 по въззивно гр. д. № 20251100511652/2025 г. на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ № 2903 гр. София , 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ВЪЗЗ. IV- Б СЪСТАВ , в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав : Председател : Калина Анастасова Членове : Райна Мартинова Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100511652 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 190363/02.06.2025 г. по регистъра на СРС от ответника по предявените искове – „ Многопрофилна болница за активно лечение – Национална кардиологична болница “ ЕАД , срещу

решение № 6416/10.04.2025 г. по гр.д. № 47118/2024 г. по описа на СРС , 180 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на Р. К. Ц. , на основание чл. 200, ал. 1 КТ , сумата 6531 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания , причинени в резултат на трудова злополука , настъпила на 12.07.2024 г. в гр. София , ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 275,89 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди , ведно със законната лихва от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане. Във

въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната осъдителна част. Въззивникът поддържа , че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и не съответства на критерия за справедливост по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Твърди , че

съдът неправилно е обвързал размера на обезщетението с минималната работна заплата , като е определил същото в размер на седем минимални работни заплати , без да съобрази в достатъчна степен конкретния характер на увреждането , краткия период на временна неработоспособност , липсата на трайни последици и обстоятелството , че ищцата се е възстановила напълно. Сочи , че претърпените вреди са 1 ограничени по интензитет и продължителност и не обосновават присъдения размер. Иска се изменение на решението чрез намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до справедлив размер , както и съответно изменение на решението в частта за разноските. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК е постъпил писмен отговор от Р. К. Ц. , с който

въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се , че първоинстанционният съд е обсъдил подробно доказателствата по делото и правилно е съобразил характера на травматичното увреждане , интензитета и продължителността на болките , както и отражението на злополуката върху ежедневието на ищцата. Твърди се , че присъденото обезщетение съответства на критерия за справедливост и следва да бъде потвърдено.

Съдът , като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства , приема за установено от фактическа и правна страна следното : Съгласно чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК

въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението , а по допустимостта – в обжалваната част. По правилността на решението

въззивният съд е ограничен от наведените във

въззивната жалба оплаквания , освен когато следи служебно за приложението на императивни материалноправни норми. Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част на решението. С оглед съдържанието на

въззивната жалба конкретният спор пред въззивната инстанция е относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ. Във

въззивната жалба не са развити самостоятелни оплаквания срещу изводите на СРС за наличието на трудово правоотношение между страните , за настъпването на трудова злополука , за причинната връзка между злополуката и увреждането , за липсата на доказана груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ , както и за присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди от 275,89 лв. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество ,

въззивната жалба е частично основателна. Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди , претърпени вследствие на трудова злополука от 12.07.2024 г. С доклада по делото , неоспорен от страните , първоинстанционният съд е обявил за безспорни обстоятелствата , че страните се намират в трудово правоотношение , по силата на което ищцата изпълнява длъжността „ медицински лаборант “ в клинична лаборатория на пълно работно време – 7 часа , както и че на 12.07.2024 г. ищцата е претърпяла злополука , призната за трудова с разпореждане № 35643/23.07.2024 г. на НОИ , ТП София град. Тези обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства – трудов договор , декларация за трудова злополука , разпореждане на НОИ и болнични листове. От представената медицинска документация , включително лист за 2 преглед № 162197/12.07.2024 г. на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ ЕАД , се установява , че след процесния инцидент ищцата е диагностицирана с навяхване и разтягане на ставните връзки на дясна глезенна става , с болка и ограничени движения в дясното ходило. Извършени са рентгенография , първична хирургична обработка и профилактика срещу тетанус , като е поставена обездвижваща ортеза тип „ ботуш “. От заключението на съдебно - медицинската експертиза , което

съдът кредитира като компетентно , обективно и съответстващо на медицинската документация по делото , се установява , че травматичното увреждане представлява временно разстройство на здравето , неопасно за живота. Според вещото лице ищцата е търпяла болки и страдания за период около 30 дни , като първите около 10 дни болките са били по - големи по интензитет. Лечението на такъв вид увреждане изисква обездвижване и покой на увредената зона за срок , определян от лекуващия лекар. При изслушването си вещото лице е посочило , че ищцата се е възстановила напълно , без обективен функционален дефицит , като оплакванията за болки при промяна на времето , натоварване и невъзможност да носи обувки с висок ток са субективни оплаквания , съобщени при прегледа. От болничния лист се установява , че ищцата е била във временна неработоспособност за периода 15.07.2024 г. – 28.07.2024 г. , т.е. за 14 дни. От показанията на свидетеля Н.Л. се установява , че след инцидента ищцата е била с обездвижващ ботуш и по нейна молба свидетелят е водил децата й на занималня и ги е прибирал за период около две – три седмици. Показанията му са непосредствени относно последиците за ежедневното придвижване на ищцата и необходимостта от помощ при организацията на грижите за децата. Свидетелката В.Б. сочи , че след инцидента ищцата е изпитвала силни болки , затруднявала се е да стъпва и да се обслужва самостоятелно , поради което свидетелката й е помагала при пазаруване , готвене и чистене. Тези показания следва да бъдат кредитирани относно действителните битови затруднения на ищцата в непосредствения период след злополуката , доколкото кореспондират с медицинската документация и със заключението на експертизата за необходимост от обездвижване и покой. Показанията на свидетелката И.П. , пряк ръководител на ищцата , не установяват факти , които да обосновават извод за груба небрежност от страна на пострадалата. Свидетелката не е очевидец на инцидента и възпроизвежда разказ на ищцата. Обстоятелствата относно вида на носените обувки и използвания от ищцата маршрут не доказват съзнателно и самонадеяно пренебрегване на очевидна опасност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Предвид обсъдената доказателствена съвкупност , правилно първоинстанционният съд е приел , че са налице предпоставките за ангажиране на обективната имуществена отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. Между страните е съществувало трудово правоотношение , настъпила е злополука , призната за трудова по реда на КСО , същата е причинила временна неработоспособност , а от нея са настъпили имуществени и неимуществени 3 вреди за ищцата. Не е доказано и възражението на работодателя за намаляване на обезщетението поради груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ. Спорен пред въззивната инстанция е размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните разяснения в ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието „ справедливост “ не е абстрактно , а изисква преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства , като характер и тежест на увреждането , начин и обстоятелства на настъпване , продължителност и интензитет на болките и страданията , продължителност на лечението и възстановяването , трайни последици , възраст на пострадалия , отражение върху начина му на живот и обществено - икономическите условия към момента на увреждането. Настоящият съдебен състав намира , че първоинстанционният съд е отчел релевантните обстоятелства , но е определил обезщетението в завишен размер. Процесното увреждане е навяхване и разтягане на ставни връзки на дясната глезенна става. То е временно разстройство на здравето , неопасно за живота , не е довело до счупване , оперативно лечение , болничен престой , трайна неработоспособност или траен функционален дефицит. Ищцата е била във временна неработоспособност 14 дни. Болките са продължили около 30 дни , като по - съществени са били първите около 10 дни. Не се установяват трайни медицински последици , като вещото лице изрично е посочило , че лицето се е възстановило напълно. Същевременно не може да се приеме , че последиците са били незначителни. Ищцата е претърпяла трудова злополука непосредствено след нощна смяна , наложило се е обездвижване на глезена , изпитвала е интензивни болки в първите дни , имала е затруднения в придвижването и самообслужването , а предвид семейното й положение и грижите за две деца и възрастна майка тези затруднения обективно са се отразили върху ежедневието й. Свидетелските показания установяват необходимост от помощ при водене и прибиране на децата , пазаруване , готвене и домакинство в периода непосредствено след злополуката. Тези обстоятелства следва да бъдат включени в оценката по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. При съпоставка на всички релевантни обстоятелства – вида на травмата , временния й характер , липсата на трайни последици , периода на временна неработоспособност , продължителността и интензитета на болките , необходимостта от обездвижване , битовите затруднения и икономическите условия към 2024 г. –

въззивният съд намира , че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 4000 лв. Този размер осигурява реална парична компенсация на установените болки , страдания и неудобства , без да води до обезщетяване извън доказания обем на вредите. Неоснователно е възражението , че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде приспаднато изплатеното на ищцата обезщетение от общественото осигуряване. С Тълкувателно

решение № 1/2023 г. от 05.03.2026 г. по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС е прието , че 4 когато

съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ , не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и / или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ. Обезщетението от общественото осигуряване компенсира невъзможността на работника да реализира доход от трудовото правоотношение , докато обезщетението за неимуществени вреди репарира болките и страданията от увреждането , поради което получаването на първото не намалява дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на присъдените имуществени вреди

въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания. Независимо от това , правилно СРС е приел , че по делото са доказани разходи , намиращи се в причинна връзка с трудовата злополука , в размер на 275,89 лв. , а именно 205 лв. за обездвижваща ортеза тип „ ботуш “, 29 лв. за „ цикатридина маз 60 г. “, 21,89 лв. за кадермин крем за рани 50 мл и 20 лв. за таксиметрови услуги. Тези разходи се установяват от представените фактури и фискални бонове , а необходимостта от ортеза и медикаменти е потвърдена от заключението на вещото лице. Ето защо решението следва да бъде потвърдено в тази част. Правилно е присъдена и законна лихва върху обезщетенията от датата на увреждането – 12.07.2024 г. По силата на чл. 212 КТ за неуредените въпроси по имуществената отговорност на работодателя се прилага гражданският закон , поради което при обезщетение за вреди от трудова злополука работодателят изпада в забава от датата на увреждането съгласно чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД. По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта , с която е уважен искът за неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. до присъдения размер от 6531 лв. , ведно със законната лихва върху тази разлика , като вместо това искът бъде отхвърлен в тази част. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. По разноските : С оглед частичното изменение на решението по същество следва да бъде изменено и решението в частта за разноските за първоинстанционното производство. Общият предявен материален интерес възлиза на 30 635,89 лв. , а окончателно уважената след въззивната проверка част от исковете възлиза на 4275,89 лв. Съразмерно с уважената част от исковете и с оглед доказаните от ищцата разноски в първоинстанционното производство в размер на 700 лв. , на същата се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 97,70 лв. Ето защо решението следва да бъде отменено в частта , с която на ищцата са присъдени разноски над 97,70 лв. до 155,53 лв. Съответно следва да бъде изменено и решението в частта по чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. Присъдената от първоинстанционния съд сума по сметката на СРС е 359,36 лв. , определена съразмерно с първоначално уважения размер на исковете от 6806,89 лв. След намаляване на уважения размер до 4275,89 лв. сумата , дължима по сметката на СРС , следва да бъде намалена до 225,74 лв. Разноските за въззивното производство следва да бъдат разпределени съобразно изхода от въззивното обжалване.

Въззивната жалба е уважена за 5 сумата 2531 лв. – разликата между присъденото от СРС обезщетение за неимуществени вреди от 6531 лв. и определения от въззивния съд размер от 4000 лв. , а за останалата част от обжалваемия интерес – 4275,89 лв. , е неоснователна. При това съотношение на въззивника се дължат разноски съразмерно с уважената част от

въззивната жалба в размер на 48,57 лв. от заплатената държавна такса от 130,62 лв. Въззиваемата Р. К. Ц. е претендирала и доказала извършването на разноски за въззивното производство в размер на 200 евро – адвокатско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от

въззивната жалба , възлизаща на 4275,89 лв. от обжалваем интерес 6806,89 лв. , на въззиваемата се дължи сумата 125,63 евро.

Така

мотивиран , Софийският градски съд

РЕШИ:

:

ОТМЕНЯ

решение № 6416/10.04.2025 г. по гр.д. № 47118/2024 г. по описа на Софийския районен съд , 180 състав , в частта , с която „ Многопрофилна болница за активно лечение – Национална кардиологична болница “ ЕАД , ЕИК 121663601, е осъдено да заплати на Р. К. Ц. , ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ , обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 4000 лв. до присъдения размер от 6531 лв. , ведно със законната лихва върху тази разлика , считано от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане , както и в частта , с която „ Многопрофилна болница за активно лечение – Национална кардиологична болница “ ЕАД е осъдено да заплати на Р. К. Ц. разноски за първоинстанционното производство за разликата над 97,70 лв. до 155,53 лв. и по сметката на Софийския районен съд сума по чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК за разликата над 225,74 лв. до 359,36 лв. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Ц. , ЕГН **********, срещу „ Многопрофилна болница за активно лечение – Национална кардиологична болница “ ЕАД , ЕИК 121663601, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания , причинени в резултат на трудова злополука , настъпила на 12.07.2024 г. , за разликата над сумата 4000 лв. до сумата 6531 лв. , ведно със законната лихва върху тази разлика , считано от 12.07.2024 г. до окончателното изплащане като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА

решение № 6416/10.04.2025 г. по гр.д. № 47118/2024 г. по описа на Софийския районен съд , 180 състав , в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Р. К. Ц. , ЕГН **********, да заплати на „ Многопрофилна болница за активно лечение – Национална кардиологична болница “ ЕАД , ЕИК 121663601, на основание чл. 273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба вр. чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК , сумата 24,84 евро /48,57 лв. /, представляваща разноски за въззивното производство , съразмерно с уважената част от

въззивната жалба.

ОСЪЖДА „ Многопрофилна болница за активно лечение – Национална 6 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ кардиологична болница “ ЕАД , ЕИК 121663601, да заплати на Р. К. Ц. , ЕГН **********, на основание чл. 273Чл. 273. ⚖️ Практика (40) Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция. Глава двадесет и първа. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА Обжалване с частна жалба вр. чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК , сумата 125,63 евро , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство , съразмерно с отхвърлената част от

въззивната жалба. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните. 7

Източник: Оригинален документ (Филтър: Контекст: мбал + умбал)